Новото лечителско изкуство ценка Стойчева съдържание въведение

МОЕТО ИЗЦЕЛЕНИЕ

Преди няколко години все по-често започна да ме измъчва болка в кръста, която често се спускаше по десния ми крак – чак до глезена. За да получа облекчение, ми се налагаше периодично да посещавам масажист. Болката отшумяваше за известно време, след което отново започваше да ме тормози. Както вече ви разказах, при един болезнен пристъп аз открих енергийни паразити в тази част на тялото си и ги отстраних. Месеци по-късно обаче започна да ме боли отново – до такава степен, че се наложи да взема болкоуспокоителни. Споделих за страданието си с мой близък – също отличен сензитив, с развито фино зрение. На следващия ден той дойде у дома и ми разказа следното.

Разтревожен от страданието ми, моят приятел решил да ми помогне. Визуализирал ме, попитал ме разрешавам ли му да се намеси, след което се случило нещо, което доста го изненадало. Най-неочаквано с него се свързали Посредниците и му показали сцена от минал мой живот.

Било е в средните векове. На окървавен кол за наказания той видял привързано с лице към дървото младо момиче със сплъстени от кал и кръв коси. Застанал зад девойчето, як мъжага го налагал с камшик с няколко ремъка. Лицето му изглеждало свирепо и ожесточено, но и доволно – палачът изпитвал наслада от изтезанието на жертвата си! Ударите, които нанасял, били предимно по кръста и краката на момичето. Тълпата наоколо наблюдавала безучастно изтезанието – безстрастни лица и нито капчица жал или състрадание в очите им.

Паралелно с картината Посредниците предали на приятеля ми и информация за случващото се. Това момиче изтърпявало наказание, защото помогнало някому, когото изцелило със средства, забранени от законите на онова далечно време. Наказанието за такава простъпка било смърт. Израз на „милост” било да бъде заменено с бичуване, което често също убивало осъдения, само че по-бавно и по-мъчително.

Това пребито до смърт девойче съм била аз! Когато изслушах този драматичен разказ, аз се разридах неудържимо. Сърцето ми подсказваше, че всичко това е истина. Цялата емоционална болка, която някога съм изпитала, оживя отново. Едва тогава аз най-после узнах защо на петнайсетгодишна възраст в настоящия ми живот внезапно се разболях. Както бегло споменах в първата част на книгата, се касаеше за образувания на бедрените кости и на двата ми крака, които лекарите определиха като доброкачествени тумори. Това, което навремето озадачи специалистите, бе еднаквото местоположение и размер на образуванията. Когато започнах да изучавам езотеричните науки и Закона за кармата и прераждането, аз доста време се опитвах да намеря обяснение на това старо заболяване. Отговорът, както вече разбрахте, най-после дойде.

Още същата вечер след това дългоочаквано и окончателно изцеление аз почувствах странно и невероятно облекчение в областта на кръста. Походката ми, при която поради болката пренасях тежестта върху краката си неравномерно, се коригира. Самата болка автоматично изчезна и до ден днешен повече не ме е тормозила. Но за пълното ми изцеление бе необходимо да премина през окончателната фаза на лечението.

На следващия ден аз се заех с рутинните си домашни задължения. Постепенно обаче в гърлото ми заседна тежка буца, която прерасна в непоносима скръб. Кулминацията настъпи, когато, неспособна да се справя с нея, аз отново се разридах неудържимо. Трябва да ви призная, че никога през живота си по никакъв повод не съм плакала така, както в онзи паметен за мен ден. Една част от логичния ми разум настойчиво питаше – защо? „Защото вече е време окончателно да простиш!” – изплува в съзнанието ми.

С разтреперани ръце, все така ридаейки, аз взех една църковна свещ и една ароматна индийска пръчица. Запалих ги на малкия си домашен олтар, където съм поставила образите на Учителите, леля Ванга и свети Иван Рилски. Прошката, която изрекох на глас, излезе от дълбините на душата му. А с нея и цялата неимоверна болка, която съм носила животи наред. С цялото си същество аз изживях отново всички болезнени емоции от онова мъчително събитие. Въпреки че съм била пребита заради това, че съм помогнала някому, аз не съм срещнала съчувствие и състрадание. Била съм съвсем сама в онова нечовешко страдание, мислейки си тогава, че дори и Бог ме е изоставил.

Няколко дни след това ключово за настоящия ми живот изцеление аз прекарах на легло. Нищо не ме болеше вече, но се чувствах отпусната и изтощена – като човек, който е прекарал тежка болест, след която бавно се възстановява. През това време се питах защо въпреки лечителските си способности не съумях да се излекувам сама? Отговорът дойде спонтанно. Не съм се справила самостоятелно, защото, ако ми бяха показали тази сцена директно, нямаше да мога да понеса емоционалната болка. Преминала през друг човек, изиграл ролята на буфер, тя бе смекчена. А едва седмица по-късно си спомних, че дни преди да започне нетърпимата болка, последвана от изцелението, бях помолила Посредниците да почистят чакрите ми от всички енергийни куки. Тогава те ми отговориха, че откриват само една – забита в сърдечната ми чакра!

Това преживяване ме наведе на мисълта, че вероятно всеки от нас има такива болезнени спомени, за чието неутрализиране се нуждае от външна помощ. И ако и вие, както и много други, които изпитват известни съмнения относно Закона за прераждането, сте си задавали въпроса „След като съм имал минали животи, защо не си ги спомням?, може би ще приемете разказа ми за отговор.
* * *

Темата за лечение с помощта на Посредниците е толкова обширна, че спокойно може да залегне в основата на самостоятелна книга. Въпреки това, в крайно лаконичен вид, я включих в последната глава, тъй като тя представлява съществено звено от системата, която предложих на вниманието ви. По мое мнение за помощта им можете да помолите по всяко време и по всякакъв повод.

Същественото е, че можете да търсите съдействието им единствено от свое име. Изключение правят малките деца, както и болни, които не са в състояние да го сторят самостоятелно. Лечителите могат да помолят за помощ от името на свой пациент, като в какви случаи това е позволено, те узнават интуитивно. Помощта на Посредниците в такива случаи се изразява най-често в това, да покажат на лечителя събитие от миналото на пациента му, което е равностойно на регресивен сеанс. Възможно е лечителят да получи съвет или наставление, свързано с лечителската му дейност като цяло или с конкретните методи, които е подходящо да приложи в дадения случай.

Надявам се, че изложеното ще ви бъде от полза, а ако желаете по-обширна информация, потърсете я в книгите на Даян Стейн или чрез личен контакт с тези извисени Същества, което, разбира се, е за предпочитане. Във възможностите ви е да се свържете с тях, за да пиете вода направо от извора. Просто ви трябва смелост да опитате.