Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 23.

8. А Ирод като виде Исуса възрадва се много, защото искаше отдавна да го види, понеже слушаше много работи за него; и надееше се да види некое знамение да става от него. 9. И питаше го с много речи; но той му нищо не отговори. 10. А първосвещениците и книжниците стоеха та го обвиняваха силно. 11. Но Ирод със своите си войни, след като го унижи и му се поруга, облече го в дреха светла и проводи го пак на Пилата. 12. В онзи ден Пилат и Ирод се сприятелиха по между си; защото изпърво имаха враждина по между си.

13. А Пилат свика първосвещениците и началниците и народа 14. и рече им: Доведохте ми тогоз человека като че отвращава народа; и, ето, аз пред вас го изпитах, и не намерих в тогоз человека ни една вина от колкото го обвинявате. 15. Нито пак Ирод намери; защото ви пратих до него; и, ето, нищо достойно за смърт нема да е сторил. 16. И тъй, ще го накажа и ще го пусна. 17. А нужда имаше да им пуща на всеки праздник едного от запрените. 18. Но всички изедно извикаха и казваха: Махни тогоз, а пусни ни Варава 19. (който за некоя размирица що беше станала в града, и за убийство, хвърлен бе в тъмница). 20. И пак възгласи Пилат и искаше да пусне Исуса. 21. А те викаха и казваха: Разпни го, разпни го. 22. А той и третия път им рече: Че какво зло е сторил той? Аз никоя вина за смърт не намервам в него; и тъй, като го накажа ще го пусна. 23. Но те наваляха с големи викове, и искаха да бъде разпнат; и техните гласове и първосвещеническите превъзмогоха. 24. И Пилат реши да им бъде щението, 25. и пусна им когото поискаха, запреният за размирство и убийство, а Исуса предаде на волята им.

26. И когато го поведоха вън, уловиха Симона некого си Киринейца, който си идеше от полето, и натовариха на него кръста да го носи подир Исуса. 27. И вървеха след него много множество народ, и жени, които и плачеха и жалеха за него. 28. А Исус се обърна към тех и рече: Дъщери Ерусалимски, недейте плака за мене; но за вас си и за чадата ваши плачете; 29. защото ето, идат дни в които ще рекат: Блажени неплодните, и утробите които не са раждали, и съсците които не са кърмили. 30. Тогаз ще начнат да казват на горите: Паднете върх нас, и на планините: Покрийте ни. 31. Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще бъде със сухото? 32. А караха и други двамина с него, които беха злодейци, да ги затрият.

33. И когато дойдоха на местото, което се нарича Лобно, там разпнаха него и злодейците, едного отдесно а другиго отлево. 34. А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие. 35. И стоеше народът та гледаше; а заедно с него и началниците ругаеха се и казваха: Други избави: да избави себе си ако е той Христос, избраният Божий. 36. Подиграваха му се още и войните като пристъпваха до него та му подаваха оцет 37. и казваха: Ако си ти Цар Юдейски, избави себе си. 38. А имаше и надпис над него отгоре, написан с писмена Гръцки, Римски, и Еврейски: ТОЗИ Е ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.

39. И един от обесените злодейци хулеше го и казваше: Ако си ти Христос, избави себе си и нас. 40. А другият отговори и му запретяваше и казваше: Ни от Бога ли не се боиш ти, който си в истото осъждение? 41. И ние праведно сме осъдени, защото възприимаме достойното на това що сми сторили; а този нищо зло не е сторил. 42. И казваше на Исуса: Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството си. 43. И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай.

44. А беше къде шестия час, и стана тъма по всичката земя до деветия час; 45. и потъмне слънцето, и завесата на храма се раздра през сред. 46. И извика Исус с голем глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна.

47. И като виде стотникът станалото, прослави Бога и казваше: Наистина този человек бе праведен. 48. А всичките народи които беха надошли да гледат, като виждаха това което стана, връщаха се биещи се в гърди. 49. А всичките негови познайници, и жените които беха дошли след него от Галилея, стоеха от далеч и гледаха това.

50. И, ето, человек некой на име Иосиф който беше съветник человек благ и праведен, 51. (той не беше съгласен със съвета и делото им,) от Ариматея, град Юдейски, който и сам ожидаше царството Божие,- 52. той дойде при Пилата и поиска телото Исусово. 53. И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в камик дето никой никога не бе лежал. 54. И денът беше петък, на присъмнуване в събота.

55. Последваха още и жените които беха дошли с него от Галилея, и видеха гроба, и как бе положено телото негово. 56. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата според заповедта почиваха.

ГЛАВА 24.

13. И, ето, двама от тех в същия ден отиваха в село което се казва Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим. 14. И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило. 15. И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тех: 16. а очите им се удържаваха да го не познаят. 17. И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни? 18. И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни? 19. И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ: 20. и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го; 21. а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това. 22. Но и некои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба, 23. и, като не намерили телото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив. 24. И некои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видеха. 25. И той им рече: О безумни и късни на сърце да вервате все що е речено от пророците! 26. не требваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си? 27. И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания. 28. И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч. 29. И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тех. 30. И като седна с тех на трапезата, взе хлеба и благослови, и преломи и даваше им. 31. И тем се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тех. 32. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията? 33. И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте, и тези които беха с тех, 34. които и казваха: Че наистина възкръснал Господ, и явил се Симону. 35. Те пък приказваха това което стана в пътя, и как го познаха когато разчупваше хлеба.

36. И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тех, и казва им: Мир вам. 37. А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат. 38. И рече им: Защо сте смутени? и защо влезват в сърдцата ви таквизи мисли? 39. Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте; защото дух нема плът и кости както гледате мене че имам. 40. И това като рече, показа им ръцете и нозете си. 41. Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука? 42. И те му дадоха част от печена риба, и меден сот. 45. И взе та яде пред тех. 44. И рече им: Тези са думите които ви приказвах когато бех още с вас, че требва да се изпълни все що е писано за мене в закона Моисеев и в пророците и в Псалмите. 45. Тогава им отвори ума да разумеят писанията. 46. И рече им че: Така е писано, и така требваше да пострада Христос и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47. и да се проповеда в негово име покаяние и прощение на грехове във всичките народи, като се започне от Ерусалим; 48. а вие сте свидетели на това. 49. И, ето, аз проваждам върх вас обещанието на Отца си; а вие седете в града Ерусалим докле се облечете със сила от горе.

50. И ги изведе вън до Витания; и дигна ръцете си та ги благослови. 51. И когато ги благославяше, отстъпи се от тех и възносяше се на небето. 52. И те му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голема радост; 53. и беха винаги в храма, хвалеще и благославеще Бога. Амин.