Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12
Изтегляне 1.46 Mb.
|
3.2.4 Категории по качеството на околната среда a) Цели за водните обекти за ВЕС или МЕП Разпоредбите на РДВ за водните обекти с ВЕС и ПЕП се различават от онези за други водни обекти. Водни обекти с ВЕС трябва да демонстрират хидроморфологията си съгласно условията, описани в Таблица 5. За целите на класифицирането, определенията за екологичен статус в Приложение V (1.2.1-1.2.4) описват качествените елементи за екологичен статус за всяка повърхностна водна категория. Когато водният обект е с ВЕС, съответните стойности на биологични, хидроморфологични и физико-химични елементи уточнени в тези таблици трябва да бъдат поддържани за постигане на целта на РДВ за предотвратяване на влошаване на статуса.
19
Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Таблица 5. Определения за хидроморфологични качествени елементи с ВЕС (Приложение V.1.2) Реки Хидрологичен режим Непрекъснатост на реката Морфологични условия
Езера Хидрологичен режим Морфологични условия
Преходни Приливен режим Морфологични условия
Крайморски Приливен режим Морфологични условия
По отношение на хидроморфологията на водните обекти с МЕП, състоянието на хидроморфологичните качествени елементи трябва да бъдат съобразени с единствените влияния върху повърхностния воден обект, които са влиянията в резултат на изкуствените или силно модифицираните характеристики на водния обект, след като мерките за подобряване са взети, за да се гарантира максимално приближаване към екологична цялост. b) Цели за водни обекти с добър статус и надолу При ДЕС, (или за по лесна цел) хидроморфологичните елементи на водния обект трябва да бъдат в състояние, което да поддържа стойностите, установени за съответните биологични качествени елементи (вж. също Чл.11.3(i)). Всъщност ГЕС няма как да бъде постигнат, там където има значителни промени в течението и скоростта на реката, в дълбочината и времето за утаяване на езерото, или в приливния модел на естуарът; промени от този вид често са резултат от увреждане на влажните зони в рамките на крайречната, крайезерна или междуприливна зона. Взаимната зависимост на водни обекти и трябва да бъде включена в анализа на влиянията/ проблемите, когато съответства на уточненото от ОСП на РДВ Ръководен документ No. 3 (IMPRESS) (Част 2.3.7):
Там където проблемите в речната равнина са довели до влияние върху статуса на реката, възстановяването на равнината до по-естествено състояние може да се окаже ефективно решение . В някои случаи, това възстановяване може да формира част от 20
Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите комбинацията от мерки за постигане на целите на РДВ освен ако икономическите тестове на демонстрират, че това непрактична или неподходяща възможност (РДВ Чл. 4.5(a) и Приложение III). Във всички случаи управлението на влажните зони трябва да бъде предложено като допълнителна мярка, на вниманието на Страните членки, за да се подпомогне постигането на целите по УРБ (вж. Глава7). 3.3 Влажни зони и подпочвени води Въпреки че не всички подземни води са в рамките на един водоносен пласт, целите по околна среда на РДВ за добър статус на подпочвените води важат само за подпочвени водни обекти, идентифицирани в рамките на подземни водоносни пластове. По-точно Член 2.2 от РДВ дефинира „подпочвена вода” така:
и „подпочвения воден обект” е дефинирано (Член 2.12) като: значителен обем от подпочвени води в рамките на подземен водоносен слой или слоеве. Първата стъпка при идентифицирането на подпочвените водни обекти е да се определи кои геоложки пластове могат да се квалифицират като водоносни слоеве. Според цитираните по-горе дефиниции и изискванията на РДВ Член 7 и Член 1(a), Част 4.2 от Ръководството за водните обекти (ОСП на РДВ Ръководен документ No. 2) препоръчва (вж. Фигура 3 по -долу) един водоносен пласт да е под повърхността на скалния или друг геоложки пласт, който: • Може да поддържа извличането на 10 кубически метра на ден средно или достатъчно за обслужването на нуждите на 50 души или повече; или:
• Предоставя поток подпочвена вода, чието намаляване може да доведе до значително влошаване на екологичното качество на свързания с него повърхностен воден обект, или значително увреждане на пряко зависима сухоземна екосистема. Следователно идентифицирането на водоносните пластове зависи от това дали подпочвената вода поддържа пряко зависими сухоземни екосистеми. Там където подобни екосистеми се поддържат от подпочвени води, подпочвената вода от която те зависят се квалифицира като водоносен пласт. 
Да Не Да Не
21 ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Фигура 4 предоставя подход за определяне коя сухоземна екосистема да се вземе предвид при определяне дали един геоложки слой предоставя значителен поток на пряко зависими екосистеми и трябва в резултат на това да се квалифицира като водоносен пласт. Г Има ли: (a ) Обекти от Натура 2000, пряко зависими от подпочвени води: ИЛИ (b ) Други сухоземни екосистеми, пряко зависими от поток подпочвена вода, които имат голяма екологична и социално-икономическа стойност и ако бъдат увредени поради изменения в подпочвените води, това може да бъде считано за значително ( зависи колко е сериозно)? ↓да
Идентифицирайте геоложките пластове, които са водоносни и продължете с обозначаването на подпочвени водни обекти съгласно Хоризонталното ръководство за Водните обекти Фигура 4: Предлага подход за идентифицирането на даден геоложки пласт като водоносен на базата на значението на подпочвения воден поток за пряко зависими сухоземни екосистеми Постигането на добър екологичен статус ще изисква нуждите на пряко зависими сухоземни екосистеми от подпочвени води да бъдат защитени и където е нужно възстановени до степен, за да се избегнат или отстранят значителни увреждания на подобни екосистеми. Също така ще е необходимо, нуждите на повърхностните обекти за подпочвени води да бъдат защитени и при необходимост възстановени, за да: (a) се осигури постигането на съответните цели на РДВ за повърхностните водни обекти; и (b) се избегне значително влошаване на екологичното или химичното качество на подобни обекти. За количествения статус на подпочвените води [Приложение V.2.1.2], РДВ изисква:
За подпочвения химичен статус [Приложение V.2.3.2], за добър статус е нужно концентрацията на замърсители: „ да не е такава, която ще доведе до непостигане на целите по околна среда, описани в Член 4 за свързаните повърхностни водоеми, нито до значително влошаване на екологичния или химичния статус на тези обекти, нито до увреждане на сухоземните екосистеми, които зависят пряко на подпочвения воден обект.” Тези разпоредби предпазват зависимите екосистеми от значителни отрицателни влияния в резултат на намаляване на водната маса или от замърсяване на подпочвените води. 22
Фигура 5 илюстрира основния подход, в рамките на процеса по планиране на управлението на речния басейн, за предвиждане на рисковете от значително увреждане на сухоземните екосистеми, пряко зависими от подпочвени води, в резултат на антропогенни промени на качеството или нивата на подпочвените водни обекти.
↓
↓
↓
Фигура 5: Основен подход за опазване и възстановяване на нуждите на пряко зависимите от подпочвени водни обекти. Има голям потенциален брой сухоземни екосистеми, които пряко зависят от подпочвени води в рамките на Общността. Много хора са поддръжници на характеристики, изразени в стойности (екологични или социално-икономически), и един скрийнинг инструмент би бил от основна важност, за да се фокусират дейностите върху най-важните обекти и области, така че Страните членки да не се натъкнат на непосилен административен товар. Страните членки могат да ползват собствените си национални критерии за идентифицирането на зависимите сухоземни екосистеми, за които се счита, че са от голяма важност и тяхното увреждане в резултат от промени в подпочвените води поради антропогенно влияние, би могло с основание да се нарече „значително”. РДВ се занимава със значителните увреждания, показвайки че основното намерение е да се отработи механизъм , чрез който Страните членки могат опазят влажни зони, вече защитени на Общностно ниво като част от мрежата Натура 2000, и нуждите от подпочвени води на други важни сухоземни и влажни ресурси, ако те са значително засегнати от антропогенни подпочвени промени. За да се даде възможност на Страните членки да ползват управленските си ресурси за постигането на най-добрите резултати за опазване и подобряване, се препоръчва практическия подход представен като Фигура 6. 23
Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите
Фигура 6: План за практически подход при идентифицирането на сухоземни екосистеми , които могат да бъдат значително увредени при промени в нивото и качеството на подпочвените води Един пример за това как е бил приложен този подход във Великобритания е илюстриран на Фигура 7. Поради ограниченото през 2004г. време за анализ на проблемите и въздействията, работата е фокусирана върху идентифицирането на рисковете от увреждане на най- важните сухоземни екосистеми по отношение на опазването им. След 2004, други пряко зависими сухоземни екосистеми от голяма важност също ще бъдат взети предвид. 24
Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите 
Фигура 7: План на разделен на отделни фази подход, разработен във Великобритания 3.3.1 Какво е значително увреждане и как трябва да се измерва? Целите по околната среда за подпочвените водни обекти изискват опазване на зависимите сухоземни екосистеми от значително увреждане. Но, РДВ не предоставя дефиниция за термина „значителен” . Терминът „Значително увреждане”, трябва да бъде интерпретиран основно по отношение на екологичното качество на сухоземните екосистеми, което зависи от взаимосвързаността им с подпочвени води. Освен това, други фактори също трябва да бъдат взети под внимание. Съществуващите данни, съхранявани от Страните членки за екологичното и социално-икономическото значение на зависимите екосистеми могат да бъдат ползвани, за да се формира основата на „тест за значимост” в този контекст. Например, където влажната зона е от значение за опазване на околната среда, нарушаването на целите по опазването, в резултат на промени в подпочвените води, може да се счита за съответно значително увреждане. В такава ситуация, Страните членки може да имат нужда да оценят рисковете от причиняване на значително увреждане, като ги свържат с водните нужди на важни видове и хабитати и да определят прага за поносимо изменяне на нивата на подпочвените води, дефинирани отделно за всеки тип екосистема.
3.4 Влажни зони свързани с преходни и крайбрежни води Повечето влажни зони с ниска соленост попадат в дефиницията преходни води включена в Член 2.6 От РДВ: Преходните води са повърхностни обекти в близост до речни устия, които са отчасти солени по своя характер, в резултат от близостта си с крайморски води, но са значително повлияни и от сладководни течения. 25 ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите ОСП на РДВ Ръководство No. 5 (COAST) препоръчва повърхностни води в близост с речни устия, които са от екологична важност за района с речен басейн, да бъдат идентифицирани като преходни водни обекти. РДВ не указва минималния размер на преходни води, които могат да бъдат идентифицирани като отделни водни обекти. Изразът „обособени и значими елементи от повърхностен водоем”, който се ползва за идентифицирането на значими водни обекти (Член 2.10), може да бъде интерпретиран по отношение на риска от непостигане на добър екологичен статус след оценяване от Страните членки. Оперативните нужди за постигане на основните цели по околна среда определят дали даден преходен водоем може да бъде идентифициран като отделен воден обект или не. Междуприливната зона, дефинирана като отделна област между най-високия и най-ниския прилив, трябва да бъде включена във водните обекти, както се препоръчва в Част 2.7.3 от ОСП на РДВ Ръководство No. 5 . По подобен начин, крайбрежните лагуни са дефинирани по отношение на функцията им в рамките на речния басейн. Те попадат в преходните води, когато се намират „в близост до речни устия” и „ са значително повлияни от сладководни течения” (РДВ Член 2.6). В други случаи, лагуните могат да бъдат идентифицирани като езера ако са по-големи от 0.5 km². Както е предложено в ОСП на РДВ Ръководство No. 5, лагуни по-малки от 0.5 km² могат да бъдат включени от Страните членки в дефиницията за водни обекти, ако те са значими елементи от повърхностен водоем в контекста на целите на РДВ. 26
Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Казус 7. Взаимодействия между подпочвени водни и влажни зони в речна долина във Великобритания Акваторията на река Айдъл се състои от четири изолирани долини с площ 84 ха земи под морското равнище е Нотингамшир и Южен Йоркшир (Великобритания). Тези земи са определени за Обект от Специален научен интерес (SSSI) заради влажните пасища и водните птици, които ги обитават. Река Айдъл е обект на модифициране от 19 век, достигайки кулминация със“Схемата за облагородяване на река Айдъл” чрез построяване на защитни диги и помпена станция, която позволява оттичане към река Трент по време на периодите на преливане и/ или високи приливи, когато в миналото, хиляди ха земя са щели да бъдат залети. В резултат на тези модификации земите около реката днес представляват малък фрагмент от пейзажа на влажната зона в миналото и отдавна съществуват опасения, че дори той подлежи на засушаване и влошаване. Първоначално било счетено, че режима на работа на помпената станция твърде бързо смъква нивото на водата след бури и периода и дълбочината на напояване не е достатъчен за поддържането на плиткия водоем. Направени са няколко плитки пробива, достигащи до подпочвените води, за да се провери тази хипотеза и да се изработят правила за контрол на помпената станция, чрез които ще се възстанови и поддържа интереса към влажната зона. Но според събраните данни нивото на плитката подпочвена вода, пада бързо след разлив до ниво под това на реката. Това доказва, че фундаменталния контрол на плитката маса вода в акваториите е регионалния водоносен елемент, а не нивото в което е поддържана реката. Докато все още се уточнява характера на взаимодействие между реката, водоносния пласт и акваторията, тези открития допринасят много за дългосрочното управление на прилежащия водоносен пласт, който е силно експлоатиран за целите на общественото водоснабдяване и поддържа ниво под морското равнище. 27
Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|
еоложки пласт, който позволява извличането на значителни количества подпочвени води, които предоставят голям поток към повърхностни водни обекти и се квалифицира като водоносен пласт.