Общински план за развитие на община карлово за периода 2007 – 2013 г

Оценка на вътрешните фактори – интегрален анализ

Оценка на външните фактори – интегрален анализ

Интегрален SWOT анализ

1. 
   Продължаващата тежка криза в местната икономика предопределя лошото състояние на Общината.
   
2. 
   Местната икономика страда от липса на свежи инвестиции и промяна в структурата й.
   
3. 
   Основните субекти на местната икономика продължават да са в сферата на упадащи отрасли и подотрасли.
   
4. 
   В Общината не се развиват наукоемки и високотехнологични производства.
   
5. 
   Селското стопанство е дребно, разпокъсано и нискоефективно, висок е делът на необработваната земя.
   
6. 
   Икономическата криза рефлектира отрицателно върху бюджетния процес, като правило бюджетът страда от недостиг на средства за изграждане на съвременна инфраструктура и социални дейности.
   
7. 
   Общинската образователната мрежа е неефективна, с високи разходи и влошаващо се качество на образованието.
   
8. 
   Сравнително оптималната здравна мрежа страда от неуредиците в нормативната база и липсата на ясна национална дългосрочна стратегия за развитието на здравеопазването.
   
9. 
   Социалните дейности се ограничават в типичните за държавата структури, липсват иновативни форми на предоставяне на социални услуги.
   
10. 
    Хроничният недостиг на финансови средства силно ограничава възможностите на Общината за развитие на младежките дейности, спорта и туризма.
    
11. 
    Поради същите причини голяма част от инженерната инфраструктура на Общината е в незадоволително състояние.
    
12. 
    Културните събития са концентрирани предимно в общинския център и още 2-3 населени места, културните събития са рядкост за останалото население.
    
13. 
    Независимо от доброто състояние на околната среда, в Общината не е решен проблемът с канализацията и пречистването на отпадните води във всички селища.
    

Резултатите от анализа, изразяващи се в горните констатации, недвусмислено показват, че Община Карлово се намира в затруднено състояние. Тя носи белезите едновременно на община в индустриален упадък и на изостанал селски район. Преобладаващите резултати от секторните анализи също са негативни. Независимо от някои свои силни страни, съчетанието на слаби страни и заплахи поставят пред Община Карлово сериозни предизвикателства пред нейното развитие. Тези предизвикателства се засилват и от очакваните трудности в първите години след приемането на България в Европейския съюз. Очакваните трудности, които бизнесът ще преживее, ще се отразят допълнително негативно върху цялостния обществен живот в района. Допълнителното влошаване на състоянието ще увеличи и без това сериозната икономическа миграция и ще ограничи потенциала на човешкия ресурс, което пък би се отразило на интереса на потенциалните инвеститори в близките години.

Тези рискове и заплахи следва да се имат в предвид при избора на стратегията на развитие. Попадането в ІІІ, ІІ и ІV квадрант подчертава тези опасения. Тъй като избор на стратегия в чист вид е невъзможен, то най-разумен би бил изборът на защитна стратегия с постепенно преливане във времето с диверсификационна стратегия. Това предполага в първите 2-3 години на седемгодишния период на планиране Общината да се ориентира към:

• 
  редуциране на разходите на публични финанси чрез преструктуриране на общински дейности и функции;
  
• 
  приоритезиране на дейности и проекти и насочване на ограничения финансов ресурс към тези от тях, които биха генерирали развитие;
  
• 
  създаване и реализиране на ефективна програма за местно икономическо развитие, съпроводена с местни стимули за развитие на бизнеса и привличане на инвестиции;
  
• 
  подобряване управлението на публичните финанси;
  
• 
  повишаване капацитета на администрацията за бъдещото ускорено развитие на Общината.
  

• 
  публично-частни партньорства за по-ефективното стопанисване и управление на общинската собственост;
  
• 
  публично-частни партньорства за превръщане на местната икономика в икономика на знанието, осъществяване на тясна връзка между професионалното образование и бизнеса;
  
• 
  публично.частни партньорства в изграждането на елементи на инженерната инфраструктура;
  
• 
  публично-частни партньорства за осигуряване на качествено и достъпно за гражданите на Общината здравеопазване;
  
• 
  публично-частни партньорства с неправителствения сектор и други представители на гражданското общество за повишаване капацитета на човешкия ресурс и успешно усвояване на структурните и Кохезионния фонд на ЕС.
  

1. 
   Визия, цели и приоритети
   

Визията, целите и приоритетите на Плана за развитие на Община Карлово за периода до 2013 г. са формулирани въз основа на анализа на социално-икономическото развитие, секторните и интегралния SWOT анализи, настъпващите промени в процеса на интеграция на страната в ЕС и в съответствие с целите на националната, регионалната и секторните политики, определени в съответните стратегически документи.

Основополагащи при разработване на Общинския план за развитие на Община Карлово са целите и принципите на кохезионната политика на ЕС, която е насочена към намаляване на регионалните различия. Съгласно чл. 158 от Договора за ЕС Общността ще насърчава нейното цялостно хармонично развитие чрез създаване и провеждане на действия, водещи до засилване на социалното и икономическото й сближаване. В частност Общността си е поставила за цел да намали различията между равнищата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните райони, включително и на селските райони.

За да се преодолее успешно проблемът с конкурентоспособността, българските райони трябва да станат по-атрактивни - да привлекат инвестиции, да развият своя ресурсен потенциал и да станат благоприятна основа за нови динамично развиващи се икономически дейности, които да допринесат за постигането на стратегическите, икономическите и социалните цели за развитие на ЕС. В периода 2007 - 2013 г. районите за планиране трябва да направят значителна крачка към намаляване на различията в социално-икономическото развитие между тях и вътрешнорегионалните различия. В този контекст те трябва да достигнат икономически ръст, който би довел до реална конвергенция.

Стратегията отчита целите на Структурните фондове и Кохезионния фонд (Отчетени са сега действащите цели на Структурните фондове, както и предложенията на Комисията за нови цели през следващия програмен период 2007 - 2013 г., вж. Приложение 1) като основни инструменти за финансиране на дейностите на регионалната политика, а така също целите и приоритетите на ключовите документи на Общността: Стратегията от Лисабон и Стратегията от Гьотеборг (вж. Приложение 2). Съобразени са и принципите на структурната политика на ЕС като: географска, тематична и финансова концентрация на намеса, многогодишно програмиране, партньорство, субсидиарност, допълняемост.

Представлявайки неразделен елемент от политиката за социално-икономическо развитие на страната, регионалната политика ще съответства и допринася за постигане на целите и приоритетите на Националния план за развитие. С останалите политики на държавата се търси постигането на координация и допълняемост. За целта са отчетени основните цели и приоритети на разработените стратегически документи, попадащи във времевия хоризонт на Общинския план за развитие като Стратегията по заетостта (2004 - 2010 г.), Стратегията за насърчаване развитието на малки и средни предприятия (2002 - 2006 г.), Иновационната стратегия, Стратегията за насърчаване на инвестициите (2005 - 2010 г.), Националната стратегия за околната среда (2005 - 2014 г.), Националната жилищна стратегия, проекта на Стратегия за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в средното образование, Националната стратегия за продължаващото професионално обучение (2005 - 2010 г.), Националната здравна стратегия (2001 - 2006 г.) и др. (вж. Приложение 3).

Общинския план за развитие на Община Карлово има дългосрочен характер и обхваща периода 2007 - 2013 г. През този период се очаква:

- България да се подготви за членство в Европейския съюз и да изгради административен капацитет за успешна интеграция в структурите на ЕС и прилагане на структурните инструменти;

- ефективно да прилага политиката за икономическо, социално и териториално сближаване като страна - членка на ЕС, в периода след 2007 г.

1.1. Визия
Дългосрочната политика за регионално развитие цели постигане на динамично, устойчиво и балансирано развитие на Община Карлово. Тя съдейства за осигуряване на равни възможности за икономическо развитие, достъп до икономически ресурси, по-висок жизнен стандарт и благоприятни условия на живот в общината. Дългосрочната политика се стреми към баланс между различните аспекти на развитието (икономически, социален, екологичен и териториален) и между различните групи, териториални общности и нива, като по този начин играе ключова роля за устойчивото развитие. Плана акцентира върху развитието и експонирането на основните фактори за растеж и сравнителните предимства на общината, а именно човешкия капитал и качествената природна среда.

На основата на анализа на процесите, проблемите и възможностите за развитие на Община Карлово, се определя следната визия:

Съгласно Закона за регионалното развитие са регламентирани видовете райони за целенасочено въздействие. Техният териториален обхват е предварително определен от Регионалния съвет за развитие при разработването на Регионалния план за развитие на Южен централен район за планиране. Район с индустриален упадък е район, в който е извършено или се извършва преструктуриране на индустриални структуроопределящи предприятия, довело или водещо до спад на производството, увеличаване на безработицата, ниско равнище на доходите и обезлюдяване. В тази категория попада Община Карлово. За развитието на този вид райони трябва да се преследват следните цели: ефективно използване на съществуващия потенциал за икономическо развитие, въвеждане на нови технологии и подпомагане развитието на малки и средни предприятия (МСП).

Общинския план за развитие на Община Карлово си поставя като стратегическа цел “Създаване на предпоставки и условия за ускорено, балансирано развитие и привличане на инвестиции, както и преодоляване на негативните социално- икономически тенденции”.

Преструктурирането на местната икономика трябва да бъде насочено към производства с висока добавена стойност, които да осигурят изпреварваща конкурентноспособност и производителност на труда. Научно-техническият прогрес се утвърди окончателно като един от най-важните фактори на икономическото развитие и като основа за конкурентноспособността на фирмите, отраслите, регионите и националните икономики. До голяма степен той предопределя различията в икономическото равнище между богатите и бедните страни и региони, явявайки се показател за жизнеспособността и ефективността на обществените институти и социално-политическите системи. За бъдещия растеж и развитие в рамките на глобалната икономика определяща и централна роля ще играят нововъведенията, повишаващи производителността на труда и вложения капитал.

В този смисъл един от основните проблеми на фирмите от Община Карлово в периода на преход е тяхното ниско технологично равнище. Проблемът за иновационната активност е актуален преди всичко поради това, че е необходимо средство за оцеляването и развитието на предприятията както от частния, така и от държавния сектор. Заедно с това тя е и необходимото условие за превръщането им в конкурентноспособни пазарни структури.

Затова политиката за регионално развитие трябва да подкрепи механизмите, структурите и институциите, които генерират създаването и усвояването на иновациите в Община Карлово и широкото въвеждане на информационните и комуникационни технологии, както в производствения, така и в публичния сектор. Мерките, които определят бъдещите интервенции на политиката за регионално развитие, са свързани предимно с развитието на изследователската дейност, техническото развитие и иновациите, изграждането на бизнес мрежи и клъстери и подобряване на достъпа и развитието на информационните и комуникационните технологии в областта на публичните услуги и бизнеса.

Най-сериозното ограничение за развитието и изпълнението на дейностите, свързани с иновационната и технологична политика на равнище предприятие в Община Карлово, са от ресурсен характер. Необходимо е да се изгради среда, която да стимулира създаването на нови технологии и продукти, в която да функционират съвременни центрове за трансфер на нови знания и технологии, агроцентрове за производство, консултации, сервиз и обучение в областта на селското стопанство, центрове за изследване и развитие на храните, сертификация и контрол на безопасността, автентичността и качеството на произвежданите продукти.

За преодоляването на тези слабости е необходимо да бъдат реализирани поредица от дейности.

1.1.1 Насърчаване на технологичните трансфери

Създаване на връзки с национални и европейски мрежи за технологичен трансфер и информационен обмен;

Създаване/доразвиване на иновационни звена (обществено-частни) за специализиран технологичен трансфер в областта на високите технологии на равнище индустриален сектор.

1.1.2. Укрепване и оптимизиране на научно-изследователския потенциал в Община Карлово

Финансиране на научно-изследователския сектор чрез публични и публично-частни схеми на проектен принцип;

Подкрепа за участие в национални и международни мрежи и програми на ЕС;

Подобряване на структурата на изследователската дейност и насочване на изследванията в университетите и научните организации към решаване на конкретни практико-приложни проблеми.

Приемайки, че едно от главните условия за подобряване на регионалната конкурентноспособност се свързва с иновациите, то е необходимо интензифициране както на вътрешните, така и на външните източници на иновации, които се влияят от технологичен трансфер, ноу-хау, потока от чуждестранни инвестиции и пр.

Необходимостта от развитие на функции по пренос, дифузия, брокерство и т.н. в процесите на иновация пораждат необходимостта от съществуването на особен вид организации. Особеното значение на този нов вид слой от организации (правителствени, неправителствени, публични, частни) се обяснява, на първо място, с новия интерактивен модел на иновационния процес, където тяхната задача е да изпълняват функцията на свързващо звено за системата. Това са иновационните центрове, научните паркове, технологични центрове, бизнес инкубаторите, браншовите камари, брокерските служби, консултативните центрове – наричани още бриджинг организации, интерфейсни организации и т.н.

Важна роля за постигане на устойчив икономически растеж в Община Карлово ще има създаването на клъстери в областта на туризма, селското стопанство, горското стопанство, добивната и преработвателната индустрии. Дейностите, които ще обезпечат изграждането на бизнес мрежи и клъстери, трябва да бъдат съсредоточени в следните направления:

Развитие на публично-частното партньорство в стратегическото планиране и програмиране чрез привличане на представители на бизнеса от приоритетните отрасли;

Коопериране между фирмите за разработване на съвместни иновационни проекти;

Развитие на функциите на местните браншови структури в подкрепа на технологичното развитие на фирмите и иновационната им дейност.

Разработване на мерки за насърчаване на сътрудничеството на фирмите от приоритетните сектори с изследователските и посредническите организации, в т.ч. финансови институции от общината и района и експериментално приложение на мерките в отделен сектор;

Насърчаване участието на фирмите от общината в технологични клъстери чрез разработване на специализирани програми и използване на ефекта от съвместното партньорство между научноизследователските, посредническите организации и държавните институции и фирмите от района.
Мярка 1.3. Развитие на информационните и комуникационни технологии в областта на публичните услуги и бизнеса

Безспорна е огромната важност на информационните и комуникационни технологии, подпомагащи фирмите за постигане на успех на осъществяваните от тях иновации. В средите на малкия бизнес все по-добре се осъзнава ролята на качествените входни ресурси и високопроизводителното оборудване за успешното въвеждане на новите продукти на пазара.

Липсата на достъп до подходящи информационни и комуникационни услуги представлява сериозна пречка в развитието на Община Карлово. Използването на съвременните технологии в областта на информацията и телекомуникациите ще доведе до повишаване ефективността, обхвата и прозрачността при предоставянето на публични услуги за населението (здравеопазване, образование, социални услуги и пр.), както и услуги за местния бизнес (данъчна информация, административни услуги и др.). Използването на тези технологии ще е свързано с провеждането на подходящо обучение на населението и местния бизнес.

Дейностите, които ще подкрепят една такава регионална политика, трябва да бъдат насочени в следните направления:

Създаване на центрове за трансфер; бизнес иновационни центрове; технологични паркове; научни паркове; инкубатори; служби за маркетинг и брокерство и др. в зависимост от потребностите за иновационна подкрепа за информационните и комуникационни технологии;

Изграждане на локални информационни, консултативни и обучаващи центрове, свързани с иновациите чрез кооперативна мрежа.

1.3.2. Развитие и популяризиране на посредническите услуги в областта на иновациите в областта на информационните и комуникационни технологии

Постепенно разширяване на спектъра от услуги, предлагани от посредническите организации, с подчертан акцент към трансфер на технологии и знания;

Осигуряване на лесен достъп до услугите на посредническите организации чрез широко разпространение на информация за услугите: Интернет; брошури; съвместни срещи и др.;

Създаване на инфобаза в Интернет за предлаганите услуги от посредническите организации;

Създаване на портал за развитие чрез иновации.
Мярка 1.4. Усъвършенстване на местната бизнес инфраструктура

Предоставянето на регионални и местни бизнес услуги, допринасящи за развитието на предприемачеството и местния бизнес и/или създаването на нови работни места, е все още определен дефицит, особено в изостаналите райони за целенасочено въздействие. Това определя необходимостта от дейности по създаване и повишаване ефективността на съществуващите бизнес услуги, включително специализирани услуги за групи МСП. Специфичните регионални потребности ще определят вида на необходимата инфраструктура: напр. изграждане на регионални офиси за обслужване на инвеститори, изложбени зали, бизнес инкубатори, бизнес центрове, индустриални паркове, нови производствени и предприемачески зони.

Необходимо е да се направи сериозно усилие за промяна на посоката от екстензивно към интензивно развитие на селското и горското стопанство, като това може да стане само чрез програми за модерно управление и внедряване на съвременни технологии.

Въвеждането на система за сертифицирането на горски продукти, от една страна, ще гарантира тяхното качество, а от друга – ще създаде условия за тяхното производство по щадящ природата начин.

В Стара планина и Средна гора са едни от най-богатите находища на недървесни природни продукти – билки, гъби, плодове и др. Тази продукция все още се изнася от България на много ниски цени във вид на суровина и добавя стойността си далече зад границите на страната. Проекти за оползотворяването и реализирането на тази продукция биха създали много целогодишни работни места на място.

Поради изключителната раздробеност на земеделските производители, които в огромната си част са физически лица и не разполагат с необходимата техника и квалификация, е необходимо да се създадат звена за тяхна подкрепа, които да ги подпомагат със съвети, осигуряване на по-добра квалификация, достъп до обработваща техника и финансови ресурси.

Един от основните проблеми пред развитието на земеделието е изключителното раздробяване на земеделската земя, което, от една страна, увеличава разходите по обработката й, а, от друга, е пречка пред привличането на инвеститори. Необходимо е целенасочено, добре планирано и продължително усилие от страна на държавата и местната власт за уедряване на земеделската земя. Държавата трябва да бъде катализиращият агент, който да стимулира процеса на комасация. Трябва да се създаде програма за комасация, като планирането да стане на регионално ниво, а дейностите да се осъществяват на общинско равнище.

Тъй като районът разполага с множество зони, в които се произвежда екологично чиста селскостопанска продукция, е необходимо местните производители да бъдат стимулирани да насочат дейността си към екологично чисти продукти, което ще ги направи по-конкурентноспособни на пазара.