Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе

Откъде трябва сега да започнете? Тъй както въпросът е поставен, вие си мислите, че аз искам да ви изпитам нещо. Как трябва да се извърши дадена работа? Търсим някакъв път. От кой тон сега ще започнете? Вие може да започнете със слизане. (Учителят изпя МОГА ДА КАЖА.) Ще търсим сега път. Сега вие искате да кажете, че всички тъй трябва да пеят. Тъй както аз пея, е верно за мене ­ вие не можете да пеете както аз пея. Но има редица закони, по които вие може да пеете. Тази област е ч-то. То има малки модулации на гласа. Може да го изпеем много ритмично. (Учителят пее МОГА ДА КАЖА, ЧЕ СЛЪНЦЕТО УТРЕ ЩЕ ИЗГРЕЙ и всички пеем с него). Другото ще остане за следващия път: ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА ЩЕ ОГРЕЕ. ВСИЧКО ЖИВО ЩЕ СТАНЕ И ЗА РАБОТА ЩЕ СЕ ЗАХВАНЕ. ГРЕЙ МОЩНО СЛЪНЦЕ, ДА УЧИМ ДОБРЕ! (Учителят изпя първата част и всички пеем.) Сега имате началото и края. Като пеете, слушайте се, защото някои от вас плоско пеят. Слушайте се като пеете! Слънцето трябва да ни научи. Онези които са на слънцето ще ни слушат ­ ние се отправяме към тях, да ни изпратят музика, да станем малко по-музикални. Вие ще кажете: «Трябват дарби!» Вие всички сте даровити, само че не работите еднакво ­ там е разликата. Бог като ви пратил на земята, одарил душите ви, всички сте одарени. Дарби имате. Но всички не сте работили. Някои от вас са оставили пеене­то, казват: «Ние певци няма да станем!» Какво ще правиш? Целият ден ще ядеш, ще мислиш за ядене ­ сутрин станеш, ядеш, на обед ядеш, вечер пак ядеш. Това е пеене на плосък глас. Ти ядеш сутрин, на обед и вечер и казваш, че това е смисълът на живота. И яденето е песен, защото понякога като яде някой и мляска, той се наслаждава ­ като мляска, той слуша глас, музика, приятно му е. Това е първото пеене, животинското ­ когато ядем, ние мляскаме като животните. Трябва да дойде пеенето, понеже в бъдеще всички ще бъдете в някой хор. Като влезете в Небето, ще вземете участие в хоровете; вие ще пеете и ще слушате. В Небето без команда всички взимат участие в пеенето. Без пеене няма да бъде. Казваш: «Да пеят хората!» Не може да кажеш, само хората да пеят. И ти ще влезеш в тях, в хор да пееш. На мнозина гласът излиза от плитко. Гласът трябва да излиза от дълбоко. Ще си представите, че сте в един дълбок кладенец и гласът ще из­лиза от дъното ­ не отгоре, при устата, да излиза, а от дъно­то. Гласът трябва да излиза отдолу.

Сега нека остане онази хубава мисъл. Искам да ви осво­бодя от личния характер на човешкото. Отделяйте човешко­то от Божественото! Бог направил животното, а Адам турил името магаре. Бог не е коригирал Адама. Каквото име турил, то остана. Но ние сега трябва да коригираме нашите грешки. Ние имаме едно магаре и то е в нашите морални чувства; магарето, дето толкова хората го онеправдали, го турили на нашата глава в моралния свят на такова място, че то пази вратата. Кой как дойде, магарето казва: «Какво искаш?» ­ Акредитивните си писма ще дадеш на магарето, то ще ги разгледа, и ако ги одобри, ще те пусне. Ако не ги одобри, ще каже: «Нашият господар не е разположен, с тия акредитивни писма не може да влезеш.» Тъй щото магарето заема една почетна служба в нас. От човешкото честолюбие, от човеш­ката гордост, по-висока служба има магарето в нас. Трябва да знаете, че службата на нашето магаре е да спаси човека от много страдания. Пък ако не го слушате, ще дойдат други нови страдания. Ако го уволните и турите друг на мястото му, работата няма да върви. Бог турил всички животни на място, ние сме ги разместили.

Пейте хубаво, за да нямате плоски гласове! Оставете плос­ките гласове, с облите гласове ще говорите! Те са магнетич­ни. Всичките благословения ще дойдат от облите гласове. И тогава, в новата психология плоските гласове ще оставите за основа, а облите гласове ще бъдат горе. Не че човек ще се освободи съвсем от плоския глас ­ и той е нужен. Но за новия живот е потребен облият глас, който ще даде спо­койствие на човешката душа.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

(Три пъти.)

Общ окултен клас

ХVI година

16. лекция

17. март 1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева

ГЛАСНИ И СЪГЛАСНИ ­ РАДОСТИ И СКЪРБИ

Отче Наш

Учителят прочете на ум няколко от темите: ПРИЧИНИТЕ ЗА ГРЕШКИТЕ.

Един в темата си казва, че причината за грешките е недо­волството. Но недоволството също е една грешка. ­ Непослу­шанието, казва друг. Но и то е една грешка. Грешка от греш­ка не излиза. Грешката е един резултат. Не че мисълта е неправилна ­ непослушанието не е причина на грешката. Тази дума българите са я взели, тя значи да имаш желание да станеш велик, да се прославиш. От този ще вземеш пари, от онзи ще вземеш пари на заем, ще си направиш дрехи, ще забатачиш, ще заборчееш, ще употребиш лъжата и най-после вземат да те бият. Ти ще лъжеш, за да се харесаш някому ­ някому трябва да се харесаш. Човек трябва да има някому да се хареса. Не трябва да се спираме върху подробностите.

Тъй както сега разглеждаме живота, ние имаме за него неправилна представа, защото сегашният живот е само един малък резултат. И ако биха ви задали въпроса колко пъти има да идваш от оня свят в този свят? По колко начина може да дойдеш? ­ Може да дойдеш посредством минералното царство; може да дойдеш чрез растителното царство; може да дойдеш чрез микроорганизмите, чрез рибите, чрез птиците, чрез млекопитающите; може да дойдеш като човек. Но, ако дойдеш като минерал, ще знаеш само онова, което мине­ралите знаят. Ако дойдеш като растение, ще знаеш само онова, което растенията знаят. Ако дойдеш като човек, ще знаеш колкото човека. Но отношенията не се спират там. Защото, да кажем, растенията са сухорасли и водорасли, животните са топлокръвни и студенокръвни. И в човека има две подразделения. Може да дойдеш сухорасъл, може да дойдеш и водорасъл. Кое е по-хубаво, да бъдеш сухорасъл или да бъдеш водорасъл? Вземам сухорасъл ­ да растеш на сушата. Като ученици ви трябват две неща ­ трябват ви като два метода, като пособия: да мислите добре и да се учите добре. Защото това е същественото ­ ти в живота не може да имаш никакъв успех, нищо не може да постигнеш, ако не мислиш добре и ако не се учиш добре. Сега вие може да разберете мисълта в много тесен смисъл. ­ Чрез доброто мислене вие ще придобиете фактите и принципите, а чрез учението вие ще усвоите начините на приложението. Наука е туй, което може да приложиш в живота, за да придобиеш добродетели. Сега ние минаваме за учени хора и искаме да станем учени. Но ние разбираме науката много тясно. Наука­та е един непреривен процес ­ тя е непреривен процес, когато човек постоянно прилага резултатите на своето мислене и от тях се учи. Учението излиза от прилагането на мисълта. Ако бихме се задоволявали с придобитото от нас знание, ние не бихме прогресирали. Ако бяхме се задоволили като растения, щяхме да останем растения, но понеже не се задоволихме, станахме риби. Ако бяхме се задоволили като риби и досега щяхме да бъдем риби. Но понеже и там не се задоволихме и искахме да бъдем повече от рибите, станахме птици. Някой може да разбере това неправилно и да каже, че човек бил произлязал от рибите. ­ Не че човек е произлязал от рибите, а има познанията на рибите ­ много ограничени познания. Щом имаш много ограничени познания, тия познания могат да бъдат за тебе или минерални познания за живота, или растителни, или рибни, или птичи, или животински, или човешки познания.

Тия неща, вие ги знаете, но не е достатъчно само да знаеш нещата, а да знаеш и кога да употребиш всяко нещо. Вие всички казвате: «Страдания!» ­ и си отърсвате дрехата от тях. Вземете човешката реч ­ колко гласни букви има в нея? ­ А, О, И, У, Е, h, Я, Ю, Ъ. Едното Я е топлокръвно, ­ другото студенокръвно. Те са всичко девет. Това са всички радости в света ­ девет радости има човек. Колко съгласни има? Съгласните това са скърбите. Скърбите в живота колко са? Да ги напишем: Б В. Като кажете Б, напъвате се. Като кажете А ­ радоста е отворена. Вие ще видите, каква е пол­зата за един човек, който се напъва да говори ­ един човек, който се напъва да говори, ще успее повече, отколкото онзи, който никак не се напъва; той няма да успее. Видиш, че на лозето един се напъва, а друг никак не се напъва. Аз зная, че единият ще яде грозде, а другият нищо няма да яде. Та сега и религиозни хора има, които са си турили ръцете на кръста и гледат насам-натам. И то не е лошо, но грозде няма да ядат. Религиозните седят ­ другите работят с мотиката. Сега ние сами се опъваме. Но да напишем съгласните. Б, В, Г, Д, Ж, З, К, Л, М, Н, П, Р, С, Т, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, Щ. Колко са те? ­ Деветнадесет. В славянския език имате четиридесет букви, а в българския са останали тридесет.

Та сега да се върнем към темата. Искам да ви наведа на мисълта, че някои придихателни звукове са отпаднали. Ние понякога искаме да опростим езика ­ започнали сме с опрос­тяването и сме дошли в усложнението. Като изучавате поня­кога отдалече някой предмет, вие виждате в него общите линии ­ ако разглеждаш отдалече една планина, ти виждаш отначало в нея само общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите. Запознаете се с някой велик човек, първо изучавате неговите отличителни черти, а после, щом се запознаете с него по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот. Казвам сега: Ние се запознаваме с живота ­ щом се запознаем с живота, ще се запознаем и с вечния живот. Казва Писанието: Това е живот вечен, да познаем Бога. Как ще познаеш Бога? ­ Ти ще познаеш Бога, като изучаваш Божественото ­ всичко онова, което животът носи. Като изучаваш диханието, ти ще се запознаваш с Бога. Ти ще се запознаеш първо като минерал, после като расте­ние, малко по-широко, след това, като животно, още по-широко, а като човек ще имаш вече една ясна представа.

Казвам сега: Две неща ви са потребни. Първо, да мислите добре. Всеки може да запита: «Коя е добрата мисъл? ­ Човек трябва не само да мисли добре ­ за да мисли, той трябва да бъде студенокръвен. А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен. Или другояче казано: Доброто ти може да научиш само зимно време. А Истината може да научиш само лятно време ­ когато времето не е топло, не може да научиш Истината. Сега туй не трябва да ви спъва.