Област монтана стратегия за развитие

6. Териториална структура

Урбанизация и селищна мрежа

Гъстотата на населението в областта е под средното за страната, видно от данните в приложената таблица. Наблюдава се силно изразена неравномерност в разпределението на неселението в отделните селища - градовете Лом и Монтана имат гъстота на населението над средната за страната, а трите изцяло селски общини са с най-ниска гъстота на населението в областта - между 11,2 и 27,4 чов./кв. км. Община Чипровци е най-рядко населената община, която има град за общински център.

С оглед на това да се ограничават нежелателните миграционни процеси ще са необходими политики на национално и регионално равнище за развитие на селските райони и малките градове в тях, които да са насочени към разнообразяване на селскостопанската заетост и към създаване на нови връзки град-село. Подходящо ще бъде да се насърчават малките градове в предоставянето на услуги за техния селскостопански хинтерланд и в разкриването на малки и средни предприятия, свързани със селскостопанското производство. Такъв подход е в унисон с общоевропейската политика на териториално сближаване.

Характерно за област Монтана е, че липсва голям урбанистичен център като ядро и стимулатор за развитие и растеж. Областният град Монтана е от категорията средно големи градове с население около 49 000 жители, гр. Лом е в категорията малки градове с население до 30 000 жит., а останалите шест са много малки градове с население до 10 000 жители. Това говори за много ниска степен на урбанизация. Към 2003 година в градовете на област Монтана живеят 61.4% от общото й население, като за страната този процент е 69.7%. Тези данни са в подкрепа на извода, че в областта характерът на производството и начинът на живот, както и цялостният й облик могат да се определят като селскостопански. Освен селата, много малките градове, разположени в равнината и обявени за градове през втората половина на миналия век, имат подчертано селскостопански характер и стил на живот. В тази особеност може да се открият ориентири за бъдещо развитие на живота и на връзката град – село.

Центърът на областта – град Монтана, където са съсредоточени обекти на обслужване от по-висока степен, е в удобно разположение спрямо останалите населени места и центровете на общини. Това се отнася в по-голяма степен за общините в южната част на областта, докато общините в северната част са относително по-отдалечени от областния център. Логично е при тази ситуация да се оцени необходимостта от укрепване и стимулиране развитието на град Монтана като опорен център на селищната мрежа. Благоприятно влияние върху развитието на град Монтана е оказало обявяването му за окръжен център в средата на миналия век. В момента по-голямата част от лицата с високо образователно равнище на областта са концентрирани в областния център и населението на града е с висок жизнен и трудов потенциал и с високо образователно равнище. Въпреки че не е от категорията на големите градове, Монтана е важен икономически, административен и културен център за областта. Освен към областния център, регионалната политика следва да бъде насочена към засилване на позициите и на градовете Лом, Берковица и Вършец като опорни точки за развитие в системата от населени места.

Селищната мрежа на областта може да се характеризира като сравнително добре балансирана и равномерно развита. Населените места са равномерно разпределени на територията на областта и разстоянията между тях не са големи. Опорните центрове - малките градове, са разположени в добра близост до селата. Това предполага възможности в бъдеще да се усъвършенстват връзките град – село. В зависимост от характера на релефа селищата са равнинни и планински, като преобладават равнинните. Планинските селища имат достъп чрез общинската пътна мрежа, т. е. няма недостъпни и изолирани планински села поради липса на пътища. Въпреки това, малките планински населени места са труднодостъпни и са във фактическа изолация за развитие на икономически дейности, поради лошото състояние на пътната мрежа.

При съществуващата тенденция за постоянно намаляващ общ брой на населението и настоящото икономическо състояние на областта, състоянието на физическата среда в населените места, в т.ч. и в градовете, е сериозен проблем за общините. Мрежите на техническа инфраструктура не удовлетворяват адекватно нуждите. Амортизирана е физическата среда и сградният фонд в големи части от населените места, има голям неизползван сграден фонд. По-добро е състоянието в градските центрове благодарение на някои общински и частни инициативи. Усилията на местните власти следва да бъдат насочени към поддържане в добро състояние на съществуващата обществена инфраструктура – сгради и обществени пространства, озеленени площи и други елементи от обществената селищна среда. Не са достатъчни грижите за културно-историческото наследство и паметниците на културата в населените места. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект само на пасивно опазване в инструмент за развитие. В компетенциите на местните власти е да търсят решения чрез промяна на собствеността или други форми на стопанисване на изоставени обществени сгради и територии.

Производствените територии в градовете Монтана, Лом и Берковица заемат големи площи, но част от тях са заети от старели, изоставени или полуразрушени сгради, които трудно могат да се модернизират и използват. Местните власти следва да насочат действията си съм използване на различни възможности, включително и на публично-частните партньорства за развитие на тези зони, като например използването на части от тях за други пренебрегвани градски нужди като озеленяване и обществено обслужване.

Жилищните комплекси в градовете са недостатъчно благоустроени, панелните сгради не удовлетворяват съвременните изисквания за жилищно обитаване. Не е добро състоянието на много от обществените сгради за култура, образование, здравеопазване, особено в малките градове и в селата, незавършеното строителство и неизползвания сграден фонд са проблем за общините. В населените места и особено в градовете Монтана, Лом, Берковица, Вършец и Бойчиновци има периферни квартали, обитавани от ромско население, за които проблемите са в две направления - градоустройствения статут и състоянието на техническата инфраструктура – водоснабдяване, канализация, улична мрежа, както и останалите елементи от общественото обслужване. Проблемите в бъдеще ще се изострят, като се има предвид бързото нарастване на броя на населението в тези квартали.

Периферността, изолацията и обезлюдяването са основен проблем на малките населени места от всички общини, особено в планинските. Чрез инструментите на регионалната политика ще се търсят начини за демографско и икономическо съживяване на тези райони.

Плановете на населените места и централните градски части са остарели и неактуални след реституцията. Техните частични изменения на парче са порочна практика, която създава сериозни проблеми на управлението на градоустройствените процеси. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е важна задача, която стои пред общинските власти.

• 
  В областта липсва голям град като център, организиращ развитие;
  
• 
  Областта и селищната й система се характеризират със селскостопански облик;
  
• 
  Населените места са равномерно разпределени на територията на областта;
  
• 
  Развитието на селищната система е неравномерно, малките селища се обезлюдяват и западат икономически;
  
• 
  Селищната инфраструктура и физическата среда на населените места, включително ромските квартали, се нуждаят от възстановяване и осъвременяване;
  
• 
  Промишлените зони в градовете са остарели и се нуждаят от осъвременяване и преустройство;
  
• 
  Градовете Монтана, Лом, Берковица и Вършец са основните опорни центрове за развитие;