Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 15.

11. Рече още: Некой си человек имаше двама синове; 12. и по-младият от тех рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си. 13. И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне. 14. И като иждиви всичко, стана голем глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност. 15. И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине. 16. И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядеха свинете; и никой му не даваше. 17. И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хлеб, а пак аз мра от глад! 18. Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе, 19. и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си. 20. И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, виде го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна. 21. Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 22. И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му, 23. и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим; 24. защото този ми син мъртъв бе и оживе, загинал бе и намери се. И Наченаха да се веселят. 25. А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване. 26. И привика едного от слугите и питаше що е това. 27. А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав. 28. И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се. 29. А той отговори и рече на баща си: Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм престъпил; и на мене нито яре ми си дал некога да се повеселя и аз с приятелите си; 30. а по що си дойде този твой син който изеде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле. 31. А той му рече: Синко, ти си винаги с мене; и всичкото мое твое е; 32. а требваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртъв бе и оживе, и загинал бе и намери се.

ГЛАВА 16.

14. Всичко това чуваха и Фарисеите, които беха сребролюбци; и присмиваха му се. 15. И рече им: Вие сте които показвате себе си праведни пред человеците; но Бог знае сърдцата ви; защото онова което е високо в человеците, то е мерзост пред Бога. 16. Законът и пророците до Иоана беха; от тогаз царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него. 17. И по-лесно е небето и земята да преминат, а не една точка от закона да падне. 18. Всеки който напуща жена си, и се оженя за друга, прелюбодействува; и всеки който се ожени за напусната от мъж прелюбодействува.

19. Имаше некой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло. 20. Имаше пък и некой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му. 21. И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му. 22. И дойде време та умре сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умре и богатият и погребан бе. 23. И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия. 24. И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик. 25. Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки. 26. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голема, така що които искат да минат от тука към вас, да не могат, нито пък които са там да преминат към нас. 27. А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28. защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително место. 29. Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тех. 30. А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде некой от мъртвите при тех, ще се покаят. 31. Пак му рече: Ако не слушат Моисея и пророците, не щат се увери нито ако некой си и от мъртвите възкръсне.