Прилагане на принципите за правата на човека и равноправие на половете

6.Всички жени, мигриращи с цел работа, имат право на защита на техните човешки права, които включват правото на живот, правото на лична свобода и сигурност, правото да не бъдат измъчвани, правото да не бъдат подлагани на унизително и нечовешко третиране, правото да не бъдат дискриминирани по признак пол, раса, етнос, културни особености, националност, език, религия или друг статут, правото да не бъдат бедни и правото на адекватен жизнен стандарт и на равенство пред закона и да се ползват от надлежните законови процеси. Тези права са предвидени във Всеобщата декларация за правата на човека и в много международни договори за човешки права, които държавите-членки на Обединените нации са ратифицирали или към които са се присъединили.

7.Жените, мигриращи с цел работа имат освен това право на защита от дискриминация на основата на Конвенцията, която изисква от държавите да вземат незабавно всички подходящи мерки, за да премахнат всички форми на дискриминация спрямо жените и да гарантират, че ще могат да упражняват и ползват юридически и фактически права равноправно с мъжете във всички области.
Фактори, влияещи върху миграцията на жените

8.Жените понастоящем съставляват около половината от мигриращото население в света. Различни фактори като глобализацията, желанието да се търсят нови възможности, бедността, разделени по пол културни практики и базирано на пола насилие в страните на произход, природни бедствия или войни и вътрешни военни конфликти определят миграцията на жените. Тези фактори включват освен това задълбочаването на специфичното за пола разделение на труда във формалния и неформалния сектор на производство и услуги в страните по местоназначение, както и центрирана към мъжа култура на забавление, като последното създава търсене на жени като забавляващи лица. Като част от тази тенденция се забелязва значително увеличение на броя на жените, мигриращи сами като наемни работници.

9.Поради това, че се случват нарушения на човешките права на жените, които мигрират с цел работа, в страните на произход, страните на транзит и страните по местоназначение, настоящата обща препоръка третира и трите ситуации, за да улесни използването на Конвенцията и поощри правата нажени, мигриращи с цел работа и да съдейства за действително равенство на жените и мъжете във всички сфери на техния живот. Препоръката освен това напомня, че миграцията е по същество глобално явление, което изисква сътрудничество между държавите на многостранно, двустранно и регионално ниво.

10.В страните на произход преди заминаване.⁶
Дори преди да напуснат дома си жените, мигриращи с цел работа, са изправени пред многобройни проблеми, свързани с правата на човека, включително пълни забрани или ограничения за емиграция на жените на основата на пол или пол в комбинация с възраст, семейно положение, или на бременност или майчинство, специфични за професията ограничения или изисквания жените да имат писмено разрешение от роднини мъже, за да получат паспорт да пътуват или мигрират. Жените се задържат понякога за обучение в подготовка за заминаване, от набиращи кадри агенти, където могат да бъдат обект на финансова, физическа, сексуална или психологична злоупотреба. Жените могат да страдат и от последиците на ограничения достъп до образование, обучение и пълна и надеждна информация за миграция, което може да доведе до повишена уязвимост по отношение на работодателите. Агентите по заетост могат да налагат експлоататорски такси, което кара понякога жените, които по принцип разполагат с по-малко активи от мъжете, да изпитат по-големи финансови затруднение и да ги вкарат в по-голяма зависимост, когато се нуждаят от заем от семейството, приятелите или лихвари при лихварски проценти.

11.В страните на произход при връщане.

Жените, мигриращи с цел работа могат да бъдат изправени пред сексуална и базирана на пола дискриминация, включваща задължително тестване за ХИВ и СПИН за завръщащите се жени, морална „реабилитация” за млади завръщащи се жени и силно повишени лични и социални разходи в сравнение с мъжете, без адекватни, чувствителни към жените услуги. Например, мъжете могат да се завърнат в стабилна семейна ситуация, докато жените могат да намерят голям разпад на семейството при завръщане, като тяхното отсъствие от дома се смята за причината за това разпадане. Може да съществува и липса на защита срещу репресии от експлоататорски набиращи кадри агенти.

12.В страните на транзит

Жените, мигриращи с цел работа могат да бъдат изправени пред многобройни проблеми, свързани с правата на човека, когато минават транзит през чужди страни. Когато пътуват с агент или придружител, жените-мигранти могат да бъдат изоставени, ако агентът срещне проблеми при транзита или при пристигане в страната по местоназначение. Жените са освен това уязвими на сексуална и физическа злоупотреба от агенти и придружители, когато пътуват в страните на транзит.

13.В страните по местоназначение

След като пристигнат до своите местоназначения, жените, мигриращи с цел работа, могат да се сблъскат с множество форми на юридическа и фактическа дискриминация. В някои страни правителствата понякога налагат ограничения или забрани върху заетостта на жените в конкретни сектори. Каквато и да е ситуацията, жените, мигриращи с цел работа са изправени пред допълнителни опасности в сравнение с мъжете поради нечувствителната към пола среда, която не позволява мобилност за жените и която им дава малко достъп до релевантна информация за техните права и правомощия. Диференцираните по пол представи за подходяща работа за жени водят до възможности за работа, които отразяват семейни и сервизни функции, приписвани на жените или до длъжности в неформалния сектор. При тези обстоятелства професиите, в които жените доминират, са най-вече домакинска работа или някои форми на забавление.

14. В допълнение, тези професии могат да бъдат изключени в страните по местоназначение от законовите дефиниции за труд, като при това лишават жените от едно многообразие от правни защити. При тези професии жените, мигриращи с цел работа, имат проблем с получаването на обвързващи договори относно сроковете и условията на труд, което понякога ги кара да работят на удължен работен ден, без допълнително заплащане. Нещо повече, жените, мигриращи с цел работа, изпитват често пъти кръстосани форми на дискриминация, страдайки не само от сексуална и базирана на пола дискриминация, но така също и от ксенофобия и расизъм. Дискриминацията по признак раса, етнос, културни особености, националност, език, религия или друг статут може да бъде изразена по сексуален и специфичен за пола начин.

15. Поради дискриминация на основата на пол и ролята на пола, жените, мигриращи с цел работа, могат да бъдат подложени на по-ниски заплати в сравнение с мъжете, неплащане на заплати, забавени плащания до заминаване, или превод на заплатите в сметки, които са недостъпни за тях. Така например, работодателите на домашни помощнички често пъти депозират заплатите на работника в сметка, която е на името на работодателя. Ако жена и нейният съпруг имат статут на работници, нейните заплати могат да се внасят по сметка на името на съпруга й. На работнички в доминирани от жените сектори може да не бъде платено за почивни дни през седмицата или за национални празници. Или ако те са тежко натоварени от дългове вследствие на таксите по наемането на работа, жените, мигриращи с цел работа, могат да не са в състояние да излязат от оскърбителната ситуация, тъй като не съществува друг начин, по който да изплатят тези дългове. С нарушения могат, разбира се, да се срещнат и немигриращи местни жени на аналогични, доминирани от жените работни места. Все пак обаче, немигриращите местни жени имат по-добра мобилност за работа. Те имат избор, колкото и да е ограничен, да напуснат потискащата ситуация на работното място и да получат друго работно място, при което жената – мигриращ работник може да остане недокументирана в някои страни в момента, в който напусне работното си място. Нещо повече, немигриращите местни работнички могат да имат известна икономическа защита във вид на семейна подкрепа, ако са безработни, но мигриращите работнички могат да нямат тази защита. В резултат, жените, мигриращи с цел работа са изправени пред опасности на основата на пол и ролята на пола, както и на основата на техния мигрантски статут.

16.Жените, мигриращи с цел работа могат да не са в състояние да пестят или превеждат спестявания безопасно по редовни канали поради изолация (за домашни помощнички), обременителни процедури, езикови бариери, или високи разходи за банковата операция. Това е голям проблем, тъй като те по принцип печелят по-малко от мъжете. Освен това жените могат да бъдат изправени пред семейни задължения да изпращат всичките си заработени пари на своите семейства по начини, каквито не се очакват от мъжете. Например, от неомъжени жени може да се очаква да подкрепят финансово дори членове на разширеното семейство у дома.

17. Жените, мигриращи с цел работа страдат често пъти от неравенства, които застрашават тяхното здраве. Те могат да нямат достъп до здравни услуги, включително репродуктивни здравни услуги, защото осигурителните или национални здравни схеми не са достъпни за тях или защото трябва да плащат такси, които не могат да си позволят. Тъй като здравните нужди на жените са различни от тези на мъжете, този аспект изисква специално внимание. Те могат освен това да страдат от липса на организация за тяхната безопасност на работното място, или обезпечение за безопасно пътуване между работната площадка и мястото им на подслон. Когато се предоставя подслон, особено в доминираните от жени професии като завод, ферма или домакинска работа, условията за живот може да са бедни и свръхнаселени без течаща вода или адекватни санитарни възли, или да им липсва личен живот и хигиена. Мигриращите работнички се подлагат понякога на дискриминационно по пол тестване за ХИВ/СПИН или тестване за други инфекции без тяхното съгласие, последвано от предоставяне на резултатите от теста на агенти и работодатели, вместо на самата работничка. Това може да доведе до загуба на работното място или депортиране, ако тестът е положителен.

18.Дискриминацията може да е особено сериозна по отношение на бременност. Жените, мигриращи с цел работа, могат да бъдат изправени пред задължителни тестове за бременност, последвани от депортиране, ако тестът е положителен; принудителен аборт или липса на достъп до безопасни репродуктивни здравни и акушерски услуги за аборт, когато здравето на майката е под риск или дори след сексуално насилие; отсъствие на или неадекватен отпуск по майчинство и на помощи и отсъствие на допустима акушерска грижа, водещо до сериозни здравни рискове. Те освен това могат да бъдат изправени пред уволнение при откриване на бременност, водещо понякога до нередовен имиграционен статут и депортиране.

19.Жените, мигриращи с цел работа, могат да бъдат подложени на особено неизгодни условия относно техния престой в страната. Те понякога не могат да се ползват от схеми за събиране на семейството, които могат да не се разпростират до работнички в доминираните от жените сектори, като например домашни работнички или жени от сектор забавление. Разрешението за престой в страната на заетостта може да бъде сериозно ограничено особено зажените, мигриращи с цел работа, занимаващи се с домакинство, когато техните договори с фиксиран срок приключат или бъдат прекратени по каприз на работодателя. Ако загубят имиграционния си статут, те могат да бъдат изправени пред допълнителна уязвимост от насилие от страна на работодателя или от други лица, желаещи да злоупотребят със ситуацията. Ако бъдат задържани, жените могат да станат обект на насилие, извършено от длъжностни лица в центровете за задържане.

20. Жените, мигриращи с цел работа, са по-уязвими за сексуална злоупотреба, сексуална агресия и физическо насилие, особено в секторите, в които доминират. Домашните помощнички са особено уязвими на физическо и сексуално насилие, лишаване от храна и сън, и жестокост от техните работодатели. Сексуалната агресия спрямо жените, мигриращи с цел работа, в други работни среди, като например работа във ферма или в индустриалния сектор, е проблем в целия свят. ⁷ Жените, мигриращи с цел работа, които мигрират като съпруги на мигриращи работници или заедно с членове на семейството, са изправени пред допълнителен риск от домашно насилие от своите съпрузи или роднини, когато идват от култура, която цени подчинената роля на жените в семейството.

21.Достъпът до правосъдие може да бъде ограничен за жените, мигриращи с цел работа. В някои страни се налагат ограничения за използване на правната система от жените, мигриращи с цел работа, да получат средства за правна защита за дискриминационни трудови стандарти, дискриминация при заетостта или сексуално и насилие, основано на пола. Освен това, мигриращите работнички могат да не отговарят на условията за достъп до безплатна правителствена правна помощ и може да съществуват и други пречки, като например равнодушие и враждебност на длъжностни лица и понякога, сблъсък с извършителя. В някои случаи, дипломати извършват сексуална злоупотреба, насилие и други форми на дискриминация спрямо мигранти домашнипомощнички , ползвайки се с дипломатически имунитет. В някои страни съществуват празнини в закона за защита на жените, мигриращи с цел работа . Така например, те могат да загубят своите разрешения за работа, след като подадат доклад за злоупотреба или дискриминация и не могат да си позволят да останат в страната за времетраенето на съдебния процес, ако има такъв. В допълнение към тези формални бариери, практически бариери могат да попречат на достъпа до средства за правна защита. Много от тях не знаят езика на страната и не познават правата си. Жените, мигриращи с цел работа, могат да нямат достатъчно мобилност, защото са ограничени пространствено от работодателите до местата, където работят или живеят, забранява им се да ползват телефони или им е наложена забрана да се включват в групи или културни асоциации. Те често пъти нямат достатъчно знания за своите посолства или за наличните услуги поради зависимостта си от работодатели или съпрузи за тази информация. Така например, много е трудно за мигранти домашни помощнички , които почти не излизат от полезрението на работодателите си, дори да се регистрират в своите посолства или да подадат жалби. Тъй като тези жени може да нямат външни контакти и средства за подаване на жалба, те могат да страдат от насилие и злоупотреба в продължение на дълги периоди от времи, преди това да бъде изнесено на бял свят. В допълнение, задържането на паспортите от работодателите или страхът от репресии, ако работничка-мигрант е заета в сектори, които са свързани с криминални мрежи, възпрепятстват подаването на доклад.

22.Недокументираните жените, мигриращи с цел работа, са особено уязвими на експлоатация и злоупотреба поради техния нередовен имиграционен статут, който задълбочава тяхното социално изключване и риска от експлоатация. Те могат да бъдат експлоатирани с принудителен труд и техният достъп до минимални трудови права е ограничен от страха им от обвинение. Те освен това могат да бъдат изправени пред агресия от страна на полицията. Ако бъдат задържани, те обикновено биват преследвани за нарушения на имиграционните закони и настанявани в центрове за задържане, където са уязвими на сексуална злоупотреба и депортиране.

23. Общи отговорности на страните на произход и по местоназначение

24. Отговорности, специфични за страните на произход

Страните на произход трябва да за читат, защитават и изпълняват човешките права на своите гражданки, които мигрират с цел работа. Необходимите мерки включват, но не се ограничават със следното:

1. 
   Вдигане на дискриминационните забрани или ограничения за миграция:
   

Държавите следва да отменят специфичните за пола забрани и дискриминационни ограничения за миграция на жените на основата на възраст, семейно положение, бременност или майчинство. Те следва да вдигнат ограниченията, които изискват от жените да получат разрешението на съпруга си или на попечител да получат паспорт или да пътуват. (член 2f)

(i) Предоставят или улесняват безплатни или на допустима цена информация и програми за обучение, основана на пола и правата преди заминаване, повишаваща информираността на потенциалните жените, мигриращи с цел работа, ,за потенциална експлоатация, включително: препоръчително съдържание на трудови договори, законови права и официални права в страните на заетостта, процедури за осъществяване на формални и неформални механизми за правна помощ, процедури за получаване на информация за работодателите и културните условия в страните по местоназначение, управление на стреса, мерки за първа и неотложна помощ, включително спешни телефонни номера на родното посолство, и служби; информация за безопасност при транзита, включително летищни и въздушни направления и информация по принцип за репродуктивното здраве, включително превенция на ХИВ/СПИН. Тези програми за обучение следва да бъдат насочени към потенциалните жените, мигриращи с цел работа посредством ефективна социално ориентирана програма и да се провеждат в децентрализирани места за обучение, така че да са достъпни за жените.

(ii) Предоставят списък на автентични и надеждни агенции за набиране на кадри и създават единна информационна система за наличните работни места в чужбина.
(iii) Предоставят информация за методите и процедурите за мигриращи с цел работа, ако работничките желаят да мигрират независимо от агенциите за набиране на кадри.

(iv) Изискват от агенциите за набиране на кадри да участват в програми за повишаване на информираността и обучение и да ги направят чувствителни към правата на жените, мигриращи с цел работа,и формите на сексуална и базирана на пола дискриминация, експлоатацията, която жените могат да изпитат, както и техните отговорности спрямо жените.

(v) Създават обществено съзнание относно разходите за и ползите от всички форми на миграция за жените и провеждат междукултурни дейности за повишаване на информираността, насочени към широката общественост, които следва да изведат на преден план рисковете, опасностите и възможностите за миграция, правото на жените на техните доходи в интерес на гарантиране на финансовата им сигурност и необходимостта да се поддържа баланс между семейната отговорност на жените и отговорността им към самите себе си. Такава програма за повишаване на информираността би могла да се осъществи посредством формални и неформални образователни програми.

(vi) Насърчават медиите, и секторите информация и комуникация да допринасят за повишаване на информираността по въпросите за миграция, включително за приноса на жените, мигриращи с цел работа,към икономиката, уязвимостта на жените към експлоатация и дискриминация и различните места, където се случва такава експлоатация.

Държавите следва да гарантират предоставянето на стандартизирани и автентични здравни удостоверения, ако се изискват от страните по местоназначение и да изискват от вероятните работодатели да закупуват медицинска застраховка зажените, мигриращи с цел работа. Всички необходими преди заминаване тестове за ХИВ/СПИН или медицински изследвания трябва да се правят с уважение към човешките права на жените-мигранти. Специално внимание следва да се отдели на доброволността, предоставянето на безплатни или с допустима цена услуги и на проблемите, свързани със заклеймяване. (член 2 f, и 12)

Държавите следва да гарантират, че жените имат равен и независим достъп до документи за пътуване. (член 2 d )

Държавите следва да гарантират наличието на правна помощ във връзка с миграцията за работа. Така например, следва да съществуват достъпни правни обзори, които да гарантират, че трудовите договори са действителни и защитават правата на жените на база равенство с мъжете. (членове 3 и 11)

Държавите следва да създадат мерки за защита на паричните преводи на жените, мигриращи с цел работа и предоставят информация и помощ на жените за достъп до официални финансови институции за изпращане на пари у дома и да ги насърчават да участват в спестовни схеми. (член 3 и 11)

Държавите следва да гарантират, че жените, които желаят да се завърнат в страните си на произход, могат да направят това свободно от всякаква принуда и злоупотреба. (член 3)

Държавите следва да проектират или наблюдават всестранни социално-икономически, психологични и правни услуги, целящи улесняване на реинтеграцията на завърналите се жени. Те следва да наблюдават операторите на услуги, за да гарантират, че не се възползват от уязвимата позиция на жени, завръщащи се от работа в чужбина, и следва да притежават механизми за жалби за защита на жените срещу репресии от страна на вербовчици, работодатели или бивши съпрузи на жените. (членове 3 и 2 c)

Държавите трябва да подготвят адекватно и да наблюдават своя дипломатически и консулски състав, за да гарантират, че изпълняват ролята си за защита правата на жените, мигриращи с цел работа в чужбина. Тази защита следва да включва качествени служби за услуги, предоставяни на жени-мигранти, включително временно осигуряване на преводачи, медицинска грижа и консултации, правна помощ и подслон при необходимост. Когато държавите имат конкретни задължения по обичайното международно право или международни договори, като напр. Виенската конвенция за консулски отношения, тези задължения трябва да бъдат изпълнявани изцяло по отношение нажените, мигриращи с цел работа.. (член 3)