Обща препоръка № 20 (единадесета сесия, 1992 г.) Резерви по Конвенцията

Обща препоръка № 20 (единадесета сесия, 1992 г.) Резерви по Конвенцията

2. Комитетът препоръчва, във връзка с подготовките за Световната конференция за правата на човека през 1993 г., държавите да:

(a) Повдигнат въпроса за действителността и правния ефект на резервите по Конвенцията в контекста на резервите по други международни договори заправата на човека;

(б) Преразгледат тези резерви с оглед интензификация на изпълнението на всички международни договори заправата на човека;

(в) Обсъдят въвеждането на процедура за резервите по Конвенцията, сравнима с процедурата по други международни договори заправата на човека.

Обща препоръка № 21 (тринадесета сесия, 1994 г.)

Равенство в брака и семейните отношения

2. Други конвенции и декларации също отделят голямо значение на семейството и статута на жената в неговите рамки. Същите включват Всеобщата декларация за правата на човека (Резолюция 217/A (III) наОбщото събраниеОбщото събрание), Международния пакт за граждански и политически права (Резолюция 2200 A (XXI), анекс), Конвенцията за гражданството на омъжените жени (Резолюция 1040 (XI), анекс), Конвенцията за съгласието за брак, минимална възраст за встъпване в брак и регистрация на браковете (Резолюция 1763 A (XVII), анекс) и последващата след нея препоръка (Резолюция 2018 (XX)), и Стратегии на бъдещето за напредък на жените от Найроби.

3. Конвенцията за ликвидиране на всички форми на дискриминация по отношение нажените отменя неотменимите права на жените, които са вече въплътени в гореспоменатите конвенции и декларации, но излиза извън тях като освен това признава значението на културата и традицията при оформяне на мисленето и поведението на мъжете и жените и значителната роля, която играят за ограничаване на упражняването на основните права от жените.

Предистория

4. Годината 1994 бе определена от Общото събрание Общото събраниев нейната Резолюция 44/82 за Международна година на семейството. Комитетът желае да използва този повод и подчертае значението на спазването на основните права на жените в рамките на семейството като една от мерките, които ще подкрепят и поощрят националнитечествания , които ще се състоят.

5. Избирайки да отбележи по този начин Международна година на семейството, Комитетът желае да анализира трите члена от Конвенцията, които имат специално значение за статута на жените в семейството:

Член 9

1. Държавите предоставят на жените равни права с мъжете по отношение придобиване, изменение или запазване на тяхното гражданство . Те по-конкретно осигуряват, че при встъпване в брак с чужденец или промяна гражданството на съпруга по време на брака, не се налага автоматична промяна на гражданството на жената, тя не се превръща в лице без гражданство и не е заставена да приеме гражданството на съпруга.

Коментар

6. Гражданството е е от съществено значение за пълно участие в обществото. По принцип, държавите дават гражданство на родените в тази страна. Гражданството може освен това да се придобие вследствие заселване или да бъде дадено по хуманитарни причини, като например липса на гражданство. Без статут на поданици или граждани, жените са лишени от правото на глас или да кандидатстват за държавна служба и може да им бъде отказан достъп до социални помощи и избор на местожителство. Гражданството следва да може да се променя от пълнолетна жена и да не може да се отнема произволно поради брак или разтрогване на брак или защото съпругът или бащата е сменил своето гражданство в.

Член 15

2. Държавите предоставят на жените еднаква с мъжете гражданско-правна способност и еднакви възможности за нейната реализация. Те конкретно ще им осигурят равни права при сключване на договори и управление на имущество, така също и еднакво отношение към тях на всички етапи от разглеждането в съдилищата и трибуналите.

3. Държавите се споразумяват, че всички договори и всички други частни документи от всеки вид, които имат за своя правна последица ограничаване правоспособността на жените, се считат за невалидни.

4. Държавите предоставят на мъжете и жените еднакви права по отношение на законодателството, засягащи преместването на лицата и свободата при избора на местожителството.

Коментар

7. Ако една жена не може да сключи договор, или да има достъп до финансов кредит, или може да направи това само със съгласието или гаранция на съпруга си или на роднина от мъжки пол, на нея й се отказва юридическа независимост. Всяко такова ограничение не й позволява да има собственост като едноличен притежател и й пречи да управлява юридически собствения си бизнес или да сключва какъвто и да е договор. Тези ограничения ограничават сериозно способността на жената да осигурява себе си и зависимите от нея лица.

8.Правото на жената да заведете дело е ограничено в някои страни със закон или с достъпа й до правна консултация и способността й да търси обезщетение от съдилищата. В други страни, на статута й на свидетел или на нейните показания се придава по-малко уважение или тежест в сравнение с тези на мъж. Тези закони или обичаи ограничават правото на жената да преследва ефективно или да задържи равния си дял на собственост и понижава нейната позиция на независим, отговорен и ценен член на своята общност. Ако страните ограничават правоспособността на жената със своите закони, или позволяват на индивиди или институции да правят същото, те отказват на жените това, че правата им да са равни с тези на мъжете и ограничават способността на жените да осигуряват себе си и зависимите от тях лица.

9.Постоянното местожителство е концепция в страните с общо право, позоваващо се на страната, в която лицето възнамерява да живее и на чиято юрисдикция ще се подчинява. Постоянното местожителство се придобива първоначално от детето посредством неговите родители, но в зряла възраст означава страната, в която лицето обикновено живее и в която възнамерява да живее постоянно. Така както по отношение на националността, изследването на докладите на държавите-страни по Конвенцията показва, че на жената не винаги се позволява по закон да избере постоянното си местожителство. Постоянното местожителство, както националността, следва да може да се променя по желание на пълнолетна жена независимо от семейното й положение. Всякакви ограничения върху правото на жената да избере постоянно местожителство на същата основа, както мъжът, ограничава достъпа й до съдилищата в страната, в която живее или й пречи да влиза във и да напуска страната свободно и по собствено право.

10. На мигриращите жени, които живеят и работят временно в друга страна, следва да бъдат позволени същите права както на мъжете – техните съпрузи, партньори и деца да се присъединят към тях.

Член 16

а) еднакви права за встъпване в брак;

б) еднакви права за свободен избор на съпруг и за встъпване в брак само при собствено свободно и пълно съгласие;

в) еднакви права и задължения по време на брака и при неговото разтрогване;

г) еднакви права и задължения на мъжете и жените като родители независимо от тяхното семейно положение по въпроси, засягащи техните деца. Във всички случаи интересите на децата са преобладаващи;

д) еднакви права свободно и отговорно да се решава въпросът за броя на децата и периодите между тяхното раждане и достъп до информация, образование, а също така и средства, които ще им позволят да осъществят това право;

е) еднакви права и задължения да бъдат опекуни, попечители, доверители и осиновители на деца или да осъществяват аналогични функции, когато те са предвидени от националното законодателство. Във всички случаи интересите на децата са преобладаващи;

ж) равни лични права на съпруга и съпругата, в това число право на избор на фамилно име, професия и занятие;

з) равни права на съпрузите по отношение притежаването, придобиването, управлението, използването и разпореждането с имуществото както безплатно, така и срещу заплащане.

2. Сгодяването и бракът на дете нямат юридическа сила и се взимат всички необходими мерки, в това число законодателни, с цел определяне на минималната брачна възраст и задължителна регистрация на браковете и актовете за гражданско състояние.

Коментар

Обществен и частен живот

12. Тъй като тези дейности са безценни за оцеляването на обществото не може да има оправдание за прилагането на различни и дискриминационни закони или обичаи към тях. Докладите на държавите-страни по Конвенцията разкриват, че все още съществуват страни, където юридическо равенство не съществува. С това на жените се пречи да имат равен достъп до ресурсите и да се ползват от равен статут в семейството и обществото. Дори когато съществува юридическо равенство, всички общества определят различни роли на жените, които се смятат за малоценни. Така се нарушават принципите на справедливост и равенство, съдържащи се по-специално в член 16, а така също в членове 2, 5 и 24 на Конвенцията.

Различни форми на семейството

13. Формата на и концепцията за семейството варира в различните държави, и дори в различните региони в рамките на една държава. Каквато и форма да приема обаче, и каквато и да е правната система, религията, обичаят или традицията в рамките на страната, третирането на жените в семейството както по закон, така и в частния живот, трябва да е в съгответствие с принципите на равенство и справедливост за всички хора, така както изисква член 2 от Конвенцията.

Полигамни бракове

14. Докладите на държавите разкриват освен това, че полигамията се практикува в редица страни. Полигамният брак противоречи на правото на жената на равенство с мъжете, и може да има такива сериозни емоционални и финансови последици за зависимите от нея лица, че тези бракове трябва да бъдат възпрепятствани и забранени. Комитетът отбелязва със загриженост, че някои държави-страни, чиито конституции гарантират равни права, позволяват полигамния брак в съгласно личното или обичайното право. Това нарушава конституционните права на жените, и нарушава разпоредбите на член 5 (a) на Конвенцията.

Член 16, параграф 1 (a) и (б)

15. Макар че повечето страни докладват, че националните конституции и закони са в съответствие с Конвенцията, то обичаите, традицията и неизпълнението на тези закони нарушават на практика Конвенцията.

16. Правото на жената да избира съпруг и да встъпва свободно в брак е централно за живота й и за нейното достойнство и равенство като човешко същество. Едно изследване на докладите на държавите-страни по Конвенцията разкрива, че съществуват страни, които на базата на обичай, религиозни вярвания или етнически произход на конкретни групи от хора, позволяват принудителни бракове или повторни бракове. Други страни позволяват бракът на жената да бъде уреден срещу заплащане или изгода, а в други бедността на жените ги принуждава да се омъжват за чужди граждани заради финансова сигурност. Под условие на разумни ограничения, основани например на младостта на жената или кръвното й родство с партньора, правото на жената да избира кога, дали, и за кого ще се омъжи трябва да бъде защитено и осъществено със закон.

Член 16, параграф 1 (в)

17. Едно изследване на докладите на държавите-страни по Конвенцията разкрива, че много страни предвиждат в своите правни системи права и отговорности на сключилите брак партньори, разчитайки на прилагане на принципите на общото право, религиозно или обичайно, вместо да спазват с принципите, съдържащи се в Конвенцията. Тези вариации в закона и практиката, свързани с брака, имат обширни последици за жените, неизменно ограничавайки правата им на равен статут и отговорност в рамките на брака. Тези ограничения често пъти водят до това, че на съпруга се дава статут на глава на домакинството и първостепенен решаващ и поради това противоречат на разпоредбите на Конвенцията.

18. Нещо повече, по принцип на фактическото съжителство не се продоставя никакваправна защита. Жените, които живеят в такива връзки, следва да имат равен статут с мъжете както в семейния живот, така и при разделянето на приходите и активите, защитен със закон. Тези жени следва да споделят равни права и отговорности с мъжете за грижите и отглеждането на децата или членове на семейството.

Член 16, параграф 1 (г) и (е)

19. Така както е предвидено в член 5 (б), повечето държави признават споделената отговорност на родителите за грижите, защитата и издръжката на децата. Принципът, че "на върховните интереси на детето трябва да обърне първостепенно внимание", бе включен в Конвенцията за правата на детето (Резолюция 44/25 на Общото събрание Общото събрание, Анекс) и изглежда, че понастоящем страните не предоставят на родителите на децата еднакъв статут, особено ако не са женени. Децата от тези съюзи не винаги се радват на същия статут, както децата, родени в брак и, ако майките са разведени или живеят отделно, много бащи не споделят отговорността за грижите, защитата и издръжката на децата си.

20. Споделените права и отговорности, изложени в Конвенцията, следва да се изпълняват принудително по закон и, при необходимост, посредством правни концепции на попечителство, опека, доверителска грижа и осиновяване. Държавите-страни следва да гарантират, че по техните закони и двамата родители, независимо от семейното им положение и дали живеят с децата си или не, споделят равни права и отговорности за децата си.

Член 16, параграф 1 (д)

21. Отговорностите, които жените трябва да носят и да отглеждат децата, засягат правото им на достъп до образование, заетост и други дейности, свързани с личното им развитие. Те освен това налагат несправедлив товар върху жените. Броят и интервала между ражданията на децата им имат аналогично въздействия върху живота на жените и освен това засягат физическото им и психическо здраве, а така също това на децата им. По тези причини, жените имат право да вземат решение относно броя и интервала между ражданията на децата им.

22. Някои доклади разкриват принудителни практики, които имат сериозни последици за жените, като например принудителни бременности, аборти или стерилизация. Решенията да имат или не деца, макар че е за предпочитане да се вземат съгласувано със съпруг или партньор, не трябва въпреки това да бъдат ограничавани от съпруг, родител, партньор или правителство. За да могат да вземат информирано решение за безопасни и надеждни контрацептивни мерки, жените трябва да разполагат с информация за контрацептивните мерки и тяхната употреба, и гарантиран достъп до сексуалното образование и до услуги за семейно планиране, така както е предвидено в член 10 (з) на Конвенцията.

23. Съществува всеобщо съгласие, че когато съществуват свободно достъпни подходящи мерки за доброволно регулиране на раждаемостта, се подобрява здравето, развитието и благополучието на всички членове на семейството. Нещо повече, тези услуги подобряват всеобщото на живот и здраве на населението, и доброволното регулиране на нарастването на населението помага да се запази обществотои се постигне устойчиво икономическо и социално развитие.

Член 16, параграф 1 (ж)

24. Стабилно семейство е това, което се основава на принципите на лично право, справедливост и личнопостжение за всеки член на семейството. Поради това всеки партньор трябва да има правото да избира професия или работно място, които са най-подходящите за неговите способности, квалификации и стремежи, така както е предвидено в член 11 (a) и (в) на Конвенцията. Нещо повече, всеки партньор следва да има правото да избира името си, като при това запазва индивидуалност и идентичност в общността, различаващи това лице от други членове на обществото. Когато поради закон или обичай жената е задължена да смени името си при брака или неговото разтрогване, на нея се отказват тези права.

Член 16, параграф 1 (з)

25. Правата, предвидени в настоящия член, се припокриват с и допълват правата по член 15, параграф 2, където на държавите се възлага задължението да дадат на жените равни права да влизат в договорни правоотношения и сключват договори и да управляват собственост.

26. Член 15, параграф l гарантира жените равенство с мъжете пред закона. Правото да притежава, управлява, ползва и разполага със собственост е от централно значение за правото на жената да се ползва от финансова независимост, и в много страни е от решаващо значение за нейната способност да печели средства за съществуване и да осигури адекватно жилище и прехрана за себе си и за семейството си.

27. В страни, в които се изпълнява програма за аграрна реформа или преразпределение на земя межди групи от различен етнически произход, следва внимателно да се съблюдава правото на жените, независимо от семейното положение, да делят тази преразпределена земя равноправно с мъжете.

28. В повечето страни една значителна част от жените са неомъжени или разведени и много от тях имат самостоятелната отговорност да издържат семейство. Всяка дискриминация при разделянето на собственост, почиваща на предпоставката, че само мъжът отговаря за издръжката на жените и децата от своето семейство и че той може и ще изпълнява честно тази отговорност, е очевидно нереална. Следователно, всеки закон или обичай, който дава на мъжете право на по-голям дял собственост при прекратяването на брак или фактическо съжителство, или при смъртта на роднина, е дискриминационен и ще има сериозно въздействие върху практическата способност на жената да се разведе със съпруга, да издържа себе си или семейството си и да живее достойно като независимо лице.

29. Всички тези права следва да бъдат гарантирани, независимо от семейното положение на жената.

Семейна собственост

30. Съществуват страни, които не признават това право на жените да притежават равен дял от собствеността със съпруга през време на брак или фактическо съжителство и при прекратяване на брака или съжителството. Много страни признават това право, но практическата възможност жените да упражняват това право може да бъде ограничена вследствие на законов прецедент или обичай.

31. Дори когато тези законови права са дадени на жените и съдилищата налагат тяхното изпълнение, собствеността, притежавана от жена през време на брак или при развод може да се управлява от мъж. В много държави, включително такива, където съществува режим на съвместна собственост, не съществува правно изискване, жената да бъде консултирана, когато собствеността, притежавана от страните през време на брак или фактическа връзка бъде продадена или по някакъв друг начин разпоредена. Това ограничава възможността на жената да контролира разполагането със собствеността или приходите, получени от нея.

32. В някои страни, при разделяне на семейната собственост, по-голямо ударение се поставя върху финансовия принос за собствеността, придобита по време на брак, а на другия принос, като например отглеждането на децата, грижите за възрастни роднини и изпълнението на домакинските задължения се омаловажава. Често пъти този принос на съпругата от нефинансов характер позволява на съпруга да печели доходи и увеличава активите. На финансовия и нефинансовия принос следва да се определи една и съща тежест.

33. В много страни, натрупаната собственост по време на фактическо съжителство не се третира по закон на същата основа като собственост, придобита по време на брак. Неизменно, когато връзката се прекрати, жената получава значително по-малък дял от своя партньор. Законите и обичаите за собствеността, които по този начин дискриминират омъжени или неомъжени жени със или без деца, следва да бъдат анулирани и възпрепятствани.

Наследство

34. Докладите на държавите-страни по Конвенцията следва да включват коментар за правните или обичайни разпоредби, свързани със законите за наследство, тъй като те засягат статута на жените, така както е предвидено в Конвенцията и в Резолюция 884 D (XXXIV) на Икономическия и социален съвет, в която Съветът препоръчва на държавите да гарантират, че мъжете и жените в една и съща степен на родство спрямо починал роднина, имат право на равни дялове от имуществото и на равна степен при реда на наследяване. Тази разпоредба по правило не се изпълнява.

35. Съществуват много страни, където законът и практиката за наследството и собствеността водят до сериозна дискриминация спрямо жените. В резултат на това неравно третиране, жените могат да получат по-малък дял наследство от собствеността на съпруга или бащата, в сравнение с вдовците и синовете. В някои случаи на жените се дават ограничени и контролирани права и получават доходи само от собствеността на починалия. Често пъти наследствените права за вдовиците не отразяват принципите на еднакво владение на собствеността, придобита по време на брак. Тези разпоредби противоречат на Конвенцията и следва да бъдат отменени.

Член 16, параграф 2

36. Във Виенската декларация и Програмата за действие, приети от Световната конференция заправата на човека, проведена във Виена от 14 до 25 юни 1993 г., държавите се приканват да отменят съществуващите закони и регламенти и да премахнат обичаите и практиките, които дискриминират и причиняват ущърб на детето-момиче. Член 16, параграф 2 и разпоредбите на Конвенцията за правата на детето изключват възможността държавите-страни да позволят или да придадат действителност на брак между лицата, които не са достигнали зрялост. В контекста на Конвенцията за правата на детето, "дете означава всяко човешко същество под 18-годишна възраст, освен ако по закон, приложим за детето, пълнолете се придобива по-рано ". Независимо от тази дефиниция, и като има предвид разпоредбите на Виенската декларация, Комитетът смята, че минималната брачна възраст както за мъжете, така и за жените следва да е 18 години. Когато мъжете и жените се женят, те поемат важни отговорности. Следователно, брак не следва да се разрешава преди да достигнат пълна зрялост и правоспособност да действат. Съгласно Световната здравна организация, когато непълнолетни лица и по-специално момичета сключат брак и имат деца, здравето им може да бъде повлияно неблагоприятно и да се попречи на образованието им. В резултат, тяхната икономическа независимост се ограничава.

37. Това засяга не само жените лично, но освен това ограничава развитието на техните умения и независимост и намалява достъпа им до заетост, като при това засяга увреждащо техните семействата и общности.

38. Някои страни предвиждат различни възрасти за брак за мъжете и жените. Тъй като тези разпоредби неправилно допускат, че жените имат различна степен на интелектуално развитие спрямо мъжете, или че тяхната степен на физическо и интелектуално развитие при брак е несъществено, тези разпоредби следва да бъдат анулирани. В други страни се позволява сгодяването на момичета или предприемане на стъпки от членове на семейството от тяхно име. Тези мерки противоречат не само на Конвенцията, но и на правото на жената да избира свободно своя партньор.

39. Държавите следва освен това да изискват регистрация на всички бракове, независимо дали са сключени като граждански бракове или по обичаен или религиозен закон. С това държавата гарантира съответствие с Конвенцията и установява равенство между партньорите, минимална възраст за брак, забрана за двуженство и многоженство и защита на правата на децата.

Препоръки

Насилие срещу жените

40. Отчитайки мястото на жените в семейния живот, Комитетът желае да подчертае, че разпоредбите на Обща препоръка 19 (единадесета сесия) за насилието срещу жените имат голямо значение за възможностите на жените да се ползват от правата и свободите равноправно с мъжете. Държавите се приканват да спазват тази Обща препоръка, за да гарантират, че и в обществения, и в семейния живот жените са свободни от насилие. основано на пола, което толкова сериозно нарушава техните права и свободи като индивиди.

Резерви

41. Комитетът отбелязва с тревога броя на държавите-страни по Конвенцията, които са внесли резерви по целия член 16 или по част от него особено, когато има внесена резерва по член 2, с претенцията, че спазването е в конфликт с едно обичайно застъпвано виждане за семейството, което се базира, между другото, на културни или религиозни вярвания, или на икономическия или политически статут на страната.

42. Много от тези страни поддържат вярването в патриархалната структура на семейството, която поставя баща, съпруг или син в благоприятна позиция. В някои страни, където фундаменталистки или други екстремистки възгледи или икономически трудности поощряват връщането към старите ценности и традиции, мястото на жените в семейството рязко се влоши. В други страни, където се признава, че съвременното общество зависи за своя икономически напредък и за общото благо на общността от равноправното включване на всички пълнолетни лица, независимо от пола, тези табута и реакционни или екстремистки идеи все повече се възпрепятстват.

43. В съгласие с членове 2, 3 и 24, в частност, Комитетът изисква от всички държави да напреднат постепенно до стадий, с решително възпрепятстване на идеите за неравенство на жените вкъщи, всяка страна ще оттегли своята резерва, по-специално спрямо членове 9, 15 и 16 на Конвенцията.

44. Държавите-страни следва да възпрепятстват решително всякакви идеи за неравенство на жените и мъжете, потвърдени със закони, или с религиозен или частен закон или от обичай, и да напреднат до стадий, когато ще оттеглят резервите, по-специално спрямо член 16.

45. Комитетът отбелязва, на базата на своето изследване на първоначални и последващи периодични доклади, че в някои държави-страни по Конвенцията, които са ратифицирали или са се присъединили без резерва определени закони, особено такива, занимаващи се със семейството, не са фактически в съответствие с разпоредбите на Конвенцията.

46. Техните закони все още съдържат много мерки, дискриминиращи жените на основата на норми, обичаи и социокултурни предразсъдъци. Тези държави, поради тяхната конкретна позиция по тези членове, затрудняват Комитета да оцени и разбере статута на жените.

47. Комитетът, по-специално на базата на членове l и 2 на Конвенцията, изисква тези държави-страни да направят необходимите усилия, за да изследват фактическата ситуация, свързана с проблемите и да въведат необходимите мерки в своите национални законодателства, които все още съдържат разпоредби, които са дискриминационни за жените.

Доклади

48. Подпомогнати от коментарите в настоящата обща препоръка, в своите доклади държавите следва да:

(a) Посочат постигнатата степен на напредък на страната за отстраняване на всички резерви по Конвенцията, по-специално резервите по член 16;

(б) Да изложат дали техните закони спазват принципите на членове 9, 15 и 16 и къде, вследствие на религиозен или частен или обичай, спазването на закона или на Конвенцията се възпрепятства.

Законодателство

49. При необходимост държавите спазват Конвенцията, по-специално, за да спазя членове 9, 15 и 16, въведат и обезпечат изпълнението на законодателството.

Поощряване на изпълнението на Конвенцията

50. Подпомогнати от коментарите в настоящата обща препоръка, и така както се изисква с членове 2, 3 и 24, държавите- въвеждат мерки, насочени към поощряване на пълно съответствие с принципите на Конвенцията, по-специално когато религиозен или частен или обичай влиза в конфликт с тези принципи.

Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> materiali
materiali -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
materiali -> Решение на Съда от 22 април 1997 г към кратка библиографска справка Celex номер 61995J0180 Автентичен език Немски език Дати
materiali -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г
materiali -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм”
materiali -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7
materiali -> Агенция за основни права, г-н Нирадж Натуани

Изтегляне 0.78 Mb.

Сподели с приятели: