Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12

Областите с речен басейн (ОРБ) обикновено включват комплексни мозайки от повърхностни води, временно наводнени или сухоземни хабитати. Ръководството за водните обекти (ОСП НА РДВ Ръководен Документ No.2) предоставя прагматичен подход за определяне на водната повърхност, която съставя водния обект само по себе си и части от екосистемите във „ влажна зона”, които могат да бъдат идентифицирани като или да образуват части от водни обекти.

Следващите параграфи предоставят насока за идентифициране на зоната прилежаща земя, която се включва при оценяването на биологичните качествени елементи на водните обекти, описани в Приложение V, и връзката между тях и хидроморфологичните качествени елементи на водните обекти.

Казус 3.Река Грейт Уз (The Great Ouse): ефектите от речното регулиране върху състава от рибни видове в английска низинна река

Продължителното и обширно речно регулиране на низинните реки като Грейт Уз причинява значителни промени в популациите от риба. Грейт Уз е значително изменена от бентове, драги, укрепяне на речния бряг, плавателни шлюзове и е до голяма степен, отделена от равнината си. Тъй като във Великобритания няма низинни реки, които да са все още в референтни условия, Грейт Уз е сравнена с неизменената река Биебрза в Източна Полша, която има подобни на Грейт Уз качества преди тя да бъде регулирана.

В река Уз, основните видове (таранка и лещанка) доминират системата и често съставляват повече от 70% рибната популация. Кротушката, бодливката, кефал, главоч и сребристата платика отвреме навреме също доминират. В сравнение със не толкова модифицираната река Беибрза, Грейт Уз не разполага с голямо разнообразие от типичните риби – и лимнофилите (типични за бавно-движещи се и неподвижни води) и реофили (характеристика на бързо-движещи се реки). В река Биебрза лимнофилните видове като сребриста платика, лин и червеноперка се срещат из цялото течение на реката, принципно в прилежащи у-образни завои на реката и в отделени странични корита. При река Уз има само няколко свързани водоема из цялата долина на реката и в резултат на това репродуцирането на размножаването на лимнофилни видове е ограничено само в долното течение. Отсъствието на склонния към бързо течащи води вид михалица е забележимо, тъй като е бил често срещан вид в нерегулирани низинни реки и техните разливи, а от исторически документи става ясно, че се е срещал и в река Грейт Уз преди нейното модифициране. Отсъствието на представители от семейство пъстървови също предполага, че модифицирането на реката е довело до сериозно намаляване на някои по-чувствителни, обичащи бързоподвижните води риба и доминиране на обитаващите всички течения видове.

Copp G.H. (1990) Effect of regulation on fish recruitment in the Great Ouse, a lowland river. Regulated Rivers:

Research and Management 5:251-263.
3.2.1.1 Реки

В зависимост от морфологията си, речните системи могат да бъдат характеризирани при референтни условия (и следователно при висок статус) със сложни и динамични модели корита, езера, образувани от извиването на реката и временни повърхностни води. В такива случаи, може да се окаже неуместно да се оценяват биологичните качествени елементи от отделните части на речната среда без да се има предвид състоянието на останалите части (например да се третират „ основните корита” като отделни от лагуните, от страничните и от езерата).

Големите корита променят курса си във времето, а биологичните качествени елементи могат да зависят от присъствието на различни хабитати в рамките на речната или равнинната екосистема, за да запазят цикъла си на живот и изобилие. В тази връзка речният воден обект, и неговите биологични референтни условия, трябва да отразяват тази динамика и екологична цялост.

12

ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –

Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите
Нужни са следните биологични качествени елементи за оценяване на екологичния статус на реките (Таблица1):
Таблица 1. Биологични качествени елементи, значими при оценяването на екологичния статус на реките (РДВ Приложение V)

Флора и фауна	Характеристики
Фитопланктон	Таксономичен състав	Изобилие
Макрофити и фитобентос	Таксономичен състав	Изобилие
Макроскопични безгръбначни	Таксономичен състав		Съотношение на увредени чувствителни към нечувствителни таксони	Ниво разнообразие
Риба	Видов състав	Изобилие	Наличие на увредени чувствителни таксони		Възрастова с-ра на Съобществата

Следващите казуси демонстрират взаимодействието между съответните биологични качествени елементи и състоянието и очертанията на речния воден обект и речната долина.
Казус 4. Важността на разместването на разливите за поддържане на макрофитни Съобщества

Всички естествени алувиални речни долини съдържат водни зони, образувани при движението на коритото през долината които се разместват от разливите. Разместването на разливите играе положителна роля при поддържането на видовете харови водорасли в отрязаните от главното течение ръкави. Харовите водорасли обикновено се считат за лесно приспособими видове срещани в нарушени хабитати захранвани от подпочвени води. Те се срещат в изобилие в обширни речни равнини и се влияят от разливите. Данните събрани от 63 отделени корита от реките Doubs, Saône, Ain и Rhône показват че Chara vulgaris и Nitella

Но принципът на РДВ във връзка с развиването на специфични за типа е за естетсвенит водоеми е ясно. Базовото състояние за такива системи трябва да не (или само малко) отрязява антропогенни влияния върху биологичните качествени елементи, докато добър статус трябва да представлява приемливо, но слабо отклонение от това състояние. Базовото състояние за силно модифицирани или изкуствени водни обекти е максимален екологичен потенциал (МЕП).

В планинските части речните корита са често ясно различими дори и в референтни условия; идентифицирането на водния обект и свързаната с него крайречна зона, (земята в съседство с речния ръкав, чието състояние пряко влияе на екологията на реката), е по –малко комплицирано. Но изискването да се осигури, че тази крайречна зона, включително и съответните и влажни зони, са във физичното състояние, което може да поддържа биологичните елементи, открити във водния обект с добър статус, остават. Това се разглежда в по- големи подробности в Част 3.2.3, която описва ролята на хидроморфологичните елементи при референтни условия, и ги разглежда като помощни елементи за биoлогичните качествени елементи с добър статус.

Следните биологични качествени елементи са нужни за оценяване на екологичния статус на езерата (Таблица2):