Структура на територията на селата

Тъй като информационният регистър на актуалната кадастрална карта не разгра­ни­ча­ва урбанизираните територии на населени места, селищни образувания и застроени имоти в останалите фондове, структурата на територията на селата се коментира на базата на данните за площите от 1994 г.

От горната таблица е видно, че като правило всички площни показатели са далеч над норма­тивните величини, което потвърждава направената по-горе констатация, че населените места заемат твърде голяма площ и говори за ниска ефективност на използване на селищните те­ри­тории. Този факт има неблагоприятно влияние върху възможността за повишаване на сте­пен­та на благоустроеността им, но от друга страна създава възможности за по-висок стандарт на обитаване. Едновременно с това данните показват съществени разли­чия между отделните населени места, както и в задоволеността с различни площи в едно и съ­що село. Това изисква ОУПО да подходи индивидуално към бъдещото териториално раз­витие на всяко едно село.

Непреодолимата бюрократична бариера пред ползването на данните за жилищния фонд по населени места, събрани при преброяването през 2001 г., прави невъзможна напра­ва­та на един пълноценен анализ на състо­я­нието му на обективна информационна основа. Такъв по­дробен анализ се съдържа в обясни­тел­ната записка на ТУП’97, но той в определена степен, или по-точно за част от селата, е загубил актуалността си. Общите му констатации, обаче не са пре­търпели съ­ществени промени. Така подължава да бъде вярно, че преобладаващата част от жи­лищните сгради са с масивна конструкция. И ако към 1991 г. процентът от тях със сто­ма­но­бетонна ко­н­струкция е бил минимален, то с новото строителство на ваканционни и вилни сгради, а час­тично и на жилщни, този процент е в постоянен процес на нарастване. В прео­бла­даващата си част жилищният фонд е годен за обитаване. Всички жилища са елек­три­фи­ци­рани и водо­снаб­дени, а близо половината са и канализирани (независимо от липсата на се­лищна канали­зация). С изключение на ведомствените блокове в с. Оброчище, жилищ­ното за­строяване по­все­местно е малоетажно, като преобладава традиционната едноетажна до­бру­джанска къ­ща. Само къщите, строени през 70-те години на миналия век и след тях, са дву- и триетажни. С такава етажност са и част от новоизгражданите във ваканционните структури сгради за оби­­та­ване. За жилищния фонд в селата е характерен относително високият процент на мно­го­стай­ните жилища – 32 % са тристайните и 40 % четири- и петстайните.

Благоприятни са и показателите за жилщна задоволеност. През 1994 г. жителите на селата са разполагали с 15 до 30 кв.м жилищна площ. Като се отчете прогресивно нама­ля­ва­що­то селско население и осъщественото ново сторителство, степента на задоволеност със жи­­лищна площ безспорно е нарастнала, вкл. в такива села като Бобовец, Ляхово и Стражица, в които тя е била най-ниска. Показателят среден брой обитатели в жилище от 1,95 също го­во­ри за много добра задоволеност към 1994 г., задоволеност, която се е повишила допъл­ни­телно към 2008 г.

7.5.2. Социална инфраструктура

Осигуреността на селата с обекти на социалната инфраструктура е представена по­дроб­но в раздел VІІІ “Социална инфраструктура”. Това, което е съществено да се отбележи от гледна точка на селищното развитие, е че териториалното разпределение на инфра­стру­к­ту­рата на общественото обслужване е повлияло върху йерахизацията на селищната мрежа. Фу­н­кционалните връзки, благодарение на които се реализират възмож­ностите част от жиз­не­­дей­ност­ните потребности на населението/обитателите да може да се удо­влетворяват в бли­з­ко разполо­жени и лесно до­стъпни съседни населени места, са изявили определени села като центрове, предлагащи такива възможности и способни по тази причина да играят ролята на опорни центрове на селищната мрежа. За такива опорни центрове следва да се смятат се­ла­та Дропла, Гурково, Сенокос, Соколово и Оброчище. Такава стабилизираща роля играе и село Кранево, независимо, че не е формирало собствен обслужващ ареал, освен по отноше­ние на за­­обикалящите го обширни територии с ваканционни функции.

Осигуреността на селата с техническа инфраструктура не показва различия между от­дел­ните населени места, които да влияят върху йерахичното им съподчиняване. Нивото на оси­­гуреност е практически равностойно. По-скоро някои общи за всички или за повечето се­ла открити проблеми са с неблагоприятно влияние върху развитието им. Това е на първо мяс­то липсата на канализация, която за селата, които ползват подземни водоизточници от кар­с­то­ва земна основа, крие сериозни здравно-хигиенни рискове. Освен това трябва да се посочи огра­ниче­ният достъп до Интернет, както и бавно осъществяваната цифровизация на телефон­на­та мре­жа, респ. липсата на телефонен достъп до някои села.

Както е видно от подробния анализ на схемите на обществения транспорт, обслуж­ва­щи общината, действащата система на транспортно обслужване осигурява връзки на всички села с общинския център и с локалните опорни центрове, но честотата на следване се оце­нява като недостатъчна, а са налице и случаи, когато връзките се осъществяват с прекач­ване, удължаващо допълнително времето за пътуване.

Селата са общо взето с висока степен на изграденост на уличната мрежа. В по­ве­чето от тях цялата улична мрежа е с трайни настилка. Изключение правят селата Дропла, Три­горци, Храброво и Дропла, в които с трайни настилки са обхванати от 60 до 90 % от улиците. Повсеместно, обаче техническото състояние на настилките не е добро, поради лошо поддържане, а на много места е необходимо основно рамонтиране. Недостатъчно е развито уличното осветление и бавно се внедряват енергоспестяващи осветителни тела.

Организираното сметосъбиране е обхванало само част от селата, а където функцио­ни­ра, състоянието на съдовете е неудовлетворително (Кранево, Стражица).

Селата разполагат със значителни по квадратура обществени озеленени площи – средно по 85 кв.м на жител, но като правило поддържането им, с много малко изключения, е крайно неудовлетворително.

Всяко село разполага със собствен(-и) гробищен(-и) парк(-ове) – в някои случаи от­делни за християнското и мюсюлманското вероизповедание. Част от тях се нуждаят от по-добро благоустрояване и ограждане (Безводица и Кранево). В селата Безво­ди­ца, Кранево, Тригорци и Храброво е необходимо разширяване на гробищните паркове.

Като неудовлетворително се оценява почистването на коритото на р. Батова в Об­ро­чище, а в Кранево е необходимо продължаване на корекцията на р. Краневска.

Във всички села с единични изключения през последните пет години се регистрира ви­сока инвестиционна активност. Изразява се в изграждане на нови жилищни сгради от ме­ст­ни жители, изграждане на втори жилища и вили от външни инвеститори, вкл. чужденци, за­ку­пу­ване на къщи от външни хора, промяна предназначението на земеделски и горски земи за изграждане на ваканционни селища, голф игрища и други курортни структури, изграждане на магазини и ресторанти и на складови и други стопански сгради. Степента на инвестиционна активност нараства от вътрешността на общината към крайбрежните й територии. Най-ви­сока е тя в Кранево, Оброчище, Ляхово, Рогачево, Църква. Следват Сенокос, Соколово, Кре­мена и Дропла.

Налице е и засилващ се инвестиционен интерес за изграждане на ветрогенератори, като в редица случаи е вече материализиран със закупуване на земеделски земи и промяна на предназначението им. Проявен е най-силно в землищата на селата Кремена, Ляхово, Преспа, Тригорци, Сенокос и Соколово.

7.5.6. Планова и проектна осигуреност

В момента е в процес на процедиране кадастрална карта на община Балчик.

Центърът на общината и останалите населени места имат действащи устройствени планове, както следва:

Населени места и селищни обра­зувания	Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване	Улична регулация	Дворищна регулация
1	2	3	4
Гр. Балчик – на части	2006-2007 год.
с. Безводица	-	323 / 09.06.1989 г	-
с. Бобовец	-	-	-
с. Гурково		196 / 1991
с. Дропла		1789 / 08.06.1950	1788 / 08.06.1950
с. Дъбрава		4825 / 08.12.1950	4825 / 08.12.1950
с. Змеево		1214 / 27.03.1950 и 624 / 11.02.1959	1213 / 27.03.1950 и 624 / 11.02.1959
с. Кранево	1008 / 28.06.2007
с. Кремена
с. Ляхово	Р-е на ОС № 475 / 31.08.2006
1	2	3	4
с. Оброчище		705 / 15.07.1972
с. Преспа		4821 / 08.12.1949	4820 / 08.12.1949
с. Рогачево		121 / 04.02.1993
с. Сенокос		120 / 04.02.1993
с. Соколово		197 / 07.03.1991
с. Стражица		288 / 13.08.1992
с. Тригорци		3215 / 24.07.1950	3216 / 24.07.1950
с. Храброво	Р-е на ОС № 476 / 31.08.2006
с. Царичино
с. Църква		116 / 19.03.1990
В.з. Сборно място		26 / 04.11.1985
В.з. Бели скали		27 / 04.11.1985
В.з. Изгрев		25 / 04.11.1985
В.з. Фиш-фиш		24 / 04.11.1985
В.з. Овчаровски плаж		26 / 04.11.1985
В.з. Момчил		1616 / 28.12.1987
К.з.Двореца-2	Р-е на ОС № 281 / 31.10.2005

Без действащи устройствени планове са селата Кремена, Брястово, Бобовец, както и Карвуна.

Видно от горните данни, устройствените планове на преобладаващата част от населените места в общината (с изключение на този на гр. Балчик и 3 села), са стари и са създадени при предходните социално-икономически условия и нормативна уредба.
7.6. Пространствени характеристики на селищната мрежа
Селищната мрежа на общината е формирана от компактно изградени населени места, като само селищните територии на с. Соколово и в по-малка степен на селата Безводица и Зме­ево са с издължена форма. Застроените терени извън селищата, разположени на Добру­джанското плато, са рядкост и в тази част от територията на общината не се установява тен­денция за пространствено сливане на урбанизирани структури. За разлика от платото, в край­брежната зона по протежение на брега тенденцията за пространствено сливане между Бал­чик, изградените западно от него шест вилни зони, строително усвоените като земи по § 4 на ЗСПЗЗ части от територията и курортния комплекс „Албена” е толкова силно проявена, че има всички основания да се говори за формирането на една селищно-курортна агломерация. Такава констатация е направена и в проекта на ТУП’97.