Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 17.

5. И рекоха апостолите Господу: Придай ни вера. 6. А Господ рече: Ако да имахте вера колкото зърно синапово, рекли бихте на тази черница: Изтръгни се и насади се в морето, и тя би ви послушала. 7. А кой от вас, ако има ратай да му оре или да му пасе, щом си дойде от нивата, ще му рече: Мини, седни да ядеш? 8. и не ще ли да му рече: Приготви нещо да вечерям, и стегни се та ми слугувай докато ям и пия, и след това ще ядеш и пиеш ти? 9. Дали ще благодари на тогоз ратая защото е свършил каквото му е било поръчано! Не се надея. 10. Така и вие, кога направите все що ви е повелено, казвайте: Ние сме раби нищожни; защото направихме това което бехме длъжни да направим.

11. И в пътуването си към Ерусалим, минуваше през сред Самария и Галилея. 12. И веднъж когато влезваше в некое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спреха издалеч; 13. и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни. 14. И като ги виде рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата. 15. И един от тех, като виде че изцеле, повърна се и с голем глас славеше Бога, 16. и падна на лице при нозете му, та му благодареше; и той бе Самарянин. 17. А Исус отговори и рече: Не се ли очистиха десетимата? а де са деветимата? 18. Не се ли намериха други да се върнат да въздадат слава Богу, но токо този иноплеменник? 19. И рече му: Стани та си иди: твоята вера те изцели.

20. И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие нема да дойде с изглеждане; 21. нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е. 22. И рече на учениците: Ще дойдат дни когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человеческаго, и нема да видите. 23. И като ви рекат: Ето, тука е, или: Ето, там е, да не отидете, нито да тичате подире му. 24. Защото както светкавицата, която блеска от единият край на поднебесната, така ще бъде и Син Человечески в своят си ден. 25. Но първом требва той да пострада много, и да бъде отхвърлен от този род. 26. И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго. 27. Ядеха, пиха, женеха се и задомяваха се до деня в който Ное влезе в ковчегът; и дойде потопът и погуби всичките. 28. Подобно, както стана и в дните Лотови: ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха, и градеха. 29. И в който ден излезе Лот из Содом навале огън и жупел от небето, и погуби всичките,- 30. на това подобно ще бъде и в деня в който Син Человечески ще се яви. 31. В онзи ден който се намери на покрива, и съдовете му в къщи, да не слезе да ги вземе; и който е на нива, такожде да се не връща назад. 32. Помнете Лотовата жена. 33. Който поиска да си уварди живота ще го изгуби; и който го изгуби, ще го уварди. 34. Казвам ви: В оная нощ ще бъдат двама на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави. 35. Две жени ще наедно да мелят: едната ще бъде взета, а другата ще се остави. 36. Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави. 37. Отговарят и казват му: Къде, Господи? А той им рече: Дето е трупът, там ще и орлите да се съберат.

ГЛАВА 18.

9. И пак на некои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча: 10. Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар. 11. Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар: 12. Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия. 13. И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному. 14. Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.

15. Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тех, а учениците като видеха забраниха им. 16. Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие. 17. Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете нема да влезе в него.

18. И некой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? 19. А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог. 20. Заповедите знаеш: «Да не направиш прелюбодеяние;» « Да не убиеш;» « Да не откраднеш;» «Да не лъжесвидетелствуваш;» «Почитай баща си и майка си.» 21. А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине. 22. Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай. 23. А той като чу това оскърби се, защото беше много богат. 24. И като го виде Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези които имат богатство! 25. Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. 26. А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси? 27. А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно. 28. А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те. 29. А той им рече: Истина ви казвам, че нема никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие, 30. и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен.

31. И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлезваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина Человеческаго. 32. Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят, 33. и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне.

34. И те не разумеха нищо от това; и тая дума беше покрита за тех, и не разбираха това което се казваше.

35. А когато наближаваше до Ерихон, некой си слеп седеше край пътя да проси. 36. И като чу че народ минува, попита: Що е това? 37. И казаха му че Исус Назарянин минува. 38. Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме! 39. И тези които вървеха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! 40. И спре се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го, 41. и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам. 42. И Исус му рече: Прогледай; твоята вера те изцели. 43. И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като виде това, въздаде хвала Богу.