Община балчик т е Х н и ч е с к о

Мрежата от селски населени места е сравнително равномерно разположена на общин­ската територия, формирана е от компактно изградени села и има гъстота от 4,2 селища на 100 кв.км. - относително по-малка от средната гъстота за стра­ната (4,8) и съвсем близка до средната гъстота на северночерноморските общини (4,3).

Преобладават малките и много малките села, като средните и големите са само 3 от 19. Елементи на селищната мрежа с висока степен на усвоеност са 7-те вилни зони и местностите със земеделски земи по § 4 на ЗСПЗЗ. Селата са с различен потенциал за развитие и съвременната им изграденост и инфраструктурна съоръженост е формирала йе­рар­­хична функционална структура, в която определени села се открояват като опорни цен­трове на селищната мрежа. За такива опорни центрове следва да се смятат се­ла­та Дропла, Гур­ково, Сенокос, Соколово и Оброчище. Такава стабилизираща роля играе и село Кранево, независимо, че не е формирало собствен обслужващ ареал, освен по отноше­ние на за­­обика­ля­щите го обширни територии с ваканционни функции.

Развитието на селищната мрежа се характеризира с изявена териториална нерав­но­мер­ност. Териториалното разпределение на броя на селата и населението им между край­бреж­ната зона, вкл. и до­лината на р. Батова и платото, е в съотношение 4:15, т.е. 21,05 % към 78,95 % за броя на селата и 43,16 към 56,84 % за числеността на населението. Очевидно е, че крайбрежната и долинна зона е достигнала горната граница на допустимо населяване и не тряб­ва да бъде натоварвана с повече допълнителни дейности, респ. с допълнително урба­ни­зиране на извънселищните й територии.

Функционалните характеристики на селата показват съществени разлики както по от­ношение на стопанските, така и на селищните си компоненти. На платото доминираща е аг­рарната компонента, докато в крайбрежната и долинната зона превес показва туристи­чес­ката, а индустриалната е с инцидентно проявление и не показва териториална обусловеност. На­лице са сериозни признаци за дифузия на туристическата функция в посока от брега към въ­трешността, вкл. и с изграждане на специализирана туристическа инфраструктура – голф иг­­рища със затворени селища.

Селата са с добра жилищна изграденост и с висока степен на жилищна задоволеност. Близки до или отговарящи на съвремен­ните стандарти за благоустроеност са жилищните сгради, строени през по­следните 20 – 30 години в го­ляма част от селата на общината и осо­бено къщите, строени през последните 5 - 10 години, които са и с относително добра то­пло­изолация. Жилищните сгради, строени в по-ранен период, в преобладаващата си част не отговарят на съвременните жилищ­ни стандарти и само малка част от тях биха могли по пътя на рекон­струк­цията да ги постиг­нат. Този проблем е от значение, както за комфорта на трай­ните им обитатели, така и за постигане на изискванията за посрещане на чуждестранни гости за практикуване на селски туризъм.

Социалната инфраструктура в селата е развита неравномерно – образование, здраве­о­паз­ване, пощенски услуги – и е един от основните фактори, обуславящ йерархичната струк­ту­ра на селищната мрежа. Това в много по-малка степен важи за осигуреността с техническа инфраструктура. Всички села са водоснабдени и електрифицирани и практически всички са без канализация. Различията са в достъпа до и качеството на телефонните улуги, ползването на интернет и на дру­гите съвременни далекосъобщителни услуги.

Селата в преобладаващата си част се характеризират с добро ниво на благоустрое­ност, независимо от силно влошеното поддържане на уличната мрежа, обществените про­ст­ранства и озеленените площи. Незадоволително е събирането и третирането на твърдите битови отпъдаци и отпадъците изобщо. От по-добро устройство и поддържане се нуждаят и повечето гробищни паркове.

В почти всички села през последните години се проявява ви­сока и растяща инвести­ционна активност, включваща изграждане на жилищни, туристически и стопански сгради и промяна на предназначение на горски и земеделски земи, както и продажби на къщи на вън­шни хора. Засилва се и интересът за изграждане на ветрогенератори.

7.7.2. Изисквания към ОУПО

Подробният анализ на състоянието на селищната мрежа и на формиращите я населени места (и селищни образувания), изявените проблеми и обобщените изводи, представени в т. 7.7.1 мотивират следните устройствени изисквания към ОУП на общината:

- да се създадат устройствени условия (в допълнение на тези, предвидени с режимите на усвояване и устройство на извънселищните територии) за постепенно преодоляване на ди­с­пропорциите в селищното развитие между крайбрежната и долинна зона от една страна и Добруджанското пла­то от друга страна. Това следва да се постигне с предлагане на под­хо­дящи локализации за туристическа инфраструктура – специализирана и от общ характер във вътрешността, вкл. и върху земи общинска собственост и формиране на сътветни селищни образувания с надеждно инфраструктурно осигуряване;

- стабилизирането на селищната мрежа на територията на платото да се основава на предимственото развитие на сре­дищ­­ните/опорните селища, като едновременно с това се съз­дават условия за реализиране на специфичните потенциали за развитие на всяко от групира­ни­­те около тях села. Под потен­ци­ал на развитие на населените места следва да се оценяват както наличните ресурси за селскостопанско производство, други традиционни стопански дейности, присъствието на обекти на материалното и нематериално КИН, природни за­беле­жителности, неизпол­зван сграден фонд, свободни урегулирани поземлени имоти, така и възможностите за поемане на нетрадиционни функции – съвременни технологии за прера-бот­ка на селскостопански суровини, туристическа инфраструктура и др.;

- за овладяване на установения про­цес на формиране на селищно-курортно агло­ме­ра­ционно образу­вание Балчик-Албена (вероятно с включване на Кранево, а евентуално и Рогачево) и подчиняването му на цялостен устрой­ст­вен замисъл, ОУПО следва да определи неговите граници, да формулира правилата, на ко­ито да се подчинява по-нататъшното му устройство и да предложи действия по изработ­ва­нето на цялостен по­дро­бен устройствен план съгласно членове 18 и 22 на ЗУЧК;

- важна задача на ОУПО е да обоснове и  защити по­треб­ностите от териториално раз­витие на всяко село и да определи новите му граници, независимо, че сумарната селищна те­ри­тория, с която разполагат селата, е много по голяма от средната за страната. Основен резерв за териториално развитие следва да се считат инфраструктурно осигурени терени, потреб­ността от чиято първоначална фун­кция е отпаднала (необходимо е детайлно проучване на статута и използването на дворовете на бившите ДЗС и ТКЗС), както и прилежащи нис­ко­категорийни земеделски земи, с те­рен­ни и геоложки характеристики, подходящи за застроя­ва­не и за инфраструктурно обза­веждане. При това трябва да се определят диференцирано те­рени за разширение на жилищните зони, за производствени и други стопански дейности, за обслужващи функции. В селата с значителен неизползвани остарял жилищен фонд може да се предложи и промяна на предназначението на част от жилищната им зона за нежилищни нужди. Т.е ОУПО трябва да реши проектното площоразпределение на всяко село. Освен това ОУПО трябва да осигури с конкретно териториално насочване на съответните програмни пред­виж­да­ния на ОПР;

- формулиране на принципни предложения за използване на освобождавания сграден фонд от закриване на учи­лища и други обществени сгради за разширяване на спектъра от фун­кции на съот­вет­ните селища;

- определянето на перспективното развитие на отделните населени места не следва да се извършва въз основа на демографската прогноза, а на базата на капацитета на терито­ри­ите, при спазване на оразмерителните параметри за отделните устройствени зони и терито­рии;

- предвиждане за всички (до)изграждане на инженерната инфраструктура, осигуря­ва­не на необходимите за развитието им количества енергия и вода, благоустрояване и кому­нално обслужване, изпълнение на мероприятия, осигуряващи ненарушаване екологичната об­­­становка, вкл. изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадните води;

- разкриване на подходящи територии в селищна или природна среда за създаване на структури за ви­со­кокатегорийно обитаване в индивидуални позем­ле­ни имоти с площ не по-малка от два декара, с ниска плътност и малка гъстота на обитаване;

• 
  туризма (ваканционни селища, голф-игрища и други обекти на специализи­ра­на­та туристическа инфраструктура);
  
• 
  обслужващата селскостопанска инфраструктура (складове, временни тържища, бази за растителна защита и др.); оранжерии и др., както е посочено в част 6.3.;
  
• 
  преработваща (основно – хранително-вкусова) промишленост, микро-предприятия (сувени­ри, екобрикети, пакетиране на храни). и др., както е посочено в част 6.4.;
  
• 
  обслужващи извънградски центрове и др.п.;
  

- Определяне на окончателния поземлен и устройствен статут на местностите със зе­ми по § 4 на ЗСПЗЗ.

Детските градини обхващат около 770 деца в 34 групи. В ОДЗ гр. Балчик функционира и 1 яслена група.

Децата от селата, в които няма детски градини се извозват с ученическия транспорт в най-близката ЦДГ: от Царичино - в гр. Балчик, от Рогачево - в Оброчище, от Дъбрава – в Сенокос, от Змеево и Кремена – в Дропла, от Тригорци – в Гурково.

Въпреки това задоволеността с места в ДГ е висока – над 100 мес­та на 100 деца. Към общото намаление на числеността на децата в предучилищна въ­з­раст се при­бавя и известно намаление на посещаемостта. Сградите на детските градини са в от­но­си­телно добро състояние, но се нуждаят от обновяване.

Във всички общински училища учат деца от съседни села, в които няма училище, като ежедневно пътуват около 340 ученика, за които е осигурен транспорт.

Преобладаващата част от училищата разполага с открити спортни пло­щадки и физ­културни салони. Оборудването е добро и осигурява възможности за нормално обу­чение. Ка­би­нети по информатика функционират в 5 училища и продължава проце­сът на създа­ва­нето и оборудването на компютърни кабинети и в останалите.

Състоянието на сградния фонд с малки изключения е добро.

Подробна справка за училищата и детските градини е дадена в Приложение № 3.

- Многопрофилна болница за активно лечение МБАЛ „Балчик” – с 92 легла и 6 отделения;

- филиал за спешна медицинска помощ;

- медицински център;

- специализирана болница за активно лечение в курортния комплекс „Ал­бена”;

- специализирана болница за рехабилитация в „Тузлата”

- специализирана психиатрична болница в с. Карвуна с 4 отделения

Доболничната здравна помощ се осигурява от 13 общопрактикуващи ле­­кари, които покриват изцяло обслужването на града и останалите населени места в общината, но в някои малки населени места честотата на посещения на общопрактикуващите лекари и условията за работа са неудовлетворителни. При проведената анкета, проблеми със здравното обслужване на място са посочили кметовете кметските наместници на Ляхово, Кремена, Тригорци, Безводица, Храброво и дори Оброчище, където при население ок. 2500 д. и две лекарски практики не е осигурено 24-часово обслужване.

Стоматологично обслужване се осигурява от 10 стоматолози и е осигурено за град Балчик и селата Сенокос, Кранево и Оброчище.

Справка за лекарските и стоматологични практики е дадена в Приложение № 4.
8.3. Социални грижи
На територията на общината функционира Домашен социален патронаж към община Балчик.

Да се проучат потребностите и териториалните възможности за реализиране на заявеното в ОПР изграждане на дом за стари хора и инвалиди.
8.4. Култура
8.4.1. Читалищната мрежа е основата на културната инфраструктура на общината. В гр. Балчик съществуват 2 читалища с общо 750 места в зрителните им зали. Читалища има в селата Стражица, Гурково, Дропла, Змеево, Сенокос, Соколово, 2 обекта в Оброчище и незавършен културен дом в Кранево без зрителна зала. Тези читалища разполагат с общо 2180 места, които оси­гуряват задоволеност 96,9 места на 1000 души, която е малко по-ниска от средната за стра­ната. Селските читалища са рядко посещавани, библиотеките им са с остарял книжен фонд. В някои от читалищата по селата има групи за автентичен фолклор.

В някои населени места читалищата не функционират (Безводица, Дъбрава, Царичино и др.). Многообразна дейност развиват само читалищата в града.

В Балчик има два стадиона с открити лекоатлетически писти в стария град и в кв. "Левски", тенис корт на мястото на бивше баскетболно игрище. Не е завършено строителст­во­то на два открити плувни басейна (50 и 25 метрови).

Затревени стадиони за футбол в посредствено състояние има в селата Дропла, Соко­лово, Сенокос, Стражица, Гурково и Змеево. Открити спортни площадки има и към всички учи­лища в града и селата. Към конезавода в Стражица има хиподрум. Като цяло откритата спортна база, с изключение в известна степен училищната е не само недостатъчна по площ (около 3,5 кв.м на човек от населението), но и недобре поддържана.

8.5.2. Покрити спортни обекти

Общо общината разполага с 10 салона за спортни игри. Общата им площ осигурява ниска задоволеност - 0,14 кв.м. на човек, което е около 59 % от средното за стра­ната.

Покритите спортни площи в град Балчик се изчерпват с трите физкултурни салони към училищата. Не е завършено строителството на спортна зала в кв."Левски", а залата за бор­ба е реституирана и превърната в склад.

В селата на общината покрити спортни обекти почти не са изградени. Тази функция се изпълнява от физкултурните салони към основните училища в Гурково, Дропла, Сенокос, Стражица и средното училище в Обро­чище.

В обобщение може да се посочи, че преобладаващата част от поддържаните съвременни спортни съоръжения обслужват сравнително ограничен контингент, основно туристи (летовници), и не осигуряват условия за масов спорт на местното население.

Правораздавателната система е представена единствено в града - от районен съд, ра­йон­на про­ку­ратура, адвокатски и нотариални кантори. Сградата на съда и прокуратурата е застрашена от свлачище.

В общината няма районно управление на Министерството на вътрешните работи, а за нея отговаря Регионалната дирекция на полицията в Добрич.

Финансово-кредитното обслужване също е съсредоточено основно в град Балчик, къ­де­­то са клоновете и офисите на представените в общината банкови институции. Банкови кло­но­ве и офиси има и в курортния комплекс „Албе­на”, а също и в някои от селата

• 
  Пощата в Кранево е самостоятелна и собствена сграда, обслужва с. Кранево;
  
• 
  Пощата в Оброчище в собствена сграда обслужва селата Рогачево и Църква;
  
• 
  Пощата в Гурково в собствена сграда обслужва селата Тригорци и Брястово;
  
• 
  Пощата в Стражица, разположена в кметството обслужва селата Бобовец, Ляхово и Хра­бро­во;
  
• 
  Пощата в Сенокос в обща сграда с кметството обслужва селата Пряспа, Дъбрава и Без­во­дица;
  
• 
  Пощата в Соколово обслужва само селото;
  
• 
  Пощата в Дропла в обща сграда с кметството обслужва село Кремена и бившето ДЗС Кре­ме­на;
  
• 
  Пощата в Змеево в самостоятелна, но не собствена сграда обслужва само селото.
  

Телефонните услуги, които се характеризират със сравнително висока задоволеност с теле­фон­ни постове, се осигуряват от няколко АТЦ – в гр. Балчик, к.к. "Албена" и селата Кранево, Сенокос, Дропла, Гурково и Соколово. Сградите им в селата Сенокос, Соколово и Дропла са комбинирани и се ползуват заедно с поща и кметство.

Търговското обслужване в малките населени места се ограничава до ежедневното осигуряване със стоки от първа необходимост. Битови услуги практически не са развити. Те, както и периодичното и епизодично обслужване, са осигурени в общинския център.

Подробна справка за обектите на търговията и храненето е представена в Приложение № 5.
8.9. Изводи и изисквания към ОУПО
Като цяло община Балчик се характеризира със сравнително добре развита социална ин­фраструктура, която разполага със сгради и съоръжения в относително д обро състояние. Ед­но­временно с това, някои от системите й като цяло, а други в определени свои аспекти при­тежават съществени недостатъци с устройствени измерения, част от които пораждат про­бле­ми на об­слу­ж­­ваното население.

В системата на образованието намаляването на числеността на децата в преду­чили­щ­на и ранна училищна възраст мотивира преструктуриране на мрежите от детски градини и основни училища. В резултат ще се освободят и биха останали неизползвани сгради.

Неудовлетворително и състоянието на здравното обслужване в част от селата.

Сценичните форми на културния живот на общината и в частност на града не търпят развитие поради липсата на подходяща(-щи) зала(-ли).

Ограничени са възможностите за спорт и физкултурни занимания на населението, как­то в града, така и в селата; липсва база, особено покрита, за значими спортни прояви; ли­п­сва база за разнообразни видове спорт и в частност за игри с топка, както и за плуване през зимния сезон.

Не са налице устройствени условия за по-нататъшно развитие на пристанищната ин­фра­структура за водоплаващи спортове.

Силно ограничени до липсващи са в селата финансово-кредитните услуги.

Горните нерешени проблеми мотивират следните изисквания към ОУП на общината:

- да определи условия за рефункционализацията (конверсия) на обекти от со­циалната ин­фраструктура с отпаднало първоначално предназначение, напр. неизпол­зва­ните сгради на селските училища, респективно настаняване в тях на други подхо­дя­щи обекти със социално пред­назначение;

- в рамките на селищно-курортната агломерация или на друго(-ги) подходящо(-щи) място(-та) да се предвиди локализиране на комплексен спортен център с възможности за из­граждане на широк спектър от спортни съоръжения;

- в рамките на града (при актуализацията на устройствения му план) или на селищно-курортната агломерация да се определи подходящо място за изграждане на зална сграда с кул­­турно и/или универсално предназначение;

- по крайбрежието да се предвидят подходящи фронтове за из­граждане на яхтени пристанища с възможности за собствен сухопътен транспортен достъп без преминаване през градската територия. Локализациите да се съгласуват с компетентните органи и институти;

- при определяне на перспективните потребности от териториално развитие на селата, респ. при теренното насочване на това развитие, да се отчитат и потребностите от по-на­та­тъш­ното развитие на социалната им инфраструктура;

- да се предвидят извънселищни обслужващи центрове.