ІХ. ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА

• 
  Първокласен път І-9 (Е 87) е основният обслужващ път за общината. Той обслужва крайбрежното направление: Румъния /Дуранкулак/ - Балчик – Варна – Бургас - Малко Търново - Турция. Разположен е пе­ри­ферно в южната част на общината, успоредно на бреговата линия, и обслужва главно туристи­ческите потоци по крайбрежието и преките връзки с регионалния център Варна. Пътят е в сравнително добро състояние.
  
• 
  Второкласната пътна мрежа е представена от:
  

• 
  ІІ-27 Балчик – Соколово – Сенокос – Добрич – Нови пазар, а оттам и връзка с автомагистрала „Хемус” и първокласния път І-2 Русе – Варна. Този път осъществява връзките на общината с вътреш­ността на страната в северозападна и западна посока.
  
• 
  ІІ-71 Оброчище – Батово – Стефаново – Добрич – Силис­т­ра.
  

• 
  Третокласният път ІІІ-902 Оброчище - Кичево - КК "Св. Константин" – Варна преминава успоредно на първокласния път І-9 и успешно се използва за поемане на товарното и транзитното движение, особено в летните месеци. Прекатегоризираният път ІІІ-9002 Царичино – Дроп­ла – Генерал Тошево обслужва северозападната част от общината.
  

Общинската пътна мрежа включва 108 км бивши четвъртокласни пътища и 28 км местна пътна мрежа, обслужваща главно вилните зони. Гъстотата на общинската път­на мрежа за общината е по-висока от средната за областта и страната. От общо 20 населени места, 15 се обслужват от общински пътища, изградени предимно с асфалтова настилка.

Като цяло, пътната мрежа в общината е добре развита и в относително добро състояние. Пътищата от високи класове не са из­черпили пропускателната си способност, като пътищата от трети клас са с резерв от пропускателна спо­собност. Достъпността до областния център, както и до регионалния център Варна е добра, особено от крайбрежната част на общината, която се обслужва от първокласния път. Има известни затруднения за придвижване до общинския цен­тър от най-далечната, северозападна част на общината, което се дължи на сравнително лошото състояние на път ІІІ-9002.

Конфигурацията на пътната мрежа е предимно радиална, насочена към общинския център. Напречните връзки между селата от средната зона на платото са недостатъчни. Селата Тригорци и Дъбрава са тупиково, с достъп през други села, което затруднява връзките, както и организацията на обслужването с обществен транспорт.

Липсват преки връзки между крайбрежието и платото в цялата източна част от територията на общината. Изграденият път между голф-комплекса “Лайтхауз голф ризорт” и м. “Робинзон” се ползва само от гостите на комплекса (функционира като частен път).

Град Балчик и с. Оброчище имат изградени обходни пътища, което раз­то­варва комуникационно-транспортната мрежа на тези населени места от тран­зит.

Пътническото движение по море се обслужва от морска гара Балчик. Из­вършва се с хидробуси до КК "Златни пясъци" и "Св. Св. Константин" до Варна, откъдето се осъществява връзката с Южното Черноморие. Основният пътнико-поток е туристически и е намалял чувствително.

От 1983 г. в град Балчик е изградено яхтено-рибарско пристанище с ка­па­цитет за 70 яхти. Пристанището е собственост на община Балчик и се сто­панисва от нея. Има зявени намерения за изграждане на ново яхтено пристанище в източната част от общината в района на Тузлата.

Изводи и изисквания към ОУПО:

• 
  товарното пристанище има възможност да поеме очаквано нарастване на товарите за износ. Във връзка с това ОУПО следва да осигури теренно изграждането на допълнителни складови площи;
  
• 
  наличието на яхтено-рибарско пристанище е добра предпоставка за раз­витието на туризма. ОУПО следва да проучи възможностите за разширение на съществуващото яхтено пристанище и определи места за изграждане на нови яхтени пристанища, съгласувано с компетентните органи и институти.
  

От проведената анкета с кметовете на населените места и проучване на транспортните схеми се установяват някои проблеми на траспортното обслужване на някои населени места, свързани най-вече с:

• 
  малка честота на преминаване (напр. селата Стражица, Бобовец, Ляхово и Храброво се обслужват 1 път на ден);
  
• 
  проблеми с пряката връзка с областния и/или общинския център (напр. Дропла, Кремена, Оброчище, Кранево и др.)
  

Питейната вода в община Балчик се добива от два водоносни хоризонта чрез каптирани извори и сондажни кладенци. Водоснабдяването на населените места и курортните комплекси се осъществява от водоснабдителни групи "Балчик", "Оброчище", "Дропла" и множество местни водоизточници.

Населените места се водоснабдяват от помпените станции ПС “Балчик” 1 и 2, Царичино, Дропла, Кранево, Рогачево, Оброчище, Църква, Гурково, Дъбрава и ПС “Албена”. По-голямата част от населените места и к.к. “Албена” имат селищни водоеми с достатъчен обем, но за град Балчик е необходимо завършването на водоема при ПС Царичино, който да служи като денонощен изравнител.

Всички населени места в община Балчик са водоснабдени, няма населени места с режим във водоснабдяването, но относителният дял на полезно изпол­званата от общата подадена вода непрекъснато намалява, поради лошото състояние на водопроводната мрежа, което е причина за чести аварии и големи загуби на вода. Подмяната на водопроводите е основният проблем за водоснабдяването на населените места.

По отношение на водоснабдяването ОУПО трябва да се изследва и опре­дели:

- източници - капацитет, със­то­­яние, в т.ч. идентифициране и включване в съответните групови системи на допълнителни под­зем­ни водоизточници за развитието на новите курортни и други локализации;

- магистрални водопроводи - капацитет и състояние, възможност за пое­ма­не на допълнително натоварване, нови трасета;

- резервоари – оценка за достатъчност на изградения обем на резервоа­ри­те;

- изследване на необходимостта и определяне на места за съоръжения в някои населени места в общината;

- Правилата за прилагане на плана да изискват от последващите подроб­ни устройствени планове реконструкция на разпределителните мрежи в насе­лените места чрез подмяна на съществуващите с тръби с подходящи параметри.
10.1.2. Канализация

Населените места в общината имат много ниска степен на изграждане на канализационнат мрежа. Частично изградена канализационна мрежа има само в курортните селища по крайбрежието – гр. Балчик, с.Кранево и к.к. “Албена”.

На север от града е разположена съществуващата пречиствателна стан­ция за отпадъчни води (ПСОВ), която има само механично стъпало и е с капа­цитет от 68 л/с.

В процес на изграждане е нова пречиствателна станция в непосредствена близост до съществуващата. Схемата за пречистване е класическа - механическо и биологично стъпало и два основни потока за пречистване. Приемник на пре­чистените води ще е Черно море (ІІ категория приемник). ПСОВ-Балчик ще пречиства отпадъчните води, формирани изцяло в града, които имат чисто битов характер.

В к.к. Албена е изградена канализационна мрежа, отвеждаща отпадъчни­те води от комплекса до ПСОВ "Албена" (западно от комплекса) с биологично пре­чистване и водно количество 116 л/с.

В село Кранево степента на изграденост е около 35 %.

В останалите населени места няма изградена канализационна мрежа и пречистване на отпадъчните води. В повечето случаи се използват септични и попивни ями или отпадъчните води свободно се изпускат в деретата, което води до замърсяване на подземните води и провокира свлачищни процеси.

Общинският план за развитие предвижда доизграждане на канализаци­он­ната инфраструктура в крайбрежната зона (гр. Балчик и с. Кранево) и изграж­дане на нова за вилните зони и селата Рогачево и Оброчище.

Подстанция “Балчик” е включена двустранно в системата 110 kV посредством:

• 
  ВЕ 110 кV „Момчил” – с п/ст „Албена”;
  
• 
  ВЕ 110 кV „Брястово” – с п/ст „Каварна”.
  

Предвижда се към резервното поле на подстанцията в бъдеще да бъде присъединен ВЕ 110 кV към бъдещата подстанция на с. Топола.

Подстанция “Албена” е присъединена към електропреносната мрежа посредством:

• 
  ВЕ „Момчил”
  
• 
  ВЕ „Екрене”, който осъществява връзката с п/ст „Златни пясъци”.
  

В плановете на „Електоенергиен системен оператор ЕАД” се предвижда изграждането на нови ВЕ 110 кV, които преминават през територията на общи­ната – между п/ст „Добрич” и новата п/ст „Маяк”, между п/ст „Балчик” и новата п/ст до с. Топола и между п/ст „Каварна” и п/ст „Варна-север”, а също така и ре­кон­струкция на ВЕ 110 кV „Момчил” и „Енрене”. Във връзка с това е необ­хо­ди­мо осигуряване на сервитутни зони

Във връзка с повишения инвестиционен интерес за изграждане на вятър­ни енергийни паркове и необходимостта от присъединяването им към електро-пре­носната мрежа ще се наложи реконструкция на съществуващите и изграж-да­не на нови съоръжения на електропреносната мрежа, за които следва да се оси­гурят трасета и сервитутни зони.

Населените места се захранват от 20 броя изводи 20 кв от подстанциите, като електроразпределителната мрежа е добре развита. В по-голямата си част тя има възможност за допълнително натоварване, но във връзка с интензивното строителство по крайбрежието се налага разширяването й и изграждане на нови възлови станции – в района на с. Кранево и с.Рогачево.

Всички крайни централи са включени към цифрова АМТЦ - Варна, чрез която имат входяща и изходяща връзка с националната съобщителна мрежа. Чрез възлова АМТЦ - Балчик се осъществява връзка със селищата в Добричка област. Изградената кабелна мрежа в общината и монтираният капацитет в централите дават възможност да се удовлетворят почти 100 % от исканията за телефонни постове, като телефонната плътност достига 38 тел. п./100д. Въпреки това, съществуват определени териториални диспропорции - в селата Обро­чи­ще, Преспа, Безводица, телефонната плътност е около два пъти по-ниска, а в селата Бобовец, Ляхово и Храброво не е развита телефонна мрежа. В същото време, в селата Рогачево и Царичино телефонната плътност е около два пъти по-висока, а в Кранево достига до 73 тел.п./100д. За град Балчик плътността е 48 тел.п./100д.

Модернизирането на съобщителната инфраструктура в общината на­предва бързо, като степента на цифровизация достига 85,6%. Инсталираният цифров капацитет позволява откриване на цифрови номера за бизнеса и населението с разширяване набора от услуги: монтиране на ISDN телефонен пост; интернет-връзка по комутируема и некомутируема телефонна линия; цифрови и аналогови селищни и междуселищни наети телефонни линии и др.

Всички селища от община Балчик имат покритие от мрежата на мобил­ните оператори.

Въпреки, че изградеността на съобщителната инфраструктура е добра, свързана основно с изпреварващото съоръжаване на крайбрежните курортни селища, телефонната мрежа в някои населени места не е развита и за по-голяма част от населението се предлага само традиционната гласова телефония. Мо­дер­ни съобщителни услуги се предлагат главно в общинския център, курорта Ал­бена и Кранево.
Общо принципно изискване към развитието на техническата инфра­структура е отчитане­то на предпоставящото и лимитиращо зна­че­ние на част от системите за реконструкцията и интензи­фи­ка­цията на урбанизираните тери­то­рии, респ. за усво­яването на нови територии, като двата вида дей­ности се пла­нират взаимообвързано.

Правилата за прилагане на ОУПО да регламентират условията от инфра­струк­турна гледна точка за промяна на предназначението на земеделски земи.

Мре­жите да се оразмеряват на базата на възможната емкост на терито­ри­ята, независимо, че реалното усвояване или предвиденото натоварване на някои части от територията може да настъпи в по-далечен етап.

При необходимост от изграждане на нови (или реконструкция на същест­вуващи) съоръжения, необходими за функционирането на съответната мрежа, да се предложат подходящи площадки.
ХІ. СЪСТОЯНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
11.1. Общи положения
11.1.1.  Предходни програми и планове, третиращи екологичните проблеми

Необходимите действия за подобряване на състоянието на околната среда на терито­рията на община Балчик са обект на специализирани проучвания и планиране още от сре­дата на 90-те години на миналия век и са отразени в Териториално-устройствения план на об­щи­ната от 1997 г. (не влязал в сила), Общинската програма за опазване на околната среда (2005-2008), Програмата за управление на отпадъците на община Балчик (актуализирана през 2008), Общинския план за развитие (2007-2013) и Областната стра­тегия за развитие (2005-2015).

Като цяло екологичната обстановка в общината се оценява като добра. Тя се наблю­да­ва и контролира по компоненти и фактори на околната среда от РИОСВ и РИОКОС Варна в съответствие с нормативните изисквания. Добрата екологична обстановка е обусловена от ед­на страна от липсата на мащабни източници на замърсяващи емисии, а от друга – от бла­го­при­ятния ветрови режим и залесеността на значителна част от крайбрежната територия. Ед­но­временно с това най-атрактивните крайбрежни зони са подложени на активна свлачищна дейност. Ефективното управление на отпадъците е един от откритите проблеми на околната сре­да в об­щи­ната.

Общото добро състояние на околната среда на територията на общината е основание при разработване на ОУПО акцентът да се постави върху превантивните мерки за нейното опазване. Мерки с такъв характер са:

Поради липса на големи източници на атмосферно замърсяване, на територията на об­щината не е установено системно наблюдение на качеството на атмосферния въз­дух. На­блю­дения се извършват само чрез мобилни станции за емисионен контрол на РИОСВ – Варна. През периода 1998-2004 г. в центъра на гр. Балчик са правени замервания на серен двуокис, азо­тен двуокис и оловни аерозоли. Паралелно са наблюдавани и фонови данни за метеоро­ло­гични условия в приземния слой: посока, скорост на вятъра, атмос­ферно налягане, тем­пе­ра­тура на въздуха, слънчево греене и влажност на въздуха. Ус­тановените кон­цен­тра­ции на се­рен и азотен двуокис са под допустимите и не крият здра­вен риск.