Отношението колектив (група) - личност

Между колектива (групата) и личността се изграждат два типа отношения - корелативните (координацията, взаимната зависимост) и
субординационните (подчинеността).
Корелативните отношения между колектива и личността се отличават с взаимното преобразуване на страните, тъй като при корелацията е налице не само взаимното влияние, но е възможна и много по-дълбока взаимна връзка. При специфичните корелативни отношения съществува взаимозависимост, която детерминира поведението както на колектива, така и на личността.
Поведението и дейността на всеки член на колектива се детерминира не само от непосредствено свързани с него членове, но и от други, с които той може да бъде само опосредствено свързан.
Поради корелативният характер на отношенията измененията в едната страна водят до изменения в другата. Всяко изменения на едната страна се отразява и на останалите.
В отношението между колектива и личността като твърде съществен момент изпъква и субординацията. Тя също има корелативен характер.
В субординационното взаимодействие
“колектив - личност” отделните членове се подчиняват на колектива, което произтича от общата цел и от общата дейност. Поради което субординацията е най-съществената закономерност при изгражането на колектива. Именно тя преодолява затворения кръг на корелацията в отношението между колектив и личност и осигурява движението напред.
3.
Видове групи
Като се вземе под внимание характера на междуличностните отношения, в които усложненията и измененията все повече опосредствуват взаимодействието в групата, се достига до следната
класификация - йерархия на видовете групи: а) дифузна група - отношенията в нея не се опосредствуват от съдържанието на дейността. Много класове продължително време могат да се намират в такъв стадий на развитие. Формирането на класния колектив започва винаги от това равнище на развитие. б) асоциация - отношенията между членовете на групата опосредствуват от лично значимо съдържание на дейността. Учебната дейност в клас е лично значима дейност, но тя не всякога е главното основание за колективистичната сплотеност на учениците. Учебният клас може продължително време да функционира на равнището на асоциацията. в) координацията - отношенията между членовете на групата се опосредствуват от лично значимо, но асоциално по своята насоченост съдържание на дейността. Училищният клас само в изключителни случаи би могъл да функционира като корпорация и това би било сериозно доказателство за настъпилата дълбока дисфункционалност в учебната дейност. Отговорността за такива прояви на класа трябва да

се търси повече от учителите и училищните ръководства, отколкото от учениците.
В зависимост от близостта и дълбочината на междуличностните взаимоотношения се разграничават малки и първични групи.
Групата, която не е многочислена по състав и между членовете и се осъществява непосредствен контакт, се нарича малка група.
Членовете на групата имат обща цел, лично се познават и общуват в процеса на дейността. Количеството и не надминава 30-40 души.
Училищният клас без съмнение може да се смята за малка група. В малката група контактите и общуването се развиват на основата на личните предпочитания и необходимостта.
Когато някои членове на класа общуват много често и контактите имат много близък характер, те образуват първична група.
Първична група се нарича още малка група или първи кръг на общуването. За някои броят на членовете на първичната група варира от 2 до 5 човека, за други - 2 до 7-10 човека. Границите на 2-рия, 3-тия и следващите кръгове на общуването се разширяват, но интензивността му прогресивно намалява.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: