Оправдана ли е вярата в нравствената същност на личността? Тези и други въпроси излизат извън тесните рамки на университетските катедри и както никога досега вълнуват умовете на хората.
1. 1. Произход и същност на нравствеността (морала) Произходът на нравствеността се отнася към далечните времена на раждане на самото човешко общество. В обективния социално- исторически процес на възпитание на човека се осъществява и процесът на формиране на неговата исторически първа и като начало елементарна поведенческо-регулативна система - нравствеността.
Чрез морала хората от различни
исторически епохи усвояват, т. е. превръщат в нещо свое закономерност, цел, идеал, дейност, битие.
Подобно усвояване е възможно само в условията на колективната и обществената дейност, следователно чрез обществените отношения, в структурата на обществените взаимоотношения (15, 13-14).
Определенията за морала са многобройни, но могат да
бъдат определени като (15,
6): житейскоописателни, нормативни, функционално-структурни.
Житейскоописателните определения на морала имат това предимство, че те като че ли са най-близко до всекидневния опит на хората. А той отразява практическите взаимоотношения, основава се на дълги наблюдения и е доказван чрез метода на "пробите и грешките" (15, 6)
Нормативните определения на морала подчертават задължителния характер на нормите и заповедите.
Тази общовалидност не
само обединява хората, но в известен смисъл ги правиравнява. Равенство пред изискванията, които общността предоставя за изпълнение на всички и на всеки (15, 10).
Нормативността е изключително мощен елемент на морала, без който е невъзможно самото му съществуване.
Много са положителните страни на
функционално-структурните моменти на морала. А те са: посочва се социалната функция на морала като комплексно, противоречиво, пластично, регулативно средство за взаимодействие между хората. Тази гледна точка показва най-важното: задоволяването на онези
насъщни социални потребности, които "предизвикват" наличността на морала в една или друга историко-социална ситуация, неговото развитие и изменение (15,
16).
Под
нравственост е прието да се разбира съвкупността от принципи и норми (правила) на поведение на хората, регулиращи техните отношения едни към други, както и към обществото, към определена социална група (прослойка, класа),
към държавата, родината, семейството и т. н., поддържани от личното убеждение, традицията, възпитанието, силата на общественото мнение на всяко общество или на определена социална група (18, 17).
В светлината на
тези норми или правила, едни постъпки се разглеждат като отговарящи на тях или нравствени, като добро, други
- като зло.
Често в същия смисъл, на съвкупност от норми на поведение, се
употребява и понятието морал, а в някои случаи и понятието
етика.
Тази употреба на трите термина за означаване на едно и също нещо се среща от много отдавна.
Терминът “етика” произлиза от древно гръцката дума “еthos”, който означава “устойчив нрав”, “характер, формиран в резултат на общуване”, а също и природата на някакво явление.
В последствие Аристотел образувал от тази дума прилагателното ethico s (етически), за да означи с него група добродетели, качества отнасящи се към характера на човека - мъжество, увереност, щедрост и др. Аристотел създава ново съществително ethica (етика) и означава с него науката за морала.
Аналог на гръцката дума “ethos” в латинския език е думата “mos”.
Тя означава “кройка”, “мода”, “обичаи”, “нрав” и т. н. Цицерон, позовавайки се
на опита на Аристотел, образувал прилагателното
“moralis” (морален), т. е. отнасящ се до нрава, до характера.
Значително по-късно е образувана думата “moralitas”(морал) (10, 20-
22).
На български език аналогично на тези две понятия (етос, морал) е понятието
нравственост (от нрав). В наше време понятията морал и нравственост се използват като тъждествени и означават най-общо съвкупността от неписани, общоприети и
общовалидни правила, норми и принципи за регулиране на поведението и отношенията между хората в обществото и хората и обществото (групата).
Сподели с приятели: