(обучение) или просто възпитание, а във втория - за самовъзпитание
(самообразование).
3) Възпитанието (обучението, образованието) има
хуманен и перманентен характер. То се появява с възникването на човека и съпътства цялата човешка история, но е трудно да приемем, че дори в най-ранните форми на човешко общуване се е свеждало единствено до инстинктивно предаване на видов опит от поколение на поколение.
Възпитанието (обучението, образованието)
има перманентен характер, тъй като съпътства човека през целия му живот, макар и под различни форми.
4) Образованието (възпитанието)
отразява спецификата на социалния контекс и приоритетите на
неговото развитие, тъй като чрез целенасоченото си въздействие върху подрастващите обществото осигурява своето самосъхранение.
5)
Силно
диференциращ възпитанието
(обучението, образованието)
фактор са индивидуалните особености на възпитавания (обучавания) субект(и).
Образованието, възпитанието и обучението са резултат от развитието на цялото човечество, те съдържат в себе си противоречивия опит на хората от миналото и настоящето. Без разрешаването на диалектическите
противоречия на образованието, възпитанието и обучението не е възможно постигането на педагогическите цели и решаването на педагогическите задачи.
Сподели с приятели: