ГЛАВА ПЕТА УЧЕНИЯТА НА ХРИСТОС

Тук е полезно да кажем няколко уводни думи за общата тематика на учението, давано през вековете от Синовете Божии, които са идвали в час на човешка нужда, за да оплодят съзнанието на хората от съответната епоха с необходимите идеи и концепции на истината. Целта на Тяхното идване е била да удовлетворят най-належащата необходимост по такъв начин, че представените идеи да се превърнат в идеали, които впоследствие да възвисят живота на човешкия род и да осигурят появата на по-добра цивилизация. Налице е велика приемственост на тези учения през всички векове.

Сеца не е време за подробно описание на последователно разкриваните идеи, които великите и просветлени умове, упълномо­щени от духовната Йерархия на планетата, са дали на човечеството. Всички епохални, циклични Учители (Които трябва да бъдат разли­чавани от многобройните по-малки наставници) Сами са овладели живота в трите свята на човешката еволюция - физическия, емоци­оналния и менталния - и са достигнали контрол над съзнанието Си на физическо ниво и над Своята емоционална природа, плюс ментално разбиране и в крайна сметка - просветление.

Проблемът на Йерархията е бил (и продължава да е) в това да се изясни какъв обем от точната истина може да бъде усвоена от човечеството и до каква степен абсолютната истина може да се разкрие пред пробуждащия се човешки ум; Тя трябва да реши кой аспект от универсалната истина ще позволи на хората да преодоле­ят трудностите и да напредват по Пътя на Връщането към Бога. Затова Тя (Йерархията) трябва да знае на каква точка от еволюци­онната спирала стои човечеството във всяка конкретна епоха; това открива пред Нея широко поле за изследвания.

Използваният досега метод включваше изясняване (във всеки конкретен цикъл) на въпроса кой основен фактор се изплъзва от човешкото възприемане на реалността и коя разпозната божестве­на истина ще донесе семената на жизнената активност за човечес­твото във всяко конкретно състояние, изискващо определен тип помощ. Освен това е трябвало да се определи как тази помощ да бъде предоставена, така че нейните резултати да бъдат най-устой­чиви и ефикасни и да се вкоренят дълбоко в човешката култура. Досегашна практика е било световният Учител на съответния период да формулира необходимата концепция и да я спусне в тесен кръг от избрани и подготвени личности, чиято задача е била да възприемат новата идея и на свой ред да я предадат на ближните си, които са достатъчно просветлени, за да я приемат, да живеят според нейните принципи и да я направят популярна. Така се е постъпвало (с различен успех) в течение на векове.

Сега е почти невъзможно да се представят онези прости истини, които са насочвали развитието на човечеството във време­ната на древна Атлантида; въпреки това, трябва да признаем, че именно те са формирали здравата основа на всички последващи учения. Като изходен пункт за разглеждане на ученията, които Христос ще донесе при новата Си поява, ние можем да изучим някои от по-малките концепции (залегнали в основата на световни­те религии), с които съвременните религиозни наставници трябва да запознават умовете на хората.

Първият световен Учител е живял толкова отдавна, че е невъзможно да се каже точно кога; дори името Му е измислено и дадено като на древен герой-учител. Това е Херкулес. Той е пред­ставил на света (под формата на образна и символична драма) концепцията за великата задача, която може да бъде осъществена само чрез борба и преодоляване на трудности. Това е цел, която хората трябва да преследват независимо от срещаните препятст­вия, изобразени от Него чрез Дванадесетте подвига на Херкулес, които са символични, а не фактически деяния. Така Той е очертал за всички, които са имали виждащи очи и разбиращо сърце, приро­дата на проблема, който трябва да бъде решен по Пътя на Връща­нето към Бога. Херкулес е представил завръщането на Блудния Син в Дома на Отца и символично е описал проверките и изпитанията, с които учениците, кандидатите и посветените неизбежно се сблъс­кват, и които всички сегашни Членове на духовната Йерархия вече успешно са преодолели. Размисълът върху това твърдение подс­казва, че то е в сила и за Христос, Който (както ни казват) „като нас е бил изкушавай във всичко" (Евр. IV.15), но с чест е преодолял различните проверки и изпитания.

В някаква също незапомнена епоха дошъл Хермес и (според хрониката) Той бил първият, Който се представил като „Светлина на Света". По-късно се появява великият Учител Вияса [Vyasa], Който донася простата и необходима вест, че смъртта не е край. Може да се проследи как след Него в човешкото мислене започва да покълва идеята за възможното безсмъртие на душата. Неясно и инстинктив­но хората се надявали и чувствали, че отхвърлянето на физическия проводник не е окончателно приключване на цялата човешка борба, любов и устрем; в онези далечни дни е доминирало чувството и е водел инстинктът; мисленето не е било свойствено за широките маси, както е сега. В нашия кулминационен период задачата на спиритисткото движение (в различните му форми) е да даде изява на този поток от мисловна енергия, който Винса е посял в човешкото съзнание преди хиляди години. Опитът на интелектуалците да дока­жат научната възможност на безсмъртието е също част от този велик поток, който протича върху интелектуалните нива и спасява работа­та на Вия са от мъглата, заслепението и психичното мошеничество, които сега я притискат отвсякъде. Фактът на безсмъртието скоро ще получи научно потвърждение- Тук трябва да напомним, че фактът за следсмъртното съществуване вече частично "е доказан, макар че обстоятелството, че нещо надживява смъртта, не означава задължи­телно, че то е безсмъртно. Обективната природа на душата и фактът за нейното следсмъртно съществуване и вечна жизненост вървят ръка за ръка, но все още не са научно доказани; въпреки това, те вече са известни и признати за верни от милиони хора и от толкова много интелектуалци, че (ако масовата истерия и самозаблуда не вземат връх) тяхното съществуване ще се утвърди като напълно законна възможност.

Важно е да се знае, че когато Буда дошъл около 500 години преди Христос (чиято точна дата на раждане остава спорна), вече е можело да се почувства първото неясно влияние на Епохата на Рибите, влизащо в конфликт с господстващото по онова време качество на века на Овена, или на Изкупителната Жертва. Именно влиянието на този цикъл, съпровождащо целия период на еврейс­кото разселване, довело в крайна сметка до изкривяване на просто­то учение, дадено при идването на Христос. Той бил погрешно представен на света като жива Изкупителна Жертва, която измива човешките грехове; така доктрината за изкуплението на чуждата вина получила глобално разпространение и отговорен за този променен акцент е главно Св. Павел. Друг пример за подобно изкривяване се наблюдава в ранните стадии от цикъла на Овена и отново е свързан с еврейското неразбиране. Казват ни, че децата на Израил падали на колене и се кланяли на „златния телец", символ на Телеца, т. е. на отминалия астрономичен цикъл. Обърнете внимание, че тук говорим за реални астрономични фази, а не за астрология. През ранните стадии от ерата на Овена учението се обърнало назад към това на Телеца, а в началото на цикъла на Рибите то се насочило обратно към учението на Овена и така поставило печата на регреса върху доктрината, следвана сега от толкова много ортодоксални християни.

Буда отговорил на поставените от времето въпроси като преподавал Четирите Благородни Истини, които задоволително и трайно отговарят на страстния човешки въпрос „защо". Тези Истини могат да бъдат обобщени по следния начин: Буда е учел, че тъгата и страданията се създават от самия човек и че фокусирането на човешкото чувство върху нежелателното, ефимерното и матери­алното е причина за всяко отчаяние, ненавист и конкуренция и обяснява защо човек живее в сферата на смъртта, т. е. в царството на физическото съществуване, което е истинска смърт задуха. Той е направил уникален принос в учението, дадено от Херкулес и Вияса, обогатил е структурата на посочените от Тях истини и с това е подготвил пътя за Христос. В периода между двамата велики Учители - Буда и Христос, са се появявали и по-малки наставници, за да разяснят и доразвият вече представените основни истини; измежду тях Шанкарачария е бил един от най-изтъкнатите мислители, дали дълбоки наставления за природата на „АЗ-а". В тази редица от Наставници се откроява и Учителя на „Бхагавад Гита" - Шри Кришна, за Когото мнозина вярват, че е бил предишното въплъщение на Христос.

И така, фундаменталните истини, върху които се основава връзката с Бога (и следователно - с нашите събратя), винаги биват донасяни от този Син Божи, Който е Глава на духовната Йерархия в съответния световен период.

В своето време дошъл и Христос и дал на света (главно чрез Своите ученици) две главни истини: факта за съществуването на човешката душа, и на второ място - системата на служенето (тази формулировка се използва преднамерено) като начин за установя­ване на правилни човешки отношения - с Бога и със своите събратя. Христос е говорел на хората, че всички те са Синове Божии в същия смисъл, в който е и Той, и чрез множество символични похвати е разяснявал кой и какво всъщност е Той, уверявайки ги, че те могат да сътворят дела дори по-големи от Неговите, защото те са също толкова божествени, колкото е и Той. Такива по-големи дела човечеството вече извършва на физически план и в овладяване на природата, както Христос е предвиди^, познавайки действието на Закона за Еволюцията. Той е учел хората, че служенето е ключ към живота на освобождението и е доказвал това чрез примера на Собствения си живот, като странствал и правел добро, изцелявал болните, проповядвал за Царството Божие и хранел гладните както физически, така и духовно. Той превърнал всекидневния живот в божествена сфера на духовно съществуване, подчертавайки учени­ето на Буда чрез отсъствието на желания за отделното „АЗ". Така Христос е учел, обичал и живял, продължавайки великата последо­вателност на откровението и йерархичното учение; след това Той прекрачил зад завесата на нашия видим свят, оставяйки ни пример как да вървим по Неговите стъпки (Пет. II.21) - да Го следваме във вярата за божествеността, в служенето и способността Му да прониква в онази област на съзнанието и в това поле на активност, които ние наричаме истинска Христова Църква, т. е. духовната (и все още невидима) Йерархия на нашата планета, или истинското Царство Божие. Завесата, скриваща от нас тази реална църква, постепенно се разкъсва и Христос е пред прага на новата Си поява. Затова нека се опитаме да видим какво ще бъде учението, което Той предстои да донесе, разгледано през призмата на мина­лото и в светлината на сегашната световна нужда, която Христос и Йерархията трябва да посрещнат. Това е въпросът, който сега си задават Неговите ученици. Предстоящото Христово учение веро­ятно ще бъде съставено от четири основни концепции; целесъоб­разно е да разгледаме всяка от тях поотделно и да направим всичко, за да разберем и подготвим човешкия ум за възприемане на това, което Той трябва да даде.

I. УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВИЛНИ ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ

Понятието „правилни човешки отношения" сега е обект на широка дискусия, като все повече се утвърждава разбирането, че в тях се крие главната човешка потребност и единствената надежда за мирно и безопасно бъдеще. Въпреки това, неправилните човешки отношения вече достигат такъв мащаб, че въвличат всички аспекти на човешкото битие в състояние на хаос и смут, опорочавайки семейния и обществения живот, деловите отношения, религиозните и политическите контакти, правителствената дейност и обикновения живот на всички народи, вкл. областта на международните отноше­ния като цяло. Навсякъде вилнее омраза, конкуренция, хаос, между-партийни борби, най-долен разврат и безпътица, скандали, дълбоко недоверие между хората и нациите, между труда и капитала, както и между многобройните секти, църкви и религии. В крайна сметка, отделните секти и църкви се различават главно по статута си и по началото на своето летоброене; враждата между тях се обуславя от нюансите на тълкуванията, от фанатичната привързаност към някак­ва любима истина и отвечните претенции за изключителност, които са в пълен разрез с основната идея на християнското учение. Мирът и разбирателството изчезват от Земята и само нищожно малцинство от нейното население се бори за създаване на условия, в които да се утвърдят мирните и щастливи отношения.

Силата на това борещо се за мир и правилни отношения малцинство е в това, че работата, която то се опитва да извърши, се намира в съгласие с божественото намерение и цел. Сега, сред хаоса на сблъскващите се, конкурентни и пресичащи се интереси, Христос планира новата Си поява. Моля ви да си представите целия ужас на това, с което ще Му се наложи да се сблъска, ако не бъде постигнат поне някакъв ред в света и ако не се утвърдят (макар и частично) някои базови принципи, преди Той да може успешно да работи сред хората. Ако Той дойде незабавно, Неговият глас ще бъде заглушен от шумната врява на хорските свади; ако пък се опита да привлече човешкото внимание чрез гръмогласна пророческа тръба (Мат. ХХIV.31), Него просто биха Го обвинили в търсене на самореклама; ако отново започне да проповядва и учи, Той би привлякъл главно онези, чието мислене съвпада с посоката на неговите послания, а лековерните и доверчивите биха се тълпили около Него, както обичат да се тълпят около всеки нов учител, независимо на какво всъщност ги учи той. Преобладаващото мнозинство от човешките същества са все още твърде гладни, психично опустошени, объркани и загрижени, прекалено неуверени в своето бъдеще, свобода и безопасност, за да се вслушат в Неговите думи.

Сигурно е, че Христос няма да дойде като герой-завоевател, както ни внушават теологичните тълкувания, защото това силно би затруднило Неговото разпознаване и Той би бил разглеждан прос­то като поредния милитарист, каквито вече има прекалено много; Христос няма да дойде и като еврейски Месия, за да спаси т. нар. Обетована Земя и града Ерусалим за евреите, защото Той принад­лежи на целия свят и нито евреите, нито който и да било друг народ няма върху Него никакви особени права и привилегии, нито може да Го разглежда като своя собственост; Христос няма да дойде, за да покръсти „езическия" свят, тъй като за Него и за истинските Му ученици такъв свят не съществува, доколкото т. нар. езичници са породили в исторически план по-малко зло, пороци и конфликти, отколкото войнстващият християнски свят. Историята на христи­янските нации и на християнската църква е хронология на агресивна войнственост, която Христос по-малко от всичко е желаел, когато се е опитвал да основе църквата на земята.

Идвайки в Палестина, Той е казал нещо, което впоследствие е било тълкувано ужасно невярно: „Не мир дойдох да донеса, а меч" (Мат. Х.34). Това ще бъде особено актуално след Неговото пришествие. Христос владее само Меча на Духа и именно чрез него Той ще отсече истинската духовност от привичния материализъм. Главното следствие от Неговата поява несъмнено ще бъде демон­страцията във всички страни по света на ефектите от духа на всеобщност, който Той ще канализира и изразява. Всички, които се стремят към правилни човешки отношения, автоматично ще се събират около Него, независимо дали принадлежат към някоя от великите световни религии, или не; всички, които не виждат същ­ностни различия между религиите, между хората й между нациите, ще се сплотяват около Него. Онези обаче, които въплъщават духа на изключителността и обособеността, неизбежно ще се издадат и всички ще прозрат истинската им природа. Разсичащият меч на . духа ще донесе (без да ранява) откровение и ще посочи първата необходима крачка по пътя на човешкото възраждане.

Като фокусна точка на вътрешния Триъгълник - съставен от Буда, Духа на Мира и Аватара на Синтеза, - Христос ще излъчва такава мощ, че разликата между любовта и омразата, между свобо­дата и агресията, между алчността и споделянето, или (обобщено казано) между доброто и злото, ще се очертае релефно пред очите и умовете на широките маси. Призивната молитва: „От извора на Любовта в сърцето Божие, любов да бликне към човешките сърца..." ще получи отклик. Христос ще освободи към света на хората особената енергия и могъщество на интуитивната любов. Резултатите от разпространението на тази енергия на любовта ще се проявят по два начина:

1. Безброй мъже и жени от целия свят ще се обединят в групи за утвърждаване на добрата воля и на правилните човешки отноше­ния. Те ще бъдат толкова много, че от сегашното си нищожно малцинство ще се превърнат в най-голямата и влиятелна сила в света. Чрез тях ще може успешно да работи и Новата Група Световни Служители.

2. Тази активна енергия на любящо разбиране ще породи мощно противодействие срещу инерцията на омразата. Ненавистта, обособеността и изключителността ще бъдат смятани за единствения грях, тъй като човечеството ще проумее, че всички останали грехове (изброява­ни и сочени сега за порочни) са просто производни от ненавистта или от нейния продукт - антиобщинното съзнание. Омразата и нейните последствия - ето истинският грях против Светия Дух, за който коментаторите толкова дълго са спорили, без да забелязват простота­та и точността на даденото определение за греха.

Йерархичният духовен тласък, фокусиран чрез Христос и неговите действащи ученици, ще бъде толкова могъщ, че ползата, практичността и естествеността на правилните човешки отноше­ния ще станат абсолютно очевидни; в резултат на това световните дела бързо ще бъдат приведени в ред и на Земята ще се установи новата ера на добрата воля и мира. Тогава ще станат възможни новата култура и новата цивилизация.

Това не е картина на някакво оптимистично, мистично или невъзможно събитие, нито е продукт на пожелателно мислене и сляпа надежда. Учениците на Христос вече проповядват учението за правил­ните човешки отношения и се опитват да покажат, че истинският мир може да се утвърди на международната арена само чрез принципите на добрата воля. В представянето на истинската „жизненост", която Христос ще донесе в света на мислещите хора, няма място за изклю­чителност или обособеност, защото „изобилният живот" (който Той се опитва да канализира към нас) е свободно течащ поток, който помита всички бариери и установява безпрепятствена циркулация на истината и на самия живот, чието същностно качество е любовта.

Всички световни религии постулират факта, че Бог е Любов, Животи Разум. Животът съдържа същностните качества на волята и любовта на Бога. Те и двете са еднакво важни, защото волята получава качество, когато бъде оцветена от лъчите на любовта. Досега хората не са имали друго познание за фактическата природа на жизнеността, енергизирана от любовта и волята, освен една неясна теоретична концепция. Новата поява на Христос ще утвърди факта за тази божествена жизненост; работата, която Той ще извър­ши (с помощта на Своите ученици), ще демонстрира любовта и божествената цел, лежащи в основата на всеки феноменален опит.

Установяването на правилни човешки отношения е един от аспектите на божествената воля спрямо човечеството и следваща форма на божественото изражение, която предстои да се прояви в човешките дела- индивидуални, обществени, национални и междуна­родни. Нищо не задържа това божествено изражение, освен факторът време, който се определя от човечеството като проява на божест­вената му свободна воля. Новият божествен аспект може да влезе в проявление по-рано или по-късно в зависимост от решението на човека. Исторически погледнато, досега човечеството се е решавало на бавно, много бавно проявление, но именно в това намира израз свободата на човешката-воля. Тъй като божествеността е иманентна или присъства във всички форми (т. е. във всички човешки същества), тази Воля в крайна сметка ще трябва да бъде изпълнена. Нейното проявление досега е било забавяно от преобладаващо материалната ориентация (езотерично казано) на сегашните форми; Тя все още не е прераснала в човешка воля за установяване на правилни хуманни отношения. Оттук и възмездието на войната, мъките на формите и мизерията на сегашното човешко съществуване.

Тези фактори предизвикват голяма и обща трансформация, чиито признаци са лесно доловими за духовно мислещите хора. Такива хора обичат да повтарят(по примера на Христос в Гетсиманската градина): „Да се изпълни Божията Воля" (Мат. ХХVI.39), но често произнасят тези думи без да влагат в тях разбиране и надежда. Все пак, всичко това е показателно за общия процес на духовна преориентация, смирение и приемане. Христос е дал пример за такова смирение, казвайки: „Дойдох не за да творя моята воля, а волята на Този, Който ме изпрати" (Йоан, VI.38). Той е изразил Своето приемане, когато е възкликнал: „Отче! Не моята, Твоята воля да бъде". Смирението съдържа елементи на покорност спрямо обстоятелствата и на признание, че човек се подчинява на външните императиви независимо дали те му харесват, или не. Приемането, от своя страна, носи елемент на разумно познание и така отбелязва голяма крачка напред. И двата подхода признават наличието в наше време на божествена осеняща воля в живота на човешкия род; и двата подготвят за разпознаване работата на Христос, насочена към уста­новяване на правилни човешки отношения. Сега смирението на човешкия род спрямо божествената воля има характер на негативно подчинение; истинското смирение обаче е позитивно отношение на духовно очакване, водещо в крайна сметка към позитивно приемане.

Духовното очакване също е налице и неговото укрепване е част от работата на Новата Група Световни Служители; те трябва да поощряват духовното смирение и познаващото приемане у масите (които обикновено се делят на два класа, изразяващи тези две отношения), тъй като факторите на смирението, приемането и очакването са дълбоко присъщи на всеки човек. Именно тези три божествени възможности ще позволят на хората да откликнат на вестта, идваща от Христос, и така безкористната жертвоготовност, разбиращият компромис и съгласуването на многото и различни гледни точки (необходими за установяване на правилните човешки отношения) ще бъдат утвърдени много по-лесно.

За всички нас ще е полезно да видим кои фактори благоприят­стват тази нагласа на смирение и приемане. За установяване на правилни човешки отношения са необходими отстъпки, отричане от личния интерес, съобразяване с обективните условия и смирено приемане на божествения закон. Това е отношението, което Хрис­тос е демонстрирал на Земята, и именно такова разбиране Той би искал да види развито у човечеството. Резултатът ще бъде щастие. Щастието е труден за изучаване урок, защото това е съвършено нов опит за човешкия род и на Христос ще Му се наложи да учи хората как правилно да се отнасят към щастието и как да преодоляват древните привички на страданието, узнавайки смисъла на истинс­ката радост. Христос обаче идва не просто за да ни посочи необхо­димостта от правилни човешки отношения; Той идва, за да ни научи как сами успешно да установим тези отношения.

II. ХРИСТОС ЩЕ ПРЕПОДАВА ЗАКОНА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО

Този Закон е главното и естествено следствие от Закона на Еволюцията. Той никога не е бил разбиран правилно на Запад, а на Изток, където е признат за ръководен принцип на живота, не е донесъл значима полза, защото е оказвал приспивно въздействие и е задържал прогреса. Човекът на Изтока го разглежда като нещо, което му гарантира изобилие от време, и това рязко е демотивирало човешкия стремеж за бързо достигане на конкретни цели. Средни­ят християнин прави друга грешка - той често смесва Закона за Прераждането с т. нар. „трансмиграция на душите" и е убеден, че „прераждане" означава влизане на човешките души в животински тела или в още по-нисши форми на живот. Това е абсолютно неправилно. Доколкото животът на Бога прогресира от една форма към друга, дотолкова животът в дочовешките царства на природата последователно преминава от минералните форми към растител­ните и от тях към животинските; завършвайки цикъла на животин­ската си еволюция, божественият живот преминава в човешкото царство и се подчинява на Закона за Прераждането, а не на този за трансмиграцията. За всички, които познават Закона за Преражда­нето (или Превъплъщението), тази грешка ще изглежда абсурдна.

Доктрината или теорията за превъплъщението хвърля ортодок­салния християнин в смут; ако някой му зададе въпроса за слепия човек, който учениците задали на Христос: „Учителю, кой е съгре­шил, той или неговите родители, та се е родил сляп ? " (Йоан, 1Х.2), той ще отмине неговия скрит смисъл и ще избегне мъдрия размисъл. Начинът, по който тази идея досега е била представяна на света от средния окултист или теософ, е като цяло незадоволителен и дори жалък със своята примитивна интерпретация. Най-доброто, което може да се каже в тази връзка, е че публиката е била принципно запозната с дадената теория; при по-интелигентно представяне оба­че, тя щеше да бъде приета от много повече хора на Запад.

Христос ще представи на всеобщото внимание целта на пра­вилните човешки отношения и това по необходимост ще изисква акцентът на Неговото учение да бъде поставен върху Закона з; Прераждането. Това е неизбежно, защото признаването на посо­чения закон ще доведе до решаване на повечето човешки проблеми и до намиране отговора на много въпроси.

Тази доктрина ще стане една от ключовите ноти на новата световна религия и ще съдейства за по-добро разбиране на светов­ните дела. Идвайки преди две хилядолетия, Христос е подчертал наличието на душата и ценността на индивида. Той е убеждавал хората, че те могат да се спасят чрез живота на душата и чрез Христовото съзнание в човешкото сърце, защото „ако човек не се роди отново, той не ще види Царството Божие" (Йоан, III.3). Само душите могат да действат като граждани на това царство и именно за това привилегировано функциониране Той пръв е съобщил на хората, давайки им разбиране за божествената възможност и неиз­менен ориентир за натрупване на опит. Христос е казвал: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отеца ваш Небесен!" (Матея, V.48).

При новото Си идване Той ще учи хората, че методът за превръщане на тази възможност в постижима реалност предполага постоянно завръщане на въплъщаващите се души в жизнената школа на Земята, където те преминават процес на усъвършенства­не, забележителен пример на което ей самият Той. Това е смисълът на доктрината за превъплъщението. Дейн Рейдиър в книгата си „Нови обители за Новите хора" (стр. 123) дава следното определе­ние за този тайнствен космичен и човешки процес: „Индивидуал­ната структура на новото проявление неизбежно се обуславя от неосъщественото в миналото, т. е. от следите на миналите неуспе­хи, запазени в хрониката на природата, или в паметта на универсал­ната субстанция". Цялата история - вашата, моята и на всеки друг - се описва с тези няколко думи.

Трябва да се помни, че почти всички окултни групи и писания лекомислено са поставяли акцента върху миналите въплъщения и тяхното разкриване, като са забравяли факта, че подобни ретроспекции не се поддават на разумна проверка и така всеки може да твърди каквото си пожелае. Тяхното учение се гради върху въобра­жаеми правила, които уж управляват времевия фактор и интервали­те между поредните животи, без да се разбира, че времето е характерно за мозъчното съзнание и че отделно от мозъка времето не съществува; така центърът на вниманието е бил изместван към илюзорните представи за времевите съотношения. Популяризира­ното по този начин учение за превъплъщението е донесло повече вреда, отколкото полза. Само един резултат остава ценен, а имен­но, че съществуването на Закона за Прераждането получи широко обсъждане и вече се приема за верен от хиляди мислещи хора.

Вън от факта, че такъв Закон съществува, на нас ние известно твърде малко и онези, които от опит познават фактическата приро­да на това завръщане, решително отхвърлят глупавите и невероят­ни подробности, поднесени от теософските и окултните дружества. Законът, съществува, но за детайлите на неговото действие ние сега почти нищо не знаем. По този въпрос могат да се кажат с точност само няколко неща, които не пораждат противоречия:

1. Законът за Прераждането е велик естествен закон на нашата планета.

2. Това е процес, установен и осъществяван съгласно Закона за Еволюцията.

3. Той е тясно свързан със Закона за Причините и Следствията и е обусловен от него.

4. Това е процес на последователно развитие, позволяващ на хората да прогресират от най-грубите форми на закостенелия материализъм до духовното съвършенство и разумното възприя­тие, които позволяват на човека да стане член на Царството Божие.

5. Той отговаря както за различията между хората, така и - във връзка със Закона за Причините и Следствията (наричан на Изток Закон на Кармата) - за различията в обстоятелствата и отношени­ето към живота.

6. Той е изражение на волевия аспект на душата, а не резултат от решение на формата; това е така, защото именно душата се превъплъщава в различните форми, като си подбира и построява подходящи физически, емоционални и ментални проводници, чрез които да усвоява необходимите й уроци.

7. Законът за Прераждането (приложен спрямо човечеството) се активизира в сферата на душата. Въплъщението се мотивира и управлява от нивото ца душата върху менталния план.

8. Душите се въплъщават на групи и циклично, по закона, за да установят правилни отношения с Бога и със своите събратя.

9. Последователното разкритие (по Закона за Прераждането) до голяма степен се обуславя от менталния принцип, защото „както човек мисли в сърцето си, такъв е и той самият". Тези лаконични думи се нуждаят от най-внимателно осмисляне.

10. По Закона за Прераждането човек постепенно развива ума си, после интелектът започва да контролира чувстващия, или емоционален механизъм, и накрая пред човека се открива душата с нейната природа и обкръжение.

11. В тази точка от развитието си човек започва да прокарва Пътя на Завръщането и постепенно се ориентира (след множество животи) към Царството Божие.

12. След като благодарение на развитата си менталност, мъдрост, практическо служене и разбиране човек се научи да не иска нищо за отделното „АЗ", той надмогва желанието за живот в трите свята и се освобождава от Закона за Прераждането.

13. Сега той е придобил групово съзнание, осведомен е за своята душевна група и за душата във всички форми и е достигнал етапа на Христоподобното съвършенство, или „мярката на пълния Христов ръст" (Еф. IV.13).

Отвъд тези широки обобщения нито един разумен човек не би се осмелил да прекрачи. Когато Христос се появи отново, нашето знание ще стане по-точно и реалистично; ние ще се убедим, че сме извечно свързани с душите на всички хора и сме в конкретни отношения с тези, които се превъплъщават, усвояват същите уроци, натрупват опит и експериментират заедно с нас. Това доказано и признато знание ще възроди самите източници на нашето човешко съществуване. Ние ще знаем, че всичките ни трудности и проблеми се обясняват с нашата неспособност да признаем този фундамента­лен Закон и налаганите от него отговорности и задължения; така ние постепенно ще се научим да се ръководим в дейността си от неговото справедливо и сдържащо влияние. Законът за Прераждането въплъщава практическото знание, което е необходимо сега на хората, за да могат те разумно да устроят своя религиозен, политически, иконо­мически, обществен и личен живот и така да установят правилни отношения с божествения живот във всички форми.

Много от изложеното на тези страници е свързано на практика с проявлението на Царството Божие, което сега става възможно благодарение на:

1. Ръста на това Царство на Земята и хилядите хора, които признават законите му и се опитват да живеят в съгласие с неговите правила и дух.

2. На факта, че знаменията на времето и глобалната човешка неволя предизвикаха отклика на Христос и Той реши да се появи отново.

3. И на това, че призивният зов на човечеството постоянно се въздига към „тайната обител на Всевишния" и Йерархията планира да се екстернализира след като Христос се появи и възстанови на земята управлението на Духа. Часът за възраждане на древните Мистерии [тайни, тайнства] удари.

Тези факти широко се проявиха през последните две години благодарение на пречистващото влияние, което световната война (1914 - 1945) оказа върху Земята и вследствие изживените от човечеството страдания, които оказаха също такова могъщо, но латентно пречистващо въздействие. В резултат на това Йерархията (невидимата досега Христова Църква) ще може да се екстернали­зира и да работи открито на физически план. Това ще бъде симптом за връщане към ситуацията, съществувала във времената на Атлан­тида, когато (според библейския символизъм Битие, глави II и III) Сам Бог е ходил сред хората; Той говорел с тях и не съществу­вали бариери между царството на хората и Царството Божие. Божествеността е присъствала във физическа форма и Членовете на духовната Йерархия открито са насочвали човешките дела, доколкото е позволявала вродената свободна воля на човека. Сега, в непосредствено бъдеще и на по-висока дъга от спиралата на живота, това ще се случи отново. Учителите открито ще ходят сред хората и Христос отново ще се появи във физическо Присъствие. Освен това древните Мистерии ще бъдат възстановени и древните ориентири ще бъдат отново признати; масонството ревностно е съхранявало много от тях и надеждно ги е „балсамирало" в своите ритуали, очаквайки деня-на тяхното съживяване и възраждане.

Тези древни Мистерии са били дадени на човечеството от Йерархията и съдържат пълния ключ към еволюционния процес, скрит в числата, ритуалите, думите и символизма, които завоалират тайната на произхода и съдбините на човека, показвайки му в обреди, церемонии и ритуали дългия път, който той ще трябва да извърви назад към светлината. Те съдържат също така (при правил­но тълкуване и представяне) основите на учението, необходимо на човечеството, за да може то да премине от тъмата към Светли­ната, от нереалното към Реалното и от смъртта към Безсмъртието. Всеки истински масон, който поне донякъде разби­ра значението на трите степени на Синята Ложа и скрития смисъл на ритуалите, в които участва, ще разпознае истинската същност на подчертаните три фрази и ще схване значението на трите степени. Аз говоря за това с масонска цел, защото тя е тясно свързана с възраждането на Мистериите и е пазела през вековете ключа към дългоочакваното възстановяване, към платформата, върху която ще се изгради бъдещото учение, и към структурата, която - ако се освободи от някога правилните си, но отдавна вече остарели еврейски названия и класификации - може да отразява историята на човешкото движение напред по Пътя на Завръщането.

Именно тези Мистерии Христос ще възстанови след новата Си поява, като възроди църквите в нови форми и възстанови скритото Тайнство, което те отдавна са загубили поради своя материализъм. Масонството също е изгубило някогашната си жизненост, но все пак е успял о да съхрани истината в своите ритуали и сега тя може да бъде възстановена. Христос ще направи именно това. Той ще съживи Мистериите и по други начини, тъй като не всички хора ще се стремят към църквите или към масонството като извори на духовния живот. Истинските Мистерии ще бъдат открити и чрез науката, като импулсът за търсенето им в научното знание ще изхожда от самия Христос. Мистериите съдържат в своите формули и учения ключ към науката, която ще разбули тайната на електричеството - тази най-велика духовна наука в областта на божественото знание, до чиято периферия ние сега едва се докосваме. Чак когато Йерархията видимо се прояви на Земята и Мистериите, чиито пазители са учениците на Христос, бъдат открито дадени на света, ще бъде разкрита истинската природа на електричните явления.

Мистериите са надежден източник на откровение, но това ще стане реалност едва когато умът и волята към добро здраво се слеят ведно, обуславяйки човешкото поведение в такава степен, че наб­лижаващото откровение да бъде безопасно усвоено. Съществуват планетарни енергии и сили, които хората засега не познават и не могат да контролират, а всъщност именно от тях зависи животът на планетата; те са тясно свързани с презираните и така примитивно тълкуваните сега психични способности, които обаче (при правил­но отношение и използване) ще принесат огромна полза в науките, които ще бъдат открити от Мистериите.

Благодарение на новата поява на Христос, Тайнството на Вековете стои пред прага на разкриването си. Тази дълго завоали­рана от душевното знание Мистерия ще се открие вследствие разбулването на душата. Световните Писания винаги са предсказ­вали, че краят на епохата ще ознаменува разбулването на тайните и излизането им на светлина. Както знаем, нашият сегашен цикъл бележи края на епохата на Рибите; идващите две столетия ще отбележат отмяната на смъртта, или по-точно - на нашите непра­вилни представи за смъртта, и необратимото утвърждаване на факта за съществуването на душата; тогава ще се изясни, че душата е онази същност, движещ импулс и духовна сила, която лежи в основата на всички форми. Задачата на Христос (преди две хилядо­летия) е била да провъзгласи някои велики възможности и наличи­ето на колосални потенциали. Него вата работа при повторната Му поява ще бъде да докаже наличието на тези възможности и да демонстрира истинската природа и потенциал на човека. Казаното от Него, че всички сме синове Божии, деца на един Отец, скоро ще се развие (от прекрасно, мистично и символично твърдение) в научно доказано положение. Нашето всеобщо братство и същнос­тното ни безсмъртие ще бъдат утвърдени като факти на природата.

Почвата за великото възраждане, което ще бъде донесено от Христос, вече се подготвя. Масонството и световните религии (вкл. християнството) са изправени пред съда на критичния човеш­ки ум; утвърждава се почти единодушното мнение, че те са претър­пели неуспех в своите божествено определени задачи. За всички е ясно, че в тях трябва да се влее нов живот, но това изисква ново виждане и свеж подход към жизнените условия и само новата поява на Христос може да ни научи на тях и да ни помогне да ги осъществим. Както гласи едно древно Писание:

„Което е било тайно, ще стане явно, и което е било скрито, сега ще се открие; неясното ще излезе на светлина и ще усили тази светлина така че всички хора ще виждат и заедно ще се радват. Ще дойде време, когато разрушението ще изпълни благотворната си роля и хората в страдание ще търсят онова, което по-рано са отхвърлили. В суетната си надпревара те са преследвали близкото и лесно достижимото. Получавайки го обаче, те са откривали, че то е фактор на смъртта. И все пак, през цялото време те са се стремели към живота, а не към смъртта."

И Христос ще им донесе живот, изобилен живот.

Сега много се говори за мистериите на посвещението. Във всяка страна има много лъжеучители, преподаващи т. нар. Мисте­рии и предлагащи лъжепосвещения (обикновено срещу заплащане и получаване на диплом). Христос е предупредил, че точно преди Неговото пришествие ще е налице именно такава ситуация на повсеместно афиширане на фалшивото и лъжовното, която всъщ­ност ще показва, че идването Му наближава. Опитите за фалшифи­циране винаги предполагат наличието на оригинал. Дискусиите, глупавите претенции, псевдоокултизмът и напразните опити „да се приеме посвещение" (неразбираема фраза, използвана от някои невежи теософи за изразяване на дълбок духовен опит) са съпътс­твали езотеричното учение от момента на неговото последно обнародване през 1875 г. Тогава Елена Блаватска привлече внима­нието на Западния свят върху факта, че великите ученици и Учители на Мъдростта присъстват на Земята и работят под ръководството на Христос. По-късно тя дълбоко съжали за това, както показват някои от нейните статии, написани за Езотеричната Секция. Всичко обаче, което тя е направила, е част от великия план, а не грешка. Тълкуванията и прекомерните реакции на тогавашните теософи -ето къде се крие грешката, която те упорито отказват да си призна­ят. Техните необмислени коментари бяха провокирани от прекале­но любопитната природа на самото човечество и от събудения (в резултат на тези информации) човешки устрем. А и хората, пълни с алчност и користолюбие, се хвърлиха да експлоатират тази сензационна тема и продължават да го правят и сега.

Крайният резултат от всички недомислия в представянето на тази идея все пак се е оказал като цяло положителен. Сега хората по целия свят са осведомени за съществуването на Учителите и за реалната възможност за бърз научен и духовен прогрес, който да им позволи да станат членове на Царството Божие. Църквите са игнорирали това, гледайки на науката (особено във Викторианската епоха) като на заклет враг.

Част от информацията за мистериите на посвещението наис­тина разбулва скритата истина, докато друга част е плод на разпалено въображение, а трета част е подбудена изцяло от комерсиални интереси; въпреки това, тези информация определено са подготви­ли човечеството за учението, което Христос вероятно ще даде, когато отново дойде сред нас във физическо Присъствие.

Колкото и ортодоксалният християнин да отхвърля това, цялата Евангелска история в нейните четири варианта или изложе­ния не съдържа почти нищо друго, освен символични подробности за Мистериите, които (приложени към човечеството) са общо пет. В действителност тези Мистерии отбелязват петте ключови точки в духовната история на стремящия се, както и петте най-важни етапа от развитието на човешкото съзнание. Посочената в тях последователност ще се проясни (как именно ние сега не знаем) едва в Епохата на Водолея. През следващите две хилядолетия Човечеството, този световен ученик, ще „встъпва" чрез различно еволюиралите си групи в нови състояния на осведоменост и в нови царства или сфери на ментално и духовно съзнание.

Всяка епоха оставя своя отпечатък върху петстепенното разви­тие на човечеството. Астрономически погледнато, вече са отмина­ли четири ери - Близнаци, Телец, Овен и Риби. Сега петият знак -Водолеят, влиза в своите права. Епохата на Близнаците с нейния символен знак -двата стълба, остави отпечатък върху Масонското Братство от онова време, а двата стълба (Йахин и Боаз, ако използваме техните еврейски и разбира се - фиктивни имена) са съществували преди около 8000 години. След това настъпва епоха­та на Телеца, в която Митра идва като световен Учител и основава т. нар. „Мистерии на Митра" с очевиден култ към Телеца. Следва­щият цикъл - този на Овена, бележи началото на божия промисъл за евреите, което е важно събитие в еврейската история и за християнската религия, но е без значение за милионите хора от останалите части на света; в този цикъл са се появили Буда, Шри Кришна и Шанкарачария; накрая настъпва векът на Рибите, който дава на човечеството Христос. Именно Той ще ни изясни последо­вателността на Мистериите, въплътени във всеки знак на Зодиака, защото общественото съзнание днес изисква нещо по-конкретно и духовно реално от това, което предлагат съвременната астрология и толкова разпространеният сега псевдоокултизъм.

В ерата, която ще се утвърди след новата поява на Христос, стотици хиляди мъже и жени от целия свят ще получат едно или друго голямо разширение на съзнанието и масите ще започнат да разбират смисъла на Отречението (без това да означава₁ че ще приемат четвърто посвещение); те ще започнат да отхвърлят мате­риали етичните стандарти, които днес държат в подчинение всички слоеве от човешкото семейство. Един от уроците, които съвремен­ното човечество трябва да усвои в този наш период, разглеждан като преддверие към новата епоха, е разбирането за това колко малко материални неща са действително необходими за живота и щастието на човека. Този урок още не е усвоен, но по своята същност той е една от най-ценните поуки, които трябва да бъдат извлечени от днешния опит на страшни лишения, връхлетели почти цялото човечество. Истинската трагедия обаче е в това, че страните от Западното полукълбо - и особено САЩ - не желаят да участват в този духовен и животворен процес; днес те са твърде егоистично настроени, за да му позволят да се развива.

Така вие разбирате, че посвещението не е церемониална проце­дура, обред или аколада, извършвани в интерес на напредващия кандидат, нито е проникване в Мистериите (често представяни само като театрално представление), а е закономерен резултат от усвоя­ването опита на „жизнеността" във всичките три плана на осведоменост (физически, емоционален и ментален), което води до активизи­ране на онези приемащи и регистриращи клетки на мозъчната субстанция, които до този момент са били безчувствени към висшите впечатления. Чрез разширения обхват на приемането, или иначе казано - чрез развитието на един по-фин регистриращ инструмент или апарат за отклик, умът получава възможност да стане проводник на по-висши ценности и духовно разбиране. Така индивидуалният ум постига знание за онези сфери на божествено съществуване и състо­яния на съзнанието, които извечно съществуват, но остават по принцип недостъпни за индивида, доколкото нито умът, нито неговият приемащ посредник - мозъкът, биха могли да почувстват това преди да достигнат необходимата степен на еволюционно разкритие.

Когато прожекторът на човешкия ум започне да прониква в непознатите му дотогава аспекти на божествения ум, и когато магнетичните качества на сърцето се пробудят и станат чувствено отзивчиви към останалите два аспекта, едва тогава човек е в състояние да функционира в новите разкриващи се царства на светлината, любовта и служенето. Той е посветен.

Такива са мистериите, за разбулването на които Христос ще съдейства; потвърденото Присъствие сред нас - Неговото и на избраните Му ученици - значително ще ускори нашето развитие. Стимулацията от страна на обективната Йерархия ще продължи да се усилва и в епохата на Водолея толкова много човешки синове ще приемат великото Отречение, че световното усилие ще придобие същия интензитет, какъвто има масовото образование в епохата на Рибите. Материализмът ще отмре като масов принцип и основните духовни ценности ще станат ръководно начало за широ­ките маси.

Кулминацията на всяка цивилизация с нейните специфични идеи, качество и принос за бъдещите поколения отразява духовния устрем и характерното за масите ниво на посвещение. След време историята ще се пише въз основа на хрониките за посветителния ръст на човечеството, но дотогава ние трябва да напишем истори­ята, отразяваща развитието на човечеството под влияние на вели­ките фундаментални идеи. Това е бъдещият исторически подход.

Създаването на култура във всеки период е само отражение на творческите способности и на ясното съзнание на посветените от съответното време, т. е. на тези, които знаят, че са посветени и осъзнават, че са допуснати до пряка връзка с Йерархията. В наше време двете понятия - цивилизация и култура, се използват непра­вилно и в изопачен смисъл. Цивилизацията е отражение в масите на някакво особено циклично влияние, водещо към посвещение. Културата езотерично е свързана с тези представители на цивили­зацията, които специфично, точно и с напълно пробудено съзнание проникват чрез самостоятелно усилие във вътрешните сфери на мисловната активност, които ние наричаме творчески свят. Имен­но тези сфери са отговорни за външната цивилизация.

Новата поява на Христос е показател за утвърждаващата се по-тясна връзка между външния и вътрешния свят на мислите. Светът на смисъла и този на опита неизбежно ще се сближават благодарение на стимула, който произтича от пришествието на Йерархията и на нейния Глава - Христос. Главният резултат от това ще бъде бързият ръст на разбирателството и родството.
IV. РАЗСЕЙВАНЕ НА ЗАСЛЕПЕНИЕТО

Думата „заслепение" като специфична характеристика на астралния план никога не е била правилно използвана и е жалко, че тя въобще е била употребена в ранните форми на езотеричните учения. Така нареченият „астрален план" е само наименование, дадено на тази съвкупност от сетивни реакции, чувствена отзивчи­вост и емоционална субстанция, които са сътворени от самия човек и са толкова успешно излъчвани от него, че днес той се е превърнал в жертва на това, което сам е породил. Над 80 % от учението за астралния план е пълна самоизмама и теоретизиране за онзи нереален свят, който имаме предвид, когато произнасяме древната молитва: „Води ни от нереалното към Реалното". Разказаното за него е почти лишено от фактическа обосновка, но то все пак е послужило за полезната цел да предостави опитно поле за упраж­няване на разграничителната способност спрямо истината и лъжа­та; това е област, в която стремящият се може да използва разли­чаващата способност на ума, на този велик разобличител на греш­ките и в крайна сметка - на този велик откривател на истината.

Едва когато открием у себе си „същия ум, който е и в Христос" (Фил. 11.5), ще разберем, че контролът над емоционалната ни приро­да, над чувствената зона на съзнанието (или над астралния план, ако предпочитате този термин), е станал пълен. Така господството на чувствата изчезва заедно с цялата си зона на влияние; тя престава да ни изглежда реална, освен като поле за служене и като сфера, в която човек блуждае в моменти на отчаяние и криза. Най-голямата услуга, която човек може да направи на своите събратя, е той самият да се освободи от контрола на тези сфери, като се научи да управлява техните енергии чрез мощта на вътрешния Христос. Тогава той открива, че самоцентрираните сили и енергии наличното желание и емоционалната любов се заменят от жизнена енергия, която може да бъде почувствана по много начини, макар и все още да не се усвоява в най-чистия си вид; тази енергия ние наричаме „Божия любов". Именно тази извираща, свободно течаща и магнетично привличаща сила връща всеки странник в Дома на Отца. Именно тази сила струи в сърцето на човечеството и намира израз в появата на такива велики аватари като Христос; именно тя поражда мистичния копнеж във всяко човешко същество и действа чрез всички онези движения и организации, които си поставят за цел да осигурят добруването на човечеството чрез различни благотворителни и образователни ини­циативи, както и чрез широко проявяваното инстинктивно майчин­ско чувство. Това обаче е предимно групова чувствителност и затова едва в ерата на Водолея и вследствие от новата поява на Христос нейната истинска природа ще намери правилно разбиране и Божията любов ще изпълни всяко човешко сърце.

Христос е знаел много за този свят на заслепението и илюзи­ите и чрез личния Си пример е показвал, че истинската любов е способна да го контролира. Трите велики изкушения на Христос в пустинята частично се основават върху трите аспекта на световната заблуда: върху илюзиите, създавани от ума; върху заслепенията, свързани с опита на емоционалния план; и върху майята, породена от земните обстоятелства. Всички те заплашвали да Го отклонят от правия път, но Той посреща всяко от тях с провъзгласяване на ясно формулиран принцип, а не със словесните аргументи на аналитич­ния ум; така Той излиза с чест от това поле на троичния опит, за да обича, учи и лекува. Когато идва сред нас, Христос се проявява като велик борец срещу световните заблуди, но условията за това са били предварително подготвени от Буда. Така славата на борци, разсейващи световните заблуди, поравно се пада и на двамата Аватари: Буда и Христос. Една от най-важните задачи днес е човечеството (световната общност) да осъзнае природата на дей­ността, започната някога от Буда и Христос, като отново се акцен­тира върху истините, проектирани от Тях върху екрана на световна­та мисъл. Работата на Повелителя на Светлината и на Повелителя на Любовта трябва да бъде представена по нов начин пред жадния за духовност свят. В тази връзка трябва да посочим, че някои нации отдавна се нуждаят от по-добро разбиране за учението на Буда, което Той провъзгласи в Четирите Благородни Истини; крайно време е те да осъзнаят, че причината за всички страдания и мъки се корени в злоупотребата със стремежа към притежаване на матери­ални и преходни блага. ООН трябва да се научи да прилага провъз­гласения чрез живота на Христос Закон на Любовта и да демонст­рира жизнеността на истината, че „никой не живее за себе си" (Ром. XIV.8), което важи и за нациите като цяло; крайната цел на всяко човешко усилие е любящото разбиране, стимулирано чрез програмата за утвърждаване на любовта и правилните човешки отноше­ния в мащаба на цялото човечество.

Ако животът на двамата велики Учители бъде разбран и ако Техните учения по нов начин се реализират в нашия живот, тогава в света на човешките дела, в сферата на човешкото мислене и на сцената на политическото и икономическо взаимодействие биха настъпили същностни промени; днешният световен ред (който е по-скоро глобален хаос) би могъл така да се промени и преобрази, че да създаде условия за постепенното възникване на нов световен ред и на нова човешка раса. Световното заслепение ще бъде разпръснато и глобалната илюзия ще се разсее.

В света на заслепението, т. е. в света на астралния план и емоциите, преди много векове се е появила една точка на светлина - Повелителят на Светлината, Буда, е фокусирал в Себе си просвет­лението, което в крайна сметка ще направи възможно разсейването на заслепението. В света на илюзиите, т. е. в света на менталния план, на свой ред се появява Христос, Повелителят на Любовта. Той разсейва илюзиите като привлича към Себе си (чрез притега­телната сила на Любовта) сърцата на всички хора и излага тази Своя решимост в думите: „И като бъда възнесен, всички ви ще привлека към Себе си" (Йоан, ХII.32)

Взаимодопълващата се работа на двамата велики Божи Синове, продължена от световните ученици и Техните посветени, неизбежно ще унищожи илюзиите и ще разсее заслепението - от една страна, чрез интуитивно разпознаване на реалността; а от друга страна, чрез мощен приток на светлина и разум. Буда е направил първото планетарно усилие за разсейване на световното заслепение, а Христос започнал първия глобален опит за разпръскване на илюзията. Сега Тяхната работа трябва да бъде разумно продължена от човечество­то, което вече е достатъчно мъдро, за да разбере своя дълг.

Хората бързо бяха лишени от илюзиите си и това ще им позволи да започнат по-ясно да виждат реалността. Световното заслепение постоянно се отстранява от техния път. Тези два проце­са се обуславят от появата на нови идеи, фокусирани чрез хората с висока интуиция и излъчвани от световните мислители към широ­ката публика. Тези тенденции се улесняват и от несъзнателното (макар и не по-малко реално) разпознаване от страна на масите на истинския смисъл на Четирите Благородни Истини. Лишено от илюзиите и заслепението си, човечеството очаква бъдещото отк­ровение, което ще стане реалност благодарение на съвместните усилия на Буда и Христос. Всичко, което можем да предвидим или предскажем относно това откровение, е че ще бъдат достигнати някои мащабни и дългосрочни резултати; това ще стане чрез сливането на светлината с любовта, или чрез реакцията на „осве­тената субстанция" към „притеглящото могъщество на Любовта". Тук ви дадох ключ за по-правилно разбиране на работата на двамата Аватари, която досега не беше получила обективна оцен­ка. Ще добавим, че като си изясним смисъла на думите „преобра­жение на човешкото същество", ние ще разберем, че ако „тялото е изпълнено със светлина" (Лука, Х1.36), „в Твоето сияние ние ще виждаме светлина" (Пс. ХХХVI.9). Това означава, че притегател­ната мощ на душата се появява едва когато личността достигне висока точка на пречистване, преданост и просветление; тогава любовта и разбирането (които са дълбока природа на душата) ще се слеят. Именно това доказа и демонстрира Христос.

Когато работата на Буда (въплътения принцип на мъдростта) бъде доведена докрай в устремения ученик и неговата интегрирана личност, тогава работата на Христос (въплътения принцип на любовта) също може да достигне пълно проявление, като двата аспекта - на Светлината и на Любовта, ще намерят своето сияещо изражение в преобразения ученик. Което е вярно за индивида, то е вярно и за човечеството като цяло. Достигнало-определена зре­лост, днес то може да „получи осъзнаване" и да вземе съзнателно участие в работата по просветлението и в духовната, любяща активност. Практически следствия от този процес ще бъдат разсей­ването на заслепението и освобождаването на човешкия дух от робуване на материята; освен това, той ще доведе до разтваряне на илюзиите и разпознаване на истината, така както тя съществува в съзнанието на тези, които са се отдали на знанието за Христос.

Това е закономерна и поетапна процедура, която гарантира крайния успех, но стига до него сравнително бавно. На астрален план този процес е започнат от Буда, а началото му на ментален план е поставено от Христос, когато Той се появява на Земята. Всичко това е показателно за наближаващата зрялост на човечествoтo. През изминалите две хилядолетия този процес бавно е набирал сила в резултат от успеха на двете велики Същества в сплотяването на избраните от Тях ученици и посветени. Той пови­шава своята полезност в зависимост от откритостта на канала за връзка между „центъра, където божията Воля знаят" и Йерар­хията, където се проявява Божията любов, както и от здравината на контакта между тези два центъра и човечеството.

Така хиляди интелигентни хора ще получат възможност да се освободят от всякаква заблуда и емоционален контрол. Емоцио­налната активност (т. е. тази на слънчевия сплит) се прекратява веднага след активизирането на човешкото сърце. Това потвърж­дава факта, че хората откликват на Христовия зов именно със сърцето си и по същия начин днес те излъчват своя призив. Агонизиращият емоционален цикъл, който човечеството преживя­ва през последните 100 години, и господстващото в съвременния свят емоционално напрежение също подтикват хората да прекра­чат в сферата на ясната мисъл; това ще отбележи важна повратна точка в човешката история и ще бележи един от резултатите в бъдещата научна работа на Христос (ако мога да използвам този термин) със сърцата на хората, свързваща ги със Сърцето на Бога.

Величието на тази тема и разнообразните психологични усло­вия, в които сега живеят масите, ме възпират да давам повече информация. Това поле на опит и изпитание е добре познато на всички стремящи се и продължава да бъде „бойно поле" за мили­онни хора. Вътрешният Христос, като Съдник на индивидуалния живот, може да доведе битката докрай; така кандидатът ще се научи ясно да вижда и да не се бои. Появяването на Христос сред хората ще направи това възможно и за човечеството като цяло, но не като изкупление, а чрез жизнеността на Неговото Присъствие, стимули­ращо Христовия принцип във всяко човешко сърце.