Обществена дискусия по Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на

Виждам, че ние имаме нужда от дебат, имаме нужда от разговор в нашето общество по много теми – не само за това, че в момента се вдига цената на парното и водата, за това не говорим, и не за това, че 48% от Пирин може би или може би не ще бъдат застроени – за това също трябва да говорим. Но когато 50% от това общество сме ние жените и тази конвенция ще помогне – нашите закони, които ги имаме, на практика не работят. Не работят, защото миналата година три жени бяха убити, защото преди две седмици една жена беше пребита с ютия от мъжа си.

Беше направена грешка в превода. В българския език и другите славянски езици няма думата „джендър“ – има „биологичен пол, мъже и жени“. Думата „джендър“ беше преведена като социален пол. Това беше грешка – казаха го и от Съвета на Европа. Защо ние, като някакво стадо, като овце и от едната, и от другата страна повтаряме едно и също, вместо да седнем и да видим с какво сме съгласни – всички българи?

Съгласни ли сте да има насилие върху Вашите дъщери? Съгласни ли сте да има изнасилени жени? Всяка трета в България – 1 милион жени! Не сте. Предполагам, че няма да има човек в тази зала, който ще се изправи и ще каже: „Аз съм съгласен да има насилие“. Искате ли Вашите дъщери да бъдат космонавти, да бъдат адвокатки, да бъдат народни представители, да бъдат журналистки, правозащитнички? Дайте им този шанс.

Тогава ние като общество трябва да се справим с онова, което Конвенцията нарича „джендър стереотипи“. „Джендър“ – това са ролите, които всяко общество дава на мъжете и жените. Това не е да обличаме момиченцата в мъжки дрехи – извинете, аз съм в мъжки панталон. Носим панталони от много години. Знаете ли, че когато високите токове се измислят във Франция, те са били атрибут на мъжете – на жените е било забранено да носят високи токове. Сега е обратно. Ето това са стереотипите на различните роли, които всяко общество дава.

Като правозащитник в Йемен, преди 15 години присъствах на церемония, в която една възрастна баба с ръждива ножица отряза клитора на шестмесечно бебе – момиченце, защото това е ролята, която в онова мюсюлманско общество е отредена на жената – да бъде без клитор. Срещу това се противопоставя Истанбулската конвенция. И не мислете, че това се случва в някакво село в Йемен – случва се в Англия например, може би се случва сред бежанците, които идват тук. Обрязването на жените е престъпление. И други, други неща.

Изобщо обикновеното изнасилване – колко, 70% от жените в света. Някой каза тук – от УНИЦЕФ, 91% от българките са изнасилени от партньори и от хора, които познават – уточнявам, 91% от тези една от три жени. Има изследвания. (Силен шум и реплики в залата.) Ето, за това ще помогне Конвенцията – тя задължава…

Чуйте ме, моля Ви!

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми дами и господа, от ръководството на Университета ми правят отчаяни знаци, че просрочваме времето.

МАРИЯНА КАЦАРОВА: Последно уточнение – Конвенцията задължава държавата да има тези изследвания и да се води разследване. Разбирате ли? Това е смисълът на тази конвенция.

Нека я подкрепим заедно.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Последни две изказвания, тъй като дамата и господинът стоят.

Моля Ви, в рамките на една минута. Това е представител на ръководството.

Останалите, които имаха желание да се изкажат, моля Ви, ако не сте готови с писмени изказвания, можете да ги подготвите до утре и да ги донесете в офиса на институцията на Омбудсмана – „Георг Вашингтон“ 22. Аз ще организирам тяхното пряко предаване на ръководството на парламента. Повече от това не мога да направя.

АВРАМОВ: Добър ден! В лично качество говоря. Искам да Ви кажа, че техническите и технологичните въпроси съм съгласен да ги повтаряме.

Но да се върнем отново към духовните и принципните неща. Не е необходимо човек да е гений, дори да има няколко висши, дори едно висше образование, за да разбере и да проумее, че тази конвенция е пореден опит за подмяна, за хипнотично, приспивно отношение към ценностите – към общочовешките и към християнските ценности, за да може постепенно нещата да стигнат, така че доброто да се нарече зло и злото – добро.

Набързо – за насилието. Всеки нормален човек е против насилието. Като искате да се борите с насилието, тази конвенция е борба със следствията, не с причините. Усилете НПК и другите закони.

Освен това, най-важното средство за борба с насилието – позволете на хората да учат вероучение, въведете вероучението. Страхът Божий е този, който предпазва от насилие, защото той е лично волево действие. Не е необходимо някой да пише закон, за да може да се каже, че след като е написан законът, значи ще бъде изпълняван.

Личната воля, личната свобода е толкова голяма, че на нас ни е дадено дори да приемем лъжата за истина и истината за лъжа, дори да похулим този, който ни е създал.

След това – за правдата. Чуйте нещо много важно, може би някои от Вас за пръв път ще го чуят. Когато Господ – надявам се, че всички вярваме, че сме създадени от Господ, а не сме от маймуните – създавал Адам и Ева, човека, мъж и жена ги създал, можел е, дори и сега може, още тогава да създаде поне три Адама и поне три Еви, да каже на двама от Адамовците: „Вие двамата ще живеете заедно“, на две от Евите да каже: „Вие двете ще живеете заедно“, а на третия Адам и на третата Ева да каже: „А Вие ще живеете заедно“. Но той не го е направил.

Думата „пол“ на словенските езици означава половина – да си спомним. Не може да има повече от две половини.

След това – за истината. Истината не зависи от демокрацията и от броя на хората с някакво мнение. Тя никога не може да зависи, никога не е зависила и не ще зависи. Следователно в истината няма и не може да има демокрация. Демокрацията може да съвпада с истината, но истината не е длъжна и не зависи от демокрацията – това трябва да се разбира.

След това – не забравяйте, че нас ще ни съдят не толкова за злото, което сме извършили, а за доброто, което не вършим. Така че двуедушието или лицемерието, или така нареченият „фейс межъринг“ на нашите пастири е това, което е опасното. Затова тези хора трябва да си спомнят защо искат благословение от свещениците, защо палят свещи, защо ходят на църковните служби, след като не приемат това, което Църквата казва.

Що за двуедушие, що за двойнствено отношение?

За свободата вече Ви казах, за правдата и за истината. Искам да Ви кажа и за недобросъвестността. Не може да ги правите в един ден, в няколко часа – това трябваше да е дни, месеци наред, в по-голяма зала, дори в прословутата „Арена Армеец“. Много хора трябваше да участват, да могат да кажат своето мнение.

Затова спомнете си – заради временното да не изгубим вечното. Да кажем накрая: „Господи Боже Аврамов, Боже Исаков, Боже Яковов в Пресвета Троица, пази ни от вълците в овчи кожи и ни дай хора – държавни и духовни пастири с истински страх Божий. Амин!“

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.

Заповядайте, госпожо – една минута, моля Ви, защото има сериозен проблем със залата.

ВАСИЛИАННА МЕРХЕБ, Неправителствена организация „Мога“: Съобразявам се с изискването. По този повод всичко това, което бях подготвила да чета, няма да чета.

Благодарна съм за това, че поехте ангажимента да председателствате тази дискусия. Като българка ме е срам, че народните представители, парламентът, който е домакин и организатор на това събитие, липсва! Тази липса за мен за пореден път е много сериозно доказателство за това, че управляващото мнозинство има проблем с нас, с комуникацията с народа.

Вие като омбудсман, до момента – моите адмирации и респект, няма нещо, с което да сте се заели, което касае българския народ, и да не сте успели. (Обръща се към омбудсмана Мая Манолова.)

Задавали ли сте си въпроса: защо? Защото сте заставали на страната на гласа на народа, а гласът на народа е гласът Божий.

В случая като политолог – специалността ми, и като представител на неправителствена организация съм потресена и възмутена, и съм задължена да кажа, че такова поведение води държавата към много сериозна политическа дестабилизация, и то само в началото на Европредседателството ни.

Липсата на отговорните хора тук говори много. Мен ме е срам. Искам да отговорят: защо ги няма, защо трябваше под натиск на българските граждани да се случи тази среща тук? На всичкото отгоре гаврата да станат и да си тръгнат! Нима не знаеха, че ще има вот на недоверие? Вот на недоверие ще има стократно, докато не се откажат от тези неща, които вършат в момента!

Няма какво да се лъжем – насилието над жени, над деца, над човеци, над животни, въобще като цяло насилието е напаст, тя е зловещо явление – противобожие явление! По това няма спор.

Но като православна християнка, каквато съм, и се разпознавам за такава, считам за свой най-първи дълг да не обвинявам никого другиго по повод на това, че, видите ли, имала съм съседка, била съм свидетел на насилие. Какво направихме ние? Църквата не е институция. Всеки с кръщение, с име Господне – православен християнин, е Църквата, част от живото тяло на небесно-земно устроената Църква, на който сам Господ е глава. Той е домосъздателят на всичко онова, което имаме – въздух, небе, земя, слънце! Забравихме ли?

Аз съм изумена как се налагат такива срамни неща! Такива, дори гнусни термини да вкарваме в устите си, с които казваме: „Обичам те!“, с които се обръщаме към Бога, с които целуваме децата си! Мен ме е срам!

Става дума за една отвратителна поквара, за една идеология, която е срамна и тя няма място в България! Защо няма място в България? Защото нашите символи са други. Ако на Европа, в Брюксел е едно уриниращо човече, на нас тук, по-надолу ни е Апостола на свободата – той е нашият идеал! Той е дякон, църковен дякон неслучайно.

Нека да се замислим – ако не се чува гласът на народа и на Църквата, неслучайно нашите митрополити архипастрите са духовните лидери и водачи на България! България по Конституция е православна държава! И много моля, освен българското вероизповедание, което е основното – православно, всички останали се изказаха! Ако бъде загърбен този глас, ние ще бъдем всеки Божи ден и пред НДК – да покажем на европейците за какво става дума!

Между другото, това не е демокрация – това е демонокрация, защото самите европейци са категорично срещу тези извращения!

Аз лично благодаря на Българската православна църква, благодаря на всички достойни политици в парламента и на всички министри, които не се съгласиха с тази ратификация! (Силен шум, госпожа Мерхеб продължава да говори без микрофон.)

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря на всички за участието.

Който не е успял да изрази становището си, утре до края на деня може да го донесе в институцията на Омбудсмана, в приемната – вдругиден ще го предам надлежно в парламента на госпожа Караянчева да бъде представено на сайта на Народното събрание.

Стенографският протокол и становищата, които са депозирани днес тук, ще бъдат, предполагам, още утре на сайта на българския парламент за справка, за възможност за консултация с мнението на гражданите на българските депутати.