Обобщени, ресурсният потенциал и възможностите за развитие на областта са:
Възползване от национални и структурни фондове на ЕС за финансиране на мащабни инфраструктурни проекти (ферибот, мост, повишен клас на пътни връзки изток-запад, цялостно подобряване на пътната мрежа, ПСОВ, регионални депа за ТБО);
Оползотворяване на основния природен ресурс (плодородни почви) чрез изграждане на ефективен и конкурентноспособен аграрен сектор (основни направления - животновъдство, кайсията – търговско лого на областта, кластер “храни”, организации на производители, повишено научно обслужване, напояване, комасация, мащабни земеустройствени проекти);
Намаляване на зависимостта от аграрния секторза сметка на увеличен дял на високотехнологични производства (подготовка за привличане на инвеститори и кадри, изграждане на бизнес парк Дунав паралелно с ферибота);
Валоризиране на богатото природно и културно наследство чрез развитие на алтернативен туризъм (насоки - продаваеми туристически продукти, туристически “новини”, инфраструктура, квалификация, информация, активен маркетинг, трансгранично и национално коопериране, информираност и поведение на местното население, благоустрояване в планираните дестинации).
2. Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT анализ) в развитието на област Силистра
Силни страни (стимулатори на развитието)
Слаби страни (ограничители на развитието)
Териториална структура, природни ресурси и културно-историческо наследство – наличие, проблеми, използваемост
Добър потенциал на географско разположение, възможност за големи инфраструктурни проекти (нов ферибот, мост);
Стратегическо транспортно местоположение за трансгранично сътрудничество;
Устройствена готовност за нови инвестиционни полета в центъра;
Плодородни почви – най-богатият природен ресурс на областта; висока използваемост на земеделските земи;
Богато културно и историческо наследство (КИН) - уникални културни факти от национално значение;
Богато природно наследство - биосферен резерват “Сребърна”, защитени територии, природни забележителности;
Добър потенциал за създаване на продукти на алтернативен туризъм – базиран на влажни зони – птици, КИН – висока познавателна стойност и атрактивност, р. Дунав.
Непреодоляна периферност;
Затруднена достъпност на района;
Неоползотворени възможности за трансфер на стоки, технологии и хора през граничната зона;
Бедна на полезни изкопаеми, водни ресурси и гори, липса на повърхностни водни течения;
Оскъдни валежи, остри засушавания;
Малко поливни площи, разрушени напоителни системи, неоползотворени възможности за интензивно земеделие;
Раздробена собственост и липса на развит пазар – бариера за ефективно ползване на земята;
Големи диспропорции в областта - “център – периферия”;
Недостатъчни зелени пояси в равнината, водещи до интензивна ветрова ерозия на почвите;
Наличие на свлачища и нестабилни льосови основи - затруднено изграждане и поддържане на пътна инфраструктура;
Липса на продаваеми туристически продукти, още невалоризирано културно и природно наследство;
Наличие на много “визуални замърсители” (сметища), създаващи лош имидж на областта.
Човешки ресурси и социален сервиз
Относително добри параметри на демографската ситуация, ограничаващи процесите на де-популация (в областния център и в селата с ромски общности);
Добър научен и кадрови потенциал в сферата на селското стопанство (фермерство, агроикономика, кайсия, маркетинг);
Все още съхранени специалисти в машиностроене, електроника, химия;
Добре развит сектор на услугите (в областния център);
Достъп до мрежа от образователни и здравни услуги, културни институти и спортни съоръжения (най-вече в областния център);
Толерантност между етническите групи;
Съхранени културни традиции на Добруджанския фолклор;
Развит НПО – сектор.
Тревожна тенденция в демографското развитие на селата – силно застаряване, депопулация;
Отрицателен естествен прираст (особено силно изразен в селата), предопределящ регресивен тип възпроизводство на населението;
Ниско образователно равнище в селата; липсват условия за жизнена кариера на млади хора в селата;
Намаляващ дял на реално заетите от активното население;
Сезонна заетост в селското стопанство и хранителната индустрия;
Неоползотворени кадри на Висшия земеделски колеж, филиала на УНСС и Опитната станция по кайсията;
Високо равнище на безработицата при групи с ниска квалификация, средно специално и основно образование, при младите хора и ромите;
Хроничен дефицит на средства за поддържане и обновяване на съществуващата инфраструктура (на здравеопазване, образование, култура);
Селският проблем “училища в криза” се пренася във времето поради намаляващите контингенти деца;
Периферната мрежа на доболничната помощ е неразвита; социалните заведения и услуги са недостатъчни; висок дял здравно неосигурени лица – над 23%;
Стопански сектор
Сравнително добре развити икономически функции на центъра - диверсифицирана икономика;
Специализация, научен потенциал, производствен опит и традиции в хранителната индустрия и аграрния сектор;
Силно развито растениевъдство; оползотворени възможности на САПАРД (областта е национален лидер);
Добре развита преработвателна промишленост, базирана на селското стопанство; добра възможност за изграждане на клъстер “храни”;
Наличие на сертифицирани производства на храни за износ в ЕС (Меком, Жоси);
Добри предпоставки за привличане на инвестиции (включително и за високотехнологични производства);
Наличие на добър потенциал и аспирации за развитие на алтернативен туризъм;
Добър климат на партньорство между областта, частния сектор и неправителствените структури.
Липса на готовност за обосноваване на стратегически инвестиции и привличане на целеви държавни средства и усвояване на структурните фондове на ЕС;
Непреодоляно сътресение от преструктурирането, липса на стопански структури с капацитет за тласък в развитието и обновяването на областната икономика; липса на нови/утвърдени търговски марки; липса на ново търговско “лого” на областта;
Липса на стимули за иновации;
Ниска бизнес култура, слаб мениджмънт и предприемачески умения в МСП;
Недостиг на инвестиционен капитал за обновяване и разширяване на производствата;
Сериозно разминаване между предлагана и търсена квалификация в пазара на труда (недостатъчно проучен проблем);
Недостатъчна информация сред бизнеса за изискваните нови стандарти при влизане в ЕС;
Нестабилни стопански структури в аграрния сектор; ниско ниво на научно обслужване; липса на условия за развитие на фермерство от европейски тип;
Висока степен на зависимост от аграрния сектор (41%);
Нисък дял на наукоемки и високотехнологични производства;
Неоползотворени възможности на кайсията, лозята, поливното земеделие;
Неоползотворени възможности за ефективно животновъдство; недостатъчни суровини за преработка;
Силно разнороден машинен парк в аграрния сектор (затруднено и оскъпено поддържане);
Силна териториална диспропорция в разпределението на икономическите ресурси;
Много бариери пред желаното развитие на туризма: инфраструктура – нисък стандарт; туристически продукти – в “идейна фаза”; професионализъм – оскъден; селищна среда – видими следи на хронична бедност и ниска битова култура; нагласа и информираност на населението – оскъдна.
Техническа инфраструктура и екология
Река Дунав – (ОЕТК № 7) - улеснява комуникациите на областта с Източна и Централна Европа;
Пристанище Силистра - връзката на сухоземната инфраструктура на областта с ОЕТК № 7;
Добре изградена електроенергийна мрежа с възможности за допълнително натоварване;
Изграден е и функционира Областен съвет по енергийна ефективност;
Целенасочени действия за повишаване на енергийната ефективност;
Устроени възможности за нов ферибот и мост над р. Дунав; развитие на Източен Балкански транспортен коридор Турция-България-Румъния, Украйна, Русия… и превръщане на гр. Силистра в основен негов възел;
Възможност за ефективна експлоатация и натоварване на комбинираните видове транспорт, предлагани от съществуващата инфраструктура, които ще повишат инвестиционната привлекателност на областта;
Съхранена чистота на въздуха и почвите (най-вече благодарение на ниска гъстота на населението и отсъствие на тежка индустрия);
Наличие на реализуеми идеи, касаещи адекватно развитие на техническата инфраструктура и опазването на околната среда в областта (вкл. предвижданията на новия ОУП Силистра);
Областта няма “горещи” екологични точки и агресивни замърсители;
Богат ресурс на чисти води (в поречието) - за питейни нужди и поливно земеделие;
Възможност за добиване на енергия от възобновяеми източници (р.Дунав, вятър);
Разнообразие на защитени територии с уникални природни дадености и богато биологично разнообразие (птиците);
Възможност за отреждане на нови територии за програма НАТУРА 2000 (по дунавското крайбрежие).
Възможност за финансиране на мащабни инфраструктурни и екологични проекти от структурните фондове на ЕС.
Отсъствие на презгранична инфраструктура с международен капацитет (модерен ферибот и ГКПП, мост);
Нисък дял на пътищата от висок клас и лошо състояние на републиканската пътната мрежа;
Лошо състояние на общинската пътна мрежа;
Единствената жп линия е неудвоена и неелектрифицирана;
Амортизирана водопроводна мрежа и големи загуби на вода;
Голямата дълбочина на водоизточниците – оскъпена вода; понижено предлагане на вода за напояване; разрушени хидромелиоративни системи; локалните на кладенци са малко и неефективни;
Недостатъчно развита съобщителна мрежа в по-малките населени места;
Забавен процес на модернизация на съобщителната система, ограничено предлагане на съвременни услуги;
Липса на газификация, отдалеченост от националната газопреносна мрежа;
Северно-южно ориентирани пътища и жп линии;
Липса на ПСОВ, недоизградени канализационни системи;
Остър недостиг на финансов ресурс за поддържане на съществуващата и за изграждане на нова техническа инфраструктура, както и за благоустрояване на населените места;
Трайна тенденция за замърсяване на въздуха в населените места с прах от лоша улична хигиена и въглероден двуокис – от стари коли;
На територията на област Силистра няма изградени ПСОВ;
Неравномерно разпределение на водните ресурси в областта; за голяма част от питейните водоизточници липсват санитарно-охранителни зони;
Област Силистра няма изготвени проекти за третиране на отпадъците;
На територията на областта липсват адекватни технологии и съоръжения за разделно събиране и рециклиране на отпадъците;
Съществуват множество нерегламентирани сметища и стари замърсявания;
Общините нямат достатъчно средства и системи за контрол за ликвидиране на замърсяванията.
Възможности
Заплахи
Макроикономическа стабилизация на страната;
Реализиране на транспортно-географското местоположение на областта и интегриране в европейските транспортни коридори при ново качество на транспортната инфраструктура на основата на съвременен комбиниран транспорт;
Отвореност към нови европейски пазари;
Преодоляване на “периферността” чрез използване на съвременни информационни технологии и иновации;
Преодоляване на периферността и издигане качеството на областта до евроцентър чрез трансгранично, транснационално и трансрегионално сътрудничество като предпоставка за устойчив растеж и привличане на инвестиции;
Нараснало търсене на модерни туристически продукти в световен, европейски и национален план;
Ползване на средства от Предприсъединителните европейски фондове (Структурни фондове и Фонд “Кохезия”) за финансиране на проекти за регионално и местно развитие;
Развитие на публично-частно партньорство, концесии и т.н.
Политическа нестабилност, регионални конфликти и терористични дейности;
Изтичане на млади квалифицирани специалисти в други по-развити страни от ЕС;
Продължаващо обезлюдяване на територията;
Продължаваща слаба адаптивност на работната сила и бизнеса (във всички сектори на икономиката) към изискванията на информационното общество и икономиката на знанията (с оглед конкурентноспособност);
Силен конкурентен натиск върху бизнеса (особено върху МСП) вследствие от присъединяването към ЕС;
Силен конкурентен натиск от страна на съседни райони на областта за привличане на инвестиции – публични и частни;
Недостатъчна децентрализация и развитие на местното управление: голяма зависимост на общините от централното бюджетно финансиране;
Липса на финансови средства за съфинансиране на проекти;
Липса на институционален и административен капацитет в малките общини за разработване на проекти и усвояване на средства от европейските фондове.
