Обществена дискусия по Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на

Всяка една конвенция има цел, има идеология и средства. Тук, както казах, целта е политическа намеса и това нещо се осъществява тихичко, но настоятелно, с политически средства, както казах, да се уредят интересите на това малцинство.

Идеологията е да се наложи либералният релативизъм. Ние предлагаме – защото всичко е манипулация както там, и тук при нас – най-после депутатите да се съсредоточат върху нещо, което в България вече е наложително. България е в поредната национална катастрофа, за която е виновен политическият сегмент и най-после трябва да разговарят с Европейския съюз не за такива глупости, а да имаме отраслова специализация, да имаме споделени пазари, споделена техника, споделени технологии.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Христов.

Уважаеми дами и господа, само искам да предупредя, че по предварителен регламент имаме още един час обсъждане, след което ще трябва да бъде освободена залата – такава е договорката на организаторите с ръководството на университета.

Моля Ви, трябва да се спазва регламентът от четири минути, защото в противен случай ще останат хора, които не са се изказали, което няма да е честно спрямо тях.

Заповядайте.

ГЛОРИЯ ФИЛИПОВА, Фондация „Ресурсен център – Билитис“: Благодаря Ви.

Нашата фондация представлява ЛГБТИ общността. „ЛГБТИ“ ще рече лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора. От името на нашата общност днес съм тук, за да Ви успокоя, че Истанбулската конвенция няма да въведе гей бракове, за наше съжаление, разбира се, нито пък ще легализира трети пол. Във връзка с това искам да Ви призова – нашата общност и без това е достатъчно маргинализирана и стигматизирана: спрете да ни използвате като чучело в този дебат срещу Конвенцията, защото това е абсолютно безпочвено.

Използването на нашата общност като аргумент срещу Конвенцията е абсолютно безпочвено, моля Ви се! Спрете да измествате фокуса на Конвенцията, който е именно превенция и защита от домашно насилие и насилие, основано на пола. Спрете да говорите за несъществуващи манипулации и „троянски коне“, както се спомена днес по време на дебата.

Целта на Конвенцията е пределно ясна и всички тези спекулации са напълно излишни. Нашата общност претърпя достатъчно обиди във връзка с този дебат. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

ЛИДИЯ: Здравейте! Казвам се Лидия и съм студентка в ІV курс в Софийския университет. Представлявам студентски клуб по политология и Гражданска инициатива на родителите в град Пловдив. Становището, което ще изразя тук – искам да направя уточнение, че не вярвам да има някой, който е за насилието, включително хората, които са против Конвенцията, не са за насилието – не просто върху жената, а върху всеки човек.

Аргументите, поради които не подкрепяме Конвенцията, са следните:

Първо, въпреки обяснителните доклади текстът на Конвенцията на някои места, както стана ясно, е двузначен и неясен. Това крие опасност от грешното му тълкуване, прилагане и използването му като почва за някои организации да прокарват своите лобистки интереси.

Второ, Конвенцията крие опасност от нерегулирано използване на финансови ресурси от държавния бюджет от страна на неправителствени организации – визирам чл. 8 и 9.

Трето, дори България да не ратифицира Конвенцията, това няма да я отклони от проевропейската й политика, както някои наши депутати се притесняват. Външният натиск за ратификация не следва да е причина за натиск от страна на управляващите върху обществото, защото се получи така, че всъщност обществото е натискано от управляващите да ратифицира Конвенцията, въпреки че тяхна е отговорността да се прилагат законите. Това да си измиват ръцете и да казват: „Трябва да ратифицираме, за да се справим с насилието“, не е решение на въпроса.

Опитите на българските политици да убедят, че можем да ратифицираме Конвенцията с резерви е отново хвърляне на прах в очите. Член 78 на Конвенцията изрично казва, че цялата Конвенция не подлежи на резерви, освен едни пет члена, които така или иначе не са предмет на спор.

На следващо място, в България вече има достатъчно нормативни актове, които да регулират и то отношения, обхванати от Конвенцията.

Искам да цитирам госпожа Захариева, която, като бивш правосъден министър, би трябвало да е по-запозната с нашите закони от всички в тази зала. На брифинга на ГЕРБ беше попитано: „Какво пречи, и без да се ратифицира, да се приемат подходящите мерки?“, на което тя отговори: „Нищо не пречи“.

На следващо място, актът на ратификация няма да доведе до справянето с насилие у нас. Резултатите, които всички желаем, могат да се постигнат само когато български институции прилагат ефективно българските закони, така че всеки акт на насилие да не остане безнаказан, както и да се носи персонална отговорност за несвършена работа. Всички сме съпричастни със случилото се с жената, която госпожата посочи. Но искам да попитам: в случая с Виола, който всички използват, кой беше виновен, че жената днес не е сред живите и не е сред нас? Не е ли тази институция, която не й обърна внимание на сигналите?

На следващо място, случаите на насилие, довели до смърт, които се изтъкват, както този, не се случиха, защото в България няма адекватни мерки за защита от насилие, а защото, повтарям, институциите не си свършиха работата. След казаното тук това, което искам да кажа и приключвам, е, че тази конвенция, така написана, няма да постигне равенство между половете, а ще постигне точно обратното – ще ги разделя все повече и повече.

Въпросът ми, който, ако може, да запишете: какво пречи, за да се постигне това, което всички искаме – да се изкорени насилието, да се вземе рационалното решение да не бъде ратифицирана Конвенцията? А политиците да предприемат подходящите мерки, така че нашите институции да си свършат работата, която трябва, защото не се ли случи това, не просто една – 100 конвенции да ратифицираме, няма да има резултати. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Всички участници, които имат въпроси към институциите, към изпълнителната власт или парламента, могат да ги зададат тук писмено. Аз ще се погрижа те да стигнат до техния адресат. За дискусията, освен това, се води стенографски протокол.

Заповядайте.

ИВАЙЛО ТИНЧЕВ, Сдружение „Избор за живот“: Уважаеми дами и господа, позицията на Сдружение „Избор за живот“ за Истанбулската конвенция се основава, освен на вече споменатите до момента възражения, и на нашето мнение, че чрез нея се допуска нежелана намеса във вътрешното ни законодателство в областта на общественото здравеопазване.

Такава намеса е бъдещото задължаване на страните – членки на Европейския съюз, чрез ратификация на Конвенцията от Съвета на Европа в Европейския съюз да гарантират достъп до контрацепция и аборти на всички жени и момичета, с което ние не сме съгласни. Въпреки че такова задължение не е записано директно в самата Конвенция, то е част от междинния доклад по предложението за решение на Европейския съвет за сключване от Европейския съюз на Конвенцията, който казва, цитирам: „Всички държави членки да гарантират непосредствен достъп за жените до семейно планиране и пълния обхват от услуги в областта на репродуктивното и сексуално здраве, включително съвременни методи за контрацепция и безопасен и законен аборт“.

Комисията FEM за правата на жените в изказването си заявява: „Отказването на сексуални репродуктивни здравеопазване и права, включително безопасен и законен аборт, според текста е форма на насилие срещу жените и момичетата“.

Ние смятаме, че съгласно Истанбулската конвенция България като страна – членка на Европейския съюз, в бъдеще може да бъде подложена на натиск и задължена да гарантира, това означава да гарантира услуги за контрацепция и аборт без ограничения на тези жени и момичета, които не могат да си позволят по една или друга причина това, което ще наложи да бъдат заложени средства за целта в бюджета на Здравната каса и националния ни бюджет. Това според нас е недопустимо.

Българските граждани не могат да бъдат задължавани да осигуряват чужда контрацепция и аборти чрез своите здравни осигуровки и данъци. Допълнително смятаме, че самият процес на предварително обществено обсъждане, подписването на Конвенцията и подаването й за ратификация в парламента са в нарушение най-малко по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от Закона за международните договори, а също и чл. 27 и 28 от Закона за нормативните актове. Не всички документи, свързани с ратификацията, са преведени. Те не са качени на сайта на Министерството на правосъдието. И до днес тези документи не са качени на сайта на Народното събрание.

Тук говорим за равноправие и равенство. Много пъти се изтъква това, че трябва да има равенство между мъжете и жените. „Равноправието“ е една дума, „равенството“ – съвсем различна дума. Всички български граждани според Конституцията на Република България са равни пред закона.

По въпроса за нестереотипните роли на пола бих искал да обърна внимание, че при посрещането от страна на господин Бойко Борисов на госпожа Меркел на летището в София бяха подарени цветя от него на госпожа Меркел. Това е стереотипна роля на пола, на мъжкия пол към женския. Изкореняването на стереотипните роли чрез образованието е (неразбираема дума) концепция. Никъде в Конвенцията не е описано кои са тези стереотипни роли, нито в нашето законодателство.

Допълнително искам да кажа, че думата „джендър“ е ясно определена директно в сайта на Съвета на Европа в едно обучение, предвидено за младежи. В него ясно се говори за правата на ЛГБТ общностите, там ясно се казва, че е възможно родителите на определени деца да са от един пол или да казват на децата, че нямат пол и така нататък.

Допълнително има неясни дефиниции в самата Конвенция. Например в чл. 3а в определенията, дефинициите се казва: „които водят или е вероятно да доведат до… – пропускам част – увреждания или страдания на жените“. Какво означава „страдания на жените“? Страдания от любов, страдания от изневяра, какво страдание?

В чл. 3б се казва: „психологическо насилие“ – нямаме определение за това какво е „психологическо насилие“. Нито в нашето законодателство можем да го определим, нито е определено в Конвенцията.

Също така в чл. 6, ал. 2 на нашата Конституция се казва, че всички граждани са равни пред закона, но в чл. 4, т. 4 от Конвенцията се заявява, че тази Конвенция не може да бъде приемана за дискриминация.

Има редица други точки във връзка с бежанците, във връзка с това, че нямаме право да ги връщаме, ако те са дошли и са получили съответно статут на бежанец в нашата страна. Всички тези неща бяха споделени в публичното пространство и смятам, че ще бъдат взети под внимание от депутатите.

Поради всички описани по-горе причини ние изразяваме несъгласието си за ратифициране на Истанбулската конвенция и призоваваме за нейното оттегляне от парламента. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

НИКОЛАЙ ВЪЛЧЕВ, представител на Съюза на евангелските съборни църкви в България: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми госпожи и господа! Нашата църковна общност не само осъжда всяка форма на насилие, включително над жените и над децата, но тя се е борила, бори се и ще се бори срещу всяка форма на насилие, включително домашното насилие.

Това, което ни притеснява обаче, е фактът, че Истанбулската конвенция представлява, ако мога да си позволя да използвам думите на древния пророк Йеремия, „повърхностно лекуване на рана“. Тази конвенция трябва да бъде разглеждана в нейния исторически контекст, тъй като ние живеем във века на информацията и всички знаем какво се случва. Беше посочен неуспехът на тази конвенция в Швеция например и на други места – проблемът с честа смяна на пола в Англия, и не само там. Ние виждаме, че тя не постига своите цели. Нещо повече, ние сме притеснени, че тя е удар по семейството, където всъщност мъжът и жената по Божията воля са съчетани заедно.

Това, което ни притеснява, е, че приемането на тази конвенция няма да доведе до единение на обществото в борбата срещу престъпността, по-специално срещу насилието над жените, защото ние така или иначе сме обединени. Не чух тук някой да се изкаже, че тази конвенция не трябва да бъде приета, защото тя се бори с насилието срещу жените. Искам да бъде чуто внимателно – ние не приемаме вменяването на обвинения срещу нас, които отхвърляме тази конвенция, че едва ли не насърчаваме това насилие.

Считаме, че има далеч по-добри начини за борба с него. На първо място, когато семейството се предпазва от всяко посегателство, включително от министерски разпоредби, насочени срещу нашите деца. Затова ние предлагаме, с надеждата и с увереността по-скоро, че в България има блестящи юристи, да се вземат други, по-адекватни мерки, които да се справят с този проблем, без да се приеме, заедно с текста на Истанбулската конвенция, действително „троянският кон“.

Колкото и да не се хареса на някои преждеговоривши, Конвенцията трябва да бъде разглеждана като плод на джендър идеологията, с която ние не можем да се съгласим и ще продължаваме да се борим, защото тя е вредна за нашето общество, защото ще доведе до сериозни дългосрочни последствия.

Изследвания на близо 80 култури, някои от тях – изключително високи, показват следната закономерност: всяка култура се издига, когато сексът или сексуалността е стриктно обвързана с морални норми в контекста на семейството. И всяка култура пропада в дълбока криза, когато сексът е освободен от морални норми – нещо, което всъщност джендър движението се пробва да ни пробута, заедно с тази конвенция.

Накрая искам да Ви кажа: нека да не изпадаме в състояние на лудост, защото Айнщайн казва, че е лудост да правиш едно и също и да очакваш различни резултати. При 80 цивилизации това е така – при нас няма да е по-различно.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте.

ДАНИЕЛА ГОРБУНОВА: Здравейте! Представлявам Фондация „Български център за джендър изследвания“. Жена съм, адвокат съм и от 22 години се занимавам с проблемите на насилието над жени и деца. Един от авторите съм на Закона за защита от домашното насилие.

Подкрепям ратификацията на Истанбулската конвенция и изразявам становището на моите колеги от Фондация „Български център за джендър изследвания“ Конвенцията да бъде ратифицирана. Сега очаквам да ме поставите на кладата. Всички грехове въплъщавам – имам интерес, работя в защита на пострадалите от насилие, идеологичен интерес. Думата „джендър“ лично аз знам от 25 години. Това че някой не знае тази дума или не знае какво се влага в нея – има достатъчно много литература, която може да прочете. Представители на академичните среди тук Ви заявиха, че от години преподават тази материя в университетите в България. На интернет страниците на тези университети в София, в Пловдив, в Русе, във Варна, в Бургас, навсякъде ще намерите материали с тази тематика.

Това, което нашата организация - Български център за джендър изследвания, е вложила в устава си и в своята философия и предмет на дейност, е равнопоставеността на мъжете и жените, равнопоставеността на тези два пола. Ние с други полове не се занимаваме.

Ако някой бе полюбопитствал да влезе в сайта на нашата организация, както и в сайтовете на други организации, които съдържат в наименованието си думата „джендър“, то той щеше да се увери с какво се занимават тези организации.

Смея да твърдя, че от 20 години ние се занимаваме със защита на правата на жените и на децата от насилие. Тази ни дългогодишна дейност е прозрачна, видима, контролируема и подкрепяна от българската държава в лицето на българското правителство. Не е вярно, че Истанбулската конвенция е нещо, което се е появило, за да се въвлече този „троянски кон“, видите ли, това небивало чудовище трети пол и така да се подлъже българското общество.

За тези, които не знаят, искам да кажа, че Конвенцията няма пряко приложение, както и другите конвенции. Конвенцията не е цел – Конвенцията е средство. Като всяка една конвенция, включително Истанбулската.

Това, което ще помогне Истанбулската конвенция – преди малко колегата, която е от университета, младото момиче зададе този въпрос: какво ще направи тази конвенция, има други закони, може да се подобрят и да се създадат нови закони – че държавата ще поеме отговорност и ние чрез тази конвенция и нейното прилагане ще можем да подпитваме българската държава да изпълнява все по-добре своите задължения.

За да свърша, защото съм прескочила четирите минути, само да Ви прочета от този прословут обяснителен доклад една точка, която никой не се сети да прочете. От обяснителния доклад, не от Конвенцията. Точка 28, прочетете я: „Авторите на проекта – на Конвенция – искат да подчертаят, че задълженията, съдържащи се в тази конвенция, не изискват от страните да предприемат мерки, които са в противоречие с конституционните норми или основните принципи, свързани със свободата на печата и свободата на изразяване в други медии“.

Така че нищо не ни грози. Всъщност много се радвам, че тази конвенция предизвика размисъл в българското население. Ако сте виждали бита жена и бито дете, и убита жена и убито дете, тогава може би ще разберете за какво става дума. Аз лично и ние от Фондация „Български център за джендър изследвания“ призоваваме парламента да ратифицира тази така полезна конвенция в защита на жените и децата. Благодаря Ви.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте Вие.

ВЕСЕЛИН ТОНОВ, Дискусионен клуб „Свободна България“: Госпожо Манолова, ще се обръщам към Вас като директен представител на държавния орган, понеже и аз имам въпроси – за жалост, ги нямам записани, така че ще ги чета дигитално. Ще се опитам да съм кратък и да не се покривам с говорилите преди мен. Искам да дам малко контекст на Истанбулската конвенция.

Истанбулската конвенция е част от четири конвенции на Европейския съюз за борба с насилието, една от които е Уанзаротската конвенция – не знам защо са измислили толкова сложно име. Тази конвенция от 2007 г. е директно за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие.

Искам да попитам: тъй като не виждаме никакви видими мерки да са взети в България за прилагане ефективно на тази конвенция, как очаквате ние, като граждани, да имаме доверие, че на Вас Ви пука за насилието срещу жени, след като явно не Ви пука за насилието срещу деца? Защото спрямо Уанзаротската конвенция би трябвало да има масивни национални кампании за информиране на децата и всички, които работят по някакъв начин с деца, и да се вземат превантивни мерки за защита от педофилия.

Защо никъде думата „педофилия“ не се споменава в Конвенцията? Ако говорим за защита на когото и да било, предимно на деца, защо този термин умишлено се укрива? Защо никъде не може да се намери информация за споменатата от мен Уанзаротска конвенция и мерките, които са взети от нея?

2012 г. – има законопроект за публичен регистър на педофилите в България. До този момент аз лично не мога да намеря такъв – ако някой може да намери, нека ми го покаже, ще се радвам да има такъв регистър. Аз не мога да намеря такъв регистър шест години по-късно.

Такъв регистър беше публично обявен в Полша в началото на тази година – с имената, рождените дати и адресите на всички регистрирани педофили. Това в България не се случи.

Как можем да очакваме, че реално Вас Ви е грижа за жените, когато най-беззащитните членове на обществото – децата, са оставени напълно незащитени толкова дълго време?

Последният ми въпрос: не е ли Истанбулската конвенция просто един параван за предефиниране на пола и декриминализацията на педофилията на по-късен етап?

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Пак ще повторя – аз не представлявам парламента, нито изпълнителната власт. Поех ангажимента да водя днешния форум, за да се чуят в спокойна обстановка всички мнения, които ще бъдат стенографирани и представени на сайта на парламента, така че депутатите да ги имат предвид, когато обсъждат и гласуват Конвенцията.

Но също така имате възможност – има още 35 минути от дебата, да напишете, уважаеми господине, въпросите, за да ги предам надлежно в деловодството или лично на госпожа Цвета Караянчева, а тези от тях, които са адресирани до правителството, да ги изпратя на господин Борисов.

Моля, използвайте и този начин – да представите писмени въпроси, като оставите и координати за обратна връзка – електронен адрес, адрес, телефон, така че да бъдете информирани за темите, които поставяте днес тук, от съответните институции.

Заповядайте.

РАДОСЛАВ СТОЯНОВ, Български хелзинкски комитет: Добър ден на всички! Ще засегна само два въпроса – няма да правя пространно изложение за Конвенцията. Тук се изказаха много дефиниции за джендър, включително се цитираха хора, които не са се занимавали никога с джендър изследвания, нямат представа какво всъщност се означава с това понятие. Оказа се през последните три-четири седмици, че в България има страшно много експерти по джендър изследвания, което си е дисциплина.

Понятието „джендър“ всъщност е въведено още през 60-те години от феминистките във философската и в социалната теория – те го употребяват, за да означат тези роли на половете, които имат значение за тяхното положение в обществото. Жената, която не трябва да има публичен живот, а трябва да си седи вкъщи и да се грижи за децата. По-рано не е имала дори право да гласува. Мъжът, който трябва всъщност пък да води публичния живот, да участва в политическия живот, да носи прехраната вкъщи, вместо жената, и така нататък. Това е, което феминистката теория разбира под „джендър“, това са нещата, за които там се говори.

Моят призив към всички, които имат тревоги около джендъра, както казва една книга на Джудит Батур, е да се информират за понятието „джендър“ от тези, които го въвеждат в употреба, а не от хора, които твърдят какво е, без никога да са се информирали от тези, които са го дефинирали.

Относно въпросите какво ще се промени. Както вече преди мен беше казано, Конвенцията няма пряко приложение. Всичките интерпретации, които чухме днес – от 11,00 ч. слушаме апокалиптични прогнози, всъщност нямат никакво значение, защото при евентуалната ратификация на Истанбулската конвенция ще последват два други законопроекта. Тези законопроекти вече са изготвени в Министерството на правосъдието.

Българският хелзинкски комитет участваше в едната от двете работни групи. Едната работна група беше за изменение в Наказателния кодекс, другата – за изменение в Закона за защита от домашното насилие. След мен ще говорят вероятно по-подробно по този въпрос.

От тези законопроекти ще се види какви ще бъдат промените, които ще последват от Истанбулската конвенция. В тях няма дума за трети пол. Всъщност е нормално да няма дума за трети пол, защото трети пол няма. Няма такова нещо като трети пол не само в Истанбулската конвенция, а по принцип – половете са мъжки и женски. Останалото са джендър проявления.

Тези законопроекти, аз също питам, защо не са публични? Всъщност те може и да са публични – аз не проверих. Бяха завършени, работните групи приключиха работа. Ако след приключване работата на работните групи са отворени нови работни групи с нови членове – това е друга тема. Тези два законопроекта бяха готови в началото на миналата година.

Пак казвам, не проверих – сетих се буквално сега, докато бях на опашката, дали те не са качени на сайта за обществени обсъждания към Министерството. Предполагам, че не са качени – това е голям проблем.

Аз се надявам стенографският протокол наистина да бъде прочетен от народните представители, от госпожа Цачева, защото това е укор към нея – тези два законопроекта трябва да са публични. Нямаше да има тази абсурдна дискусия, която днес водим, ако те бяха публични. Там черно на бяло се вижда какво има и какво няма, какво ще се промени и какво няма да се промени.

Промените в Наказателния кодекс са много големи и много важни, включително ще се криминализира винаги, във всички случаи домашното насилие, защото ако не знаете, да знаете – някои форми на насилие, лека телесна повреда, някои форми на средна телесна повреда в момента в Наказателния кодекс, когато са нанесени от възходящ или низходящ – Вашата майка, баща или син и дъщеря, се преследват по частен ред, а не от прокуратурата. Това е само едно от много дълъг списък неща, които са включени там.