Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12

Казус 5 илюстрира важността на сезонното наводняване при водни обекти с естествени колебания на водните нива и показва как при такива условия биологичните качествени елементи ще обхванат таксоните и съобществата свързани с “влажна зона” или полусухоземни хабитати.

14

ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –

Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите
Казус 5. Сухите Езера Turloughs и блатата Breckland: (Сухи) Езера със силно естествено колебание на нивото на водата и свързано с това биоразнообразие
Естествено вариращите водни нива на тези езера водят до характерни растителни и животински Съобщества, които могат да се появят в почти или изцяло сухоземни райони през някои периоди от годината. Във Великобритания, има план за действие по отношение на хабитатите в тези езера, който описва типичната за тях флора и фауна.

В резултат на колебанията на водните нива, отсъства водна растителност (или както е, в Северна Ирландия, ограничена до остатъчни водни басейни) в някои от периодите от цикъла на тези езера и я има в изобилие в други периоди

Елемент общ и за т. нар. сухи езера и блата е наличието на водни и полуводни мъхове като Fontinalis antipyretica и Cinclidotus fontinaloides, които са по-устойчиви на десикация от по-високите (васкуларни) водни растения. Редки растения в наводняванат зона включват мъха Physcomitrium erystomum в блатата и рядката блатна теменуга Viola persicifolia в сухите езера в Северна Ирландия. Въпреки че в някои постоянни водоеми в района на сухите езера в Северна Ирландия вирее бялата водна лилия Nymphaea alba и други водни растения, в блатата Брекланд миърс, където може да има наводняване за дълги периоди от време, а водната растителност става по-разнообразна отколкото в повечето сухи езера. Водни растения типични за блатата са лъскавите езерни водорасли Potamogeton lucens и вида водорасли с разнородни листа Potamogeton gramineus, понякога придружавани и от хибридните, езерни водорасли с продълговати листа Potamogeton x zizii, които се срещата по-рядко в национален план.

Водната фауна в тези водни обекти, с колебания в нивата, е адаптирана към периодични засушавания. В основни линии рибата липсва, но се срещата някои земноводни, включително и защитения вид големият гребенест тритон Triturus cristatus в Брекланд. Безгръбначните включват много видове насекоми като водни кончета, водни бръмбари и гмуркачи, които са много подвижни и следователно способни обитатели. Обикновено има и богато разнообразие от микро-ракообразни като водните бълхи, които имат етапи от развитието си, когато могат да останат жизнеспособни в почвата по време на сухите фази. Охлювите като блатния охлюв Lymnaea palustris, който диша въздух може да оцелее по време на сухи периоди под камъни или във влажна растителност, се срещат и в блатата и в сухите езера.

Много редки безгръбначни са документирани в Брекланд включително и голямо ракообразно (ostracod) Cypris bispinosa, малък гмурец Bidessus unistriatus и зеленото водно конче Lestes dryas. Пo време на влажната си фаза повечето блата приютяват блатната кокошка в размножителен период Fulica atra, качулатата потапница Aythya fuligula, дива патица Anas platyrhynchos, голяма дива патица Tadorna tadorna, морски паток Aythya ferina и сива патица Anas strepera.

UK Habitat Action Plan for Naturally Fluctuating Aquifer Fed Water Bodies, UK Biodiversity Group Tranche

2 Action Plans - Volume II: Terrestrial and freshwater habitats HMSO (December, 1998) Tranche: 2,

Volume: II, 25 pages.
3.2.1.3 Крайбрежни и преходни води
Също както при реките и езерата има условия при които биологичните качествени елементи и на крайморските и преходните водни обекти, могат включват таксони и Съобщества обикновено свързани с влажни зони; това е добре илюстрирано от важността на растителността при оценяване на качеството на природата при естуарите на реките Солуей и Форт (Казус 6).

15
ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –

Естуарите на Солуей и Форт са соленища с международно значение, приютяващи големи зимни птичи популации (Солуей 120 000 птици, Форт 20 000 птици) и включват зони, заливани от прилива, предоставящи обител и храна за много видове риба. Земята , която граничи с естуара Солуей представлява ниски пасища, които разрешават умерено наводняване през зимата, тъй като по голямата част от бреговата линия не е укрепена. Прехода от хабитати от солена към сладка вода е широк и пълен. Има растителност от основните Съобщества Puccinellia, през четири отличаващи се долни и средни блатни зони до сухоземни преходни зони доминирани от Phragmites.

Обаче областта в съседство с естуара Форт е с висока гъстота на населението. Ползването на земята включва земеделие и промишленост и голяма част от приливната зона и соленището е била култивирана. Броя на птиците е намалял поради загуба на безгръбначни, които служат за храна и загуба на приливни зони и соленища.

Проучванията на растителността показват, че 52% от растителността принадлежи на общността Puccinellia. Други 20% са от общността Festuca rubra, която има склонност да се проявява над общността Puccinellia. Растителност в горната част на блатата или такава в по-късен етап от развитие липсва поради факта, че в по-голямата си част блатото е тънка от 5 до 80м. ивица, поддържана от морска стена, която пречи на движението нагоре по брега. Има малко видове, което води до много нарушения в резултат от дейностите по обработване на земята.

Биологичните качествени елементи, илюстрирани в Таблица 3 са нужни за оценяване на статуса на крайморските и преходните водни обекти.