околна среда 7.1. Въздух, води, почви

7. околна среда

7.1. Въздух, води, почви

Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са концентрирани в областния град Монтана. В останалите населени места индустриалните източници са с незначително влияние върху качеството на атмосферния въздух (КАВ).

Нивото на контролираните замърсители на атмосферния въздух в гр. Монтана се отчита в един пункт, разположен в централната част на града, в сградата на РИОСВ –Монтана. Контролират се концентрациите на следните атмосферни замърсители: прах, фини прахови частици (ФПЧ₁₀), оловни аероизоли, серен двуокис, азотен двуокис и сероводород.

Имайки предвид масовото използване на твърдо гориво за отопление в битовия сектор и други констатирани причини (строително-ремонтни дейности, по-голям трафик на транспортни средства, температурни инверсии, сухо и ветровито време,) са установени отделни превишения на максимално-еднократните и/или средноденонощните пределно допустими концентрации по показатели ФПЧ₁₀ и прах. Концентрацииите на серен и азотен двуокис имат ясно изразена сезонна зависимост, определяща се от използваните твърди горива в битовия сектор. Концентрациите на оловни аерозоли не представляват проблем за качеството на атмосферния въздух(КАВ). С Решение на МС към края на 2003 г. се преустанови употребата и производството на оловни бензини и не се очаква замърсяването с оловни аерозоли да представлява проблем за КАВ в областта и за в бъдеще. През последните години не са отчитани превишения на пределно – допустимите нива на сероводорода в атмосферния въздух.

На територията на Област Монтана се извършват периодично контролни измервания на КАВ от Мобилна станция за имисионен контрол към РИОСВ-Плевен по 16 броя показатели, от които 6 бр. са метеорологични, а останалите десет са : “прах”, “въглероден окис”, “озон”, “серен двуокис”, “азотен окис”, “азотен двуокис”, “азотни окиси”, “метанови въглеводороди”, “амоняк”. През последните години не са констатирани превишения на пределно-допустимите средно-денонощни концентрации.

Като по-значими източници на вредности в атмосферата могат да се споменат следните предприятия: “Берг Монтана Фитинги”АД, “Монбат”АД, “Подова керамика”ООД в гр. Монтана. Специфичен потенциален източник на неорганизирани емисии е “Пристанищен комплекс Лом” ЕАД. В останалите общини източниците са с локално значение, без особено въздействие върху качеството на атмосферния въздух в областта.

В последните години се отчита известно намаляване на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух от промишлените източници. Това се дължи преди всичко на газификацията на технологичните, топлинните и горивни инсталации, както и на модернизацията на пречиствателните съоръжения за отпадъчни газове.

Сериозен проблем за качеството на атмосферния въздух представляват горските пожари и паленето на стърнищата и пасищата. Въпреки многобройните проверки, предписания и забрани от различни институции тази порочна практика продължава.

На територията на Област Монтана не се регистрират трансгранични замърсявания от други области и държави. Най-близките по-големи източници са разположени в гр.Враца и гр.Видин (съответно на около 40 и 80 км. от гр.Монтана).

В средносрочен и дългосрочен план се очаква продължаване на газификацията на промишления и комунално-битовия сектор в гр.Монтана, което ще доведе до чувствително намаляване на емисиите на прах, сажди и серен двуокис в атмосферния въздух. Емисиите на вредни вещества от битовото отопление представляват около 30% от общото количество прах и около 10% от общото количество серен двуокис.

Води

Резултатите от анализите за състоянието на вътрешните реки в региона са следните;

- Войнишка, Арчар, Лом, Цибрица и Огоста (без долното течение и устието) показват стабилизиране на подобреното през последните години състояние и с малки изключения (р. Огоста и р. Ботуня) отговарят на проектните категории. Изключение прави р. Огоста в пункта след гр. Монтана и р. Ботуня преди вливането й в р. Огоста в периода на маловодието. Отклоненията от нормите, описани по-горе са в резултат от следните фактори:

- заустването без пречистване на градските колектори на градовете Монтана, Берковица и Вършец.

- периодично замърсяване на р. Огоста от непречистените води на промишлените предприятия в гр. Монтана с локални пречиствателни съоръжения, заустващи чрез трите зонални градски колектори;

В р. Дунав се вливат директно(без пречистване) отпадъчни води от градската канализация на Лом с водно количество от 600 до 800 л/сек. Изградено е локално пречиствателно съоръжение на „Ломско пиво”АД (след механично утаяване).

Канализационните системи на градовете без пречиствателни станции (Монтана, Лом, Берковица) все още остават един от най- големите замърсители на р. Дунав - директно (Лом) и чрез вътрешните реки в региона (Монтана, Берковица).

Замърсяване на водите с тежки метали

От голяма важност е отношението на местните власти към този проблем - за намиране на финансиране на проучвателните и превантивните дейности, както и за създаване на екологична и здравна култура на населението.

Почви

Състоянието на почвите се характеризира с наличието на нарушени и деградирани земи. Нарушените земи са с временно или постоянно отнето почвено плодородие. Такива на територията на областта са 179 дка, като тенденцията е към застой в увеличаването на площта им.

Деградираните земи са ерозирани, кисели, засолени, замърсени с тежки метали, пестициди. Ветровата и водната ерозия са едни от основните деградационни процеси. В областта около 30 % от земеделските земи са застрашени от водна ерозия, като голяма част от тях са разположени по поречието на р. Дунав. От водна и ветрова ерозия са застрашени около 36 % от земеделските земи.

Относително висок дял имат вкислените почви - 30,5 %. Много киселите почви се намират в предпланинската област- около Берковица, Вършец, Чипровци. Част от почвите са с естествена киселинност, но преобладават вкислените под въздействието на химизацията в земеделието.

Замърсяване на почвите с тежки метали

Поречието на р. Огоста, включително и язовир “Огоста”, изграден като язовир за напояване, са замърсени с тежки метали от прекратената вече дейност на минно-добивното предприятие в Чипровци, непречистените води от което са се вливали направо в р. Огоста.

За съжаление този факт не се отчита с необходимата сериозност от местните власти и засегнатото население, което години наред отглежда зеленчуци и животни на замърсената територия, като безконтролно предлага продукцията и на пазара. В периода 2001-2002 г. са правени изследвания на почви и води от РИОС и ХЕИ(РИОКОЗ), Монтана. Заключенията са, че съдържанието на олово, арсен и кадмий превишава от 2 до 300 пъти пределно допустимите норми във водата и в различни видове земеделска и животинска продукция. Препоръчано е да се направи изследване на почвите и продукцията от тях, като се изработи карта с границите на зоните със степените на замърсяване. Това е необходимо, за да бъде определен режим на земеползване и разработване на технологични схеми за намаляване на арсеновото замърсяване.

През януари 2002 г. за проблема са уведомени от областния управител три министерства – на околната среда и водите, на земеделието и на здравеопазването. Те са направили препоръки, но последващите действия на контролните органи нямат реален ефект. Незаинтересуваността на населението за опасността и липсата на контрол върху продукцията позволяват производството и разпространението на селскостопанска продукция от замърсените земи.

Каталог: info -> doc
info -> Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086
info -> История на европейската интеграция Дати и съпътстващи събития. Хронология
info -> Съдържание увод стр. 3 Глава І
info -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
info -> Е учредена на 28 април 2009 г. Корабостроителни и кораборемонтни заводи
info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г
doc -> Програма за развитие на съдебната система, финансирано от фондация „Америка за България

Изтегляне 1.69 Mb.

Сподели с приятели: