Новото лечителско изкуство ценка Стойчева съдържание въведение

ВТОРИЯТ МИ ПАЦИЕНТ

Случаят, с който се бях заела, се оказа доста сериозен. Като последица от травма на шийните прешлени при транспортна злополука съпругата на мой колега и приятел страдаше на моменти от непоносими болки в тази област. Моето мнение беше, че за конкретното страдание има лек, но лекарите в града ни го отричаха. Тогава аз настоях „пациентката” ми да се обърне към специалист в София. Убедена бях, че там ще намерят начин да й помогнат. Според мен медицината можеше да се справи с този проблем. Въпросът беше да се попадне на точния лекар в точното време. Тъй като всичко това изискваше финансови средства, с каквито тези хора не разполагаха, аз се стреснах. Ами ако грешах? Едва тогава с пълна сила осъзнах с каква огромна отговорност се нагърбвам. Та всеки един човек от тук нататък щеше да ми се доверява, прехвърляйки на моите плещи болката, страха и надеждите си. Имах ли сили да ги нося? Имах ли право да го сторя? Ами кармата - ако страданието на конкретния човек беше избор на душата му, то с какво право (и с какъв кураж) дръзвах да се намесвам в живота и съдбата му?

Беше време да се спра и да претегля всичко на нови везни. Така и сторих. Внезапно отново изпаднах в онова състояние на духовна безтегловност, за което ви разказах в началото. Този път беше малко по-различно, но не по-малко болезнено. Седмица по-късно взех в ръцете си едно от томчетата на „Агни йога”, отворих го на произволна страница и прочетох: „По малко чети, повече размишлявай.” Вярно беше, че през изминалите месеци четях като беден студент преди изпити, от чиито резултати зависи стипендията му. Но посланието имаше и друг нюанс. И аз го разбрах.

Всичко, което до този момент се беше случило с мен, не беше случайно и мимолетно. Пред мен се беше отворила вратата към един нов свят и един нов живот. И след като тъй и тъй бях прекрачила през прага й, трябваше да погледна сериозно и отговорно на пътя, който се простря пред мен.

Сигурно си спомняте сентенцията, че всеки признат в своята област човек дължи успеха и утвърждаването си на 10% талант и 90% труд. Имайки предвид това мъдро твърдение, аз проумях, че за да бъда пълноценен и ефективен лечител, не е достатъчно да съм сензитив „от класа”. Защото каква ще е ползата от информацията за състоянието на чакрите, фините тела и т.н., ако не съумея да я интерпретирам, обобщя и да достигна до адекватни заключения за цялостното състояние на пациента си. А след това да му предложа и метод за лечение.

В този смисъл способността ми да извличам по свръхсетивен път интересуващата ме информация нямаше да бъде от кой знае каква полза - нито за мен, нито за пациентите ми. А и за да я търся, се нуждаех от отправна точка. Ето защо първото нещо, което сторих, бе да си набавя необходимата литература в областта на анатомията, физиологията и психологията, която да ми помогне да се запася с минимална и основна база знания.

Когато се заех с изучаването й обаче, почти отчаяна осъзнах, че нямам нито време, нито възможност да навляза в тези науки в дълбочина. Освен това беше необходимо сериозно и задълбочено да изуча и строежа на фините тела, на чакрите, да се запозная и с много други теми. Едва по-късно се примирих с факта, че не мога (дори и да искам) да придобия медицинско знание, за което един медик отделя минимум шест години. Амбицията да бъда всеобхватна отстъпи място на смирението и това ми помогна да осмисля в още по-пълна степен нашата взаимозависимост и необходимостта от сътрудничество. На този етап от общочовешкото ни развитие хората, посветили се на лечението на телата и душите, трябва да научат този изключително важен урок - взаимно уважение, доверие и готовност за съвместна работа. И самата аз също влизах в това число.
ВСТЪПИТЕЛНИ ВЪПРОСИ, ПРЕДШЕСТВАЩИ ДИАГНОСТИКАТА
След случаите с брат ми и моята позната, които вече ви описах, първото, върху което се замислих, изхождайки от тогавашните си познания, бяха отговорностите, с които се нагърбвах и евентуалните опасности, които лечителството крие както за лечителя, така и за пациента. Какво се случва в действителност, когато полагам ръце върху болното място и отнемам болката на пациента си – не поемам ли върху себе си тези негативни енергии? Дали неговото облекчение и изцеление няма да доведе до моето разболяване? Доколко намесата ми в живота на даден човек оказва влияние върху собствената ми карма, а и с какъв знак е то – дали ще ми навреди и ще ме направи длъжник на този човек, или обратното?

Първоначалният ентусиазъм отстъпи място на трезвия размисъл. В резултат първото, което сторих, бе да си съставя система от правила, която и до днес съблюдавам. Въпреки че сега вече интуитивно усещам дали да се заема с даден случай, винаги започвам консултацията си с най-важния въпрос:

Отговорът определя дали да продължа, или да отпратя пациента. Случвало се е той да е отрицателен. В такава ситуация честно си признавам, че по незнайни за мен причини случаят не е за мен и извинявайки се, отпращам човека. Никога досега не съм пренебрегвала тази своеобразна забрана.

Доста съм размишлявала поради какви причини душата ми отказва да работи с такъв пациент. Хрумвало ми е, че мога да попитам с махалото, влизайки в медитация или по друг начин, но винаги нещо ме е възпирало да го сторя. Натрупаният опит ме е научил, че понякога за нас е по-добре да не знаем отговорите на някои въпроси. Въпреки това с помощта на логиката достигнах до няколко извода.

На първо място, допускам, че се касае за липса на съвместимост между мен и пациента. Не изключвам и възможността самата аз в момента на измерването да не съм в добра кондиция – да съм изморена и неспособна да се включа в общото информационно поле или дори болна – без да зная за това.

Въпреки че едно от основните ми правила, към което строго се придържам, е никога да не приемам пациент, ако не съм в добро здравословно и психическо състояние, и на мен като на всеки друг ми се случва понякога да не забележа собственото си влошено състояние. В такива случаи обаче автоматично се включва онзи мистичен механизъм, за който вече споменах, и потокът от хора, желаещи консултация, секва. Случвало се е да имаме с някого вече уговорен ден и час, но събуждайки се, да установя, че не се чувствам добре. И докато се чудя дали да се обадя и да отменя консултацията, телефонът вече звъни и човекът, когото очаквам, ми се обажда, за да ми съобщи че е възпрепятстван да дойде.

До този момент процентът на върнатите от мен пациенти поради забрана да ги поема е по-малък от единица. Положителният отговор на първия ми и най-важен за мен въпрос ми позволява да започна работата си. Встъпителните въпроси, с които започвам, са следните:

Както виждате, те са свързани помежду си и взаимно се допълват, но не се препокриват. Въпреки че изглеждат достатъчно ясни сами по себе си, тук е уместен моят допълнителен коментар. Ако пациентът попада в сферата на действието ми, аз вече зная, че ни предстои съвместна работа. В какво ще се състои тя, става ясно когато приключа с диагностиката.

Тъй като при хора като мен обикновено се озовават пациенти, преминали през доста лекарски кабинети, без да им бъде поставена точната диагноза и да е приложено успешно лечение, повечето от тях предварително са се отписали. В някои случаи и самите лекари са се произнасяли, че заболяването им не подлежи на успешно лечение. Да установя, че изцелението е съдба за такъв човек, означава за мен, че жизненият му път не е в приключващата си фаза и за болестта му има лек. Щом то е не само разрешено (от душата му), но и осъществимо, моята задача е да установя правилния подход за постигането му.

Тези прибързани, от гледна точка на сегашния ми опит, заключения привлякоха към мен неколцина пациенти, които частично ги опровергаха и ми помогнаха да науча важен, труден и много болезнен урок. Едва след това успях да вникна (надявам се, напълно) в твърдението на Тибетеца, че не всички духовни лечители са способни да лекуват физическите тела на пациентите си.

„Изцелението е съдба!”

Дали обаче се касае за изцеление на душата, или на личността във въплъщение? Твърдението, че от гледна точка на душата следва не само да позволим на човек да преживее болест и съпътстващото я емоционално страдание, но и да уважим избора й да се оттегли от тялото посредством процеса, наричан от нас смърт, започна да ми звучи естествено след доста болезнени уроци, получени основно чрез лечителската ми работа.

От този момент започнах ежедневно да следя състоянието й от разстояние, при което установявах постепенно нормализиране на чакрите, на кръвната картина и на общото й състояние. Родителите й ми звъняха често по телефона и аз се радвах заедно с тях на видимото й подобрение. Същевременно приятелката ми с изненада установи по нейните си методи, че незнайно как „аз съм изправила Б на крака”. Друг фактор, който ми даде все по-нарастваща увереност, че чрез мен на това момиче помагат от вътрешните нива, беше неутрализирането на болките й. Всеки път, когато ставаха нетърпими, родителите отчаяно ме молеха по телефона да направя нещо. Повярвайте ми, аз не знаех как да й помогна. Единственото, което правех, бе през сълзи да отправям поредната си молба към Бог и Учителите. След всяка моя гореща молитва Б се успокояваше, болката изчезваше и тя заспиваше изтощена.

Понякога отчаяните родители се обръщаха мислено към мен за помощ и в такива моменти аз чувствах неимоверна загуба на енергия. В един от случаите енергийното „източване” за кратко време почти ми отне зрението. Така или иначе две седмици след първата ни среща състоянието на Б забележимо се подобри и аз въздъхнах облекчено, вярвайки, че от тук нататък ще е по-лесно. Внезапно обаче нещата се преобърнаха. Настъпи фазата на оттеглянето на душата от тялото. А, както знаете, при раковите заболявания тя е съпроводена с неописуема и непоносима болка. Вкопчени в мен като в последна надежда, родителите искаха от мен чудо, а аз не можех да сторя нищо повече.

Заедно с тях по свой начин и аз повтарях онова изпълнено с болка защо. Защо нещата се развиха по този начин? Казвах си, че ако съм сгрешила с този случай, окончателно ще зарежа лечителството и това беше и косвена закана, и форма на протест, отправен към невидимите ми Наставници. Смятах се за подведена и дори излъгана от тях. Вярата ми в самата мен се разклати. Дни преди да почине, Б бе приета в болницата. Почти докато издъхне, родителите й продължаваха отчаяно да ме молят да направя нещо. Смазани и обезумели от скръб по детето си, те не бяха в състояние да разберат, че нищо от никого вече не може да бъде направено и че неволно излишно ме измъчват.

В нощта преди да почине, аз сънувах бащата на Б, който кратко ми каза: “Цене, Б си отиде.” Веднага след като се събудих, се заех да я измеря и имах възможността да наблюдавам косвено оттеглянето на душата й. В 8.30 сутринта тя си замина. Лекарите констатираха смъртта й около 10 часа. Общите ни приятели ми казаха, че на лицето й останала кротка и щастлива усмивка. Отиде си оттук усмихната.

Плаках за нея така неутешимо, както не съм плакала за никой друг починал човек. Сега вече разбирам, че в известен смисъл съм плакала и за себе си. Не знам какво ме е свързвало с тази душа, но и днес изпитвам известна скръб и болка, когато си спомня за нея. Моята приятелка сензитив по-късно сподели с мен, че момичето си е отивало още от момента на запознанството ни. Но че душата му е забавила процеса, за да ми даде възможност да науча важен за лечителската ми работа урок. По нейно мнение успешно съм издържала сериозен изпит, което ще бъде последвано от развиване на качествено нови мои способности.

Не желая да ви отегчавам детайлно с всички изводи, които постепенно в продължение на доста време си направих – те са от значение най-вече за мен. Трябва да призная обаче, че до голяма степен мнението на приятелката ми се потвърди след време. Месеци след смъртта на Б регистрирах рязко нарасналите си възможности да извличам необходимата ми информация и да лекувам с енергия. Получих достъп до структурите, където се съхраняват спомените за миналите ни прераждания. Моля по последното да бъда правилно разбрана. Не казвам, че съм развила способност да чета тези архиви, като Едгар Кейси например, а че съм в състояние да регистрирам нарушенията в това ниво.

Трябваха ми няколко месеца, за да се съвзема от това болезнено преживяване, да се отърся от чувството за провал, да преодолея страха, че може пак да се случи и пак толкова да ме боли и т.н. Сега ми звучи детинско и наивно, но тогава бях доста ядосана на Наставниците си и гневно обявих „стачка”, отказвайки да работя с пациенти и връщайки всеки желаещ консултация.

Въпреки заканата ми повече да не се занимавам с лечителство, аз продължих след време с тази дейност. Разбрах, че трябва да намеря сили да преодолея страховете и опасенията си, да се смиря и да си позволя да греша. Най-важното, което залегна оттогава в практиката ми е, да не давам обещания и надежди на когото и да било, а просто да си свърша работата добросъвестно и отговорно - и толкова. Всичко, което преживях, нагледно ми демонстрира на какво са подложени лекарите. Въпреки че винаги съм ги уважавала и съм им благодарна за служенето им на хората, оттогава съм изпълнена с още по-голямо разбиране и уважение към работата им.
* * *

Преди да премина през това мъчително и болезнено изпитание, за което ви разказах, бях убедена, че щом при мен се е озовал човек, когото е позволено да приема като пациент и чието изцеление е съдба, то работата ни следва да приключи с пълното му изцеление. Нужно ми беше доста време, за да се отърся от преживяното и да проумея, че съм преминала през обучение, което може да се нарече „урок по безпристрастност”. Учителите твърдят, че това е качество, което всеки от нас трябва да развие. Безпристрастност не означава бездушие, безразличие и липса на състрадание. То е онова състояние, наричано от психолозите неутралност и касае отношението ни към всеки и всичко от позицията на душата, а не от тази на личното его. Да бъдем безпристрастни, означава да не влагаме лично отношение в мислите, преценките, реакциите и действията си. Да вършим това, което смятаме за правилно – по най-добрия начин, на който сме способни. Без да се вълнуваме от реакциите на другите, впечатлението, което създаваме, или от крайния резултат.

Сведено до лечителската ми работа, състоянието на безпристрастност ме освободи от амбициозно преследване на незабавни и видими положителни резултати. Вътрешната смиреност и нагласата „Да бъде Твоята воля, а не моята”, подкрепени от усещането за душевен мир и хармония след приключването на серията от консултации, за мен са безпогрешен показател, че съм била наистина безпристрастна.

Другият урок, който научих, бе да разширя разбирането си за фразата „изцелението е съдба”. Има души, които, преди да се въплътят в тяло, избират да научат важен за тях урок, преминавайки през физическото страдание, в някои случаи причинено от нелечима болест, в други – от нещастен инцидент, трудова, транспортна или от друго естество злополука. Въпреки вероятността това страдание да причини смъртта на физическото им тяло, планът на душата предвижда и възможността то да спомогне за научаване на урока. Изцелението в такива случаи касае именно нея – душата, и се изразява в частично или пълно осъзнаване на ситуацията – т.е. на причините, довели до страданието. Разбирането на причинно-следствените връзки бива незаличимо запечатано в каузалното тяло под формата на опитност, която предпазва душата при следващото прераждане от повтаряне на конкретната грешка, довела до болка и страдание.

Сега вече съм спокойна, знаейки, че независимо от видимия ефект от работата ми, положителният резултат от нея е постигнат. Знам, че дори и да не съм успяла да излекувам тялото на някого, във всички случаи съм помогнала на душата му. Вътрешната ми везна безпогрешно и, най-важното – безпристрастно, претегля резултатите и тази преценка ми дава увереност и сили да продължавам да служа на вас и на себе си по най-добрия за мен и за всички ни начин.
* * *

Дали мога да разчитам на активното сътрудничество на пациента, е от значение за по-нататъшната ми работа по конкретния случай. Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, ми става ясно, че или ще се наложи да приложа енергийно лечение, или следва да определя с точност кой е болният орган и да го насоча към специалист. Способността на когото и да било активно да ми сътрудничи по време на съвместната ни работа косвено ме информира, че той духовно е дорасъл до степен поне частично да осъзнае причините за състоянието си. Моята работа в такива случаи е да спомогна за това осъзнаване и да му подскажа нужните корекции, които обаче той лично трябва да извърши – било то в начина си на мислене или на реакциите си спрямо случили се вече събития.

Отговорите на последните два въпроса от тази група недвусмислено ми показват още в началото дали тази е първата и последна консултация, или срещите ни с този пациент ще продължат още известно време. Понякога, изтормозени от ходене от лекар на лекар, мнозина стигат до крайно отрицание и загубват вярата си, че в техния случай медицината може да им помогне. Според мен е от голямо значение лечителят да е наясно със собствените си възможности и да е надраснал измамното чувство, че е всезнаещ и всеможещ. Съвременната медицина и избралите медицинската професия заслужават и доверие и уважение. От това, че един или друг лекар не е успял да постави правилната диагноза или адекватното лечение, не следва да си вадим крайни заключения. Всеки от нас прави грешки в работата и ежедневието си, така че да се превръщаме в строги съдници и обвинители, е излишно.

Смятам, че работата на един духовен лечител не се състои само в това, да диагностицира и да лекува пациентите си. Личният пример, както във всяка друга сфера на живота, и тук играе важна роля. Проявата на толерантност и уважение от страна на лечителите спрямо медиците играе важна положителна роля в подпомагането на по-високото духовно израстване на пациентите им. Това е аспект от тяхната духовна дейност и служене в полза на всички ни. Лечител, който се ръководи от тези общочовешки принципи, никога не би се притеснил да си признае, че не може да помогне на пациента си по друг начин, освен да го насочи към конкретен лекар.

За мен лично не е от значение благодарение на кого ще бъде излекуван пациентът. Важното е, че пред още един болен човек е отворена вратата към избавлението от страданието му. Моя работа е да го отведа до тази врата, да му помогна да я отвори и да го съпровождам, докато се убедя, че вече може да продължи сам. Радостта да го наблюдавам как уверено и със собствени сили се отдалечава от мен, поемайки по собствения си път, е най-голямото ми възнаграждение. От сърце ви пожелавам и вие да бъдете възнаграждавани с такава радост за всяка безкористно сторена от вас добрина.
* * *

Погледнато „технически”, от самото начало и до ден днешен аз продължавам да работя с махало – за мен е удобно да обхождам систематизираните и подбрани от мен в неголяма папка въпроси с махалото – пестя време и енергия, не се разконцентрирам по време на диагностицирането, няма вероятност да пропусна нещо съществено, а оттам – и да получа непълна картина за състоянието на човека.

Тук искам да направя малко отклонение, като се спра накратко на работата си с махалото. На тези от вас, които смятат, че „някой” отговаря на въпросите ми, като го задвижва в една или друга посока, искам да поясня следното – махалото не е свръхкомпютър или каквото и да било подобно нещо. То е просто инструмент, с който добре си служа, и нищо повече. Информацията, която получавам, т.е. отговорите на зададените от мен въпроси, идват от моя висш Аз, енергийни импулси задвижват ръката, с която държа махалото, въздействайки върху конкретни енергийни центрове, и това е всичко.

Спомням си как преди години една млада жена ме помоли за консултация. Когато й казах, че за да изразя някакво становище, ще трябва да я измеря, тя учудено ме попита с какъв уред смятам да го сторя. Тогава, развеселена от този въпрос, й отговорих простичко: „Аз съм уредът.”

За да успее да получи каквато и да е информация по свръхсетивен път, всеки сензитив е развил умението мигновено да преминава в променено състояние на съзнанието – т.е. в ниво алфа, а на моменти дори и в тета. Не знам как процедират други радиестезисти и лечители, ползващи махало, но винаги първото нещо, което аз правя, преди да отворя папката с въпроси, е да се настроя на тази мозъчна честота и да остана стабилно на нея с помощта на простичка формула-молитва. А тя е:

„Аз моля за закрила от бялата Христова светлина за себе си и за махалото. Моля цялата информация, която ще получа, да бъде единствено и само за добро – за... (името на пациента), за мен и за всички останали. И да бъде Твоята, а не моята воля. Амин!”

Щом веднъж го постигна, аз автоматично оставам в това състояние през цялото време, дори и да се наложи да прекъсна измерването си, за да задам въпрос на пациента или да отговоря на негово запитване. Това ми позволява не само докато провеждам измерванията си, но и когато общувам словесно с него, да долавям вътрешното му състояние. Интуитивно усещам кога човекът не е напълно искрен и дори ме послъгва в момента. Знам кога да го оставя да говори на воля и кога да го прекъсна и с насочващ въпрос да го поведа в желаната от мен посока.
* * *

Относно обема информация за жив или нежив обект, получена с помощта на махало или по друг свръхсетивен път, почти липсват ограничения – единствената граница поставя самият работещ с него – в зависимост от степента си на развитие и способността си да функционира съзнателно в по-висшите нива. Можем да задаваме въпроси за всичко, за което се сетим, което, от своя страна, предполага, че е необходимо да умеем да питаме. Но за достоверността на отговорите следва да наблюдаваме резултатите и постепенно ще узнаем доколко можем да си вярваме, а по-късно - да поемем отговорност и другите да ни повярват.

Може би тук му е мястото накратко да поясня за интересуващите се скритите процеси, които позволяват такъв начин на диагностициране, наречен от мен пси-диагностика. Случвало се е някой по-любознателен пациент, недоумяващ откъде знам всички подробности за физическото му и психическото му състояние, в края на консултацията да ми зададе подобен въпрос. Тогава шеговито му обяснявам, че моята душа пита, а неговата дава информацията и това е всичко.

За тази форма на духовно общуване съществува един санскритски термин – самияма. Смисловият му превод е: сливане на съзнанието на конкретен индивид с това на друг, за когото изпълняващият сливането иска да придобие някаква информация. При този мистичен процес свръхсъзнанието на лечителя, понякога с помощта на въпроси, извлича необходимата му информация от свръхсъзнанието на пациента или черпи, в случай на нужда, от „груповата информация”, често наричана групово съзнание.

В тази връзка ми се иска да отворя скоба за един доста любопитен факт. Постепенно натрупвайки опит в дейността си като лечител, многократно бях изправяна пред вътрешна бариера, поставена от пациента, която може да се назове с една дума – страх. Доста от хората изпитваха именно страх от това, че един сензитив има безпрепятствен (по тяхно мнение) достъп до техните най-съкровени и дълбоко укрити тайни. Често ми се е налагало да пояснявам на такива обезпокоени пациенти това, което ще споделя и с вас.

Неписаният морален кодекс, който всеки духовно извисен и любящ лечител строго съблюдава, забранява домогване до информация, чийто характер няма пряка и дори косвена връзка с проблема на пациента му или на когото и да било друг. Вярно е, че някои от сензитивите са способни да се информират по доста от интересуващите ги въпроси, без значение от какъв характер са те. Но, повярвайте ми, повечето от тях – хора от кръв и плът, със собствени грижи, изпитания и трудности за преодоляване, изобщо не горят от такова нездраво любопитство. Много често дори се получава обратното – пациентът да ги засипва с излишна и ненужна им информация, което често е опит да се отвлече вниманието – и на лечителя, и на самия пациент, от истинския проблем.

Полезно е да узнаете, че всеки от нас си има своята Светая светих, до която само Бог има достъп. Ето защо такъв род безпокойство е напълно неоправдан. Способът за извличане на информация за състоянието на организма, психиката или душата изисква именно нейното (на душата) съдействие. Убедена съм, че висшият Аз на всеки от нас е способен да долови намеренията и мотивите на искащия информация и в негова власт е да позволи или да откаже достъп до нея. Този висш Аз е детайлно информиран не само за състоянието на собственото си физическо тяло, но и за причините, които са породили заболяването, нетипичното емоционално състояние или други отклонения от какъвто и да е характер. Негово е правото на преценка доколко проявената му личност може да бъде поверена в ръцете на конкретния лечител. В случай на одобрение лечителят получава пълен достъп до иначе „секретната” информация. Допускам, че много преди това обаче именно висшият Аз избира лечителя и впоследствие отвежда личността при него.

С моя близка приятелка се запознахме именно така. Седмици преди да се озове при мен с молба за консултация, тя сънувала странен сън. Някой, когото не виждала, но чувала гласа му, й казал да дойде при мен, да сподели проблема си и да ме помоли за съвет. Този глас назовал псевдонима ми, под който публикувах тогава статиите си в местния вестник „Седмица”. Дни след този странен сън по стечение на обстоятелствата ние се запознахме в малко кафене на чаша кафе с общ и на двете ни познат. Едва по-късно тя сподели с мен, че от първия миг на срещата ни тогава е знаела, че „това е Цветелина”, към която я посъветвал да се обърне за помощ гласът от съня й.

Тук вече възниква и логичният въпрос – след като съществува такъв мистичен механизъм, който безпогрешно да ни отведе при човека, способен да помогне при разрешаването на проблема ни, защо тогава толкова хора страдат, ходейки от лекар на лекар и от лечител на лечител, без да попаднат на „точния човек”? Мисля, че за да научат един или няколко урока. А е възможно и самото страдание, колкото и жестоко да ни звучи, да е необходимо на душата – като средство за шлифоване на остри ръбове в характера, развиване на определена добродетел или трансформиране на някакъв недостатък в неговата противоположност.

Друга причина може да се окаже все още неразвитата способност на някои от нас да се свързват – поне до известна степен, със собствената си душа. Ако личността във въплъщение все още не е изградила поне в минимална степен антакарана, именно липсата на този канал за връзка не му позволява да чуе гласа й, често наричан интуиция или съвест. Това е и едно от обясненията, че към мен за помощ и съдействие се озовават „активни” пациенти, т.е. хора, способни да вземат активно и съзнателно участие в изцелителния процес.

Папката, съдържаща схемите и въпросите, които си изготвих сама, първоначално съдържаше само 2-3 листа. Постепенно прибавях нови схеми и въпроси и премахвах други ненужни ми вече, докато тя придоби сегашния си вид. На този етап смятам нейното съдържание за достатъчно, че и предостатъчно, тъй като от доста време престанах да използвам някои от тях. Добавянето на нова схема, въпрос или група от въпроси следваше собственото ми развитие и самоопознаване. Забавното беше, че когато например за пръв път получих информация за минал живот на едно дете (оттам се и досетих за причините за настоящия му проблем), узнах също, че съм развила това умение доста по-рано. Просто не съм се познавала, а и съм се бояла да не сгреша в диагнозите си, затова и не съм го забелязала.

Приключвайки с коментарите си по групата от встъпителни въпроси, се връщам отново на първия, начален въпрос – Да работя ли с този пациент?

Допускам, че у вас може да възникне въпросът дали отрицателният отговор не е във връзка с кармата на пациента. Изхождайки от опита си до този момент, изключвам възможността причината за забраната да работя с конкретен пациент да е свързана с нея – т.е. да е необходимо той да премине през това страдание като средство за научаване на урок или изплащане на кармични задължения. В случай че се касае за отработване на карма, поне досега не е имало забрана, а дали е така, винаги съм узнавала с помощта на следващата група въпроси.
КАРМИЧНИ ПРИЧИНИ ЗА ПРОБЛЕМА
Страданието е (съзнателно/несъзнателно) отработване на карма

• 
  дисциплинарна; експериментална; посвещаваща
  
• 
  семейна карма
  
• 
  групова карма
  
• 
  национална карма
  
• 
  расова карма
  
• 
  в случая е допустима корекция
  
• 
  необходимо е да се приеме
  

Законът за причината и следствието, който ние назоваваме с думата карма, е разглеждан обширно в много книги на езотерична тематика. В „Сребърната нишка” и аз се спрях накратко на тази тема, така че няма да ви отегчавам с дълги изложения, предполагайки, че сте достатъчно осведомени по този въпрос. Има обаче едно разбиране на този закон, което смятам за погрешно, а за жалост то е широко разпространено. Много от хората смятат карма за синоним на предопределеност, срещу която ние сме абсолютно безпомощни и безсилни. Подобно разбиране носи след себе си доста негативни последици, защото ни прави пасивни, безропотно приемащи обстоятелствата и събитията, в които пряко или косвено участваме. От друга страна, често по този начин намираме оправдание за своето бездушие, безучастност или бездействие тогава, когато от страх, егоизъм или дори озлобление и завист проявяваме пасивност и не предприемаме действие, с което да помогнем някому или да предотвратим нещастие.

Трябва да призная, че в опита си като лечител не съм имала много такива случаи, в които заболяването да се дължи на кармични причини и да не подлежи на лечение в този живот. Може би е необходимо все пак да поясня какво в работата си определям като „здравословен проблем, в чиято основа лежи кармична причина”.

Причинно-следствените връзки пронизват цялото битие, обхващайки не само човечеството, но и другите природни царства, а също така и планетите, слънчевите системи и галактиките – т.е. Вселената. Изхождайки оттук, следва да заключим, че всички отклонения от нормалното състояние на организма или на фините ни тела, в това число и заболяванията, могат да се нарекат кармични в своята същина, тъй като възникването им е следствие на конкретна причина (или съвкупност от причини). В практиката си аз назовавам кармични онези фактори, които не позволяват намесата ми или друга форма на лечение.

В тази връзка искам да спра вниманието ви върху един важен аспект на Закона за кармата, който все още остава неразбран от много хора. Необходимо е да осъзнаем, че всичко, което ние наричаме грях или грешка всъщност е нарушение на някой от непоклатимите и общовалидни за Вселената Закони. Запознаването с Космичните закони не протича в училища или университети. Всички ние ги изучаваме, след което постепенно привикваме все по-стриктно да ги съблюдаваме, в неизброим низ от превъплъщения на нашата Планета или на тези от Слънчевата система. В синтезирана форма Законите са представени е свещените писания на всички световни религии, но за да разберем техния скрит смисъл, ние се нуждаем от натрупан от душата ни практически, т.е. житейски опит.

За да осъзнаем смисъла и влиянието на конкретен закон, на нас ни е нужно поне веднъж да го нарушим, за да натрупаме опитност, понасяйки последиците от това нарушение. Именно личното преживяване е пътят, по който човек постепенно научава кое е зло и кое добро, привиква да прави разлика между двете, както и самостоятелно прилагайки правото си на свободен избор, да реши дали да върши добро, или да причинява зло.

Да кажем, че в миналото с някакво наше действие ние сме нарушили конкретен закон, без изобщо да осъзнаем, че сме сгрешили. Ако бъдем лишени от възможността отново да се озовем пред избора как да постъпим в подобна ситуация, то как тогава бихме се научили да правим правилния избор, което ще рече – да живеем в синхрон с този закон. Именно кармата ни предоставя повторно, а ако се наложи и многократно, тази благоприятна възможност. При това положение личният ни избор е ограничен дотам – как да реагираме. Нямаме контрол върху самото събитие – т.е. няма мърдане, докато не си научим Урока, сиреч Закона. Веднъж научен, този Урок се запечатва незаличимо в душата ни. Знанието се е трансформирало в Мъдрост, която ползваме постоянно в следващите си животи. Именно Мъдростта на нашата душа ни предпазва от нарушаване на вече познатия ни закон, което ни спестява натрупване на кармични дългове.

Следователно всяко събитие, преживяване, заболяване, което неизбежно се появява в живота ни, е проява на личната ни карма, като това проявление ни принуждава да търсим правилното решение на задачата и води до научаването на един от Законите на Вселената.

Колкото по-богат опит натрупваме, колкото повече уроци научаваме, толкова по-бързо се развиваме, защото допускаме все по-малко грешки и все по-рядко ни се налага да се явяваме на „поправителен изпит”. Това е – в същината си Кармичният закон в неговото конкретно проявление е нашият поправителен изпит, явяването на който ни дава възможност да завършим текущото си обучение и да преминем в по-горен клас.

Време е все повече хора да узнаят, че нашето развитие не е самоцелно. Вселената е така устроена, че всеки Разум се учи и трупа опит, който след това бива асимилиран и използван от Разума на стоящите над него в еволюционен план. Нашият космически дом – Земята - не само ни предоставя поле за развитие. Тя се нуждае от нас, защото в рамките на голям еволюционен цикъл периодично асимилира натрупания от четирите природни царства опит. И именно този процес на асимилация й дава възможност да премине в по-горен клас. От друга страна, когато Земята изкачи стъпало в своето развитие, тя издига на това по-високо стъпало всички, които я населяват и които успешно са завършили текущия си клас, като по този начин им предоставя качествено нови условия за обучение и развитие.

При диагностицирането и търсенето на кармични причини за конкретното оплакване аз насочвам вниманието си към откриване на отклонения в астралното, менталното и каузалното (причинното) тяло. Тяхното наличие се изразява (но не във всички случаи) в нарушения в етерното и физическото тяло на пациента. Групата от въпроси, касаещи кармичните причини, е включена от мен, за да ми даде представа дали са налице такива, които не позволяват намеса и лечение - като физически дефект или недъг – вроден или проявил се след раждането, генетични отклонения, трудни, но неизбежни взаимоотношения и т.н.

Подобни проблеми, които не подлежат на корекция или лечение, подсказват, че човекът задължително трябва да премине през изпитанието. Още преди да се прероди, душата му, подпомогната от Учителя си, е направила своя избор да усвои конкретен урок – нещо, с което не е успявала да се справи в течение на няколко предишни живота. За да си отреже пътя за поредното отстъпление и бягство, преценила, че повече няма време за губене и за явяване на поправителни до безкрай, именно душата избира преживяването, недъга или нелечимата болест, за които никой не би могъл да й помогне и ще не ще, трябва да премине през това тежко обучение.

От гледна точка на въплътената личност мярката изглежда драстична, но е крайно необходима. Тъй като в пряка зависимост от нашето развитие са не само душите от духовната ни група, но дори и Земята, всички ние сме длъжни да се вписваме в Космичните срокове за развитие. Изоставането от графика дори на един забавя и останалите, както пък планомерният растеж ги подпомага. За пример - ако пшеницата, която сме засели, не узрее навреме и жътвата е възможна едва през октомври, нали няма да успеем със сеитбата на следващата реколта? Изборът на една душа да усвои трудния урок й помага не само най-накрая да приключи с кармичния си дълг - чрез този си избор тя постепенно учи и Урока за саможертвата, научавайки че добро е това, което подпомага не само нейното развитие, но и това на другите.

Напредналите души понасят неизбежните трудности и изпитания със смирение и достойнство. Дълбоко в себе си те съзнават техния смисъл. Вътрешният им глас им подсказва, че страданието е техен избор и е безсмислено да обвиняват когото и да било за тегобите си.

Младите души, на които все още не достига нужната осъзнатост, страдат допълнително от собствените си протести срещу тази „несправедливост”, сипят обвинения към близките си, към обществото, към Бог. Изпълват се с озлобление, завист, омраза или отчаяние. Някои от тях не издържат на напрежението и посягат на живота си, опитвайки се да се спасят с бягство от собствения си избор. Никой от тях дори и не подозира, че самоубийството няма да им помогне. Преминали в Тънкия свят, те болезнено осъзнават, че за пореден път са скъсани на изпита и се налага отново да се явяват на вече втръсналия им поправителен.

Ако сред вашите близки или познати е имало човек, сложил сам край на живота си, можете много да му помогнете с молитва. Молете се в следващия си живот душата му да намери сили да понесе изпитанието и да научи урока си. На себе си пък помогнете, като се отърсите от чувството за вина, което вероятно изпитвате. Случилото се с вашия близък не само че не е по ваша вина и ваша отговорност. В известен смисъл то е и пореден шанс за самия него да осъзнае по-пълно стореното и да научи нужния са душата си урок.
* * *

Когато се касае за причини, чиито следствия търпят корекция, най-често те са: физическо или психично заболяване, трудни взаимоотношения, вредни навици или пристрастености, всички видове алергии и др., корените на които трябва да търсим назад в сегашния или в някой от миналите животи. Наличието на такава кармична причина ми подсказва, че човекът понася последствията от свои действия или преживявания в миналото, които в неговия случай се проявяват като заболяване или психо-емоционален дискомфорт. Дори и видимата „на първо четене” причина да се окаже вирусна или друга инфекция, затлачване на организма с токсини или дори физическа травма, често това са фактори, предизвикани от самата душа като способ да насочи вниманието на лечителя и на пациента към същинския проблем.

Ако сте прегледали структурата от въпроси, включена в приложението, сте забелязали, че в процеса на диагностициране отделям внимание не само на физическото тяло, а и на подсъзнанието. А именно там са заключени травмиращите душата спомени, които често се проявяват на повърхността под формата на заболяване или психо-емоционален проблем.

В малкото случаи, когато съм констатирала, че страданието е карма на пациента и не търпи корекция – т.е. е необходимо да се приеме, винаги сме провеждали дълъг разговор, като съм се стремяла със своята съпричастност и разбиране да помогна на човека да го приеме със смирение и любов към самия себе си. В такива ситуации намесата от страна на лечителя е неуместна, тъй като възпрепятства душата да премине през избраното страдание, за да изплати кармата си и да научи важен урок.

Причините за такива проявления на Кармичния закон често остават скрити и неразбираеми за нас. Остава само да гадаем какво деяние може да ги е породило. Случвало ми се е, срещайки на улицата просяк с липсващ крайник, в ума ми да проблесне мисълта: „Този човек е отсичал ръце в минал живот.” Но за тези прозрения до ден днешен нямам способи за категорично потвърждение, така че ги причислявам към сферата на предположенията, които така и не могат да бъдат доказани, и преставам да мисля за тях.

Съществува един специфичен аспект на Кармичния закон, чието познаване би ни помогнало да си спестим доста мъки и болка. Ние носим кармична отговорност не само за действия, които са в противовес с Вселенските закони и на пръв поглед ни касаят лично. Време е да проумеем, че в разширен план всичко, което вършим или преживяваме, засяга и околните. Тогава, когато в резултат на необмислените си или съзнателно извършени постъпки сме нанесли вреда на един човек или на група хора, ние попадаме под въздействието на този аспект. Резултатът е, че забавяме развитието си, пропускайки множество благоприятни възможности, тъй като е невъзможно да продължим по пътя си, преди да изкупим вината си спрямо хората, на които сме навредили. Важно е това да стане известно на хора, чието социално или политическо положение им позволява да влияят на останалите, да ги манипулират, да ги ограбват, да всяват в умовете им догми и идеи, които водят до облагодетелстване на манипулаторите. В еволюционен план ценното е това, което е полезно за всички, а не за отделния обособен от останалите индивид.

Представлява интерес и една друга форма на проявление на Кармичния закон. Задействането на този механизъм по мое мнение цели да насочи вниманието ни към нас самите и собствените ни несъвършенства вместо към околните. Почти всеки път, когато си позволим да дадем категорична оценка, съвет или да осъдим някого за извършеното от него, с реакцията си ние, без и да подозираме, активираме скрити процеси, които в кратък срок ни поставят в същата ситуация. Съветът ми е – избягвайте да изказвате мнение, да осъждате или да давате съвети за проблеми, които не сте разрешили за себе си. В противен случай ситуацията ще възникне почти моментално в живота ви, за да ви подскаже, че и вие следва да научите същия неусвоен урок.
* * *

Може би тук му е мястото да изкажа становището си относно изявленията на „лечители” и „магове”, че освен да лекуват, те могат да „чистят карма”. По мое мнение такива претенции може да прояви човек, който или има повърхностни познания по темата, или разчита на това, че хипотетичните му пациенти са крайно невежи по тези въпроси. Смятам, че с подобни деяния такива хора не само че ничия карма не биха „изчистили”, но и самите те доста ще задлъжнеят кармично. За смекчаващо обстоятелство в тези случаи може да се приеме погрешна или неточна формулировка на дейността им - в случай че те наистина съумяват да посочат на пациентите си кармични причини за страданието им и пътя, по който да достигнат до осъзнаване на миналите си погрешни действия. Рекламният елемент на формулировката „чистя карма” обаче все пак е налице, а вие сами се досетете какви са мотивите им.

Разбираемо е, че доста хора биха се поблазнили от мисълта, че някой друг – срещу заплащане естествено – ще ги освободи от натрупани от тях самите задължения. Все едно да ви предложат набързо и без да сте се потрудили кой знае колко, да погасят ипотеката ви за новото ви жилище например. Би било прекрасно като в приказките, нали? Само че Законът за причината и следствието, валиден за всяко кътче на Вселената, не подлежи на такива машинации и манипулации. И ако ние сме изпаднали в такава заблуда, следва да подложим на преоценка духовната си зрелост и способността си да поемаме отговорност за самите себе си.

От дълбока древност и до днес чужди кармични дългове са били способни да неутрализират единствено високо еволюиралите и високо посветени души, наричани от нас Учители на човечеството. В миналото, когато ние все още не сме били на етапа на развитие, на който сме днес, приемайки нов ученик, Учителят е знаел, че се обвързва кармично с него. В случай че ученикът се провали, то Учителят плаща неговата карма. Ето защо тогава учениците са се ползвали с ограничена свобода на избора си и от тях се изисквало безпрекословно подчинение на Учителя им. С навлизането ни в ерата на Рибите, като резултат от развитието на фините ни тела и по-високата ни степен на самоосъзнатост, тези взаимоотношения претърпели развитие. В наше време ученикът вече сам отговаря за всяко свое действие и сам плаща собствената си карма. Това, от своя страна, му дава много по-голяма свобода на избор и действие в съответствие с по-високата му степен на отговорност.

Твърдо поддържам становището си, че кармата се плаща лично от длъжника. Има, разбира се, случаи, когато заради наша простъпка – кражба, направа на магия с тежки за жертвата последици, насилие или убийство, наглед обратният удар на съдбата се стоварва не върху нас, а върху наш близък. Болката при съпреживяването на неговото неблагополучие, травма и дори смърт ни причинява много по-голямо страдание, отколкото ако самите ние я преживеем. Това обаче изобщо не означава, че близкият ни е платил нашата карма - така или иначе разплащането няма да ни се размине и в подходящ момент ще се наложи да ликвидираме със задължението си. Трябва да знаете, че неговата душа предварително е приела да се жертва, давайки ви болезнения шанс да научите урока си, наричан „не вреди!”. Ето защо наблюдавайте и анализирайте събитията не само в личния си живот, но и тези на близките си. В крайна сметка избралият пътя на саможертвата я прави в името на вашето израстване, така че не я обезсмисляйте безотговорно.

Когато освен за лична, се касае и за родова, национална или расова карма, то душата избира подходящото семейство, националност и принадлежността си към раса, така че да може да приключи в минимален срок с по-голяма част от кармичните си задължения. Да се твърди, че някой може да разчисти последиците от наши минали действия, е, меко казано, несериозно. Вярно е, че ако дадена душа покаже рязък напредък в развитието си в някое от въплъщенията си, то Учителят може да забави влизането в действие на Кармичния закон. На такова действие можем да гледаме като на шанс, предоставен ни с цел да ни се помогне в развитието ни, а не като на безплатен подарък.

Ако отделите време да се поровите в спомените си, със сигурност ще откриете случка, когато волно или неволно сте нарушили училищния правилник, морални или етични правила или дори юридическия закон. А сега си спомнете случай, когато такава ваша простъпка е била разкрита. Спомняте си как всячески сте се опитвали да представите нещата по такъв начин, че да се разминете с наказанието, нали? Може би тогава наистина сте успели да убедите съдниците си в своята невинност. Сега, надявам се, вече сте способни да разберете пациенти, които се обръщат за помощ към „специалист”, който да „изчисти кармата им”. Проблемът на такива хора се състои в това, че те нямат спомен за простъпката си, за която е дошло време да се разплащат. Тази неизвестност обърква и плаши всеки от нас.

Съгласна съм, че когато ни застигне болест или друга форма на страдание, първият въпрос, който с вик се изтръгва от нас, е защо? Да получим отговор на този въпрос още начаса обаче, е все едно на приемен изпит по математика да ни дадат решените задачи и от нас да се изисква просто да ги препишем. Тълкуването на Кармичния закон като Божие средство за наказание много често ни създава повече трудности и проблеми, отколкото самите ни кармични дългове. Хората, които се ограничават с такова едностранчиво разбиране, реагират по диаметрално противоположен начин тогава, когато страданието касае лично тях и когато се отнася за друг човек. В първия случай те, убедени че търпят наказание за минало прегрешение, смирено свеждат глава, като понякога са крайно искрени в разкаянието си, а в други случаи само театрално посипват главата си с пепел. Възприели обаче това еднозначно тълкувание, същите тези разкаяли се „грешници” обвинително посочват с пръст всеки изпаднал в беда, убедени, че знаят отговора на онова болезнено защо. Щом страда, значи е грешен - и толкова. Болен е, защото той е разболял някого някога. Претърпял е материална загуба, защото е причинил такава някому. И т.н., и т.н. Не смятам за естествено да даваме категорични оценки за нечии постъпки, грешки или страдания. В крайна сметка колцина от нас могат да заявят с чиста съвест, че разбират всички причини на случилото и случващото се със самите тях. А след като ние дори за самите себе си не сме наясно, то как бихме могли да знаем причините за страданието на човека до нас, камо ли пък да го съдим за това?

Както всичко съществуващо във Вселената, и Законът за кармата в проявлението си може да се разглежда като двуполюсен. Изхождайки от този постулат, стигаме до логичното заключение, че влизането му в действие, от една страна, води до изплащане на дълговете ни, но от друга – до събиране на плодовете на положителната ни карма. Двата аспекта често биват наричани добра и лоша карма. Други популярни термини са карма на възмездието и карма на въздаянието.

При всяко поредно влизане във въплъщение душата избира, подпомогната от духовните си Наставници, каква част от натрупаните кармични задължения да изплати. Този избор е съобразен с много фактори. Под внимание се вземат текущите условия в планетарен, расов и национален мащаб. Предварително е известно кои от душите, с които кармично сме обвързани, вече са влезли или предстои да влязат във въплъщение, и с кои от тях в рамките на предстоящия живот е възможно да влезем в директни или индиректни взаимоотношения.

Спрямо заболяванията се отчита възможността проявата на болестта да подпомогне самоосъзнаването и оттам - духовното ни израстване. Нищо, което се случва с нас, не е безпричинно или лишено от смисъл. Старозаветната ни представа за гневния, осъждащ ни и наказващ ни Бог, която векове ни е обременявала с чувство за вина и последвалата го пасивност и примирение, вече следва да отстъпи място на ново и просветлено разбиране на Духовните закони. Никой не иска от нас да страдаме безсмислено. Вече е време да осъзнаем, че изплащането на кармичните ни дългове е освобождение. И не само наше, но и на хората, с които сме били обвързани – понякога от векове. Развързването на старите кармични възли ни позволява да поемем по нови пътища и освободени от старите си товари, да изкачваме нови духовни върхове. И колкото по-устремени сме, толкова по-незабелязано и безболезнено приключваме със старите си задължения.

Ако отделите време безпристрастно да се поровите в спомените си, ще си припомните за доста от болезнените си преживявания. Но също така ще си спомните и облекчението, което сте изпитали след това. И това облекчение не се дължи единствено на факта, че болката вече е изчезнала. Причината за него е, че още един товар, който дълго е тежал на раменете ви, оковавайки духа ви и пречейки на полета ви, е бил свален. Отбележете – не от друг, а от вас самите. Вярно е, че сте го изстрадали, вярно е, че много ви е боляло. Но ако тогава не сте го забелязали, вижте го от дистанцията на времето. Това страдание – било то физическо или душевно, ви е оставило своите богати дарове. Излизайки от него, сте станали по-мъдри, по-търпеливи, по-силни, по-любящи, по-способни да разбирате другите, по-толерантни. Изпуснах ли нещо „по-”? Напълно е възможно, но вие си го знаете сами, а това е най-важно.

Съгласно един безпристрастен закон всяко едно преживяване, през което преминаваме, може условно да бъде разделено на три етапа: криза при вземане на решение; точка на напрежение; излизане от кризата. Това, което е важно да знаем, е, че винаги този троичен процес води до генериране на енергия, която след излизане от кризата добавяме към вече съществуващия си душевен енергиен потенциал. Този безценен капитал принадлежи на душата ни и от този момент нататък е на наше разположение – по всяко време. На първо ниво той е наш и никой друг не може да ни го отнеме, освен ако самите ние безразсъдно не го пропилеем. Силата, която сме натрупали, ни дава много по-разширени възможности да се справяме с житейските и духовните си задачи и засилва интуицията ни. Което пък ни помага при следващата криза при взимане на решение да направим правилния избор и да си спестим налучкването, а оттам - и болката от погрешно избраната посока.

На второ ниво повишеният ни енергиен потенциал се влива в духовната съкровищница на групата души, с които сме свързани. От тук нататък вече сами можете да си направите извода докъде се простира влиянието на това наглед лично наше достижение. Не само човечеството и Земята, а цялата Вселена се ползва от него. Кръговратът на енергията след определен период отново го връща обратно тук – на Земята. Което означава – при мен, при вас, при източника, който го е породил. Пречистено, трансформирано и обогатено, нашето страдание се излива върху нас под формата на добра, положителна карма – заслужена отплата и компенсация, на която всеки от нас се е радвал и ще продължава да се радва.

Спомнете си колко пъти в живота ви при ново ваше начинание незрими помощници са отваряли всяка врата по пътя ви? Как внезапно се е появил непознат, който в точния момент ви е помогнал, без да го молите. Как са ви подписвали документи, които сте смятали, че никога не ще получите. Как всичко, което е трябвало да сторите, е било да отидете тук или там и да занесете това или онова. Ето това е положителната карма. Защо обаче поддържаме склонността си да виждаме все тъмните краски на живота си, е доста чудно. Има някакъв нюанс на самоизмъчване в това, да се смятаме непрекъснато за виновни, заслужаващи възмездие. Ето защо нашата все по-богата осведоменост по темата ни подпомага в освобождаването ни от тези ненужни и изчерпващи енергията ни вътрешни състояния.

Излагайки вижданията си по тази тема, намирам за уместно да споделя собствените си прозрения, до които съм достигнала на базата на личния си опит и по време на медитация. Не винаги душевната или физическата болка, която изстрадваме, е нашето наказание за миналите ни прегрешения. Възможно е душата ни да е избрала точно тази форма, за да научи важен за развитието ни урок. Понякога от нас се очаква да проявим настойчивост, борбеност на духа и способност да отстояваме позициите си и идеалите, в които вярваме, дори и ако ни се струва, че светът всеки момент ще се срути над главата ни. Въпреки болката, въпреки страданието! Защо в такъв труден за нас момент да не допуснем, че някога, отдавна, в минал живот, пак сме били изправени пред такова изпитание, но сме се огънали. Изплашили сме се, избягали сме, предали сме най-близкия си приятел в стремежа си да защитим себе си. И ето че сега отново имаме шанса да изберем правилния ход, който ще ни изведе до една по-висока степен на осъзнатост и разбиране на света и самите себе си.

Едностранчивото разбиране на кармата води до погрешния извод, че тя е синоним на разплащане. Склонни често да се самосъжаляваме, самообвиняваме и подценяваме, кой знае защо в повечето ситуации ние смятаме, че явно сме големи грешници или че сме били такива (та по-добре, че не си спомняме какви сме ги вършили в предишен живот). Подведени от такава оценка на събитията, дори и тогава, когато всеки страничен и безпристрастен наблюдател ще види, че сме в правото си, ние отстъпваме и се скриваме в страданието си. Позволяваме да ни манипулират, тормозят и дори разболяват, искрено убедени, че плащаме за стари манипулации и тормоз над нашите мъчители. Но нека да си представим противоположния сценарий. Защо да не допуснем, че човекът, който сега ни наранява, е постъпвал по сходен начин с нас и в миналото. Че допускайки го в живота си, ние му даваме шанс да коригира отношението си към нас, като същевременно учим важен и изключително труден урок.

Навлизайки в ерата на Водолея, много напреднали души вървят към своето Четвърто посвещение - Разпятие. Урокът, наричан Непротивене и Саможертва, който те учат, давайки шанс и на другата душа да изплати дълга си спрямо тях и да научи собствения си урок, може да се илюстрира с наставлението на Христос: „Чули сте, че е било казано: „Око за око и зъб за зъб”. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.”

Съблюдаването на Закона за непротивенето е труден урок дори за напредналите души. Изкачвайки се по еволюционната стълбица, паралелно с разширяването на съзнанието си те придобиват и по-голяма енергийна мощ. В случай че не умеят да я контролират, повечето от тях биха наранили опонента си дори с минимален изблик на гняв, да не говорим за целенасоченото й използване. Именно като форма на изпитание някои от тях избират да се срещнат в този си живот със свои противници от минали животи, които някога са ги измъчвали и дори убивали и на които позволяват да проявят отново своята агресия и озлобление. Правилното разбиране на Кармичния закон, безмълвната подкрепа на душата им и убедеността, че Учителят през цялото време ги наблюдава с любящо разбиране, е единственото им оръжие в такова изпитание. Успеят ли да издържат този тежък изпит, наградата им е нова, разширена възможност да служат на останалите по начин, съобразен с уменията и знанията им.

Друг въпрос, който преди време често съм си задавала, а и вие вероятно, е дали има някакъв начин да разпознаем кога случващото се с нас е в резултат на кармични дългове. Смятам, че когато в действие влезе Кармичният закон, нашият контрол върху ситуацията е сведен почти до нула. Нещата просто се случват и ние неусетно се оказваме въвлечени в събития, които следват своя ход буквално на автопилот.

Какво можем да направим все пак, когато в определени етапи от живота ни се включи в действие Кармичният закон и не е в наша власт да променим събитията. Първото най-важно нещо е да забележим този факт. От изключително значение е да насочим прожектора на ума си към него, защото тогава сме способни да схванем интуитивно уловките и дори илюзорността на цялата ситуация. Веднъж фиксираната от съзнанието ни невъзможност за пряк контрол над ситуацията означава едно – дошъл е ред на важен изпит. От нас в такива етапи се очаква не да се опитваме да променяме непроменяемото, а да открием правилната форма на реакция. От съществено значение е именно нашата реакция на случващото се. А тя вече е напълно под наш контрол и е наша отговорност.
* * *

Повечето хора, узнали по един или друг начин (къде вярно, къде не), че заболяването им е от кармичен характер, са склонни да се поддадат на чувството за обреченост. Както обаче сами виждате от групата задавани от мен въпроси, не всяко кармично заболяване или страдание е с необратим характер. Смея да нарека някои от нелечимите от съвременната медицина заболявания кармични с необратим характер, въпреки че не твърдя да съм абсолютно точна. При тези случаи обаче по мое мнение влиза в сила расовата карма. Към този род заболявания мисля, че може да се причисли ракът във всичките му форми. Като казвам нелечими, държа да отбележа, че имам предвид настоящия етап от развитието ни.

По твърдение на Тибетеца туберкулозата например, която само допреди десетилетия се смяташе за нелечима болест, произлиза от лемурийската трета коренна раса в резултат на свръхизява на енергията на втора чакра и последвалите от това сексуални злоупотреби и извращения. В наши дни науката и в частност медицината вече успяха да разрешат този проблем и всички знаем, че „жълтата гостенка”, превърнала се в бич божи за много поколения, вече е овладяна и лечима.

В противовес на туберкулозата, пак според Тибетеца, ракът произлиза от атлантската четвърта коренна раса и е последица от потискането на сексуалната енергия и оттам - на сексуалните и междучовешките взаимоотношения. Какви са причините, въпреки безпомощността на медицината, някои раково болни да успеят да се излекуват, можем само да предполагаме. Наличието на такива преминали и оцелели след такова страшно изпитание хора следва да ни подскаже, че Тибетеца е прав, когато казва:

„Законът за кармата не е закон за отплата и възмездие, както може да се допусне от прочита на наличната литература; това е само един от неговите аспекти. Да вземем за пример Закона за гравитацията. Такъв закон съществува, но той представлява само фрагмент от един друг, по-всеобхватен закон. Непогрешимостта на този частичен аспект се опровергава всеки път, когато видим в небето полета на самолета, при който действието на Закона за гравитацията се преодолява с помощта на обикновени механични средства... Правилно разбраният и приложен Закон за кармата по-бързо ще донесе щастие, благоденствие и освобождение от страданията, отколкото самата болка и нейните последствия.”

Случвало се е да разговарям с близките на засегнати от кармични заболявания, неподлежащи на корекция и лечение. Повечето от тях са хора, запознати със Закона за кармата, и тогава съм значително улеснена, обяснявайки им причините, които съм установила. На всички ни е добре известно, че когато страда наш роднина, близък или приятел, ние състрадаваме болката му. Опитваме се да помогнем, доколкото ни е възможно, дори излишно се натоварваме с отговорност и чувство за вина, които са неоправдани. Именно поради последните посочени емоционални изживявания е необходимо да се разговаря и с тях – близките на болния. Най-трудно ми е било, когато се касае за дете с увреждания, за което съм установила, че причините са кармични. А още по-трудно, почти непосилно за мен се оказва тежкото бреме да съобщя на някого резултатите от следващата група въпроси.

• 
  целта на този живот е постигната
  

• 
  касае се за процес на оттегляне – обратим; необратим
  

Въпреки че горните формулировки са достатъчно красноречиви сами по себе си, смятам, че и по тази група въпроси е необходим моят коментар.

Всички ние сме особено чувствителни, когато стане дума за смъртта. В езотериката има много думи, с която я наричат – Велик преход, Освобождение, Избавление и т.н. Колкото и подготвени да сме теоретично обаче, колкото и дълбоко да смятаме, че сме убедени в безсмъртието на душата и продължаването на съществуването ни в друго измерение, раздялата с близък човек във физическото измерение винаги ни нанася емоционална травма и душевна болка.

Спомням си как ме разтърси преди години откровено споделеното от Парамаханса Йогананда в неговата „Автобиография” дълбоко страдание, което е изпитал при смъртта на майка си, а по-късно и на Учителя си. Бях удивена и изненадана от факта, че дори един индиец, за чиято култура и религия прераждането и безсмъртието на душата са аксиома и дълбоко верую, е страдал толкова дълбоко от смъртта на свой близък. След дълъг размисъл по този въпрос, провокиран от прочетеното, приех вътре в себе си простата истина – всички ние страдаме при раздялата с близко на сърцето ни същество, без значение дали вярваме и дали сме убедени, че тази раздяла е временна, че сме били преди и отново ще бъдем заедно с него – в другите измерения или тук, на Земята.

В повечето случаи какъвто и драматичен разказ да съм изслушала, каквото и страдание да е изпитал пациентът ми, съм могла с чиста съвест да откликна – „Знам как се чувствате. Разбирам ви.” Известно ми е, че всеки човек дълбоко в себе си смята, че е преминал през изключителни страдания, по които един добър писател би могъл да напише цяла драматична сага или сценарий за телевизионен сериал. Това е разбираемо, защото всички ние преминаваме, особено в последните сто години, през един изключително съкратен курс на обучение и развитие. В рамките на един единствен живот преживяваме житейски драми, физически и емоционални болки, които в предишни времена бихме изживели в продължение на няколко живота. И аз не правя изключение в това отношение, но тъй като тук не става дума за личните ми перипетии, ще се огранича да конкретизирам.
* * *

За пръв път ми се случи с една Майка. Жената беше смазана от мъка и се озова при мен, защото нейна приятелка я насочила, предполагайки, че бих могла с нещо да помогна. Покойният й син беше жертва на жестоко убийство, което преди време разтърси целия ни град. Още си спомням ясно как тя седеше срещу мен и объркано и притеснено разказваше покъртителната история, която за момент ме извади от равновесие дотам, че поисках малко време да се съвзема, за да мога наистина да й бъда от полза. В дейност като моята безпристрастното отношение е от изключителна важност за успешната и ефективна диагностика или лечение. На темата за безпристрастността вече се спрях и вие вероятно разбирате, че ако един диагностик и лечител не умее да се дистанцира и да не се ангажира емоционално с проблемите на пациентите си, по-добре е изобщо да не се занимава с това.

И така, изслушах внимателно жената, подадох й салфетка да изтрие сълзите си и промълвих: „Във вашия случай не мога да кажа “Знам как се чувствате”. Поводът, поради който Невидимият свят я доведе при мен, беше връзката й на енергийно ниво с покойния й син. Когато помогнах на душата му да се освободи окончателно от това измерение, жената въздъхна дълбоко и каза, че се чувства така, все едно току-що са махнали от гърдите й тежък каменен блок. След това за всеки случай направих съответните проверки. Не ми даде сърце да й съобщя, че случилото се със сина й е било предопределено от кармата му. Нямах и желание да ровя, за да търся повече подробности, а и не беше нужно. Все пак доста си поговорихме и надявам се, че успях да я убедя, че синът й продължава да живее в друго измерение и е добре там.
* * *

Не намирам за необходимо да се спирам подробно на описанието на самия процес на смъртта. Ако преминаването в Отвъдното не е в резултат на тежко заболяване или непоправими физически травми, то до голяма степен е сходно с излизане извън тялото – осъзнато от нас, или по време на сън. Познавам много хора, които са имали такива преживявания и подробно са ми разказвали за тях. Някои от тях са излизали от тялото си, когато са се намирали на границата между будното състояние и съня. Други са го постигали спонтанно, без да могат да си обяснят какво го е предизвикало. Трети съзнателно са правили такива опити – от любопитство. Общо взето почти всички споделят, че процесът е напълно безболезнен и е съпроводен с усещане за странна вибрация, преминаваща през физическото им тяло.

От значение според мен е реакцията им, когато от разстояние – най-често от височина, са наблюдавали напуснатото си тяло. Повечето от тях споделят, че не са изпитвали привързаност или някаква тревога от това, че са отделени от него. Някои разказват, че дори са се изненадали от това как изглежда тази тленна дреха от тоя ъгъл на наблюдение.

От гледна точка на психиката всеки е реагирал различно – някои са се стреснали, други – не. Но на почти всички това пътешествие бързо им е омръзнало. И тогава просто са прекратили по своя воля излизанията. Което ни навежда на мисълта, че те са се осъществили по тяхна воля, въпреки че повечето от тях нямат спомен да са го поискали. Предполагам, че щом все пак се е осъществило такова пътуване, то вътрешният им Аз е имал нужда от този опит. Най-вероятно – за да могат да се справят с обременяващия ги страх от смъртта, който в определен етап от развитието им започва да пречи на духовното им израстване.

По правило никой не напуска физическото измерение, без това да е резултат от избора на душата му. Именно душата избира времето и начина за оттегляне от физическото тяло. В някои случаи този процес протича след кратко или по-продължително боледуване. Една от причините за протичането на болест, преди да отпътуваме от този свят, по мое мнение е необходимостта да се отслаби сцеплението между енергийните ни тела с физическото и етерното тяло. Ако болестта причинява голяма болка и оттам – страдание, това също е избор на душата като способ за пречистване, изплащане на минала карма и научаване на важен за нея урок.