Наказателнопроцесуални правоотношени
Европейски стандарти: а)
Изтегляне 1.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- НЕЗАВИСИМОСТ НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ. НЕСМЕНЯЕМОСТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ. І.
2. Европейски стандарти: а) по европейски стандарти участието на представители на обществото в осъществяването на правосъдието е форма за реализиране на суверенитета на народа – да участва в една от най важните от трите държавни власти – съдебната; б) участието на народа в осъществяването на правосъдието се оценява по европейски стандарти като една от чертите на всяка правова държава и на всяко демократично общество; в) значението на принципа се формулира като: - този принцип осигурява по-широка публичност при разглеждането на делото - понижен риск от злоупотреби - привнася в нак.производство житейския здрав смисъл на общественото правосъзнание - осигурява контрол на обществото върху правораздаването в държавата 3. Ред за избор на СЗ - по Наредба №27, ДВ бр.150, 1994г. на основание ЗСВ. Според чл.2 от Наредбата броя на кандидатите за СЗ за РС в окръга се определя от общото събрание на ОС, а за ОС в района от общото събрание на АС, като се има предвид броя на делата и състоянието на престъпността в съответния район. Общинските съвети събират комисии в състав от 3-5 члена общински съветници, която комисия изготвя кандидатурите за СЗ. Всеки общински съветник извън тази комисия може да предложи кандидатури за СЗ. Предложенията на комисията се обсъждат на следващото заседание на общинския съвет. Нито в българското законодателство, нито в тази Наредба е регламентиран реда, по който се предлагат кандидатите за СЗ. Според чл.6 на Наредбата ОС/АС на свое общо събрание обсъждат представените кандидатури от общинските съвети и чрез избор решават кои кандидати да бъдат назначени. Решението се взема с обикновено мнозинство и няма тайно гласуване. Съгласно чл.8 на Наредбата СЗ се назначават на тази длъжност от 01.01 на следващата година за следващите 5 години. 4. Условия за избор на СЗ – по ЗСВ а) български гражданин б) навършени 18г. в) неосъждан за умишлено престъпление, независимо че е реабилитиран г) да се ползва с добро име в обществото 5. Условия за освобождаване от длъжност а) осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода б) с действията си уронва престижа на съдебната власт в) когато не отговаря на условията за назначаване 5. Правна същност на принципа. По българското законодателство СЗ участват само в разглеждането на дела в РС и ОС и то, когато ОС заседава като първа инстанция. Съставът на съда, в който участват СЗ е подробно описан в чл.28 ал.1 т.2-3 (не по-малко=минимум). Изводът от тази разпоредба е, че участието на СЗ по нак.дела е задължително и че неучастието или неспазването на брой, или участието на СЗ с изтекъл мандат или освободени е равно на незаконен състав на съд, което е абсолютно процесуално нарушение. СЗ никога не действат еднолично, а като членове на колегиален орган, наричан съдебен състав. Те осъществяват ФРР, което означава, че действат с делегирани държавно властнически правомощия. Те са мандатен орган, защото се избират за 5 години, а се изисква да участват в работата на съда 60 дни за една календарна година. СЗ, които ще участват по конкретните дела не се избират чрез жребий или чрез друг начин от страните по делото, а председателя на съда разпределя работата на съда между СЗ. 6. Чл.8 ал.2 регламентира еднакви права на съдиите и СЗ. Гаранциите за това могат да се обобщят така: а) взаимно участие при решаване на всички въпроси в хода на висящ нак.процес; б) СЗ участват и при решаването на окончателните въпроси, при това участват с равен глас на този на съдията; в) СЗ по българското право образуват единна колегия със съдиите професионалисти и взаимно участие при решаването, както по въпросите за вината, така и за наказанието, което означава, че нашия съд е със шофени и коренно се различава от съда с жури, при което представителите на обществеността образуват единна колегия и решават единствено въпроса за вината. По нашия НПК така е определен състава на съда, че тъй като присъдата се постановява с обикновено мнозинство, това означава, че СЗ и само те със своите гласове могат да решат и въпроса за вината и за наказанието; г) СЗ се изказват и гласуват преди съдиите, а всеки СЗ може да заяви особено мнение като съдията; д) СЗ се отвеждат и си правят отвод на същите основания като съдиите; е) присъдата се обявява от съдия, но това е възможно след като е подписана от СЗ; ж) неучастието на СЗ или неспазването на броя е точно толкова равнозначно на незаконен състав, колкото и неучастието на съдия и неспазването на броя; з) има въпроси макар и само няколко, които като изключение мога да се решат само от председателя на състава (глоби за нарушаване на реда), но и в тези случаи решението на съдията може да се обжалва пред състава на съда, което означава, че въпросът пак ще се реши с участието на СЗ; НЕЗАВИСИМОСТ НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ. НЕСМЕНЯЕМОСТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ. І. Несменяемост на органите на съдебната власт. 1. Обща характеристика на принципа. Принципът е установен в КРБ, доразвит е в ЗСВ и не е регламентиран в НПК. Става въпрос не само за конституционен принцип, но и за класически съдоустройствен принцип на процеса, именно затова не е установен в НПК. Принципът е съдоустройствен, защото се отнася не до самата нак.процес.дейност, а до организацията на самите органи на съдебната власт като институция. Несменяемостта е установена не с назначаването на магистрата, а ако са изтекли 5 год. на съответната длъжност. Несменяемостта не е установена до живот, а до навършване на 65 год. възраст. С изменението на КРБ от 2004 г. несменяемостта се установи не по силата на закона, не ex lege, защото за да се признае на магистрата статут на несменяем са необходими още две предпоставки: - положително атестиране; - решение на Висшия съдебен съвет; У нас несменяемостта е установена за съдиите, прокурорите и следователите и няма никаква разлика при предпоставките за несменяемост. В българската правна литература понятието „несменяемост” е определено още през 1920 г. в учебника по наказателно право на С.П.Велчев: „Несменяемостта означава, че органите на съдебната власт не могат да бъдат освобождавани от длъжност и не могат да бъдат премествани на друга длъжност освен с тяхно съгласие и по правилата на закон.” По европейски стандарти няма задължителен стандарт несменяемостта на магистратите да се установява до живот и няма задължителен стандарт, който да изключва несменяемите магистрати да могат да бъдат освобождавани от длъжност. Нов тази връзка съществуват указания. Предпоставките за освобождаване да се въвеждат много внимателно и да не се дава възможност за субективни оценки и преценки при освобождаването длъжност на несменяеми магистрати. 2. Основания за освобождаване от длъжност. Преди допълненията на КРБ несменяеми магистрати можеха да бъдат освободени от длъжност на четири основания, които и до момента не са изменени: а) навършване на 65 годишна възраст б) подаване на оставка в) осъждане с влязла в сила присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; г) трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година Извод: тези четири основания за освобождаване от длъжност не могат да накърнят принципа на несменяемост о отговарят на всички европейски стандарти. Магистратите са несменяеми, независимо, че могат да с освобождават от длъжност на тези четири основания. Съображенията за верността на извода са: - основанията за освобождаване са установени с Конституцията и закон; - установени са с императивни правни норми - установени са изброително и изчерпателно - диспозицията на правните норми, които установяват предпоставките за освобождаване съдържа прости юридически факти. Знае се, че прилагането на такива диспозиции не изисква субективни оценки и преценки. С настъпването на простия факт от диспозицията на нормата без оценки и преценки се прилага и диспозицията. Например: подаване на оставка – без преценка и оценка – освобождаване от длъжност като се прилага диспозицията. Четирите предпоставки не могат да накърнят принципа на несменяемостта. Тези четири основания за освобождаване от длъжност бяха допълнени с изменението на КРБ от 2004г. с още три: д) тежко нарушение е) системно неизпълнение на служебни задължения ж) извършване на действия, които уронват престижа на съдебната власт Извод: тези основания за освобождаване от длъжност са несъвместими с принципа на несменяемост и мога съществено да го ограничат или накърнят.Съображенията за верността на извода са следните: Вярно е, че тези основания също са установени със закон и с императивни правни норми и са изброени изчерпателно. Но разликата е съществена, защото диспозицията им съдържа не прости юридически факти, а сложни фактически състави. И нещо по-важно – прилагането, на които не може да стане без субективни преценки и оценки. Пример: ако бъде доказано, че магистратът е извършил нарушение, въпрос на субективна преценка е дали е тежко и колко е тежко; ако се докаже по несъмнен начин какви действия е извършил магистрата, въпрос на чисто субективна оценка е дали с тези действия е накърнил или не престижа на съдебната власт. В тази връзка нашето законодателство претърпя любопитни изменения: когато през 1991г. е приет ЗСВ главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС можеха да бъдат освобождавани от длъжност на същите основания (трите новите без тежкото нарушение). Тези текстове обаче още същата година бяха обявени за противоконституционни като в решението на Конституционния съд №9/94г. бе прието, че „такива основания създават широки и неограничени възможности за субективни преценки и затова в крайна сметка би могло да се стигне до отстраняване от длъжност на магистрати поради лични, партийни и користни цели или подбуди”. Десет години по-късно се измени КРБ като се допълни със същите тези основания за освобождаване от длъжност на несменяеми магистрати. ІІ. Независимост на държавните органи. 1. Изучаването на този принцип не може да стане бе да се познава съдържанието на понятията – самостоятелност, независимост и безпристрастност: а) самостоятелност – понятието се свързва с принципа на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна; следователно самостоятелността на съдебната власт сочи на нейното място в сложния и единен механизъм на държавни управление. Съдебната власт е самостоятелна, следователно има своя собствена сфера на дейност, сфера на отговорност и свои собствени средства за упражняване на тази власт, които са различни и отделени от другите две власти; б) независимост – понятието се свързва с осигурената възможност самите органи на съдебна власт да действат независимо, подчинявайки се на вътрешното си убеждение и закона. Вярно е, че съдебната власт е самостоятелна, а органите, които упражняват тази власт са независими. Тези органи не биха били независими, ако съдебната власт не е самостоятелна. Конституцията обявява за независими само органите на съдебната власт, а не и органите на изпълнителната и законодателната власт. Това лесно се обяснява, защото само съдебната власт в единния механизъм на трите държавни власти е в същото време и последната граница за защита на правото. Съдът във всяка правова държава не само решава спорове между граждани, но и решава спорове между граждани и държавни органи, а освен това съдебната власт може да отмени всеки нормативен акт, който противоречи на закона. в) безпристрастност – понятието означава на органите на съдебната власт да бъде осигурено да изпълняват своите правомощия незаинтересовано и непредубедено. Това се осигурява във всяко право чрез основанията за отвод, чл.29 НПК регламентира две групи основания: - поради заинтересованост – когато има опасения, че органът на съдебната власт има някакъв интерес по конкретното дело; - поради предубеденост – когато органът на съдебната власт (съдът) е участвал в нак.производство до този момент в друго процесуално качество, при което си е съставил предварително убеждение по въпросите на делото; Прави впечатление, че международни катове изискват да се гарантира независимост и безпристрастност, но само на съдиите. Чл.6 т.1 от ЕКЗПЧ говори за независим и безпристрастен съд. Същото се отнася и до „Основните принципи за независимост на съдиите”, приети на Генералната асамблея на ООН от 1975г.; препоръките на комитета на министрите на Съвета на Европа от 1994г. и Европейската харта на статута на съдиите от 1998г. За разлика от това нашата Конституция установява независимост са всички органи на съдебната власт – съдии, прокурори и следователи. ІІІ. Обща характеристика на принципа за независимост. 1. Принципът е установен в чл.10 НПК и от този текст могат да се направят следните изводи: а) принципът се отнася не само до съда, а до всички държавни органи (прокурор и РО) б) съдържанието на принципа не е установено детайлно, защото според чл.10 независимост означава държавните органи да се подчиняват само на закона; 2. Съдържанието на този принцип е по-широко и това съдържание може да се изясни със следните общи правила: а) държавните органи са независими, защото се подчиняват не само на закона, както декларира чл.10, но и защото се подчиняват на вътрешното си убеждение и на доказателствата по делото б) държавните органи са независими, защото не могат да получават указания за решаването на конкретни дела от държавни органи, длъжностни лица, организации, граждани от когото и да било в) принципът на независимостта не изключва съществуването на форми за ръководство и контрол на тази дейност. Прокурорът може да дава указания на РО; горестоящият прокурор може да дава указания на долустоящия; горестоящите съдилища могат да отменят присъди, да връщат делата за ново разглеждане и да дават конкретни указания. Даването на указания е именно най-типичната форма за ръководство и надзор над извършваната дейност в нак.процес. Даването на указания е съвместимо с принципа и органа, който е длъжен да ги изпълни остава независим, но само при положение, че указанията се отнасят до правилното приложение на закона. Независими, но това не означава, че са безконтролни. Всички други указания като например тези, свързани с фактическите положения по делото, достоверността на доказателствените средства, обема на обвинението, вината, наказанието, са указания, които са несъвместими с принципа на независимостта, защото са пряко свързани с вътрешното убеждение на държавните органи. ІV. Независимост на съда. 1. Независимост от външни на съдебната система органи и лица – от изпълнителната власт – от министъра на правосъдието. Съдът е независим от тях по следните съображения: а) министърът на правосъдието само технически осигурява съдебните органи чрез информационно-технологически, криминологически изследвания, обучение и т.н. чл.35 ЗСВ б) вярно е, че министърът на правосъдието е член н ВСС, той именно председателства заседанията му, но министъра няма право на глас чл.26 ЗСВ в) съдебните органи се назначават единствено от ВСС, а министъра на правосъдието може само да прави предложения в тази връзка, същото това важи за повишаването в длъжност, освобождаването и дисциплинарните наказания чл.30 и чл.124 ЗСВ г) вярно, че към МП е структуриран като постоянно действащ орган т.нар. Инспекторат, но този инспекторат има правомощия да проверява не самата извършвана нак.проц.дейност, а единствено начина, по който е била организирана – образуването, движението на делата, отлаганията за разглеждането им и времето между тях, изготвянето на мотивите, в какъв срок е станало и т.н. 2. Независимост на съда вътре в самата система на органите на съдебната власт (прокурор и съд) 2.1. От прокурора – съдът е независим от прокурора, съображенията за това са следните: а) съдът е напълно независим от внесеният за разглеждане и решаване обвинителен акт. Независимо, че е внесен обвинителния акт, съдът няма пречка да прекрати процеса, да го спре, да върне делото на прокурора за допълнително разследване или да постанови оправдателна присъда; б) по българския НПК, за разлика от американския, прокурорът не може да оттегля веднъж внесения обвинителен акт; оттеглянето на обвинението е типичен институт на англо-американското право, когато обаче прокурорът оттегли обвинението, съдът прекратява делото. У нас прокурорът не може да оттегля обвинението, но може да се откаже да го поддържа и да пледира пред съда за оправдателна присъда и в тези хипотези съдът остава независим, защото въпреки че прокурора се откаже от обвинението, съдът продължава да разглежда делото и нещо повече може да постанови осъдителна присъда чл.13 в) съдът е независим и от мнението, което изразява прокурора в обвинителната си реч, речта му в никой от елементите си не е задължителна за съда; г) съдът остава независим и когато прокурорът е постигнал споразумение с адвоката на обвиняемия (не със самия обвиняем) и това споразумение е внесено за разглеждане в съда. Той може да не го одобри, ако то противоречи на закона и морала; д) исканията, бележките и възраженията, които прокурора прави, адресирани до съда се разглеждат и решават от съда така както исканията, бележките и възраженията, направени от другите страни; 2.2. Съдът е независим и от всеки горестоящ съд, а верността на този извод се доказва със следните аргументи: а) съдебната ни система не е организирана на принципите на централизация, субординация, подчиненост и единоначалие. Съдиите от РС не са подчинени на съдиите от ОС, АС, ВС, нито са подчинени на председателя на ВКС б) вярно, че както втората инстанция, така и касационната могат да отменят постановените съдебни актове и да връщат делата за ново разглеждане на предходен съдебен стадий, нещо повече при това връщане могат да се дават и задължителни указания, които се отнасят до стадия, от който трябва да започне разглеждането на делото, правната квалификация и съществените процесуални нарушения. Съдът е длъжен да изпълни тези указания, но той остава независим, защото това са указания, свързани с правилното приложение на закона; в) издаваните от ВКС тълкувателни решения не могат да накърнят независимостта на съдиите, защото те се отнасят не до конкретни дела, а до въпроси, свързани с правилното тълкуване и приложение на закона, когато той се прилага нееднозначно и противоречиво от съдилищата. V. Независимост на прокурора. 1. От външни на системата органи и лица а) от Министъра на правосъдието и неговия инспекторат, който проверява не само съдебните, но и прокурорските дела; б) Главният прокурор се предлага за назначаване от ВСС, а се назначава от Президента. Президентът не е орган на изпълнителната власт, а ВСС се състои от представители, избрани от НС (т.е. от законодателната власт) и представители, избрани на квотен принцип измежду съдиите, прокурорите и следователите. Очевидно, че Главния прокурор нито се предлага, нито се назначава от органи на изпълнителната власт, поради което остава независим от тази власт; 2. Вътре в самата система на органи на съдебната власт. 2.1. От съда, съображения: а) вярно, че съдът дава разрешение за извършване на редица действия по разследването, както и одобрява протоколите от извършените такива, но с тези правомощия не се накърнява независимостта на прокурора, защото както прокурора, така и съда суверенно извършват своите действия по вътрешно убеждение без единия да дава указания и обратно; б) съдът може да отмени постановление на прокурора за прекратяване или спиране на производството, но от чл.243 ал.3 е видно, че той може да му дава указания, но само относно прилагането на закона; в) съдията-докладчик, първата инстанция, въззивната и касационната инстанция могат да отменят постановените съдебни актове и да връщат делото на прокурора за допълнително разследване, но прокурора остава независим, защото съдът при това връщане може да дава задължителни указания на прокурора, но те се отнасят само до допуснатите съществени процесуални нарушения, т.е. за неправилно прилагане на НПК; г) вярно, че в съдебно заседание прокурорът е подчинен на процесуалното ръководство на съда, но той остава независим и е подчинен на това процесуално ръководство на съда дотолкова доколкото са подчинени всички други страни; 2.2. Независимост от горестоящ прокурор. Да се говори за независимост на прокурора от горестоящ прокурор е твърде съмнително и трудно, защото прокурорските органи са организирани в самостоятелна прокурорска власт, която е конструирана на принципите а централизъм, единоначалие и подчиненост. Тази структура е конституционна чл.127 КРБ (Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство над всички прокурори). Затова по ЗСВ всеки долустоящ прокурор е подчинен на горестоящия, всеки горестоящ може да извърши всички действия вместо долустоящия, който е длъжен да изпълни неговите указания. До скоро в НПК нямаше текст, който да регламентира взаимоотношенията прокурор-горестоящ. Сега такъв текст има чл.46 ал.3 НПК. Впрочем от начина, по който ще бъде изтълкувана тази разпоредба ще се направи и извод дали прокурорът е независим от горестоящия и респективно дали принципът за независимост по чл.10, който обявява, че прокурорът е независим е съответно гарантиран по един или друг начин.
Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|