Образователни системи
момчета заслужава наказание и защо?
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Лоурънс Колбърг
| момчета заслужава наказание и защо? В разговора с експериментатора става явно, че повечето първокласници идват до извода, че по-голямо наказание заслужава онова момче, което счупило 15-те чашки, по простата причина, чу 15 са повече от 1. Във втори клас тези отговори са по-малко, а в третите класове подобни оценки изказват само 20% от учениците (2, 70). По-късните изследвания показват, че децата разбират намеренията по-сложно, отколкото предполага Пиаже. Даже и най- малките считат, че лошата постъпка, извършена преднамерено е по- лоша от случайната. Лоурънс Колбърг, заедно с Дж. Брунер и Б. Инелдер, е един от най-авторитетните последователи на Жан Пиаже. Колбърг разширява и задълбочава идеите на Пиаже. Той пренася стадиалната схема на развитие, предложена от Пиаже, в сферата на нравствените разсъждения у детето. Подобно на Пиаже, той е убеден, че всеки стадий на нравствено разсъждаване е: 1) по-сложен от предходния и се надсроява над него; 2) че не може да се прескачат стадии, а задължително се преминава последователно през всеки от тях и 3) че съответната за всеки стадий компетентност, в случая нравствена, се прилага във всякакви жизнени ситуации (5, 42). За да диагностицира нравственото развитие Колбълг изобретява набор от нравствени дилеми (случки, при които както и да се постъпи, би имало неблагоприятни последици за участниците) и проследява развитието на нравствените съждения на 75 момчета в продължение на 20 години. Той и неговите сътрудници поставят пред деца и подрастващи задачата да оценят нравствената страна на проблема за избора и построяват системата на техните разсъждения. Анализирайки отговорите, Колбърг предлага три равнища на нравствените съждения, всяко от които съдържа отделни стадии (14, 78-79): I доусловно (доморално) равнище, когато детето се ръководи от своите егоистични подбуди: 1. Детето слуша за да избегне наказанието; 2. Детето се ръководи от егоистични съображения на взаимната изгода - послушание, в обмен на някакви конкретни блага и поощрения. II равнище на конвенционалния морал (на традиционната нравственост): 3. Моделът на “доброто дете”, движимо от желанието за одобрение от страна на значими други личности и страх пред тяхното осъждане; 4. Установка на поддържане на установен порядък и фиксирани правила - добро е това, което съответствува на правилата. III равнище на автономната нравственост: 5. Етап на нравствен релативизъм - пренасяне на нравствените норми вътре в личността. 6. Признаване на висшия нравствен закон - интересите на обществото. 7. Формиране на устойчиви нравствени принципи на собствената съвест. Хората постъпват съобразно нравствените принципи, които сами са си създали и приели, тъй като според тях тези принципи са верни по своята същност. Получените данни водят изследователите до убеждението, че децата достигат всяко от посочените равнища малко по-късно, отколкото се е считало преди. Много остават на доусловно равнище на нравствено развитие чак до юношеството си, а мнозинството от възрастните се задържат на равнището на традиционната нравственост. Наблюдението продължава 20 години, като започва от ранното им детство и завършва, когато те са на 30 години, показва, че всички стадии се сменят много плавно именно в този порядък, в който ги предлага Колбърг. Пиаже и Колбърг предполагат, че смяната на стадиите на нравствено развитие е свързана с общите когнитивни възрастови изменения: развиващата се способност на детето да възприема чужда гледна точка и възможността да се използват определени мисловни операции. Изследванията показват, че формалното образование също влияе върху нравственото развитие на хората. Средно взето, високообразованите хора се намират на по-висок нравствен стадий. И двамата теоретици се придържат към положението, че общуването с връстниците, способства за нравственото развитие. Децата придобиват нравствен опит, обсъждайки правилата на играта и другите страни на груповата дейност. Децата разбират, че група хора може да сформира и измени едни или други закони и се научават да вземат под внимание чуждата гледна точка. Познаването на тези, а и на други особености на нравственото развитие на подрастващите, дава възможност по-задълбочено да се разбере същността на нравственото възпитание като дейност, подпомагаща нравственото развитие и формирането на моралния облик на личността. В научната литература е преобладаващо разбирането, че нравственото развитие е резултат от процеса на нравственото възпитание на личността. Нравственото развитие по-същество е позитивно изменение в нравствената възпитаност на личността. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|