Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12
Влажните зони и концепцията за рентабилност
Изтегляне 1.46 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.3 Ползване на влажните зони в Програмите от мерки
- 7.3.1 Мерки нужни за прилагането на Законодателството на Общността
- 7.3.2 Ролята на влажните зони при възстановяването на разходите
- По отношение на методите за определяне на разходите по околна среда и ресурси, читателите да направят справка с работната група по WG 2B за разходите по околна среда.
- Казус 10. „Влажната ферма " Касиназа взаимодействие между : селско стопанство и политиката по водата
- 7.3.3. Управляване на хидроморфологичните влияния Казус 11. Наследствена стойност на влажните зони във Великобритания
- Таблица 11. Показателен списък на хидроморфологичните проблеми отнасящи се до приложението на член 11. 3(i)
- Казус 12. влажните зони за смекчаване на наводненията
- Казус 14. Възпиращи зони в Твенте, Дания
- Влажните зони и контрол върху замърсяването.
- Казус 15. Стойност на задържане на биогенни елементи в долна Морава
- Šeffer, J. and Stanova, V., 1999, Morava River Floodplain Meadows: importance, restoration and management. DAPHNE – Centre for Applied Ecology, Bratislava
- Казус 16. Ле Мелин, реконструира влажна зона за контрол на замърсяването
- Използване на влажните зони за усилване подхранването на подземните води
- Казус 17. Питейна вода от Национал парк Дунав
- Казус 18. Влажни зони доставящи питейна вода в Холандия
7.2 Влажните зони и концепцията за рентабилност Икономическият анализ, изискван от Член 5 и Приложение III е разработен да помага на Страните членки да вземат решения за най- „рентабилни комбинации от мерки” за постигането на целите на Директивата. Самият анализ трябва да съдържа достатъчно подробна информация (имайки предвид и разходите по събирането на информация) за да се взимат мотивирани решения рентабилност, с основен фокус върху основните мерки. Сравнението между разходите и ползите (включително и ползите и разходите за околната среда) от мерките включващи създаване и възстановяване на влажни зони с други варианти за постигане на целите на РДВ от Член 4 може в резултат на това да формират част от оценката за рентабилност. В много случаи, уместното оценяване на разходите по мерките за управление на влажна зона разкриват голямата стойност на ползите, предоставени от влажната зона. Това е илюстрирано в много от Казусите в тази Глава от Ръководството. 7.3 Ползване на влажните зони в Програмите от мерки Тази част от документа описва практическата роля на влажните зони при преодоляването на проблемите по водата. Където за влажните зони е достатъчно прилагането на определени основни мерки (вж. Част 7.1 по-горе), заглавията на точките се отнасят до съответните разпоредби на Член 11.3. Иначе, заглавията на точките се отнасят до функциите на влажните зони, които могат да помогнат при контролиране на някои важни проблеми на водите (включително замърсяване и изчерпване на подпочвените ресурси) и така да спомогнат за постигането на целите на РДВ по околната среда, описани в Член 4. Из целия документ, казусите са ползвани, за да илюстрират ролята която влажните зони могат да изиграят при управлението на водния статус в рамките на речния басейн. 7.3.1 Мерки нужни за прилагането на Законодателството на Общността Член 11.3(a) от РДВ се отнася до нужните мерки за прилагане на Законодателството на Общността за опазването на водите, включително и онези, описани в Член 10, например ползването на влажните зони за подобряване на качеството на водата (вж. Част 7.3.4), и част A от Приложение VI, което включва и Директивите за птиците и хабитатите, важни за опазването и управлението на влажните зони. 40
Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите 7.3.2 Ролята на влажните зони при възстановяването на разходите Член 11.3 (b) от РДВ гласи, че основните мерки включват онези: които са сметнати за уместни за целите на член 9 Член 9.1 изисква Страните членки да вземат под внимание принципа за възстановяване на разходите за услуги по водоснабдяване, включително и разходите по околна среда и ресурси, и да гарантират, че до 2010: • Ценовите политики по водата ще предоставят адекватни стимули за потребителите да ползват ефективно водните ресурси; • Адекватен принос от страна на различните ползвател на вода за възстановяване на разходите по водоснабдителни услуги. Водните услуги са дефинирани в Член 2.38 като всички услуги по водоснабдяване на домакинства, обществени институции или всяка от следните стопански дейности: a) Извличане, завиряване, съхранение, пречистване и разпространение на повърхностни или подпочвени води; b) Събиране и пречистване на отпадните водни в съоръжения, които после изпускат водата в повърхностни водоеми.
41
Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Казус 10. „Влажната ферма " Касиназа взаимодействие между : селско стопанство и политиката по водата Имотът Касиназа покрива почти 400 ха в долината на река По, на южния край на Област Милано. Традиционните селскостопански култури са ориз, зимни житни култури, царевица, соя и слънчоглед. От 1996г. засиленото производство дава път на по- всеобхватни системи за управление на земята, с цел съживяване на околната среда. Съгласно Общата политика по селското стопанство агро – природните инструменти са: Регламент 2078/92, по-скорошния Регламент за развитие на селските райони 1257/1999, и с помощта на Италианското Министерство на земеделието, само за 7 години е постигнато земеделие, което увеличава биоразнообразието. Фермата се състои от: блатиста местност (50 ха), влажно пасище (15 ха), ливада (100 ха) и гориста местност (70 ха). Земеделските поля са пресечени от мрежа потоци и 75 км жив плет от храсти и дървета, засети в двойни или тройни редици. Голямо езеро (11 ха) съдържа повече от 200.000 куб. м. Земеделската инфраструктура за производство на ориз (бентове, мостове, пътища) са възстановени за ползване за целите на земеделието и за др. цели. Петдесет и девет ха са ползвани за традиционно земеделие, докато 38 ха са включени в “интегрирано земеделие ”. Диаграмата по-долу показва брутните разлики, свързани със стоки и разпоредби за земеделието и околната среда през 2002. 2002 Доходност Евро/ха
Ориз с жив плет Рег. 1257/99 Пасища Рег. 1257/99 Дейност F Reg. 1257/99 Дейност F Ex Рег. 2078/92 Незасети площи Соя
Ориз Др. зърнени култури Царевица
0 100
200 300
400 500
600 700
8 ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Значителна печалба е постигната чрез продажбата на малки количества сено и ориз, подпомогната от Регламент 1257/99. В сравнение с традиционното интензивно култивиране на ориз, оризищата в Касиназа са по-малки по размер и са сместени между редиците жив плет и по този начин се намаляват негативните въздействия, които земеделието оказва върху околната среда. При перспективата от пряка икономическа възвращаемост екстензивното производство на ориз се оказва по печелившо отколкото интензивното земеделие и от решенията за намаляване на дифузното замърсяване чрез стимулиране на оставяне на незасети площи или някаква нова Дейност F. През Ноември 2002 чат от фермата беше ползвана като басейн за предотвратяване на наводнения, за събиране на дъждовна вода и намаляване на риска от наводнение за близкото село. Изчислените загуби от бури надхвърлят многократно сумите инвестирани в управление на влажната зона при фермата. Мерките за околната среда съгласно Общата политика по земеделието има потенциала да бъде по- напредничава спрямо опазване и подобряване на качеството на водата и естествения пейзаж. Има проект, базиран на тези принципи, наречен Енергия, земеделие и Околна среда , финансиран от администрацията на Лумбарди за изработване на “монтажна линия”, в Касиназа, която включва възстановяване на влажните зони от оризищата, култивиране и производство на енергия от биомаса. Проектът има за цел да превъзмогне типичното отношение на фермерите, според които „спретнатостта” е равна на ефективност, където незасетите площи се считат за загуба. 42
Природата на разходите по ресурси и околна среда и методите им за включване в икономически анализ са подчертани в ОСП на РДВ Ръководство No 1 (WATECO) и подробно обсъдени в приложението му IV.I „Изчисляване на Разходите (и Ползите)” Там където управлението на влажните зони формира част от програмата от мерки или влажните зони са под въздействието на програмите от мерки може да се окаже нужно включването на съответните разходи по околна среда и ресурси в съответствие с техните функции и стойности, в икономическия анализ предложен по РДВ.
Само археологическите ресурси на влажните зони във Великобритания се оценяват на 13 400 монумента, от които 11 600 могат да бъдат намерени в равнините влажни зони (Van der Noort et al., 2001). Стойността на влажните зони за обитателите на Англия, още от мезолитната ера може да бъде демонстрирана чрез големия брой ритуални останки и монументи, които те съдържат (e.g. Roos Carr, Seahenge, Flag Fen, Fiskerton). Анаеробната среда на влажните зони е запазила доказателства за човешка дейност, които по принцип са загубват, в частност органични останки от сгради и артефакти. Влажните зони също така запазват и дълги палео-природно последователности. Това са годишните натрупвания на растения и микро фауна, които ни показват как отминалите среди са били повлиявани от човешката дейност и климатичните промени. Този богат археологически склад е много уязвим, откъм разрушение на хабитата и пресушаване. Дори сезонните суши могат да причинят бързото разлагане на органичните доказателства. Трудно е да се даде статут на защитени зони на археологическите разкопки във влажните зони, защото те трудно се откриват без да се наруши самата среда която ги запазва. Влажните зони са жизненоважен елемент от еволюцията на нашият културен и исторически пейзаж. Този принцип е защитен от протеста на фонда Assynt Crofters срещу залесяването на тяхната трудно извоювана земя. С възстановяването на екосистемите във влажните зони, това наследство трябва да бъде прието като част от историята на деликатните връзки между човека, водния цикъл и влажните зони. Културната стойност на влажните зони е повече от историческа. Хората, които живеят и работят около влажните зони днес ги възхваляват в изкуството, драмата, литературата, поезията и фолклора и ги използват като ценно образователно средство. Наскорошният проект “сливане” организиран от Допирни точки за река Стуър в Дорсет, разпространи идеята за важността на реките и мочурищата за всекидневния живот на хиляди жители във водосборния басейн на р. Стуър от Стуърхед до пристанище Пуул. Член 11.3(i) РДВ изисква контрол върху всички други значителни вредни влияния на речния статут не обхванати от Член 11.3(a) до (h). В частност, изисква мерки за осигуряване на това, хидроморфологичните условия на водните басейни да съвпадат с изискваните екологични цели. Механизми за контролиране на натиска върху влажните зони в крайбрежните, езерните и между приливните зони могат да бъде просто измервания къде промените в такива влажни зони причиняват значим обратен ефект върху статута на водата. Връзката между екосистемите на влажните зони, хидроморфологията (включително състоянието на крайбрежните, езерните и приливните зони) и екологичния статут е описана в раздел 3.2.3 ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите За да се определи подходящия контролен режим, който да отговаря на Член 11.3(i), Държавите членки трябва да преценят основните проблеми върху хидроморфологията, което може да създаде риск от невъзможност от покриване на изискванията отнасящи се до средата поставени в РДВ. Помощ за този процес е дадена в ръководството IMPRESS (ОСП на РДВ Ръководство No. 3). Следния списък на хидроморфологични проблеми е приложен 43
Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите в глава 4 на цитирания помощен документ. Много от посочените проблеми могат да повлияят на структурата и състоянието на крайбрежието или междуприливните зони на водните басейни и така и на влажните зони по тези места.
Този списък от потенциално важни проблеми включва традиционните “твърдо” инженерни решения за проблемите на наводненията и сушата (като канализация на реките, изграждането на стени, канали и резервоари), които могат да имат значителен ефект върху хидроморфологията на водните маси. Те също така може да се окажат невъзможни за издържане след по-дълъг период предвид нуждата да се издържат хора, имущество и околна среда в контекста на увеличаващото се население и ускорените климатични промени. Ролята, която може да изиграе създаването на влажните зони при предлагането на алтернативи за подобни “твърди” решения е илюстрирана в казуси 12 до 14 по-долу. Казус 12. влажните зони за смекчаване на наводненията. Лафниц е една от малкото останали естествени низинни реки в Австрия. От средата на 80те год. около 220 хектара земеделска земя са закупени и управлявани по-интензивно. Други 610 хектара са извадени от интензивно производство на земеделска продукция чрез компенсационни плащания на собствениците. Областта се използва за естествено събиране на придошли води. Оригиналният план е бил да се построят язовири покрай реката, но това води по-висок риск от наводнение за селата по надолу по течението и е по-скъпо. Екстензивната земеделска обработка на земни площи подлежащи на наводнения е част от стратегията за избягване на рискове практикувана от хората наводняваните равнини от древни времена. Подобни “меки” решения се възраждат чрез интегриране на високо качествени земеделски продукти отглеждани по екстензивен начин с интегрирано управление на речните басейни и обещава по-издръжлив бъдещ културен пейзаж. Наскорошното обновление на UN/ECE Насоки за превенция на наводненията (2000) представено на срещата на директорите на водни басейни в Атина, юни 2003 , дава многобройни добри практики за предотвратяване, защита от и смекчаване на наводненията. Не структурните мерки като съхраняващия ефект на растения, почва, земя и влажните зони са жизненоважни за смекчаване на ефекта от средните по размер наводнения и ползотворни по отношение на намаляване на седиментите. Консервацията, запазването и възстановяването на деградирали влажните зони и наводнявани райони, включително речни меандри, завои на реки и специално свързването на реките с техните наводнявани райони е главна превантивна не структурна мярка. 44
Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Казус 13. Увеличаване на ефикасността на бреговата защита от наводнение чрез създаване на междуприливни хабитати Агенцията за природната среда на Англия и Уелс оценява икономическите влияния на създаването на междуприливни хабитати по отношение на защитените от наводнения по бреговете. “Управлявано подравняване” е термина, използван за описание на целенасоченото прекъсване на съществуващи морски защити за да се позволи наводняването да приеме нова линия, навътре в сушата и от настоящите структури. Новосъздадените солени блата или междуприливни равнини могат да играя ролята на “буфер” между морето и сушата по време на високи приливи и наводнения при бури, като разсейват енергията от вълните и позволяват на брега да отговори по естествено на промените в морското ниво. Икономическите преимущества на управлявано подравняване са значителни. Подравняването на издигната земя обикновено води до по-ниска или по-къса защита от наводнение затова са намалени разходите за поддръжка. В допълнение може да има дългосрочни спестявания където е осигурена естествена защита от новосъздадената област от между приливна земя. Агенцията за природната среда оценява, че където има 80 метрова широчина на солени блата при защита от наводнения разходите за поддръжка ще бъдат намалени от порядъка на £3,000 (4,700 евро приблизително) за километър. Това се дължи на буферния ефект на междуприливния хабитат при смекчаване на дейността на вълните. Seas of Change, A report by the RSPB, January 2002. www.rspb.org.uk Отбелязване на това как влажните зони могат да се използват за управление на наводненията и сушите по начин отговарящ на целите РДВ може много да помогне на държавите членки с изпълнението и с интегрирането на стратегии за управление на наводненията с ПУРБ. Много е вероятно смесица от опции за управление на наводненията да стане част постоянното управление на наводненията за в бъдеще. Казус 14. Възпиращи зони в Твенте, Дания Имотите в Твенте намиращи се в басейните на реките Реге и Динкел, се отводняват в Оверижселе Вект, преминаваща река (Германия и Холандия) и имат висока историческа и културна стойност. Урбанизацията и канализацията на реката ускоряват изпускането на вода. По време на силни валежи, повишаващите се нива на водата предизвикват наводнения в близките градове; докато обратното през лятото земеделските земи страдат от суша. Настоящ проект за възстановяване цели да се събира вода през периодите на високи валежи, да се възстанови мрежата от потоци, да се контролира сушата, да се развият естествените черти на ландшафта и да се възстановят местните имоти до историческото им състояние.
Постигането на целите за околната среда поставени в РВД ще изиска от страните членки да вземат мерки за контрол на значимите влияния върху източника и разсеяният замърсителен натиск върху водните маси (Член 10). От дълго време е прието, че растителността във влажните зони и почвените процеси могат да играят важна роля в цикъла на биогенните вещества, като задържат замърсителите и хващат отделните твърди частици, които пренасят замърсителите във водна среда. Намаляването на разходите за почистване заедно с добавеното биоразнообразие произлизащи от създаването на влажните зони трябва да се вземе предвид когато се отчитат финансовата приложимост на опциите за обработка на водите при точково и не-точково замърсяване Когато се отчита тази функция на влажните зони също така е важно да се запази дивия живот и културната стойност на съществуващите места, които могат да бъдат нарушение ако тези влажни зони бъдат третирани като отпадна шахта за биогенни вещества. “Създадените” влажните зони (конструираните влажни зони) от друга страна може да предоставят повече възможности за циркулиране на биогенните вещества в области на увеличаваща стойност с запазване на потенциално “зониране” около областите които поемат най-големите натоварвания на замърсяване. 45
Традиционното управление на ливади в наводняваните райони на долна Морава има показателна стойност на задържане на азот от 434 т за годишно. Парична стойност на това естествено премахване на биогенни елементи е равна на оперативна цена за завод за пречистване за град от 216,000 жители – приблизително 700,000 евро годишно. Освен това, началната цена за построяването на такъв завод би била около 7 милиона евро. Тези резултати се оказват силен икономически аргумент за превръщането на 140 хектара обработваема земя в ливади. Общата икономическа инвестиция е много по-малка от тази при конвенционалното водно стопанисване.. Продължаващото възвръщане на ливади покрай Морава подсилва състоянието на няколко хабитата и вида, които са намалели в Европа, подобрява съхранението на наводнения с възстановяването на по-естествен режим на наводнение и подкрепя туризма/ почивките. Фермерите произвеждащи сено от ливади по Морава намират готов пазар в срещуположна Австрия където търсеното на органични продукти не може да бъде задоволено от вътрешното производство.
46 ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Казус 16. Ле Мелин, реконструира влажна зона за контрол на замърсяването Естествените влажните зони получават и трансформират чрез биогеохимически процеси, големи приливни води, носещи концентрирани разтворени и суспендирани замърсители. В много случай най-ефективния начин да се подобри намаляването на замърсяването се състои от мерки целящи възстановяването на естествения капацитет за само-пречистване на реките. Разположена в долната част на долината на По, близо до град Модена, Ле Мелин се състои от 36 хектара плитки езерца и обрасли блата. Реконструираната влажна област функционална от 1994 получава вода от главния отводнителен канал на Каналацо характеризиран с дебит от 0,37 m3/s, отводняващ 8,380 хектара интензивно култивирана обработваема земя. Главното изкуствено езеро се разстила на над 18 хектара със средна дълбочина под 1 метър.. Преди интензивното отводняване областта е имала големи блата акумулиращи хидроморфни глинести почви. Днес обкръжаващата земя има нисък земеделски потенциал и лесно може да бъде превърната във влажна зона поради естествен непромокаем субстрат състоящ се от дебел 4 мм непромокаем глинен депозит, който отделя повърхностните води от лежащите отдолу пясъчно алувиален водоносен пласт свързан към системата на река По. Растителността се изразява главно в Phragmites communis, видове на Typha, Carex, Scirpus и алувиална гора. Птиците наброяват общо 138 включително 30 вида гнездящи в реконструираната влажна зона. Идеални условия за намаляване на биогенните елементи се предоставят от променящото се време за престой на водата (номиналното максимално време е две седмици) и увеличена растителна повърхност. Общото намаляване на биогенни елементи варира значително с промените в хидроложките и климатични условия; въпреки това влажната зона демонстрира капацитет да контролира товарите от биогенни елементи, което се дължи на силната променливост на концентрацията при входа. Интензивни мониторингови програми показват, че влажната зона е много ефикасна при намаляването на притока на биогенни елементи особено чрез нитрификация и денитрификация, както е показано в таблицата по долу.
Тази реконструирана влажна зона е единствения ефективен инструмент ,който може да бъде използван за да се контролира разсеяното замърсяване произвеждано от фермерството, третирани и не третирани индустриални замърсявания (включително дейностите за производство на храна) и отходните води от пречиствателните заводи вливащи се в Каналацо, който се оттича в река По и след това в изобилстващото с хранителни и минерални елементи северно Адриатическо море (чувствителна зона според Директива 91/271/EEC). 47 ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите
Постигането на добро състояние на подземните води включва изискванията за защитаване и възвръщане на количествения статут на водоносен пласт, в някои случаи това може да бъде улеснено чрез защитата и възстановяването на влажните зони. Казус 17. Питейна вода от Национал парк Дунав Качеството на водата в област от 45 км по крайречната област на Дунав е високо и може да снабдява 250 000 души с питейна вода. Ако тази в област бъде построен язовир за хидроенергия (както е било и сега е предложено) цената за компенсация на загубата на качество може да достигне до 6.3 милиона евро годишно. (технически университет Виена 1995) Зимния капацитет за запас със вода на влажните зони може да допринесе за зареждането на водоносен пласт. Влажните зони задържат повече вода отколкото например, орната земя, която често се пресушава възможно най-бързо да се подпомогне растежа на реколтата. Водата от влажните зони по този начин може да навлиза отново във водоносния пласт през по-дълъг период като се постига по-голямо зареждане отколко е вероятно при отводняването на земята и почвените условия насочват водата директно и бързо в главните речни системи. Навлизане по този начин става чрез навлизане в областите с най-директен контакт с лежащия отдолу водоносен пласт, като канавки, окопи, езерца и лагуни. По този начин създаването на влажните зони може да допринесе за количественото състояние на алувиалния водоносен пласт както и да облекчи влиянието от наводненията през зимата. Също така е възможно създаването на малки по размер влажни зони във варовити области да създаде по-податлив към проникване а оттам и към презареждане, водоносен пласт. Допълнителни ползи могат да се появят когато във влажните зони им а повече повърхностна вода близо до обработваемата земя, като така се ограничи търсенето на подпочвени води за земеделието. Казус 18. Влажни зони доставящи питейна вода в Холандия От 1960те, когато повечето реки в Холандия прогресивно стават все по-замърсени, за да може да достави питейна вода на приемлива цена, правителството започва да търси стратегии за естествено пречистване на водата като пуска вода от потоци да се прецежда през пясъчни дюни. Главния процес включва механична филтрация през пясъка и бактериално подобрение във водоносен пласт. По този начин чертите на естествения пейзаж значително допринасят за намаляване на техническия и финансов товар свързан с приготвянето на питейна вода. Питейната вода за Хага все още минава предварителна подготовка през пясъчни дюни; същото е било и с Амстердам до 2000 г. когато са построени големи резервоари. В някои части на страната както например в южната част на провинция Холанд, няма подобни пясъчни дюни подходящи за пречистване на водата. Тук главния източник река Маас се характеризира с неравномерен дебит и нисък летен минимум. Натуралната морфология на естуара на Маас определено се променя от строежа на големия язовир Харингвлиет през 1970 като част от плана за делтата. Голямия сладководен басейн постепенно прекъсва връзката между вътрешните сладководни и брегови хабитати, като значително повлиява на естуарните флора и фауна. Проектът допринася за увеличаване достъпа до земя и вода за употреба от хората. ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 – Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите Още по навътре в сушата от Харингвлиет , водните управители решават да съхраняват вода за снабдяват град Дордрехт и да освободят още земя за земеделие. Областта Бисбоч, някога дива плитка крайбрежна зона характеризирана с естуарни острови е избрана за мястото на три плитки резервоара, покриващи област от 673 хектара. Преливайки се от единия резервоар в другия, речната вода намалява разтворения и натрупан товар и достига стойности в последния резервоар, които са близко до тези на питейната вода. Днес Бисбоч е национален парк разстилащ се на повече от 7100 хектара които оформят много популярен курорт и изкуствени водни хабитати даващи ресурси на дивия живот. Резервоарите доставят в големи количества и високо качество питейна вода. Като част от “визията” за Рейн с поглед едно поколение напред холандското правителство предприема серия от съвместни проекти включващо голям брой обществени организации. Новите планове целят възстановяването на водна зона със солена вода между естуарите на реките Рейн и Маас и Северно море отчасти възстановявайки приливна среда в бившия морски излаз и приливна зона на Бисбоч която е зад него. Чрез целенасоченото постоянно отваряне на една трета от шлюзовете на Харингвлиет, животни и растения които живеят в сладка и леко солена приливна среда ще могат да се развиват отново и мигрираща риба като сьомгата ще може да плува не възпрепятствана от морето до местата за хвърляне на хайвер по реките. Има планове в Холандия да се даде още малко място на реките, главно в съществуващите и възстановени зимни легла. Тези възстановени влажните зони са възможност за развитие на области за намаляване на наводненията, схеми за пречистване вода, области за запазване на природата и други функции предоставени от естествените и възстановени влажните зони
|
