Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе

Представете си, че искате да се научите да карате велоси­пед с две колела ­ ти не можеш добре да караш велосипед, гледаш че някой кара велосипед и казваш: «И аз мога!» Качиш се, търкулнеш се. Колко време ще ти бъде нужно да се научиш? ­ Някой може да се научи за два-три дена, някой за десет, а някой съвсем ще се откаже. Понякога вие казвате, че мислите. ­ Има малко хора, които мислят. Днес има мал­ко хора и които се учат. Ние чувствуваме. И в чувствуването има една мисъл. Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш. Мислим! ­ Ние усещаме буквите! При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона ­ ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не може да излезеш от лошите условия. Това е само един подтик, но то не е свободната мисъл. То не е сво­бодното учение. При свободното учение, ти ще бъдеш осво­боден от известни ограничения. И трябва постоянно да пра­виш опити ­ вътрешни опити трябва да правите! Не опити, каквито правят другите хора, а специфични опити. Ще пра­виш туй което се отнася непосредствено до тебе, а каквото другите хора правят, ще имаш винаги като спомагателно средство за себе си. А тъй, както ти мислиш, както ти учиш, така ще постъпваш. Но по някой път ние се влияем от вън­шната среда, от хората. Ти казваш: «Аз обичам еди кого си.» Защо го обичаш? ­ Защото той те предизвиква с нещо. За да обичаш някого, ти трябва да имаш някакъв повод ­ ти може да обичаш богатия за неговото богатство, може да обичаш учения поради неговото знание. Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел. Ти може да обичаш един човек, защото е справедлив в живота си, защото е силен, може да го обичаш защото има живот в себе си, защото е здрав. Ти си болен, усещаш, че като те хване, нещо изтича от него. Вие също някога сте били болни ­ здравият човек дойде, хване ти ръцете. Като те хване за ръката, като че нещо протича в нея. Казваш: «Стана ми нещо леко!» Този човек с ръкуването си може да ти даде нещо. Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават. Като се ръкуваш със здрав човек, някой път ръкуването е много хубаво, но когато е с болен ­ не е хубаво. Сега ще се уплашите ­ сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят. Хората сега са и против целувката, понеже онзи може да има някоя заразна болест. Казва: «Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш!» И са прави! Ти, който искаш да се ръкуваш, тряб­ва да си омиеш добре ръцете! И онзи, с когото трябва да се ръкуваш, трябва да си омие ръцете. Когато ще целуваш, трябва да се омиеш. Човек току си мие устата ­ най-много си мие устата току си мие долната бърна, горната бърна, посто­янно се мие. Колкото за това си миете устата! Не, устата трябва да се мие, понеже от насъбраната храна се образуват известни отрови в каналите. Колко пъти трябва да се мие устата? ­ Устата трябва да се мие поне след всяко ядене. Човек трябва да си омива устата сутрин, на обед и вечер, за да има чистота.

Вие мислите, че някой път аз искам да ви каже: Ще ми завещаете къщата! ­ За какво ще ми я завещаете? Вие с жена си се бихте, карахте се, че като турите на моя гръб тази бела, ще дойде дяволът. Първо ти ми завещаваш нещо, което не е твое ­ тези камъни, с които е съградена къщата, не са твои, вие ги взехте без да питате Господ. После сякохте дърветата пак без да питате. Ще ми подарявате крадени неща! Не му искам ни гредите, ни камъните за себе си. Ако някой иска да ми завещае една къща ­ не искам. На мене често ми казват: «Учителю, защо не направиш една хубава станция?» Казвам: Тебе Господ ти е направил една хубава станция ­ по-хубава от тази никой не може да ти направи.

Сега нека оставим страничните неща! Самоотричането е цяла наука. Ти само тогава се самоотричаш, когато намериш нещо по-ценно ­ правиш размяна на нещата. Казва Христос: Ако някой намери онзи бисер, който търси, всичко каквото има ще продаде, за да купи този бисер. Ако ти намериш нещо по-ценно от онова, което имаш, ти се самоотричаш от старото и взимаш новото. Ако не си намерил новото и се отричаш от старото, ти ще влезеш в един крив път. Нищо няма да постигнеш. Например вие научавате един език, казвате: «Аз зная да говоря френски.» ­ Та и аз така зная да говЃ ‚ ѓ „ … † ‡ € ‰ Љ ‹ Њ Ќ Ћ Џ ђ ‘ ’ “ ” • – — ˜ ™ љ › њ ќ ћ џ   Ў ў Ј ¤ Ґ ¦ § Ё © Є « ¬ ­ ® Ї ° ± І і ґ µ ¶ · ё № є » ј Ѕ ѕ ї А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ы Ь Э Ю Я а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ы ь э ю я оря. И немски така говоря. Аз и български зная. Много малко българи съм срещал, които могат да говорят българ­ски. Писатели съм срещал, които не могат да говорят бъл­гарски. Аз не искам да се спирам върху езиковата страна на нещата, но те не знаят как да произнесат гласните букви. Например, ако попитам българите с кое гърло трябва да се произнасят гласните, те не могат да ми отговорят. С едно гърло ли? ­ Не. Ти о-то ще произнесеш с първото гърло, а то със средното гърло, и-то ­ с горното гърло. Ако искаш музи­кално да произнасяш гласните, ще ги произнасяш с трите гърла, по три начина. А другото да е спомагателно. Но кога гласните букви са спомагателни? Ти може да произнесеш а то и с първото гърло, но няма да имаш този резултат ­ ти кажеш на един човек «имам добро мнение за вас», но го кажеш остро и сухо, или пък кажеш на друг меко и нежно «аз имам добро мнение за вас». Като говориш на един човек, кажи му открито: «Много си добър ­ от голямата си добрина страдаш!» Или пък: «Много си лош ­ от голямата си лоша­вина страдаш. Човек като не знае, може да страда от голя­мата си добрина. Много майки, като са болни децата им, от добра воля, да не би да умрат от глад, ги уморяват.

Та ви казвам: Пазете се от знанието, което сега имате! Не напущайте опитноста, която имате! Дойде някой, казва: «Ами ти вярваш ли в Бога?» Казвам: По какво се отличава твоят Господ от моят Господ? «Ама аз съм богат!» ­ По какво се отличава твоето богатство от моето богатство? «Аз имам 20 милиона.» ­ А аз имам десет хиляди. Той е разбой­ник ­ ти питал ли си Господ за твоето богатство като си го взел? Ти имаш сто хиляди ощавени кожи ­ аз имам десет хиляди. Ти днес си търговец на кожи. Един ден, като се заведе дяло и те съдят като главен инициатор за одирането на кожите, ще те питат защо си ги взел, на какво основание ги продаваш? Ще съдят тебе, който си ги носил, а и този който ги е шил; ще има свидетели. Всеки ще представи истината: «Платих на един обущар, той ми каза, че взел позволение от тебе.» Вие си мислите, че тази работа става без позволение от великата държава на живота. ­ Трябва разрешение! Вие тук си строите къща ­ нали трябва да вземете разрешение? Ако не вземете разрешение, не ви позволяват да строите. Ти в живота не може да туриш камъ­ни от себе си ­ ще дойде комисия, ще разрушат изграденото. Всяко нещо, за чийто строеж ти не си взел разрешение, ще се разруши. И сега, за къщата която имаме, казват: «Тази къща да се събори, тя не е турена на място!» Нали когато регули­рат градовете, много къщи се събарят ­ по закона за регула­цията, някой път трябва да се махне къщата. Махат се тия къщи ­ плачат хората. Няма нищо, като се махне от едно място, ще се тури на друго.

Вас ви е страх от смърта. Нали сте ученици ­ защо ще ви е страх от смъртта? Вие виждали ли сте смъртта? Казвате: «Толкова умрели хора съм виждал!» Виждали сте умрели, но смъртта виждали ли сте? Например един вълк удавил някол­ко овци ­ вие виждате резултата, но вълка не сте срещали. Срещни този вълк да го видиш! Вълкът удавил една овца! ­ Много пъти овците умират и без да ги дави вълкът ­ не може да кажете, че всяка овца умира от вълк. Има признаци, когато една овца е удавена, а то овците умират и по друг начин. Казвам сега: Ние хората умираме единствено поради това, че не слушаме ­ от непослушание умираме. Бог казва: Ще се храниш с Добродетелта, ще се храниш с Истината, ще се храниш с Правдата. С какво още ще се храниш? Ще се храниш с милосърдието, ще се храниш с кротостта, с въздър­жанието. Сега вие искате да турите нещата по стария ред. Ти със стария чувал, с който досега си ходил, ново брашно не може да носиш. Със стария чувал ново жито не може да носиш. В Царството Божие за новото жито трябва нова торба. За всяка мисъл се изисква да имаш нова торба. Ти може да идеш със своята стара торба, но ще развалиш житото.

А сега онова, което при дадените условия може да прило­жите, приложете го! Казвате, че трябва да бъдем много доб­ри. Ще ви приведа един пример, който отчасти е верен. В една американска църква ­ не зная точно, но мисля че е била американска ­ в една от свободните църковни общини, един от най-големите богаташи в общината всичко правил наопа­ки, ще ги разсипе. Молят му се ­ никого не слуша. Все нами­ра по нещо ­ еди кой си член това не направил, онова не направил. Той си турил на ума всичко да разсипе ­ всичко трябва да се поправи, и проповедника, всички. Пращат комисия да му говори, но той не може да се примири. Един ден всички казват: «Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд.» Събират се и казват: «Господи, този наш брат ­ казват му името ­ ако може да се поправи, поправи го, ако не ­ вдигни го от тук, да се махне, да се освободим от този тормоз! Господ чува молитвата. След няколко дена онзи заболява и вика проповедника:

­ Помоли се на Господ да ми помогне.

­ Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата. Ако обещаеш, че ще Му посветиш живо­та си в бъдеще и всичко ще дадеш за Него, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля. Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе

­ Обещавам, половината от имота си да дам.

­ Не, не става, цялото си имане ще дадеш! И имането си и живота си ще Му посветиш!

Най-после, когато онзи обещава, проповедникът казва:

­ Сега може да се помоля. И помни ­ ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна.

Оттам насетне този брат станал първият в църквата и най-усърдният брат.

Сега ние искаме да приложим Божията Любов. Как ще я приложи един добър брат? Как ще я приложи един лош брат? Някой казва: «С Любов.» Помни: Ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа ­ аз ще бъда първият, който ще те даде под съд. Знаеш ли това? Не да ходиш да говориш против него, ами иди направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели. Казва: «Ама съд ще има!» Така ще се оправи светът.

Та казвам: Като ученици трябва да бъдете чисти, да имате ясна, светла, мисъл за Бога. Някой път аз разглеждам живота си в своите мисли ­ не отвън как съм постъпвал, какво съм казал, а какви са ми били намеренията. Дойде някой човек, говори ми любезно, кажа му сладка дума и проверявам, какви са моите намерения. Проповядвам му, че трябва да вярва в Бога. А се питам защо му проповядвам Бога? Правя ли аз Господа за параван, зад който да се скрия, за да спечеля нещо, или искам да му дам от туй благо, което имам, което съм спечелил, та и той да спечели? Казвам: Аз съм пил от тази чешма, много е хубава! И ти може да идеш, безопасно е. Не да му кажа, че ще трябва да плати малко ­ за чешмата се плаща нещо, ще оставите нещо за чешмата. Ако дойде човек, все ще остави нещо. Има нещо користолюбиво. В Америка има проповедници, на които много се плаща. Има пропо­ведници от средна ръка, на които плащат от 6 до 10 долара. Има талантливи, на които плащат по 50 долара, а има такива тузове, на които плащат по 100 долара, по 200, по 300, 400 ­ някъде и хиляда дават. Казвате: «Много е това!» ­ Американ­ците са щедри, по някой път те ще извикат някой музикант в къщи, да им посвири на пияното. Падеревски като беше в Америка, ще го повикат богати американци да им свири и щедро ще му платят. Всяка вечер тук го канят, там го канят и като изсвири няколко пиеси, ще му дадат няколко хиляди долара. Падеревски за шест месеца в Америка събра един и половина милиона долара. Свири си човека и знае как да свири ­ не само да си маха ръцете! Ако ние не знаем как да мислим, ако ние не знаем, как да учим, кой американец ще даде нещо.

Слушам ­ две сестри си говорят и едната казва на другата: «Разбра ли какво каза Учителят?» ­ «Ами ти разбра ли?» Седят двете, разговарят си и аз ги слушам. Като каже едната «знаеш ли какво каза Учителят», аз вече виждам тенденция­та. Другата казва: «Ами ти разбра ли? Ами ти разбра ли го?» И тя тенденциозно говори. И двете нищо не са разбрали. Аз разбрах, че не са разбрали. След туй и двете идват по отделно да ме питат: Тя, онази, казва тенденциозно, че няма грешка: «Любезни Учителю, онзи пасаж как да го разбираме?» Рекох: Аз още не съм разбрал. Иде и втората, и тя пита: «Ами онзи пасаж как да го разбираме?» И него не съм разбрал още. «Ама ти ­ казва ­ като не си го разбрал, защо го каза?» ­ Казах го, вие да изпъкнете и аз да се уча от вас. Чета някоя книга. Не критикувам автора защо писал, виждам целта му. Ако аз пиша една книга, за кого ще я пиша? Как ще я пиша? Може да я пиша за себе си. Може да я пиша за ближните, а мога да я пиша за Бога. Все трябва да се напише за някого. Не е лошо, че съм написал за себе си, не е лошо, че съм писал за ближните. Но е хубаво и да я напиша за Онзи, да я напиша за Бога. Ние всички трябва да напишем нещо за Бога. Ние трябва да имаме непреодолимата любов че про­славяме Бога, и Той да ни прослави. Христос казва: Аз те прославих, всичко което чух от Тебе направих, сега Ти ме прославє! Да разберем приложението на тази истина. Вие сте ме слушали, аз толкова пъти съм говорил за Любовта. Казвате: «Учителю, ти говориш за Любовта, но как я разби­раш. Ще ви кажа: И аз не съм я разбрал. Любовта не е най-лесната наука. Като влезеш в Любовта, ти ще бъдеш абсо­лютно свободен. Ти ще влезеш в един съвсем нов свят. Като влезеш в Любовта, ни помен няма да остане от страданията ти. Ти ще погледнеш на целия си живот и ще видиш, че във всичко се крие много хубаво. Няма да остане ни помен от тези страдания, терзания, упреци ­ всичко туй ще изчезне. Ти ще се успокоиш и ще кажеш: «Какво неразумно дете съм бил!» И няма да кажеш, че разбираш Любовта. Единственото нещо, което освобождава човека, е Любовта. И тогава зна­нието и свободата са начините, чрез които Любовта се проя­вява. Свободата е във физическия свят, знанието е в духовния свят, Любовта е в Божествения свят. И самата Любов е проява на Божия Дух ­ нещо още по-дълбоко. Сега това са вече непостижимите неща, но казвам: За вас е невъзможно. И мисля ­ има нещо, което ви смущава. Мислете правилно!

Ти живееш ­ първо помисли, защо си дошъл на земята. Че аз, ако съм се оженил, като дойда вечерно време, какво мога да направя. Първо ще се запитам защо взех тази жена. Като разреша този въпрос, ще се запитам, като я намерих и като я взех, какви трябва да бъдат моите отношения с нея? Ще раз­реша и този въпрос. Родят ми се деца, ще се запитам защо ми са тия деца? Като разреша и този въпрос, ще се запитам как трябва да ги възпитавам и какви трябва да бъдат моите отношения към тях. Туй всичко трябва да разрешите! После ще си задам въпроса дали тя ме обича. Казвам: Чакай, този въпрос е неин ­ аз да се запитам, дали аз я обичам. По кой начин аз ще позная, дали я обичам? Ще кажа на моята възлюблена: «Я ми кажи най-горчивата дума която знаеш!» Ще изпитам любовта си и като ми каже тя най-горчивата дума, ще видя ­ ако моята любов не мръдне, тя е на място. Благодаря! А ако мръдне сърцето ми, ще кажа: «Не повтаряй тази дума, друг път не ми я казвай!»

Ами че в живота ние постоянно биваме подлагани на изпит до къде стига любовта ни ­ целият ни живот и страданията ни са изпити от Невидимия свят до къде сме дошли в Любовта. Аз не казвам, че ти трябва да простиш, но аз не разбирам това механически. Много мъчно е да простиш. Казва: «Прости!» Вие си мислите, че прощаването е лесна работа. ­ Не е лесна работа! За да простиш, ти трябва да има защо да простиш.

Да ви приведа един пример. Това е един анекдот. Един човек, много честолюбив, много богат, седял малко неразпо­ложен с жена си в къщи. Дошъл друг да иска от него пари. Онзи става и му казва:

­ Ти днес ли намери да дойдеш? ­ Зашива му една плес­ница.

Този му казва:

­ Помни, че скъпо ще платиш и ще се научиш, да не мислиш, че аз съм от тези бедни баби.

­ Извини сега!

­ Как да те извиня? Да те извиня ли ­ деца имам, сирома­шия ме нагънала, не влизаш в положението ми. Жена ми ме пече, децата ми, приятелите ми. Навсякъде ходя, никъде няма работа. Безобразие!