Физикохимични качествени елементи за повърхностни водни обекти

Основните физикохимични елементи от екологичния статус за повърхностните водни обекти, като например термални условия, соленост, хранителни стойности и киселинни стойности (РДВ Приложение V 1.1.1), могат да бъдат засегнати от състоянието на влажни зони в рамките на крайречната, крайезерната или междуприливна зона, или в по-широк водосбор. Тези потенциални влияния трябва да бъдат взети предвид при анализа на проблемите и въздействията и после и в изготвянето на програмите от мерки за постигане на целите по околната среда на Директивата.

Например нивата на хранителните вещества и циклите в низинните реки с незасегнати крайречни влажни зони могат да бъдат значително променени за разлика от тези с речни ръкави прилежащи към дренирана земя поради интензивно земеделско производство.

За да се възстановят азотните и фосфорните течения до нива нужни за поддържането на функционирането на специфичните екосистеми, една от възможностите е да се обмисли ролята на възстановяването на влажните зони като част от програма от мерки. (вж. Глава7).

Качествените елементи включени в оценката на статуса на повърхностните води включват и хидроморфологични елементи в подкрепа на биологичните (РДВ Приложение V,1.1.2.). Хидроморфологичните качествени елементи включват структурата и състоянието на крайречните зони на реките, крайезерната зона на езерата и междуприливните зони на крайморските и преходните води; голяма част от тях са влажни зони.

Предложените тук дефиниции са съвместими и спомагат за изготвянето на други подобни дефиниции предложени в Ръководството за Водните обекти (ОСП на РДВ Ръководен документ No.2). Ръководството за водните обекти изясняват, че самият воден обект ‘съставя качествените елементи, описани в Директивата за определяне на екологичен статус’, което включва структурата и състоянието на крайречната, крайезерната или междуприливната зона.

Внимание! За някои водни обекти, структурата и състоянието на влажните зони в крайречната, крайморската или междуприливната зона ще бъдат важни за постигането на стойности на добър статус за биологичните качествени елементи.

Включването в РДВ на хидроморфологичните елементи е направено, за да се обхванат и взаимодействията между физичните условия във водосбора, хидрологичните процеси и биологичното състояние на повърхностните води. При изработване на определенията за крайречна, крайезерна и междуприливна зона, ще бъде по-добре да се вземе предвид преди всичко как прилежащата земя и екосистеми (включително и влажни зони) спомага за определянето на физичните, химичните и биологичните характеристики на водните обекти,

Няма изискване да се отбелязват границите на крайречните или крайморските зони (нито пък местонахождението на някакви други качествени елементи), но значението на тяхното влияние върху статуса на водните обекти трябва да се вземе предвид от Страните членки, когато те оценяват рисковете от непостигане на целите по околната среда на РДВ за повърхностните водни обекти, и изработват програмите от мерки.

Нужните усилия за определяне на обхвата на крайречните или крайморски зони трябва да бъдат пропорционални на потенциалните рискове за целите по РДВ, причинени от проблеми, които могат да променят структурата и състоянието на тези зони.
Крайречна зона: Площ непосредствено прилежаща до река, чиято структура и състояние значително влияе на речните хидроморфологични качествени елементи, биологичните качествени елементи и физико-химичните качествени елементи, и които на свой ред биха могли да бъдат повлияни от реката. Зоната ще включва и съответните части от острови и речни равнини. Може да включва и широк кръг от влажни хабитати, които разчитат извънречни потоци за поддръжката си, но които на свой ред също влияят на условията в реката. Обхватът на речната зона ще зависи от значението на влиянието и биологичните качествени елементи, значими при определянето на екологичния статус. Реките, които текат през дефилета могат да са зависими от много тясна крайречна зона, докато реки в делтови зони могат да бъдат пряко зависими от структурата и състоянието на по-обширна площ.

Крайморска зона: Онази площ непосредствено прилежаща към езеро, чиято структура и състояние значително влияе на стойностите достигнати от други хидроморфологични качествени елементи, биологични качествени елементи или физико-химични качествени елементи, и които на свой ред могат да бъдат повлияни от разлив на езерото или вълнение.
Усилията нужни за определяне на обхвата на крайречните и крайморските зони трябва да са пропорционални на потенциалните рискове за целите на РДВ от страна на проблеми, които могат да променят структурата и състоянието на тези зони.
Междуприливна зона: Зоната между средните стойности на високите нива средните стойности на ниските нива.

Зоната обикновено включва известен брой сухоземни и водни екосистеми като солени, лекосолени, и сладководни приливни блата, приливни зони, скални басейни, плажове и др. (вж. Част 3.4). Таблица 4 илюстрира хидроморфологичните качествени елементи за повърхностните води (Приложение V.1.2).

18

ОСП на РДВ Ръководен документ No 12 –

Хоризонтално Ръководство за ролята на влажните зони е Рамковата Директива за Водите
Таблица 4. Хидроморфологични качествени елементи на повърхностните води