Област силистра 2005-2015 г. Силистра 2005г
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.6.6. Управление на отпадъците
- 1.7. ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА, УРБАНИЗАЦИЯ И СЕЛИЩНА МРЕЖА
- Териториална структура
- ТЕРИТОРИЯ - км 2
ПочвиПочвите са приемник на всички вредни въздействия в околната среда и, като такива, създават потенциален риск за здравето на населението. Степента на замърсяване и деградиране на почвите е обусловена от промишлеността, транспорта, неефективното земеделие, ветровата ерозия, експлоатацията на подземни богатства и депонирането на отпадъците. Крупните земеделски и животновъдни ферми в цялата територия на областта са обхванати от превантивен, текущ и последващ контрол. При досегашните проверки не са констатирани екологични нарушения. Действащите кариери26 имат разработени проекти за експлоатация. Употребата на торове и пестициди е в границите на нормативите. За 2003 г. са установени 128 тона забранени, залежали и негодни за употреба пестициди. Почвите в областта не са замърсени с тежки метали, нефтопродукти и пестициди. Ерозията на почвата е един от най-сериозните деградационни процеси. На територията на област Силистра са регистрирани 33 815 дка ерозирали площи, 20 555 дка изоставени и148 824 дка наклонените площи (застрашени от ерозия). Необходимите мерки за съхраняване и опазване на почвите включват:
Шумово замърсяване Най-голям дял в акустичния режим заема транспортният шум. Измерването на нивата на шума се осъществява в 24 пункта. Разпределението на наблюдаваните пунктове според регистрираните шумови нива за 2003 г. е следното:
При допустими хигиенни норми от 55-60 дБ, измерените нива на шума в 18 от наблюдаваните пунктове са ги надхвърляли. За подобряване на акустичната обстановка е необходимо:
1.6.6. Управление на отпадъцитеОтпадъците са пряк замърсител на въздуха, водите и почвата. Те носят непосредствен риск за здравето на човека. Затова решаването на проблемите, свързани с управлението на отпадъците е един от най-сериозните екологични проблеми. От друга страна, отпадъците са ценен енергиен и суровинен източник. Тяхното минимизиране и повторна употреба води до съхранение на природни ресурси. Количество отпадъците, генерирани през 2003 г. в областта, е както следва:
В системата на централизирано сметосъбиране са включени частично община Силистра, Тутракан, Ситово, Главиница и Дулово. В община Алфатар и община Кайнарджа не се осъществява такова. Единственият начин за обезвреждане на отпадъците на територията на област Силистра е чрез депонирането им. Това става в 91 регламентирани и 165 нерегламентирани депа. Делът на обслужваното население от услуги по сметоизвозване е 47.1%. Област Силистра е включена в Националната стратегия за изграждане на регионални депа за твърди битови отпадъци. На територията на областта е предвидено едно регионално депо – в близост до гр.Силистра. То е в процес на изграждане и ще отговаря на съвременната нормативна уредба, хармонизирана с изискванията на Европейския съюз. Планирано е да обслужва цялата област, но още сега има съмнения, че капацитетът му ще е недостатъчен. До влизането на депото в експлоатация и в изпълнение на Националната стратегия за управление на отпадъците е необходимо:
1.7. ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА, УРБАНИЗАЦИЯ И СЕЛИЩНА МРЕЖАТериторията на област Силистра съчетава благоприятна естествена и антропогенна среда с разнообразни природо-географски, икономически и социално-демографски характеристики. Общата оценка за все още непреодоляна периферност и относително ниска инфраструктурна изграденост се компенсира с перспективите за трансгранична инфраструктура, подобрена достъпност и интензифицирани транзитни потоци на стоки и хора. През територията й преминава първокласен път I-7, който ще формира международен транспортен коридор на юг през Лесово (след отваряне на ГКПП) и на север (след построяване на ферибот Силистра-Кълъраш). В близка перспектива този път ще се намери връзка и с изграждащата се АМ Хемус. Областта ще получи и добри възможности за развитие на активни интеграционни взаимоотношения както със съседните, така и с черноморските области. Организирането на очакваната инвестиционна инициатива в зоната на транспортния коридор (най-вече в гр. Силистра) и устройването на “контактни зони” за очакваните интензивни потоци вече е непосредствено предизвикателство за областта. Намирането/извоюването на удачни решения по този въпрос ще осигури на областта допълнителен мощен потенциал за развитие. И обратно – недостатъчните или неудачни “контактни зони” ще минимизират очакваните ползи и ще доведат само до “инкасиране” на негативни екологични ефекти и неудобства от транзитни потоци. В развитието, пространственото устройство и функциониране на областта няма остри природни и екологични проблеми. Сравнени с тези на водещите области от Североизточния планов район, икономическият потенциал, капитализацията на територията, човешките ресурси и инфраструктурната наситеност, отреждат на област Силистра скромно място. Границите на областта затварят територия от 2846,3 км2, населена от 137 424 жители (48 жит./км2). Областта има 7 съставни общини27 с общо 118 населени места (5 града и 113 села). Центровете на общините са и опорните точки на селищната мрежа на областта. Само гр. Силистра се нарежда сред “средните градове” (40 336 жит.), докато гр.Тутракан (10 062) е към категорията “малки градове”. Останалите три града (Дулово, Главиница и Алфатар) са под 10 000 жители и попадат в категорията “много малки”. Два от общинските центрове са села – Ситово (1006 жит.) и Кайнарджа (957). Според функционално-икономическите си характеристики, общините на областта могат да се обособят в две групи. Първата е представена единствено от гр. Силистра и може условно да се нарече “индустриално-обслужващо ядро”. Във втората група попадат всички останали, имащи нюансни различия на “аграрно-индустриални” (Дулово, Тутракан, Ситово) и “аграрни” общини (Главиница, Кайнарджа, Алфатар). Само гр. Силистра е с относително висока степен на развитие и поли-функционална икономическа структура. Той е и най-притегателното поле за инвестиционна и предприемаческа дейност, с утвърдени приоритети в развитието на индустрия и транспорт, проучен потенциал и аспирации за развитие на туризъм. Останалите общини, имащи предимно аграрен и аграрно-промишлен характер, са с ограничено поле на влияние, с ниска привлекателност за инвестиране в производствена и друга дейност. Всички те имат потенциал за превръщане в активен стопански “тил” на “ядрото”, а някои от тях (Алфатар, Тутракан и Кайнарджа) и да се включат успешно в туристическото предлагане на областта. Териториална структураОбласт Силистра обхваща 2,6% от територията на страната и 14,3% от тази на Североизточния район за планиране. Най-голяма е територията на общините Дулово и Силистра (съответно 566 и 516 км2), а най-малка - тази на Алфатар (249 км2). Общата численост на населението (137 424) нарежда област Силистра на последно място сред шестте области на СИРП. То представлява 1,8% от цялото население на България и 10,7 % от населението на СИРП. За периода 1999-2003 г. броят на населението в областта намалява с 14 968 човека, или със средногодишен темп от минус 2,2 (два пъти над средната стойност за страната – минус 1,1). С най-големи темпове намалява населението на общините Силистра (-2,6) и Кайнарджа (-2,5). Териториалната структура и селищната мрежа на област Силистра към 31.12.2003 г., е представена в следната таблица:
Средната гъстота на населението в областта е 48 човека на кв.км (към 31.12.2003 г.), при 70 ч./км2 за страната. С пределно ниска гъстота са общините Алфатар (само 15 човека на км2) Кайнарджа (17 ч./км2). Само Силистра е със стойност над средната за страната. Селищната мрежа е изградена от 118 населени места, от които 5 града и 113 села от различна категория28 и функционална принадлежност:
Като брой и дял на населението, преобладават малките и средните села. Община Силистра е единствената в СИРП, разполагаща и с 2 села от категорията “много големи” (Айдемир – 7386 жит. и Калипетрово – 5062 жит.). Само населението на с. Калипетрово е по-голямо от това на община Алфатар (3725) и сравнимо с това на община Кайнарджа (5419). С малка демографска маса е и община Ситово (6600). Сред много малките села има само 4, които са с население под 50 човека (три в община Кайнарджа и по едно в Ситово и Тутракан). Като цяло структурата на селищните мрежи е относително хомогенна и областта няма изявени територии на депопулация. Гъстотата на населените места (н.м./100 кв.км) е 4,1 населени места на 100 кв.км. Под средната стойност са гъстотите на селищата в Алфатар (2,8), Тутракан (3,3) и Силистра (3,7). За разлика от съседни области, където се забелязва обратна зависимост между гъстотата на населените места и населеността на територията, в област Силистра подобна зависимост съществува единствено в община Кайнарджа - значително по-гъста мрежа от населени места и слаба населеност. Макар и с темпове под средните за страната, под влияние на индустриализацията се развиват процеси на трансформиране на функции от селата и концентрацията им в градовете на областта (предимно Силистра и Тутракан). За разлика от други области, урбанизацията в Силистренска област не е довела до свръхконцентрация. Напротив, делът на градското население в областта (45%) е значително по-малък от този за СИРП (64%) и на страната (70%).
Степента на урбанизация поставя областта на едно от последните места в СИРП. Броят на населението в най-големия град – Силистра (40336), е почти два пъти по-голям от това в останалите 4 града на областта (21 008 жители към 2003 г.). На този фон е необходимо стимулирано развитие на 2 паралелни процеса – засилване на ролята на ядрото (гр. Силистра) и укрепване на опорните центрове в останалите общини. Отсъствието на демографски и инвестиционен натиск не създава големи рискове от спонтанно усвояване на нови терени. Изключение прави крайбрежната ивица на р. Дунав, която още няма законов статут за устройствен режим. Това би могло както да осуети много инвестиционни инициативи, така и да предизвика незаконно строителство. Като цяло качеството на селищните среди е ниско не само поради амортизирания и неподдържан фонд, но и поради общия за областта проблем с изградеността и състоянието на инфраструктурите. Урбанистичното развитие на територията трябва да продължи по оформилите се оси Силистра-Алфатар-Дулово и Силистра-Тутракан. Специално внимание трябва да се отдели на устройването на индустриалните зони на гр. Силистра и осигуряването на южния му обходен път. Решаването на проблемите на урбанистичното развитие е непосредствено свързано с устройственото планиране на територията на областта. С изключение на гр. Силистра, плановете на населените места са остарели и неактуални след реституционните процеси. Изменят се частично и на парче, което е порочна практика, създаваща проблеми за управлението на процесите. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост, където не са изработени такива. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||