Област силистра 2005-2015 г. Силистра 2005г
ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Воден транспорт
- 1.6.2. Енергийна система
- Газоснабдяване
1.6. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА1.6.1. Транспортна системаПътна мрежа Основният обслужващ път за областта е първокласният І-7 по направлението граница Румъния – Силистра – Дулово – Шумен – Ямбол – Елхово – граница Турция, които след отварянето на ГКПП Лесово-Хамзъбейли ще формира международен транспортен коридор, успоредно на Общоевропейския транспортен коридор ОЕТК № 9 /Русе-Кърджали/, провеждайки транзитните потоци между Турция и Румъния и страните от ОНД. Повече от половината му дължина на територията на областта е в лошо или незадоволително състояние. Другите преки връзки към националната пътна мрежа се осъществяват от второкласните пътища ІІ-21 Русе-Тутракан-Силистра и ІІ-71 Силистра-Добрич, чието състояние също не улеснява функциите им. Периферното разположение на областта и областния център по отношение на националната територия донякъде предопределя известно изоставане в развитието на пътната мрежа - гъстота по-ниска от средната за страната и СИРП, малък относителен дял на пътищата от висок клас. Следващата таблица илюстрира пътната мрежа на областта, сравнена с тази на СИРП и страната като цяло.
В областта не са изградени АМ, дължината на единствения първокласен път е едва 11,4% от общата, така че се разчита главно на второкласната пътна мрежа, чийто относителен дял достига близо една трета от общата пътна мрежа и е по-висок от този в СИРП и страната. Тази особеност на структурата на пътната мрежа в областта, както и влошеното състояние на по-голямата част от нея, са причина за затруднения достъп на населението до регионалния център Варна. По-малко от 20% от населението има достъп в рамките на 90 минути, а за 30% са необходими повече от два часа (най-лошите показатели за СИРП). В рамките на областта, достъпът до областния център също е един от най-затруднените в СИРП. Само 63% от населението има достъп до Силистра в рамките на 60 минути (за другите области от СИРП показателят се движи между 70% и 75%), а за 10% от населението са необходими повече от два часа, което е разбираемо, предвид периферното разположение на Силистра. Недостатъчно развита е и общинската пътна мрежа, чиято гъстота за областта (156 км /1000км2) е по-ниска от средната за страната (162). Най-зле развита е пътната мрежа в общините Главиница и Алфатар, което неминуемо затруднява процесите на развитие. Обслужването с жп транспорт се осъществява от жп линията Самуил-Силистра (отклонение от ІХ главна линия Русе-Варна), с дължина 67 км. Обслужваните населени места, намиращи се в непосредствена близост до жп линията са 10, с десет влакови композиции за едно денонощие. За товари е открита само железопътна гара Силистра. Пътнико-потоците и товаро-потоците са променливи, с недостатъчна използваемост на жп инфраструктурата. Воден транспортПристанищата Силистра и Тутракан осигуряват връзките на сухоземната транспортна инфраструктура от областта с р. Дунав (Общоевропейски транспортен коридор № 7), с всички възможности, които интегрирането на сухоземен и воден транспорт предоставя. Пристанище Силистра е оборудвано с необходимите специализирани съоръжения и транспортна техника за обслужване на кораби и вагони с насипни, палетизирани и контейнизирани товари. То е единственото в българският участък на река Дунав, което е в състояние да обработва бункерови речни, речно-морски и морски кораби с товароподемност до 5 000 тона. Пристанище Тутракан разполага с едно корабно място и има локално значение за района. Презгранична инфраструктура Съществуващият ГКПП “Силистра” е с локално значение като осъществява сухопътна връзка на първокласния път І-7 и ІІ-21 с румънска територия (в посока Кълъраш -фериботна връзка). Финансираното по програма ФАР-ТГС строителство на ГКПП Силистра-Кълъраш и хидротехническото съоръжение на фериботния комплекс ще “отпушат” Силистра на север, а един бъдещ мост, комбиниран за пътен и жп транспорт би улеснил процесите на ТГС между двете страни и спомогнал за усвояване потенциала на транспортните им системи. 1.6.2. Енергийна системаЕлектроснабдяване Областта получава захранване от националната електроенергийна система посредством изградените на територията й пет трансформаторни подстанции 110/20 кв. Подстанция Силистра с инсталирана мощност 71.5 мва и подстанция Дръстър с инсталирана мощност 50 мва са разположени в град Силистра. Общините Дулово и Алфатар също получават захранване на 110 кв посредством подстанциите Дулово (50 мва) и Алфатар (32 мва), като четирите подстанции са свързани помежду си с електропроводи с работно напрежение 110 кв, което дава възможност за превключване и резервно захранване при аварии. Община Тутракан получава захранване на 110 кв от едноименната подстанция Тутракан (50 мва), захранена едностранно от п/ст Образцов чифлик (Русе). Проектираната бъдеща връзка на 110 кв между п/ст Тутракан и п/ст Силистра определено ще подобри сигурността на електрозахранване в областта, като ще осигури двустранно захранване на п/ст Тутракан и тристранно за областния град. Общините Главиница, Кайнарджа и Ситово получават захранване на средно напрежение 20 кв. Населените места от областта се захранват от въздушни изводи 20 кв, като всички са електрифицирани. Мрежата е оразмерявана за товари, по-големи от настоящите и има възможност за допълнително натоварване. Проблем е състоянието на електроснабдителната мрежа ниско напрежение НН. ГазоснабдяванеПрез област Силистра не минава националната газопроводна система. Най-близко разположените точки за свързване са ГРС Добрич, ГРС Исперих и ГРС Кубрат, което утежнява икономическата обосновка за изграждане на газоснабдителна мрежа за бита в областта. Въпреки това, би трябвало да се направят усилия в тази посока, предвид безспорните предимства на природния газ пред традиционно използваните енергоизточници. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|