Наказателнопроцесуални правоотношени
в) решаване на всички въпроси, които се решават в хода на самата нак.процедура – да се конституират участниците, да се допуснат доказателства; г)
Изтегляне 1.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФАЗИТЕ И СТАДИИТЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. /НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ВРЕМЕТО/. І.
- УЧАСТИЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО. 1.
в) решаване на всички въпроси, които се решават в хода на самата нак.процедура – да се конституират участниците, да се допуснат доказателства; г) решаване на окончателните въпроси На съдебната фаза ФРР се осъществява от съда, а на досъдебната фаза от прокурора и РО – кои действия по разследването и поредността им, спрямо кого. Прокурорът и РО осъществяват тази функция всеки сам за себе си, а не заедно. 3. ФЗ – обхваща цялата нак.проц.дейност, свързана с доказване невиновността на обвиняемия или на неговата по-ниска степен на наказателна отговорност. На съдебната фаза се осъществява от подсъдимия и неговия защитник и от гражданския ответник и неговия повереник, а на досъдебната фаза от обвиняемия и неговия защитник. 4. Предявяване на граждански иск – тази функция обхваща дейността, свързана с доказване на основанието и размера на предявения иск. На съдебната фаза се осъществява от гражданския ищец и неговия повереник, а на досъдебната фаза няма такава функция, защото не участва граждански ищец, не може да се предяви граждански иск, чак в съдебната фаза, иначе няма такава дейност. По своята същност предявяването е непълна функция по обвинението, защото за да докаже основанието на своя иск гражданският ищец доказва, че е извършено престъпление, че е извършено от конкретно лице и че има причинна връзка между престъплението и претърпените от него вреди, а това е обвинение. 5. Отговорност по предявения граждански иск – обхваща дейността, свързана с доказване, че предявеният граждански иск е неоснователен или че причинените вред са в по-нисък размер или че лицето, конституирано като граждански ответник не отговаря солидарно с подсъдимия за причинените вреди. Тази функция се осъществява от подсъдимия и неговия защитник и от гр.ответник и неговия повереник. Тази функция е по своята същност непълна ФЗ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФАЗИТЕ И СТАДИИТЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. /НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ВРЕМЕТО/. І. Стадиите на досъдебната фаза 1. Разследване – чл.192; 1.1. Преди да започне разследването се образува наказателно производство. То се образува при наличие на четири предпоставки: а) законен повод – това са всички съобщения, адресирани до органите на досъдебното производство за извършени престъпления от общ характер. Законните поводи са изчерпателно посочени в чл.208 НПК. За съобщение за извършено престъпление НПК не предписва никакви формални реквизити. Съобщение може да направи всеки и по всякакъв начин – лично, чрез телефон, факс, интернет. Единственото важно е съобщението да не е анонимно. б) достатъчно данни за извършено престъпление от ох; чл.211 съдържа дефиниция на понятието достатъчно данни. Това са основателни предположения за извършено престъпление. За да се образува нак.производство не са необходими данни за извършителя на престъплението и за правната квалификация на деянието. Достатъчно е да съществуват данни, че е извършено престъпление от ох. Когато законния повод е придружен с достатъчно данни за извършено престъпление, прокурорът изготвя постановление за образуване на нак.производство. Когато обаче законния повод не е придружен с достатъчно данни за извършено престъпление, прокурорът на основание чл.119 ЗСВ извършва проверка, за да установи има ли достатъчно данни, че престъплението е извършено или не. По чл.119 ЗСВ прокурорът може да изисква документи, да снема обяснения от граждани, да изисква експертно мнение, да извърши лично проверки на място (основанието не е НПК следователно няма доказателства). Пак на основание чл.119 т.3 да разпореди на съответните полицейски органи или други административни служби и органи (Сметна палата, данъчни органи, ХЕИ) да извършат проверка по получения сигнал за извършено престъпление. След като приключи проверката, ако са събрани достатъчно данни за извършеното престъпление, прокурорът образува нак.производство. Ако не са събрани достатъчно данни, но не е направено всичко възможно за това, прокурорът разпорежда повторна проверка и няма забрана да извърши такава многократно. Когато не са събрани достатъчно данни за извършеното престъпление макар и да е направено всичко възможно за това, прокурорът се произнася с постановление за отказ да образува нак.производство. Когато от законния повод може да се направи извод, че трябва да се извършат неотложни следствени действия – оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване, изземване и разпит на очевидци, законът в чл.212 по категоричен начин постановява, че досъдебното производство се счита за образувано с извършването на първото действие по разследването, ex lege, по закон, следователно вече се работи по НПК, събират се доказателства.
НПК в чл.219 ал.3 изчерпателно посочва реквизитите, които трябва да съдържа постановлението за привличане на обвиняем. От изключително значение е посочването в постановлението на правната квалификация на извършеното деяние. Да се опише правната квалификация означава РО да изпише състава на престъплението и номера на текста от НК, така както е описан от НК. Да опише деянието означава РО да изложи в постановлението своите фактически изводи за времето, мястото, деянието, което е извършил обвиняемия и как го е извършил, пострадалото лице и причинените вреди. Описването на фактическите признаци на деянието има изключителна стойност, защото без да знае обвиняемия фактите, в които е обвинени, той не би могъл да се защити. Освен чрез постановление за привличане на обвиняем при достатъчно доказателства за вината на извършителя, българския НПК съдържа изключение, когато лицето се привлича като обвиняем със съставянето на протокола за първото действие по разследването (т.е. способ за доказване) срещу него – чл.219 ал.2; за Европейския Съд – обвинението е от тогава. Срещу него означава, че вече срещу него има данни, следователно трябва да са му гарантирани правата] не по волята на РО, а ex lege. 1.4. Предявяване на постановлението за привличане на обвиняем. - постановлението се предявява на обвиняемия в смисъл, че му се дава възможност да се запознае с неговото съдържание - има за основно предназначение да научи обвинението, в какво е обвинен, за да може да се защити. С новия НПК РО се задължава да му връчи и препис - практиката на ВКС в тази връзка винаги е била константна и непротиворечива – непредявяването на обвинението е винаги съществено процесуално нарушение 1.5. Разпит на обвиняемия – незабавно - според чл.221 след като предяви ППО РО незабавно пристъпва към разпит на обвиняемия - разпитът на обвиняемия е първото средство за защита, което НПК предоставя на обвиненото лице и затова изискването е той да се проведе незабавно 1.6. РО продължава да извърши едни или други действия по разследването (като 1.2.) като непосредствената цел е да провери обясненията на обвиняемия, както и да се установят фактите, които ще бъдат оценени като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства (правен, а не фактически извод!). 1.7. Когато РО е преценил, че е извършил всички действия по разследването, тогава той докладва делото на прокурора (втория задължителен доклад). Прокурорът при този доклад: а) може да укаже на РО да извърши и други действия по разследването, които са необходими за разкриването на истината; б) може да приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение и да укаже на РО да го отстрани; в) може да приеме че се налага ново привличане на обвиняем и да укаже на РО отново да привлече обвиняем; г) освен да укаже на РО няма пречка прокурорът сам да извърши тези действия; 1.8. След като е докладвал на прокурора РО пристъпва към предявяване на разследването. Целта му е обвиняемият да научи съдържанието на всички приложени по делото документи. - с новия НПК се предявява не само на обвиняемия и на неговия защитник, а и на пострадалия и неговия повереник; - непредявяването на разследването константно и безпротиворечиво се оценява от ВКС като съществено процесуално нарушение - разследването се предявява в канцеларията на РО като делото се предоставя за проучване и се дава толкова време колкото е необходимо на обвиняемия/пострадалия и неговия защитник/повереник, за да се запознаят с документите по делото - след като предяви разследването РО съставя своя заключителен акт: а) обвинително заключение б) заключение за прекратяване в) заключение за спиране Заключението на РО не е юридически акт, защото с него не се решават каквито и да било въпроси по делото; то съдържа само мнението на РО дали обвиняемия трябва да бъде предаден на съд или пък дали делото трябва да бъде прекратено или спряно. Това заключение няма задължителна сила включително и за прокурора, към когото е адресирано, защото няма пречки РО да изготви обвинително заключение с мнение за предаване на съд, а прокурора да прекрати делото. - след като изготви заключението си заедно с всички материали РО изпраща делото на прокурора, след което започва втория стадий на досъдебната фаза;
Когато получи приключилото разследване, прокурорът се запознава с материалите по делото, след което може да вземе едно от следните решения: а) да изготви обвинителен акт – това е така нареченото окончателно обвинение; прокурорът ще изготви обвинителен акт, когато обвинението е доказано и не са допуснати съществени процесуални нарушения и няма основания за прекратяване или спиране; б) може да прекрати производството, когато са налице предпоставките по чл.24 в) може да спре производството, когато са налице предпоставките на чл.25-26 г) може да укаже на РО или сам да отстрани съществените процесуални нарушения, допуснати при предявяване на разследването; ІІ. Стадиите на съдебната фаза 1. Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание 1.1. Председателят на съда образува съдебно производство и разпределя делото на съдия-докладчик. 1.2. Съдия-докладчикът, който е получил делото се запознава с него като го прочита, след което може да вземе едно от следните решения: а) да го изпрати по подсъдност, ако не му е подсъдно, не е подсъдно на този съд б) да прекрати производството, ако са налице предпоставките на чл.24 в) да спре производството, ако са налице предпоставките на чл. 25 -26 г) да върне делото за допълнително разследване, ако е извършено съществено процесуално нарушение д) съдия-докладчикът предава обвиняемия на съд, от който момент е вече подсъдим, насрочва съдебното заседание и се разпорежда да се призоват всички участници за това заседание 2. Съдебно заседание на първата инстанция, което има пет самостоятелни етапа. 2.1. Действия по даване ход на делото. На този първи етап се проверява дали са се явили всички призовани по делото лица и ако това е така с определение се дава ход на делото, респективно се отлага разглеждането на същото и се насрочва друга дата. 2.2. Съдебно следствие – това е единственият етап на съдебното заседание, когато е допустимо да се извършват съдебно следствени действия, способи на доказване. Способите за доказване, когато се осъществяват на досъдебната фаза се обозначава в НПК с понятието действия по разследването, а когато се осъществява в съдебната фаза се обозначава като съдебно следствени действия. Съдебното следствие започва с прочитане на обвинителния акт. След това се запитва подсъдимия разбрал ли е в какво е обвинен, след отговора на този въпрос се започва разпита му. Четенето на обвинителния акт в съдебно заседание има за цел да е сигурно, че разбира в какво е обвинен. След това се провежда разпит на свидетелите, както и разпит на вещите лица. Съдът прочита приложените по делото писмени доказателства и предявява на страните веществените доказателства. Запитва страната имат ли искания за нови доказателства и с определение приключва съдебното следствие и дава ход на съдебните прения. 2.3. Съдебни прения – това са речите на страните, при което всяка страна от гледна точка на своята позиция прави анализ на събраните и проверени по делото събрани доказателствени материали, за да предложи на съда своите фактически изводи, след което правната квалификация и накрая след анализ на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства предлага и какво наказание да се наложи на подсъдимия. НПК определя реда, по който се произнасят съдебните прения, при това го определя с императивни правни норми – най-напред прокурора, най-накрая подсъдимия. 2.4. Последна дума на подсъдимия – не е разпит! Дава се, за да може той да изрази своето окончателно отношение към обвинението. Не предоставянето на последна дума винаги се оценява като съществено процесуално нарушение. Последната дума не се ограничава. 2.5. Постановяване на присъдата – веднага след съдебните прения и последната дума, това означава, че съдът не може да разглежда други дела след като е изслушал последната дума по едно дело и преди да е постановил присъдата по същото дело. На тайно съвещание, на което вземат участие само съдиите и съдебните заседатели. Всички те имат равен глас, а присъдата се постановява с обикновено мнозинство. За да е действителна постановената присъда и да породи правни последици не е достатъчно тя да е произнесена, написана и подписана, необходимо е още да е прочетена публично в същото съдебно заседание. Едва след това е валидно постановена. Когато съдът се оттегли на съвещание, това не означава, че винаги ще постанови присъда. Няма пречка да прекрати делото, да го спре, да го върне на прокурора или да възобнови съдебното следствие. 3. Съдебно заседание на въззивна инстанция – ОС, АС /5 на брой/; Въззивните съдилища действат като втора инстанция и са въззивни, защото могат да проверяват фактическите положения на първата инстанция и като резултат от тази проверка могат да приемат нови фактически положения /=констатации, изводи/, а освен това проверява и правилното приложение на закона. Затова въззивната инстанция е инстанция по същество. В съдебното заседание на въззивната инстанция също има съдебно следствие (не и в касационната инстанция, защото проверява само правото; фактите вече са приети на първа и потвърдени на втора инстанция; не се предвиждат, предявяват доказателства следователно няма необходимост от следствие). 4. Съдебно заседание на ВКС – единствената касационна инстанция по наказателно дело. Касационна, защото ВКС проверява правилното приложение на закона – материалния и процесуалния. Когато е допусната грешка при прилагане на НК, това е грешка в правната квалификация; НПК – съществено процесуално нарушение. В четвъртия етап няма съдебно следствие. 5. НПК познава и един извънреден стадий – възобновяване на нак.дело по влязла в сила присъда. ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО. І. Обща характеристика на прекратяването. 1. Прекратяването на нак.дело е общ наказателно-процесуален институт, защото намира приложение във всички фази и стадии на процеса. На досъдебната фаза производството се прекратява на основание чл.243 ал.1. В съдебната фаза на първия стадий делото се прекратява на основание чл.250; на втория стадий се прекратява на основание чл.289; на третия стадий на основание чл.334 т.4; а на четвъртия – чл.54 ал.1 т.2. 2. На досъдебната фаза делото се прекратява единствено от прокурора във втория стадий и актът е постановление. В съдебната фаза се прекратява от съдията или от състава на съда във всеки негов стадий с разпореждане или с определение. 3. Прекратяването на нак.производство е институт различен от прекратяването на съдебното производство. Прекратяването на нак.производство слага край на процеса, а при прекратяването на съдебното производство процесът продължава да е висящ, защото делото се връща на прокурора за допълнително разследване. 4. Правни последици: а) при прекратяването на нак.производство се прекратява и нак.процес б) при прекратяването на нак.производство се снема обвинението на лицето в) при прекратяването на нак.производство се отменят всички мерки за принуда, които са постановени към този момент г) прекратеното производство е пречка срещу същото лице за същото престъпление да се образува ново нак.производство и отново лицето да се привлече като обвиняем д) когато производство е било прекратено от прокурора и обжалвано пред съда, това производство може да се възобнови единствено от ВКС, поради новооткрити обстоятелства. А когато не е било обжалвано пред съдебен орган, постановлението за прекратяване пак влиза в законна сила, но разликата е, че може да се отмени от горестоящ прокурор, ако бъдат установени нови обстоятелства; 5. Прекратяването на нак.производство на досъдебната фаза подлежи на два етапа съдебен контрол. Постановлението на прокурора се обжалва пред първоинстанционния съд, а определението на този съд, с което е потвърдено или изменено постановлението на прокурора се обжалва пред въззивния съд, чието решение е окончателно. 6. Прекратяването на съдебната фаза подлежи на едноинстанционен съдебен контрол. Определението на първата инстанция, с което е прекратено делото може да се обжалва пред въззивния съд и това е окончателно. Определението на въззивния съд се обжалва пред АС и това е окончателно. Определението на ВКС не подлежи на по-нататъшен контрол. 7. Основанията за прекратяване на нак.производство: Аа) общи – в общата част на НПК чл.24 - ал.1 т.1 – ако не се установи изобщо основание (съдът не може, защото постановява оправдателна присъда)-по аргумент на по силното основание; т.7 – ЧПХ; т.9 – ПЧХ; ал.4 – ЧХ; съдът/прокурорът не прекратяват на основание чл.24, а на основание чл.289 във вр. чл.24; Аб) специални – намират се в съответните раздели на НПК и представляват препращащи правни норми към чл.24, към общите основания; Ав) освен общите и специални основания има и специфични основания за прекратяване, защото не се намират в чл.24 и защото на предвидените специфични основания може да се прекрати производството, ако това е предвидено в специфични правни норми; те са две: - чл.243 ал.1 т.2 – на което основание може да прекрати делото само прокурора, когато намери, че не е доказано участието на обвиняемия в престъплението; - чл.250 ал.1 т.2 – само съдия-докладчик, когато деянието, описано в обвинителния акт не съставлява престъпление Ба) нереабилитиращи – всички основания за прекратяване на нак.производство са нереабилитиращи с изключение на три; нереабилитиращи, защото при тях делото се прекратява независимо, че е извършено престъплението; Бб) реабилитиращи . чл.24 ал.1 т.1; чл.243 ал.1 т.2; чл.250 ал.1 т.2; ІІ. Спиране на нак.производство. 1. Общ нак.проц.институт, защото се прилага на досъдебната фаза и на всички стадии в съдебната фаза. На досъдебната фаза основанието е по чл.244; на първия стадий на съдебната фаза е чл.251; на втория стадий – чл.290; на третия стадий – чл.334 т.5; на четвъртия стадий – чл.354 ал.1 т.2; 2. На досъдебната фаза само прокурорът има правомощието да спре и то само на втория стадий и актът е постановление. На съдебната фаза производството се спира от съдия или съдебен състав на всеки негов стадий с определение или разпореждане. 3. Правни последици на спирането: а) прекратява висящността на процеса, но това за разлика от прекратяването е временно; б) не се снема обвинението, продължава да има процесуално качество на обвиняем; в) не се отменят мерките па процесуална принуда г) по време на спряло производство не могат да се извършват нито действия по разследването, нито други процесуални действия; 4. Спирането подлежи на едноинстанционен съдебен контрол от обвиняемия и пострадалия пред първоинстанционния съд. Нова жалба срещу спирането е допустима само ако са изтекли повече от 6 месеца от спирането; 5. Спряното производство може да бъде възобновено на две основания: а) ако е отпаднало основанието за спиране б) ако е необходимо да бъдат извършени действия по разследване чл.245 ал.2 5. Разликата е, че спряното производство се възобновява от органа, който го е спрял, т.е. прокурора, докато прекратеното може да бъде възобновено само от ВКС, ако е било обжалване пред съд и от горестоящ прокурор, ако не е било обжалвано. 6. Основания: а) общи – чл.25-26; б) специални – намират се в съответните части на закона, които препращат към общите основания по чл.25-26; в) специфични основания са спиране са предвидени само ма прокурора и това се по л.244 ал.1 т.2-3; * висящ процес – остават правата и задълженията, но процеса не се развива УЧАСТИЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО. 1. Обща характеристика на принципа. Принципът е установен в чл.8 НПК, а заглавието на текста е „Участие на съдебни заседатели в състава на съда”. Преди приемането на КРБ 1991г. и преди изменението на НПК този принцип се обозначаваше като „Участие на представители на обществеността в нак.процес” – коректно за времето си, защото съдебните заседатели /СЗ/ се избираха от обществеността при условията на тайно и пряко избиране. При тази система няма съмнение, че СЗ са представители на обществеността. След приемането на КРБ и след промените в НПК, а и в ЗСВ, СЗ не се избират от обществеността, а се предлагат от общинските съвети и се избират от общите събрания на съответните съдилища. При този начин на избор на СЗ е очевидно, че връзката им с обществеността е твърде далечна и не пряка, за да се обозначат, като представители на обществеността. Връзката с обществеността е в обстоятелството, че се предлагат кандидатите за СЗ от общинските съветници, а те са избрани при условията на пряко и тайно гласуване. По българския НПК СЗ могат да участват при разглеждане на нак.дела като първа инстанция.
Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|