§ 57. Възникване, обем и прекратяване на представителната власт

Овласяването на едно Л да извършва П дейс­твия от чуждо име и с действие за друг П субект винаги се основава на зак. Чл.36, ал.1 ЗЗД следва да се схваща, в смисъл че в едни случаи представит^та власт се учредява по волята на представлявания, а в др не е необх да бъде изявена воля от него, защото овласт^то се поражда от други ЮФ, които се уреждат от отделни ПН.

Завещанието е едностр сделка, с която също може да се учреди по волята на завещателя след неговата смърт представит власт за изпълнителя на завеща­нието, ако в него се посочи такова Л.

В изброените по-горе случаи по б. „б”, „в” и „г”, когато Ю^тоЛ подлежи на регистрация във фирм^ия регистър при О^ия съд, в него се вписват и име­ната на Ф^теЛ, които са овластени да го пред­ставляват спрямо др П субекти. Във връзка с вписванията в регистъра тр да се има предвид конститут^то им действие, включит и на погреш­ните записвания спрямо трети добросъв Л.

Всеки П субект може да бъде в полож^то на представляван. Само деесп ФЛ може да учреди представит власт ч`упълномощ

Представител може да бъде всяко Ф и ЮЛ. Но ако Ф^тоЛ не е дееспособно, то не може да извършва действит П действия, по­ради което при учредяване на представит власт практич се поставя изискването за дееспос^ст. Ограничено дееспособните Л не могат самостоят да извършват всички П действия, което е осно­вание на тях да не се възлага осъществ^то на пред­ставит функции ч` трудов договор или ч` избор в органи на ЮЛ^е.
2. Обем на представителната власт

Представит^то поражда своето действие, само когато представителят действа в границите на учре­дената му представ власт.

В случаите, когато овласт^то възниква по воля­та на представлявания, той определя и по този н/н ограничава нейния обем. Това може да стане ч` посоч­ване на вида на П<sup>те</sup> действия, които представите­лят може да извършва: действия на управление, дейст­вия на разпореждане и какви конкретно. Ограничение може да се установи, като се свържат П<sup>те</sup> действия с опред вещ или съвкупност от П и/или задълж. При труд<sup>те</sup> дог ч` трудовата функция се огранич упражн^то на представит^та власт.

Представит^та власт може да се ограничи по вре­ме или по територия, на която могат да се извършват П действия.

Огранич^то на П/способ^та на представ­лявания ограничава и представит^та власт на пред­ставителя, напр. забраните, които важат за представля­вания, ограничават възмож^те за упражняване на представит^та власт в негова полза.

Обемът на представит^та власт на законните представители на недееспособни ФЛ се опре­д от зак - чл. 73, ал. 1, 2 и 3 СК.

Представителните органи на ЮЛ^а могат да извършват П действия в границите на тяхната П/способност.
3. Прекратяване на представителната власт

То настъпва като последица на опред^ни ЮФ. В законод^то ни липсва обща ПН, която да урежда тези основания изчерпат. Една част от тях са уредени в чл. 41 ЗЗД пряко за пълно­мощието. В тази разпор са посочени и такива осно­вания, които намират приложение при вс случаи на представит власт, поради което се нар общи. Такива са смъртта на представлявания или на предста­вителя, а при Ю^теЛ - прекратяването им. Поставянето под запрещ на представлявания или на представителя също се отнасят към общите основания. Това основание се нуждае от прецизиране с оглед вида на запрещ^то. Поставянето на представителя под пъл­но или огранич запрещ води до отпадане на пред­ставит^та му власт, защото той не може в това състояние да я упражнява разумно и самостоят. Пос­тав^то на представлявания под пълно запрещ е причина за назнач на настойник, поради което също представит^та власт, учредена на друго основание, отпада. Постав^то на представлявания под огранич запрещ обаче не би трябвало да води до отпадане на възникналата представит власт да се действа от негово име.

Спец^те основания за прекрат на предста­вит^та власт са ЮФ^и от същия вид като тези, които бяха изброени по-горе при възник^то й, но с противоположно П действие. Те са: еднос­транно волеизявление на упълномощителя за оттегляне на пълномощието или на пълномощника за отказ от него; прекратяване на трудовия договор с Л^е, изпълнявало представителни трудови функции; освобожд от длъжност с вот на органа, който е избрал Л^то; осво­божд на настойника със заповед на органа по нас­тойнич^то и попечит^то; освобожд на назначения от съда представител; прекрат на оси­новяването; прекрат на членството в кооперат съюз или синдик организ; прекрат на пълното запрещение; навършване на 14-год възраст от детето.

Когато възник^то на представит^та власт за опред Л е подлежало на регистрация във фирме­ния регистър, прекрат^то също следва да се регист­рира. Не се ли извърши това, прекрат^то не може да се противопостави на добросъвестни трети Л.

В лит^та се обсъждат няколко класификации на представит^то сп` това как възниква пред­ставит^та власт, какво е съдърж^то й, ако пред­ставителите са двама или повече, как я упражняват.

Разграничит белег е дали представит^та власт възниква по волята на представлявания или не.

Добров^то, наричано още договорно представит^во, възниква въз осн на овласт^не на представи­теля с упълномощит сделка или трудов дог, из­вършени от представлявания. Такива сделки може да из­върши представляваният, само ако е дееспособен. С воле­изявл^то на представлявания се определя обемът на представит^та власт на представителя. По всяко време стр^те по представит^то П/О при упълномощоване едностранно могат да предизвикат прекрат^то му.

Наименов^то договорно представит^во е пов­лияно от режима по отменения ЗЗД, при който се прие­маше, че упълномощ^то се извършва с договор. Действащият ЗЗД урежда тази сделка като едностр, от което следва важният извод, че само въз основа на нея пълномощникът не е длъжен да упражнява предоста­вената му представит власт.

Задължителното, наричано още законно представи­т^во, възниква въз основа на ЮФ^и, кои­то не включват волев акт на представлявания като напр. админ акт, съд реш, раждане на дете. В тези случаи представит^то възниква по­ради обществена необх^ст, защото представлява­ният няма П валидна воля, поради недеесп^ст. Законът урежда представит^то в тези случаи как­то в интерес на представлявания, така и в обществен интерес. Обемът на представит^та власт и основа­нията за прекрат^то й при задължит^то пред­ставит^во не зависят от представлявания, а се оп­ределят от закона. Задължит^те представители на недееспос^ни ФЛ (родители, осиновители, настойници) са задължени да упражняват представит^та власт в интерес на представлявания по силата на родителски задължения или задължения за настойника, възникнали от акта за назначаването му.
2. Активно, пасивно и смесено представител­ство

Разграничит критерий при тази класиф е видът на П^те действия, които представителят е овластен да извършва.

Представит^то може да бъде и смесено. То се отнася както до извършване на волеви актове от името на представлявания, така и до получаване на такива, както и на всякакви съобщения, адресирани до представ­лявания. Представителните органи на Ю^теЛ и юрисконсултите осъществяват по правило смесе­но представителство.

Въз осн на разпор на закона или по волята на представлявания представителят може да е овластен да извършва всички П действия, които дееспособно Л може да извършва. В тези случаи представит^то ще се извършва при пълна представит власт. Така напр. пълномощното може да предвижда, че пълномощ­никът може да извършва всякакви действия от името на упълномощителя.

Законните представители на недееспособни ФЛ имат относително пълна представит власт, тъй като могат да извършват както действия на уп­равление, така и действия на разпорежд с имущ^ни П на недеесп^ия, но при условията на чл. 73, ал. 2 СК.

Огранич^та представит власт включва само определен вид П/мерни П действия, които могат да бъдат х-рани като такива на управление или на разпореждане, да бъдат свързани с конкретни СП, съвкупности от такива и/или П задълж. Огранич^ието на представит^та власт може да бъде по време, спрямо броя на П^те дейст­вия или сп` терит^та, на която могат да се из­вършват.

Представит^во може да възникне при двама или повече представлявани, които имат един представител. Напр 3 наследници на починалия наследодател упълномощават 1 адвокат да ги представлява по заведен от тях иск с` един длъжник. Представителят се намира в представителни П/О с всеки от представляваните. Той може да има и сключен договор с някои от тях или с всички. В тези случаи тр да се държи с-ка за различията м` стр^те по пред­ставителното и договорното П/О.

Възможно е представителите на едно Л да са два­ма или повече. Такива са случаите с родителите на мало­летно дете, Л^та от представителния орган на ЮЛ^е, двама или повече пълномощници на 1 и също Л. Сп` чл. 39, ал. 2 ЗЗД „когато за известно действие са овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не след­ва друго”. С тази разпор като правило при множество представители се установява възможност за отделно упражн^не на представит^та власт от всеки пред­ставител. Др^та възможност е П^то действие да се извърши от всички представители заедно. При нея е налице колективно (съвместно) представителст­во. Този вид представителство трябва да се уговори из­рично или да следва от основанието за овластяване. При спор този, който твърди, че представит^то е ко­лективно, следва да го докаже.

При родителите и осиновителите представит^та власт се упражнява разделно, докато при колегиалните представителни органи на Ю^теЛ или общ­ности представит^то е колективно.

Ю^теЛ са изкуствено създ въз осн на обект^то П соц организми, които фор­мират П/релевантна воля и я изразяват ч` свои­те органи. Органите са част от Ю<sup>то</sup>Л, те не са самостоят П субекти, поради което м`тях и Ю^тоЛ не възникват П/О. Но органите на Ю^теЛ се състоят от ФЛ, които в органа действат не от свое име като отделни П субекти, а от името на Ю^тоЛ. Ф^теЛ, включени в органа като съзнателни и разумни същества и обособени дееспос П субекти извършват П действия от името на Ю^тоЛ и с П действие за него. Пред­ставителни П/О^я възникват м` вся­ко от тези ФЛ^а и Ю^тоЛ като отделен П субект. От изложеното се вижда, че П^те отношения в тези случаи притежават съществе­ните белези на представит^то, поради което приемаме, че при Ю^теЛ има също особен вид задължително представителство. Въпреки че поддържа обратното разбиране, проф. Таджер включва при въз­никване на представит^то случаите на овластя­ване на органи на ЮЛ^а.

За разл^те случаи на търг представит, уредени със спец^ни ПН в ТЗ, е х-но, че представляваният има кач^то търговец по чл. 1 и 2 ТЗ. Разновидностите на търг^то представи­т^во се изучават в търг^то П. Общите пра­вила на ЗЗД за представит^то се прилагат докол­кото спец^те Н не установяват отклонения от тях.

Така се наричат особени случаи на представит^во, които могат да се разделят в 2 групи. В едната предс­тавителят сключва сделка, при която той извършва воле­изявление веднъж от името на представлявания с дейст­вие за него и 2^ри път от свое име с намерение той лично да се обвърже спрямо представлявания. Пример за тази хипотеза е, когато продавачът сам си купи от стоките, които работодателят му е възложил да продава.

Във втората група случаи представителят също сам извършва два пъти волеви актове и така сам осъщ^ва фактич състав на двустр сделка, но веднъж той изявява воля от името на един представляван, а 2^ри път - от името на друг представляван също от него. По този н/н сделката се оказва сключена от 1 и същ представител м` двама представлявани от него, които са страни по породеното от нея П/О. Напр. ако единият представляван предлага да про­даде при опред условия незастроено дворно място, а другият представляван желае да сключи ч` същия пред­ставител сделка, с която да придобие такъв имот.

Особеното при тези 2 вида случаи е, че двустр^та сделка се извършва от 1 и също Л, което тряб­ва да действа в интерес на представлявания, когато то самото е лично заинтересовано от сделката, или трябва да действа в интерес и на двамата представлявани. По­ради това, че представителят сам определя съдърж^то на сделката, има опасност той да злоупотреби с доверието на представляваните в свой интерес или в инте­рес на единия от тях за сметка на другия. Тези опаснос­ти са мотивирали законодателя да уреди договарянето сам със себе си с изрична ПН. Това е разпор^та на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, която гласи: „Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго Л, което той също пред­ставлява, освен ако представляваният е дал съгласиетоси за това.” В лит^та има спор по ?^а дали при договаряне сам със себе си има представит^во. Л. Василев застъпва разбир^то, че когато представи­телят действа при условията на чл. 38, ал. 1 ЗЗД със съг­ласие на представлявания, всъщност сделката се сключ­ва пряко м` представителя и представлявания или във втората група случаи м` двамата представлява­ни, като всеки от тях действа от свое име. Сп` него законодателят не допуска договарянето сам със себе си като особен случай на представителство. Обратното разбиране, че договаряне сам със себе си е допустимо, се споделя от проф. Таджер. Второто разбиране следва да се приеме, поради следните съображения: аргументът на Л. Василев важи само за някои случаи, когато пред­ставляваният, за да е сигурен, че представителят няма да злоупотреби с доверието, подробно определя всички условия на сделката и знае, че тя се сключва с представи­теля. По същия н/н всеки от представляваните, след като знае, че ще сключи сделка с др. представляван от същия представител, може да определи изцяло съдърж^то на сделката. В тези случаи наистина представля­ваният сам извършва волеизявл^то по сделката. Но при договар^то сам със себе си може да има и случаи, когато представляваният дава съгласие да се сключи сдел­ка от негово име с представителя или с друг представля­ван от последния, без да определя изобщо или напълно съдърж^то на сделката. В тези случаи представителят определя съдърж^то на сделката и той извършва во­левите актове в двойното си кач. Следоват при изискването на чл. 38, ал. 1 ЗЗД законът допуска догов^то сам със себе си като особен случай на представи­т^во. В живота тази П фигура намира приложение особено тогава, когато представляваният е определил предварит съществ^те за него условия на договора и при тяхното съблюдаване за него е безразлично кой ще бъде насрещната страна по сделката, напр. ни­кой не се съмнява във възможността един продавач в ма­газин сам да купи от стоките, които продава от името на принципала - собственик на търговски обект - при цената, определена от последния.

П действия от чуждо име пораждат специфич­ното за представит^то действие - чл. 36, ал. 2 ЗЗД, само когато са извършени при наличие на действително породена представителна власт и в нейните граници.

Извършв^то на П действия от чуждо име е неправомерно, когато липсва представит власт. Та­кива са случаите, когато тя изобщо не е възникнала, по­ради това, че не е осъществен или е нищожен Ю^ят акт, който е трябвало да я породи, напр. нищожно пълномощно, поради липса на форма, нищожна заповед за назнач на настойник, издадена от некомпетен­тен орган.

Липсата на представит власт може да се дължи на унищож^не или отмяна на акта, който я е породил, напр. унищож^не на упълномощ^то, дадено в със­тояние на фактическа недеесп^ст - чл. 31 ЗЗД; от­мяна на реш^то за назнач на представител.

Представит^та власт може да е прекратена за в бъдеще, поради прекрат^не на трудовия договор, прек­рат на осиновяването, освовождаване от изборна длъжност, включваща представителни функции.

При липса на представит власт Л^то, което извършва П действия от чуждо име, действа като мним представител, лъжепредставител (falsus procuratur) независимо дали знае за липсата или се е заблудил, че е овластен.

Извършв^то на П действия извън границите на учредената представит власт е също неправомер­но независ от субект^то отношение на предста­вителя. Това са случаите на превишаване на представи­т^та власт (excessus mandati).

Няма извършване на П действия от чуждо име без представит власт при подставеното Л или използването на измислено име, защото Л^то, което крие името си, действа за себе си с намерение то да при­добие П^те последици.

П действия от чуждо име без представит власт може да извърши както Л, което се представя за задължителен, така и за доброволен представител.

Правилото, което се прил в тези случаи не е уред изрично в ЗЗД, но то се подразб от чл. 36, ал. 2 и чл. 42 ЗЗД. П действие, извършено от чуждо име без пред­ставит власт или при превишаване на нейния обем, не поражда П последици за мнимо представ­лявания. Тези действия могат да го обвържат, само ако той изяви воля за това, ако ги потвърди - чл.42, ал.2

Такива П действия не пораждат П последи­ци и в отнош^та м` мнимия представител и 3<sup>то</sup> Л, спрямо което са извършени, защото тези П субекти желаят да бъде обвързан не мнимият представител, а мнимо представляваният. П пос­ледици м` Л^та, които извършват П^те дейс­твия, могат да се породят, само ако те постигнат из­рично съгласие за това.

Следоват П действия, извършени от чуждо име без представит власт или при превишаване на учредена представит власт, не пораждат П последици нито м` стр^те, които са ги извърши­ли, нито спрямо трети Л, като същевременно те се намират във висящо положение докато не е сигурно дали мнимо представляваният ще ги приеме в своята имуществена сфера.

В интерес на П^та сигурност Г^то за­конод^во допуска изключения от горното правило с важно практич знач. В ЗЗД е уредено изрично само едно изключ в чл. 41, ал. 2. Сп` тази разпор прекрат^то на пълномощието не може да се про­тивопостави на трети Л, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекрат^то е подлежало на вписване и то е било извършено. В Г^теП/О за разлика от тези в търг^то П прекрат^то на упълномощ^то не подлежи на вписване. Това налага по всички други възможни н/ни да се разгласява прекрат^то на упълномощителната сделка, за да се избегне обвързването от сделки, сключени от пълномощници с прекратена представител­на власт.

Изключ^то, което има голямо практич знач, е, когато прекрат^то на представит власт на ФЛ^а, представители на ЮЛ^а или на еднолични търговци, е подлежало на вписване във фир­мения регистър, но не е било вписано. В тези случаи доб­росъв^те трети Л, които черпят информация от фирмения регистър, не са могли да узнаят за прекрат^то, поради което, ако сключат сделки с ненадлежни представители с прекратени П/мощия, тези сделки обвързват мнимо представляваните Л - чл. 493, ал. 3 ГПК.

Когато са извършени от чуждо име две или повече дейс­твия, последиците на представит^то ще настъ­пят само за тези от тях, които са в границите на пред­ставит^та власт.

Когато представителят се отклони несъществено от учредената в негова полза представит власт и от това не са увредени интересите на представлявания, справедливо е действията на представителя да обвържат представлявания.
3. Потвърждаването

Чл. 42, ал. 2 ЗЗД урежда възможността Л^то, от името на което е сключен договор без представит власт, да го потвърди. Като се има предвид, че предста­вит^то намира приложение към един широк кръг от правомерни П действия, не е оправдано тази разпо­р да се прилага само спрямо договорите. Логич^то й тълк ни довежда до извода, че нейната редакция е по-тясна от съдърж^то, което разумно следва да се вложи в нея. Няма основание да се прави разлика м` договори, сключени от чуждо име без представит власт, и други правомерни П действия, извършени от мним представител. Възможността за потвърждаване следва да се прилага при всяко правомерно действие, извършено при тези условия, като напр. приемане на из­пълнение на П задължение от чуждо име, предизвес­тие за разваляне на дог, уведомяване за скрити не­достатъци, покана до съсобственик, че дължи обезщете­ние за ползите, от които лишава друг съсобственик и др.

Потвържд^то може да страда от недостатъци­те по чл. 26-33 ЗЗД и в тези случаи може да се предявява неговата недействит.

Потвърждаването може да се извърши ч` предста­вител с надлежна представителна власт.

Волеизявл^то за потвърждаване следва да се от­нася до всички П последици на едно или повече П действия, както СП^а, така и П за­дълж, тежести и ограничения на П^а. Не поражда П последици потвърждаване само за част от П^те последици на едно П действие. Ако извършени­те действия са две или повече, потвърждаването може да се отнася само до някои от тях.

Потвържд^то следва да се адресира до 3^то Л, защото то става страна по П/О^то, но може да му се предаде и ч` мнимия представител. Това не е уредено изрично в закона и следва да се търси отго­вор по логич път и с оглед на практич^те нужди.

В чл. 42, ал. 2, изр. 2^ро ЗЗД изрично е уреден ? за формата на потвържд^то. Възприето е пра­вилото на чл. 37 ЗЗД за формата на упълномощ^то. Сп` това правило потвържд^то е формално воле­изявл^е, когато за П^то действие, което се потвърждава, законът предписва форма като условие за дейс­твит^ст. Потвържд^то следва да се извърши в същата форма, освен когато предписаната форма е но­тар акт. Тогава за него се прилага писмена форма с нотар заверка на подписа. Ако напр от чуодо име е сключен предварит договор за продажба на недвижим имот, потвържд^то тр да се извърши писмено. Потвърждаване с конклудентни действия е допустимо, само когато за П^то действие не е пред­писана форма като условие за действит^ст.

Потвърж^то се извършва след като е осъщ^но П^то действие без представит власт, но неговите П последици обвързват мнимо представ­л^ния от момента на извърш^то му от мнимия представител, т.е. ex tunc, а не за в бъдеще от момента на ратификацията.

По своята П същност потвържд^то не пред­ставлява учредяване на представит власт за мни­мия представител с обратна сила. Аргументът в подкрепа на тази теза е, че П действие, което обвър­зва мнимо представлявания, се извършва лично от него или от негов надлежен представител. Щом като липсва представит власт, П^то действие на мнимия представител е лишено от П ефект. За да се поро­дят П^те последици на това действие, то трябва да се извърши или пряко от мнимо представлявания, или от негов представител. Особеното е само в това, че во­левият акт за потвърждаване поражда П последи­ци не от момента на извършв^то му, а от момента на действието на мнимия представител. Това е възприето, защото волеизявл^та на др^те участници във фак­тич състав на сделката са действит и прин­ципът за икономия налага те да се уважат, а не наново да се извършват. Друг аргумент в подкрепа на поддържаната теза е, че не е необходимо да се заличава неправо­мерният х-р на повед^то на лъжепредставителя post factum, след като мнимо представляваният сам извършва действието, което го обвързва. Аргумент, че законът свързва П^те последици с потвържд^то, е изискването за форма спрямо него, независ че формата е била спазена от мнимия представител. Този спор има сп` нас принципен х-р за П<sup>те</sup> кон­струкции, които законодателят следва да възприема, за да възпитава П<sup>те</sup> субекти в уважение на П<sup>те</sup>Н. От тази гл.т. създаване на представи­т власт с обратна сила е нежелателно. Сп` нас и след потвържд^то м` мнимия представител и мнимо представлявания не възниква представително П/О.

Голямо практич знач има ? докога може да се иска и да се извърши потвърждаване на дейс­твието. ЗЗД не ограничава със срок упражн^то на възможността за потвържд^не. Това Н^но ре­шение има неблагоприятна последица, че дълго време съществува несигурност по въпроса дали действието ще обвърже ненадлежно представлявания. Практически нужди и изисквания за П сигурност налагат да се допус­не 3^то Л, спрямо което е извършено П^то действие, ако има интерес, да определи подходящ срок за потвържд от мнимо представлявания. Ако в срока не последва потвържд, 3^то Л може да счи­та, че има мълчалив отказ от ненадлежно представлява­ния. Този срок не би трябвало да има преклудиращо дейс­твие и, ако 3^то Л не се противопоставя, би мог­ло и след изтичането му да се извърши потвърждаване. П^те последици на потвържд^то са, че м` мнимо представлявания и остан^те участници в П^то действие възникват П^те последици от момента, когато то е извършено от тях и мнимия пред­ставител.
4. Правоотношенията при отказ от потвърж­даване

Изричният или мълчалив отказ да се потвърди дейст­вие, извършено от чуждо име без представителна власт, означава, че отпада възможността то да породи П последици м` мнимо представлявания и 3^то Л.

Възможно е м` мнимия представител и останали­те участници в осъщ^то на П^то дейст­вие да се постигне съгласие, те взаимно да се обвържат. След настъп^то на такива П последици потвър­жд от мнимо представлявания не може да се извър­ши.

При липса на потвърждаване и ако вследствие недейс­твит^та на П^то действие, извършено от мнимия представител, 3^тоЛ претърпи вреди, той дължи обезщетение, ако увреденият е бил добросъвестен, т.е. не е знаел, че П^то действие се извърш­ва от ненадлежен представител - чл. 42, ал. 1 ЗЗД. В полза на 3^то Л действа оборима презумпция за добро­съв^ст, която може да се обори от мнимия предста­вител. Сп`проф.Таджер отговорността по чл. 42, ал. 1 ЗЗД е обективна, при нея не се изисква вина у мнимия представител. Обезщет^то може да се отнася както до негативния, така и до позитивния интерес от сделка­та.

Отнош^та м` мним представител и мнимо представляван следва да се уредят при липса на потвърждаване сп` правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60 и сл. ЗЗД.

Ако мнимо представляваният не потвърди П действия, от които фактически се е обогатил, с` него могат да се водят исковете за неоснователно обогатя­ване по чл. 55-59 ЗЗД.