Общинският план за развитие на Община Гълъбово за периода 2014 2020г

Селското стопанство в Община Гълъбово не е структороопределящ фактор в общинската икономика. Представено е от двата подотрасъла – растениевъдство и животновъдство, за които има изключително благоприятни природни и агротехнически условия за развитие.

Анализите и оценките на поземлените ресурси, с които разполага община Гълъбово са направени на базата на информацията за размера и структурата на основните видове територии, включени в общинските граници. Общия размер на поземлените ресурси, определя и площа на общината. Данните показват, че Община Гълъбово е с обща площ 34889.5 ха, или 348.9 км2. По този показател тя попада в групата на общините с малка по размер територия – до 400 км2.

С най-висок относителен дял в поземлените ресурси на общината са земеделските територии. Те обхващат около 68 % от общата площ на общината. Това е поземлен ресурс, който е с определени качествени характеристики, даващи възможност аграрния сектор да заеме добро място в икономическото развитие на общината.

По начина на трайно ползване най-голяма е площа на нивите – 16 613.4 ха (47.74%), трайни насаждения са 249.4 ха (0.6%). Природно - климатичните условия в региона, както и високия процент обработваеми площи предопределят развитието на растениевъдството, главно към производството на зърнени – житни и маслодайни.

Разпределението на земеделските земи по начин на трайно ползване е представено в следната таблица:

Показатели	Размер (ха)
1. Ниви	16 613.4
2. Трайни насаждения вкл. лозя 2.1 Лозя	248.9 160.6
3. Естествени пасища, мера	1824.9

Източник: ОСЗ Гълъбово

След 2007 г. стартира субсидиране на земеделските стопани на единица площ земеделска земя, които обработват над 10 дка и/или 5 дка за трайни насаждения, мери и пасища. Тази мярка стимулира регистрацията на земеделските стопани и засили тенденцията за увеличаване на обработваните земеделски площи.

Източник: ОСЗ – Гълъбово

Под влияние на подходящите природни и климатични особености в региона, растениевъдство в община Гълъбово се очертава като традиционен отарасъл за развитието на местната икономика. Относително високият дял на обработваемите площи се явява основен фактор за развитието на традиционни сектори като производство на зърнено-хлебни и фуражни култури, зеленчукопроизводство и тютюнопроизводство.

Като цяло растениевъдството в община Гълъбово се характеризира със задоволителни темпове на развитие и има изключително благоприятни условия за растеж

Животновъдството в община Гълъбово се развива предимно в лични стопанства, без да има достатъчно на брой обособени семейни (фамилни) стопанства. Въпреки това животновъдните дейности са с традиции в региона. Приоритет на територията на Общината са секторите млечно говедовъдство, свиневъдство и овцевъдство.

Ограниченото развитие на животновъдството се дължи до голяма степен на неговата раздробеност, от което произтича и ниската му ефективност и ниско технологично равнище. На сегашния етап над 90% от обема на животновъдното производство се осъществява от дребни производители и малка част – в професионални ферми. Отпадъчните продукти, получавани в животновъдството, са екологична заплаха по отношение качеството на водите и земите. Ниското търсене на оборски тор, ниските му цени, липсата на изисквания при оползотворяването му и на санкции при нарушенията водят до замърсяване на водите и почвите. Липсват специално обезопасените торища за приготвяне и съхранение на оборския тор.

Използваните средства за наторяване, за лечение на животни, за поддържане на хигиена в малките семейни ферми е осигурено от частни специализирани аптеки и ветеринарни лечебници. Упражняването на контрол за начинът на употребяване на закупените средства е практически невъзможно, защото не се ползват специализирани услуги на агрономи и ветеринари.

Като цяло, повечето от селскостопанските животни в Общината се отглеждат в дребни стопанства, а това не благоприятства последващата ветеринарна и селекционна дейност. Като обезпокояващ фактор за развитието на животновъдството се явява и все по-намаляващия брой на хората в трудоспособна възраст в селските райони.

Голяма част от произвежданата животинска продукция няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства.

Горският фонд заема около 13% от площта на Общината. Горите, попадащи в него, са широколистни – дъбови и габърови. В основни линии те са нискостеблени. На тероторията на община Гълъбово гори за добив няма. Възможностите за развитие на отрасъла са нищожни.

Горските територии заемат площ от 5058,4 ха и са разпръснати в 1879 горски имота.

Възможностите за развитие на туризъм в община гълъбово се обуславят от наличието на исторически и природни забележителности. Стремежът на Общината е да създаде устойчиви туристически продукти в сферата на алтернативния туризъм, а именно изграждане на нови туристически маршрути, спортен риболов, повишаване квалификацията на персонала в туризма, както и развитие на социалния отдих.

Ключови проблеми за развититето на туристическия бизнес са недобре изградена инфраструктура и недостатъчния брой на категоризираните туристически обекти.

Повечето предприемачи притежават недостатъчна управленска култура и изпитват дефицит на мениджърски умения. Заетите в туристическия сектор, обичайно не притежават професионална подготовка и имат незначителни чуждоезикови познания.

Въпреки наличните ресурси за развитие на различни форми на нетрадиционен туризъм, секторът е слабо развит и с ограничено значение за икономиката на община Гълъбово. Липсва, обаче, като цяло необходимата туристическа инфраструктура. Необходимо е да се отделят значителни средства за опазване и превръщане на привлекателни кътове от природата на община Гълъбово в туристически обекти.

За развитието на туризма се изискват сериозни усилия и инвестиции както във възстановяване и опазване на съществуващи обекти, така и в изграждането на съпътстваща инфраструктура и създаване на кадри.

От една страна, потенциал за развитие на туризма се крие в културно-историческите дадености. Община Гълъбово се намира на територията на Тракийската низина, където обществен живот се е зародил още през VІ хилядолетие преди новата ера. В землището на общината са открити останки от съществувало поселище от каменно-медната епоха (халколита) - дълбока древност. Селищната могила Хисарлъка е разположена на един километър от Гълъбово и се намира в двора на „Брикел” ЕАД. Тя е била обитавана до средата на второто хилядолетие преди новата ера и по предположение на учените в по-късни времена се е използвала като едно от важните крепостни съоръжения в района. На територията на цялата община има открити множество жилища, глинени и керамични съдове, които свидетелстват за трудова дейност, свързана със земеделие – производство, преработване и съхраняване на земеделска продукция. В местностите Кошар дере, Беловините и Корийката, намиращи се на тероторията на Общината, има открити останки от тракийски селища. В културния пласт са открити останки от глинени съдове, женски украшения, парчета от керемиди. Най-много тракийски могили в община Гълъбово са открити в района на село Мъдрец. Общият брой на древните селища и гробници, открити в близост до селата Искрица и Мъдрец е 23.

От друга страна, потенциал за развитие на туризма може да се търси и в природните дадености. Ресурс за развитието на туризма в общината, представляващ интерес за любителите на птици, е язовир „Розов кладенец“. Той е включен в списъка на представителните за биологичното разнообразия обекти в България и на местата с орнитологично значение. През зимния период на тероторията около язовира се събират да зимуват над 65 вида птици, намиращи се под заклира на Закона за защита на природата.

На територията на Общимата функционира туристическо дружество „Еделвайс“, което се отличава с разнообразна и богата туристическа дейност, но осъществява туризъм предимно на територията на други общини и области. Необходимо е да се ангажира да развива дейност на територията на община Гълъбово и да съдейства за оформяне на туристически маршрути и създаване на туристически продукти.
5. Транспорт и съобщения
Община Гълъбово е разположена в централната част на България. Това местоположение обуславя преминаването през територията на Общината на важни авто и ж.п. транспортни артерии.

За транспортното обслужване на Общината по-голяма значимост има пътната инфраструктура. Тя е представена от пътища от по-висок клас, включени в обхвата на републиканската пътна мрежа и от общинската пътна мрежа.

Общината разполага с добре изградена автомобилна пътна мрежа обхващаща всички населени места в Общината.

През Общината преминава участък от второкласен път ІІ, който е с дължина 11 км. Част от пътищата (третокласен път Гълъбово – Разделна – Опан, четвъртокласен път Гълъбово - Априлово) са довеждащи до първокласен път Е 85. Третокласните пътища са с обща дължина 37,2 км. Чрез тях общинския център гр. Гълъбово се свързва с гр. Раднево и селата Разделна и Мъдрец.

Общинската пътна мрежа е с обща дължина 29,8 км. Тя допълва транспортните функции на пътищата от републиканската пътна мрежа и обвързва (в транспортно отношение) населените места от Общината, през които не преминават пътища от по-висок клас. Тези пътища се използват и за транспортното обслужване на енергийния комплекс „Марица - Изток“. Пътната мрежа от по-висок клас улеснява контактите на Общината със съседните общини – Раднево, Симеоновград, Тополовград.

Най-сериозният проблем на транспортната пътна инфраструктура в община Гълъбово подобно на останалите общини в област Стара Загора, както и в страната, е свързан с недостига на финансов ресурс за поддръжката и ремонта на отделните пътни отсечки. Липсата на средства за ремонт води до влошаване на качествените характеристики и на експлоатационните им параметри.

В по-голямата си част третокласната пътна мрежа на територията на общината не отговаря на съвременните изисквания и нормативи. Четвъртокласната пътна мрежа е в задоволително състояние. Независимо от това, липсата на финансови средства предопределя недостатъчното поддържане на пътните настилки и нарастващите нужди от текущи и основни ремонти.

Транспортното обслужване на населението от Общината се осъществява от частни фирми за пътнически превози от Гълъбово, Стара Загора и др. С административния център гр. Стара Загора от гр. Гълъбово има ежечасна връзка. През територията на общината преминава главен път Е 85 „Русе – Капитан Андреево“.

Железопътната инфраструктура, изградена на територията на Общината включва линейни /железопътни линии/ и точкови /ж.п. гари и ж.п. спирки/ елементи. През Общината преминава участък от железопътната линия Нова Загора – Симеоновград, който в момента се позва само за превоз на товари.

Осигурено е автоматично телефонно избиране между всички населени места в общината чрез автоматична телефонна централа.

Мрежата от пощенски станции обхваща всички населени места в общината. Пощенското обслужване включва комплекс от стандартни пощенски услуги. На договорена основа пощенските станции в селата на Общината извършват операции на поричното обръщение – основно изплащане на пенсии и инкасиране на такси за ел. енергия и др. Наблюдава се намалено ползване на услугите на пощенските станции от населението, което е нормално с навлизането на новите технологии.

Куриерските услуги на територията на Общината се осъществяват и от куриерски фирми „Спиди“ и „Еконт“. Мобилните услуги предоставени от горепосочените фирми са от особено значение за бизнеса и за комуникацията с институции – министерства и ведомства най-вече в София. Тъй като на територията на общината работят и чужди инвеститори, то осъществяваните от тези две фирми международни куриерски услуги са от важно значение и ще бъдат все по-търсени. Фирмите са с офис в гр. Стара Загора, но ежедневно колите им са в града.

Към момента и трите национални мобилни оператора „Мтел“, „Глобул“ и „Виваком“ имат покритие за по-голямата част от територията на Общината. Лошо качество на услугата има в районите на селата Помощник, Мусачево, Великово и Разделна.

Основно интернет в Общината се доставя от „Орбител“, „Интернет груп“ и КТВ. Достъп до интернет има и в по-големите села – Обручище, Главан, Мъдрец, Медникарово, Мусачево. Все още проблем остава ползването на интернет в селата Разделна, Великово, Помощник.

От средата на 2013г. община Гълъбово е осигурила безплатен интернет за ползване от гражданите в централна градска част на Гълъбово.

Добрите комуникации са от изключително значение за развитието и успеха на местния бизнес. Ето защо е наложително подобряване и увеличаване на техния брой на база прилаганите иновации в сферата.

Община Гълъбово се захранва с електрическа енергия от подстанция 110/20кВ „Гълъбово” находяща се в гр. Гълъбово. Потребителите се захранват посредством електропроводи с обща дължина около 200 км. за мрежа 20кВ и 240 км. мрежа ниско напрежение. За размерите на общината електроразпределителната мрежа е добре структурирана.

Поддържането на електропреносната и електроразпределителната мрежа и съоръжения към нея на територията на общината, както и електроснабдяването, се осъществява от „ЕВН България”. Електрофицирани са всички населени места на територията на общината. Важен проблем е уличното осветление и неговата енергийна ефективност. Осветителната мрежа на територията на общината на места се нуждае от подмяна, разширение и реконструкция. Монтирани са около 3400 бр. улични осветителни тела, като част от тях за подмяна. Поддръжката на уличното осветление се осъществява от общината.

На територията на общината е слабо развито изграждането на възобновяеми източници на енергия. Изградения ветропарк между селата Главан и Помощник е с мощност около 3МW. Фотоволтаични електроцентрали са изградени и функционират в селата Разделна, Априлово и една в гр. Гълъбово, но са с малка мощност.

Градът се топлофицира от „Брикел” ЕАД и към момента има изградена около 33 км. топлопреносна мрежа. Всички обществени учреждения в града са топлофицирани, а битовите абонати са над 1000.

Мрежата е по-слабо развита в кварталите на града.

Основния проблем е в начина на изграждане на топлопроводите в гр. Гълъбово. Поради нежеланието на топлопреносното предприятие да инвестира в проектирането и изграждането на външните топлопроводни линии, населението само извършва тези дейности, тъй като в бюджета на общината трудно могат да се заделят достатъчно средства за разширяване и поддържане на топлопреносната мрежа. Работата „на парче” от гражданите води до проблеми свеждащи се до: липса на единен цялостен проект, качествено изпълнение на СМР, влагане на качествени материали и не на последно място недобро възстановяване на разрушените настилки.

• 
  Хидромелиоративна мрежа;
  
• 
  Мрежата за питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  Мрежата за отвеждането и пречистването на отпадните води.
  

Общият брой на микроязовирите на територията на Общината не е малък – 28. Те са изграждани в различни периоди – през петдесетте и шестдесетте години на миналото столетие. Разположени са в землищата на 8 населени места:

• 
  1 микроязовир (гр. Гълъбово, с. Мусачево, с. Априлово, с. Великово и с. Обручище)
  
• 
  3 микроязовира (с. Медникарово и с. Искрица)
  
• 
  4 микроязовира (с. Помощник)
  
• 
  7 микроязовира (с. Мъдрец)
  
• 
  8 нмикроязорива (с. Главан)
  

Общият размер на залятата площ от язовирите с около 2 хил. дка. По размер на площта и на завирения обем отделните язовири се различава твърде съществено. С най-голям завирен обем са яз. „Кумлия“ в землището на с. Обручище (1465 хил. м³), яз. „Червена река“ в землището на с. Искрица, който се ползва и за технологични нужди (1286 хил м³), яз. „Априлово“ в землището на едноименното село (600 хил. м³). С най-малък завирен обем са микроязовирите в землището на с. Главан (25 – 30 хил. м³).

По-голямата част от язовирите са общинска собственост.. Оценките за общото състояние на мрежата от язовири е задоволителна.

Поради лошото състояние на каналната мрежа в напоителните полета водата в микроязовирите не се използва по основното си предназначение – за напояване на обработваемите земи. В днешната неблагорпиятна ситуация, свързана с лошото състояние на хидромелиоративните съоръжения, язовирите се изпозлват за развъждане на риба.

Питейно – битовото водоснабдяване е второто важно направление в развитието на водностопанската инфраструктура. То има непосредствено отношение към жизнената среда в населените места.

Община Гълъбово се водоснабдява основно от „Червенаково“ – Сливенско. Оттам чрез стомамен тръбопровод ф700 водата се довежда до разпределителен възел „Карагьоз могила“ и се разпределя по няколко направления:

• 
  с. Априлово – по етернитов водопровод
  
• 
  гр. Гълъбово – чрез стоманен водопровод ф 426 – 4 км.
  
• 
  Направление за ТЕЦ – 3 ф 426 – 13 км.
  
• 
  с. Разделна
  
• 
  с. Великово
  

Основните водоизточници за гр. Гълъбово са девет шахтови кладенци на река Тунджа, които са с дебит над 300 л/с на около 100 км. от града. От тях за гр. Гълъбово се вземат около 100 л/с, за гр. Раднево 20 л/с, а останалите са насочени към Нова Загора. Водата се подава в НР Карагьоз могила 700 м³, който играе ролята на преходен. От него се подава към гр. Гълъбово и отделно към трите големи производства извън регулацията на града и към ПС Обручище. Водопроводът за гр. Гълъбово е стоманен ф 426 мм с L=4321м. Той пълни двата резервоара над града. Единият е стар 1000 м³ , от който се захранва МБАЛ и помпа, подаваща вода за кв. „Митьо Станев“. Другият резервоар е 4000 м³ и е построен след това, от който посредством ф355 ПЕВП се осъшествява водоснабдяването за града. Характерни коти:

• 
  кота вливна тръба - 147,40 м
  
• 
  кота хранителна тръба – 140,90 м
  

Има монтирани измервателни устройства след НР 4000 м³ и на входа на града.

Питейната вода за населението се осигурява по гравитачен път.

Дължината на външните водопроводи е 29,823 км.

Началото на водоснабдяването на града е положено през 1951г, когато е построена водопроводната мрежа по няколко основни улици, за да се стигне днес до дължина 53,795км. Дължината на главните водопроводи е 6,900 км.

Водопроводите са от етернитови, поцинковани и стоманени тръби, които са амортизирани и трябва да бъдат подменени с цел подобряване качеството на услугите – подаване на вода до абонатите с необходимото налягане и качество, отговарящо на БДС. Честите аварии и високи загуби по мрежата налагат нейната реконструкция. Съгласно информацията от ВиК Стара Загора и от обсъждането с местната експлоатация на ВиК имаме яснота за подменените участъци с ПЕВП.

Въз основа на данните за потреблението в домакинствата и обществени потребители и промишлени предприятия /инкасирани водни количества/, които са взети от ВиК оператора е извършен анализ с цел определяне на водоснабдителната норма.

Като се разгледат данните за водопотреблението на домакинствата през последните четири години, се забелязва, че то е относително постоянно и средната му стойност и за четирите години е 79 – 81 л./ж.д.

За разлика от домакинствата при останалите консуматори се наблюдава колебание в различните години. Най-голяма разлика се забелязва при потреблението през 2009 г., когато то се явява около 1,5 пъти по-голямо от останалите години.

В град Гълъбово има изградена канализационна мрежа с обща дължина около 47 км. През последните 3-4 години и тя беше съществено разширена и в момента обхваща около 80% от територията на гр. Гълъбово.

Канализационната мрежа в града е изградена етапно чрез наслагване. Канализационната система е смесена, тръбите са бетонови с диаметри от 200 мм до 1250 мм. Няма изградени довеждащи колектори и ПСОВ.

Имайки предвид развитието на града във времето, частта от Гълъбово западно от реката е изградена първа и там канализацията е приета и редовно експлоатирана от ВиК ЕООД Стара Загора. За нея има информация и там са оформени четири главни клона, коит отвеждат отпадъчните води към река Сазлийка. Главните клонове отвеждат отпадъчното водно количество от тази част на града в посока север-юг и запад-изток (към реката).

Главните клонове минават в съществуващите улици като има изключение. Главен клон І в участъка о.т.47 и о.т.48 минава в зелени площи покрай оградите на имотите, които са частна собственост. И четирите главни клона отвеждат водата от цялата територия, с изключение на кв. Строител, който е със самостоятелна мрежа.

Сериозен проблем, обаче представлява липсата на канализация във всички селища на Общината. Изградеността на канализационната мрежа и пречиствателни съоръжения за преработка на отпадните води са един от факторите, определящи качествата на жизнената среда в населените места. Това е един от приоритетите в развитието на общинската инфраструктура през следващия планов период 2014 – 2020г.

Вече приключи работата по изготвянето на инвестиционния проект за рехабилитация на канализационната мрежа на гр. Гълъбово и изграждането на пречиствателна станция.

С реализирането на проект „Пречиствателна станция за отпадни води, доизграждане и рехабилитация на канализационната мрежа в гр. Гълъбово“ по договор №DIR-51011119СО23/17.02.2012г. между община Гълъбово и Министерството на околната среда и водите на стойност 33 840 592 лв., финансиран по ОП „Околна среда“ ще се реши комплексно проблема за опазване на околната среда, ще се ограничи прякото изхвърляне на непречистени води в реката, преминаваща през града. Отпадъчните води от пречиствателната станция ще се пречистят до степен, съгласно изискванията на Разрешителното за заустване, на Басейнова дирекция Пловдив. Получените в процеса на пречистването на отпадъчните води твърди отпадъци ще се третират с оглед предотвратяване на замърсяването на въздух, вода и почва и възможност за оползотворяването им.

Крайната цел на ръководния екип на община Гълъбово е изграждане на една модерна пречиствателна станция, която ще пречиства битовите води от гр. Гълъбово. Това ще подобри качеството на подаваната питейна вода, подобряване на санитарно-хигиенните условия за живот и намаляване здравния риск за населението.