Общинският план за развитие на Община Гълъбово за периода 2014 2020г



страница1/5
Дата13.10.2018
Размер0.77 Mb.
#85624
  1   2   3   4   5





2014 – 2020 г.


  1. ВЪВЕДЕНИЕ

Общинският план за развитие на Община Гълъбово за периода 2014 – 2020г. е документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано развитие на територията на общината, който се разработва в съотвествие с предвижданията на Областната стратегия за развитие на област Стара Загора за периода 2014 – 2020г.

Този план определя средносрочните цели и приоритети за развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциалът на общината, от една страна, и стратегическите насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие, съдържащи се в съответната областна стратегия за развитие на периода до 2020г., от друга страна.

Общинският план за развитие на община Гълъбово е със срок на действие за 7- годишен период, който съвпада с периода на действие на областната стратегия за развитие, като следващия планов период обхваща 2014 – 2020г.

Съгласно нормативните изисквания общинските планове за развитие се изготвят за период от 7 години. Периодът им за действие съвпада с програмния период на Европейския съюз. Законодателната рамка предвижда обсъждане и съгласуване на общинските планове за развитие със заинтересованите органи и организации, с икономическите и социалните партньори, както и с физически лица и представители на юридически лица, имащи отношение към развитието на Общината. Съгласно нормативните изисквания общинския план за развитие се обсъжда и приема от общинския съвет по предложение на кмета на Общината.

Съответствието на общинския план за развитие с изискванията, залегнали в стратегическите насоки и законодателството на ЕС в областта на регионалната политика, се отнася до това, в каква степен плановият документ, разработен и прилаган на местно ниво, отразява общия европейски контекст на политиката за балансирано и устойчиво развитие на регионите и местните общности в ЕС. Най-общо стратегическите цели на тази политика са насочени към намаляване на икономическите, социалните и териториални неравновесия и подобряване на жизнения стандарт. Освен по отношение хармонизацията на целите и приоритетите на контекста на регионалната политика на ЕС, съответствие е необходимо да се търси и по отношение на методи за управление, наблюдение и оценка в процеса на разработване и изпълнение на общинския план за развитие.

При разработването на ОПР на община Гълъбово за периода 2014 – 2020г. бяха съобразени следните насоки и изисквания:


  • Съответствие на плана с принципите и правилата за прилагане на структурните инструменти в областта на регионалната политика на ЕС;

  • Координация и съгласуваност с европейските, националните и местните политики за конкуренция, опазване и подобряване на околната среда и равните възможности;

  • Осигуряване на информация и публичност на процесите на планиране и програмиране, финансиране, изпълнение, наблюдение и оценка в областта на интегрираното регионално и местно развитие;

  • Методологическите работни документи на ЕК за използване на индикатори и извършване на оценки;

  • Спазването на принципа на съфинансиране и допълняемост на местните собствени финансови ресурси за развитие със средства от държавния бюджет, фондовете на ЕС и други публични и частни източници.




  1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ГЪЛЪБОВО

Община Гълъбово се намира в югоизточната част на Горнотракийската низина. Заема площ от 348.8 кв. км. и представлява 6.8% от територията на Област с административен център Стара Загора, 0.31% от територията на страната и е част от Южен централен район. Гъстотата на населението в обхванатата територия по данни на НСИ е 40.9 жители на кв. км. при 68.1 жит./км2 за страната. Общината граничи със землищата на общините Раднево, Опан, Симеоновград и Тополовград.

Селищната мрежа включва 11 населени места - гр. Гълъбово и 10 села- Априлово, Великово, Главан, Искрица, Медникарово, Мусачево, Мъдрец, Обручище, Помощник и Разделна. По брой на населението Община Гълъбово попада в групата на малките селища – от 5 до 30 хил. души, нарежда се на 109 място сред общините по броя на населението.

Община Гълъбово е със средна надморска височина 171м. и абсолютни височини в границите от 100 до 370 м. Релефът е предимно равнинен, но в източната и западна част на територията й има разположени ниски хълмове. В територията й се включва част от Сакар планина. Характерните особености на района и процесите през неотектонската епоха са довели са довели до формирането на лигнитни въглища, обазуващи пластове, залягащи на неголяма дълбочина.

Климатът е преходно континентален и континентален. Климатът на територията на Община Гълъбово се характеризира със сравнителна мека зима и горещо лято. През зимата Стара Планина спира студените континентални въздушни маси, нахлуващи от север и североизток. Тази естествена защита прави зимата в района значително по-мека от тази в умерено-континенталната климатична подобласт на Северна България. Средните годишни стойности на температурата на въздуха са над 120 С, а за относителната влажност на въздуха са около 70%. Валежите през зимата са неравномерно разпределени. Сумите на валежите през месец май и юни,ноември и декември са най-големи. Най-сухо е през месеците август и септември, а втори валежен минимум има през февруари и март. Валежите от сняг са сравнително редки, а снежната покривка се задържа твърде кратко. Валежите дават главната приходна част в баланса на подземните и повърхностни води.

Преобладаващите почви на територията на общината са черноземни смолници с мощен хумусен слой, подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури и канелени горски почви. Обработваемата земя заема повече от половината от територията и – 54%

Почвеното разнообразие в района се обуславя преди всичко от разнообразието на релефа, растителността, почвообразуващите основни скали и специфичните климатични условия със средиземноморско влияние.

В земеделските територии според бонитета от категоризацията преобладават почви от 4-та до 6-та категория, със среднопродуктивни възможности до лоши и непригодни за земеделско ползване. Почвите, които притежават добри до средни продуктивни възможности, заемат твърде ограничени размери.

Водите в района на Община Гълъбово са от Беломорския водосборен басейн. Главната водна артерия е река Съзлийка, която приема два леви притока- реките Овчарица и Соколица. Общите естествени ресурси на подземните води се оценяват на около 8100 l/s на кв. км. Средния модул на подземния отток е 3.0 – 3.2 l/s на кв. км. Подземните води в поречието на река Съзлийка се използват интензивно предимно в частните стопанства, както за комунално-битови, така и за селскостопански цели. Река Сазлийка е главен водоизточник на „Брикел” ЕАД за сурова техническа вода и за допълване на цикъла.

Река Съзлийка е включена в Единната национална система за наблюдение и контрол, като наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се извършва от Националната система за екологичен мониторинг на околната среда(НСМОС).

Основният минерално-суровинен ресурс, с който разполага Община Гълъбово са лигнитните въглища. Лигнитните въглища са в основата на водещите икономически отрасли в общината - въгледобив и електропроизводство. Те са част от Източно- маришкия каменно въглен басейн/ площ около 200 кв. км.; около 2.6 милрд. т., разположени в пласт с дебелина 30м.; представляващи 57% от въглищните запаси на България/ разположен на територийте на общини Гълъбово и Раднево. Въглищните пластове са в три продуктивни хоризонта и са плитко разположени. Добиват се по открит способ, което е и основната причина територийте за добив на полезни изкопаеми да заемат 17.6 % от общата площ на Община Гълъбово.

Районът в общината, представляващ интерес за любителите на птици е язовир „Розов кладенец”. Той е включен в списъка на представителните за биологично разнообразие обекти в България и на местата с орнитологично значение. През зимния период на територията около язовира се събират да зимуват над 65 вида птици, намиращите се под закрила на Закона за защита на природата.

Под режим за защита на територията на общината са следните защитени зони, попадащи в териториалния обхват на община Гълъбово, а именно:

- река Соколица

- река Съзлийка

- язовир „Розов кладенец”

И за община Гълъбово протичащите демографски процеси са с влошени неблагоприятни характеристики, което е характерно за страната като цяло. Общината не прави изключение по очертаващите се трайни тенденции на отрицателен естествен прираст, ниска раждаемост, висока смъртност, нарушена възрастова структура и пр.. Крайния резултат е проявата на един постоянен процес на намаляване броя на населението. Подобна констатация може да се направи и за равнището на естественото възпроизводство на населението. То също е с отрицателни измерения, което е характерна тенденция за страната като цяло.

По брой население, Община Гълъбово, попада в категорията на малките общини в България/от 10000 до 30000 жители/, с 14061 жители с настоящ адрес на територията на общината, от които 7044 мъже и 7017 жени.

Измененията във възрастовата структура са в посока на застаряване на населението/процес,който се наблюдава на национално и регионално ниво/. За Общината е характерна тенденцията на относително намаляване на дела на младите хора в резултат на намаление на фертилните контингенти и раждаемостта, намаляване на трудоспособните контингенти и увеличаване дела на възрастните хора.

Смъртността на територията на общината е 21.1%о, раждаемостта е 9.1%о, естествения прираст е ( -12.0%о), а механичния прираст е ( -57).

Средната гъстота на населението в Общината е 44.7ч./м2, при средна гъстота за страната 70.3ч./м2. В общинския център е концентрирано повече от половината (61.08%) от населението на общината. Останалите по-многолюдни селища са селата Обручище ( с 12.3% от населението), Главан (7.2%) и Мъдрец (5.9%). В групата на малките села ( под 500 души), попадат 7 села, от които с най-малка численост на населението са селата Великово, Разделна и Искрица.

Основна характеристика на демографската структура на общината очертана от наличната информация е, че е налице силна концентрация на населението в общинския център гр. Гълъбово и все още не е преодоляна тенденцията към обезлюдяване на периферията на общината.

По отношение еническия състав на населението през 2011 г. 93.79% от населението на община Гълъбово се е самоопределило като българско, следват 4.76% ромско, 0.5% не се самоопределя, 0.49% за турско и 0.15% други. По данни на кметоветенан населени места през последните няколко години броят на ромското население нараства. Главно ромски фамилии купуват и се настаняват в обезлюдените от миграционните процеси домове. В гр. Гълъбово се формира компактна ромска група в кв. „Лозенец“.

Анализът показва, че в демографското състояние на населението от община Гълъбово, неблагоприятните изменения имат траен характер.



  • Динамиката на населението на общината показва, че то постепенно и неизменно намалява.Някои от селета се обезлюдяват и се наблюдава сериозен спад в икономическата активност в селските райони.

  • Възрастовата структура на населението показва трайна тенденция на застаряване, най-вече в малките населени места. С бавни, но устойчиви темпове намалява делът на населението в трудоспособна възраст, а се увеличава делът на лицата над 65 г.. Промените във възрастовия състав на населението засягат както града, така и селата.

  • Запазване на висок относителен дял на възрастното население, което показва, че в общината се проявява траен процес на застаряване на на населението.



Населено място

Брой население към 30.09.2013г.

1. гр. Гълъбово

8756

2. с. Априлово

293

3. с.Великово

93

4. с. Главан

952

5. с. Искрица

229

6. с. Медникарово

532

7. с. Мусачево

248

8. с. Мъдрец

836

9. с. Обручище

1706

10. с. Помощник

292

11. с. Разделна

126

Източник: ЕСГРАОН

В Община Гълъбово се наблюдава трайна тенденция към увеличаване делът на населението в нетрудоспособна възраст. Това е сериозен проблем, оказващ съществено влияние и върху процеса на естественото възпроизводство на трудоспособното население в бъдеще. Освен това представлява реална заплаха за цялостното развитие на общината през плановия период поради намаляване на трудовия ресурс на общността.



  1. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ




  1. Местна икономика

Структурата на икономиката в Община Гълъбово се определя от настъпилите социално - икономически условия през последните 20 години. Анализът и оценката на общинската икономика, показват сериозни проблеми в развитието на стопанската дейност. Въпреки, че се наблюдава известно повишение на икономическата активност през периода след 2007 насам в сравнение с предходните години, общото незадоволително състояние на местната икономика се запазва. Негативните тенденций се засилват след средата на 2009 г. По реален БВП за крайно потребление, общината се нарежда на 5 място от 262 общини в страната. Според индекса на човешко развитие, определен от екип на Програмата за развитие на ООН, общината се намира на второ място в област Стара Загора.

Значимостта на водещите отрасли на общинската икономика в национален мащаб (въгледобив и енергопроизводство) е причина за запазване основните характеристики на местната промишленост. За разлика от дълбоките промени в икономиката на повечето общини, в Община Гълъбово се запази структурата на икономиката, видно от резултатите от анализа й по такива показатели като брой и отраслова структура на заетите по отрасли; размер и структура на приходите и на дълготрайните материални активи.

В комплекса „Марица Изток” се добиват над 80% от въглищата /90% от лигнитните/ и 30% от електроенергията в страната. Анализите и оценките за състоянието и възможностите на икономиката на Община Гълъбово следва да отчитат мястото й в националния енергиен комплекс. Водещо място в икономическото развитие на общината заемат търговските дружества, осъществяващи своята дейност в сверата на енергетиката. Те определят икономическия облик на общината и дават отражение върху развитието на останалите икономически отрасли. За разлика от дълбоките структурни промени в реалния икономически сектор, засегнали повечето общини в страната, икономическата характеристика на Община Гълъбово остава почти непроменена.

Най-обобщения анализ дава основание да се направи обективната констатация, че водещи функции и значимо място в икономиката на община Гълъбово имат добивната промишленост, производството на електроенергия, производството на брикети и енергоремонта.

Тези отрасли се представляват от „Брикел” ЕАД, Експлоатационна компания „ КонтурГлобал Марица Изток 3 ”АД, рудник „Трояново-3”, „ Енергоремонт - Гълъбово ” АД, част от рудник „Трояново-1”, както и „АЕS – Mарица Изток 1”. Всички тези търговски дружества от системата на енергетиката, които са разкрити на територията на Община Гълъбово, определят нейния икономически облик. Местната власт няма правомощията и нормативно регламентираните функции да се намесва активно в производствената дейност и управлението им. В същото време в тях се реализира трудовата заетост на основната част от трудоспособната част на населението.

През 2010 г. на територията на общината е разкрито предприятие за производство на гипсофазер и гипсокартон – „КНАУФ България“ЕООД. Продукцията на предприятието е предимно за вътрешния пазар и износ. „КНАУФ България“ осигурява работни места за около 80 човека.

От фирмите от малкия и среден бизнес, работещи на територията на общината следва да се спомене и за общинската фирма „Благоустройство и чистота“ ЕООД – 100% общинско участие. Дружеството е с предмет на дейност – строителство, охрана, почистване на сгради и промишлени обекти. „Благоустройство и чистота“ ЕООД гр. Гълъбово осигурява заетост на 250 човека и то предимно жители на община Гълъбово. Дружеството отчита положителен финансов резултат – печалба и внася дивидент в общинския бюджет.

Броят на наетите в промишлеността лица е почти половината от всички работещи в общината, докато по официална статистика наетите в селското стопанство са много под реално работещите поради високия процент самонаемащите се в сектора. Структороопределящите за икономиката на общината са въгледобивът и електропроизводство. Те са предпоставка и за развитието на множество съпътстващи производства, услуги и търговия. Общинските фирми са със символичен дял в местната икономика и изпълняват преди всичко функции, свързани с осъществяване отговорностите на общината към гражданите й.

Добивът на лигнитни въглища заема основно място в икономиката на Община Гълъбово. Територията на общината включва голяма част от Източномаришкия басейн. Въглищните пластове са разположени в близост до повърхността на три продуктивни хоризонта. Добивът се осъществява по открит способ. Находището заема 17.6% от общата площ на Община Гълъбово. Тук се намират открития рудник „Трояново-3” и част от рудник „Трояново-1”, те се включват в „Мини Марица Изток” АД и осигуряват суровинната база за другите водещи производства в общината- производството на електроенергия и брикети. Бъдещото развитие на отрасъла е свързано с очакваните бъдещи инвестиции за реконструкция и модернизация на „ Мини Марица Изток” от стратегически инвеститор. На базата на въгледобива в района, през 1958г. в град Гълъбово е изградена и функционира единствената в България фабрика за производство на брикети. Тя работи в рамките на „Брикел” ЕАД и производството и се използва преди всичко за битови нужди. Максималната годишна производителност на фабриката за брикето е около 1 300 000 тона.



Преобладаващата част от предприятията в общината са възникнали и работят като обслужващи или съпътстващи структороопределящите местната икономика въгледобив и енергопроизводство. Най-голямото измежду тях е „Енергоремонт – Гълъбово” АД, осъществяващо монтаж и ремонт на енергетични машини и съоръжения в комплекса. Паралелно с него на територията на общината работят и множество малки и средни предприятия, облужващи дейността на основните предприятия – ремонт, доставки и техническо обслужване.
SWOT Анализ – Икономика

Силни страни

Слаби страни

  • Партньорство община – електроцентрали на територията на общината, социални придобивки.




  • Осигуряване на парно отопление на общински, жилищни и други частни сгради




  • Осигуряване на заетост в електроцентралите и рудниците от комплекса „Марица Изток” АД

  • Не развити фирми и дейности на леката промишленост, за ангажиране на женска работна ръка.




  • Слаб местен дребен бизнес.



  • Лоша пътна инфраструктура и рушене на съществуващата такава, от трафика на тежкотоварни камиони за извозване на брикети.

Възможности

Заплахи

  • Потребност от развитие на съпътстващи производства.




  • Публично-частни партньорства.




  • Развитие на политика за демографско стабилизиране.




  • Подпомагане за обучение, ориентирано към производства развити на територията на общината.

  • Нарушаване на екологичното равновесие




  • Ограничение на дребния бизнес, в следствие на лицензионни режими, държавна бюрокрация и лоша данъчна политика.



  • Завишени изисквания към дребния и средния бизнес от ЕС.




  • Недостатъчно изграден капацитет в частния сектор и ниска степен на усвояване на ресурси по линия на Европейските фондове.



  • Производствени аварии и опазване на околната среда.


2.Пазар на труда
По данни от преброяването на населението на НСИ през 2011 г. икономически активни лица в община Гълъбово са 5533 души, което представлява 64,1% от населението на възраст между 15 и 64 навършени години в общината и 3,71% от икономически активните лица в област Стара Загора. От икономическо активното население на общината мъжете са 3203 бр., а жените 2350. Икономически неактивните лица са 6152, като от тях 2609 са мъце, а 3543 са жени.

Заетите в община Гълъбово са 85,1% от икономически активните лица на общината, като от тях 2715 са мъже и 1938 са жени.

Разпределението на заетите лица по икономически дейности показва, че най-висок е делът на заетите в електропроизводството и въгледобива, следван от ремонтни дейности, обслужващи дейности, търговия и селско стопанство. Стабилните развнища на заетост в общината , ниските нива на безработица и най-висок дял работоспособно население в града останаха в миналото. Картината на заетост и безработица в община Гълъбово днес все повече се доближава до тази в други общини от област Стара Загора и страната.

Регистрираните безработни към30.06.2013 г.. са 536 бр. В сравнение с 2010 и 2011 г. техният брой се увеличава.

От населението в трудоспособна възраст най-висок е делът на безработните във възрастова група до 30 години. Броят на безработните лица във възрастови групи 30-39 и 40-49 години е сравнително равностоен, като незначително е движението им през последните три години. През последната 2013г. се наблюдава леко нарастване делът на безработните въвъ възрастова група над 50 години.

През периода 2009 – 2013 г. безработните лица са включени в различни програми и мерки за насърчаване заетостта – НП „От социални помощи към осихуряване на заетост“, НП „Спорт в кариерата“, ОП „Човешки ресурси“, и регионална програма за заетост.

В резултат на общинската политика по заетост, равнището на безработицата в община Гълъбово, понижава своите нива, но недостатъчно.

За съжаление въпреки наетите по проекти и програми, броят на безработните в общината се увеличава. Надеждите за намиране на работа сред безработните лица отново са фокусирани върху местната изпълнителна власт.

Световната криза и икономическия застой оказват натиск върху пазара на труда. Те са водещите фактори, които доведоха до стагнация на пазар на труда, влияят върху забавяне нарастването на доходите, търсенето на работна ръка и трудовата мобилност.

Мерките за постигане на устойчив разстеж и увеличаване на заетостта са :



  • Разширяване на заетостта в реалната икономика на високопроизводителни работни места.

  • Активизиране на срещите, консултациите, информационните дни и други горми за контакт с работодателте с цел по-широка информираност.

  • Активизиране на продължително безработните и такива от рисковите групи чрез включването им в различните програми и мерки, предоставени от Агенцията по заетост.

  • Осигуряване на заетост при реализиране на инфраструктурни обекти, финансирани от Европейски програми.


Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница