Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


ВРЪЗКА МЕЖДУ СИСТЕМИТЕ НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ И СИЛНО МОДИФИЦИРАНИ ВОДНИ ОБЕКТИ



страница6/10
Дата06.07.2017
Размер1.46 Mb.
#25099
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

4. ВРЪЗКА МЕЖДУ СИСТЕМИТЕ НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ И СИЛНО МОДИФИЦИРАНИ ВОДНИ ОБЕКТИ

4.1 Силно модифицирани водни обекти и влажни зони

Категорията силно модифицирани водни обекти (СМВД) от РДВ е тема на ОСП на РДВ Ръководство, чиито принципи водят до следната дискусия (ОСП на РДВ Ръководен документ No. 4 при Идентифициране и обозначаване на силно модифицирани и изкуствени водни обекти):



„Силно модифицирани водни обекти са тези, които са резултат от физични промени от човешка дейност и в следствие на това променят значително характеристиките си и не могат да постигнат „добър екологичен статус” (ДЕС).

В този контекст:

Физични промени означава промени в хидроморфологичните характеристики на водния обект;и

Воден обект, който е значително променен по своя характер е обект, претърпял значителни дългосрочни промени на хидроморфологията си като резултат от ползването му според списъка в Член 4(3).Като цяло, тези хидроморфологични промени променят и морфологичните и хидрологичните характеристики”
Ако сегашните начини на ползване на някои водни обекти (напр. корабоплаване, добив на енергия, водоснабдяване или предотвратяване на наводнения) или на околната среда в по –широок план са значително и неблагоприятно засегнати от възстановителните мерки, нужни за постигане на ДЕС, и ако не се намери друга технически възможна и рентабилна възможност по отношение на околната среда, тези водни обекти също могат да станат силно модифицирани. Целите по околната среда, за такива водни обекти включват постигането на Добър Екологичен Потенциал (ДЕП), което може да представлява малко по-строги изисквания от постигането на ДЕС
Крайречни, крайезерни или междуприливни зони, включително влажни зони в рамките на водни обекти, съставляват част от хидроморфологичните характеристики на един воден обект. Там където състоянието и обхвата им съответства на постигането на целите по околната среда за съответния воден обект, измененията или разрушаването на тези влажни зони трябва да бъде взето под внимание в процеса по обозначаване на силно модифицираните водни обекти.
Идентифицирането на водни обекти в риск и ролята на влажните зони в този процес е описано в част от настоящия Ръководен документ за Влиянията и проблемите (Част 6). Настоящата глава вземам под внимание съответствието на влажните зони с тестовете за откриване на силно модифицирани водни обекти и да се установят подходящи стойности за ДЕП.
Значителни хидроморфологични промени, могат да бъдат счетени за несъвместими с постигането на ДЕС дори и в дългосрочен план, и следователно може да предизвикат откриването на силно модифициран воден обект, включващо структурни промени като диги, оттичане и др., които не могат да бъдат отстранени без това да повлияе отрицателно върху уточнените начини на ползване или на околната среда в по-широк план (вж. Член 4.3(a)). Същинското обозначаване е съпроводено от редица тестове описани в Член 4.3. Те са изложени в следващата Част, заедно със възможността за възстановяване (създаване) поддържане или разширяване на влажни зони.

28

ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –



Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите

4.1.1 Стъпки в процеса на обозначаване на СМВД и тяхната вероятна връзка с влажните зони

Има два основни „теста за определяне” за СМВД в РДВ и описани в Ръководния документ за Силно модифицирани водни обекти (ОСП на РДВ Ръководен документ No. 4).



Тестове за определяне 4.3(a): Имат ли нужните възстановителни мерки за постигане на ДЕС силен отрицателен ефект върху околността в по-широк план или върху „специализираните ползи”?

В някои случаи влияние върху влажните зони в крайречните, крайезерните или междуприливните зони на един воден обект може да доведе до риск от непостигане ДЕС. Възстановяването на влажните зони може да е част или да представлява изцяло „необходимите за постигане на ДЕС мерки”. В тези случаи „теста за определяне” може да изисква оценка дали мерките за възстановяване могат да бъдат предприети без значително влияние на околността или без да се компрометира специализираното ползване. Когато ползването се състои в защита от наводнения, например, възстановяване на влажни зони свързано с предоставянето на допълнителен капацитет при наводняване може да стане без значителни негативни ефекти и подобен воден обект няма да е нужно да бъде обозначено като СМВД.



Тест за определяне 4.3( b): Може ли благоприятните резултати постигани чрез модифициране на СМВД да бъдат постигнати с други средства, които са значително по-добър вариант от гледна точка на околната среда, технически изпълними са и не се неправопропорционално скъпи?

Може да съществува контекст в който възстановяването или създаването на влажни зони може да спомогне за постигане на благоприятните резултати по начин по който се изпълняват и изискванията на този тест за определяне. Примери за ролите които влажните зони могат да играят при постигане на резултати от предотвратяване на разливи са описани в Глава 7.



4.1.2 Установяване на Добър екологичен потенциал

Според процеса за обозначаване, от страните членки ще се изисква установяване на цели по околната среда за всяко СМВД. Този процес е описан по-долу, и показва къде и как постигането на референтни условия (МЕП) и подходящ цел по околната среда (Добър екологичен потенциал (ДЕП)) може да е от значение за системите с влажна зона



Таблица 6. Изработване на екологични цели за СМВД от значение за влажните зони

Екологични цели за СМВД

Значение за влажните зони

Установяване на МЕП.

Сравнение с най-близкото подобно повърхностен воден обект (ПриложениеV.1.2.5), като се вземат под внимание всички мерки, които нямат отрицателен ефект върху ползването на водоема или околността.



!Може да съществуват възможности за възстановяване на съответната функция на влажната зона без значителни отрицателни резултати върху ползването на водоема или околността . Те трябва да бъдат проучени, когато се идентифицират най-близкото сравнимо повърхностен воден обект. Където няма подобна „естествена” система (което може да се случи при силно модифицирани реки с прекъсната връзка с техните долини), Може да бъдат ползвани експертизи , за да се идентифицират най- добрите възможни резултати за околността

! Съотносимите референтни условия ще отразят възстановяването на хидроморфологията, дотолкова доколкото това не оказва значителни негативни влияния на околността или ползването на водоема.



Установяване на ДЕП.

Само леки промени в биологичните елементи в МЕП, иначе ще се наложи прилагането на мерки за да се осигури постиган е на ДЕП (Чл. 4.1(a)(iii) и ПриложениеV.1.2.5).



ДЕП представлява само леки промени по отношение на биологичните качествени елементи от МЕП, и трябва да предостави двигателна сила за възстановяването на физичното състояние на водния обект, дотолкова доколкото това е съотносимо с идентифицирането на СМВД.

29

ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –



Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите

4.2 Изкуствени водни обекти и влажни зони

Съгласно ОСП на РДВ Ръководен документ No. 4 (СМВД), изкуствен воден обект (ИВО) се дефинира като (4.3):



„ повърхностен воден обект, който е създаден на място, където не е имало достатъчно повърхностна вода и не е създадео чрез пряко физично променяне на съществуващ воден обект или преместване на съществуващ такъв”

Подобен, но не идентичен процес с този при идентифицирането на СМВД се прилага и при идентифицирането на ИВО. Значимостта на този процес за влажни зони е представена в Таблица 7 по -долу.



Таблица 7. Идентифициране на ИВО и тяхната значимост за влажни зони



Водният обект изкуствен ли е?

Значение за влажни зони

Тест за определяне 4.3(b): Може ли благоприятните резултати постигани чрез модифициране на СМВД да бъдат постигнати с други средства, които са значително по-добър вариант от гледна точка на околната среда, технически изпълними са и не са неправопропорционално скъпи?





Установяване на МЕП.

Сравнение с най-близкото подобно повърхностния воден обект (ПриложениеV.1.2.5), като се вземе под внимание всички мерки, които нямат отрицателен ефект върху ползването на водоема или околността.



! Трябва да се подходи внимателно и да се гарантира, че при подбиране на естествен тип за сравнение, хидроморфологичното състояние е взето под внимание и да е отразено в биологичните стандарти за максимум екологичен потенциал.

По този начин, за съответния тип езеро състоянието на крайезерната зона, и на крайбрежните Съобщества свързани с нея, трябва да спомогнат при определянето на МЕП, ако предприетите мерки могат да насърчат тези елементи без негативни влияния върху ползването на водоема и околността.

Това може да е изключително важно за проектирането и усъвършенстването на резервоарите.

Уместните референтни условия ще отразят подобряването на хидроморфологията, дотолкова доколкото това не влияе негативно на ползването на водоема и на околността.



Установяване на ДЕП.

Само леки промени в биологичните елементи в МЕП, иначе ще се наложи прилагането на мерки за да се осигури постиган е на ДЕП (Чл. 4.1(a)(iii) и Приложение V.1.2.5)..



ДЕП представлява само леки промени по отношение на биологичните качествени елементи от МЕП, и трябва да предостави двигателна сила за възстановяването на физичното състояние на водния обект, дотолкова доколкото това е съотносимо с идентифицирането на ИВО.

30

ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –



Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите


5. ЗАЩИТЕНИ ОБЛАСТИ И РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ

Член 6 от РДВ изисква от Страните членки да изготвят регистър или регистри на Защитените области до 22/12/2004. Този Регистър трябва да включва всички области в рамките на всяка зона с речен басейн, която е идентифицирана като област нуждаеща се от специална защита съгласно специфичното законодателство на Общността за опазване на повърхностни и подпочвени води и хабитати и видове пряко зависими от подобни водоеми. Целта на този Регистър е да се гарантира, че интегрираната система за планиране създадена от РДВ спомага за постигането на целите на други закони свързани с водите, като то се прилага за уязвими природни области или важни части от речен басейн. Регистърът на защитените зони ще включва някои обекти, съгласно Директивите за птиците и хабитатите, включени и в мрежата Натура 2000.


Според Член 4.1(c), на РДВ, до 22/12/2015, освен ако не се изисква нещо друго от Законодателството на Общността по отношение на Защитените зони, Страните членки трябва да се приведат в съответствие със целите и стандартите по повърхностните и подпочвените води. Това изискване засяга зоните идентифицирани съгласно Член 6 и Приложение IV, обозначени за опазването на хабитати или видове , за които поддържането или подобряването на статуса на водата е важен фактор при тяхното опазване.





Внимание! Според РДВ, “Защитени зони” включват области предназначени за извличането на вода за консумация на населението, води за рекреационни цели, чувствителни на хранителни вещества зони, както и зони, важни за опазването на икономически значими водни видове и такива предназначени за опазването на хабитати или видове, за които поддържането или подобряването на статуса на водата е важен фактор (вж. Приложение IV)


5.1 Екологични критерии за водна зависимост
Някои от тези Защитени области ще включват хабитати и видове на влажни зони, пряко зависими от повърхностен или подпочвен водоем.

Основна част от изработването на Регистър за защитените зони следователно ще е идентифицирането на тези хабитати и видове в рамките на мрежата Натура 2000, която е квалифицирана според критериите на РДВ. Обсъждането и критериите представени по-нататък, предлагат отправна точка за решаване как може този процес да бъде изработен.


Хабитатите от Натура включват специфични повърхностни водни хабитати, като олиготрофни до мезотрофни неподвижни води с растителност Littorelletea uniflorae и/ или Isoëto-Nanojuncetea, и видовете Натура включват такива, които живеят в повърхностни води, като например, миноги и Атлантическа сьомга.
Други хабитати и видове от Натура могат да са зависими от напояване, подпочвени води на или близо до повърхността на земята, или от често наводняване. Други са пряко зависими от водни процеси (напр. пясъчни дюни зависими движението на утаечните слоеве в прилежащите крайморски води) или от повишената влажност, свързана с близки водоеми. (Таблица 8).

31

ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –



Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите

Таблица 8. Екологични критерии за идентифициране на хаботати от Натура и видове, които са пряко зависими от статуса на водата.

Натура 2000 ВИДОВЕ

Натура 2000 ХАБИТАТИ

1.a Водни видове, обитаващи повърхностни води, съгласно дефиницията от Член 2 На РДВ (напр. делфин афала, сладководна перлена мида)

2.a Хабитати, състоящи се от повърхностен водоем ил и са изцяло в рамките на повърхностен водоем, както е уточнено в Член 2 от РДВ (Напр. ологотрофни води; естуари; корита с морска трева)

1.b Видове с поне един воден етап на развитие, зависим от повърхностна вода (като напр . размножаване мътене; развитие преди достигане на зрялост; полово съзряване, хранене или спане- включително много птици и безгръбначни видове от Натура

2.b Хабитати, които зависят от честото напояване, или от нивото на подпочвените води (напр. алувиални гори, тресавища, мочурища)

1.c Видове, които разчитат на не водни , но зависими от водата хабитати, съгласно 2.b и 2.c в колонката ХАБИТАТИ от настоящата Таблица (напр. някои видове папрат)

2.c Неводни хабитати, които зависят от влиянието на повърхностните води –напр.роса, влажност, (богатите на мъхове урви) трябва да бъдат взети под внимание

5.2 Идентифициране на съответните стандарти и цели

РДВ изисква съответните стандарти и цели за Защитените зони да бъдат постигнати до 2015, освен ако Общностното законодателство, съгласно което обектите са обозначени, не постановява нещо друго.

Най важният и значим стандарт за обектите от Натура 2000 е постигането на Благоприятен статус на опазване за обозначените обекти, представляващи интерес. Това в основни линии ще бъде изразено от гледна точка на биологията и този биологичен резултат остава крайната мерна единица, според която се измерват задълженият към РДВ. Но е също така, е ясно че за целите на анализа на проблемите и влиянията, и за изработване на Програма от Мерки, подобни стандарти и цели ще трябва, където е приложимо, да бъдат тълкувани по отношение на физико-химичните или хидроморфологичните им особености.

Втора, жизненоважна стъпка при изпълнението на задълженията на РДВ спрямо влажните зони от Натура 2000 е да се установят съответните нужди на обектите от повърхностни и подпочвени води, до нужната степен, за да се определи дали има значителен риск от непостигане на свързаните с водите стандарти и цели и да се гарантира, че по отношение на това са взети мерки. Стандартите за водата, които е трябвало да изпълнят целите за Защитените от Натура зони могат да бъдат малко или много по-строги от тези, които изискват постигане на добър статус на повърхностните води, от тези на други защитени области или от съответните цели описани в параграф 1 Член 4 на РДВ. Съгласно с Член 4.2 на РДВ, ще се прилага най- изискващата цел.

Плановете за управление на речен басейн трябва също така да включват всякакви дейности по управление на водите, нужни за изпълняването на по-общите разпоредби от Директивите за Птиците и Хабитатите във връзка с хабитатите извън мрежата Натура 2000. Член 10

от Директивата за хабитатите гласи:



„Страните членки следва да полагат усилия, където счетат за нужно при планиране на ползването на земите и развойните политики, и по специално с оглед на подобряване на екологичната свързаност на мрежата Натура, да насърчават управлението на елементи от средата, които са от голяма важност за дивата фауна и флора. Такива елементи са тези, които, въз основа на линейната си и непрекъсната структура (напр. реките с техните брегове или традиционните системи за маркирането на границите на имоти) или функцията им на преходни елементи (напр. езера или малки гори),са от основна важност за мигрирането, разпространението и генетичния обмен на дивите видове”

32

ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –



Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите
Където Страните членки създават компенсиращи хабитати (включително и влажни зони), като част от дейността си по прилагане на Директивите за Птиците и Хабитатите, водните нужди на тези допълнителни хабитати също ще трябва да бъдат включени в процеса по планиране на речните басейни.
5.3 Ползване на ГИС в помощ на изработването на Регистър на защитените области
За да се окаже помощ на процеса по управление на планирането на речните басейни, Регистърът на защитените области може да бъде включен в част от ГИС, която може да изпълнява сложни задачи, нужни за подобряване и спомагане за процеса по вземане на решения. Подобен подход се разработва от Дунавската Експертна група по екология.(ДЕГЕ).

33

ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –



Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите
6. ВЛАЖНИ ЗОНИ И АНАЛИЗ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА И ПРОБЛЕМИТЕ

Анализът на проблемите и въздействията, изискван от РДВ е ключов елемент от Цикъла по планиране на речния басейн. ОСП на РДВ Ръководен документ No. 3 (IMPRESS) разглежда действията, които Страните членки ще трябва да предприемат за да идентифицират водните обекти в риск от непостигане на целите от РДВ. Тази част от Ръководството за влажните зони надгражда Ръководството IMPRESS за да има съответствие с оценяването на влажните зони в риск с целите по околната среда от РДВ.



6.1 Съответни цели в Анализа на влиянията и проблемите

Следните цели (Таблица 9), значими за влажните зони, ще бъдат взети под внимание при анализа на въздействията и проблемите:



Таблица 9. Цели по анализа на въздействията и проблемите

(Текста в курсив е базиран на ОСП на РДВ Ръководен документ No. 3)

Да се предотврати влошаване на статуса на всички повърхностни водни обекти

Това ще включва предотвратяване на влошаването на хидроморфологичното състояние на водните обекти с висок статус (включително и на всички влажни зони в крайречни, крайезерни или междуприливни зони).

Предотвратяване на влошаването на хидроморфологичното състояние на водните обекти с добър статус и по-надолу, дотолкова доколкото това е необходимо за да подпомогне постигането на съответните стандарти за биологичните качествени елементи.


Предотвратяване на влошаване на статуса на всички подпочвени водни обекти, включително предотвратяване на значителни увреждания на сухоземни екосистеми (включително и влажни зони) пряко зависими от подпочвения воден обект.

Опазване, увеличаване и възстановяване на всички повърхностни водни обекти с цел постигане на добър екологичен статус до2015.

Това ще включва, увеличаване или възстановяване на хидроморфологичните условия на водните обекти до нужната степен за постигането на съответните стандарти за биологичните качествени елементи. Хидрологичните условия включват структурата и състоянието на крайречните, крайезерните и междуприливните зони. Тези области могат да включват и влажни зони.



Опазване, и възстановяване на всички подпочвени водни обекти включително и отстраняване на значителни увреждания на сухоземни екосистеми (вкл. и влажни зони) пряко зависими от подпочвените обекти, до 2015.


Опазване увеличаване и възстановяване на всички изкуствени и силно модифицирани повърхностни водни обекти с цел постигане на добър екологичен потенциал и добър химичен статус на повърхностните водоеми до 2015.

Това ще включва опазване, увеличаване или възстановяване на хидорморфологичните условия на изкуствени или силно модифицирани водни обекти до необходимата степен за постигане на съответните стандарти за биологичните качествени елементи нужни за добър екологичен потенциал. Хидроморфологичните условия включват структурата и състоянието на крайречната, крайморската или междуприливната зона. Тези райони биха могли да включват и влажни зони.

ЗАБЕЛЕЖКА: ОСП на РДВ Ръководен документ No. 4 СМВД гласи, че от Страните членки не се очаква да оценяват рисковете за постигане на ДЕП за СМВД преди края на 2004.


Съответствие със стандартите и целите за Защитените зони най-късно до 2015 включителнои целите за области определени за извличането на питейна вода съгласно Член 7.

Това ще включва стандарти и цели за влажни зони включени в рамките на мрежата Натура 2000, идентифицирани, за прилагането на Директивата за Хабитатите и Птиците; по същия начин това важи и за регламенти предписани от Директивата за питейната вода

(вж. Глава5).

34

ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –



Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите

6.2 Разбиране на съответните връзки между проблеми и въздействия

Ръководството за въздействията и проблемите IMPRESS (ОСП на РДВ Ръководен документ No. 3) посочва, че постигането на широката рамка от цели установени от РДВ ще изискват проумяване по-голям брой връзки между влияния/ проблеми, отколкото се изискваше в предишното Европейско законодателство или е общоприета практика в повечето Страни членки.



„Целите ще включват нови екологични цели постигането на които може да бъде компрометирано от много широк кръг проблеми, включително точкови замърсители и, дифузни източници, извличане на вода, регулиране на водните течения, морфологични промени и изскуствено запълване на подпочвените води. Тези и други проблеми, които могат да засегнат статуса на водните екосистеми трябва да бъде взето под внимание при анализите.”
Това е от особено значение за разбиране на проблемите на влажните зони, и тяхното значение за целите на РДВ. Докато Ръководството IMPRESS (ОСП на РДВ Ръководен документ No. 3) признава, че първоначалното характеризиране на процеса (краен срок2004) може да разчита до голяма степен на съществуващите данни, но подчертава и нуждата на Страните членки да гарантират, че това ще бъде прецизирано и допълнено по време на цикъла по планиране на речните басейни който следва. По-малко важни елементи от повърхностните води, като например малки потоци, канали и влажни зони, често формират мрежа, която играе основна роля в осигуряване на стабилност и устойчивост на водосбора, действайки като показател за проблемите; въздействията върху тях могат да разкрият съществуващите проблеми и да увеличат уязвимостта на водосбора.

Таблица 10 разкрива някои от ключовите връзки между задвижващия механизъм/проблемите/влиянията (ЗПВ) , които трябва да бъдат добре разбрани, за да се изпълнят съответните цели за влажните зони.



Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница