Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 26.

24. И когато той така отговаряше, Фест с голем глас рече: Полудел си Павле: много учение те докарва в лудост. 25. А той рече: Не съм полудел, честити Фесте, но изговарям думи от истина и от здрав ум; 26. защото знае за това царът, комуто и с дързновение говоря; понеже не вервам да има нещо от това да не знае той; защото то не е станало в некой ъгъл. 27. Верваш ли, царю Агрипо, пророците? зная че ги верваш. 28. И Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин. 29. А Павел рече: Молил се бих Богу щото не токо без малко но на пълно, и не само ти но и всички които ме днес слушат да станах таквизи какъвто съм и аз, освен тези окови.

30. И това като рече той, стана царът и управителът и Верникия и седещите с тех. 31. И като отидоха на страна говореха помежду си и казваха: Този человек не прави нищо достойно за смърт или за окови. 32. И Агрипа рече Фесту: Този человек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл за съдба пред Кесаря.

ГЛАВА 27.

9. Но като беше се минало доволно време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше се вече минал, съветваше Павел, 10. и казваше им: Братие, виждам че плуването ще бъде със злострадание и с голема щета, не току за товара и за кораба но и за душите ни. 11. Но стотникът се уверяваше повече на кормчия и на стопанина на кораба, а не на Павловите думи. 12. И понеже пристанището не бе сгодно за презимуване, повечето дадоха мнение да се дигнат и от там за да стигнат, ако би било възможно, до Финик, пристанище Критско което гледа срещу югозападния и северозападния ветър, и там да презимуват. 13. И когато подухна малко югът, помислиха че сполучиха целта си, дигнаха се, и плуваха близу по край Крит. 14. Но след малко възвея срещу него ветър бурен нарицаем Евроклидон. 15. И понеже се дръпна корабът и не можеше да устои срещу ветъра, оставихме се на вълните, и носеха ни. 16. И като утекохме зад едно островче което се наричаше Клавдий, едвам можахме да удържим ладията; 17. която като дигнаха употребяваха всекакви пособия, и препасваха кораба изотдолу; и боещи се да не паднат на плитко, снеха платната и носеха се така. 18. И понеже бехме в голема беда от бурята, в следващия ден хванаха да изхвърлят товара. 19. И на третия ден сами с ръцете си изхвърлихме корабните неща. 20. И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всека надежда за спасение. 21. А подир много неядене, застана Павел между тех и рече: Требваше, о приятели, да ме послушате да се не дигаме от Крит, и да ни не постигнеше това злострадание и тази щета. 22. Но и сега ви съветвам да сте весели, защото ни една душа от вас нема да се изгуби, но само корабът: 23. защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, яви ми се тази нощ 24. и рече: Не бой се, Павле, ти требва да предстанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всичките които плуват с тебе. 25. За това, братие, бъдете весели; защото вервам в Бога че така ще бъде според както ми бе речено. 26. А ние требва да бадем изхвърлени на некой остров.

27. И когато настана четиринадесетата нощ, като носехме на сам на там по Адриатическо море, къде среднощ корабниците угаждаха че наближават до некоя суша. 28. И като измериха дълбочината намериха двадесет разтега; и малко по-нататък като отидоха пак измериха и намериха петнадесет разтега. 29. И боеще се да не би да паднат вън на каменити места, спуснаха четири котви от кормата и желаеха да съмне. 30. И понеже корабниците искаха да побегнат от кораба, и спуснаха ладийката в морето с причина уж че ще спуснат котви откъде предницата, 31. Павел рече на стотника и на войните: Тези ако не останат в кораба вие не можете се избави. 32. Тогаз войните отрезаха въжата на ладийката и оставиха я да падне вън. 33. А при съмнуване Павел канеше всичките да похапнат по нещо, и казваше: Четиринадесет дена днес ожидате, и стоите гладни без да сте вкусили нищо. 34. За това ви моля да похапнете, защото това е нуждно за упазването ви; понеже ни едному от вас ни косъм от главата нема да падне. 35. И като рече това взе хлеб, благодари Богу пред всички та преломи, и начна да яде. 36. От това се ободриха всички та ядоха и те. 37. И всинца в корабът бехме двеста и седемдесет и шест души. 38. И като се наситиха с храна, облекчаваха кораба като изхвърляха житото в морето.

39. И когато се разсъмна не познаваха земята; съгледваха обаче залив некой си който имаше брег, в който се решиха да тикнат кораба ако бе възможно. 40. И като изтеглиха котвите оставиха кораба по морето, развързаха още връзките на кормилата, и развиха малкото ветрило накъде ветъра и управиха се към брега. 41. Но изпаднаха на место дето биеше от две страни морето, и там заседна корабът: предницата се заби и не мърдаше; а задницата се разглобяваше от насилието на вълните. 42. И наговориха се войните да избият запрените да не би да изплува некой и да побегне. 43. Но стотникът, като искаше да избави Павла, възпре ги от това намерение, и повеле които могат да плуват да скочат първом те в морето и да излезат на сухо, 44. а останалите, едни на дъски, други пък на нещо от кораба. И така бе та се избавиха всички на сушата.