Образователни системи
Диференциране на класа на подгрупи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
| 2. Диференциране на класа на подгрупи (първични групи, първи кръг на общуването) е естествено явление. Ученикът не може да общува еднакво интензивно с всички ученици в класа. Неизбежно даден ученик отнася себе си към някоя обособяваща се или обособила се вече подгрупа в класа, в която отношенията са по-близки, по-интимни, а сплотеността - по-голяма. Разбира се, че не всички ученици се асоциират с подгрупи. Една част от учениците могат да останат извън границите им, но за живота в класа особено значение имат именно подгрупите. Те заслужават още повече внимание, като се има пред вид, че удовлетворяват един естествен стремеж на учениците да общуват интензивно с връстниците си. Обликът на подгрупите в класа е твърде разнообразен, но въпреки това може да се обособят някои важни особености, които характеризират всички подгрупи. Тези подгрупи имат неформален характер и могат да бъдат: а) затворени или открити; б) активни или пасивни; в) устойчиви или неустойчиви; г) влиятелни или малко влиятелни; Те могат да бъдат също моносексуални или хетеросексуални. В рамките на класа хетеросексуалните групи най-често играят важна роля поради богатата си осведоменост за процесите в целия клас. Подгрупите в класа притежават и някои важни признаци, които могат да влизат в различни съчетания. Те са: а) доброволност на включване в подгрупата; б) конформизъм, съгласие с нормите на подгрупата; в) хомогенност, близост на членовете по психофизиологически или социални признаци; г) взаимно емоционално благоразположение на членовете на подгрупата; д) обща емоционална настроеност; е) активна взаимна поддръжка в различни ситуации; ж) постоянство в отношенията между членовете в подгрупата. Особеностите на тези признаци могат да варират при различните подгрупи, но те винаги са налице в някаква форма. Без наличието им не може да съществува подгрупата. Започне ли подгрупата да загубва тези признаци, тя се разпада. Съществуват много и разнообразни критерии, въз основа на които става обособяването на подгрупите. За такива могат да се приемат: - близостта в успеваемостта; - взаимните симпатии; - близостта в интересите; - близост в манталитета; - склонност към недисциплинираност; - склонност към романтично-приключенски прояви; - близост в социалното и материалното положение на родителите; - близост по местоживеене; - близост в преследваните цели. Възможно е да действуват и ситуативни критерии. При обособяването действат най-често няколко критерия заедно. Между членовете на подгрупата се изграждат силни емоционални връзки и действията им се отличават с голямо съгласие и солидарност. Съставът на подгрупите в класа не е статичен. Непрекъснато има движение, приобщаване, отдръпване, обособяване на нови подгрупи, разпадане на цели подгрупи и тази динамика винаги има свои, скрити за учителите основания. Учителите не могат да контролират обособяването и разпадането на подгрупите. Те обаче са длъжни да наблюдават проявленията им в класа, да наблюдават отношенията помежду им, за да отчитат степента на възпитателния им характер и тяхната насоченост в това отношение. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|