Замърсяване и емисионни концентрации

Установените от измерванията с мобилни станции концентрации на серен дву­о­кис ва­рират в границите 1,5 до 61,5 g/m³ при нормативна ПДК = 500g/m³. Констати­ра­­на е опре­делена се­зонна неравномелност – по-високи концентрации през зимата, която обаче е раз­лична в различните години.

По отношение на азотния двуокис ре­зул­­­та­­тите от измер­ва­ни­ята по­казват, че за пет­го­дишния перод на наблюдение, независимо от вариациите на сред­ного­дишните концентрации се поддържа едно сравнително ниско фоново замърсяване, под допустимите норми.

Наблюдението през същия петгодишен период за замърсяването с азо­тен окис също показва, че концентрациите са значително под ПДК, както средногодишните така макси­мал­ните часови. Установената сезонна динамика – по-високи концентрации през лятото и по-ниска през зимата, се дължи на увеличения автомобилен трафик през курортния сезон.

Концентрацията на фини прахови частици е измервана само за тригодишен период, но ги очертава като характерен замърсител на атмосферния въздух в гр. Балчик. Най-висока стойност е установена през 2000 г. – средно 115,4 g/m³, като е превишена допустимата норма 2,6 пъти (СГН+ДО = 45 g/m³). След 2000 г. се очертава постепенна низходяща тен­ден­ция, но концентрациите остават над нормата. Намаляването на концентрацията под до­пустимата норма единствено през 2004 г. не омаловажава ролята на ФПЧ като характерен замърсител на атмосферния въздух в гр. Балчик.

Данните от мониторинга на атмосферния въздух за въглероден окис свидетелстват, че той не е сериозен замърсител на въздушната среда в град Балчик.

Функционира система за автоматичен контрол на озон (О₃) в атмосферния въздух. Той е вто­ричен замърсител, който се образува в резултат на фотохимични реакции на лет­ли­ви ор­ганични съединения, азотни и въглероден окиси в присъствие на ултравиолетова слънчева радиация. Установените за петгодишния период на наблюдение средногодишни концен­тра­ции на О₃ са под установената норма. Независимо, че са налице и случаи на мак­си­мални концентрации над нормата, както и нейното сезонно надвишение през топлия летен период, експертите смятат, че на сегашния етап озонът не представлява проблем за замърсяването на атмосферния въздух.

11.2.3. Основни източници на замърсяване на АВ

Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух на територията на об­щи­ната са: селскостопанските дейности (главно пренос на прах от вятъра); трафикът по главните пътища от репу­бликанската пътна мрежа (основно по път І-9) и градските улици; би­товото ото­пление през студения период; откритите площи с насипни материали (депа, ка­ри­ери, сметища и др.). В Общинската програма за опазване на околната среда по изчислителен път е определен „приносът” на отделните източници в общото замърсяване на атмосферния въздух, което като цяло остава в границите на нормите. От всички източници с най-същест­вено значение са автомобилният транспорт и обработката на земеделските земи, която в мно­го сухи години предизвиква прашни бури.

С положително влияние за ефективното разсейване на замърсителите на територията на общината са относително високите средни скорости и постоянни посоки на местните ве­трове, близостта на Черно море, предимно равниният характер на територията, както и ни­с­кият процент тихо време (около 15%).

Отрицателно върху способността на въздушния басейн да се самопречиства влияе го­ле­мият брой дни с мъгли. Слънчевото греене и радиация са способни да засилят вредния ефект от веществата, емитирани с изгорелите автомобилни газове.

11.2.5. Изводи, проблеми и устройствени изисквания

Направеният анализ показва, че за община Балчик проблемите със състоянието на атмосферния въздух са относително незначителни. Вредните емисии са доста по-ни­ски от средните за страната. На територията й не са разположени круп­ни про­миш­лени замърсители, а високата ветровитост и благоприятният релеф спомагат за бързото и ефективно разсейване на вредните вещества. Основни източници на замърся­ва­не са автомобилният транспорт и отоплението на битовия сектор. Проблем са и прашните бури, ха­рактерно явление за района.

От горните изводи следват четири изисквания към ОУП на общината:

- развитие на мрежата от лесозащитни пояси и на зелената система в нейната цялост;

- благоустрояване и прилагане на трайни настилки на уличните мрежи на всички се­ли­ща и останалите урбанизирани територии;

- предвиждане на обходни пътища на селищата;

- газоснабдяване на битовия сектор.
11.3. Води – състояние и устройствени изисквания по опазването им
11.3.1. Водоснабдяване на общината

Всички населени места в община Балчик са водоснабдени, няма населени места с ре­жим във водоснабдяването, но относителният дял на полезно използваната от общата по­да­дена вода непрекъснато намалява, поради лошото състояние на водопроводната мрежа.

Водоснабдяването е само от подземни води чрез каптирани извори и сондажни кла­ден­ци като се използват води от сарматския и малм-валанжския водоносни хоризонти. Во­­до­снаб­дяването на населените места и курортните комплекси се осъществява от во­до­снаб­ди­тел­ни групи "Балчик", "Оброчище", "Дропла" и множество местни водоизточници.

По принцип потенциалът на обхванатите водоизточници е достатъчен да покрие во­до­потребителните нужди през близките години. Но проблеми с количеството на водата могат да настъпят при по-нататъшно интензивно застрояване на крайморската част с ваканционни и ку­рортни селища.

Подземните води, използвани за питейно водоснабдяване в някои случаи нямат необ­ходимата микробна чистота, но въпреки това се използват без пречистване. Съгласно На­ред­ба № 9 на МЗ за качеството на водата, предназ­на­чена за питейно–битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.), те се подлагат само на хлориране. Подземните води от сарматския водоносен хо­ри­зонт са застрашени от замърсяване, дължащо се на липсата на канализация и пречиства­телни станции за отпадни води, наличието на множество неизолирани сметища, интензив­ното то­рене и химизацията на селското стопанство и животновъдството.

11.3.2. Канализация на урбанизираните територии

Изградена канализационна мрежа има само в курортните селища по крайбрежието – гр. Балчик, с. Кранево и к.к.“Албена”. Към този момент, общо за града е изградена 47 % от ка­на­лизацията и с канализационна мрежа е обхванато 37,8% от населението на Балчик. На се­ве­роизток от града е разположена съществуваща пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ), която има само механично стъпало и е с капацитет от 68 л/с. В непосредствена бли­зост до нея се намира площадката за новата пречиствателна станция, чието въвеждане в екс­пло­атация е предстоящо. Приемник на пречистените води е Черно море.

В останалите населени места и мно­гобройните вилни зони няма изградена канали­за­ционна мрежа и пречистване на отпадъчните води. В повечето случаи се използват сеп­тич­ни и попивни ями или отпадъчните води сво­бод­но се изпускат в деретата, което води до за­мър­сяване на подземните води и провокира свла­чищни процеси. Съществува възможност за из­граждане на групова канализация между се­лата Кранево и Рогачево и к.к. “Албена”, чиято ПСОВ има свободен капацитет.

От гледна точка на Директиви №№ 91/271/ЕЕС и 98/15/ЕЕС, които изискват кана­ли­зиране и пречистване на отпадъчните води в съответствие с нормите до 2007 г. на населените места с повече от 10 000 ж. и до 2014 г. на населените места с повече от 2 000 ж., в на­ру­ше­ние е само гр. Балчик. Единственото друго населено място, попадащо в предметния обхват на ди­рек­тивите е с. Оброчище. Трябва да се отбележи, обаче, че по същество към тази категория би следвало да се отнесат и повечето вилни зони, а също и големите голф-комплекси, чиито постоянни обитатели през курортния сезон надвишават определената с горните директиви граници.

Повечето промишлени предприятия нямат локални пречиствателни съоръжения и от­падъчните води от про­изводствата директно се заустват в градската канализация.

11.3.3. Състояние на повърхностните води

Територията на общината като част от Добруджанската подобласт на Източна Дунав­ска равнина е бедна на повърхностни води, защото в района на платото те понират в дъл­бо­коокарстените сарматски варовици. Главна водосборна и отводнителна артерия в района е река Батова. Вторият компонент е морската акватория.

За регистриране на качеството на водите на река Батова има два пункта на единната сис­тема за наблюдение и контрол на водите (НАСЕМ):

- Пункт на р. Изворска над с. Долище – категория на реката І, честота на пробо­взе­ма­не – 2 пъти годишно (пунктът е фонов);

- Пункт на р. Батова преди вливането й в Черно море (под моста на пътя к.к. „Албена” – с. Кранево) – категория на реката ІІ; честота на пробовземане 12 пъти годишно (пунктът е заустващ), осъществяван е и радиологичен контрол.

Изследваните показатели са: разтворен О₂, БПК₅, окисляемост, ХПК, разтворени ве­щества, неразтворени вещества, амониев азот, нитритен азот, нитратен азот, фосфати, желя­зо и манган.

11.3.3.1.2. Чистота на повърхностните води

Измерените стойности на наблюдаваните показатели в двата пункта отговарят на из­ис­к­ванията за во­до­приемник ІІ категория. Съдържанието на разтворен кислород се характе­ри­зира с добре из­ра­зена сезонна динамика. Съдържанието му е сравнително високо през зимата и пролетта. Ор­ганичното натоварване, характеризирано с показателя БПК₅ се запазва срав­ни­телно еднак­во през цялата година и е доста под нормативно допустимото. Показателите амо­ниев, нитри­тен и нитратен азот са също значително под ПДК. Реката има добра само­пре­чистваща спо­соб­ност. По биотичен индекс състоянието на реката е умерено добро – БИ=3.

Потенциален източник на замърсяване на реката е съществуващата манганова мина в с. Църква. До този момент обаче няма данни за оказване на значително въздействие на мина­та върху водите на реката. Съдържанието на манган в пункта на река Батова преди за­уст­ва­не­то й в Черно море през различните периоди се колебае, но не превишава 30 % от ПДК. Не е кон­статирано и замърсяване на реката в долното й течение с тежки метали. Съдържанието на уран и радий 226 е под 2 % от ПДК.

Наблюдението и контролът върху състоянието на морските води се осъществяват в пункт № 60001133 на НАСЕМ при пристанището на Балчик и пункт № 60001134 при к.к. „Албена”. Измервания са извършвани по показателите: температура на въздуха, температура на водата, рН, разтворен кислород, наситеност с О₂, окисляемост, разтворени вещества (РВ), не­разтворени вещества (НВ), азот нитратен, азот амониев, азот нитритен, фосфати, БПК₅, хло­­риди, сулфати и нефтопродукти. От специфичните показатели е анализирано общо же­ля­зо и някои тежки метали. През последните години се контролират тримесечно само разтво­реният кислород, БПК₅ и окисляемостта (перманганатна).

Със заповед № РД-1056/2002 на МОСВ са определени границите на районите на съ­ще­ствуващо и перспективно водоползване и поясите на санитарна охрана за акваторията в границите на общината по смисъла на Наредба № 8 /2001г. за качеството на крайбрежните морски води (ДВ, 10/2001). Пак със заповед на МОСВ № РД-970/28.07.2003 цялата те­ри­то­рия на община Балчик се третира като “чувствителна зона” по смисъла на Наредба № 6 от 2001, което поставя по-високи изискванияа към заустваните пречистени отпадни води. По­ка­за­те­ли­те за чистотата на морската вода се оценяват по Директива 77/160/ЕЕС.

Анализът на данните от пункта при пристанището, който е подложен на по-негативно въздействие поради неефективност на градската пречиствателна станция, показва, че: общо­фи­­зичните параметри и стойността на рН са в нормативните рамки; средната стойност на БПК₅ е 50 % от ПДК, но с единични случаи на превишение; процентът на наситеност на во­да­та с кислород е в границите, препоръчвани от Европейските стандарти; средната стой­ност на показателя азот амониев превишава 1,8 пъти ПДК, тази на азот нитратен - 2,5 пъти над ПДК, стойността на азот нитритен - 1,9 пъти ПДК; съдържанието на нефтопродукти е зна­чително над ПДК; съдържанието на желязо и тежки метали е чувствително под ПДК; същото важи и за хлорофил “А”.

В района на к.к. “Албена” качеството на водата е много добро, което се потвърждава и от измерванията, провеждани по линия на движението “Син флаг”.

Като цяло акваторията по протежение на морския бряг на общината е подходяща за къ­пане (с изключение на акваторията на пристанището на гр. Балчик). Изследванията на ми­кробиологичните показатели, извършвани поотделно за всеки от плажовете, потвържда­ват гор­ната оценка с две изключения: през 2004 г. са установен високи стойности на коли­форми на Холандски плаж, а на фекални колиформи – на плажове Елица, Палма, Бряг на изгрева и Двореца.

11.3.3.2.3. Замърсители

Локални замърсители на морската вода са корабоплаването, отклоненията от допусти­ми­те емисии на точковите източници на замърсяване ПСОВ-Балчик и ПСОВ Албена, както и епизодични залпови замърсявания от заустващото в района на пристанището дере.

Качеството на подземните води се наблюдава в три пункта в гр. Балчик, при с. Батово (община Добрич) и с. Македонка (слято със с. Гурково). Честотата на пробонабиране е два пъ­­ти годишно. Резултатите се сра­в­няват с препоръчителните показа­тели за опазване на под­зем­ните води от замърсяване (екологичен праг ЕП и праг на замър­ся­ване ПЗ от прило­же­ние № 3 към Наредба № 1 за про­уч­ване, ползване и опазване на подзем­ните води), както и с до­пус­тимите норми по Наредба № 9 за качеството на водата, предназ­начена за питейно-би­тови цели. Най-защитени от замър­ся­ване са малм-валанжските води. Доб­ро състояние е отчетено и на водите от палеогенския водоносен хоризонт. Най-уязвими са водите от мио­ценските во­доносни хоризонти и в част­ност от сарматския водоносен хоризонт. В тези води през 2004 г. е констатирано съдържание на нитрити, хлориди, нитрати и желязо в пункт ТК “Македонка” между ЕП-ПЗ.

Химизацията на селското стопанство и попивните ями за битовофекални води са ос­нов­ните причини за замърсяване на плитките подземните води. Неконтролираното азотно то­рене през 80-те и началото на 90-те години, неефективно действащите пречиствателни съо­ръ­жения за отпадъчни води от животновъдните ферми, неизградената канализация за отпа­дъч­ни битови води и на ПСОВ, допринасят за замърсяване с нитрати на подземните води, изпол­з­вани за пи­тей­ни нужди.

11.3.5. Изводи, проблеми и устройствени изисквания

Районът на общината е беден на повърхностни водни ресурси на сушата (с изклю­че­ние на река Батова), но за сметка на това граничи с Черно море.

Всички населени места и селищни образувания на територията на общината са водо­снаб­дени групово или от местни водоизточници, като източниците на питейна вода са под­земни. Силно амортизираните мрежи и съоръжения предизвикват значителни загуби на вода.

Водозахранването е достатъчно и се разполага с резервни мощности, неизползвани в мо­мента (особено от малм-валанжския), но качеството на питейните води не е особено добро (има нитратно замърсяване, ка­к­то и епизодични отклонения в микробиологичните показа­те­ли). Не се извършва пречист­ва­не на питейните води освен обеззаразяване.

Общината разполага с минерални извори в крейбрежната зона с общ дебит около 130 л/сек, които са добра предпоставка за съчетаване на морския туризъм с балнеолечението.

Канализационната мрежа на общината е с ниска степен на изграденост - недовършена канализация в гр. Балчик и с. Кранево, стартирала в с. Оброчище, напълно изградена само в “Ал­бена”. Никое от осаналите селища и селищни образувания не е канализирано. Има само с една относително добре работеща ПСОВ в к.к. „Албена”, към която в скоро време предстои да се присъедини и новата ГПСОВ в Балчик. (Съществуващата ПСОВ в Балчик е само с ме­ха­нично стъпало).

Повечето промишлени предприятия нямат локални пречиствателни съоръжения и от­па­дъчните им води се заустват ди­рек­тно в градската канализация.

Подземните водни ресурси от сарматския водоносен хоризонт са уязвими за повър­х­но­с­­т­но замърсяване.

Качеството на морските води е задоволително по отношение на използването им за къ­пане. Основните източници на замърсяване са непречистени отпадъчни води и замърсени во­ди от подземния отток.

Районът е обявен за “чувствителна зона”, което повишава изискванията към пречист­ва­нето на отпадъчните води (денитрификация и дефосфатизация).

Крайбрежната ивица се замърсява с битови отпадъци от туристическата дейност и с окислен нефт. Замърсяването с него е епизодично и се дължи на пренос от северното водно течение, аварии или незаконно изпускане на трюмни води от преминаващи кораби.

Терените, подложени на органично замърсяване от торищата и лагуните на живот­но­въд­ните предприятия, са значително редуцирани през по­след­ните години. Няма данни за евен­ту­ално замърсени земи около складовете за препарати за растителна защита и за из­ку­ст­вени торове. На територията на общината няма засолени земи.

11.4.2. Към категорията на нарушените терени на територията на общината се от­насят съществуващите в момента сметища за ТБО, излезлите от експлоатация кариери за инер­т­ни материали (кв. Момчил) и насипищата от минодобивната дейност (района на селата Оброчище и Църква). Засегнатите терени от селски сметища възлизат на едва 297 дка, т.е. под 0,057 % от цялата територия на общината, а от кариерните дейности - общо 752 дка, т.е. под 0,14% от цялата територия на общината.

11.4.3. Предвид гореизложеното от ОУПО се изисква да предвиди:

- доизграждане на мрежата от защитни горски пояси;

- рекултивация на нарушените терени от различен вид и да определи подходящото им бъ­дещо предназначение.

11.5. Земна основа и земни недра - състояние и устройствени изисквания

при използването им
11.5.1. Геоложки строеж, инженерно-геоложки условия и сеизъм

Най-старата геоложка формация в региона с обща дебелина 250 м е представена от се­диментите на долната креда - Разградската и Русенска свита. Горната креда, представена от се­диментите на Мездренската свита е с ограничено разпространение. Палеогенът е пред­ста­вен е от седиментите Белославска, Дикилиташка, Аладънска, Авренска, Русаларска свита.

Представители на неогена са седиментите на Ботевския член на Галатската свита, Ев­кси­ноградската, Франгенската, Одърската и Карвунската свити. Кватернерът е представен от алу­ви­ални образувания, изпълващи руслата и заливните тераси на реките и суходолията. Пред­ставени са от чакъли, пясъци и песъчливи глини с дебелина около 10 м.

По физико-механични показатели строителните почви са подразделени на:

- скали, с много добри физико-механични показатели като земна основа;

- полускални, които предлагат сравнително добри инженерно-геоложки условия;

- глинести, които са със занижени физико-механични показатели;

- рохкави, със сравнително добри условия за фундиране на сгради и съоръжения.

На територията на общината и в частност по цялата крайбрежна ивица максимално въз­мож­ни­ят бал на земетресенията е 9-та степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник. Зе­метре­сенията са във връзка със съвременните тектонски движения – потъването на дъното на Черно море и издигането на сушата.

11.5.2. Физикогеоложки процеси и явления

Физикогеоложките процеси на територията на общината са с много съществено проя­вле­ние и са важен фактор, оказващ влияние върху усвояването и устройството на терито­рия­та. Почти целият бряг на общината е подложен на активна абразия. Скоростта на разрушаване е значителна, поради лесната размиваемост на сарматските седименти. За района е характерна и ерозията – линейна и площна, денудация и солифлюкция по склоновете. Предопределени са от глинесто-мергелния строеж. Активният карст по платото и особено в периферните зони към деретата е също процес с определено влияние върху териториалното устройство.

От най-съществено значение за строителното усвояване на общинската територия и ус­тройството й са активните свлачищни процеси и свлачищния строеж на земната основа. Свла­чи­щата заемат голяма част от приморската територия на общината, а така също и части от долината на река Батова.

Свла­чищната ивица в приморската територия е със средна ширина 400-600 м, като към платото завършва със стръмен отве­сен отстъп с височина 40-50 м. От Тузлата до „За­пад­ното дере” валът на древното свлачище е от 8-10 до 20-30 м под морското ниво. От „За­пад­ното дере” до к.к. „Албена” валът на древното свлачище излиза над морското ниво (коти около 30-40 м) или това са така наречените „ви­ся­щи свлачища”. Мощността на свлачищното тяло на места достига до 90-95 м, т.е. древна­та свла­чищна повърхност е на дълбочина 90-95 м от терена.

От „Геозащита” ЕООД, Варна в приморската територия са локализирани следните свла­­­чищ­ни райони, локални свлачища и свла­чи­щни обекти, чиито основни конкетни пара­мет­ри са пред­ставени в При­ло­жение № 6 :

(1) Свлачищен район „Тузлата”

(2) Свлачищен район „Караманлии”

(3) Локално свлачище „Пречиствателна станция”

(4) Локално свлачище „Казино „Чайка”–ул. „Тимок”

(5) Локално свлачище „ул. „Ехо”

(6) Локално свлачище „ул. „Захари Зограф”

(7) Свлачищен клиф „църква „Св. Георги”–ул. „Д-р Вичев”

(8) Локално свлачище „ЕСПУ „Христо Ботев”- свлачищен клин „Автогарата”

(9) Свлачищен район „Балчик-пакети (тепета)”

(10) Локално свлачище „Нов плаж, Буни, Дамба”

(11) Дренажен тунел, пиезометри, кладенци и чешми

(12) Локално свлачище „Почивно дело” 

(13) Свлачищен район „Хоризонт”

(14) Свлачищен район „Момчил”

(15) Свлачищен район „Фиш-Фиш”

(16) Локално свлачище „Албена”

(17) Брегови участък „Балчик”

Свлачищата в долината на р. Батова са с различно проявление в приморската й част и по средното й течение. В равнинната й приморска част те са слабо разпространени. Най-ти­пични са свлачищата между селата Оброчище и Църква. Тук те имат предимно линейно-бло­ков облик. Групирани са на няколко нива, които се повишават от изток на запад. Най-високите свлачища в района на с. Оброчище с на кота 190 м. Втората по-ниска група свлачища е на височина 130-140 м. Третата редица свлачища по левия склон са на височина 110 м, а по десния – на 90-95 м. Ясно е изразено свлачищното стъпало на височина 30-40 м. Най-ниското свлачищно стъпало е на относителна височина 20-25 м.

В обобщен вид характеристиките на свлачищните райони и локалните свлачища показ­ват, че въпреки ограничаване на деформациите на отделни невралгични зони и относителното стабилизиране на локални свлачища, като цяло дълбоките свлачищни процеси не са пре­кра­те­ни. По-конкретно изводите от проучванията, наблюденията и измерванията се свеждаат до следното:

- наблюдаваната в течение на 4-5 тодини тенденция на затихване на свлачищните про-цеси в локален и зонален мащаб се дължи основно на продължителен период на засушаване;

- в локалните свлачища и свлачищни клинове тенденцията на стабилизиране е обусло­вена изключително от проведените укрепителни мероприятия и преди всичко на водопонизи­тел­ните системи от дрениращи сондажи;

- тенденция на затихване не е непременно свързана с окончателното стабилизиране на свлачищата, а е възможен и обратният процес на натрупване на енергия, която в определен момент да предизвика сериозно раздвижване.

11.5.3. Морски бряг и шелф

Ръбът на Добруджанскот плато проявява тенденция към отдалечаване от бреговата линия поради развитието на свлачищните процеси. При Балчишката Тузла това отстъпване е около 1 км. И височината на брега достига 170 м. Ерозионното разчленение по брега е силно изразено с дълбоки долове и дерета. Хидроложката мрежа е представена от няколко дола с локално значение и „Тузленското” езеро. По-съществени за района са така наречените „Из­точно дере”, „Двор­цово дере”, „Момчиловско дере”, дере „Фиш-фиш” и по-малките „Запад­но” и „Ка­ра­ман­лийско” дерета.

Клифът и плажът са надводната част на бреговата зона и са най-тясно свързани с под­водния брегови склон. На изток от Балчик клифът е с височина 2 до12 м, подложен на дей­ст­вието на щормовите вълни. Плажовете са с незначителна ширина и са чакълесто-валунно бло­кови. Клифът между Албена и Балчик е висок от 2 до 10 м и е много стръмен до отвесен. В тази част са оформени две пясъчно-плажови ивици – Овчаровски плаж и Фиш-фиш с шири­на до 15 м и площи по около 3 600 кв.м. Долината на р. Батова формира широк нисък наносен бряг в южната част на крайбрежната ивица и обширна пясъчна ивица с дължина 5,3 км. Това е Ба­тово-Краневската плажна ивица с ширина 50-60 м. и площ от 313 000 кв.м.

Подводният брегови склон е с ширина 800-900 м и дълбочина 12-13 м. Батовско-Кра­нев­ският участък на бреговия подводен склон и типичен акумулативен участък с дребно­зър­нест пясък и малък наклон – 0,01.

На територията на общината са разположени мангановото находище при Оброчище-Цъ­р­ква, оценявано като най-голямото в Европа и Добруджанското въглищно находище. Ман­гановото находище се разпростира между черноморския бряг и землището на Храброво. Залежите са на дълбо­чи­на от 280 до 440 м, съдържанието им на манган е високо, а ба­лан­со­вите запаси възлизат на 111 милн. тона. Добруджанското въглищно находище обхв­а­ща площ от 49 кв.клм и е разположено непосредствено на север от Черно море между Балчик и Ка­вар­на. Неговите запаси възлизат на 1,2 млрд. тона висококачествени каменни въглища. Поради голямата дълбочина на залягане и специфични минно-технологични условия нахо­ди­ще­то не се експлоатира. Има обаче решение на МС, с което е отстъпена концесия за търсене, проуч­ване и добив на природен газ-между между въглищните пластове. Част от подземното богат­ство на общината са варовиците в района на гр. Балчик с добри декоративни качества.

От гледна точка на строителното усвояване и устройството на територията качествата на земната основа са съществено различни между високата й платовидна част и крайбрежната част. Територията на платото е характерна със земна основа напълно подходяща за строи­телство, като едновременно с това се отчита зна­чителното окарстяване на варовитите отло­же­ния, което е от значение за евакуацията на отпадъчните води. Конфликтна по характеристи­ките си е територията на морското крайбрежие, носител едновременно на ре­креационен по­тенциал и на два вида ограничения за строителното му усвояване:

- обширните свлачищни райони и локалните свлачища;

- ограничителните режими на зони „А” и „Б” по ЗУЧК.

Експлоатацията на полезните изкопаеми за сега е дала своите отражения върху зем­на­та основа само в района на мангановото находище и кариерите за варовик. До момента въ­г­лищното находище не е в експлоатация. В ход са само проучвателни работи по търсенето на природен газ между въглищните пластове.

Горните изводи и установените проблеми обосновават следните изисквания към ОУП на общината:

Характеристиките на ландшафта с техните физически, културни и естетико-емоцио­нални измерения участват в характеристиката на ресурсния потенциал на територията, до­кол­кото допринасят за качеството на жизнената среда и за инвестиционната привлека­тел­ност. Взаимодействието в течение на времето на територията на общината между природо­ге­о­графските условия и дадености - климат, релеф, вода, почви, растителност в тяхното естест­вено развитие и човешката дейност е формирало части от територията със специфичен ланд­шафтен облик с различни по големина пространствени измерения.

Елементите, които конкретно са ги обусловили на Балчишка територия, са: морският бряг, моделиран от протичащите процеси на абразия, ерозия и особено на активни свлачища и антропогенна намеса с брегозащитни съоръжения; земеделските земи – обработени, паси­ща и ливади; горите и ветрозащитните пояси; единстве­на­та река Батова и малкото на брой де­рета; населените места, производствените съсредоточия и другите урбанизирани терито­рии; транспортната и енер­гопреносната мрежа. Човешката намеса е изменила облика на при­родната среда в различна степен в отделните части на територията и с различен успех от глед­на точка на формирането на културни ландшафти.

11.6.2. Видове идентифицирани ландшафти

По предварителна преценка комбинацията от естествени и създадени условия на тери­торията на общината поз­во­лява идентифицирането на следните видове и разновидости ланд­шафти:

Селищната мрежа е добре развита, обусловена от вековни традиции. Селата основно са разположени на равнинен терен на най-високата тераса. Близо до морето са само с. Кра­не­во и гр. Балчик. Селищните ландшафти се проявяват в няколко разновидности:

В общината транспортните ландшафти, които са свързани в мрежа и „прорязват” ос­та­налите ландшафти, се формират от републиканските, общинските и останалите местни пътища. Те имат две измерения – „вписване” в ландшафтите, през които пре­минават, и собст­ве­ни технически, функционални характеристики. По отношение на пър­во­­то измерение тряб­ва да се отбележи, че транспортната инфраструктура е проведена съ­о­бразно природните да­де­ности и нарушаването на ландшафтната цялост на територията е не­значително. По отно­шение на второто картината е различна в различните части на терито­ри­я­та и различните пътища. От гледна точка на техническо състояние и поддръжка като прави­ло те се влошават с намаляването на класа на пътищата. Благоприятен фактор е широко при­ложеното край­пътно озеленяване. По отношение на крайпътното „обзавеждане” обаче има още много да се желае.

Природните им компоненти са описани в т. 11.5.3. Все по-голямо и необратимо върху природните характеристики на тези ландшафти става въздействието на антропогенната наме­са. В най-западната част на брега, в района на Кранево, продължава строителната експанзия към плажната ивица. От к.к. „Албена” до Балчик е реализиран мащабен комплекс от брего­укре­пителни съоръжения – дамба с прилежащ път и серия от буни, всички изпълнени с разно­образ­ни по форма и предназначение бетонни елементи. На изток от Балчик до края на об­щин­ската територия брегът се намира в естествения си вид.

Брегоукрепителните съоръжения, които са постигнали в голяма степен защитното си предназначение и дори са създали допълнителна територия, са обект на сериозна критика от ландшафтна гледна точка, поради твърде грубото си вписване в, или по-точно нарушаване на природната среда, ликвидирайки връзката суша-морски прибой. Появилото се след изграж­да­нето на съоръженията ненормално изхвърляне на водорасли, тяхното натрупване и гниене говори на неблагоприятно въздействие върху морските екосистеми.

Защитени ландшафти

Защитените ландшафти са представени от защитените територии и защитените зони, о­пи­сани в следващия раздел „Биологично разнообразие и защитени територии” и от архитек­турно-парковия комплекс „Двореца”. От ландшафтна гледна точка за тях следва да се отбе­ле­жат две неща:

- изключително благоприятното визуално въздействие на горския масив на „Балтата” с конфигурацията и колорита си;

- сериозната заплаха за унищожаване на ролята на „Двореца” като емблематичен еле­мент на ландшафта на Балчик, от демащабираното ново строителство, извършвано в непо­средственото му съседство.

Територията на общината предлага завидно ландшафтно разнообразие, като много от представените видове и разновидности се отличават с подчертана индивидуалност. Преобла­даващата част от ландшафтите и в частност - разположените върху платото, притежават добра устойчивост. Антро­по­ген­ната намеса в някои от природните ландшафти, предимно в край­бреж­ната зона, е предизвикала неблагоприятни послед­ствия върху тях – брегозащитни съоръ­же­ния-морски бряг, ваканционни селища-селскосто­пан­ска среда, курортно строителство-мор­ски плаж. Нарушените ландшафти са ограничено представени – в района на добива на манган и при варовиковите кариери.

От позициите на горните констатции от ОУП на общината се изисква устройствените му решения да бъдат насочени към формирането на устойчив и хармоничен ландшафт с изява на специфичните елементи, които да го отличат в общия Добруджански ландшафт.

С оглед на горната цел планът трябва:

- да при­лага последователно ландшафтноустройствен под­ход, насочен към опаз­ва­не­то, при необходимост на определени места - и възстановяването на общите ландшафтни ха­рактеристики на територията и особено на емблематичните им елементи при реализацията на трайна физическа намеса;

- да проучи внимателно възможните варианти за провеждане на бъдещите транс­пор­тни и ин­фра­­струк­турни мрежи и съоръжения (евентуално автомагистрала „Черно море”, линии ВН, ветро­гене­ратори и др.п.) и включване в плана на онези от тях, който в най-малка степен на­рушават околната среда и ландшафтните й характеристики, като пътищата бъдат провеж­дани по пра­ви­­ло по границите между различни ландшафтни типове;

- да предложи ландшафтно мотивирана концепция за начините на реализиране на не­об­ходимата защита от абразия на морския бряг източно от гр. Балчик;

- да формира ландшафто-устройствени правила за хармонично вписване в тради­цион­ните пейзажи на новите курортни развлекателни структури: ваканционни селища и голф- игрища;

- да отдели специално внимание, вкл. чрез предписания в Правилата за прила­гане на плана, на формата и граничната линия на периферните горски ивици, които опре­делят из­гледа на горските масиви, обогатяват пейзажа в контраст със селскостопанските площи;

- при реализирането на мерките по т. 11.4.3 за рекултивация на нарушените терени и определяне на бъдещото им предназначение следва да се отчита принадлежността на тези терени към съответните типове ландшафт и възстановяването им да се използва за тяхното (на ландшафтите) стабилизиране.
11.7. Биологично разнообразие и защитени територии – състояние и

устройствени изисквания по опазването им

11.7.1. Растителност

Община Балчик попада в Мизийската горско-растителната област и в подобласт – “До­бруджански растителен район”. Във вертикално отношение растителността в района е пред­ставена от запазени в слаба степен естествени гори (предвид унищожаването им в ми­на­ло­то за освобождаване на земи за земеделие) и равнинни терени с преобладаване на лукович­на ли­ва­дина, пасищен райграс, троскот, белизма, садина и др. разпространени по мери, нео­бра­­бо­тваеми земи, край пътища. Горските масиви принадлежат на “Долен равнинно-хълмист пояс” с подпояс на равнинно-хълмисти дъбови гори. Лесозащитните пояси по високите равни те­ра­си са изградено основно от цер, на места смесен с дръжкоцветен дъб, летен дъб, полски клен, ке­ляв габър, мъждрян и космат дъб. Незначително е разпространението на мекиша, бла­гуна, елшата, върбата, габъра, обикновения бук. Покрай дерета и суходолия се срещат фор­ма­ции от полски бряст, ясен, дръжкоцветен дъб и по-слабо върба. Естествено растящите насаж­дения са изключително от издънков произход. От изкуствено внесените видове най-голямо участие има акацията, след това гледичията, черният бор, шестила, кленът, яворът, орехът, сре­бро­лист­ната липа, евроамериканската топола, копривката и др. От храстовите видове се срещат дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, кучи дрян, брадавичест и ръбест чашкодрян, птиче грозде, черна калина. Изкуствено внесени са миризливата върба, тамариксът, златният дъжд, люлякът. Тревната растителност е представена от типични за дъбовите гори видове житни тревни, острица, ягода, поддъбиче, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др.

Това важи както за малката територия на частта от При­ро­ден парк „Златни пясъци”, ко­ято попада в обхвата на общината предлага, така и за поддържания резерват „Балтата”. ПП „Златни пясъци” съдържа 500 вида висши растения, от които 21 ви­да са редки, застрашени и защитени видове. 90 % от територята му са заети от дървес­ни и храстови екосистеми. Освен типичните и за останалите гори в общината дървесни видове има и растителни представители с лонгозен характер – полски ясен, цер, обикновен габър, бяла то­по­ла, елша, махалебка, об­рас­ли с увивна расти­тел­ност. Между тревистите видове има и редки, като тънкожилест пелин, плосколистно подрум­че, български клей­сто­генес и застрашената ефедра. Под защита са 20 ред­ки и застрашени от изчезване растителни вида като снежно кокиче, каказка иглика, орхи­деи и др.

В лонгозната гора, която е същността на поддържания резерват „Балтата”, основните дър­весни видове са полският бряст и остролистният ясен. Следват летен дъб, полски клен, ди­ва круша, обикновен габър, черна елша, бяла топола, бяла върба и др. В подлеса най-раз­про­стра­нени са обикновен и черен глог, кучешки дрян, къпина, шипка, широколистен чашкодрян, леска, калина и др.

Морска флора

В резултат на замърсяването на морската вода, което в 99 % произтича от източници извън общината, в морската флора са настъпили следните изменения:

- качествено и количествено намаление на микрофитобентоса;

- нарастване на времетраенето, интензивността и честотата на цъфтежите на фито­план­к­тона.

Естествените находища на лечебни растения са горските територии и земеделските зе­ми. Те са много богати. Само на територията на Природен парк „Златни пясъци” 180 вида от растящите там растенията са лечебни. Голямо е богатството и на останалите защитени те­ри­тории и защитени зони. Въпреки, че билките на територията на общината не са карти­рани и данните за запасите от тях не са определени, за най-разпространени се смятат след­ните ви­дове: багрилно подрумче, блатна мента, бял равнец, брош, бръшлян, бял имел, бъз, ветрогон, глог, горицвет, гингер, див чемшир, див джоджен, девесил, див пелин, драка, дяволска уста, еньовче, ефедра, жълт кантарион, жълт смил, зайча сянка, иглика, камшик, кисел трън, ко­прива, лайка, липа, маточина, мащерка, мента обикновена, мразовец, овчарска тор­бичка, под­бел, птиче просо, риган, сантонинов и морски пелин, слез, синя жлъчка, смрад­лика, трънка, хвощ, червен божур, червен кантарион, шипка,и др.

Гръбначната фауна е представена от:

В тези територии животинският свят е значително по-богато представен. Освен посо­че­ните по-горе видове в горските територии се срещат още:

Замърсяването на морската вода, предизвикано от източници извън общината особено засилено след 1970 г. е причината за настъпилите негативни изменения в морската фауна, а именно:

- съкращаване на видовия състав, числеността и биомасата на зообентоса, вследствие на местните масови морове, следващи обикновено цъфтежите на фитопланктона, както и масовото развитие на нови видове, клавно охлюва Рапана, който е хищник спрямо черната мида. Увеличаването на числеността и биомасата на някои устойчиви видове не може да компенсира снижаването на общата му биомаса;

- промени в числеността и биомасата на някои видове зооплан­к­тон;

- рязко съкращаване на числеността и биомасата на дребния зооплан­к­тон, който е ос­новна храна на планктоноядните риби, както и за личинките и малките на останалите видове риби, вследствие развитието на новия вид ктенофора, използващ за храна яйцата и личинките на размножаващите се видове;

- рязко спадане на числеността и биомасата на повечето рибни популации в резултат на промените в околната среда и преулова на някои промишлени видове риби. 

В общината са обособени следните защитени обекти и територии по смисъла на Закона за защитените територии:

- поддържаният резерват “Балтата”.

- част от природния парк “Златни пясъци”;

- защитената местност “Долината на дроплите”;

- защитената местност “Находище на обикновен божур”¹⁴ .

Значителна част от територията на общината, предимно в крайбрежния район, е обхва­на­та от защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Те са:

- защитена зона „Балчик” (BG 0002061);

- част от защитена зона „Батова” (BG 0002082);

- част от защитена зона „Златни пясъци” (BG 0000118);

- част от защитена зона „Белите скали” (BG 0002097);

- част от защитена зона „Долината на река Батова” (BG 0000102);

- част от защитена зона „Комплекс Калиакра” (BG 0000573);

- част от защитена зона „Крайморска Добруджа” (BG 0000130).

Защитена зона „Балчик” (BG 0002061), определена съгласно Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици, обхваща източната част от землището на с. Оброчище с к.к. „Ал­бена” и западната част от землището на град Балчик, заета основно от вилни зони и гор­ски площи и паркове с обща площ 1 554,16 ха. Об­ект на защита са 53 вида птици, в т.ч. 43 по приложение І на дирек­ти­вата. Десет от видовете гнездят, а два зимуват на територията на зо­ната. От защитените ви­дове само два се местни.

Частта от защитена зона „Батова” (BG 0002082), която попада върху терито­ри­ята на общината и прилежащата й плитка акватория, обхваща изцяло землищата на Кранево, Рогачево и Църква и части от зем­ли­щата на Оброчище, Ляхово и Храброво. Най-важната ха­рак­теристика на зоната е географското й местоположение на Западния черноморски прелетен път Via Pontica – втория по големина европейски миграционен път на водолюбиви, грабливи и пойни водове птици.

Обект на защита са 184 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга на Бъл­гария, 80 са европейско природозащитно значение. Световно застрашени са 7 вида, 62 ви­да са вписани в приложение І на Директива 79/409/ЕЕС.

Зо­на­та се създава за защита на следните местообитания и популации: 9 местообитания, вкл. 4 по Директива № 92/43/ЕЕС, представляващи различни ви­до­ве тревни и храстови съ­об­щества, хидрофилни високи треви, широколистни гори и естест­ве­ни еу­трофни езера; 3 вида бозайници; 6 вида земноводни и влечуги; 7 вида безгръбначни, в т.ч. 2 по Директива № 92/43/ЕЕС, и 1 вид растение.

В този раздел като елементи на зелената система на общината се разглеждат следните, създадени или облагородени от човека зелени площи в селищата и извънселищни територии:

- обществени паркове и градини;

- специализирани паркове и градини;

- санитарно-защитно озеленяване;

- транспортно озеленяване;

- озеленяване за ограничено ползване.

Горските територии, чиито средообразуващ ефект е от изключително значение за еко­ло­гичната обстановка, са разгледани в раздел ІІ – Природни условия и ресурси.