Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 13.

6. Казваше още тази притча: Некой си имаше в лозето си насадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, и не намери. 7. И рече на лозаря: Ето три години как ида да търся плод от тази смоковница, и не намервам: отсечи я; защо да запраздня и земята? 8. А той отговори и рече му: Господарю, остави я и това лето, докле разкопая около нея и насипя тор; 9. и ако даде плод, добре; ако ли не, подир това ще я отсечеш.

10. И една събота поучаваше в едно от съборищата; 11. и, ето, беше там една жена която имаше дух болестен осемнадесет години, и сгърбена беше, и не можеше никак да се изправи. 12. Като я виде Исус, извика и рече й: Жено, освободена си от болестта си. 13. И положи на нея ръце, и тоз час се изправи жената, и славеше Бога. 14. И отговори началникът на съборището, който негодуваше защото в събота я изцели Исус, и казваше, на народа: Шест дни са, в които требва да работите: в тех прочее идвайте и целете се, а не съботен ден. 15. Отговори му Господ и рече: Лицемере! всеки един от вас не отвързва ли в събота вола или осела си от яслите, и го завожда та го напоява? 16. А тая като е дъщеря Авраамова, която е вързал Сатана, ето, осемнадесет години, не требваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден? 17. И това като говореше той, посрамяваха се всичките, които му се противеха; и всичкият народ се радваше за всите славни дела негови.

18. Казваше още: На какво е подобно царството Божие? и на що да го уприлича? 19. Подобно е на зърно синапово, което человек взе и посея го в градината си; и порасте и стана дърво големо, и птиците небесни превитаваха в неговите ветви.

20. И пак рече: На какво да уподобя царството Божие? 21. Подобно е на квас който като го взе жена скри го в три мери брашно докле се вкисна всичкото.

22. И като отиваше в Ерусалим, минуваше през градовете и през селата та поучаваше. 23. И некой си му рече: Господи, малцина ли са които ще се спасят? А той им рече: 24. Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото мнозина, казвам ви, ще искат да влезат, и не ще да могат. 25. След като стане стопанинът на къщата и затвори вратата, а вие останете вън, и наченете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, Господи, отвори ни, и той отговори и ви рече: Не ви зная от къде сте; 26. тогаз ще наченете да казвате: Ядохме пред тебе и пихме; и на нашите улици си поучавал. 27. И ще рече: Казвам ви, не ви зная от къде сте: махнете се от мене всинца които работите неправда. 28. Там ще бъде плач и скърцане със съби кога видите Авраама и Исаака и Якова и всите пророци в царството Божие, а вас че сте изпъдени вън. 29. И ще дойдат от изток и запад, и от север и юг, и ще седнат в царството Божие. 30. И, ето, има последни които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

31. В него ден дойдоха некои Фарисеи, и казват му: Излез и си иди от тука, защото Ирод иска да те убие. 32. И рече им: Идете и речете на тази лисица: Ето, бесове изпъждам, и правя изцеления днес и утре; и в третият ден се свършвам. 33. Но требва аз днес и утре и в другия ден да ида; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим. 34. Ерусалиме! Ерусалиме! ти който пророците избиваш, и пратените до тебе с камене биеш, колко пъти поисках да събера чадата ти, както птица пилците си под криле, и не рачихте! 35. Ето оставя се вам домът ваш пуст; и истина ви казвам че нема да ме видите дори дойде времето когато ще речете: Благословен който иде в името Господне.

ГЛАВА 14.

7. Рече пак притча на званите, като гледаше как избират първите за седене места, и казваше им: 8. Кога те кани некой на свадба, не седай на първото место, да не би да е призовал и другиго по-почтен от тебе, 9. и дойде този който е поканил и тебе и него и ти рече: Дай место на тогова; и тогаз начнеш с усрамяване да захванеш последното место. 10. На кога те поканят, иди и седни на последното место, за да ти рече, кога дойде този който те е призовал: Приятелю, възлез по-горе. Тогаз щеш има слава пред тези които седят с тебе наедно. 11. Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе.

12. Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено. 13. Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи; 14. и ще бъдеш блажен; защото немат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните.

15. Това като чу един от седещите с него, рече му: Блажен който яде хлеб в царството Божие. 16. А той му рече: Некой си человек направи вечеря голема, и покани мнозина. 17. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. 18. И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен. 19. И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен. 20. И друг рече: Ожених се; и за това не мога да дойда. 21. И когато си дойде този раб разказа на господаря си това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на раба си: Излез скоро по улиците и пътищата на града, и доведи тука сиромасите и клосните и хромите и слепите. 22. И рече рабът: Господарю, както си заповедал стана, и още место има. 23. И рече господарът на раба: Излез на пътищата и по оградите, и принуди ги да влезат, за да се напълни домът ми; 24. защото ви казвам че никой от онез призваните человеци нема да вкуси от вечерята ми.

25. И вървеха с него наедно народ много; и обърна се та им рече: 26. Ако иде некой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя си живот, не може да бъде мой ученик. 27. И който не носи кръста си и не върви след мене не може да ми бъде ученик. 28. Защото кой от вас, кога иска да съгради стълп, не седа първом да пресметне разноските си дали ще има потребното да го изкара? 29. да не би като положи основанието а не може после да го изкара, да наченат всичките които гледат да му се подсмиват 30. и да казват: Този человек начена да гради, и не може да изкара. 31. Или кой цар, като отхожда на бой против другиго цар, не седа първом да размисли, възможно ли е с десет хиляди да стои на среща тогоз който иде против него с двадесет? 32. Ако ли не, то кога е той още далеч отпраща посланници и моли се за мир. 33. Тъй прочее всеки от вас който не се отрече от всичкия си имот не може да бъде мой ученик. 34. Добро нещо е солта; но ако солта се развали, с що ще се поправи? 35. Тя вече не струва нито за земята, нито за тора; вън я изхвърлят. Който има уши да слуша нека слуша.