Образователни системи
Специфични особености, характеристики и функции на
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
| 1. 2. Специфични особености, характеристики и функции на нравствеността (морала) Специфични особености (9, 100-141): - специфично човешки и преди всичко социален феномен. Човек преценява постъпките си и тези на другите хора и регулира своето поведение съобразно общоприетите и социалнообусловени нравствени принципи и норми. - има исторически характер - изразява неговата изменчивост и развитие съобразно промените и развитието на обществото. Въпреки привидната консервативност на системата от нравствени принципи и норми, промените в обществото водят до постепенна промяна и в самата система на морала. - продължителност - като поведенческо-регулативна система функционира през всички етапи от развитието на човешкото общество. - всеобхватност - тя е в пряка връзка с продължителността. Моралът функционира във всички сфери на социалните отношения. Регулира поведението на човека във всички без изключение сфери на неговия обществен живот - труд и бит, политика и наука, семейство и обществени места, макар и да не играе еднаква роля. На основата на вече даденото определение за морала (нравствеността) могат да се формулират няколко негови същностни характеристики (9, 158): - нравствеността е социален институт за общо, недържавно всеобхватно оценъчно-нормативно регулиране отношенията на хората, принадлежащи към еднородни социални общности с помощта на общественото мнение и личното убеждение; - нравствеността осъществява своята социална функция по пътя на доброволното осъзнаване и съблюдаване на дължимото масово поведение с оглед защитата на общите социални (групови, национални, религиозни и др.), потребности, интереси, ценности и цели; - обект на нравствена регулация са ценностно-поведенческите аспекти на социалните отношения. Те изразяват основната, обща, първична елементарна значимост на дадени социални постъпки, интереси, отношения. Обектът на нравствена регулация се въплъщава в основната и елементарна взаимовръзка “група - индивид”; - субект на нравствена регулация е всеки индивид от всяка група. Отделните индивиди и колективни общности представляващи дадена социална среда в нейната целокупност, се ръководят от общоприетото за тази среда становище за дължимото поведение с убеждението, че се изразява волята на цялата група, на хората изобщо, на обществото като цяло. Най-важните социални функции на морала са регулативната, ориентировъчната и възпитателната. Регулативната функция "подрежда" отношенията между хората, поставя ги в определен ред в процеса на дейността, във взаимоотношенията между поколенията: приемствеността, взаимоотношенията между половете, между големите социални групи (15, 14). Регулативната функция задоволява потребността на човека и големите социални групи от общуване, което се извършва по определени правила, принципи, норми и ценности. Ориентировъчната функция разкрива, че моралът е такова социално образувание, което стимулира, подпомага, насочва социалните групи и отделната личност към главния ценностен конфликт, изразяващ се от морала: доброто и злото (15, 15). Възпитателната функция сближава морала със социализиращия процес. Тя възпитава, което означава, че формира определен тип личност. но възпитанието в смисъл на морално възпитание- това е преди всичко самовъзпитание (15, 16). Значението на тази функция се намира и изразява преди всичко в създаването на определен нравствен образец за личност. Възпитава се не каква да е личност, формират се не какви да е качества, а определена личност, с предпочитани качества, създадена нагласа, с определн нравствено-психичен профил, който най-добре трябва да отговаря на развитието на обществото (15, 17). Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|