Таблица 10. ЗПВ връзки и влажни зони

Ключово изискване за анализа на влиянията и проблемите ще е да се идентифицират бъдещите дейности в речния басейн, които могат да са риск пред постигането на целите по РДВ (ОСП на РДВ Ръководен Документ No. 3 - IMPRESS, Резюме на политиката):

„Съответно при оценяване на рисковете пред постигането на тези цели анализът на влиянията и проблемите трябва да идентифицира:

• Съществуващите проблеми и влияния (идентифицирани през 2004), които има вероятност да причиняват влошаване на статуса на водата – по-нисък от добър;

• Как ще се развият проблемите преди 2015,и има ли вероятност да заплашат постигането на добър статус ако не са изработени и приложени нужните програми от мерки.

Тези наблюдения важат и за всякакви планове и проекти, които има вероятност да причинят влошаване на статуса, след датата на която е приета целта за “предотвратяване на влошаване”.

Това е от особено значение, когато се обмислят възможните въздействия върху водния статус при големи проекти с изменяне на хидроморфологията , например с цел увеличаване на земеделската продукция или строителство на транспортна инфраструктура. Връзките проблеми- въздействия между влажни зони и водни обекти ще трябва да бъдат проучени като част от оценяването на бъдещите проблеми ако планирането на речните басейни имат за цел осигуряване на екологичния статус на водите в дългосрточен план. Важността на тази точка за опазване на малкото останали в Европа незасегнати или почти незасегнати речни равнини не трябва да бъде пренебрегвана.
36
ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –

Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите

6.4 Скрийнинг на проблемите и прагови стойности

За да се предприеме анализ на проблемите и въздействията по рентабилен начин, Ръководството IMPRESS (ОСП на РДВ Ръководен документ No. 3) препоръчва критериите за скрийнинг да се ползват във връзка с точно определени проблеми. Това ще доведе до постепенно “свиване” на анализите на онези водни обекти, чийто риск от неизпълнение на целите е под въпрос и където е уместно в инвестиране на средства в разкриване на връзките проблеми- въздействия.

Страните членки трябва да вземат под внимание рисковете пред постигане на целите на Директивата в резултат на въздействия върху хидроморфологичните качествени елементи при предприемане на анализ на проблемите и въздействията.

Това трябва да включи обмисляне на рисковете от замърсяване на специфичните типове хидроморфологични условия на водните обекти с висок статус.

Страните членки могат да установят че данните могат да са полезна база за сравнение, от която да доразвият прагови критерии за оценяване на водни обекти които има вероятност да не постигнат ДЕС в резултат на хидрологични модификации (това е предложено като връзка между Ръководствата IMPRESS и СМВД (Съответно ОСП на РДВ Ръководни документи No. 3 и 4)). Тези прагови критерии ще включват приемливи стойности на отклоненията от базовото състояние за всички влажни зони в рамките на крайречната, крайезерната или междуприливната зона. Влажните зони извън тях ще бъдат повлияни от фактори по отношение на статуса на водните обекти и ще има нужда от по широки прагови критерии за оценяване на подобни фактори, за да се постигне всеобхватен анализ на проблемите и въздействията. Функционалната оценка на влажните зони е от полза, за да се наблегне на проблемите на речния басейн, както е илюстрирано в казуса по-долу.

Казус 8. Оценяване на проблемите чрез функционална оценка на влажната зона: случая Чеимадитида (Cheimaditida)

Функционалната оценка, ползвайки подходящите физико-химични и биологични показатели, може да идентифицира процесите, които влошават статуса, източниците на влошаване и функциите, които требва да бъдат възстановени. Оценката на въздействията чрез функционална оценка взема под внимание характеристиките на цялостният речен басейн, а не само влошената част от влажната зона. Дейностите в рамките на речния басейн могат да имат отрицателен ефект върху водните ресурси. Един единствен проект за управление на влажна зона няма да бъде в състояние да промени условията в целия речен басейн. Изработени са няколко метода за функционална оценка, които са: (a) доходоносен, в сравнение със стойността на получената информация; (b) лесна за интерпретиране, ясна информация, която може да бъде разбрана от всеки; и(c) съответства на политиката и се занимава с ключови проблеми по околната среда. Тези методи се ползват за оценяване на влияния върху влажни екосистеми и за оценяване на предложените управленски решения.

Езерото Чеимадитида в Гърция е случай при който функционалната оценка на ниво вододел е ползвана за оценяване на въздействията и за изработване на устойчив план за възстановяване. Зареждането на подпочвените води и водните резерви са увредени поради извличането на вода за селскостопански цели. Въпреки че влажните зони приютяват някои редки видове птици, функционалната оценка разкрива, че функциите на хранителната мрежа не се изпълнява на нужното ниво и проблемите с биоразнообразието ще възникнат в близко бъдеще ако не се предприемат мерки. Лошото изпълнение на гореспоменатите функции довежда до: i) спадане на нивата на подпочвените води; ii) недостиг на вода за напояване; iii) загуба на хабитати във влажните зони; и iv) постепенно намаляване на биоразнообразието. Тези проблеми по околната среда пряко въздействат върху местната икономика. Намалените реколти и влошаване в сектора рибарство довежда до намаляване на семейните доходи и висока социална нестабилност. За да се решат гореспоменатите проблеми, оценката на влажните зони беше ползвана за поставянето на референтни нива за стабилност за възстановяването на зоните. Изработва се програма за възстановяване на увредените влажни зони.

Залидис Г., В.Такавак оглу, и Т.. Лазариду,е част от документа: Залидис et al., 2001.Проучване и предлагане на начини за възстановяване на функциите на влажните зони Чеимадитида и Зазари.Солунски Университет Аристотел, стр 231,Солун . (На гръцки).

37

ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –

Един от ключовите входящи елементи на проекта EVALUWET (Европейски инструменти за оценяване на влажните зони) е изработването на Системата за подпомагане на оценяването на влажните зони (WEDSS) (Mode et al., 2002; www.rhbnc.ac.uk/rhier/evaluweb/index.

shtml). Най-общо казано Системата свързва базата данни от функционалното оценяване с методите на социално икономическата оценка в рамките на ГИС. Базата съдържа оценки за хидрологичните, биогеохимичните и екологичните функции на влажните зони , ползвайки информация, която може да бъде бързо получена при изследване от разстояние или посещение на място. Системата WEDSS има лесен за ползване интерфейс с входящи и изходящи данни показвани като ГИС слоеве (вж. Фигурите по-долу). Ползвателите ще имат онлайн достъп до системата WEDSS, така че няма да им се наложи да инвестират в скъп ГИС софтуер. Ползването на ГИС позволява подкрепа за вземането на решения от различен мащаб, от отделни влажни зони до водосбори. Чрез интегрирането на функционалната информация и тази от оценяването в единен инструмент, натоварените с вземане на решения могат да вземат под внимание цялата информация в рамките на управлението на една влажна зона и могат напълно да включат и влажната зона в интегрираното управление на водосбора. По този начин Системата WEDSS ще улесни управлението на влажните зони в контекста на РДВ и ще спомогне за прилагането на други национални, Европейски и международни политики като например Директивата за хабитатите и за птиците, Конвенцията за Влажните зони (Рамсар), Конвенцията за биоразнообразието (КБР)

и Конвенцията за устойчиво развитие . Системата WEDSS ще бъде тествана във всеки от седемте изследвани водосбора, които представляват, разнообразните типове влажни зони в различните климатични пояси. Системата WEDSS може да бъде използване с разнообразниа цел, като например набелязване на обекти за възстановяване или разработването на буферни зони, сравняване на влажните зони и тестванена управленските планове.

38
ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –

Член 11 от РДВ изисква от Страните членки да изработят ПоМ за постигане на целите описани в Член 4.

Като част от ПоМ, създаването, възстановяването и управлението на влажни зони, може да се окаже рентабилен и социално –приемлив механизъм за спомагане постигането на целите по околната сред от Директивата [РДВ Член 11.4; Приложение VI, ЧастB(vii)].

Влажните зони имат потенциала да предложат някои ползи по отношение на предотвратяването на наводнения, намаляване на хранителното и замърсяващото натоварване, опазване на дивата природа, туризъм и рекреация. Тази Част от документа разглежда ролята, която влажните зони могат да изиграят в ПоМ, при спомагане постигането на целите по околната среда от РДВ.

Внимание! Най- голямата стойност на мерките по отношение на влажните зони (създаване, възстановяване, управление) е в многостранните решения, които те предлагат .

Всяка програма от мерки трябва да включва „основни” мерки, които са описани подробно в Член 11.3, и където е нужно „допълнителни” мерки (вж. РДВ Член 11. 2).

Основните мерки могат да включват дейности пряко насочени към опазване, увеличаване или възстановяване на влажната зона, където:

• влажната зона е сухоземна екосистема, която е пряко зависима от подпочвен водоем (Член 1(a), и постигането на добър статус на подпочвените води изисква мерки, които да гарантират, че антропогенните промени на подпочвените нива и химичното качество не са такива, че да доведат до значително увреждане на влажната зона (Приложение V.2.1.2 и 2.3.2);

• влажната зона представлява река, езеро, преходен или крайморски воден обект (Член 4.1(a));

• влажната зона е част от хидроморфологичен качествен елемент на повърхностен воден обект и изисква опазване, увеличаване или възстановяване, за да се гарантира, че хидроморфологичните условия на водния обект са в съответствие с постигането на съответните стойности на добър статус на биологичните качествени елементи (Приложение V.1.2); и

• влажната зона е защитена от Натура 2000 и постигането на стандартите и целите и отчасти зависят от, подходящите мерки за опазване, увеличаване и възстановяване на повърхностния воден обект съгласно Член 4.1(c).

Допълнителните мерки са онези, изработени и прилагани в допълнение към основните мерки, с цел постигане на целите на РДВ (вж. Член 11, параграф 4). Част B от Приложение VI на РДВ предоставя незадължаващ списък с подобни мерки, включително и възстановяване и облагородяване на влажни зони.

39

ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –

При някои обстоятелства, управлението на влажната зона може да е необходима мярка за постигане на целите на РДВ. В такива случаи, възстановяването на влажната зона може да се окаже задължително. При други обстоятелства, Страните членки могат да решат да ползват управление на влажните зони ако преценят, че това ще спомогне за осигуряване на рентабилен подход, или най-подходящата комбинация от мерки. По свое усмотрение Страните членки могат също така да решат да ползват допълнителни мерки, за да осигурят допълнително ниво на защита или подобряване на повърхностни или подпочвени такива над нивата, изисквани от РДВ.

Внимание! Допълнителните мерки не винаги са по избор. Там където постигане на целите на РДВ могат да се гарантират с помощта на допълнителни мерки, Страните членки ще бъдат задължени да ги използват.