§ 51. Основания за нищожност на сделките

ЗЗД урежда нищожните сделки, от 1 стр, ч` общи основания, които обхващат недостатъци, изразя­ващи се в противоречие на сделката на закона по съдърж или по н/на на скл^то си, а също и в про­тивор^е на добрите нрави. Наред с общите основания в Г^то законод са уредени множество спец Н, които постановяват нищожност, като напр. чл. 38, ал. 2, 40, 226, ал. 2 и 3 ЗЗД, чл. 73, ал. 3 СК и др. В следващото изложение ще бъдат разгледани общите основания за нищожност по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД.

Това основание е ус­тановено в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Исторически то представля­ва резултат на обобщение и синтез на разл наруше­ния на П^я ред и е илюстрация за приноса на т-я­та и на съдебната практика при формулиране на Н^те текстове.

Съдърж^то на това основание за нищожност може да се изясни след като се разкрие какъв смисъл се влага в термина закон в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Този термин се употре­бява в обект^то П с две значения. Едно по-тясно, което включва само НА^ве, които са прие­ти по реда, установен в законод^то от Нар^то събр и са влезли в сила. Те са закони във формално/Ю смисъл. Под закон в широк смисъл се разби­ра всяко правило за повед с Ю^и задължит сила. В съд^та практика и в лит^та се при­ема единод, че в чл. 26, ал. 1 ЗЗД се има предвид по-шир^то знач на термина закон. Ефикасна защита на П^я ред може да се даде, само като се санкциони­рат всички наруш^я на П^теН, а не само на тези от законите във формално/Ю смисъл. Ма­кар и всички ПН да са задължит за П^те субекти, в Ч^тоП има разлика в н/на, по който се проявява тази обвързаност при двата вида ПН - диспозит и императ. Диспозит^те Н съдържат възможност за отклонение в опред граници от предписаните в тях П последици. Поради това използването на тази възможност не пред­ставлява неправомерно поведение.

Противоречието на закона представлява несъобра­зяване с предписанията на императивни ПН.

Обсъжд^то основание за нищожност е толкова общо формулирано, че може да погълне почти всички останали основания. При повечето от тях в крайна сметка има противоречие на импер^на Н или по н/на на сключване на сделката (насилие, липса на съгласие, на форма, недеесп^ст, измама, заплашване и др.), или в съдърж^то й (противоречие и заобик на закона, противор на добрите нрави - чл. 9 ЗЗД, крайна нужда). Щом като законод^ят установява различие м` последиците при 2^та вида недействит, оче­видна е необх^та от разгранич на приложните полета на отделните основания за недействит. Всяко изрично формулирано основание следва да из­ключва прилож^то на най-общото - противор^то на закона. В този смисъл то се очерт като субсидиарно и намира приложение, когато съдърж^то на сделката противоречи на закона или по н/на на скл^то й тя не е в съответствие с императ^ни Н, но наруш^то не е предвидено като отделно, спец основание за недействит. Практич интерес от това разграничение има главно, когато е предвидено спе­ц^но основание за унищожаемост. В тези случаи не може да се приеме, че сделката е едновр и нищожна, по­ради противоречие на закона.

При скл на сделките следва да се съблюдават всички импер ПН, които са свързани с тях, а не само Г/П^те. Нарушав^то на Н^а на админ^то, фин^то и др П^ни отрасли също може да доведе до пълна или частична нищожност на сделката.

Основание за нищожност е противор^то не само на конкр^на императ Н, но и на П прин­цип. Последните имат по-гол знач в П^та с-ма, поради което се нуждаят също от защита при нарушение. Но ако пр-път не е изрично формулиран в закона, той тр. да бъде изведен и обоснован, за да може неговото нарушение да се признае като основание за ни­щожност. Законосъобр^та на сделката се преценя­ва с оглед на законите, които действат по време на скл^то й - р. 237 на I г. о., Сб. 30, 1984.

За нищож^та на сделката поради противоречие на закона е достатъчно обективното й несъответствие с повелит ПН^а или П принцип. Субек­тивни елементи от състава като знание или намерение за нарушение не се изискват.

Противор^то на зак намира прилож при вс видове сделки, а не само при дог^те, за които то пряко е формул^но в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. На това основа­ние могат да бъдат обявени за нищожни едностр и многостр сделки и реш^я на органи на ЮЛ и общности.

Съд^та практика съдържа мн примери на нищожни сделки поради противоречие на закона. Такива сп` трайната практика на ВС са сделки на разпореждане с обекти, които законът не третира като самостоят вещи, напр. отделни помещения, които не са обособе­ни като жилища, с реални части от парцели - в р. 1301 на I г. о. на ВС, Сб. 102, 1991 г. се обявява за нищожно завещание на несамостоятелни помещения поради противоречие с чл. 62 ЗТСУ; с р. 1050 на I г. о. на ВС, Сб. 83, 1991 се приема, че е нищожно завещание, в което са посочени две дати, поради противоречие на чл. 25, ал. 1 ЗН; дарение на бъде­що имущество е нищожно, поради противоречие на чл. 226, ал. 2 ЗЗД - р. 1174 на I г. о. на ВС, Сб. 87, 1985; продажба на жилище, построено в` Д земя при учредено П на строеж, е нищожна, ако не е получено разреше­ние от общинския съвет, поради противоречие на чл. 66 ЗС - р. 1508 на I г. о. на ВС, Сб. 45, 1971 г.

Това основание е частен случай на противоречие на закона. Много по-често в законод^вата се предвижда само противор^то като общо основание, което об­хваща и заобик^то на закона. Общото м` про­тивор^то и заобик^то на закона е, че участници­те в сделката желаят да породят резултат, който им­пер^ни ПН не допускат. При противор^то страните по сделката действат пряко contra legem. Няма значение дали знаят за тези Н, които наруша­ват, или не.

При заобик^то на закона (agеre in fraudem legis, Umgehungsgeschäft;) участниците в сд^та съзнават, че преследват неправом цел. За да я постигнат, те си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени, защото с тях могат да се постигат и правом резултати. Стр^те използват една или повече сделки, за да постигнат резултат, който не е х-рен за тези сделки и който е недопустим от закона. Заобик^то на закона е основание за нищожност, при което има не само обективно П/нарушение, но и намерение да се из­ползват позволени ср-ва за постигане на забранени цели. Договорната практика познава мн случаи, кога­то се използват подставени Л или скрити пълномощ­ници за заобик на установени в зак забрани за придоб на СП^а от опред Л^а. Такива забрани за участие като купувачи при продажби са установени в чл. 185 ЗЗД; за придоб на имущества ч` приватизац сделки са установени забрани за Л<sup>та</sup> по чл. 23, ал. 1 и 2 ЗПСК. На интересен случай, в който ловко се заобик чл. 13 и 14 СК, се е натъкнал ВС в р. 734 на II г. о. на ВС, Сб. 160, 1986. По инициатива на единия съпруг и под влияние на упражнен от него физи­ч и морален натиск двама съпрузи „продават” на сина си недвиж имот, който е съпруж общност, като уговарят, че цена няма да се плаща. Бащата предвари­т уговаря със сина си той да му подари 2/3 от имо­та, който ще му бъде продаден. След продажбата се из­вършва и дарението, след което съпругът се развежда. В резултат от сделките съпругът придобива 2/3 от съпруж<sup>та</sup> общност, а съпругата се лишава напълно от своя дял. ВС правилно е квалифицирал сделките като заобик на чл. 13, 14 СК, сп` които съпруж^та общ­ност не може да се превръща преди прекрат на бра­ка в индивид соб-ст на единия съпруг. ОСГК на ВС правилно приема в р. 33, Сб. 8, 1987, че заобик^то на закона е самостоят основание за нищожност и съдът в мотивите към реш^то си е длъжен да посо­чи коя Н от закона е заобиколена.
3. Противоречие на добрите нрави

Добрите нрави са критерии и Н^и за повед, ко­ито се установяват в обществото, поради това, че зна­чит част от хората сп` вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те не се налагат със сила и нямат задължит действие. Те са резул­тат на вътреш^та потребност на почтения човек да се усъвърш духовно и да повишава културата на взаимоотнош^та си с другите членове на общ^то. Добрите нрави са тези етични възгледи и правила на повед, които се споделят от по-гол част от хо­рата в онези цивилизовани страни, с които Бълг под­държа иконом, полит и култ връзки. Това е най-обща х-ка, която без съмнение се нуждае от конкретизация.

Не всички П с-ми възприемат идеята за сан­кциониране на противонравствените сделки. Признава­нето на тези сделки за нищожни означ да се придаде опред П знач на етичните категории. Из­вестният герм теоретик на П^то Ларенц оп­ред добрите нрави като ПН^и с негативно задължит действие. С § 138 ГГЗ се установява общото правило, че противните на добрите нрави П сделки са нищожни. У нас отмененият ЗЗД признаваше за недейс­твителни задълж^та, които имат противна на доб­рите нрави причина (основание) - чл. 24 във връзка с чл. 27 ЗЗД (отм).

В чл. 26, ал. 1 ЗЗД сп` първонач<sup>та</sup> му редакция основание за нищожност беше накърн<sup>то</sup> на „прави­лата на социалистич<sup>то</sup> общежитие”, което при пос­лед<sup>то</sup> изменение на ЗЗД беше заменено с накърняване на добрите нрави. Промяната има дълбоко кач<sup>но</sup> знач, защото има съществени разлики м` двете понятия. Правилата на социалистич^то общежитие се изясняват в лит^та като етична катег, повлияна в своето съдържание от опред философски и полит възгледи. Напротив, добрите нрави не се свързват с опред полит идеология. Те се отнасят към господстващия морал в общ^то на оп­ред етап от неговото култ развитие.

В западноевр^та т-я на Г^то и търг^то П преобл възгледът, че по отно­шение на морала, който следва да се съблюдава при сделките, вече има широк обществен консенсус. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с ко­ито се уговарят необосновано високи цени, неравноправ­но се третират ик-ки слаби участници в оборо­та, използва се недостиг на мат^ни ср-ва на 1 субект за облагодет^не на друг, всички сделки, ч` които се цели недобросъв конкуренция. Като при­мери за неморални сделки в герм<sup>те</sup> учебници се со­чат сделки, с които прекомерно се ограничава личната свобода, свободата за участие в стоп<sup>я</sup> живот, за худож творч, за упражн на професия, за конкур<sup>я</sup>; използване на монополно полож, за да се наложи на др<sup>та</sup> страна неизгодна сделка; когато, за да се осигури скл<sup>то</sup> на сделка, 1<sup>та</sup> стр брои пари или подаръци на служители или представители на др<sup>та</sup> стр; когато със сделката се преследват неморални цели; сделки, ч` които се комерсиализират строго лични действия - уговарят се имотни облаги за скл^не на брак, за даване съгласие за осиновяване, за смяна на религ или партийна принадлеж.

У нас също се сключват сделки, които противоречат на добрите нрави. В печата често се изнася информ за такива случаи, напр. деца се продават от майките за осиновяване, предварит се уговарят резултатите от спортни състезания с` заплащане, заплащат се пари за сключване на брак от Л^а от малцинствата, купу­ват се гласове на избори и др.

В по-старата си практика напр. р. 2221 на I г. о., Сб. 94, 1974 ВС приемаше, че договор за прехвърляне на имот от единия съпруг на другия с` задълж за гледане е нищожен, поради противоречие на правилата на социа­листич<sup>то</sup> общежитие, защото бракът поражда вза­имни задължения за грижи и издръжка м` съпрузите. Правилна е по-новата практика на ВС, която допуска сключване на такива договори.

Поемането на допълнит^но задълж по договор м` съпрузи не противоречи на морала, а дава по-пълна гаранция в случай на прекрат на брака при развод. При тежка болест на 1^я съпруг бракът може да бъде прекратен, но задълж^та по дог^ра остават.

Това основание е предвидено в чл. 26, ал. 1 ЗЗД като спец случай на договори, които накърняват добри­те нрави и същевр противоречат на закона. Тези дог представляват разпореждане с имущ^ни П, които Л^то не притеж, но очаква да придо­бие при откриване на наследство в негова полза. Немо­ралният х-р на тези сделки се състои в това, че придоб^то на имущ^те П в бъдеще зави­си от смъртта на наследодателя, а евентуалният нас­ледник се разпорежда с тях в момент, когато притежателят на П^та е още жив и единствено той може да сключва сделки с тях.

Ч` това основание за нищожност се защитават ос­вен добрите нрави и сигурността в оборота. Да се допусне разпорежд с вещи или дялове от неоткрити наследства би означ да се признаят сделки, при кои­то липсва яснота в няколко насоки: дали евентуалният наследник ще преживее наследодателя, кои Л ще бъ­дат наследници и какви П и задълж ще се вкл в наследст^то.

Това основание за нищожност следва да се приложи и спрямо останалите видове сделки, а не само спрямо дог^те. Едностр сделки като завещания или много странни сделки, като напр. договор за групов строеж с неоткрити наследства, също следва да се считат за нищожни. Това основание рядко намира приложение в прак­тиката. С р. 474 на I г. о., Сб. 64, 1985, ВС се е произнесъл, че продажба на дял от неоткрито наследство е нищожна, независимо дали евентуалният наследодател знае и не се противопоставя на сделката.

В чл. 26, ал. 2 ЗЗД са предвидени няколко основания за нищожност, при които П^те субекти извършват сделката при такива съществени отклонения от изиск­ванията на закона, че или изобщо липсват най-важните елементи от състава на сделката - волеизявл^то или съгласието при двустр^те сделки, или волеизявл^та са опорочени по съдърж, по форма, съзнат не са насочени към пораждане на П^те последици на даден вид сделка. Макар в закона да се използва терми­нът липса на съгласие, предмет, форма, основание, това не са незавършени фактич състави, защото П^те субекти извършват волеизявления, които поради пороците си не пораждат П последици. При тези случаи не се поставя изобщо въпрос да бъдат довършени като фактически състави. При тези сделки не липсват отделни факти от фактич състав на сделката, а извършените факти са с недостатък.

Основанията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД също представляват противоречия на закона, само че при тях са нарушени съществени законни изисквания за сключване на сделка­та.

5.1. Начална невъзможност на предмета

Съдърж^то на волеизявл^та при всяка сделка опред нейния предмет. Това може да бъде вещ, нема­т благо, човешки действия или бездействия, от­делни П и/или П задълж, както и съвкупнос­ти от П и задълж. Предметът на сделката не е елем от фактич състав на сделката. С него са свързани П^те последици - С^теП и П^те задълж, които тя поражда.

За да породи П действие, волеизявл^то, като съществен елем на сделката, тр да се отнася до възможен предмет по време на скл^то й. Уговаря­нето на невъзможен предмет при сключване на сдел­ката е пречка тя да породи П последици - нито СП^а, нито П задълж могат да се породят за нещо, което не може да се осъществи.

Настъпилата след сключване на сделката невъзможност на предмета не е основание за нищожност.

Невъзможн^та на предмета може да е факти­ческа: индивидуално опред^та вещ, предмет на до­говора, е вече погинала към момента на скл^то му; договорът има за предмет действието на Л, което към момента на скл^то му е изпаднало в невъзможност поради болест да осъществи действието; към момента на сключване на лицензионния договор за ноу-хау техни­ч^та информ е станала общодостъпна и др.

Невъзможн^та на предмета може да бъде П^на напр. към момента на сключване на сделката за учред на П на надстрояване застроителният план не допуска осъщ^не на такова П - в този смисъл е р. 73 на ОСГК на ВС, Сб. 29, 1986г.; продажба на реална част от сграда, за която не е одобрен проект за обособя­ването й в самостоят жилище, е нищожна поради невъзможен предмет - р. 508/98 г., ВКС, петчленен състав, Сб. 20, 1998.

От невъзможния предмет тр да се отличава заб­ранения от П^то предмет, напр. забрана за внос или за износ на опред стоки, за наркотици, взривни ве­щества и др. В тези случаи сделките са нищожни поради противоречие на закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД

Основание за нищожност е само пълната невъзмож­ност на предмета към момента на скл^не на сделката. При частична невъзможност сделката поражда П действие, но възниква възможност за развалянето и по съд ред - чл. 89 ЗЗД. За нищожн^та на сделката няма знач дали стр^те знаят или не за невъзмож^та на предмета.

Продажбата на чужда вещ не е договор с невъзможен предмет, тя не е нищожна, въпреки че не се поражда ней­ният вещен ефект - в този смисъл е постоянната прак­тика на ВС, р. 1287 на II г. о., Сб. 53, 1993 и др.

5.2. Липса на волеизявление или на съгласие

Към това основание се отнасят случаи, при които външно воля е обективирана ч` надлежно повед, но зад изявл^то липсва вътрешно волево решение. В едни случаи П^ят субект съзнава, че не желае П^те последици, въпреки изявл^то си, а в други - не е в със­тояние да осъзнае това.

До липса на волеизявление или съгласие води израз^то на воля от недееспособни - малолетни или пост под пълно запрещ, когато те не разбират знач^то на П^те действия, които извършват, и на техните П последици. Напр. малолетно дете или поставено под пълно запрещение продава своя вещ или я обременява с П^а на трети Л.

Волеизявление, направено при насилие с` Л<sup>то</sup>, което го извършва, е също равносилно на липса на волеи­зявл. Насилието е упраж<sup>не</sup> на физич сила спрямо Л, което изявява воля, или спрямо негови близ­ки, за да бъде заставено то да сключи сделката. Ч` на­силието пряко се цели да се принуди Л^то да осъщест­ви външно повед за извършв на сделката, въпреки че то не желае скл^то и. В печата бяха изнесени данни за случаи, при които собственици на недвиж имоти са били насилствено държани в помещения, дока­то не подпишат предлаганите им договори за продажба. Ч` извършване на престъпление спрямо личността им, тези собственици са били принужд да подписват дог. Насилието се отлич от заплашв<sup>то</sup>, при което ч` предизвикване на основателен страх от при­чиняване на зло едно Л се мотивира да сключи сделка, която без това психологич манипулиране то не би сключило.

Класич^те примери на насилие са, когато едно Л хваща ръката на друго и насила я движи, за да се подпише договорът; когато се насочва оръжие към Л^то или не­гов близък, докато не подпише дог^ра. Актуалните слу­чаи на насилие са отвличане на Л^то или на негови близ­ки; привличане ч` измама и лишаване от свобода на Л^то, докато не подпише и др.

При двустр^те сделки липсва съгласие, ако се ус­танови при тълк на договора, че насрещните воле­изявления не се покриват по съдърж. Това може да се дължи на използване на технич ср-ва - телегра­ми, телекси или пратеник, които не са предали точно во­леизявл^то на 1^та стр. Скрито несъгласие има и когато страните употребяват думи, в които влагат разл смисъл.

Липса на волеизявл^е или съгласие има и когато изяв­л^то е направено на шега. За да се смята за нищожно такова волеизявл^е, е необх от обстоят^та да може ясно да се разбере от останалите участници в сделката, че се прави несериозно.

Волеизявления, направени като учебен пример, напр. подписване на чек с учебна цел, също са нищожни, поради това, че те не са насочени към пораждане на П пос­ледици.

Когато се извършва волеизявление при мислената уго­ворка (reservation mentalis), че не се желаят П^те му последици, то ще бъде нищожно, само ако тази уговорка се доведе до знанието на адресата на волеизявл^то. Ако уговорката не се сподели с Л^та, които са засегна­ти от П^те последици на волеизявл^то, то е дейс­твително.

5.3. Липса на форма

П^теН, които предвиждат форма като ус­ловие за действит на сделките, са императ. Несъблюд^то им води до нищожност на сделката. Съд^та практика изобилства с нищожни сделки, по­ради липса на форма. В р. 650 на I г. о., Сб. 27, 1993, ВС приема, че прехвърляне на наследствени П с дог за гледане и издръжка в писм форма с нотар за­верка на подписите е нищожно, тъй като законът - чл. 18 ЗЗД изисква за този дог нотар акт. Опороч^то на нот^я акт, поради наруш на чл. 472 във вр. с чл. 479, ал. 2 ГПК - не е назначен тълковник на глухата и неграмотна продавачка - води до нищожност на продажбата, поради несъблюд на формата - р. 1062 на II г. о., Сб. 44, 1993.

В р. 43 на ОСГК, Сб. 16, 1970 ВС приема, че съставяне­то на протокол на общо събрание на ЖСК и подписване­то му не са елем от реш^то на ОС като воля на мноз^то, а само форма за доказване на протичане­то на събранието и на взетите от него решения. Изво­дът е, че недостатъците при подписването на протоко­ла не дават основание да се счита решението на ОС за изключване на член-кооператор за нищожно.

Предварителният договор за продажба на дял от П^о на соб-ст в` къща следва да се сключи в пис­м форма. Това изискване не е спазено, ако м` стр^те се постигне устно съгласие и се подпише само раз­писка за броените суми като капаро по бъдещия оконча­телен договор. Писменият предварителен договор тряб­ва да съдържа съществените клаузи на окончателния до­говор - тълкуват реш на ОСГК № 94, Сб. 29, 1970.

Интересни указания относно формата се съдържат в р. 111 на ОСГК, Сб. 19, 1985. Учредяване на вещно П в` недвижим имот е могло да се извърши с частен пис­мен акт до 31.08.1910 г. След тази дата и сп` отмене­ния ЗЗД за сделки с такива П последици се изисква нотариален акт. Изключения се допускат само със спе­ц закони, които post factum обявяват нищожните сделки поради липса на форма за действителни. След 16.12.1951 г. договори за прехвърляне на соб-ст в` Д имоти са действит при спазване само на писмена форма - чл. 18 ЗС.

Договорът за дарение на наследствени П, които включват вещни П в` недвижими имоти е нищожен поради липса на форма, ако не е извършен с нотариа­лен акт - р. 874 на I г. о., Сб. 100, 1986.

5.4. Липса на основание

Сп` действащото у нас законод^во и съдеб­на практика по-гол част от сделките, предоставящи имотна облага, се третират като каузални. При тях, ако липсва основание, те са нищожни.

Основанието не е необх изрично да е формулира­но в съдърж^то, но трябва да може да се разбере от него. Ако основанието противоречи на императ Н^а или на добрите нрави, сделката ще бъде нищожна по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Чл. 26, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за същ^не на основание във всяка каузална сделка. Доказател^та тежест за оборването й пада в` този, който твърди, че липсва основание.

В практиката на ВКС са малко решенията, в които се обсъжда въпросът за липса на основание. В р. 1040 на II г. о., Сб. 43, 1993, р. 660/2000 г., Бюл. ВКС № 3/2000 г., с. 22 се приема, че алеаторният договор за прехвърляне на имот с` задължение за гледане е нищожен, когато приобретателят е знаел тежкото здравословно състояние и близката смърт на прехвърлителя.

Не споделяме изразеното в р. 1001 на I г. о. на ВС, Сб. 72, 1967 разбиране, че договорът за прехвър на имот с` издръжка и гледане е без основание, ако прехвърлителят е млад човек и има достатъчно ср-ва за из­дръжка. В подобни случаи следва да се обсъди дали прехвърлителят има нужда от помощ при воденето на дома­к^вото и задоволяване на други негови и на сем^то му нужди. Ако, макар да е млад, здрав и имущ^но обезпечен, прехвърлителят няма възможност да от­деля време или не умее да се грижи за домакинската рабо­та, за пазаруване, за отглеждане на децата си, не е ра­зумно да му се отнеме възмож^та да сключи такъв договор. Изразеното в цитираното решение становище ограничава договорната свобода по чл. 9 ЗЗД.

Правилно ВС приема, че наличието на един договор за издръжка и гледане не е основание следващият, сключен от същия прехвърлител на имот, да се счита като нищожен поради липса на основание. С последващия договор се уговаря получ^то на допълнит издръжка и грижи, поради което той също има основание - р. 1749 на I г. о. на ВС, Сб. 71, 1969.
6. Привидни сделки

6.1. Понятие

За привидната (симулативната) сделка е х-р­но, че се извършват външно изявления, които по съдърж и форма отговарят на изискв^та за даден вид сделка, но участниците в нея уговарят, че не желаят П^те последици на сделката. При всяка симулативна сдел­ка липсва волеизявление, насочено към пораждане на опред^то П действие в областта на Ч^тоП. При този вид сделки зад обективираното изявле­ние липсва адекватно вътрешно волево решение. Както правилно изяснява проф. Таджер, вътрешната воля на участниците в симулативната сделка е да не се поро­дят П^те последици, които съответстват на вън­шното изявление, и поради това тези сделки не пораждат П последици, те са нищожни.

При симулативните сделки участниците съзнават несъответствието м` своите изявления и вътреш­ната си воля сделката да не породи П<sup>те</sup> си последи­ци. Симулативно може да бъде само волеизявл<sup>то</sup>, ко­ето има адресат, и при условие той да узнае за привидността, а при дог<sup>те</sup> м` всички участници да се постигне споразумение, че сделката няма да породи П действие.

Следоват привидната сделка е спец случай на съзнавана липса на воля или съгласие за пораждане на П^те последици на сделката. В завис от това дали не се желае изцяло настъпването на П^те пос­ледици на сделката или само на част от тях, привидността може да бъде пълна и частична.

Със симулат^те сделки П^те субекти целят да създадат едно привидно П състояние за пред тре­ти Л. Последните въз осн на привидната сделка трябва да повярват, че тя е породила П^те си после­дици и да ги зачитат в отнош^та си със страните по нея. Кредиторът тр. да повярва, че неговият длъжник е прехвърлил вещта на приобретателя по привид^та сделка, поради което той няма П да насочи изпъл­н^то за вземането си в` тази вещ. Уговорката за привидния х-р на сделката остава тайна за тре­тите Л, за да могат те да бъдат заблудени относно действит^то П полож на стр^те по при­видната сделка. Привидната сделка не покрива престъп­ния състав на измамата по НК, за което се изисква ко­ристна цел, този вид сделки не са забранени от зак. Привидната сделка може да се квалифицира и като деликт (непозволено увреждане), когато с нея виновно са причинени вреди.

Привидн^стта, поради своята специфика, е предвиде­на като отделно основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В чл. 17 ЗЗД се урежда действието на привидната сделка спрямо трети Л, с цел да се защитят техните интереси, а също и съчетанието на привидна с прикри­та сделка.

Привидните сделки намират приложение при едност­р сделки, които имат адресат като напр. упълномо­щ^то, но главно се използват при договорите - продажба, замяна, дарение, прехвърляне на имот с` задължение за гледане и др.

Симулативни ПА^ве не могат да се извърш­ват в областта на сем^то П - бракът, осинов^то, разводът по взаимно съгласие, припознаването на дете не могат да бъдат привидни. Макар Л^та, кои­то извършват волеизявл^та, да са направили уговор­ка, че те са привидни, П^те последици се пораждат. Изявления, които се извършват пред длъжностни Л с цел да породят Ч/П^ни последици, не могат да се признават за привидни. Не се допуска и привидно водене на съдебен процес.

Привид^та сделка се отличава от волеизявл^е, нап­равено при мислена уговорка по това, че при нея адреса­тът на волеизявл^то се уведомява, че не се желае П^то действие на сделката, а се цели създаване на едно привидно П състояние.

Привидната сделка се различава от фидуциарната сделка, която е действителна и поражда П последи­ци, но включва в съдърж^то си уговорка приобретателят на П^то да го прехвърли отново на своя праводател.

Привид^та сделка се различ от сделката, скл^на при измама. При последната 1^ят от участн^те в нея е въведен в заблуждение, за да бъде мотивиран да скл сделката. Такава сделка е унищожаема. При симу­лат^те сделки измамата е предназнач за 3^те Л.

Привид^та сделка се различ от относит не­действит^та сделка по чл. 135 ЗЗД. Последната е действит м`стр^те. Тя може да бъде обявена за недействит само спрямо увредени с нея кредитори на прехвърлителя по съд ред при предпост^те по чл. 135 ЗЗД.

6.3. Сключване на привидната сделка и предявяване на привидността

Привидната сделка се сключва по реда, предвиден за действит^те. По съдърж волеизявл^та тр да включват съществените белези на дадения вид сдел­ка и да не противоречат на повелит ПН^и и на добрите нрави, защото иначе ще бъдат нищожни по чл. 26, ал.1 ЗЗД и няма да могат да породят целеното от стр^те привидно П отнош. Ако законът пред­писва форма като условие за действит, тя също точно тр да се спази, напр. ако сделката тр да създаде привидност, че се прехвърлят вещни П в` недвиж имоти, тя трябва да се сключи с нотариален акт, като се платят и изискващите се за това Д<sup>и</sup> и местни такси. Изявленията, които участниците в симулат<sup>та</sup> сделка правят при скл<sup>то</sup> й, са пред­назн за третите Л и за длъжн<sup>те</sup> Л, ко­ито оформят сделката. Участниците в привидната сдел­ка пом` си се уговарят, че не желаят П^то дейс­твие на сделката. Тази уговорка се пази в тайна от тре­тите Л и от Д^теО. Независ дали учас­тн^те в сделката си имат доверие или не, споразум^то за привидността на техните волеизявления след­ва да се оформи в писмен документ, наричан обратно пис­мо (contre lettre). Този документ е необходим, за да се ус­танови привидният х-р на сделката по съд ред по искане на една от стр^те. Това изискване е предви­дено в интерес на П^та сигурност, тъй като има опасност и при действителни сделки стр^та, която иска да се освободи от П^те си задължения, да твър­ди че сделката е привидна. Писменият докум, който тр да се представи пред съда сп` чл. 134, ал. 2 ГПК, тр да изхожда от страна по сделката или да удос­товерява нейни изявления пред ДО^н и да пра­ви вероятно твърдението на др^та стр по сд^та, че тя е привидна. При сделки, с които привидно се прехвърлят П, привидният приобретател дава об­ратно писмо на привидния прехвърлител. От съдърж^то на този докум, който се редактира свободно, тр да се разбира, че стр^те не желаят последици­те на сделката. При привидни продажби напр. в практи­ката в обратно писмо купувачът пише, че сд^та е безпарична и не прехвърля соб-ст. Писм до­кум може да се състави и даде преди скл на сд^та, по време на скл^то и или след това, ако стр^те си имат доверие.

Исковата молба за установяване на привидността на сделка, с която се учредяват, прехвърлят или изменят вещни П в` недвижими имоти, подлежи на вписва­не в нотар^те книги - чл. 114, б. „а” ЗС, чл. 11, б. „а” ПВп.

Изискването да се представи обратно писмо като на­чало на писмено доказат^во, за да са допустими и сви­дет показания за установяване на привидността, важи само за стр^те по сделката и за техните П/­приемници. Когато искът се предявява от Л^а, чиито интереси сделката накърнява, включит и наследни­ци на П/дателя по нея, изискване за представяне на писмен документ не се поставя, защото тези Л не могат да разполагат с такъв.

Искът за разкриване на привидността не се погасява по давност. Реш^то на съда, с което се уважава искът, има установително действие. То подлежи на отбе­лязване в нотар^те книги - чл. 115, ал. 2 ЗС.

Привидната сделка е нищожна сп` чл. 26, ал. 2 in fine ЗЗД, поради което тя не поражда П последици, х-рни за дадения вид сделка м` стр^те. Все­ки може да се позове на нищожността, а съдът следва и служебно да следи за нея. Привидната сделка не може да бъде санирана ч` потвърждаване. Няма срок за разкри­ване на привидността.

Щом като симулативният приобретател не може да придобие П^а от привидната сделка, би трябвало и третите Л, на които той „прехвърля” такива П, да не ги придобиват. Но чл. 17, ал. 2 ЗЗД установ раз­пор^та, че „П^та, които трети Л са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съгла­шение, се запазват, освен ако се отнася до П^а в` недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността”. Редакцията на този текст е неточна. В разпор<sup>та</sup> се имат предвид слу­чаи, при които приобретателят по симулативната сдел­ка прехвърля на трето Л П, което той само привидно придобива. Щом като той не притежава П<sup>то</sup> и неговият правоприемник по сд<sup>та</sup> не може да го при­добие. В тази разпор законът всъщност постановя­ва, че 3<sup>то</sup> Л придобива П<sup>то</sup>, въпреки че П/дателят му не го притеж. В чл. 17, ал. 2 ЗЗД се урежда първичен способ за придоб на СП<sup>а</sup> при следния фактич състав: м` симулативния приобретател и трето Л е сключена прехвърлит сделка за П^а, които симулат^та сделка при­видно поражда или на които се основава П^то на 3^то Л. Сделката с 3^то Л тр да е дейст­вит, а не нищожна поради липса на форма, противо­речие на зак и др. 3^то Л тр да е добросъ­вестно, т.е. да не знае, че сключва сделка с Л, което черпи П^а от привидна сделка. Когато сделките се от­насят до вещни П^а в` недвиж имоти, се изиск­ва актът за придоб на 3^то Л да е вписан преди вписване на исковата молба за разкриване на привидността. Ако актът е вписан след вписване на искова­та молба за установяване на симулацията, 3^то Л е могло да направи справка в нотар^те книги и да разбере, че П^та на П/дателя му са оспорени, пора­ди което то не се счита за добросъвестно. Трети Л по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД са само частните П/приемници на симулативния приобретател, а не и него­вите наследници. Последните се намират в П^то положение на своя праводател, те не придобиват също П^та по привидната сделка.

Когато 3^то Л придобие въз осн на чл. 17, ал. 2 ЗЗД С^тоП, симулативният прехвърлител го загубва или неговото П се оказва обременено с П^а на 3^то Л, напр. с огранич вещно П или с обезпечителни П^а залог или ипотека. В хипоте­зите на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е налице колизия м` интереси­те на симулативния прехвърлител и на 3^то Л. Законод^ят дава предимство на интересите на добросъвестните трети Л, което е справедливо. Си­мулативният прехвърлител може да търси обезщетение за вредите, които е претърпял от прехвърлянето от си­мулативния приобретател.

Чл. 17, ал. 3 ЗЗД установява изключение от правилото, че кредиторите могат да насочват принудит^то из­пълнение само в` имущ<sup>ни</sup> П, които принад­лежат на длъжника им. Предпоставки за прилож<sup>то</sup> на това изключение са кредиторите да не знаят за при­видния х-р на сделката на длъжника, когато са наложили запор в` движимата вещ или вземането, а при недвижими вещи възбраната да е вписана в нотар^те книги преди вписване на исковата молба за разкрива­не на привидността. В тези случаи при колизия м` интересите на привидния отчуждител и добросъвестни­те кредитори на привидния приобретател законът дава предпочитание на кредиторите по съображения на П сигурност.

6.5. Съчетанието привидна и прикрита сделка

Привидните сделки на практика се използват в 2 групи случаи. Когато П^те субекти не желаят да се породят каквито и да било П последици, а целят само да създават привидност, че такива същ^ват, те сключват само симулативна сделка. Този вид привидност се означ в лит^та и практиката като абсо­лютна симулация. Но има и случаи, когато П^те субекти желаят да се породят П последици от една действит сделка, но имат интерес 3^те Л да не знаят за нея, а да мислят, че симулат^та сделка е породила П действие. Когато симулат^та сдел­ка се сключва, за да прикрие желаната от стр^те дейс­твит сделка, това П явл се означ като относителна симулация. В практиката дог^ри за дарение се прикриват с привидни продажби, защото даре­нието може да бъде отменено, ако с него дарителят е накърнил запазената част на наследник по зак - чл. 30, 33 ЗН. Има и обратни случаи, когато продажба на недвижим имот се прикрива с дарение, за да се платят по-мал­ки Д и местни такси. Относит^та симула­ция може да бъде частична, да се отнася само до някои от клаузите на сделката. В много сделки за прехвърляне на недвижими имоти действит^та по-висока цена се прикрива зад уговорена привидно в нотар^я акт зна­чит по-ниска, за да не се платят по-високите такси в` прехвърлянето.

Съчетанието привидна - прикрита сделка е уредено в чл. 17, ал. 1 ЗЗД. При него има две разл по вид и П режим сделки. Привидната сделка е нищожна и не поражда П последици още от момента на скл^то си. Прикритата сделка е желана от стр^те, те изявяват воля да я сключат, но не желаят това да се узнае от тре­ти Л. Тя не е опорочена поради това, че се пази в тай­на. Сп` чл.17, ал.1 ЗЗД, когато стр<sup>те</sup> прикрият сключеното м` тях съглашение с привидна сделка, „прилагат се правилата относно прикритото (съглаше­ние), ако са налице условията за неговата действит^ст.” Прикритата сделка може на свой ред да страда от някои от пороците по чл. 26-33 ЗЗД и тогава тя също ще бъде недействит. Ако за прикритата сделка е предписана от закона форма като условие за действит, тя тр да бъде спазена. Когато привидната сделка, която е близка по съдърж до прикритата, е сключена в същата форма, предписана за прикритата, счита се, че и по отнош на нея е спазена формата. Така в р.695 на II г.о, Сб. 142, 1985, ВС приема, че продажбата на недвижим имот, прикрита като дарение, извър­шено с нотар акт, е действителна.

Ако прикритата сделка няма недостатъци, тя ще породи м` стр<sup>те</sup> онези П последици, които следват от зак и от съдърж<sup>то</sup> на волеизявл<sup>та</sup> на стр<sup>те</sup>. Така в казуса по цитираното решение м` страните ще се прилагат правилата за продажбата включит отговорността за евикция и недоста­тъци. П^те последици няма да могат да се отменят на основанията, предвидени в чл. 227 ЗЗД, защото дарени­ето е нищожно, а продажбата е действит^та сделка. Това се отнася за отнош^та м` страните.

За 3^те Л, от които е скрита действит^та сделка, до момента на разкриване на симулацията ще действа привидната сделка. Ще се прилагат чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД. След обявяване на привидността сп` прикри­тата сделка ще се уреждат отнош^та и с 3^те Л, като ще се запазят и П^та, придобити при усло­вията на чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД, ако има такива.

6.6. Подставено лице (сламен човек)

Съчет^то на привидна и прикрита сделка намира прилож в практиката при фигурата на подста­веното Л. Във фр^та и нем^та лит и практика това явл се нар „сламен човек” - (home de paille, Strohmann), а в итал^та - още „дървена глава” (testa di legno).

При изясн на тази П фигура преди всичко тя тр да се разграничи от П^то явл скрито пълномощно (косвено представит^во), с което тя се смесва както в лит^та, така и в някои съдебни решения на ВС. Сп` преоблад<sup>то</sup> разбиране у нас както в лит<sup>та</sup>, така и практиката на ВС (р. 3831 на I г. о., Сб. 175, 1959) м` подставеното Л и скри­тото пълномощно има принципна разлика. И 2^те фигу­ри се използват главно при придобиване на П^а.

Скритият пълномощник извършва от свое име П действия, възложени му с договор за поръчка или с ко­мисионен договор за сметка и в интерес на доверителя - др^та страна по договора. Подставеното Л не учас­тва в П^та сделка по придоб^то на П^а, то единствено „услужва” с името си, за да се прикрие този, който сключва сделката и придобива П^та.

Подставеното Л се използва, когато един П субект иска да сключи сделка, която да породи П и задължения за него, но има интерес 3^те Л да не знаят, че той е страна по П/О^то. В тези случаи той се споразумява с друг П субект - подста­веното Л, да използва неговото име. Така напр. Б иска да сключи сделка с А, но държи да не се разбере, че той ще придобие П^а по нея, поради което се уговаря с В да използва неговото име. Сделката с А се сключва от Б, той осигурява ср-вата за изпълнението и, но в докумен­та за сделката се вписва името на В. Това може да стане със знание на А или без той да знае. Когато сделката след­ва да се сключи в офиц форма, при което Б ще следва да се легитимира като страна, м` Б и В (подставено­то Л) се постига съгласие В да упълномощи привидно Б да действа от негово име. За да се осигури дока­зат за разкриване на привидността, Б получава от В обратно писмо, от което личи, че упълномощ<sup>то</sup> е симулативно. При подставеното Л се извършват 2 привидни сделки и една прикрита, която е действи­т, ако не страда от пороците по чл. 26-33 ЗЗД. Симулативни са упълномощ<sup>то</sup> от В на Б и сделката м`А и В въз осн на привидното упълномощ. Прик­ритата сделка е м` А и Б и ако тя не страда от поро­ци, съобр нейното съдърж следва да се уреждат отнош<sup>та</sup>. Прикритата сделка ще бъде нищожна, ако има забрана за придоб на съотв<sup>то</sup> П от Л<sup>то</sup>, което се прикрива зад чуждото име, или ако то се разпорежда ч` нея с имущ ср-ва, придо­бити неправомерно (т. нар. пране на мръсни пари).

При подставеното Л м` насрещната стр по сделката и подставеното Л не възниква П/О. М` подставеното Л и Л^то, което се прик­рива с неговото име не възниква представително П/О, защото упълномощ^то е нищожно. Сп` Кр. Цончев м` тях възниква П/О по дог за поръчка, тъй като подстав^то Л се задълж да извърши П действия. Тъй като П^то действие е нищожно, симулат^то упълномощ^не и този договор сп` нас са нищожни. Отнош<sup>та</sup> м` Б и В следва да се уреждат по правилата за водене на чужда работа без упълномощаване - чл. 60 и сл. ЗЗД.

Поставя се ?^ът какво ще бъде действието на сделката м` А и Б преди разкриване на симулацията. Спрямо недобросъвестни трети Л П^та, придоби­ти на името на В, ще се считат за П на Б. Частните правоприемници и кредиторите на В ще могат да се пол­зват от разпор^те на чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД.

Подстав^то Л се нар. още двустранно под­ставяне. То тр да се отличава от т.нар. еднос­транно подставяне. При него едно Л, което сключ­ва сделка от свое име и със свои ср-ва, без знанието на трето Л вписва неговото име в документа за придоб на П^то. Напр. бащата купува хладилник със свои пари, но в касовата бележка и гаранц^та карта вписва името на дъщеря си. За 3^то Л в тези слу­чаи възникват П последици едва когато то изяви воля, че желае да придобие П^то.