Наказателнопроцесуални правоотношени
Изтегляне 1.81 Mb.
|
| НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ.
1. Наказателният процес представлява система от последователно извършвани правни действия. Става въпрос именно за правни действия, защото те са предписани в НПК (т.е. от правото със съответни правни норми). 2. Тези правни действия са предписани в закона чрез правни норми, които установяват задължения или чрез правни норми, които в своята диспозиция установяват права. 3. Изпълняването на процесуалните задължения така както са предписани в правните норми и упражняването на процесуалните права не може да стане по друг начин освен чрез възникването, развитието и осъществяването на конкретни нак.проц.правоотношения. 4. Нак.процес от гледна точка на нак.проц.правоотношение се реализира по следния начин: след като възникне и се осъществи едно нак.проц.правоотношение, то се явява онзи юридически факт, който поражда възникването на следващото нак.проц.правоотношение, а реализирането на следващото поражда като юридически факт възникването на последващо и така до изчерпване на процеса като цяло. 5. Специфични белези на нак.проц.правоотношение: а) нак.проц.правоотношения не са граждански, т.е. не са между равнопоставени страни, те са държавно властнически, защото винаги единия субект на правоотношението е държавен орган б) в нак.процес като правило без изключение не се реализира гражданско правоотношение, дори когато е предявен гр.иск в нака.процес и дори когато нак.съд за неуредени случаи прилага нормите на ГПК. Вярно е, че в нак.процес има хипотези, когато за да възникне нак.проц.правоотношение е необходимо преди това да се е реализирало гражданско правоотношение (упълномощаване на защитник и договор за правна помощ, за да се конституира като такъв в нак.процес–субект на нак.проц.правоотношение), но гражданските правоотношения, без които не могат да възникнат нак.проц.правоотношения се реализират не в, а извън нак.процес в) нак.проц.правоотношение възниква винаги! между държавен орган, осъществяващ ФРР и всички други участници в нак.процес, осъществяващи ФЗ, ФО, други участници. 6. Нак.проц.правоотношение възниква между държавен орган и участниците в процеса, а нак.правоотношение възниква между държавата и извършителя 7. Възможно е да е реализирано нак.проц.правоотношение без да са се реализирали нак.правоотношения (всички случаи на постановена оправдателна присъда на реабилитиращо основание. Възможно е да се е осъществило нак.правоотношение, без да са осъществени нак.проц.правоотношения, т.е. без да е образуван нак.процес – това са хипотезите на скрита, латентна престъпност. НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА. УЧАСТНИЦИ – ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ГРАЖДАНИ. ЗАДАЧИ НА ПРОЦЕСА – НЕПОСРЕДСТВЕНА И ОСНОВНА. І. Определение за наказателен процес – дейност на държ.органи и граждани, която се развива по ред, предвиден в НПК. Има строго специфичен предмет и отговаря на изискванията за надлежна съдебна процедура по чл.6 ЕКЗПЧ. ІІ. Първа характеристика – дейност на държ.органи и граждани. Държавни органи в нак.процес са: Съд, Прокуратура, Разследващи органи. 1. Съд а) институционално у нас са обособени – РС, ОС, АС, ВКС б) производството по нак.дела по принцип е триинстанционно - първа инстанция – РС, ОС – когато се разглеждат дела за престъпления, които се наказват с до 5г. лишаване от свобода – един съдия, заседава еднолично; иначе от съдебни състави, в които участват съдии и съдебни заседатели - като втора инстанция ОС разглежда и решава, когато се произнасят по жалби и протести срещу присъди на РС; АС – срещу присъда на ОС. Разглеждат делата винаги в състав от трима съдии - ВКС – единствената касационна инстанция по нак.дела и се произнася в състав от трима съдии в) съдът е единственият правораздавателен орган, който осъществява нак.процес в съдебната му фаза и която е единствено компетентен да постанови присъда в името на народа г) с промените на НПК, а и с новия, на съда са предоставени многообразни правомощия на досъдебната фаза, които могат да се обобщят така: - почти всички мерки на процесуална принуда на досъдебната фаза се вземат от съда – задържане под стража (мярка за неотклонение), домашен арест, отстраняване от длъжност, настаняване в психиатрия, обезпечение с глоби и конфискация; - има действия по разследването, които ако не са неотложни могат да се извършват само с разрешение на съдия – обиск, претърсване изземване, освидетелстване - има действия, които ако са били неотложни се извършват без разрешение на съдия, но в срок от 24 часа протоколът от действието трябва да бъде одобрен; - освен това изземване на пощенска и телеграфна кореспонденция, включително електронна поща, както и използване на СРС (специални разузнавателни средства), за да се извършат и да се съберат годни доказателства, може да се извършат само с разрешение на съдия; - има действия, които се извършват пред съдебен орган – разпит на обвиняем, свидетел; 2. Прокурор а) участва в съдебната фаза по НХОД (наказателно общ характер дело) като страна, която осъществява обвинението б) на досъдебната фаза прокурорът има следните правомощия: - само той е компетентен да образува или да откаже да образува наказателно производство; да прекрати производството, да го спре или да изготви обвинителен акт и да го внесе в съда; - с новия НПК чл.46 на прокурора е предоставено правомощието да извършва цялостно разследване по делото, ако намери, че това е необходимо, както и да извършва отделни действия по разследването и други процесуални действия /нак.процес има две фази – съдебна и досъдебна; Разследване – визира се първия стадий на досъдебната фаза, втория е действия на прокурора след приключване на разследването; Действия по разследването – способите за доказване, т.е. всички действия, при които пряк и непосредствен резултат е събиране и проверка на доказателствата – експертиза, очна ставка; Други процесуални действия – има се предвид всички действия, които се извършват по реда на НПК, но не са действия по разследване, не са способи за доказване – образуване на производство, внасяне на обвинителния акт, предявяване на разследването, привличане на обвиняем; Разследването включва действия по разследването и други действия;/ - не институционално, но процесуално са му подчинени органите по разследването 3. Разследващи органи – следователи и дознатели а) следователите са органи на съдебната власт, те се избират, назначават, повишават в длъжност, наказват, освобождават от длъжност, като прокурорите и съдиите по правилата на ЗСВ от ВСС. Те разследват между 3-5% от деянията, обявени за престъпления от НК чл.194 б) дознателите са органи на изпълнителната власт, те се назначават, повишават, понижават в длъжност, освобождават по правилата на ЗМВР от министъра на вътрешните работи и разследват делата за всички други престъпления извън тези, за които са компетентни следователите - разследващите органи са напълно процесуално подчинени на прокурора, защото прокурора може да им дава указания, а те са длъжни да ги изпълняват, без да могат да възразят дори пред горестоящ прокурор; - освен това с новия НПК те са длъжни да докладват на прокурора и да обсъждат с него възможните версии на разследването и всички други въпроси, а в същото време има три случая, когато докладването е задължително. Затова е вярно, че разследващите органи са органи на прокурора, че те събират и проверяват доказателства, необходими на прокурора, за да повдигне обвинение пред съда; - разследващите органи имат оперативната самостоятелност да вземат решение и да извършват всяко действие по разследването, което смятат че е необходимо, без да е необходимо за това съгласие или разрешение на прокурора; - освен това те са органи, компетентни да изготвят постановление за привличането на обвиняем, т.е. да повдигнат обвинението, макар и с условието на закона след като са докладвали на прокурора;
– Обвиняем: - лицето, което е привлечено като обвиняем по реда и условията на НПК. Фигурата на обвиняем се конституира в хода на разследването чрез изготвяне на постановление за привличане на обвиняем, с което се конституира обвиняем в процеса. Това се нарича предварително обвинение. Органът, който може да привлече обвиняем и да повдигне предварително обвинение в хода на разследването по този начин е разследващия орган, няма пречка това да е и прокурора, защото той може да извършва разследването, а ако го прави следовател, защото може да извършва други процесуални действия – постановление за привличане. След като приключи разследването делото се изпраща на прокурора и той е единственият компетентен да изготви обвинителен акт – изготвянето му е окончателното повдигане на обвинението. Обвиняемият /чл.55 НПК/ има многообразни процесуални права, които са изчерпателно посочени; - Подсъдим – лицето, срещу което е повдигнато обвинение в съдебната фаза на процеса и което е предадено на съд. Обвинението в съдебната фаза се повдига чрез внасяне на обвинителен акт в съда, а предявяването е от съда. Подсъдимият е страна в съдебната фаза на процеса, равнопоставена на всички други страни на обвинението; „Обвиняем” се употребява и като родово понятие в общата част на НПК. Аб) пострадали от престъплението - Пострадал – само ФЛ, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Като процесуална фигура притежава редица процесуални права, за да вземе участие в досъдебната фаза. ЮЛ, което е претърпяло вреди от престъплението законът обозначава с понятието ощетено ЮЛ, то има само три права на досъдебната фаза. След това са частен обвинител и граждански ищец. - Частен обвинител – винаги ФЛ, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението и което има многообразни права да участва като страна в съдебната фаза. Частният обвинител може да се конституира само когато става въпрос за дело от общ характер. Винаги участва в съдебната фаза на процеса наред с прокурора и макар да е допълнителна страна има всички права, каквито има прокурора, за да осъществи обвинението (въпроси, експертизи, предявяване на доказателства, искания, обжалване) - Граждански ищец – ФЮЛ, което е претърпяло вреди от престъплението и което е предявило граждански иск в нак.процес с претенция да получи парично обезщетение за претърпените вреди. Също има самостоятелно право да участва в съдебната фаза, но той няма всички права като частния обвинител и прокурора, а само тези, които са му необходими, за да докаже основанието и размера на предявения иск. Гражданският ищец трябва да докаже извършеното деяние, причинната връзка и размера на причинените вреди, което съвпада със задълженията на прокурора и частния обвинител. Но гражданския ищец няма право например да обжалва присъдата например поради грешка в правната квалификация на деянието или явна несправедливост на наложеното наказание. По нашето право, когато ФЛ е претърпяло вреди от престъплението на досъдебната фаза участва като пострадал, а в съдебната фаза като частен обвинител и/или граждански ищец. А в същото време същото това лице може да има качеството на свидетел. Когато ЮЛ, е претърпяло вреди от престъпление, то има право на досъдебната фаза като ощетено ЮЛ, а на съдебната фаза като граждански ищец. - Частен тъжител – ! само ФЛ, което е претърпяло имуществени/неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия – НДЧХ # Разликата между ЧХ и ОХ е:
- Граждански ответник – лице различно от подсъдимия, което по силата на гражданските закони отговаря солидарно с подсъдимия за причинените вреди (непълнолетни лица-родители; работник-работодател; малолетни-само родителя); Подсъдимият също се осъжда да плати обезщетението за причинените вреди, но той се осъжда не като граждански ответник, а в качеството си на подсъдим; Б) граждани, които защитават чужди права и интереси - Защитник – лице, което защитава правата и законните интереси на лицето, срещу което е повдигнато обвинението. Това е родово понятие, употребено в НПК, защото може да е адвокат, но и съпруг, низходящ или възходящ роднина. Самостоятелна страна в съдебната фаза и притежава многообразни процесуални права, за да може като ги реализира да осъществи правата на лицето, което представлява; - Повереник – лицето, което защитава правата и законните интереси на гражданите пострадали от престъплението и на гражданския ответник. Това е родово понятие, употребено в НПК, защото може да е адвокат, но и съпруг, низходящ или възходящ роднина. Изключен измежду страните в процеса; В) граждани, които не защитават нито свои, нито чужди права и интереси; тяхната единствена роля е да подпомогнат технически дейността на държавните органи чрез своите специални знания и свидетелски показания: - свидетели, вещи лица, преводачи, тълковници, специалисти-технически помощници, психолози, педагози, родители ІІІ. Втора характеристика – нак.процес е дейност, която има строго специфичен предмет – разглеждането и решаването на наказателно дело; никоя друга процедура няма такъв предмет. ІV. Трета характеристика – нак.процес е дейност, която се развива и осъществява не просто по силата на закона, а единствено и само по реда на НПК. 1. Това означава, че доказателствата, на които може да се базира съда, за да осъди или оправдае един гражданин, трябва да са събрани и проверени чрез способите за доказване, предвидени в НПК, а способите за доказване не само са предвидени в НПК, те са предвидени изчерпателно. Използването на всеки друг способ за доказване на престъпното деяние е недопустимо. 2. Този белег на определението на нак.процес означава още, че фактите на обективната действителност, които могат да послужат като доказателство се възпроизвеждат, но не по какъвто и да било начин, а единствено чрез доказателствените средства, предвидени в НПК и по начина по който е предвидено! (протокол за изземване по НПК – разследващи органи – не проверява съдържанието) 3. Всяка информация събрана и проверена по реда на друг нормативен акт, включително и закон, не може да е доказателство в нак.процес. Постулати :
V. Четвърта характеристика на определението – нак.процес отговаря на изискванията на надлежна съдебна процедура, ако отговаря на всички условия за това, които са предвидени в чл.6 ЕКПЧ: 1. Обвиняемият да има право делото му да бъде разгледано от съд, създаден в съответствие със закона, който съд е независим и безпристрастен и който е длъжен да разгледа делото в разумен срок и в условията на публичност. 2. В т.2 и т.3 на чл.6 са описани много права, които трябва да има обвиняемия при една действително справедлива наказателна процедура: - право да се защитава лично - право да ангажира защитник - право на безплатна защита - право да си осигури равенство в процеса - право да участва лично и да задава въпроси на свидетелите и вещите лица - право да изисква разпит на свидетели и вещи лица 3. т.2 свързва надлежната съдебна процедура с презумпцията за невиновност VІ. Обща и диференцирана наказателни процедури 1. Обща процедура а) НДОХ б) НДЧХ - до съда в) Дела от частно-публичен характер – в някои случаи, предвидени в ДР на НК нак.производство се образува при абсолютна предпоставка, ако пострадалия е поискал това с тъжба до прокурора. - „частно” защото нак.производство се образува само по волята на пострадалия - „публично” защото делото се разглежда и решава по общите правила на общия нак.процес и не може да се прекрати по помирение между подсъдимия и пострадалия (споразумението е между прокурора и адвоката) г) Публично-частни дела – в някои случаи, предвидени в НПК нак.производство може да се прекрати, ако пострадалия направи такова искане до началото на съдебното следствие. Нак.производство е публично-частно: -„публично” защото се образува от прокурора, независимо от волята на пострадалия - „частно” защото може да се прекрати по волята на пострадалия 2. Нашия НПК познава множество диференцирани нак.процедури, обособени в част V на НПК „Особени правила”, а всяка диференцирана процедура е обособена в самостоятелна глава. Особените правила по част пета на НПК са общ нак.процес, но или съкратен или респективно обогатен с нови форми, институти, разпоредби. От анализа на особените правила по част пета може да се направи извод, че те всъщност са диференцирани нак.процедури, които могат да се класифицират в две групи: а) диференцирани нак.процедури, при които общия нак.процес е усложнен и обогатен с нови форми и институти: - особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни - особени правила за разглеждане на дела за престъпления, подсъдни на военните съдилища б) особените правила /= диференцирани нак.процедури/, при които общия нак.процес е съкратен като са съкратени или отделни форми и институти или цели стадии на нак.процес: - бързо производство - незабавно производство - разглеждане на делото в съда по искане на обвиняем - съкратено съдебно следствие - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - споразумение 3. Особени производства – регламентирани в част VІІ НПК; Особените правила нито са обща нак.процедура, нито са особени правила, те са процедури, които се провеждат по ред предписан в НПК, но или след като е приключил нак.процес (общ или диференциран – б/в) или за да се подпомогне висящия процес (г/е) а) прилагане на принудителни медицински мерки б) реабилитация в) производство във връзка с изпълнението на наказанията – предсрочно освобождаване, отмяна на зачитане на работни дни, прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода и много други; г) трансфер на осъдени лица д) признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд е) международна правна помощ по нак.дела НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИ ФУНКЦИИ. І. Понятие – не оспорено в правната доктрина и практика; Наказателно процесуалната функция е нак.проц.дейност, извършвана от едни или други участници в нак.процес при условията и по реда, предвидени в НПК, както и направлението на нак.проц.дейност. От това определение може да се направят следните изводи:
И две допълнителни: - предявяване на граждански иск - отговорността по предявявания граждански иск В нак.процес функциите са тясно свързани и взаимно обусловени по сложен начин, преплетени и допълващи се. Нак.процес няма стадий, в който да се осъществява само една функция, в следващия друга, а напротив във всички стадии се осъществяват всички функции при тази тясна връзка и взаимозависимост. Принципът е един субект осъществява една функция, но има изключения, когато една функция осъществяват повече субекти, например прокурор и частен обвинител; също така е възможно, но само на досъдебната фаза един и същ субект да осъществява повече от една функция, например прокурора ФО и ФРР (прекратяване на нак.дело). ФРР винаги се осъществява от държавен орган, ФЗ винаги от граждани, а ФО от държавен орган и граждани. В зависимост от начина, по който се разпределят ФО и ФРР между държавните органи, нак.процедура може да бъде определена като състезателна или не. По българския закон досъдебното производство не е състезателна нак.процедура, защото ФО и ФРР се извършва от един и същи държавен орган. Държавните органи независимо каква функция осъществяват /ФО или ФРР/, те винаги я осъществяват като многопосочна дейност, което означава, че имат задължение да събират и да проверяват както доказателствата, които са в полза на обвинението, така и тези, които са в полза на защитата. От друга гледна точка това пък означава, че държавните органи в нак.процес са длъжни да осъществяват функциите си обективно. 1. ФО – обхваща цялата нак.проц.дейност, свързана с повдигането на обвинението и/или доказването (обосноваването) на така повдигнатото обвинение. По делата от частен характер частният тъжител и повдига и доказва обвинението, а по делата от общ характер прокурорът повдига и доказва обвинението, а частният обвинител обосновава повдигнатото обвинение. На съдебната фаза ФО се осъществява от прокурора, частния обвинител и неговия повереник и от гражданския ищец и неговия повереник (не пълно), а на досъдебната фаза ФО се осъществява от РО, прокурора, пострадалия и неговия повереник. 2. ФРР – обхваща четири нак.проц.дейности: а) ръководство на самата нак.проц.дейност – в смисъл на решаване кое е следващото действие, което трябва да бъде предприето; б) ръководство на поведението на участниците при извършването на действията (лицата, които участват или присъстват) – поемни лица, вещи лица, свидетели, обвиняеми, преводачи, тълковници, специалисти-технически помощници; Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|