§ 52. Основания за унищожаемост на сделките

Основанията за унищожаемост на сделките са фор­мулирани по-конкр в сравнение с тези за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. При тях в преоблад^я брой случаи е извършено П релевантно волеизявл, но вътреш­ната воля не е формирана съзнат и свободно, поради което сделката е опорочена. В едни случаи Л^то, което извършва волеизявл^то, не съзнава несъответствие­то м` вътрешно желаното и обективираното ч` изявл^то, така е при грешката, измамата, чл. 31 ЗЗД. При заплашването и крайната нужда волеизявл^то се извършва под влияние на особените обстоятелства, ма­кар и да се съзнава, че сделката е неизгодна.

Общите основания за унищожаемост са уредени в чл. 27-33 ЗЗД. Законод^ят не гледа на тях като на изчерпа­т изброяване. В чл. 43 ЗН се уреждат основания за унищож^ст на завещ^то, а в § 8 от прех^те и заключит разпор на ЗППДОП бяха обявени за унищожаеми с обратна сила очевидно неизгодни сделки на разпореждане с Д и общинско имущество.
1. Недееспособност

Сп` чл. 27 ЗЗД унищожаеми са дог<sup>те</sup>, сключе­ни от недееспособни или сключени от техен представи­тел без спазване на изискванията, установени за тях. От логич<sup>то</sup> тълк на тази разпор се налага изводът, че при нея буквалният текст е по-широк от сми­съла, който разумно следва да се вложи в нея. Сп` из­ричната разпор на чл. 73, ал. 3 СК нищожни са избро­ените в нея безвъзмездни сделки, когато са сключени от ненавършили пълнолетие ФЛ или от законни представители на недееспос Л^а. Освен това в т-ята се приема, че са нищожни и онези сделки, които недееспос Л са сключили, без да разбират знач^то им и съдърж^то на П^те им последици. С изк­люч на тези 2 групи, останалите сделки, сключени от недееспособни Л или от техни представители, без да се съблюдават законните изисквания за тях, са уни­щожаеми. Унищожаеми са дребните сделки, които мало­летни сключват за задовол на техните всекиднев­ни нужди. Унищожаеми са също сделки, сключени от не­пълнолетни или поставени под ограничено запрещение без волеизявление за съдействие на родител или попечител или без разрешение на районния съд, когато законът го изисква - чл. 73, ал. 1 и 2 СК, чл. 4 ЗЛС.

Сп` чл. 27 ЗЗД унищожаеми са дог^те, сключе­ни при грешка, а чл. 28, ал. 1 ЗЗД урежда грешката в пред­мета и в Л^то, с което се сключва сделката. Чл. 43, б. „б” ЗН урежда грешката като основание за унищожаемост на завещанието.

Л^то, което извършва волеизявл^то, е в грешка, когато то има неверни представи или изобщо не знае за обстоят, които имат значение за него при фор­миране на вътрешната воля за сключване на сделката. Купува якето, защото смята, че е кожено, а се оказва, че е от сполучлива имитация на кожа; купува семе за посев, без да знае, че то е годно само за фураж.

Грешката е основание за унищожаемост само в случа­ите, когато, ако Л^то знаеше действит^то поло­жение, не би сключило сделката. Грешката е порок на во­леизявл^то, защото погрешните представи или незна­нието на опред обстоят играят решаваща роля за сключване на сделката. При това основание има неосъзнато несъответствие м` вътрешната воля и изявлението.

Грешките в мотивите за сключване на сделката не я опорочават сп` законод^я и не са основание за унищож^то й. Същото се отнася и до грешката в пре­ценката на стр^та дали сделката е изгодна. Ако би се допуснало в последните два случая грешките да водят до унищожаемост на сделките, това би довело до несигур­ност в П^я оборот, поради което е неприемливо.

Грешката като основание за унищожаемост може да се отнася или до н/на на извършване на волеизяв­л^то, или до неговото съдърж. В чл. 28, ал. 1 ЗЗД се уреждат два вида грешка.

Грешката в предмета на сделката е основание за уни­щож^ст, когато се отнася до негови съществени ка­ч^ва. Грешката може да се отнася до фактически ка­ч^ва на предмета, като напр. от какъв материал е из­работен, дали е златен или само позлатен, за какви опе­рации се използва даден инструмент, с какво гориво рабо­ти моторът, каква масленост има млечното произвед и др. Грешката може да се отнася и до П^те ка­ч на предмета, като напр. какъв вид застрояване и на колко етажа се предвижда за дворното място, дали сградата в неурегулиран имот остава в отредения за него парцел и др.

Кои кач^ва на предмета на сделката следва да се считат за съществени, се преценява от една страна с оглед на обективен и абстрактен критерий. Смята се в практиката, че това са такива кач^ва на предмета, които имат значение за годността му да се използва сп` неговото обикновено предназнач и които се от­разяват чувствително в` цената на вещта. Но при преценката на кач^та на предмета, за които се отнася грешката, следва да се прилага и конкретен под­ход, при който да се държи сметка за уговорки, които стр^та, която е в грешка, е направила, и за нейните конкретни интереси, като се съди не от нейни последва­щи твърдения, а от обективни факти. Особеното пред­назнач, заради което стр^та е сключила сделка­та, макар да зависи от кач^ва, които в оборота не се считат за съществени, следва да се съобрази, когато се преценява П^то значение на грешката.

Грешката в Л^то е основание за унищожаване на сделката само когато тя е сключена с оглед на личност­та, т. е. когато личните кач на насрещната стра­на са изиграли решаваща роля за скл^то й. Такива случаи са грешка в личността на лекаря, на който паци­ентът иска да повери леч^то си; в личността на художника, на който е поръчана картина; в личността на адвоката, на който се поверява защитата и др.

В чл. 28 ЗЗД не са уредени изчерпат всички видове грешки, които могат да бъдат основание за унищожаемост. Грешката може да се отнася до П^те последи­ци на сделката, която се сключва. Ако стр^та е искала да отдаде под наем дворното място, но е подписала дого­вор за учредяване на вещно П на ползване, също сдел­ката ще бъде унищожаема.

Грешката може да се отнася до колич^то. Ако е продадена царевица, която се намира в 1 склад, като е вписано в договора, че тя е 10 тона, а се окаже, че е само 6 тона, също грешката ще бъде основание за унищожава­не. От грешката в колич^то тр. да се отличава грешката в пресмятането, която сп` чл. 28, ал. 2 ЗЗД не е основание за унищожаване на сделката, а подлежи на поправяне. Грешка в пресмятането има, когато е угово­рена единичната цена и при аритметичните действия за изчисляване на цялата цена (умножаване, събиране) е допусната грешка.

Спец разпор урежда П^та на стр^те при продажби на недвижими имоти, когато има отклоне­ние м` уговорената и действит^но продадената площ с 1/10 в повече или по-малко от указаното в дог^ра. При условията на чл. 210, ал. 1 и 2 ЗЗД са предвидени възможности за разваляне на договора от купувача, следоват той е действителен независимо от откло­нението.

При унищожаемост поради грешка в чл. 28, ал. 3 ЗЗД изрично е уредено задължение на стр^та, която е пре­дизвикала унищожаване на сделката, да плати обезщете­ние на насрещната страна. Предпоставките са тя да има вина за изпадането си в грешка и насрещната страна да не е знаела за грешката. Сп` чл. 28, ал. 3 ЗЗД обезщете­нието следва да поправи само вредите, причинени от скл^не на унищожения договор, т.е. да удовлетвори само негативния интерес на насрещната страна.
3. Измама

Измамата е основание за унищожаване на сделката, когато волеизявл^то е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето Л са предизвикали умишлено у страната по сделката.

Изискванията, на които тр да отговаря измама­та, за да се признае за основание за унищож^ст, са следните. Извършено е волеизявление от страна по двус­тр сделка или участник в многостр. Участник в сд^та е въведен умишлено в заблуждение от друг учас­тник в сд^та или от трето Л. Въвеждането в заб­луждение представлява внушаване на неверни предста­ви за обстоят, свързани със сд^та, премълча­ване на известни факти или съзнат поддържане на неверни представи у участник в сд^та. Измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД ще има само ако въвежд^то в заб­луждение е изиграло решаваща роля за скл^не на сдел­ката. Ако Л^то би сключило сделката и ако знаеше дейс­твит^то положение, сделката не следва да се счита за опорочена.

Ако трето Л е въвело в заблуждение стр^та по сделката, законът изисква насрещната страна да е зна­ела или сп` обстоят^та да може да се направи изводът, че не е могла да не знае за измамата.

Дали измамливите действия на участник в сд^та или на трето Л са могли да въведат в заблуждение Л^то и да го подведат да сключи сд^та се преценява с помощта на субективен критерий, при който се съобра­з личните кач на измамения. Чл. 29 ЗЗД не изис­ква този, който осъщ^ва измамните действия, да преследва користна цел или да се е облагодетелствал от сделката. Волеизявл^то е опорочено, защото е извър­шено под действие на неверни или неточни представи, предизвикани съзнат у Л^то.

Унищожаема поради измама ще бъде и сд^та, скл^на от Л, което е било умишлено доведено от насрещ­ната стр или с нейно знание от трето Л в състоя­ние да не разбира достатъчно знач^то на повед^то си ч` употр на алкохол, упойващи вещ или хипноза

Използването на измама при сключване на сделки е виновно, неправомерно поведение. Когато ч` него са при­чинени вреди, то осъществява състава на граждански деликт.
4. Заплашване

То е уредено в чл. 30 ЗЗД. При това основание за уни­щож^ст участник в сделката е извършил волеизявл^то си под влияние на психическа принуда. За раз­лика от насилието (физическа сила), заплашването представлява възбуждане на основателен страх у участник в сд^та с цел той да бъде принуден да я сключи. Психи­ческият натиск в` волята на участник в сд<sup>та</sup> се упражнява ч` предизвикване на страх от причиняване на предстояща злина, която може да се състои в засяга­не на лични или имуществени блага на участника или на негови близки. Страховите представи могат да бъдат предизвикани от друг участник в сд^та или от тре­то Л. Не е необх непременно заплашв^то да се отнася до извършване на неправомерни деяния. Страхови представи могат да се предизвикат и от упражнява­не на СП^а на заплашващия, ако не се склю­чи сд^та, като напр. предявяване на иск за развод, съ­общаване за извършено П/наруш. Неправомерният х-р на повед^то на заплашващия се опред не от неправомерния или неморален х-р на действия­та, които той заявява, че ще предприеме, а от упражн^то на психическа принуда в` друго Л с цел да се накара то да сключи сд^та. Няма знач дали това се върши с користна цел или не.

В чл. 30 ЗЗД се изисква при заплашв^то ч` възбуждане на основателен страх да се принуди 1 Л да скл сделка. Редакцията на текста насочва към абст­рактен, обективен критерий при преценката дали опре­д повед може да предизвика такъв страх. Изглежда, че трябва да се преценява с оглед на човек с нор­мален интелект и воля дали действията са могли да го уплашат до такава степен, че да реши да сключи сд<sup>та</sup>. Сп` нас критерият за това дали е предизвикан основат страх трябва да бъде конкретен, субекти­вен, защото се преценява повед^то на конкретно Л, порокът на неговото волеизявление. Ако заплашеният участник в сд^та има по-лабилна психика и не особе­но интензивно поведение на заплашващия може да предиз­вика у него такъв страх, който да го накара да сключи сд^та. Същественото при преценката е да се определи дали без повед^то на заплашващия Л^то би склю­чило сд^та, т. е. дали волеизявл^то му се намира в причинна връзка с предизвиканите страхови представи у него. Само при това условие заплашването е основание за унищожаемост на сделката.

Няма заплашване, когато волеизявл^то на участ­ник в сделката е извършено, поради страх, предизвикан от опред обстоят, които не са свързани с човешко поведение.

Заплашването е виновно неправомерно повед. Ч` него се накърнява личното П на свобода на заплаше­ното Л. Заплашв^то осъществява състава на граж­дански деликт, когато с него са причинени вреди на зап­лашеното Л.
5. Унищожаеми сделки по чл. 31 ЗЗД

Сп` чл. 31 ЗЗД унищожаеми са дог<sup>те</sup>, сключе­ни от деесп Л, които при скл<sup>то</sup> им не са могли да разбират или да ръководят действията си. В тези случаи изявл<sup>то</sup> е извършено от Л, което сп` Г^то законод^во може да прави П релевантни волеви актове. Такива са пълнол^те ФЛ, а също и непълнол^те и поставени­те под огранич запрещ, когато сключват сд^те по чл. 4, ал. 2 ЗЛС.

Порокът на волеизявл^то при случаите по чл. 31 ЗЗД се състои в това, че Л^то не го е извършило съзна­телно и разумно, тъй като е било в състояние, при което не е разбирало знач^то на действията си или не е мог­ло да ги ръководи. Няма знач дали това състояние на Л^то е било краткотрайно или продължително, същес­твеното е по време на сключване на сделката то да не е могло да осъзнава знач^то на П^те си действия или да ги ръководи.

Различни могат да бъдат причините за неспособ^та на Л^то да разбира или да ръководи действията си. Л^то може да се намира временно под действието на алкохол, нарк и др упойващи вещ, в състо­яние на патологичен афект, шок вследствие на травма, хипноза, треска и др. Възможно е Л^то да се намира трайно в такова състояние поради душ болест, но да не е пост под запрещ.

В случаите по чл. 31 ЗЗД всъщност липсва разумно формирана вътрешна воля, насочена към пораждане на определени П последици. Ако не беше предвидено спе­ц основание за унищож^ст, спокойно тези слу­чаи можеха да се обхванат от чл. 26,ал. 2 ЗЗД - нищож­ност поради липса на волеизявл^е или съгласие. Отли­чит^ят белег на тези хипотези е, че Л^то, което извършва изявл^то, е формално дееспособно. По съображения за П сигурност законод^ят е отде­лил в спец основание за унищож^ст тези случаи, за да може сд^та да породи П действие, но него­вото запазване да зависи от Л^то, чието волеизявле­ние е опорочено. Също мотиви за сигурност в оборота и избягване на злоупотреби с унищож^то на сд^те са причина да се ограничи възмож^та за унищожаване на тези сделки след смъртта на Л^то, което е склю­чило сделка в състояние на неспособност да разбира или ръководи действията си. Сп` чл. 31 ЗЗД унищожаване на такъв договор може да се иска след смъртта на Л^то, само ако приживе е поискано поставянето му под зап­рещение или доказат^то за неспособността произ­лиза от същия дог. Наследниците на Л^то могат да унищожат сд^та само въз основа на два вида фак­ти, които правят вероятно твърдението, че е сключена в състоянието по чл. 31 ЗЗД. В цитираната разпор 2^то предложение - доказат^ва за недееспособ^та да произтичат от същия дог, не е ясно фор­мулирано. В него се поставя всъщност изискв^то от съдърж^то на волеизявл^то на Л^то да се вижда, че то не е могло да разбира повед^то си или да ръководи постъпките си.
6. Крайна нужда

Идеи за това основание за недействит^ст са заимствани от фр^то и герм^то законод^во. В отменения ЗЗД е бил възпроизведен с едно измене­ние чл. 1674 ФГК. Чл. 308 ЗЗД (отм.) уреждаше П^о на продавача на недвижимо имущество да иска унищожава­не на продажбата, ако „се е излъгал за повече от полови­ната от действит^та ст/ст” на недвиж^то имущество, макар да се е отказал от П^то да иска унищожаване и да е обявил, че подарява разликата м` цената и пълната ст/ст. Разликата от чл. 1674 ФГК е, че сп` него се изисква продавачът да е увреден с по­вече от 7/12 от цената на недвиж^я имот. Това осно­вание за недействит^ст се нар. чрезмерна пов­реда (laesio enormis). Основанието за възникване на П^то за унищожаване на продажбата в тези случаи се обяснява в лит^та не само с очевидната неравност/ст на насрещните престации, но и с предполо­ж^то, че продавачът е бил притиснат от нужда, за да се съгласи да сключи продажбата при толкова неиз­годна цена.

В ГГЗ в § 138, ал. 2 е предвидено основание за нищожност, което включва и крайната нужда, но е с много по-шир прил поле. Сп` тази разпор нищожна е сд<sup>та</sup>, с която някой, като използва затрудн<sup>то</sup> полож, лекомислието или неопитността на друго Л, го кара с` 1 престация да даде или обещае имотни облаги, които са в очевидно несъотв^ие с насрещната престация.

Основанието за уншцож^ст по чл. 33 ЗЗД се отли­чава както от чл. 1674 ФГК, чл. 308 ЗЗД (отм.), така и от § 138, ал. 2 ГГЗ. То намира приложение при всички възмезд­ни сделки - двустр и многостр, с изключ на търг сделки, сключени м` търговци - чл. 297 ТЗ. Разпор^та установява две изисквания, при които се счита, че сделката е опорочена и може да се унищожи.

Първата предпоставка е възмезден договор да е сключен при крайна нужда. Един от участниците в сделка­та по време на скл^то й тр да се е намирал в състояние на крайна нужда. Сп` схващанията в лит^та и в съд^та практика това е състояние на липса или недостатъчност на мат^ни ср-ва за задовол на осн потребности, като напр. недостиг на парични ср-ва за издръжка на сем^то, за лечение на Л^то или на негов близък, за плаща­не на изискуеми задължения, за набавяне на алкохол или наркотици за пристрастени към тях Л^а и др.

Крайната нужда не тр да се смесва с крайната необх/ст, при която Л^то избягва реална опасност да бъдат увредени негови или на други Л лични или ма­териални блага ч` причиняване на по-маловажни вреди.

В чл. 33, ал. 1 ЗЗД се изисква съст^то на крайна нужда да е въздействало в` волята на участника в сд^та така, че го е накарало да я сключи. Необх е да може да се счита, че при нормални обстоят, ако Л^то имаше достатъчно ср-ва, то не би скл^ло сд^та.

Проф. Таджер приема, че в крайна нужда могат да изпаднат само ФЛ. Сп` нас по този н/н необосновано се ограничава прилож^то поле на чл. 33 ЗЗД. Спрямо ЮЛ^а също могат да настъпят теж­ки обстоят: да изпаднат временно в неплатежо­сп^ст, да има опасност да бъдат прекратени и това да накара представителите да сключат неизгодни сдел­ки. Няма основание, ако са налице предпост^те по чл. 33, ал. 1 ЗЗД, да им се откаже П^то да унищожат сдел­ката.

2^то изискване е сделката да е сключена при явно неизгодни условия за Л^то, което се намира в край­на нужда. Това означ, че не е достатъчно да има някакво несъответствие м` стойностите на насрещ­ните престации. Разликата м` ст/стта на това, което Л^то получава по сд^та, и ст/стта, коя­то то би могло да получи, ако имаше възмож да по­търси други съконрагенти, тр да бъде значит^на. Дали условията са явно неизгодни се преценява конкрет­но във всеки случай. При висока ст/ст на предмета на договора и по-големи отклонения от пазарните цени мо­гат да не представляват явно неизгодни условия. Усло­вията на сд^та се преценяват към момента на скл^то й. Последващите изменения в цените не би тряб­вало да се съобразяват.

Чл. 33 ЗЗД не изисква насрещната страна по сделката да има намерение да се облагодетелства от нея. Доста­тъчно е, че тя обективно извлича облага, а договорният й партньор се ощетява.

Чл. 33 ЗЗД съдържа някои спец правила за сделки­те, унищожаеми поради крайна нужда, които установя­ват отклонения от режима на останалите унищожаеми сделки.

П^то да се унищожи сд^то отпада, ако облаго­дет^ната страна отстрани ощетяването. Това не е обезщетение за вреди, а възстановяване на нарушена­та еквивалентност на престациите при възмездната сделка.

При унищожаеми на това основание сделки може да се иска от съда да постанови не заличаване на П^те последици с обратна сила, а прекратяването им за в бъ­деще.

Срокът на погасит^та давност за упражняване на П^то за унищожаване на сделката е 1 година.

Унищож^то на сделката поради крайна нужда не води до отпадане на П^та, придобити от трети Л в` недвижими имоти от приобретателя по сд^та, ако актът за придоб^то им е вписан преди искова­та молба за унищож^то - чл. 33, ал. 3 ЗЗД.
7. Унищожаеми сделки по § 8 от преходните и заклю­чителни разпоредби на ЗППДОП (отм.)

Сп` тази разпор бяха обявени за унищожаеми сдел­ки на разпореждане с Д<sup>о</sup> или общинско имущ, как­то и договори за Г<sup>ко</sup> друж<sup>во</sup>, сключени при явно неизгодни условия след 1.01.1990 г. Тази разпор се отнася за сделки на разпореждане с отделни имущ<sup>ни</sup> П или съв­купности от такива, които принадлежат на Д<sup>та</sup> или на някоя от общините. В преоблад<sup>я</sup> брой случаи това са П<sup>а</sup> на Д или общинска соб-ст. П<sup>та</sup>, които принадлежат на Д<sup>ни</sup> или общински ЮЛ<sup>а</sup>, това са облигац П<sup>а</sup> и П<sup>а</sup> за използване на немат<sup>ни</sup> блага, не могат да се считат за Д или общинско имущ. Към сделките на разпореждане следва да се включат освен тези, ч` които са прехвърлени имущ П, принадлежащи на Д^та и общините, още и сделки за предоставяне на използв^то на Д и общински вещи под наем или аренда за повече от 3 год. След измен^то на § 8 (ДВ, бр. 51/1994 г.) в прил^то поле на разпор^та се включиха и договори за Г^ко друж, въз осн на които са внесени в обща соб-ст на съдружниците или за дългоср използване вещи, Д или общинска соб-ст. Изброените сделки са унищожаеми, ако са скл^ни при явно неизгодни условия. Към момента на сключване на сделка­та следва да се прецени дали е могла да бъде получена значи­т по-висока по ст/ст насрещна престация - цена, наем и др. Разпор^та разпростира своето действие и спрямо сдел­ки, сключени преди влизането и в сила след 1.01.1990 г., т.е. такива сделки, които при скл^то си са били действител­ни.

За Д^те имущества унищож^то може да се иска от съответните отраслови министри, мин^ра на фин^те и прокуратурата, а за общинските -от представител­ните органи на общината - председателите на общ^те съвети или от упълномощени от тях Л.

§ 8 от прех^те и заключ^те разпор на ЗППДОП действаше до отмяната на зак, в който бе вклю­чен със ЗПСК (ДВ,бр.28/2002).

В закона не е установен спец ред за обявяване на нищожността на сделката. Тя настъпва като последи­ца на основанието, предвидено в закона, и всяко Л може да се позове на нея и на липсата на П последици от сд^та. Както стр^те по сд^та, така и всяко трето Л, което има П интерес, може да предяви отрицат установителен иск за обявяване на нищож^та. Установ^то й може да се иска в образуван процес с инцидентен установителен иск или с възражение от ответника. Съдът и служебно е длъжен да следи при образуван процес за пороци на сд^та, които водят до нейната нищожност. Процесуалните ср-ва за обявяване на нищож^та и позоваването на нея не са ограничени по време.

Порокът на нищожната сделка не може да бъде отст­ранен по волята на страните.
2. Постановяване на унищожаемостта

Порокът на сд^та, който е признат от закона като основание за унищож^ст, поражда потестат^то П да се иска унищож на сд^та. Сп` ЗЗД това П може да се упражни само по съдебен ред при всички видове унищож сделки. Това Н<sup>но</sup> решение създ стабилност и яснота в отнош<sup>та</sup> м` стр^те по сд^та, тъй като тя поражда П последици до момента, в който с авторитетен П/раздават акт не се обезсили П^то й действие. Ч` вписването на исковите молби за унищож на сделки, с които се учредяват, прехвър или изменят вещни П в` недвиж имоти, се защитават и П^та на 3^те Л, които те черпят от приобретателя по унищож^та сделка. Има П с-ми, които допускат извънсъдебното унищож на опороч^те сделки, така както у нас се допуска разваляне на двустр договори - чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД - без намеса на съда. За сделки с движ вещи е уместно унищож^то да става извънсъд^но и до съда да се стига само при спор м` стр<sup>те</sup>. При добра воля на стр<sup>те</sup> задължителният съдебен ред само забавя уреждането на отнош<sup>та</sup> м` тях и ги натоварва с неоправдани разходи.

П^то да се иска унищож на сделката възник­ва сп` чл. 32, ал. 1 ЗЗД за стр<sup>та</sup>, в чийто интерес законът допуска унищож<sup>то</sup>. Това е този участник в сд<sup>та</sup>, чието волеизявление е опорочено - недееспособният, този, който е в грешка, измаменият, заплашеният, неспособният да разбира действията си, Л<sup>то</sup>, което при крайна нужда е сключило сд<sup>та</sup> при явно неизгодни условия. Ако волеизявл<sup>та</sup> и на 2<sup>те</sup> страни по двустр<sup>та</sup> сделка са опорочени, всеки от тях може да иска унищож. След смъртта на носи­теля на потестат<sup>то</sup> П то преминава в` не­говите наследници. При заместване на носителя на П^то от друг П субект ч` сделка, частният пра­воприемник придоб П^то за унищож на сд^та. Кредиторите на притежателя на потестат^то П не могат по реда на чл. 134 ЗЗД да упражнят П^то му на унищож, защото то зависи от лич­ната преценка на титуляря му. Кредиторите му могат да предявят отменителния иск спрямо сд^та по чл. 135 ЗЗД.

Недееспособните упражняват П^то си за унищо­жаване ч` законните си представители, а ограничено дееспособните - с попечителско съдействие на родител или попечител.

При основанието по чл. 31 ЗЗД след смъртта на Л^то П^то за унищож може да се упражни от нас­ледниците му, само ако приживе е поискано поставяне под запрещаване на Л^то или ако от съдърж^то на сд^та може да се направи заключение за невменяемостта на починалия участник в нея.

П^то да се унищожи сд^та се упраж с пре­дявяване на конститутивен иск. Когато Л^то, на което принадлежи това П, не е изпълнило своите задължения по сд^та, унищожаване може да се иска и ч` възражение, противопоставено на иска за изпълнение на насрещната страна.

В чл. 32, ал. 2 ЗЗД е установена 3-год погаси­т давност за иска за унищож на сд^та, до­като възражението може да се направи и след изтичане на този срок, докато е възможно да се предяви иск за из­пълнение.

Началният момент на погасит^та давност е раз­личен при отделните основания: при недееспособност от деня на навършване на пълнолетие или от деня на прекрат на запрещ^то; при грешка и измама, когато те са били открити; при заплашване, когато действията, породили основателен страх, са преуста­новени. В останалите случаи началният момент е скл^то на сд^та. При крайна нужда погасит^та давност е 1 год и започва да тече от скл^не на сд^та.

При уважаване на иска или възражението съдът унищожава сд^та и последицата от това е, че породе­ните от нея и желани от едната страна по нея П последици се отменят с обратна сила, настъпва обез­силване на П^то действие на сд^та. Съд^то решение има конститутивно действие, поражда П промяна като заличава последиците на сд^та. Негово­то действие се поражда спрямо всички П субекти. В резултат от действието на реш^то П^те после­дици на унищож^та сделка се покриват с тези при нищожната - счита се, че сд^та не е пораждала П ефект. Само при унищож^те сделки поради крайна нужда съдът по искане на страната може да постанови прекратяване на сделката за в бъдеще - чл. 33 ЗЗД.
3. Последици на недействителността спрямо трети лица

Щом като нищожната сделка не поражда още от скл^то си желаните от стр^те СП^а, това означ, че и 3^те Л – П/приемници на страна по сд^та, няма да могат да придобият П^а, макар да са сключили действит сделка. Който ку­пува П^о от праводател, черпещ П^то от нищожна сделка, няма да може да придобие това П. Сд^та е производно основание за придобиване и за нея важи прави­лото Nemo dat quod non habet. Наследяв^то е също та­къв способ за придоб на П^а, поради което и нас­ледникът на стр по нищожната сделка няма да при­добие П, които неговият наследодател би имал, ако сд^та беше действителна.

Кредиторите на стр по нищож^та сделка също не могат да посегнат на П^та, които длъжникът им не е придобил, поради порока на сделката.

Изключ от излож^то правило законод^ят установява със спец Н^а само при привидните сделки. Това са правилата на чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД, които бяха разгледани във връзка с привидните сделки. При движ^те вещи П^та на добросъв^те трети Л, придобили по възмезден н/н П^а от несобственик, са защитени ч` чл. 78, ал. 1 ЗС, който установява в тези случаи първично придобиване въз основа на добросъв^то владение на 3^то Л.

Унищож^те сделки пораждат П и задълж, поради което приобретателят по такава сделка може да прехвърли П^та си на трето Л. Преди да се поста­нови унищож^то, наследникът придоб П^та на наследодателя си. Кредиторите могат да посегнат на имущ^ни П, придобити от техния длъжник, по унищожаема сделка.

След като сд^та бъде унищож, поради порока си, спрямо 3^те Л, придобили П^а по произво­ден н/н от стр по унищожената сделка, се прилага правилото „Resoluto iure dantis, resolvitur ius accipientis”, „с отпадане на П^та на П/дателя, отпадат и П^та на П/приемника”. С обратна сила П/прием­ниците ще загубят П^та, които са придобили от стр по унищожената сделка. Изключение от това правило за движ^те вещи е установено в чл. 78, ал. 1 ЗС.

За недвиж^те имоти изключ е предвидено само при унищож^те сделки поради крайна нужда - чл. 33 ЗЗД. Унищож^то на сд^та не води до отпадане на П^та, придобити от трети добросъв Л пре­ди вписване на исковата молба за унищож на сд^та.
4. Обезщетение за вреди

При нищожните сделки и при унищож^те след обез­силването им могат да възникнат и задълж за поп­равяне на причинени вреди вследствие скл^то на недействит^та сделка. Изрично възмож^та да се търси обезщетение е предвидена само в чл. 28, ал. 3 ЗЗД. От тази разпор не следва да се направи изводът, че при др^те основания за недействит отговор­^та за вреди е изключена. Задължение на деликтно основание - за поправяне на вреди, причинени при непоз­вол увреждане, - ще се породи, ако вредите са в при­чинна връзка с виновно повед на стр^та при сключ­ване на сд^та. Няма основание отговор^та да се ограничава само до негативния договорен интерес - вре­ди, причинени при скл^не на сд^та. Обезщет^то следва да обхваща всички вреди, които са пряка после­дица от виновното повед.

В смесените Г/П^и фактич състави от пороци могат да страдат както Г/П^те, така и неГ/П^те ЮФ^и. Видът на основанията за недействит и П^те последици от тях се регламентират от съответния П отрасъл, към който се отнася ЮФ. С гол практич знач е отговорът на по-трудните за решаване въпроси как се отразява недейс­твит^та на отделни ЮФ в` пос­ледиците на целия състав и как следва да се предявява тяхната недействит. Може ли съдът, който е сезиран със спор за СП^о, породено от сме­сен Г/П фактич състав, да се произна­ся по недействит^та на елементи от състава, които не са Г/П^и ЮФ?

Ако един от елем^те на смесения фактич със­тав е нищожен, независ към кой отрасъл се отнася, няма да могат да се породят П^те последици на със­тава, последният също ще бъде нищожен. Съдът, който разглежда спор за СП^о, основано на смесе­ния фактич състав, има П^о да се произнесе по нищож^та не само на Г/П^те ЮФ, но и за пороците, причиняващи нищожност на админ актове и съд решения. В този сми­съл е практиката на ВКС - р. 78 на ОСГК на ВС, Сб. 15, 1973, р. 2 на ОСГК на ВС, Сб. 3, 1991 г., р. 405 на IV г. о., Б. 6/ 1995, №15 и др.

Когато Г/П^ен ЮФ, елем от смесен фактич състав, е унищожаем, а др^те ЮФ са действителни, съставът ще поро­ди П^те си последици, но Л^то, извършило опоро­чения волев акт, ще има П да иска неговото унищо­жаване от съда. Щом като се уважи от съда искането за упражн на това П, с обезсилв^то на Г/П^я ЮФ ще отпаднат и П^те последици на целия фактич състав.

Властнич^те актове като елементи от смесен фактич състав, ако са опорочени и подлежат на от­мяна, но дотогава пораждат П последици, не са преч­ка и целият фактич състав да поражда П^то си действие. При спор за СП^а в тези случаи за стр^те по П/О^то ще бъде улеснение, ако съдът, който раглежда спора им, би могъл да се произне­се в` унищожаемостта (отменимостта) и на неГ/П<sup>те</sup> ЮФ. При предишното със­тояние на законод<sup>то</sup> проф. Таджер отгова­ряше положит на този въпрос. Последният не е ре­шен по Н<sup>ен</sup> път, въпреки че понастоящем сме­сените фактич състави с Г/П после­дици имат практич знач. В съдебната практи­ка преобл разб<sup>то</sup>, че унищож<sup>та</sup> на ад­мин А<sup>е</sup>, от които се черпят СП<sup>а</sup>, следва да бъде предявявана по реда за обжалване, установен в ЗАП, а не ч` осъщ^не на т.нар. косвен съдебен контрол за тяхната действит - в този смисъл е р. 1359 на IV г. о. на ВС, Б. 12/1993, №22. Ако админ^ят акт не е бил отменен по реда на ЗАП или не е бил обжалван и е влязъл в сила, той поражда П действие като стабилен П акт независ от незаконосъобр^та си. В някои случаи ВС допус­ка Г^ят съд, който решава спор за П^о, инци­дентно да обявява унищож^та на админ акт, но само когато ищецът не е бил легитимиран да атакува админ^я акт по ЗАП, защото напр. не е бил страна по админ^то произв^во за настаняване - р. 1623 на IV г. о. на ВС, Б. 6/1994 г., №10.

Следоват при унищожаемост на ЮФ от смесения фактич състав за предявяване на уни­щож^та ще важи редът, установен от Н^те на съотв П отрасъл, към който принадлежи фактът. Ако по време на процес за СП^о се повдигне въпрос за отменимост на неГ/П^ен ЮФ, съдът, ако счете, че няма П да се произнася по него, следва да даде възможност на заинте­ресованата страна да упражни П^то си по надлежния ред и до решаването на въпроса да спре произв-вото. Ако админ^ят акт или съд^то решение, от които зависи пораждането на П^то, не са атакувани и отменени, следва да се приеме, че П^то е възникна­ло. За предпочитане е в бъдеще тези въпроси да бъдат изрично решени по Н^ен път.