Общи норми, които се отнасят до обективното гп, до субектите, обектите и съдържанието на гражданските П/О. Тези н според господстващия възглед в бълг п литература образуват обща­та част на гп

При определяне продължит^та на погасит^та давност законод^ят е възприел диференциран под­ход. Наред с 5-год^та давност по чл. 110 ЗЗД в мно­жество спец^ни Н в Г^то законод^во и в НА^е на други П отрасли, напр. чл. 358 КТр, се установяват по-кратки срокове с различна продължителност. Този подход заслужава одоб­рение и беше запазен и след измененията на ЗЗД п` 1990 и 1993 г. Съществени промени претърпяха с основание възгледите на законодателя за критериите, въз основа на които следва да се установяват спец давностни срокове. Отпаднаха кратките специални давности, уста­новени с оглед качества на стр^те по Г^тоП/О като стоп организации (чл. 112 ЗЗД отм.) или когато задължени Л са Д^та или Д предприятия (чл. 111, б. „г” ЗЗД отм.). С действа­щата конституция се установи принципът за еднакво третиране на всички участници в стоп^я и П живот, за тяхната равнопост^ст, поради което раз­личия в режима на погасит^та давност, основани на вида на П^я субект не следва да се допускат.

При анализ на спец^те давностни срокове прави впечатление, че част от тях са установени за Г^киП/О, които се явяват санкционна после­дица от неизпълнение или неточно изпълнение на Г/П^и или търг/П^и задълж. В тези случаи действително има нужда от една по-засилена сти­мулираща роля на погасит^та давност за упражняване на СП^а, последица от патологичното развитие на Г^те или търг^те отношения. Източникът за пораждане на С^тоП и в други случаи е възприет като критерий за установяване на по-кратки срокове, когато изискването за яснота и сигурност в отнош^та с оглед на х-ра на дей­ността, която едната страна осъществява, налага това, напр. при превозните и застраховат^те П/О - чл. 337, чл. 321 ЗЗД.

В други случаи х-рът на вземанията, поради това, че не са на значителна ст/ст, стават изискуеми след непродължителни периоди от време, ч` тях си осигуряват ср-ва за съществуване правоимащите, поради което ги упражняват в кратки срокове, е моти­вирал законодателя да установи специални давностни срокове.

За Ц^теК, които участват в Г^я и търг^я оборот и има възможност често да сменят притеж^те на СП^а и задълж^те Л по тях, също поради целесъобр^ст се установяват обикн кратки срокове за погасит давност, напр. при чека по чл. 434 ЗЗД е установен 3-мес давностен срок, заради яснота и сигурност в отнош^та и с цел да се смекчи строгостта на имущ^та отговор­ност на задълж^те Л.

Спец^та погасит давност се х-зира, от 1 страна, с основанието за установяването и - източника на П/О^то или специфични бе­лези на С^тоП - и от друга - със своята продължителност, която по действащото законод^во по принцип е по-кратка от 5 год. Чл. 110 ЗЗД не изключва възможност специалната давност да е по-дъл­га от общата.

В следващото изложение ще разгледаме специалните давностни срокове сп` продължителността им.
2. Видове давностни срокове

Общата погасит давност е установена в чл. 110 ЗЗД с продължителност от 5 год. Тя се прилага, кога­то не е установен в закона срок на давност с различна продължителност. Общата давност намира приложение в съдебната практика при искове за реално изпълнение, когато не е установен в закона по-кратък срок, при реа­лизиране на отговорността за непозволено увреждане по чл. 45-54 ЗЗД, при разваляне на двустр договори по чл. 87 ЗЗД, при искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при искове за неосно­ват обогат - чл. 55-59 ЗЗД, и при вземания във връзка с водене на чужда работа без пълномощно - чл. 60-62 ЗЗД и др.

- По чл. 111, б. „а” - за вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност. Възнагражд^та за труд могат да имат за източник трудов дог, но могат да се основават и на Г^ки дого­вор. За вземанията за трудови възнагражд, произти­чащи от трудов договор в КТр са установени спец^ни Н за продължит^та на давността - чл. 358, по­ради което за тях чл. 111, б. „а” не намира приложение. Тя остава да се прилага в случаите, когато възнаграждение за труд се дължи въз основа на договор на Г^то и търг^то П за извършване на услуги или предос­тавяне на резултати от интелектуално творчество и няма установена друга спец^на давност, като напр. за възнаграждение по издателски договори, договори за пуб­лично представяне или за редактиране, рецензиране и др. подобни.

- По чл. 111, б. „б” - за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Прилож^то на раз­пор^та е ограничено само до последиците от неизпъл­нение на П задължение, произтичащо от договор, а не и от друг източник. Обезщетението е вземане за вредите, причинени от неизпълн^то или от неточното изпълнение на дог^то задължение. Неустойката е изрична клауза в договора, която предвижда възниква­не на вземане в полза на едната страна, когато др^та допусне опред нарушения на дог^ра и която фик­сира точно или определя н/на за изчисляване на дължимата имотна облага. Обезщет^то и неустойката са санкционни последици за виновно неизпълнение или не­точно изпълнение на договора. 3-год^та давност не се прилага за исковете за реално изпълнение на договора и за други СП, които той поражда извън из­рично посочените в разпор^та.

- По чл. 111, б. „в” - вземанията за наем, за лихва и за други периодични плащания. Тази разпор се прилага само спрямо вземането на наемодателя за наемната цена, а не и за другите П по договора. Вземанията за наем могат да се определят за различни периоди от време. За всяко вземане за съответния период се прилага отделно 3-год^та давност.

Чл. 111, б. „в” се прилага както за договорни лихви, които се дължат в Г^те/П, само ако са уговорени писмено, така и за законните лихви, които се дължат при забава на изпълнението на парично задължение. Погасит^та давност за лихвата тече, докато лихвата се капитализира. Вземането за лихва е акцесорно и спрямо него се прилага чл. 119 ЗЗД, сп` кой­то с погасяване на главното вземане се погасяват и про­изтичащите от него допълнителни вземания, макар и давността за тях да не е изтекла.

Чл. 111, б. „в” се прилага и за други периодични взема­ния като напр анюитетите при погасяване на заеми, които включват част от главницата и лихвите; за уго­ворени като периодични плащания възнаграждения по лицензионни дог и др. подобни.

Тригодишна е още давността за П^то да се иска унищожаване на сделка по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, за исковете по чл. 195 ЗЗД, ако продавачът съзнателно е премълчал не­достатъка - чл. 197, ал. 1 ЗЗД, за П^та по договор за застраховка - чл. 392 ТЗ, по иска за неоснователно обога­тяване при запис на заповед, менителница и чек - чл. 543, ал. 2 ТЗ и др.

Едногодишна погасителна давност е установена за П^то да се унищожи сделка поради крайна нужда по чл. 33 ЗЗД, за исковете по чл. 195 ЗЗД, при продажба на недвижими имоти с недостатъци - чл. 197 ЗЗД, за искове­те за вреди, причинени по превозен договор - чл. 378 ТЗ, исковете с` джирантите и издателя на менителни­ца по чл. 541, ал. 2 ТЗ и др.

Шестмесечна погасителна давност се предвиж­да за исковете поради недостатъци по чл. 195, при про­дажба на движими вещи - чл. 197 ЗЗД, за исковете на джирантите помежду им при запис на заповед и менителни­ца по чл. 541, ал. 3 ТЗ и др.
3. Конкуренция на давностни срокове

Когато е установена за едно СП по-кратка от 5-год^та давност, следва да се приеме, че приложението на общата разпор на чл. 110 ЗЗД се дерогира от спец^та Н. В тези случаи сп` нас не е оправдано да се говори за конкуренция м` давнос­тни срокове. Същинската конкуренция е налице, когато с оглед на различни критерии са установени два или пове­че специални давностни срока, напр. по чл. 111, б. „б” за обезщетения за вреди при неизпълнение на договор дав­ността е 3 год, а за обезщетение за вреди, причинени при превоз, давността е 1-год^на - чл. 378 ТЗ. Зако­нът не е решил изрично този въпрос, но в съд^та практика и в лит^та се приема единодушно, че намира приложение спец^та давност, която е най-кратка. В случая ще се даде предимство на спецификата на източника на неизпълненото задължение, която е мо­тивирала законодателя да установи по-краткия срок.

П^теН, които се отнасят до погасит^та давност, имат императивен х-р. Това важи и за правилата, които определят началния и момент. В чл. 114 ЗЗД се съдържат общи разпор, които намират пряко приложение при облигац^те П, но в тях са закрепени два важни принципа, от които се ръководи за­конодателят при уреждане на началния момент на дав­ността и в спец^те разпор, като напр. чл. 32, ал. 2, чл. 197, ал. 2 ЗЗД, чл. 378, чл. 392 ТЗ и др.

Сп` чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, когато вземането става изискуемо. Този момент е установен като начало на давността при об­лигац<sup>те</sup> П, за които е предвиден срок за изискуемост, защото тогава при тях възниква П<sup>то</sup> на иск в материален смисъл, те преминават в състояние на притезания, т.е. СП<sup>а</sup>, годни да бъдат защи­тавани ч` Д П/защитни О и принуди­т осъщест^ни. Логично е, щом като действието на погасит^та давност засяга тези възможности, тя да започне да тече, когато те са възникнали. Следоват в чл. 114, ал. 1 ЗЗД е изразен принципът, че началото на погасит^та давност е моментът, когато възникне П^то на иск в мат-лен смисъл, притезанието. Това е първият принцип, за който се спомена по-горе.

Сп` чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че взема­нето става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задълж^то е възникнало. Да се допусне началният момент на погасит^та давност да зависи от волята на носителя на С^тоП е нежелателно, защото по този н/н ще се даде възможност за отлагането й, а законод^ят не допуска тя да бъде удължавана или скъсявана по желание на страните по П/О^то. Вторият принцип, изразен в чл. 114, ал. 2 ЗЗД, е, че началният момент следва да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от во­лята на страните по П/О^то.

Ако за облигац^то П не е предвиден срок за изискуемост, то може да се претендира веднага след въз­никването си и този момент е началото на погасит^та давност.

За вземанията от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца - чл. 114, ал. 3 ЗЗД, защото ако той не е известен, не може да се получи защита. Ако делинквентът е известен от момента на извършване на деликта, от този момент започва и дав­ността. При вземанията от непозволено увреждане има комплицирани случаи, при които давността не тече от един и същ начален момент за всички вреди. Ако известно време след извършване на деликта се проявят нови

увреждания на здравето на пострадалия, които се нами­рат в причинна връзка с виновното и неправомерно дея­ние, за тях ще може да се търси обезщетение допълни­телно и началният момент на давността ще бъде проявяването на тези вреди, а не извършването на неправо­мерното деяние. В този смисъл е и практиката на ВС -Постановление на Пленума на ВС №4/1975 г., т. 10, Сб. 1975, 3, както и Постановление на Пленума на ВС № 2/1981 г., т. 1, Сб. 1981, 2.

При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката - чл. 114, ал. 4 ЗЗД. Неустойката за забава може да е уговорена за всеки ден след срока за изпълнение в процент от стойността на неизпълнението или на оп­ределени периоди като процентът или глобално опреде­лена сума се увеличава, напр. до 10 дни 3%, до 15 дни 5% и т. н. Сп` цитирания текст давността няма да тече поотделно за всеки ден в 1^я пример или поотделно за последния ден от всеки период, а от последния ден, за кой­то се начислява, ако забавата е 20 дни - от двадесетия ден.

Въз осн на общите правила по чл. 114 ЗЗД следва да се определи началният момент при случаи, за които лип­сват спец^ни правила. При договор, сключен под отлагателен срок, началният момент е настъпването на сро­ка. При отлагателно условие от деня на сбъдването му започва давността, а не от момента на сключване на сделката.

При задължения за бездействие с нарушаването им се поражда П^то на иск и започва течението на давност­та.

Когато е уговорено, че длъжникът ще изпълни, когато има възможност за това, кредиторът има П^о да иска съдът да му определи достатъчен срок, след изтичането на който започва да тече давността.

При вземания за дадено без основание - чл. 55, ал. 1 ЗЗД, погасит^та давност започва от получаването на престацията. При вземания за дадено въз основа на отпадна­ло основание обаче погасит^та давност започва да тече от осъществяването на Ю^яФ, който предизвиква отпадане на основанието - датата на раз­валяне на договора, деня на влизане в сила на решението за унищожаване на сделката или за отмяна на договора за дарение и др.

За преобразуващите СП погасит^та давност започва да тече от момента, от който те могат да се упражнят, напр. по чл. 87 ЗЗД при нарушава­не на двустранния договор.

Със спец^на ПН е определен началният момент на давността за П^то да се иска унищожава­не на сделката по чл. 32, ал.2 ЗЗД. Това е при недееспос^ст, навършване на пълнолетие, прекрат^не на зап­рещение или назначаване на настойник, или попечител. При грешка и измама - от откриването им, при заплаш­ване - от прекрат^то му, а в останалите случаи - от скл^не на сделката.

За исковете по чл. 195 ЗЗД поради недостатъци на про­дадената вещ началото на давността е предаването на вещта - чл. 197, ал. 3 ЗЗД.

ВС приема, че началото на давността за П^то по чл. 30 ЗН да се иска намаляване на завещание, поради това, че е накърнена запазената част на наследника, е от обя­вяване на завещанието, което се атакува, и с предявява­не на иска за делба се счита, че такова искане е направе­но - р. 580 на I г. о. на ВС, Б. 1/1993, № 12.
3. Правоприемство и погасителна давност. Край на давността

В течение на погасит^та давност, преди тя да е изтекла, е възможно да настъпи универсално или частно П/приемство по отнош на притез^то. Тъй като законод^ят не урежда П/приемството като основание за възобновяване или удълж на давностния срок, следва да се приеме, че след П/приемството давността продължава да тече, а периодът, който вече е изтекъл запазва своето П значение. Спрямо П/п­риемниците изтича разликата м` целия срок и вече изтеклия срок спрямо П/дателя. Когато давността е изтекла спрямо П/дателя и той не е упражнил потест<sup>то</sup> П с възражение, то преминава в` П/приемниците.

Краят на погасит^та давност се опред също като се отчита срокът от началния момент сп` ус­танов^та в закона продължит^ст за конкретния случай и се спазват правилата за броене на сроковете по чл. 72 ЗЗД. При опред^не на крайния момент следва да се съобразяват още правилата за спиране и прекъсване на давността, които ще бъдат изяснени в следващото изложение.
§ 66. Спиране на погасителната давност
1. Необходимост и правна уредба

П^теН придават П значение на време­то в Г^тоП и поради това, въпреки че хо­дът на времето не може да се спре, Г^те зако­нод^ва при определени обстоят обявяват изтеклите срокове за П^но ирелевантни. Такъв е и слу­чаят със спиране на погасит^та давност. След като е започнала да тече давността, т.е. настъпил е начал­ният й момент, е възможно да се проявят такива фак­ти, които представляват пречка от П^на или от етич­на гл.т. носителят на С^тоП да го упражни. Не би било справедливо, ако и времето, п` кое­то съществуват такива пречки, се включваше в срока на погасит<sup>та</sup> давност и поради това тази част от сро­ка се лишава от П действие ч` спирането п` това време на давността.

Тъй като ч` повелит<sup>те</sup> Н от П<sup>та</sup> уредба на давността се осигурява постигането на нейно­то соц предназнач, наложит е да бъдат уредени и предпост<sup>те</sup> за спиране. Законод<sup>ят</sup> е имал възможност да избира м` решение, което държи сметка за обстоят^та при всеки конкретен случаи, които възпрепятстват притежателя на П^то да го упражни, и общата и изчерпат П уредба на основанията за спиране. В ЗЗД в чл. 115 е избрана втората възможност поради съображения за еднакво третиране на П^те субекти и за сигурност в оборота.
2. Основания за спиране на давността

В чл. 115 ЗЗД са уредени изчерпат онези обстоя­т, при настъпването на които и докато те съ­ществуват изтеклият период от време не се включва в погасит^та давност.

За да могат обстоят^та по чл. 115 ЗЗД да пре­дизвикат спиране на давността, е необходимо да е налице притезание, спрямо което давността се прилага и тя да е започнала да тече, но да не е изтекла напълно.

В чл. 115, ал. 1 ЗЗД са уредени следните основания, при които давност не тече:

Едно особено основание за спиране на давността е предвидено в чл. 115, ал. 2 ЗЗД. Сп` тази разпор, ако давностният срок изтича по време, когато кредито­рът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да се предяви до изтичане на 6 мес от демобилиз^то им. В този текст са предвидени две различни хипо­тези: при 1^та давността изтича, когато кредито­рът е военно мобилизиран. Щом като искът може да се предяви до изтичане на 6 мес от демобилиз^то на кредитора, това означава, че в тези случаи погасит^та давност изтича в края на 6^я месец след демо­билиз^то. Ако се приеме, че с мобилиз^то на кре­дитора давността спира, особеното е, че след демобили­з^то за завършване на давността не се изисква тол­кова време, колкото остава от момента на спирането до края на целия срок, а в закона е определено, че давността изтича 6 мес след демобилиз^то. Но този случай може да се обясни и по-просто - с удължаване по закон на давностния срок вследствие на мобилизацията.

Във 2^та хипотеза давността изтича, когато длъжникът е военно мобилизиран. Също искът може да се предяви до изтичане на 6 месеца от демобилиз^то на длъжника. Ако кредиторът го предяви след изтичане на давността, но преди 6-мес^я срок, длъжникът няма да може да му направи възражение за давност, което оз­нач, че и в този случай има спиране или удължаване на давността, което ползва кредитора, а от гл.т. на длъжника то е отсрочване на задълж^то му.

Под военна мобилиз по смисъла на чл. 115, ал. 2 ЗЗД се разбира не отбиване на редовна военна служба от младежите, а повикване на военноучебен сбор или мобилиз в армията, поради военни действия или други извънредни обстоятелства.

Спирането по чл.115, ал.2 ЗЗД следва да се зачете не само при иск, но и при искане за принуд изпълн^ие по изпълнит дело.

Спиране на давността може да се предизвика и с обя­вяване на мораториум с Н акт или на забрана да се упражняват опред П с индивид адми­н акт, напр. забрана за строит^во за оп­ред имоти. Мораториум се установява при извън­редни обстоят като природни бедствия или воен­ни действия и др. подобни, които са пречка за упраж^не на С^теП и за изпълнение на П^те задълж. Мораториумът предизвиква спиране на по­гасит^та давност спрямо кредитора и отсрочване на задълж^то спрямо длъжника.

Докато са в сила обстоят^та, които са основа­ние за спиране на погасит^та давност, изтеклият период от време не се включва в срока на давността. Из­теклият срок преди спирането запазва своето П знач за давността. След отпадане на основанието за спиране за завършване на давността е необходимо да изтече период от време, който се равнява на разликата м` целия срок на давността и изтеклото време до спирането или фактически давността се удължава с периода, п` който не е текла.

Сп`чл. 125, ал.1 ЗЗД спирането на давността спря­мо един солидарен длъжник не произвежда действие спря­мо останалите.