§ 54. Имуществени последици при изпълнение на недействителни сделки

Практиката сочи редица случаи, когато стр^те по нищожна сделка съобразяват повед^то си с нейното съдърж и изпълняват „задължения”, които тя не е породила. При унищожаемите сделки също изпълнението им може да предшества упражн^то на потестат^то П за унищож. Когато нещо е дадено или извършено в изпълнение на нищожна или унищожена сдел­ка, се поставя ?^ът дали това са само фактич^ки отнош или имат П х-р и, ако са ЮФ^и, какви П последици следва да породят.

Осъщ^то на престация в изпълнение на нищожна или унищож сделка се третира от законод^я като ЮФ, който се свързва с опред П последици. Стр^те по недействит^та сделка също гледат на изпълн^то по нея като на П действие, а не на фактич отнош^я.

Логично е да се приеме, че даденото или извършеното по нищожна или унищожена сделка следва да се възстано­ви на този, който го е осъществил, защото за неговото задържане няма П^но основание - получилият го няма СП^о в` него. Историята на Г<sup>то</sup>П познава и др възгледи за решаване на пост<sup>ия</sup> въпрос. Рим<sup>то</sup> П не признава иск за връща­не на даденото в изпълнение на недействит сделка, когато повед<sup>то</sup> на стр<sup>те</sup> при скл<sup>то</sup> й е неправом или неморално. Не е обществено оправдано законът да защитава Л, които го нарушават или дейс­тват неморално. В такива случаи се е прилагало правило­то „In pari causa turpitudinis cessat repetitio” - „При неморалност на 2<sup>те</sup> страни отпада искът за връщане”. При рецепцията на римското П това правило е възприе­то и в П<sup>те</sup> с-ми на стр<sup>те</sup> от Зап Евр. Връщане на дадено или извършено в изпълнение на не­действит<sup>та</sup> сделка може да иска само тази страна по нея, която не е действала противозак или немо­рално. Отказването на П<sup>о</sup> за възстанов (рести­туция) се обосновава като санкция за укоримото повед на стр<sup>та</sup>. Този възглед за режима на изпълн<sup>то</sup> по недействит сделки, макар да се подкрепя с при­емливи П и морални съображения, има и недостатъ­ци. Когато само едната страна по недействит<sup>та</sup> сделка е изпълнила, др<sup>та</sup> страна задържа полученото, без да има П<sup>о</sup> в` него, и по този н/н получава пре­мия, обогатява се ч` сключване на недействит^та сделка, защото тя не престира нищо по нея.

В ГК на РСФСР от 1922 г. беше възприето правилото, че повед^то по изпълнение на някои недействит сделки следва да се санкционира с отнемане на престацията в полза на Д^та. В случаите, когато недейст­вит^те сделки не страдат от тежки пороци следва да възникне П^то за възстановяване на даденото в из­пълнение на недействит^та сделка.

В първонач^та редакция на ЗЗД в чл. 34 беше въз­приет под влияние на съвет^то ГП един диференц режим, който в завис от основания­та за недействит^ст допускаше в едни случаи въз­становяване, а в други - предписваше конфискация на даденото в изпълнение на сделката.

Възстанов^не на даденото от всяка страна по сдел­ката (двустранно възстановяване) се присъждаше при нищожни сделки по чл. 26, ал. 2 и 3 ЗЗД и при унищожаеми сделки поради недееспособност или грешка.

При сделки, нищожни поради насилие или унищожаеми поради измама, заплашване и крайна нужда, даденото от потърпевшата страна й се връщаше, а даденото от стр^та, извършила насилие, измама, заплашване или използвала крайната нужда, се отнемаше в полза на Д^та.

Даденото и от 2^те страни по нищожни сделки по чл. 26, ал.1 ЗЗД се отнемаше в полза на Д^та, а ако договорът не уврежда Д^и интереси, спрямо стра­ната, действала при извинителна причина, се присъждаше връщане на даденото.

При заплащане на цени, лихви, наеми и възнагражд над задължит^те макс размери, платено­то в повече се връщаше на Л^то, което го е дало, но ако сд^та е скл^на с цел за по-нататъшно спекулиране, платеното в повече се конфискуваше в полза на Д^та.

Чл. 34 урежда П^то за възстановяване на дадено­то в изпълнение на нищожна или унищожена сделка. Пред­поставките, при които се поражда това П, са раз­лични при нищожните и при унищожаемите сделки.

При нищож^те сделки П/пораждащият фактич състав се състои от два ЮФ: сключена нищожна сделка и осъщ^на престация от 1^та или и от двете страни по тази сделка. Фактът на изпълне­нието по нищожната сделка завършва фактич^я със­тав и води до възникване на П^то за възстан^не. Неточна е редакцията на чл. 34 ЗЗД, когато свързва възмож^та за връщане с признаването на договора за нищожен. Влязлото в сила съд реш за обявяване на нищож^та е наистина авторитетно признаване на нищож^та на сделката, но то има само установително действие. П^то за възстан^не възниква от получаване на изпълн^то от насрещната стр при двустр^те сделки или от участник в сделката при многостр^те. При липса на спор м` стр^те, П^то за възстановяване може да се упражни и без да има съдебно установяване на нищожността.

При унищожаемите сделки П за възстан^не възниква освен от факта на изпълнение на такава сдел­ка още и от влязлото в сила съд реш за унищож^то и. Едва от този момент даденото или извърш^то в изпълнение на сделката е лишено от основание.

След смъртта на ФЛ^о или заместването му в сделката, както и при преобразуване или прекрат на ЮЛ^е, П^то за възстанов преми­нава в` техните универсални или частни правопри­емници.

Участникът в нищожна или унищожена сделка, кой­то е получил по нея нещо, има П задълж да го върне или възстанови на правоимащия. При липса на доб­ров изпълнение последният следва да предяви осъ­дителен иск за осъщ^не на П^то си. При предявяване на отрицат установит иск за обявя­ване на нищожността или на конститутивен иск за унищожаване на сделката с тях може да се съедини и осъди­телен иск за възстан^не, защото без него съдът не се произнася служебно за възстанов^то.

По своята П същност уреденото в чл. 34 ЗЗД СП^о е облигац П за връщане на полу­чено без основание или въз основа на отпаднало основа­ние, т. е. специален случай на вземане за неоснователно обогатяване.

По своето съдърж вземането за възстановяване е призната и гарантирана възможност да се получи обрат­но това, което е дадено от участник по нищожна или унищожена сделка и получено от насрещната страна или участник по сделката. Ако даденото е вещ и тя не е унищожена, следва да се върне вещта, в състоянието, в кое­то е получена, заедно с плодовете, ако има такива, при нищожните сделки и при условие, че стр^та, която е получила вещта, е знаела или не е могла да не знае за нищожността. Ако стр^та, получила вещта, е узнала по-късно за нищожността (при скритото несъгласие), вещ­та следва да се върне в състоянието, в което се намира в момента на узнаването. За облагите, които са реализи­рани от вещта след получ^то и или узнаването за нищожността на сделката, се дължи тяхната равнос­тойност в пари.

При унищожаемите сделки П^то за възстановява­не възниква с влизане в сила на съд^то реш за унищож^то, но е справедливо вещта заедно с плодовете да се върне в състоянието им към момента на предявя­ване на иска или на противопоставяне на възражението, защото те би трябвало да играят и роля на покана за връщане, ако искът или възражението бъдат уважени.

Когато изпълнението не е вещ, а услуга този, който се е възползвал от нея, следва да възстанови стойността и. И тук меродавни за оценяване на услугата ще са посо­чените по-горе моменти.

П^то за възстановяване е облигац П, спрямо което се прилага общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД от 5 год.

Когато в изпълнение на недействит сделка е да­дена вещ, соб-ст на стр^та, която я е дала, тя разпол освен с иск за връщане на облигац основа­ние и с иск за соб-ст, който не се погасява по дав­ност. Основанието на последния е притежанието на П^то на соб-ст и неосноват^то й държане от друг участник в сделката. Страната може да избира м` двата иска.

Когато всяка от страните по недействит^та двустр сделка има вземания за възстановяване на осъщ^ни престации по нея, те трябва да изпълнят едновр задълж^та си и всяка от тях може да направи възражение за П^о на задържане по чл. 90 ЗЗД, а ако са налице условията по чл 103 ЗЗД, всяка страна може да извърши едностр прихващане.

Конфиск^та е допълнит санкция към недейст­вит^та за това, че стр^те са изпълнили опоро­чената сделка. Тя представлява потестат П на Д^та да придобие даденото по недействит^та сделка, когато това е изрично предвидено в ПН^а. В общите правила за недействителност на сделките понастоящем такава санкция не е предвидена, което заслужава одобрение.

Законодателят я установява в спец случаи, когато нищожната сделка по негова преценка представлява по-голяма степен на обществена опасност. В § 5, ал. 2 от допълнит^те разпор на ЗППДОП (отм.) се предвиждаше предметът на нищожната приватизац сделка да се върне, а платената цена да се отнеме в полза на Д^та. В тази спец разпор законод^ят бе установил спрямо даденото по нищожната сделка да се приложи едностранно възстановява­не и конфискация само по отнош на даденото от страна­та, която е нарушила забраната по § 5, ал. 1 от цит. закон.

Предпост, за да могат да се упражнят П^та за въз­станов и конфискация по § 5, ал. 2 от допълнит разпор на ЗППДОП е да се установи, че при придоб^то по приватизац^та сделка е използвано подставено Л или скрит пълномощник. При оспорване от приобретателя по сдел­ката по съд ред следва да се установи, че той е само подс­тавено Л, а приобретателят е друго Л, или че той е дейс­твал от свое име, но за чужда с-ка със задълж да прех­върли придоб^те П на доверителя си. При сделки за Д имущество искът за конфискация следва да се предяви от Д^яО, който е сключил сделката, а ако той не го направи, от мин^ра на фин^те или от прокуратурата. За приватизац сделки с общинско имущество иск за кон­фискация може дя се предяви от органа, сключил сделката и от представителния орган на общината. Недопустимо е съдът служебно да образува такива дела и да прилага конфиска­цията.

При установ на наруш^то предметът на сделка­та тр да се върне на органа сключил сделката. Поради нищож^та на пооследната, имущ^то, което е било опре­д за приватизация, остава Д или общинска соб-ст и в бъдеш,е ще следва да се сключи нова приватизац сделка за него по предвидения в закона ред.

При прилагане на конфиск^та в съд^то реш следва да се постанови, че платените суми по приватизац^та сделка, внесени в извънбюджетната сметка по чл. 6 ЗППДОП следва да се преведат в Д бюджет.

Не преценяваме като уместно въвеждането на конфис­кацията при нищожни сделки със специални разпоредби, след като тя беше отменена в общите разпор за недейст­вит^та на договорите в ЗЗД.
§ 55. Потвърждаване на унищожаеми сделки. Конверсия
1. Потвърждаване на унищожаеми сделки

Унищож^то на сделка, която има пороците по чл. 27-33 ЗЗД, зависи единств от стр^та, чието волеи­зявл е опорочено. Ако тази стр не упражни потестат^то си П за унищож ч` иск или възражение, П<sup>те</sup> последици на сделката се запазват. Прак­тич<sup>то</sup> неудобство в тези случаи е несигурността за насрещната страна, висящото състояние на П/О<sup>то</sup>, което се отразява негативно и в` жела­нието за изпълнение на П^те задълж от насрещ­ната страна. Дори страната, която има П да иска унищож^то, да изпълни своето задълж, тя пак може да унищожи сделката, ако преди това не е знаела порока й.

Когато Л^то, което има П да предизвика унищожаване на сделката, желае нейните П последици, то може да внесе яснота и сигурност в отнош^та му с останалите участници в нея ч` потвърждаването й.

В чл. 35 ЗЗД се урежда възможност за потвърждаване само на унищожаеми сделки, с изключ на тези, сключени при крайна нужда и при явно неизгодни условия. В чл. 33, ал. 1, изреч. 2^ро ЗЗД е предвидена възможност за запазване на П^то действие на унищожаемата сделка, което зависи от последващо повед на стр^та, която се е облагодет^ла от сделката. Това не е потвърждаване на унищожаема сделка, защото последващият факт води до отпадане на основанието за унищожаемост - сделката не е вече явно неизгодна. Но и при този вид унищожаеми сделки косвено потвърждаване е възможно, въпреки изричната забрана на чл. 35, ал. 3 ЗЗД, ч` неупражняване на П^то за унищожаване от ощетената страна.

Потвърждаване на унищожаема сделка може да се из­върши само след узнаване на порока й. Потвържд^то се извършва ч` волеизявл на стр<sup>та</sup> по сделка­та, която има П да я унищожи. Ако тя е заместена в П/О<sup>то</sup> ч` сделка или е починала, потвърж­д^то може да се извърши от универсалните или час­тните й правоприемници. Същото важи при преобразу­ване (сливане, вливане, разд^не, отделяне и др.) или прек­рат на ЮЛ^а, защото и те могат да потвърждават унищож сделки, които имат П да унищожат.

Чл. 35, ал. 1 и 2 ЗЗД уреждат 2 н/на за потвър­ждаване.

Чл. 35, ал. 1 ЗЗД урежда изричното потвърждаване, при което волеизявл^то тр да се направи пис­мено. То тр да бъде, в смисъл, че стр^та желае да запази П^то действие на сделката, въпреки че знае основанието за унищожаемостта. Ако пороците са пове­че от един, следва да се изброят всичките, иначе въпреки потвържд^то ще може да се иска унищожаване въз основа на непосочено основание. Практически смисъл от такова изрично потвърждаване няма, когато стр^та е загубила възможността да упражни П^то за унищожаване, поради изтичане на погасит^та давност, и е изпълнила сделката, преди да узнае за порока.

Чл. 35, ал. 2 ЗЗД урежда конклудентното потвър­ждаване ч` изпълнение на сделката изцяло или частич­но от стр^та, която има П да я унищожи. Изпъл­нението тр да е доброволно и Л^то, което го извършва, да знае основанието за унищожаемостта. Зна­нието се предполага до доказване на противното.

Потвържд^то като едностр П сделка също може да страда от пороците по чл. 26-33 ЗЗД. Кога­то то е унищожаемо, то също може да бъде потвърждавано.

По своята П същност потвържд^то е извър­шване втори път на волеизявл^е от участника, чийто волеви акт е бил опорочен. Това последващо волеизяв­ление е вече действително, то не страда от пороци­те по чл. 27-31 ЗЗД. Действит^те волеизявл^я на останалите участници и формата, която е била спазена, запазват своето действие. По този н/н ч` последва­що действително волеизявление се отстранява по­рокът на сд^то и става възможно и обществено оп­равдано тя да породи П действие като действител­на сделка.
2. Конверсия

При нищожните сделки, при които потвържд^то е изключено, има възможност за запазване на част от П^те им последици ч` конверсия (превръщане). Кон­вер^та не е уредена изрично с обща ПН, но в лит и в прак^та не се оспорва нейната приложимост.

Проф. Таджер обосновава нейната допустимост с 3 П пр-па: за автономията на Ч/П^те субекти, за разкриване на действит^та воля на участниците в сделката ч` тълкуване и за недействи­т<sup>та</sup> като тежка санкция, ч` която не се цели огранич^не на оборота, а само защита на П^я ред от несъвместими с него П последици.

Справедливо е, когато част от П^те последици на сд^та не противоречат на закона или добрите нрави и сп` предпол<sup>та</sup> воля на стр<sup>те</sup> те ги же­лаят, тези последици да се запазят. Ю<sup>и</sup> този ефект се постига ч` превръщане на сделка от 1 тип в друг тип или вид. Това е възможно при две предпост. 1^во, ако недействит^та сделка съдържа в себе си същественото съдърж на друг тип или вид сдел­ка. Конверсията е допустима само ако недействителни­ят фактич състав включва действителна сделка, макар и с друго съдърж. На 2^ро място, конверти­раната сделка може да обвърже стр^те, само ако от­говаря на тяхната предполаг воля. На стр^те не могат да бъдат налагани П последици, които те не желаят. Поради това при прилагане на конверсията трябва да се разкрие ч` тълкуване предполаг<sup>та</sup> воля на стр<sup>те</sup> по сделката и само ако се стигне до извода, че те биха приели последиците на конвертирана­та сделка, тя ще може да породи действие за тях. Сп` проф. Таджер конверсията не се прилага по П, а само ако стр^те постигнат съгласие конвертирана­та сделка да ги обвърже. Ако се изисква съгласие на стр^те, това би означ те да сключат една нова сдел­ка. На конверсията се гледа като на ср-во за иконо­мия и за рационализиране на отнош^та при недейст­вителност. Аргумент в полза на тезата, че не е необхо­димо наново да се постигне съгласие, може да се изведе от чл. 26, ал. 4 ЗЗД. При частичната недействит^ст също може да се стигне до конверсия. Когато прилагаме второто предложение на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, не се изисква стр^те да изявят воля, а е достатъчно да се разкрие предполаг^та воля на участниците в сделката. Раз­бира се, ако стр^те или поне една от тях не се съгла­сят с последиците от конверсията, могат с изрично изя­вена воля да ги отхвърлят.

Конверсията намира ограничено приложение при час­тичната недействит^ст и при нищожните сделки поради липса на форма като условие за действителност или поради противоречие на закона.

В съд^та практика най-често тя се прилага при продажба на недвижими имоти с частни писмени догово­ри. Тези договори, поради липса на форма, са нищожни като продажби, но могат да се конвертират в предвари­телни договори за продажба на недвижим имот - чл. 19 ЗЗД. Сп` нас не е удачен примерът, който се дава в учеб^те, че нищожният поради липса на форма запис на заповед може да се конвертира в договор за паричен заем. Със записът на заповед издателят се задължава да плати опред парична сума, но ремитентът не пое­ма задължение да върне получената сума, а освен това записът е абстрактна сделка, докато паричният заем е каузална.

Друг пример за конверсия е, ако договор за доброволна делба на съсобствени вещи е нищожен, поради липса на форма, той може да породи действие като договор за раз­пределение на ползването на вещите.
ГЛАВА X

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО
§ 56. Понятията представителна власт и представителство

1. Уводни бележки

В Ч^тоП субектите извършват П дейс­твия, упражняват свои П и изпълняват П^те си задълж, като формират воля и сами я изразяват. П^те последици от волевите актове настъпват в П^та сфера на този, който ги извършва. Това е пра­вилото, което действа за всички случаи, освен когато за­конът и П/релевантната воля на Л^та допускат изключения от него.

Идеята, че от П^те действия на 1 Л могат да възникнат П последици направо за друго Л, не е била чужда още на древните П с-ми. Така в рим^то П робите, които не са считани за П субекти, и подвластните били овластени да придобиват П^а за своите господари и да ги задължават в опред граници. В следкласич^то рим. П се допуска­ли случаи на придобиване на вещни П от едно Л въз основа на П^те действия на друго, неподвластно нему Л.

Рим^то П не съдържа П уредба на пред­ставителството поради недостатъчно разбития правен обмен.

Отпадането на робството и преодоляването на на­туралния х-р на стоп^то, развитието на търговията и навлизането на Ю^теЛ в сто­п^я и П живот обуславят ик^ки П^я институт на представит^то. Последното се утвърждава в законод^та на страните от За­п Евр като универсална П категория с ши­роко приложение в почти всички П отрасли с изклю­чение на наказат^то П.

Представит^то е П явл, при което един П субект - представляваният - е обвързан от правомерни П действия на друго Л - представи­теля, - което извършва тези действия от името на представлявания. Тр да се има предвид, че терминът представит^во се употребява и с други знач. С него се означават напр. поделения на ЮЛ^а, които осъщ^ват опред стоп д/ст на дадена терит^я. Понятието „търг представител на РБ” има също специф знач, доколкото това са Л, които изпълняват Д фун­кции, но могат да се явят и в ролята на представители по смисъла на Ч^тоП. Знач^то на термина представителство като поделение на ЮЛ^е или като осъществяване на Д функции не ни интере­сува в следващото изложение.

Съвкупността от П^теН, които уреждат Г^те П/О по извършване на П действия от чуждо име, образува Г/П^я ин­ститут на представит^то. То може да се разгл. и като комплексен институт на Ч^тоП, в който се включват и спец^те Н за представит^то от другите Ч/П^и отрасли и главно тези на търг^то П.

Правилно в лит^та се изтъква, че представи­т^то се намира в тясна връзка с режима на П^те субекти. Ч` формирането и личното изявяване на П/релевантна воля се разкрива една основна функ­ция на П^те субекти. Когато това не е възможно или не се желае от Л^то, се използва представит^то. Но също така представит^то е свързано в не по-малка степен с извършването на правомерни П дейс­твия в Ч^тоП. Най-голямо теоретич и прак­тич знач има представит^то при скл^не и изпълнение на П^те сделки. Това ни дава осно­вание да разглеждаме подробно режима на представит^то веднага след главите, посветени на П^те сделки.

Сп` правилата на Ч<sup>то</sup>П само дееспособ­ният П субект може да извършва лично правнозначими волеви актове. П<sup>та</sup> катег, ч` която се обслужват интересите на недеесп^те ФЛ в преобладаващия брой страни е представит^то. Дееспособните родители, осиновители или настой­ници заместват волята и извършват П действия вместо недееспос^те и в техен интерес. В англосак­с^то П интересите на недееспособните се обслужват ч` друг П институт, този на доверител­ната собственост.

Освен при недееспос^те ФЛ, поради не­обходимост представит^то намира приложение макар и по спец н/н, и при Ю^теЛ. Те формират воля и я изразяват в П^я оборот ч` свои органи, които се състоят от едно или повече ФЛ. Л^та, които се включват в представителния ор­ган, не действат от свое име, а като представители на Ю^тоЛ от негово име.

Житейската целесъобр^ст е наложила използване­то на представит^то по волята на П^те су­бекти. Когато някой не е сигурен поради липса на П знания или опитност, че ще може да извърши сполучливо едно правомерно П действие - сделка, упражн^не на П и др, той може да упълномощи друго Л, на което има доверие, то да извърши вместо него желаното действие. По същия н/н постъпват П субекти, които нямат фактически възможност да извършат лич­но желано от тях П действие поради болест, липса на време и др. Представит^то, което се осъщ^ва по волята на представлявания, го улеснява при учас­тието му в П^я живот, дава му възможност да задо­волява свои интереси ч` упражняване на дееспособност­та на други Л от негово име.

Представит^то като П явл се урежда от общи и специални ПН. Общите правила за него се съдържат в чл. 36-43 ЗЗД.

П^то действие на представит^то по прин­цип може да настъпи, само ако въз осн на закона едно Л е овластено да извършва П действия от чуждо име. Овластяването винаги се поражда от определен ЮФ въз осн на П^теН. Изрично уредени ЮФ^и, като напр. раждане на дете, осиновяване на малолетно дете, назначаване на настой­ник и др., пораждат представителна власт в полза на едно Л - представител - да извършва правомерни П действия от името на друго Л - представляван. Представителят и представляваният са страни по П/О^то, което се поражда от споменатите ЮФ^и. Това П/О се нар. пред­ставително П/О.

Представит^та власт е непритез СП на представителя да извършва от името на представлявания правомерни П действия. То е огра­ничено по съдържание П, тъй като представителят не може да извършва всякакви П действия, а само тези, за които по силата на зак или по волята на пред­ставлявания е овластен. Идеята за ограничаване на П^те действия, които представителят може да извър­ши от чуждо име, се изразява с понятието обем на пред­ставителната власт. Представителят е овластен да извършва от името на представлявания само П^те действия, които се включват в обема на неговата пред­ставит власт.

На представит^та власт като непритез П съответства П^то задълж на представ­л^я да търпи в своята П сфера П^те после­дици от действията на представителя в границите на представит^та власт. Това може да бъде не само при­добиване на П^а, но и поемане на П задълж, на тежести и ограничения на П^а, загубване на СП^а и др. Това задълж, както и подобните на него при други непритез П, се изпълнява автома­тически, без да е необходимо определено повед на задълж^то Л.

Представит^та власт и съотв-щото й П задълж са минимално необх^то съдърж на всяко представително П/О. В него не се включва по необх^ст и задължение за предс­тавителя да извърши действията, за които му е учреде­на представит^та власт. Само в отделни случаи пред­ставит^та власт е елем от сложно П/О, което включва и задълж на представителя спрямо представлявания да извърши опред П действия в негов интерес. Така е при законното предс­тавит^во, което по-нататък ще бъде разгл под­робно. Задълж за представителя да извършва П^те действия, за които му е учредена представит власт, може да произтича и от друг ЮФ, който поражда друго - двустранно Г П/О м` представлявания и представителя. Този ЮФ е обикновено трудов договор или договор за поръчка. В тези случаи двустр^то П/О обвързва същите Л и съществува паралел­но с представителното. То се означава като вътрешно П/О, а двустранното се нарича основно.

Ч` представит^то П/О не се огра­ничава дееспособността на представлявания. Ако той е дееспособен, включит и ограничено дееспособен, той може да извършва П действия, за които е възникна­ла представителна власт.

В лит^та понякога под „представителство” се разбира представит власт или представително П/О. В Г законод^во и в съ­д^та практика се прави разлика м` пораждането на представит власт и извършването на дейст­вия от представителя от името на представлявания, което налага в Ч/П^та т-я ясно да се разг­раничава представителното П/О от пред­ставит^то.

Представит^то П/О е П^та пред­пост, при наличието на която може да се осъществи представит^во. Правилно Ганев изтъква, че това П/О няма самостоят х-р, то е зависимо. Ако представителят не извърши от чуждо име П действия, няма да се породят П^те последи­ци на цялостното П явл, което се нар. пред­ставителство. Докато по правило всяко представител­ство се основава на представително П/О, то съществуването на последното не означава, че то задължително ще се развие в представителство.
4. Представителство

То възниква при упражняване на представит^та власт. Представит^то е П явление, в което участват най-малко три Л и се включват две П/О. Неговата П х-ка се разк­рива ч` няколко признака.

Въз основа на уреден в закона ЮФ е въз­никнало представително П/О м` двама П субекти - представляван и представител. Пос­ледният извършва П действия от името на пред­ставлявания спрямо едно или повече Л, които са нас­рещна страна или участници в сделката, сключена от представителя.

При представит^то представителят фор­мира и изявява воля при П^те действия, които извършва. Той не предава на 3^то Л чуждо волеи­зявление. Представит^во може да се осъществи само от дееспособно Л. ЮЛ^е също може да бъде представител. П^те действия в тези случаи се из­вършват от Ф^теЛ, които образуват съста­ва на представителния орган.

Представителят действа спрямо 3^те Л от името на представлявания. Тъй като това е изклю­чение от общоприетото в П^я живот правило, че все­ки действа от свое име, съществено значение се от­дава при представит^то на оповестяването на този факт. Л^та, до които е адресирано волеизявл^то на представителя и които се явяват засегнати от него, тр да бъдат поставени в състояние да уз­наят, че П^то действие се извършва от чуждо име и с действие за друго Л. Разглас^то може да се из­върши и от представлявания, но на практика обикн при извършване на П^то действие представителят уведомява останалите участници в сделката или заин­терес^те Л, че действа като представител - като настойник, като пълномощник или като назначен от съда управител на обща вещ, представител на отсъс­тващ и др. Гласност следва да се даде не само на факта, че се действа от името на друго Л, но и на П^те действия, които представителят има П да извърш­ва от чуждо име. Спец^но уведом не е нужно, ко­гато от обстоят^та е очевидно, че Л^то дейст­ва от името на друг, напр. продавачите в маг, кои­то принадлежат на даден търговец, гардероб^та в театъра, когато приема за съхран дрехите на по­сетителите, инкас^те на суми, дължими за консу­м електр и вода и др. Когато не са извърше­ни необх^те действия за довеждане до знанието на Л^та, спрямо които се извършват П действия, че те се предприемат от чуждо име и с действие за друго Л, и ако от обстоят^та това не може да се раз­бере, счита се, че П^те действия са извършени от името на представителя и той е лично обвързан от тях.

Общата воля на представителя и 3^то Л П^то действие да породи П последици за представ­лявания се означ с лат термини contemplatio domini и е съществен елемент на представит^то. При спор представителят трябва да обори предположението, че е действал от свое име и за себе си.

Следващият същ белег на представит^то е, че П^те последици от действията на предста­вителя, извършени в границите на представит^та власт, настъпват направо за представлявания, без да преминават п` имущ<sup>та</sup> сфера на предста­вителя. Ако представителят скл сделка, П/О<sup>то</sup> по нея ще възникне м` Л^то, с което пред­ставителят я е сключил, и представлявания. Това П/О, което въз осн на извършени от пред­ставителя П действия обвързва направо представ­лявания спрямо трети Л, се нар. външно П/О, за разлика от представителното, което е вътрешно, защото урежда отнош^та м` представител и представляван.

Въз осн на представит^та власт и в нейните граници всички благоприятни и неблагоприятни последи­ци от извършените действия на представителя от име­то на представлявания настъпват за него и той не може да осуети това.

При представит^то не е съществено кой осигу­рява ср-ва за извършване на П^те действия от представителя. Последният може със свои пари да пога­си напр. едно задължение на представлявания, ако иска да го надари или има да му връща пари. В по-големия брой случаи представителят действа за сметка на представ­лявания, последният осигурява ср-ва за П^те дейс­твия, освен ако друго следва от техни вътрешни П/О^я, различни от представителното П/О.

Представит^то по правило обслужва инте­ресите на представлявания, поради което предста­вителят при упражняване на представит^та власт е длъжен да се ръководи изключително от тези интере­си. Такова задължение съществува и в тези случаи, кога­то представителят не е бил длъжен да извърши П^те действия. С факта, че той пристъпва към изпълне­ние на едностранно възложените му П действия, той конклудентно приема поръчката и вече отнош^та му с представлявания следва да се уреждат по прави­лата за договора за поръчка по ЗЗД.

Възможни са случаи, когато по споразумение с пред­ставлявания представителят действа и в свой интерес, напр. ако длъжникът упълномощи кредитора си да събере негово вземане от трето Л, от което да се удовлетво­ри за свое вземане.

С осъществяване на представит^то ч` извър­шване на П/релевантни действия от чуждо име, се създава ново П състояние, за което всички П субекти следва да държат с-ка. Спрямо всички - както насрещната страна по скл^та от представите­ля сделка, така и всички останали трети Л - П^те последици от нея следва да се считат обвързващи представлявания, а не представителя.
5. Теории за същността на представителство­то

При изясняване на същността на представит^то се търси отговор на два ?^а: чия воля участва в П^то действие, което обвързва представл^ия, и, ако това е волята на представителя, как се обяснява нас­тъп^то на П^те последици направо за представ­лявания.

Като признават, че при представит^то воля­та на представителя участва при пораждане на П и задълж за представлявания, привърж^те на фикционната т-я, като напр. Потие, обясняват това П явление с установена в закона фикция, по силата на която волята на представителя се счита за воля на представлявания.

Сп` възгледа, обоснован от Савини и Виндшайд, представителят не изразява своя воля, когато извършва П действия от чуждо име, а само предава П/релевантната воля на представл^ия. Това обяснение не може да се използва нито при задължит^то предста­вит^во, при което представляваният няма П валидна воля, нито при добров^то представит^во, когато представит^та власт е определена широ­ко, като е предоставено на представителя да определи какви П действия да извърши, напр. възложено му е да се грижи за една вещ.

Т-ята на съдействието или на сътруднич^то с представители Митайс, Кроме, Дернбург се стреми да примири противопол^те възгледи и приема, че при представит^то участват както волята на пред­ставлявания, така и волята на представителя, но в разл степен сп` обема на представит^та власт. Когато тя е по-широка, в по-гол степен участва во­лята на представителя, обратно - когато е по-тясна - в по-голяма степен участва волята на представлявания. Тази т-я може да се приложи само към добров^то представителство.

Най-широко разпростр^ие е получила създ^та от Иеринг, Хупка и др. репрезентационна т-я. Сп` привържениците й при представит^то решаващо знач при извършване на П^те действия има един­ствено волята на представителя. Тя поражда П^и последици за представлявания, защото такава е волята на представителя и 3^то Л и защото техните волеизявления са в границите на учредената от предс­тавлявания или от друг ЮФ по силата на закона представителна власт.

От така уредената в чл. 36 ЗЗД същност на предста­вит^то следват следните логически изводи с важно практич значение: щом като представителят изра­з воля при извършване на П^те действия при пред­ставит^то, пороците на неговото волеизявление единств ще имат значение при преценката дали сдел­ката е действит. От знач ще бъде дали е упражнено насилие, измама или заплашване в` представи­теля, а не в` представлявания. Пороците на волята на представлявания ще имат знач за валидното пораждане на представит власт ч` упълномощителна сделка, но не и при извършване на П действия въз основа на нея. По изключ при крайна нужда ще може да се унищожи сделката, сключена при явно неизгодни ус­ловия, ако упълномощителят е бил в крайна нужда, пора­ди което е овластил пълномощника да сключи сделката при очевидно неизгодни условия.

Когато се изпълнява П задълж ч` предста­вител, спрямо него се преценява дали неизпъл^то или неточ^то изпълн^ие е виновно.

Знанието на опред факти, което законът квали­фицира като недобросъвестност и като основание съот­ветният П субект да бъде третиран по-неблаго­приятно от добросъв^то Л, също се преценява с оглед на представителя. Но П/релевантно е също така и знанието на фактите от представлявания, дори представителят да не знае за тях, защото за него нас­тъпват П^те последици и не е справедливо той да бъде третиран по-благоприятно при недобросъвестност от негова страна. Обратното би открило възможност представит^то да се използва от недобросъвестни Л, за да си осигурят по-благоприятно П положение.

Представит^то трябва да се отграничи от дру­ги П категории, които имат само отделни белези, близки до него.

Няма представит^во, когато един от участници­те в сделката си служи с пратеник (nuntius). Пратени­кът само предава на адресата чуждото волеизявление, без сам да изявява воля.

Посредникът при сключване на сделката също не е представител. Той улеснява скл^то на сделката като съдейства да се установи връзка м` желаещите да я сключат, помага да се преодолеят различията м`тях при преговорите, но сам не участва в осъществявяне на фактическия състав на сделката.

Има случаи, при които един П субект въздейства в` чужда П сфера, без да възниква представител­ство.

При воденето на чужда работа без пълномощие (Negotiorum gestio) - чл. 60, 61 ЗЗД, управителят действа от свое име, за разлика от представителя, и може да пред­приема в чужд интерес както П^и, така и фактичес­ки действия. Управителят може да извършва действия­та и в свой интерес, докато представит^то се ус­тановява главно за защита на интереси на представля­вания. Само когато заинтересованият одобри П^те действия на управителя, настъпва представит^то - чл. 62 ЗЗД.

Представит^то се отличава от дог^ра в пол­за на трето Л - чл. 22 ЗЗД. 3^то Л - бенефициер - придобива само П^а от сделката м` уговарящия и обещателя, която те сключват всеки от свое име. 3^то Л не става страна по П/О^то, кое­то договорът поражда. Уговарящият може да си запази П^то да отмени уговорката в полза на трето Л.

Не са представители Л, които изпълняват техни­ч или експертни функции при сключване на сделката като машинописци, преводачи, стенографи, консултан­ти и др., защото те не изразяват воля да породят П последици.

Не е представител кредиторът, който упражнява имуществени П на своя длъжник, когато той бездейс­тва, по реда на косвения иск по чл. 134 ЗЗД. Кредиторът действа от свое име както в чужд, така и в свой интерес.

При използване на подставено Л (сламен човек) също няма представителство. Подставеното Л не извърш­ва П действия, а Л^то, което се прикрива зад не­говото име извършва лично П^те действия с желание те да породят П^те си последици за него, а не за под­ставеното Л.

Този случай заслужава по-обстойно разглеждане, защо­то при него П последици от няколко П акта се покриват с тези на представит^то и сп` някои автори, напр. В. Ганев , то е вид представителство.

Косвеният представител е обвързан по силата на до­говор за поръчка или комисионен договор да извърши П действия от свое име, но за сметка и в интерес на доверителя - насрещната страна по договора за поръчка (косвено представлявания). Договорът м` доверите­ля (косвено представлявания) и довереника (косвения пред­ставител) е учредителната сделка за косвеното пред­ставителство .

Косвеният представител в изпълнение на поетото по договора П задължение извършва П действия спрямо трети Л. Когато това е сделка, той я сключва от свое име, ако не му е дадено пълномощно от доверите­ля, но за сметка на последния. Тази сделка се нар. в ли­т^та изпълнителна сделка. Тя поражда П/О^е м` довереника и неговия съдоговорител. По нея довереникът дължи изпълнение на поетите от него задълж и има П да упражнява придобитите СП спрямо насрещната страна. Тъй като сделката се сключва за с-ка и в интерес на доверите­ля (косвено представлявания), сп` чл. 292, ал. 2 ЗЗД П^та на довереника по нея в отнош^та му с довери­теля и спрямо 3^те недобросъв Л се считат за П^а на косвено представлявания. Следоват още преди тези П и задълж по изпълнит^та сдел­ка да са прехвърлени на косвено представлявания, те се смятат за негови във вътрешните му отнош с кос­вения представител и спрямо трети Л, които знаят че сделката е сключена в интерес на косвено представлявания. Към 3^те Л се отнасят кредиторите на стр^те по учредит^та сделка и частните П/­приемници на довереника.

По силата на учредит^та сделка косвеният пред­ставител е задължен да прехвърли на косвено представ­лявания всички П^а и П задълж, възникнали за него от изпълнит^та сделка. Когато не се изисква форма за прехвърлянето, косвеният представител прос­то се отчита пред доверителя, като му предава придо­битите вещи във фактическа власт. Когато прехвърля­нето следва да се извърши при съблюдаване на изисква­ния за форма, придоб^то на П^та от косвено пред­ставлявания става след спазване на тези изисквания. П^те действия по прехвърляне на резултатите от изпълнит^та сделка в` косвено представлявания се означават като отчетна сделка. Едва след ней­ното извършване насрещната страна по изпълни­т^та сделка влиза в П/О^е с косвено представлявания и може да иска от него изпълнение на поетите от косвения представител П задължения.

Спрямо добросъвестните кредитори на косвения пред­ставител П^та, придобити от него по изпълнит^та сделка, се третират като П^а на косвено представ­лявания, само ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора или вписва­нето на възбраната. Спрямо недобросъв^те креди­тори на довереника тези П се считат за П на доверителя, без да е необходимо договорът да има досто­верна дата.

При косвеното представит^во по един значит по-усложнен път в крайна сметка се постига същият ефект, който настъпва при представит^то. При него се цели първонач да се скрие за чия сметка се сключва сделката и кой след това ще придобие имущ^то П. Ако ч` косвеното представит^во се цели постигането на забранен от закона резултат, сдел­ките, които се сключват при него, ще бъдат нищожни поради заобикаляне или противоречие на закона. Косвено­то представит^во е позволено, освен когато законът изрично забранява неговото използване.
8. Приложно поле на представителството

Представит^то е универсален П инсти­тут с много широко приложение в областта на Г^то, търг^то и процес^то П. То се прила­га при извършване на П действия, насочени към пораждане, изменение, съхраняване, прекрат или по­гасяване на П последици в областта на Ч^тоП. Ч` представител могат да се сключват П сделки, да се упражняват СП<sup>а</sup> и да се изпъл­няват задълж, които не са възникнали с оглед на лич­ността на задълж<sup>то</sup> Л. Ч` представител може да се придобие владение като фактич състояние. Най-широко се прилага представит^то в областта на облигац^то П.

П^и действия, които засягат отношения в област­та на сем^то и наслед^то П, когато извър­шването им зависи от строго личната преценка на Л^то, не могат да се извършват ч` представител. Това се отнася за скл на брак, припознаване на извън­брачно дете, иск за развод, даване на съгласие за осиновя­ване, извършване на завещ<sup>ие</sup>. Ч`представител не могат да се изпълняват задълж по договори, при кои­то имат знач личните качества на задълж^то Л, като напр. задължение на художник да нарисува карти­на, на известен артист да изнесе концерт, трудово/П^ни задълж и др.

Представит^во не може да има за извършване на неправомерни действия. Отговор^та е за този, кой­то лично извършва П/О^то.