Обяснителен меморандум обосновка и цел

(7) Целта на настоящия регламент е да бъдат изпълнени поетите в стратегията за здравето на животните ангажименти и заложените в нея цели, в т.ч. принципът „Едно здраве“, и да се консолидира правната уредба за обща политика на Съюза за здравеопазването на животните чрез единна, опростена и гъвкава правна уредба в областта на здравеопазването на животните.

(8) Животните могат да страдат от редица инфекциозни и неинфекциозни болести. Много болести могат да бъдат лекувани, отразяват се само на отделното засегнато животно или не се разпространяват към други животни или към човека. От друга страна, заразните болести могат да имат по-широко отражение върху здравето на животните и общественото здраве, като ефектът от тях се наблюдава на равнището на популацията. Установените в настоящия регламент правила за здравеопазване на животните следва да бъдат ограничени само до втория случай.

(9) При установяването на правилата за здравеопазване на животните е от особено значение да се вземе предвид връзката между здравето на животните и общественото здраве, околната среда, безопасността на храните и фуражите, хуманното отношение към животните, продоволствената сигурност, икономическите, социалните и културните аспекти.

(10) С Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 г. относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.)¹², бяха одобрени от името на тогавашната Европейската общност Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), както и споразуменията от приложения 1, 2 и 3 към него, които включват споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки, по отношение на онази част от въпросите, които са от компетентността на Европейската общност. Със Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки се урежда използването на мерки, необходими за опазване на живота или здравето на хората, животните или растенията, така че те да не водят до произволна или необоснована дискриминация между членовете на СТО. Ако съществуват международни стандарти, те се използват за основа. Членовете обаче имат право да въвеждат свои собствени стандарти, при условие че тези стандарти се основават на научни доказателства.

(11) Що се отнася до здравеопазването на животните, в споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки се прави препратка към стандартите на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) по отношение на здравословното състояние на животните за целите на международната търговия. С цел да се намали рискът от нарушаване на търговията следва да се положат усилия за постигане на подходящо равнище на съответствие на мерките на ЕС в областта на здравеопазването на животните със стандартите на OIE.

(12) При определени обстоятелства, когато съществува значителен риск за здравето на животните или общественото здраве, но е налице научна несигурност, с член 5, параграф 7 от споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки, който е разтълкуван за целите на Съюза в Съобщение на Комисията от 2 февруари 2000 г. относно принципа на предохранителните мерки¹³, се позволява дадена държава, която е страна по споразумението, да приеме временни мерки въз основа на наличната информация по въпроса. При такива обстоятелства от държавата — членка на СТО, се изисква да получи допълнителната информация, необходима за по-обективна оценка на риска, и да преразгледа мярката в разумно обоснован срок.

(13) Оценката на риска, въз основа на която се вземат мерките по силата на настоящия регламент, следва да се основава на наличните научни доказателства и да бъде извършена по независим, обективен и прозрачен начин. Следва да бъдат взети предвид и становищата на Европейския орган за безопасност на храните, създаден по силата на член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните¹⁴.

(14) С Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти)¹⁵ се установяват правила за общественото здраве и здравето на животните за някои странични животински продукти и производни продукти с цел предотвратяване и свеждане до минимум на рисковете за общественото здраве и здравето на животните, произтичащи от тези продукти, и по-специално опазване безопасността на хранителните вериги на хората и животните. С цел да се избегнат припокривания на законодателството на Съюза, настоящият регламент следва да се прилага само за странични животински продукти и производни продукти, по отношение на които в Регламент (ЕО) № 1069/2009 не са установени конкретни правила и при които е налице риск за здравето на животните. Така например, в Регламент (ЕО) № 1069/2009 не е уредено по какъв начин се борави със странични животински продукти и производни продукти в контекста на мерки за контрол на болести, и съответно тези въпроси са надлежно обхванати от настоящия регламент.

(15) Освен това вече са предвидени специални правила относно заразните болести по животните, в т.ч. тези, които са заразни за хората („зоонози“), в Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии¹⁶, Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози, за изменение на Решение 90/424/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 92/117/ЕИО на Съвета¹⁷ и Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига¹⁸, и специални правила относно заразните болести при хората — в Решение № 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. за създаване на мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол на заразните болести в Общността¹⁹. Посочените актове следва да останат в сила и след приемането на настоящия регламент. Съответно, за да се избегне евентуално припокриване на законодателството на Съюза, настоящият регламент следва да се прилага за зоонози само дотолкова, доколкото вече не са установени специални правила в другите посочени актове на Съюза.

(16) Болестите, които се появяват сред популациите от диви животни, могат да имат пагубно влияние върху селското стопанство и сектора на аквакултурата, общественото здраве и биологичното разнообразие. Поради това в такива случаи е целесъобразно в обхвата на настоящия регламент да бъдат включени дивите животни — както като потенциални жертви на тези болести, така и като техни преносители.

(17) Болестите по животните не се предават единствено чрез пряк контакт между животните или между тях и хората. Те се предават на още по-голямо разстояние чрез водата и по въздуха, чрез вектори като например насекоми, или чрез семенна течност, яйцеклетки и ембриони, използвани при изкуствено осеменяване, даряване на яйцеклетки или трансфер на ембриони. Болестотворните агенти може да се съдържат и в храните и в други продукти от животински произход, като например кожи, пера, рога и всички други материали, които произхождат от тялото на животното. Освен това болестотворните агенти може да се разпространяват и чрез различни други предмети като например превозни средства, оборудване, фураж, сено и слама. Поради това ефективните правила за здравеопазване на животните трябва да обхващат всички пътища на заразяване и материала, свързан с тях.

(18) Болестите по животните могат да имат пагубно влияние върху географското разпространение на животинските видове в дивата среда и съответно да засегнат биологичното разнообразие. Следователно микроорганизмите, причиняващи болести по животните, могат да бъдат включени в определението за инвазивни чуждоземни видове съгласно Конвенцията на ООН относно биологичното разнообразие. В предвидените в настоящия регламент мерки също така се взема предвид биологичното разнообразие и съответно той следва да обхване животински видове и болестотворни агенти, в т.ч. определените като инвазивни животински видове, които имат роля при предаването на болестите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, или могат да бъдат засегнати от тези болести.

(19) В законодателството на Съюза, прието преди настоящия регламент, правилата за здравеопазване на животните са установени поотделно за сухоземните и за водните животни. С Директива 2006/88/EО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни²⁰ се установяват специални правила относно водните животни. В повечето случаи обаче основните принципи на доброто управление на здравеопазването на животните са приложими и за двете групи животински видове. Поради това в приложното поле на настоящия регламент влизат както сухоземните, така и водните животни, като, когато е приложимо, съответните правила за здравеопазване на животните са приведени в съответствие едни с други. По отношение на някои аспекти обаче, и по-специално регистрацията и одобряването на животновъдни обекти и проследимостта и движението на животни в рамките на Съюза, настоящият регламент се придържа към възприетия в миналото подход, а именно — установяване на различен набор от правила за здравеопазване на животните за сухоземните и водните животни поради тяхната различна среда и съответно различните изисквания за опазване на здравето.

(20) В законодателството на Съюза, прието преди настоящия регламент, и по-специално в Директива 92/65/EО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО²¹, също се установяват основни правила за здравеопазване на животните за други животински видове, които не са уредени в други актове на Съюза, като влечуги, земноводни, морски бозайници и други, които не са нито водни, нито сухоземни животни съгласно определението в настоящия регламент. Обикновено тези видове не представляват значителен риск за здравето на хората и на другите животни, поради което в случаите, когато се прилагат някакви правила за здравеопазване на животните, те са ограничени на брой. С цел да се избегне ненужната административна тежест и разходи настоящият регламент се придържа към възприетия в миналото подход, а именно — да се предвиди правната уредба, която да позволява да бъдат установени подробни правила за здравеопазване на животните за движението на такива животни и продукти от тях, ако това се налага поради свързаните с тях рискове.

(21) Отглеждането на домашни любимци, в т.ч. декоративни водни животни в домакинствата и в декоративни аквариуми за нетърговски цели, както вътрешни, така и външни, като цяло представлява по-нисък здравен риск в сравнение с други начини на отглеждане или движение на животни в по-широк мащаб, като обичайните използвани начини в селското стопанство. Поради това не е целесъобразно общите изисквания относно регистрацията, воденето на дневник и движението в рамките на Съюза да се прилагат за такива животни, тъй като това би представлявало неоправдана административна тежест и разходи. Следователно изискванията за регистрация и водене на дневник не следва да се прилагат за стопаните на домашни любимци. Освен това следва да бъдат установени специални правила относно движението с нетърговска цел на домашни любимци в рамките на Съюза.

(22) Някои определени групи животни, за които в настоящия регламент съществуват специални правила за здравеопазване на животните, трябва да бъдат изброени като видове в приложението поради широкия обхват на групата. Такъв е случаят с групата на копитните бозайници, класифицирани като копитни животни. В бъдеще може да се наложи този списък да бъде изменен поради промени в таксономията, научно развитие или научно обосновани технически актуализации. По същия начин списъкът на видовете домашни любимци трябва да бъде адаптиран към развитието в обществото или промяната в навиците при отглеждането на домашни любимци, и по-специално когато тези животни могат да предават болести. Поради това, с цел да се вземат предвид тези промени, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка със списъците на домашни любимци и копитни животни, установени в приложения I и II към настоящия регламент.

(23) Не всички заразни болести по животните могат, нито следва да бъдат предотвратявани и контролирани чрез регулаторни мерки, например ако болестта е твърде широко разпространена, не са налични диагностични средства или частният сектор може сам да предприеме мерки за контрол на болестта. Регулаторните мерки за профилактика и контрол на заразните болести по животните могат да имат важни икономически последици за съответните сектори и да нарушат търговията. Поради това е от съществено значение тези мерки да се прилагат само когато е пропорционално и необходимо, като например когато дадена болест представлява или се подозира, че представлява значителен риск за здравето на животните или общественото здраве.

(24) Освен това мерките за профилактика и контрол на всяка заразна болест по животните следва да бъдат разработени за конкретния случай, така че да бъдат насочени към индивидуалния ѝ епидемиологичен профил и последиците от нея. Поради това правилата относно профилактиката и контрола следва да бъдат специфични за всяка отделна болест.

(25) При заразните болести по животните болестното състояние обикновено се свързва с клинична или патологична проява на заразяването. За целите на настоящия регламент обаче, с който се цели ограничаване на разпространението и ликвидиране на някои заразни болести по животните, определението за болести следва да бъде по-широко, за да може да включва други преносители на болестотворния агент.

(26) Някои заразни болести по животните не се разпространяват лесно по други животни или по хората и съответно не причиняват щети на икономиката или на биологичното разнообразие в по-широк мащаб. Поради това не представляват сериозна заплаха за здравето на животните или общественото здраве в Съюза и по желание могат да бъдат предмет на национални правила.

(27) За заразните болести по животните, които не са предмет на установени на равнището на Съюза мерки, но имат известно стопанско значение за частния сектор на местно равнище, последният може с помощта на компетентните органи на държавата членка да предприеме действия за профилактика или контрол на тези болести, например чрез мерки за саморегулиране или чрез разработване на кодекси за добра практика.

(28) За разлика от заразните болести по животните, описани в съображения 26 и 27, особено заразните болести по животните могат лесно да се разпространят зад граница и ако представляват зоонози, могат да имат отражение върху общественото здраве и безопасността на храните. Поради това особено заразните болести по животните и зоонозите следва да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент.

(29) В действие № 5 от „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета — План за действие срещу нарастващите опасности от антимикробна резистентност“²² се подчертава превантивната роля на настоящия регламент и съответното очаквано намаляване на употребата на антибиотици при животните. Нараства резистентността на микроорганизмите към антимикробни средства, които по-рано са им въздействали. Тази резистентност усложнява лечението на инфекциозни болести при хората и животните. В резултат на това микроорганизмите, които са развили резистентност към антимикробни средства, следва да бъдат третирани като заразни болести и съответно да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент.

(30) Поради изменението на околната среда, климата, животновъдните практики, земеделските традиции, както и поради социалните промени могат да се появят нови опасности, свързани с някои болести или видове. Научният прогрес също може да доведе до нови знания и по-добра осведоменост относно съществуващите болести. Освен това болестите и видовете, които са важни днес, в бъдеще може да бъдат от второстепенно значение. Поради това обхватът на настоящия регламент следва да бъде широк и правилата да бъдат насочени към болестите с голямо значение за обществото. С подкрепата на Европейската комисия OIE е разработила система за подреждане по приоритет и категоризиране, публикувана под формата на проучване, озаглавено „Изброяване и категоризиране на приоритетни болести по животните, в т.ч. болестите, заразни за хората“²³, както и инструмент за тази цел. С настоящия регламент следва да бъде въведен такъв подход и в законодателството на Съюза.

(31) С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент по отношение на заразните болести по животните на равнището на Съюза е необходимо да се установи хармонизиран списък на заразните болести по животните („болести от списъка“). Поради това на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на такъв списък.

(32) В бъдеще може да се появят нововъзникващи болести, които потенциално да доведат до сериозни рискове за общественото здраве или здравето на животните и да окажат въздействие върху здравето, икономиката или околната среда. След оценяването на такива болести и приемането на временни спешни мерки, когато е приложимо, може да са необходими бърза реакция и вписването на тези болести в списъка на болестите от списъка. Поради това на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с процедурата по спешност в надлежно обосновани случаи на риск за общественото здраве или здравето на животните.

(33) По отношение на болестите от списъка ще се изискват различни управленски подходи. За някои особено заразни болести, които понастоящем не се срещат в Съюза, се изискват строги мерки за незабавно ликвидиране непосредствено след възникването им. За други болести, които вече може да се срещат в някои части на Съюза, се изисква тяхното задължително или доброволно ликвидиране. И в двата случая е целесъобразно да се въведат ограничения на движението на животни и продукти, като например забрана на движението към и от засегнатите области или просто изследване преди експедиране. В други случаи може да е целесъобразно само да се извършва надзор над географското разпространение на болестта, без да се предприемат допълнителни мерки. Такъв би бил случаят по-специално при нововъзникваща болест, за която е налична ограничена информация.

(34) С цел да се осигури съгласуваност и последователност следва да бъдат установени критерии, за да се гарантира, че са взети предвид всички значими аспекти при определянето на това кои заразни болести по животните да бъдат включени в списъка за целите на настоящия регламент и да се прецени приложимостта на предвидените в регламента правила относно профилактиката и контрола по отношение на различните болести от списъка. С цел да се гарантира, че са взети предвид научно-техническият прогрес и развитието на съответните международни стандарти на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с евентуални изменения на посочените критерии.

(35) Правилата, предвидени в настоящия регламент относно профилактиката и контрола на конкретна заразна болест по животните, се прилагат за животински видове, които могат да пренасят съответната болест, тъй като са възприемчиви към нея или защото действат като вектори. С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент е необходимо да се установи хармонизиран списък на видовете, за които мерките по отношение на конкретни болести от списъка следва да се прилагат на равнището на Съюза („видове от списъка“), поради което на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на такъв списък.

(36) В зависимост от значението и степента на въздействие на болестта от списъка, нейното географско разпространение, болестност и заболеваемост в Съюза, както и от наличието на мерки за профилактика и контрол на съответната болест от списъка, за всяка болест от списъка следва съгласувано и последователно да се прилага различна категория от конкретни правила относно профилактиката и контрола на болестта, предвидени в настоящия регламент.

(37) С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент по отношение на мерките за профилактика и контрол на болести, приложими към болести от списъка, е необходимо да се определи прилагането на предвидените в настоящия регламент правила за болести от списъка на равнището на Съюза. Поради това на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, за да определи за кои болести от списъка какви правила следва да се прилагат.

(38) Операторите, специалистите по отглеждането на животни и стопаните на домашни любимци, които работят с животни, се намират в най-подходяща позиция да наблюдават и гарантират здравето на животните и продуктите, за които носят отговорност. Поради това те следва да носят основната отговорност за осъществяване на мерките за профилактика и контрол на разпространението на болести сред животните и продуктите, за които носят отговорност.

(39) Биологичната сигурност е един от основните инструменти за профилактика, с който разполагат операторите и останалите лица, които работят с животни, за предотвратяване на внасянето, развитието и разпространението на заразни болести по животните към, от и сред дадена животинска популация. Ролята на биологичната сигурност е призната и в оценката на въздействието за приемането на законодателния акт на ЕС относно здравеопазването на животните, като е извършена оценка конкретно на нейната възможни въздействия. С цел да се гарантира, че мерките за биологична сигурност, прилагани от операторите, специалистите по отглеждането на животни и стопаните на домашни любимци, са достатъчно гъвкави, че са адаптирани, за да отговарят на вида производство и съответните видове или категории животни и че отчитат местните обстоятелства и техническото развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с допълнителни и по-подробни изисквания по отношение на биологичната сигурност.

(40) Биоцидите, като например дезинфектантите, използвани за ветеринарна хигиена или в областта на храните и фуражите, инсектицидите, репелентите или родентицидите имат важна роля в стратегиите за биологична сигурност както на равнището на стопанството, така и по време на транспортирането на животните. Поради това те следва да се разглеждат като част от биологичната сигурност.

(41) Знанията за здравето на животните, в т.ч. признаци на болести, последици от болестите и евентуални профилактични средства, включително биологична сигурност, лечение и контрол, са предварително изискване за ефикасно управление на здравеопазването на животните и са от основно значение за гарантиране на ранно откриване на болести по животните. По тази причина операторите и останалите специалисти по отглеждането на животни следва да придобият такива знания по целесъобразност. Тези знания могат да бъдат придобити по различни начини, например чрез официално обучение, но и чрез съществуващата в селскостопанския сектор система за съвети в земеделието или чрез неофициално обучение, за което може да имат ценен принос националните и европейските организации на земеделските стопани, както и други организации. Посочените алтернативни начини за придобиване на такива знания следва също да бъдат признати с настоящия регламент.