Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"

Симбиозата между духовното същество и поета, музи­канта, художника или философа, е благотворна, ако невъплътеният и въплътеният предават радост, красота, нещо ново в съществуването, ако откриват перспективи към безкрай­ността.

Понякога целостта се настанява у човек, лишен от вся­каква дарба и от всякакви умения, и започва да твори чрез неговата ръка. Тогава миньор като Огюстен Льосаж създава фрески, подобни на египетските и достойни за тях със смисъ­ла, чертите и цветовете си.

Друг път тя стимулира съществуващата дарба, изпраща неочаквано послание, поражда образи, които заживяват свой живот.

Ето един характерен пример: през май 1941 г. в Санта Те-реза (Рио де Жанейро) Жан-Пиер Шаблоз участвал като ци­гулар в концерт на струнен квартет. Когато се върнал у дома си, той още се чувствал потопен в света на музикалните треп­тения и внезапно се поддал на непреодолимата нужда да рисува. Той нямал в съзнанието си предварително определена тема или сюжет, а оставил ръката си да се движи свободно.

„Скоро - пише той - на листа се появиха линии, ритми, графични прогресии, осеяни с няколко акцента, които създадо­ха върху хартията нещо като магнитно поле, откъдето се по­яви малко по малко странно и вълнуващо малко човешко същество.

Като съдействах покорно за материализирането на това явление, в момента, когато трябваше да нарисувам главата, аз първо я скицирах наведена надолу. Ала скоро усетих незабав­ната необходимост да я наклоня в другата посока. Когато главата бе насочена натам, накъдето трябваше, тя се появи за няколко секунди, заредена с жив дух, младежка, почти де­тинска, тайнствена, далечна, замечтана, с лек израз на стра­дание.

Оставаше ми само да дам име на това същество, дошло от отвъдното; кръстих го Себастиен. И наистина, то прили­чаше на Свети Себастиен по смирения си вид на пленник, по ек­стаза и едва загатнатата болка, изписани на лицето му. За разлика от Свети Себастиен (поне дотогава) то не бе прони­зано от стрели; затова не носеше ореола на въздигнатите в светци мъченици. Малко далечно братовчедче на Свети Себас­тиен, то беше просто Себастиен."

Контактът с висши цялости, благотворната симбиоза може да обясни случаите с децата-гении, без да трябва да прибягваме до тезата за превъплъщението и да тревожим малкия Моцарт. Милият малък Моцарт, колко често дотичваше в края на моите сказки в дрехи от синьо кадифе, връз­ката на кока си и дантелените маншети! Малкият Моцарт, ultima ratio на фанатиците на предишния живот!

„Нима - казваха ми те - младият музикант не е доне­съл в своето съществуване през XVIII век всички достижения от едно предходно съществуване? С какво можете да възра­зите на това?"

Аз отговарях: „Първо, аз вярвам в човешкия гений; вто­ро, младият гений е бил обгърнат от музиката, той е бил иде­ално обучен от баща си - забележителен композитор, чиято преждевременна слава засенчила таланта му. Геният на Волфганг може да се обясни с обучението, с наследствеността, както и с несъзнателната му връзка с цялости, желаещи да осъществят чрез него онова, което не са успели да довършат по време на пребиваването си на земята."

И добавях: „Защо винаги се дава за пример малкият Мо­царт, а никога - малкият Сен-Санс, син на перачка? Него­вият случай, при който не са могли да играят роля нито наследствеността, нито полученото обучение, оставя много по-големи възможности на обяснението чрез превъплъщение, което, впрочем, изобщо не засяга предишния живот. И наис­тина, човек трябва да влезе за първи път в света със съвсем нови заложби от талант или от грехове."

В случая на Рембо... сякаш целостта, която така велико­лепно е вдъхновила юношата-поет, внезапно се е оттеглила, когато той достигнал зряла възраст. Сякаш той внезапно се възпротивил на вдъхновението, което започвал да намира за влудяващо. Или сякаш целостта се е извърнала от онзи, кой­то не е успял да запази чистотата на Моцарт.

Преди няколко години ми разказаха случая на едно мом­ченце, което от тригодишна възраст започнало да говори не­ща с висока поетическа и философска стойност. Думите на малчугана били достойни за индийски мъдрец или за гръцки посветен. Майка му, която записвала удивителните му изказ­вания, смятала, че те са доказателство за прераждане. Аз пък видях в тях доказателство за осъществено свързване. И наис­тина, явлението внезапно се прекрати, когато момчето стана на седем години. Днес той е възрастен човек, който е забра­вил за всичко това и се грижи главно за преуспяването си в обществото. Ако той беше превъплътен, днес сигурно щеше да бъде велик писател-спиритуалист.

Понякога вдъхновението е несъзнателно и някои творци вярват, че извличат от себе си онова, което им бива вдъхна­то. Те не знаят, че някой ги ръководи, и без съмнение така е по-добре. Същата илюзия мое да се породи и у ясновидците и пророците... а дори и у някой автор-материалист, отричащ всякакъв живот след смъртта, но ръководен в трудовете и в сказките си от някой свой събрат от астралното, атеист като него. За сметка на това вдъхновението е осъзнато при посла­ния, които дават храна за размишленията, излагат духовно учение и просвещават изкуството да се живее.

Връзките със света на духовете, забранени от днешната църква, са били приемани от древната църква, при условие (както препоръчва свети Петър) всичко да става в рамките на реда и да допринася за всеобщо назидание. Както винаги и тогава имало злоупотреби, така че свети Йоан пише на бра­тята, за да ги предупреди: „Възлюблени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете, дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха на света." (I послание на Йоана, IV.1) И наистина, лъжепророците не винаги са въплътени, вдъхновенията не винаги идат отгоре, общуванията със скри­тия свят не винаги обогатяват; не всички са равностойни и много са безвкусните хапки.

Не трябва да се скандализираме от това; достатъчно е да бъдем нащрек и да разберем, че някои от духовете се издигат много бързо, продължават развитието си, губят интерес към земята и единствената им мисъл е да прережат котвените въ­жета, които ги свързват с нея, докато други - по-голямата част - нито искат, нито могат да се издигнат, защото не ус­пяват да се отдалечат от своя космически кораб. Тогава те се застояват в низшите зони и понеже са отегчават, единствена­та им мисъл е да дойдат да си поговорят с въплътените.

На този партерен етаж на отвъдния свят пребивават съ­що толкова невежи, бъбривци, самозванци, чалнати, митомани и смахнати, колкото и тук при нас. Някои невъплътени обичат да се изтъкват и да предизвикват обърквания, и с то­ва се обясняват погрешните, лъжливи, празнословни и високопарни послания. Често техните екстравагантни и банални слова са подписани: д-р Швайцер, Пиер Кюри, Виктор Юго, Пастьор, Де Гол³⁹, дори Наполеон, Свети Франциск, Свети Михаил, Дева Мария или самият Исус Христос. Твърде лас­кателно е да си на „ти" с тези велики личности.

Същевременно, господа духовете и техните земни под­дръжници би трябвало да съгласуват твърденията си. От ед­на страна, групичката „Факел на истината" тържествено оповестява, че е получила послание от Адолф Хитлер; от дру­га страна, групичката „Истина на факела" уверява, че тази личност отново е слязла на земята. От една страна Мария-Антоанета, пребиваваща в дадено място от Чистилището, се разкайва за предишните си грехове и се оплаква, че не среща вече никого; от друга страна, неизброими са дамите, които се представят за превъплъщение на самата кралица, и които жи­веят по същото време и понякога в същия град.

Но посланията от Христос надминават всички рекорди по различия в тона, стила и съдържанията.

Ако разглеждам само онези, които са ми известни, то могат да са преброят пет различни Христоса.

- Католически Христос, който не познава добре Библи­ята, но говори многословно за Дева Мария и непорочното й сърце;

- Протестантски Христос, който никога не говори за майка си, но постоянно цитира Светото Писание, което поз­нава твърде добре;

- Христос с ляв уклон, който ругае буржоата, порица­ва отчуждението на работническата класа и оповестява зале­за на капиталистическото общество;

- Спиритуалистки Христос, за когото учениците на Алан Кардек са най-скъпите му чеда;

- Интегристки⁴⁰ Христос, който нарича Негово преосве­щенство кардинал Льофевр „Скъпи мой епископе" и който е изпълнен с гняв срещу папа Павел VI.

Тези винаги назидателни духове не са злонамерени; прос­то за да придадат повече тежест на думите си, те се предста­вят с известни и многоуважавани имена. Обикновено техните сантиментално-сладникави послания са отчайващо банални. Те използват неопределени и помпозни думи, и не ни съоб­щават нищо ново. И наистина, ние знаем, че „обратното на добрината е злината" и че „войната е най-голямото зло". Гос­подин дьо ла Палис диктува много.

Обратно, духовете, дошли от Христовите области, на драго сърце признават своето несъвършенство. Случва им се да кажат: „Не зная." Те знаят повече от нас, но не знаят всич­ко.

Така Пиер Моние признава неосведомеността си за бо­жественото равнище: „Каква е била целта на сътворението? Това е тайнство, което още не ни е разкрито. Наистина очи­те ни се отвориха за новото познание, но не за пълното свли­чане на булото: Бог продължава да бъде загадка за нас."

Те не познават Бог и всички негови намерения, нито бъ­дещето във всички негови подробности. Християнските пра­теници не са гадатели. Дори и да им е известно бъдещето ни, те не искат и не бива да го предсказват. Ролан заплашва, че ще се оттегли, когато майка му го пита: „Какъв ще бъде утрешният ми ден?"

Понякога диалогът между диктуващия и приемащия дух е твърде бурен. Разликата между личностите се долавя мно­го ясно при Ролан и майка му. Той се е нагърбил с нейното духовно обучение и се дразни, когато напредъкът й е твърде бавен. Габриел Марсел е бил поразен от явлението, което на­рекъл „обратното управление".

„Писма на Кристофър" представят напълно противопо­ложния случай. Майката Рут Тристрам направлява и успоко­ява сина си, внезапно преминал в невидимия свят по време на корабокрушение през II световна война. Рут Тристрам знаела за отвъдния свят повече от много духове.

И наистина, има невежи духове. Именно те са най-забързани да отговорят. Всичко е като на земята: онези, които го­ворят, не знаят. Онези, които знаят, не говорят. Тези неграмотни духове правят правописни грешки, същите, кои­то са правили приживе. Тук правописната грешка е изключи­телно ценен белег за самоличност.

Някои духове например нареждат: „Веднага зарежете всичко и се преселете в еди-кой си град, или еди-коя си страна!" Познавам някои жертви на тези духове-преселници.

Някои заплашват: „Ако не направите това, което ви каз­вам, ще ви сполетят големи нещастия!"

Други дават медицински съвети, които могат да ви изп­ратят при тях в най-кратък срок.

Трети предлагат финансови съвети, които са довели мно­го наивници до фалит. „Всяка вечер се съветвахме с покой­ния ми баща за управлението на завода ни. В резултат сме разорени."

Четвърти обичат да ласкаят: „Вашата групичка бе изб­рана, за да донесе светлина на света, човечеството ще бъде спасено благодарение на вас."

Дух, който нарежда, заплашва, мами или ласкае, не е Христов дух. Сам той не е извършил възраждането си, своя­та metanoia.

Съществуват дори и духове-материалисти, които могат да дойдат и да ви съобщят, че Бог не съществува и че всич­ко е Нищо.

Обитаваните от призраците къщи често са тяхно деяние; но за да могат да покажат присъствието си посредством чис­то физически прояви, необходимо е участието на екстрасенс, осъзнаващ или не способностите си на медиум. Обикновено този медиум е някое дете.

Наистина злотворните духове често изпитват удоволст­вие, като ни насърчават в грешките ни или ни вдъхват други. Те се радват, когато ни уплашат, предсказвайки ни нещастия, например близката смърт на обичан от нас човек. Не бива да се боим. Бог не им е разкрил нашето бъдеще. То е негова тай­на.

Но на отвъдната страна няма само измамници; много са и измамените, особено измежду наскоро починалите. Те чес­то биват заблудени: поради това, че притежават етерно тяло, субстанциално тяло, за което никога не са били чували пре­ди, поради това, че усещат в себе си обикновен живот, те си въобразяват, че са се превъплътили на друга планета и пре­дават тази идея на своите събеседници. Обикновено много духове, копнеещи на всяка цена да се свържат със смъртни­те, пригаждат мненията си към тези, които изповядва пови­калата ги групичка.

Посланията от небесата са рядкост, почти всички идват от психосферата, много близка област, в която се намират различните ни религиозни и философски общности, в която се забавят всички, които са запазили носталгия по физичес­кия живот.

Бог е скрил от нас света на духовете. Но за да не бъде материалистическият мрак непоносимо плътен и тежък, той е позволил да ни озаряват някои светлинки.

Бог е скрил от нас света на духовете, ограничил е общуванията, за да не могат лошите хора да се свързват с духове, по-лоши и от тях. Общуванията са опасни; автомобилът, са­молетът, мотоциклетът също са опасни. Общуванията, също като автомобила, самолета и мотоциклета, са полезни: те да­ват на онези, които се съмняват - а всички ние все някога сме се усъмнявали - доказателство за невидимите съществу­вания.

Общуванията подтикнаха множество хора към размиш­ления върху духовните реалности; без тях те никога не биха се замислили за това. Общуванията имат поне това преиму­щество, че поддържат тук долу известна вяра. Ако не бяха те, немалка част от човечеството би пропаднала в материализ­ма.

В нашата удивителна епоха общуванията идват отвсякъ­де, валят като дъжд: всички им се отдават - извънземните, назидатели⁴¹, изричащи мрачни предупреждения; добрите ку­чета, които се готвят за превъплъщение в човешки образ, в което рискуват да изгубят всичките си качества; винаги бъб­ривите и обичащи да устройват шеги гномове; феите, които все още владеят четирите елемента, като феята Мирет, влас­тваща над изворите, която също е обхваната от главозамайването на писмото.

Стойността на общуванията се определя от стойността на невидимия пратеник и неговия земен партньор. И двамата могат да бъдат много извисени, едновременно духовни и рационални; първият може да бъде извисен, а вторият - сре­ден; и двамата могат да бъдат принизени.

Кажи ми кой си и ще ти кажа кой се свързва с теб. Ако си доверчив, ще улавяш думите на самозванците; ако си обър­кан - на клеветниците. Ако си горделив, към теб ще дотичат ласкателите. Ако приемаш всички, то всеки ще може да дой­де и да се настани у теб. Ако съзнанието ти не е рационално, в него ще отекнат словата на смахнатите. Ако пропускаш да се молиш, към теб ще се втурнат дяволските духове.

Но ако си чист, ти ще привлечеш лъчезарни и искрени духове, които ще ти дарят сила и ведрост. За тях не се гово­ри много - доброто не вдига шум около себе си. Те не са привлечени от кръвта и плътта на смъртните, не се стремят да се въплътят, да се вмъкнат вътре в нас, да проникнат с взлом в нашето укрепление.

Те уважават тялото ни също както уважават свободната ни воля.

Те много рядко използват транса, защото го смятат за заробване. Не ни принуждават към нищо, но не се и оставят да бъдат принудени. Те никога не биха участвали в публич­ни експерименти,⁴² никога не биха се съгласили да предизви­кат прословутите измерими и осезаеми физически ефекти.

Те раздават даром своето лъчение и не понасят намеси­те им да бъдат измервани в пари.

Те не се интересуват нито от паричните ни дела, нито от имотните ни въпроси. Не ни говорят за съкровища, лежащи под някой камък, или за златни монети, скрити зад лампери­ята. Не ни диктуват печелившите номера от конната лотария. Не ни залъгват с фалшиви надежди.

Тези духове играят честна игра, те назовават истинското си име. Това не е някое прочуто име, защото те никога не се представят за свети Августин, свети Франциск или Жана Д'Арк. Името, което те посочват, никога не е сред тези, кои­то крещят от масмедиите или енциклопедиите. Това е името на майка, син, годеница. Винаги някой, когото сме познава­ли, винаги някой, когото сме обичали и който ни е обичал, някой, който идва да говори с нас в усамотение и самовглъбяване, и който желае нашия духовен успех.

Те не държат особено да напуснат своето небе, не дър­жат да се върнат в местата на заточението си. Невъзможно е да бъдат принудени да се снижат.

Ако не могат да предадат писмени послания, те ще изп­ратят знак или, още по-добре, ще дойдат в съня ни, към края на нощта, „като повеи на зората". И ще изчезнат с настъпва­нето на деня като утринна роса. Ще са ни оставили смелост­та, която ще ни е необходима за всекидневната ни борба, правилното решение на проблемите ни и истина за храна на нашите размишления!

Онова, което ние наричаме пророчески сънища, видения, екстази, трансове, медиумни явления, раздвоявания, левитации, лъчения, ясновидства, предсказания, четене на мисли, власт над стихиите и над животните, чудотворни изцеления, изгонване на зли духове, въплъщавания, излизания от тяло­то, се срещат на всяка страница от Новия Завет.

Ако те не се бяха случвали така редовно, древното хрис­тиянство нямаше да се разрасне по толкова неудържим на­чин.

След изчезването на божиите дарби църквите склерози­рат; и все пак се запазват по инерцията на нещата, също ка­то дърветата, изпразнени от всякакъв жизнен сок, които обаче остават прави още дълго време.

Необходимо е от самото начало да се направи съвсем яс­на разлика между съня и съновидението.

Сънят се създава от самите нас с помощта на стари или скорошни спомени; на утолени или незадоволени желания; на мъчителни или приятни физиологични усещания. Сънят, потпури от приключения, е несвързан филм, който започва тридесетина теми и не завършва нито една. Той е предпочи­таната област на подсъзнанието, премахването на всекиднев­ния живот. Той не надхвърля естественото ниво.

Обратно, съновидението ни е пратено. То ни свързва с висшите нива и именно поради това има значение за живота ни. То е съсредоточено върху една тема и е изградено със за­бележителна свързаност, като често служи за предупрежде­ние. Съновидението идва от онази област на свръхсъзнателното, за която никога не се говори. При про­буждането то е оставило в паметта такава ясна и дълбока сле­да, че напълно обърканият човек се пита дали е изживял или е сънувал случилото се. Нужно му е известно време, за да се върне отново в реалността и той винаги запазва носталгия по този звезден час.

Пророческото съновидение, съновидението-послание (послание от онези, които не получават послания) се явява призори, когато тялото вече не е пречка за него, тъй като край­ниците му са добре отпочинали и процесът на храносмилане е изцяло завършил. За да определи този начин на общуване, изключително значим и изключително чист, тъй като е даден, а не предизвикан, Пиер намира един чудесен израз: „Ние сме повеи на зората!"

Къде преминава границата между съновидението и виде­нието? Каква е разликата между тези два начина на възприе­мане на скритите неща? Съновидението идва по време на съня. Видението се явява в будно състояние: така на о. Патмос Йоан е напълно в съзнание и записва онова, което виж­да и чува.

В Стария Завет има множество примери за пророчески сънища: съновиденията на Фараон, на Яков, на сина му Йо­сиф... Те са толкова многобройни, че за тях би могло да се напише отделна книга.

В Новия Завет само Евангелието на Матея ни разказва за шест важни съновидения: на Йосиф, на влъхвите и на же­ната на Пилат,.

Първо съновидение на Йосиф: „Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия дух." (Матей, I, 21)

Ако Йосиф бе отблъснал Мария, тя щеше да бъде обви­нена в прелюбодеяние и бичувана до смърт... а заедно с нея щеше да умре и детето, което тя носела.

След известно време влъхвите също са „предупредени от Бога насъне." (Матей, II, 12)

Второ съновидение на Йосиф: „Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там, докато ти река..."

(Матей, II, 13)

Трето съновидение: „Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето." ( Матей, II, 20)

Четвъртото съновидение предупреждава Йосиф да не се установява в Юдея, където царува синът на Ирод, и му пре­поръчва да се оттегли в галилейските страни. Тогава той ос­тава в Назарет.

Съновидението на Клавдия Прокула, жената на Пилат. Обстоятелствата са известни: управителят е попитал тълпа­та: „Кого искате да ви пусна? Варава ли, или Исуса, наречен Христос?" (Матей, XXVII, 17). Той знаел, че го предават от завист. Докато седял на съдийския престол, жена му прати­ла да му съобщят: „Не струвай нищо на тоя праведник; защо­то днес много пострадах насън поради Него." (Матей, XXVII, 19)

Клавдия Прокула, която не знаела нищо по еврейските въпроси, е разбрала (накарали са я да разбере), че Исус е не­винен. Ако тя знаеше израза „божи човек", то би го употре­била. Някой от другия свят й е съобщил, че ще се извърши ужасно престъпление, което трябва на всяка цена да бъде пре­дотвратено.

Тя била много пострадала. От какво е страдала - от разпъването на кръст? Или от бъдещата немилост на мъжа си?

Забележително е, че след получаването на това съобще­ние Пилат също твърди, че Исус е свят! „Аз съм невинен за кръвта на тоя праведник" (Матей, XXVII, 24) - казва той, като си измива ръцете, смятайки, че така ще отклони пред­чувстваните от жена му бедствия.

Винаги е непредпазливо да се нападат божиите пратени­ци. Жана Д'Арк предупредила съдиите си: „Вие сте в голяма опасност!"

Вдъхновеният свише безстрашен защитник на Божието слово апостол Павел също е бил постоянно насочван и нас­тавляван от съновидения, а и от нещо повече. В Деянията на апостолите може да се прочете следното:

„И яви се на Павла нощем видение: един македонец стое­ше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да оти­дем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни при­зовава да проповядваме благовестието на тях." (Деянията на апостолите, XVI, 9-10)

Онзи, който казва тук „ние", е Лука, лечителят, спътник на Павел и автор на книгата за Деянията на апостолите.

Пасажът, предхождащ горния разказ, съдържа един лю­бопитен израз, толкова любопитен, че в някои версии той просто е пропуснат: вместо „Исусовият дух" те пишат само „Исус":

„Икато дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият дух не им допусна. И тъй, като изми­наха Мизия, слязоха в Троада." (Деяния, XVI, 7-8)

Те, това са Павел, Сила, Тимотей и Лука. Както винаги, текстът е пределно кратък и наситен със скрит смисъл. Не ни се казва как се е проявил Исусовият дух. Това най-вероятно е станало чрез видение.

Трето видение на Павел. Това става в Коринт. Апосто­лът е обезсърчен и разгневен от постоянното противене на ев­реите. Той им заявява:

„Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; от­сега ще отивам между езичниците." (Деяния, XVIII, 6)

Следователно той е готов да напусне Коринт. Но през нощта Исус му се явява във видение и му казва:

„Не бой се, но говори и не млъквай; защото Аз съм с те­бе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град." (Деяния, XVIII, 9-10)

Подчинявайки се на своя повелител, Павел остава годи­на и половина в този град, който се готвел да напусне, и кой­то по-късно става центърът на неговата проповедническа дейност в Гърция.

Излишно е да се търси думата „транс" във френските библии; за сметка на това обаче английските я използват без колебание. Ето Деяния XXII, 17-18. Този път говори самият апостол: „И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,⁴³ и видях го да ми казва: По­бързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да при­емат твоето свидетелство за Мене."

В неговия случай, както и в този на апостол Петър, тран­сът, изпратен свише, се случва след молитва, която е довела до диалог със самия Христос.

Ясно е, че след покръстването си Павел поддържа пос­тоянна връзка с Исус. По пътя към Дамаск той чува гласа му, но вижда само сияйна светлина. В храма в Ерусалим, също както в Коринт, той го чува и го вижда.

След известно време Исус отново му се явява през нощ­та и му казва:

„Дързай, защото както си свидетелствал за Мене в Еру­салим, така трябва да свидетелстваш и в Рим." (Деяния, XXIII, 11)

А това свидетелство ще приеме формата на мъченичест­вото.

Апостол Петър също е познал виденията и екстазите; и отново английската библия говори за „транс". Ето Деяния на апостолите, X, 9,10,11: „А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли. И като огладня, поиска да яде; но докато приготвя­ха, той дойде в изстъпление, и видя небето отворено..."

Той сам разказва за символичното видение, което му е било дарено:

„Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене. В него като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зве­рове и животни, и небесни птици. Чух още и глас, който⁴⁴ ми каза: Стани, Петре, заколи и яж. Но аз рекох: Никак, Госпо­ди, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто. Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай. Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето. И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме. И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдо­ха и шестимата тия братя и влязохме в къщата на човека (Корнилий)". (Деяния, XI, 5-12)

Този Корнилий, който също е имал видение, е бил имен­но един от онези римляни-неверници, към които Петър е из­питвал недоверие и за които е било дошло времето да бъдат приобщени към църквата. Трудното за раждащото се тогава християнство е било да се отдели от юдейството, шабата⁴⁵, обрязването и целия формален апарат на стария закон.

Петър вижда Исус за последен път... в Рим. Разказът за това явление се открива в един апокриф⁴⁶ „Деянията на Пе­тър". Обезсърчен и уплашен от надвисналите преследвания на Нерон, старият апостол бяга забързано от града, който в писанията си нарича Вавилон.

Достигнал до долината Алмон, той среща Исус, който носи кръста си също както преди тридесет и три години. Той пада на колене и успява само да промълви: „Quo vadis, Domine? Къде отиваш, Господи?"

И онзи, който отново ще бъде разпънат на кръст посред­ством мъчениците за неговата вяра: „ Vado Romam, iterum crucijigi! Отивам в Рим, за да ме разпънат наново!"

Всичко се стопява във въздуха... Петър се озовава сам. Той се надига, обзет от нова смелост. И се завръща при бра­тята си, които ще имат нужда от присъствието и примера му. С вече сигурна стъпка той крачи към смъртта си.