Новото разбиране на връзката в живота

28.ЕДИНСТВЕНИЯТ СВОБОДЕН

Ще прочета 12-а глава от Евангелието на Лука.

“В начало бе Словото”
Всякога има една напрегната мисъл у вас. То е както, когато гостите са дошли и очакват ­ какво ли има готвено за тях? Какво ли ще им се даде? Философът ще каже: “Как­во­то е, ще го видите.” Тази напрегната мисъл е на място. Да допуснем, че един търговец очаква да му се отпуснат 100 000 лева. Напрегнато състояние има. Щом получи парите, из­меня се състоянието му. Тия пари, като се вземат, не могат да се ядат. Той вярва в тях дотолкова, доколкото може да се обра­боти този капитал, доколкото може да се ползува от него.

Това са външните условия. Животът е нещо по-дълбоко. Ня­кой път вярващите се заблуждават от външните условия на живота. Те са важни, но те са преходни. Запример, на онова дете, което е в утробата на майка си, кое е най-голя­мото желание ­ един ден да се освободи, да излезе вън, на сво­бода. И туй дете излиза, ражда се, но след като излезе, виж­да, че пак е в зависимост. Сега, второто положение ­ като излезе, страх го е да не се изгуби и се хваща за майка си, търси нещо от нея, търси двете є гърди. И като се хване за тях, тури устата си и мълчи. Но до колко време? Това до една, две, най-много три години и най-после майката казва: “Сти­га толкова, няма повече храна за теб.” Трето положение: детето трябва да се научи да ходи, да стъпва, да се изправя, да се хване. Пращат го на училище, почва да се учи; стане възрастен на 20, 21, 23 години и в него се пръкне една нова идея: мисли да стане като баща си, като майка си, мисли да си съгради къща.

Нито детето, което е излязло из майка си, е разрешило въп­роса, нито което суче от гърдите на майка си, нито което хо­ди на училище; и най-после дойде старият човек, той почне да мисли за онзи свят. Казва: “Ще се върви на онзи свят, да се върна назад, откъдето съм дошъл.” Мислите ли, че като иде на онзи свят, ще разреши въпроса? Там ще каже: “Няма да я бъде”, пак ще се връща назад. Турците казват: “Краят му къде е...?” ­ Никъде не е краят.

Вашето съзнание не е еднакво развито. Всинца от еднак­ви работи не се интересувате. Онова дете в утробата на майка си се интересува от едно, роденото дете се интересува от дру­го, малкото дете се интересува от трето, възрастният, ста­рият, всички се интересуват от различни неща. Много и раз­лични са стремежите им!

По някой път казват: “Външен живот е това, това са вън­шни условия.” И вътрешен живот има, и вътрешни усло­вия. Но едно разбиране има ­ где е човекът? Да допуснем, че един човек е намислил да открадне нещо. Намислил да от­крадне нещо и казва: “Нещо не ми върви.” Защото по някой път у човека има едно суеверие. Казва той: “Докато не открадна, няма да ми върви, да ми тръгне.” И това е почти нався­къде. И хората крадат, за да им тръгне напред. Други пък имат друго верую. Те казват: “Трябва да направя добро някъ­де, за да ми тръгне.” И отива, прави добро някъде. Пи­там: Човекът ли е, който иска да краде и да прави добро? Не. Това са две условия, две разбирания. Човекът е само онзи, който избира в дадения случай злото като метод и доб­ро­то като друг метод, за да оправдае положението си. Чове­кът е отделно от тия двете. Едното и другото, това са външни условия.

Нашата идея за Бога каква е? Ние вярваме в Бога. Защо? Каз­вате: “Все трябва да има човек на кого да се опре.” И то е разбиране. Ако Бог за вас е само като една опорна точка, във време на нужда да ви помогне, и после, като нямате нуж­да, да ви бъде като място, откъдето само да изтеглите капи­тал, за да работите, вие сте разбрали наполовина тази исти­на. И големите безпокойства, които стават в душата ви, на какво се дължат? Всеки един от вас може да бъде пос­та­вен на изпит. Някой път вие мислите, че сте силни, имате силна вяра, но като ви поставят на големи противоре­чия, вашата вяра се изгубва. Най-напред трябва да минат две големи противоречия. Силен човек е само онзи, който може да огъне един здрав прът и да направи един обръч от него. Да съедини двата края на две противоречия. Ако не мо­жеш да съединиш тия два края на едно място, силата ти е мал­ка, ти си слаб човек. И тогава този прът, който не можеш да огънеш, с него ще те бият. И всякога прът, който не можем да огънем, ние го опитваме на гърба си. Всякога мъчнотиите, които не може да огънем, ние страдаме от тях. А мъчнотиите, които можем да огънем, показват силата ни.

Вие още не сте разсъждавали по този въпрос, по този на­чин, от временните работи да отиваме към постоянните. Вие седите в дома си. Едно добро дете сте, с което баща ви и май­ка ви се хвалят. Да кажем, момченце сте. Казват: “Като наше­то дете няма” ­ послушен сте. До 21 години вие сте при­ме­рен, връщате се рано вкъщи, слушате майка си, баща си, но един ден станете малко разсеян. Майка ви каже нещо, но вие казвате: “Какво, не можах да чуя?” Баща ви каже не­що, но вие кажете: “Не можах да чуя!” Казват два, три пъти, все не може да чуете. Казват: “Какво стана с нашето дете?” Разсеян сте, почвате да закъснявате с по половин час, 1, 2, 3 часа. И майка ви, и баща ви почват да се питат кои са при­чините. Кажете им какво влезе във вашия ум, което разделя вашето съзнание сега? Има някоя причина.

Представете си, че един пътник пътува лятно време през ме­сец май, събува се бос. Спокоен е, весел е, радостен, че ще походи малко бос. Но натъкне се на едни трън, който не мо­же да излезе, и започва да куца. Вече не е тъй разположен, ли­цето му не е тъй весело. Пообръща се, пъшка, гледа, седне, ста­не, човърка си крака, не може да извади тръна, после седне на друго място, пак човърка. И след като извади тръна, той превърже крака. Срещне го някой и пита: “Защо куцаш?” ­ “Е, убодох се!” ­ “Е, как се убоде?” ­ “Събух си обущата и тъй, някой път с обуща се спарват краката, а без обуща се натъква на някой трън.”

Това са само временни изяснения. Но човек може да се избави от противоречията в света, стига да има едно друго разбиране в живота. Но преди всичко човек трябва да бъде внимателен.

Сега всички вие мислите, че сте свободни хора. Мислите ли, че онзи кораб, който е тръгнал в океана, че е свободен, като го тласкат вълните? Не, той ще воюва. Блъскат го въл­ните и някой път го съсипят дори и той остане на дъното на океана. Свободни ще бъдете, ако пристигнете на пристани­щето здрави и читави. При почивката донякъде е свободен човек. Свободен е само онзи човек, който е добил Божестве­ния живот. Свободен е само онзи човек, който не се изку­шава. Следователно дотогава, докато ти се изкушаваш от злото, ти не си свободен. И дотогава, докато те привлича доб­ро­то, ти не си свободен. Защото зад всяко едно добро седи едно зло.

Тогава аз ще ви изясня от друго гледище, не какво е зло и добро, нито как се заражда злото и доброто. Представете си, че у вас се зароди едно желание да станете богат човек. Пред­ставете си, че имате желание да придобиете пари. Пред­ставете си, че парите представляват доброто. Казвате: “За да не бъда аз сиромах, за да не бъда в зависимост, всичко ще направя, за да стана богат...” Но, след като добиете богат­ството, се ражда злото ­ някой е намислил да ви направи зло. Не че ви мрази, но понеже вие носите пари и стока, тия пари ще ви донесат злото. Този някой казва: “Или ще ми да­деш половината от парите, или ще те убия!” ­ “Какво съм ти направил?” ­ “Нищо не си ми направил, но туй, от което ти се нуждаеш, и аз се нуждая. Или половината ще ми дадеш, или ще те обера.” Ако ти дадеш половината, мислиш, че не е право, понеже той не е работил. Ако той те обере, ще ка­жеш: той е направил зло. Ето противоречието.

Представете си, че вие сте семеен, нали така? Една сес­тра има свой другар. Отхранила го майка му като едно дете, а тя казва: “Това ще направиш, онова ще направиш”, целия ден го хука. И човекът се плаши от жена си. Тя казва: “Това не си направил, онова не си направил.” Аз питам: Кой дава пра­вото на тази жена да го хука? И откъде тази идея се е прък­нала в ума є, да му заповядва?

Или обратното: Вие сега искате да оправите света. Мис­лите ли, че по този начин светът може да се оправи? Или пък виждате един човек, който вярва в Бога. Вие ще го пови­кате, ще почнете да му тъпчете главата с обратни учения. Че тъй бил казал Христос, че иначе бил казал. Вие нито Хрис­та сте видели, нито сте Го чули, но проповядвате: “Хрис­тос казал: Ако имаш две ризи, дай едната. Богатството си раз­дай.” Е, хубаво, един ден този човек постъпи тъй, както вие го учите. И той мисли, че като раздаде всичкото си богат­ство, хората ще му благодарят. Но хората почват да му се смеят и казват: “Той е един глупак, раздаде богатството си. Нега сега да отиде да работи.” А и той си казва: “Що ми тряб­ваше аз да слушам този учител?” Той ходи от едно място на друго, не го приемат вече никъде и той мисли: “Що ми тряб­ваше да си раздавам богатството?”

Ще ви кажа донякъде аз както съм го разбрал, малкото, кое­то разбирам, ще ви кажа. Когато Христос учи: “раздай има­нето си”, Той разбира, че толкова си богат, че пъшкаш под това богатство. Товарът ти е тежък! И Христос е дошъл да ви помогне по някакъв начин, да те освободи от ненужния товар, да го снемеш от гърба си и да го раздадеш. Какво ще те ползувам аз, като пожертвувам целия си живот и го дам на другите хора, [а те] почнат да се подиграват с мене? Мис­лите ли, че ако дам парите си на другите хора, които не знаят за какво да ги употребят, не ги използуват както трябва, че мо­ята жертва е на място? Пожертвувай себе си, раздай има­нето си! Как трябва да се пожертвувам, за кого? Трябва да е определено. Ама тъй било писано. Един закон е писан и този закон има приложение. Едно дърво трябва да се посади, но къде? Не можеш да го посадиш на камъните. Ти ще го поса­диш на добра почва. И ще оставиш това дърво само да расте.

Аз не искам да натъпча вашите глави с мои знания, поне­же ги виждам, че те са и без това натъпкани с какво ли не, но ви казвам: Главите ви имат по две врати, и двете врати ще ги отворите. През едната врата иде Божието благосло­вение, влиза вътре, а другата врата е, отдето Божието благо­словение излиза навънка. Защо трябва да влиза и да излиза на­вънка? Защото това благословение, като излиза навънка, ще очисти всичките нечистотии, които са събрани в къщата ви. Когато Христос казва да даваш, това значи, че ти, като даваш, чистиш себе си. Ти не мисли, че правиш нещо, но че даваш, за да се очистиш. И ако не даваш, ти не можеш да се очис­тиш. Че, когато вие миете, не хвърляте ли нищо навън­ка? Помията вкъщи ли държите? Хвърляте я навънка. И вие казвате, че правите добро. И когато някому даваш пари, аз казвам: Той си раздал помията. За мене това е така, а све­тът казва: “Той е много добър.” Този човек си е раздал имо­та ­ помията, а казват: “Този човек е светия, раздал всичко!” Аз казвам: Този човек е раздал помията си и тинята, а водата взема за себе си.

Затова казва Христос: “Когато направите всичко, което ви е заповядано, казвайте: “Ние сме недостойни раби.” ­ “Че как да сме недостойни раби? Толкова работи сме раздали.” Ти не можеш да направиш един човек щастлив, докато не го направиш съпричастен на себе си. Ти не можеш да бъдеш щаст­лив човек, докато ти не станеш съпричастен на Божия жи­вот, да работиш така, както Бог работи. Във всичките ти пос­тъпки Той да присъствува, в мислите, в чувствата ­ също. Все­ки ден да бъдеш идеално разположен и да няма нещо, което да те смущава, тогава си съпричастен на Божия живот.

Сега, която и да е ваша най-добре възпитана котка, аз мога да я туря на изкушение. Няма котка, която да не мога да туря в изкушение. Един богат човек, който се хвали със сво­ята възпитана котка, за да я изпита, внесъл в дома си ед­на малка мишка. И тази, възпитаната котка, скочила да го­ни мишката. Старият навик ­ да гони мишката, се про­явил. Тази мишка е щастието, което гоним, което търсим. Като те пуснат, ти хукнеш да го гониш, тук го търсиш, там го търсиш.

Щастието не е един процес външен. То е нещо вътрешно, то е вложено дълбоко в душата. Който търси щастието отвън и иска да бъде съвършено щастлив, той се лъже.

Аз ви казвам: Условия за щастлив живот вънка същест­ву­ват, но щастие отвънка не съществува. Щастието е един вътрешен процес. И ако отвънка го търсиш, то е положение­то на котката, която мисли, че като хване тази мишка, ще уре­ди въпроса. Коя котка е уредила работите си, като е хва­щала мишки? Освен че нищо не е уредила, но тази котка, ко­ято живее хигиенично, след изяждане на мишката си съкращава живота. И котките малко живеят по единствената причина, че като хванат мишките, нагълтат ги с козината, цели ги нагълтват.

Някой ми каже: “Помоли се за мене на Господа!” Защо аз трябва да се моля за хората на Господа? Има модерни про­по­ведници, по английски ги наричат “rekovis”. Може да наме­рите в речника тази дума: проповедници, които отиват да събуждат хората. Един от тия проповедници бил повикан от богат американец, който бил на умиране и му казал: “Я се помоли на Господа да оживея!” ­ “А, не се моля, не виждам да си направил никакво добро. Нито дума не обелвам пред Гос­пода за тебе. Ти ще умреш, по-добре да те съдят, там като идеш.” Той го гледа. ­ “Така е, ако можеш да дадеш по­ло­вината от богатството си на Господа, да го пожертвуваш, то­гава веднага ще се помоля за тебе. Без жертва нищо не правя.” И вие казвате сега: “Да идем да се помолим за тази сес­тра!” А, не! Ще турите тази сестра натясно ­ какво е дала тя? Половината покъщнина дала ли е тя? Пет рокли има, две и половина дала ли е? Три чифта обуща има, един чифт и половина дава ли го? Всички казвате: “Да се помолим за нея.” Не върви тази работа така!

Човек не може да расте, без да дава. У Бога това е закон, кой­то постоянно действува. Понеже ние трябва да мязаме на Бога, понеже Бог дава, аз трябва да вървя по Неговия път и трябва само така да давам. Това е закон! Ама защо, ама за какво трябва да давам, ама на място ли е, без място ли е ­ не разсъждавам. Давам и с време, и без време. Давай! Пра­вете добро и навреме, и без време! Ако твоето сърце при един лош човек може да тупа по един начин, а при един до­бър човек трябва да тупа по друг начин, тогава какво ще стане с тебе? Сърцето трябва да тупа еднакво и при добрия, и при лошия човек. При единия и другия човек трябва да бие еднакво! То е едно твое външно схващане за добър и лош човек. Много добри хора, аз виждам, за в бъдеще ще ста­нат лоши хора. И много лоши хора, аз виждам, за в бъде­ще ще станат добри хора.

Сега няма да ви обяснявам това, аз го мисля тъй. И кол­ко­то пъти съм проверявал това, така е излизало. Тези, добри­те хора, аз ги наричам на златарски език “позлатени хора”. За бъдеще ще се изтрие неговото позлатяване и ще стане лош. Аз виждам много лоши хора, които са ръждясали отго­ре, само с тиня са покрити, но като се очистят, измият вътре, ще видите, че са златни и един ден условията ще изтъркат тази кал. Този човек ще стане добър и ще излезе златото от­го­ре. А обратно, някой добър човек, макар да е позлатен само отгоре, на него не може да разчитаме.

По някой път ние сме така позлатени. Когато ни напра­вят добро, колко сме меки, учтиви, благи, мед излиза от уста­та ни. Но щом ни засегнат нещо по-дълбоко, веднага обръща­ме другия речник, защото имаме и друг речник. Два речника има­ме! Един християнин бил сиромах, друг бил богат. Сиро­махът казал на богатия: “За тебе имам два речника: Когато да­ваш, както Бог е заповядал, аз считам, че по-добър човек от тебе няма, а когато не даваш, тогава имам друг речник. Тога­ва за мене ти си един вагабонтин, нехранимайко. Речни­кът ми е такъв! Та, имам всичките думи в единия и в другия реч­ник.” Казва още сиромахът: “Братко, ще бъдеш тъй до­бър, че да не ме принуждаваш да си отварям втория речник и да си губя времето. Ще даваш като Бога, че да обръщам са­мо единия речник, защото другояче и мене ще ме туриш в изку­шение да ти говоря лоши думи.”

Вие сега не правите ли същото? Някой направи една погреш­ка и вие целия ден ще разправяте за неговата погреш­ка. Обръщате речника си и започвате да разправяте какво ли не. След като го подигравате, и вие по дяволите отивате. Вие сте при един готвач, който е наготвил 25 яденета и искате да опитате всички яденета, да видите дали добре е сготвил. Мис­лите ли, че няма да има едно лошо разположение след това? Че, ако не е сготвено добре, вие, в края на краищата, ще имате съвсем лошо впечатление. А ако ястията са добре сгот­вени и вие съвсем по мъничко сте вкусили, ще бъдете добре разположени през целия ден.

Много неприятна служба е да опитваш недобре сготве­ните яденета. Има християни, които мязат на малките деца. Де­тето сутрин не иска да стане, мързи го, но има в него една хитрина: ще се престори на болно и казва на майка си, че уж има температура и тогава целия ден седи и пъшка. Не зная дали вие сте имали тази опитност. И християни има та­кива. Той ще дойде и ще почне да пъшка, а няма никакви при­чини да пъшка. Здрав е, няма ни температура, ни нищо! Каз­вам: Това е старият живот, от който всички трябва да се осво­бодите! И светиите го имаха. Това са утайки у човека. Съ­вър­шеният живот е освободен от тези утайки. И човек трябва да се освободи от всичките тези утайки, които спъват живота. И не само да се освободите, но и на всяка утайка да є намерите мястото.

Главната мисъл, чистата мисъл, е да служите на Бога, тъй както бихте служили на един баща, който ви обича, един ба­ща, който ви е дал свободата. Да запазите тази свобода, по­неже единственият свободен в света, единственият, който ни­кога не се изменя, Той е само Този, Небесният ви Баща! И затова, докато не се свържем с Него, ние не можем да бъ­дем свободни да разбираме живота както трябва. Всякога то­гава ще има едно противоречие. А нас не трябва да ни спи­рат противоречията. Противоречията, това са външни усло­вия, които ние трябва да изучаваме. Срещнете един брат, когото не обичате. Намерете причините защо не го обичате! Има нещо, за което не го обичате. Този човек, когото не оби­ча­те, след време може да го обичате. А може и този, дето обичате, след време да го намразите. Едното може да се срещне и другото може да се срещне.

Мнозина, които не разбират този закон, се спъват. Те 5­6 години са вярвали в Бога, но един ден се събудят и кажат: “Туй, което сме вярвали, не е право.” Питам тогава: Кое е пра­вото учение? Сегашното верую, което имате, не само да ви бъде за 100 години, но това верую да ви бъде винаги, за през вечността. Веруюто, което имате, да бъде един непре­ривен процес, който да ви води към постигане на великото в света. А не такова, което ще прилича на онова дете, което само няколко месеци или години може да носи едни обувки и после ги захвърли. Ние трябва да имаме дрехите на птици­те, които много повече са постигнали. Вие сега се безпокоите, че нямате нови дрехи за Великден. У птиците това го няма. Вие ще търсите някой крояч, а в птиците този въпрос е разре­шен. Вие се безпокоите за мазилки, козметични средства. У тях този въпрос е разрешен. Вие се безпокоите за дрехи, за въг­лища, за отопление, осветление. Птиците не се безпокоят за това. Има хора на Земята, които мязат на птици, които жи­веят като птиците. Те не се безпокоят като вас. И като идем в техния дом, огънят им гори без пушек. Яденето им е гото­во. Един свят, в който само като помислиш нещо, поже­ла­еш някоя дреха, погледнеш, тя е на гърба ти. Бос си, помис­лиш за обувки ­ ти си вече обут. Каквото си помислиш, всич­ко туй става. При сегашните условия туй се нарича халюцина­ция. Ако аз помисля, че имам един златен палат, мога да го имам.

Вярвайте в едно нещо: Туй, което човек мисли, всякога става. И онова, което мислиш по Бога, всякога става ­ няма изклю­чения! И онова, което по човешки мислиш, и то става, само че то се разваля. Едното и другото стават. Всичко става във време и пространство. Всичките ваши нещастия, които има­те, недоразуменията, се дължат все на човешкото, което е станало. А малкото добро, което имате сега, се дължи на оно­ва, Божественото, което е станало, което по Бога сте направили!

Казвам ви: Правете повече по Бога, за да бъдете по-щастливи!
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота. (Три пъти.)
(На поляната ­ упражненията.

6.25 ч)

28-о утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 1.IV.1934 г., Връбница, 5 ч сутринта

София ­ Изгрев.